Диана Илиева

За да не задълбава в това. Специално аз някак си исках да и го спестя и съм напълно съгласна с Венцислав в случая, по - горе съм го подчертала. ... В смисъл? - защо да не задълбава? И какво по-точно си искала да й спестиш?

Аз нещо не можах да схвана - защо мисълта за смъртта те тревожи и я приемаш за негативна, отрицателна (казваш "опитвам се да прилагам положителна мисъл")? В същност явно не само ти, ами повечето писали така я приемат и вкупом се опитват да те "спасят" от нея. Защо? Лично аз подкрепям Кристиян в това: Ти самата казваш: Ето, това е отговора - нужна ти е подготовка! То на всички ни е нужна подготовка, обаче в нашето общество тази страна на живота е обгърната с мистерия и страх, не е прието да се говори, дори не бива да се мисли за смъртта. За подготовката ... може да се намери много за смъртта в духовните учения - чети Учителя, Щайнер или който друг ти е по-близък - и със сигурност там няма да намериш: притеснявайте се кога ще дойде, страхувайте се от нея ... Може би е подходяща и книгата "Тибетска книга за живота и смъртта" от С. Ринпоче. А пък кога ще ти дойде на гости? Ами когато - тогава, но по-добре да бъдем подготвени за нея, отколкото да си крием главите в пясъка като щрауси

Постът ти беше съвсем ясен - просто аз мисля малко по-различно и се опитах да обясня защо. Измъкващо е да се каже - Ванга е феномен. Щом съществува, тя така или иначе се вписва някак в общата схема, изпълнени са били онези всемирни закони, при които няма такива неща като "Изключението потвърждава правилото." Уважавам Щайнер и в момента активно наваксвам с неговите лекции и книги . Същевременно съм убедена, че далеч не, както казваш, "всеки обикновен човек" може да постигне свръхсетивно познание (поне далеч не в еднаква степен - нито количествено, нито качествено) и съвсем не е задължително в този живот да бъде с безупречен морал (за съжаление). Защо не съществуват специалисти в областта на ясновидството? Нали всеки обикновен човек можеше да постигне свръхсетивно познание за висшите светове?! А и специалистите юристи, също като ясновидците, са с доста различни способности и квалификация и също могат да ти дадат доста различни отговори и съвети при малко по-сложен казус; не случайно някои юристи ги търсят много, въпреки високите им тарифи, а други - не. И специалистът юрист може да ти даде такъв съвет, че да те доведе до отчаяние или още в момента, или след като изпълниш препоръчаното от него Да, нужно е човек да поеме отговорност за своите решения, но никъде не е казано, че консултациите са вредни или забранени. Това, да отиде на консултация за нещо, също е решение. В живота на хората има възходи и спадове, има по-леки и по-тежки периоди. По този начин ти отричаш всички консултации - значи човек изпаднал в депресия да не ходи при терапевт, ами да си страда и да се опита да се справи сам?! Защото ходенето при терапевт е също едно по-лесно решение на проблема депресия в случая. Много ми хареса последното изречение: Нека да се има предвид следното - това, което ние наричаме бъдеще, не е строго фиксирано/предопределено, само тук и само при нас то има възможност да примърдва. Вярно не особено много, примерно: от - до, в някакви граници, но все пак като отчетем и кумулативния ефект си е нещо много съществено, дори за общото развитие на човечеството (точно Р.Щайнер обяснява, че във всемира съществуват много и различни същества, също и йерархии, но именно ние, хората, сме в тази, която е замислена като йерархия на любовта и свободата). Това би трябвало да обясни, защо и най-големите и признати феномени ясновидци не "познават" на 100%, особено за по-далечни събития, да успокои възраженията, че така се отнема, макар и косвено, свободната воля на питащия и др. п. съображения за вредност

За "познаването" сме говорили по-напред; то не е свързано само и единствено със способностите на "врачката". Кои са "стандартните врачки" - тези от обявите във вестниците с импулсните телефони ли?Повечето от тях са доста далеч от призванието "врачка". А Ванга каква врачка е била? И дали предварително е придобила морално мислене? Съгласна съм със Станимир, че ясновидството е просто още едно сетиво. Тъй като е рядко и по тази причина странно, сме склонни да му вменяваме прекалено голямо значение и разни плашещи заключения - опасно е, не бива да се развива, деградиращо ... Ами аз и другите си пет сетива мога да използвам така, че успешно да деградирам. Представете си, че всички хора бяха с 4 сетива, примерно без зрението. И от време на време се ражда някой не напълно сляп или пък след време започва да вижда по малко. Ами това ще е доста странно и за него и за останалите. За тях той дори ще е малко луд. Защото възторжено ще им описва цвета на това, което пипат, чуват, чувстват ... Ах, ако знаеш колко хубав цвят има тази вкусна череша, която сега се каниш да лапнеш; но и плодовете на дряна са със същия цвят, а виж сливите, дори узрели, са съвсем различни. И другите дори няма да му повярват - как пък не, черешата и дренката са еднакви по цвят, а сливата съвсем различна! И въобще тези цветове, дето ги описва, реални ли са? А за питането - ами хората обикновено питат далеч не от любопитство. Питат, когато се намират в дилема, на кръстопът, когато животът ги е притиснал и им е трудно да вземат сами решение или най-малкото се съмняват, че при тези тежки за тях обстоятелства са способни да вземат добро, подходящо решение ... И как да кажа - нормално е да питат. Аз например когато е нужно да взема някакво икономическо или правно решение отивам и се допитвам да специалист икономист, юрист; включително по въпроси как да действам занапред. Разбира се, аз споделям какво е моето желание и крайното решение пак ще е мое, но специалистът определено ме насочва също, не само ме осветлява какво гласи нормативната база по този въпрос. По-трудно и отговорно е, какво ще направи врачката след като я питат. И да не е врачка, нека астролог да бъде, таролог ... Какво и колко ще каже, как ще го каже. Аз съм наблюдавала примерно такъв случай - човек с добри ясновидски способности да казва и неща, които не бива да каже, просто защото му се иска да се докаже, да "шашне" хората със способностите си. Ясновидството е преди всичко голяма тежест и отговорност. Много хора като гледат отстрани и си мислят нещо от сорта: "Я, колко готино! Поглеждаш и веднага всичко ти е ясно - кое, кога... Де да можех и аз така ...", но никога не си представят, че е невероятно трудно да виждаш/усещаш разни бъдещи тежки моменти и предстоящи изпитания и страдания в живота на човека до теб. ------ П.П. Сега видях какво е постнала Роси - за мен ясновидство и медумизъм са две съвсем различни неща.

Няма да коментирам кабала, защото не съм запозната, но относно разделението (и фактическото единение) - да, и аз така го усещам. При това, струва ми се, наблюдаваното разделение никога не е било толкова силно и категорично, както днес и е един стимулиран, направляван процес. Началото му може да се отнесе към началото на 15 век, а особено се засилва след 1879 година. Освен това човекът се подвежда не само и единствено от сетивата си - много успешно и чувствата, и разума му също го подвеждат. Например склонни сме напълно да игнорираме, съзнателно, с разума си всички аргументи, факти и т.н., които не се вписват в нашата изградена представа за света - точно това представлява описаното заключение "Е, те това съвсем не прилича на бяла мечка ...", което много често съзнанието ни довършва така "... и значи такова животно нема!". Нищо, че жирафът си стои изпидепцан пред нас, затова пък има толкова много и различни бели мечки! Аз затова преди време пуснах тема с анкета - Променя ли се мирогледа ви? Сега въпросът за пътя - наистина ли е нужно непременно да стигнем до дъното, за да можем да тръгнем нагоре? Лично аз се колебая. Струва ми се, че други същества в световната йерархия не са стигнали до нашето дъно и пак са успели да тръгнат нагоре (вярно, не всички). Но пък може да са стигнали някакво тяхно си дъно . Освен това тези от тях, които не са тръгнали нагоре, май са успели някак да пропаднат и да се закотвят още по-надолу (в смисъл от тяхното "дъно" по-надолу) - значи от една страна "дъно" пак е относително нещо и от друга страна стигането на някакво дъно не е гаранция за тръгване нагоре.

Ами, не, не знаем. Как така ще са хем дискретни, хем аналогови ?! Съгласна съм, че квантовата природа на нещата може да се разгледа като дискретна. Ама това с квантовете дали не спада и то към измислените от човека неща? Значи първото не бива да се прилага буквално и абсолютно - защо? А второто приемаш буквално и абсолютно - защо? Моят отговор на защо-тата е: за да се подкрепи по този начин определена теза. Ще се радвам да чуя по-добър отговор от моя.

И с какво се свързва това?

Ха, "И ние сме алкибици." - много точно, хареса ми Венци, чудесно чувство за хумор, дано не се окажеш прав обаче. Колкото до материята - много се е изписало за два дни, прочетох ви и пак ще повдигна същия въпрос: Защо делите нещата на такива и онакива? По принцип нещата в света са си аналогови (непрекъснати), те преливат едно в друго, плавно и постепенно и "Каквото горе, това и долу." Само ние хората и то под влияние на едни недотам прогресивни сили сме въвели дискретизацията, включително и за да ни е (уж) по-лесно. Обаче и пак защото сме хора, като се вгледаме в едно проявление и в някое друго, по-отдалечено (в какъвто смисъл си пожелаете) от него и се плясваме по главите - "Я, ама те съвсем различни неща, бе!" Петко Бучаров отдавна е отговорил - "Да, ама не!" Той и Кристиян е казал същото, но доста деликатно и небуквално, с притчи, метафори и голяма доза хумор, та на всички им е харесало и което е най-интересно всички го възприемат като подкрепа именно на тяхната теза

Само ми отговори какво представлява душата. За останалото... Ще ти пожелая светлина! Може и да не желаеш да получиш, вероятно си имаш доста. Тогава, най-егоистично, ще се зарадвам пожеланието ми да се върне, защото аз имам нужда. Щом е само това... Душата, Венци, е нещо за което трудно се говори, но пък лесно се празнодумства. Писанието е категорично по този въпрос. В Библията тази думичка е спомената над 300 пъти. Иначе, ти незнам какво визираш под думичката "душа", но "лично" се опирам на Библийката, щото съм си библейстче. А там е ясно. Там пише за Нефеш. Пък ти си потърси, не си малък и неопитен. Щото Нефеш е в опасност от втората смърт и от огненото езерце... Ама що ме вкарваш в догматични спорове, друже? Още колко години полемики? Дали да не вляза и аз в полемиката ? Защо смятате (Венци и Багира), че човекът сам е избрал центробежността? Ей така, седнал, помислил и решил ? Досещам се на какво ще се позовете и бързам да кажа, че и аз знам какво пише в Библията. То всички се позоваваме на нея (и вие, и Ники, и аз ... ), но май всички, когато ни пасва на теорията приемаме написаното там буквално, а когато не пасва - преносно. Така е удобно, но дали е вярно? Освен това - говорили сме в други теми - човек сам ли създава мислите си, има ли свободна воля, доколко ...? А после на каква база заключавате, че човекът не може да избере центростремителността? Особено след както твърдите, че преди това сам е избрал и успял в центробежността ...

Възрастта на децата е била от 6-7 годишни до последните класове на средното образование.Моето впечатление е, че организаторите са се грижили прекрасно за всичко и всички, съобразно възрастта им. На мен, преди да изпратя децата си, ми се струваше, че такова нещо е трудно изпълнимо и дори леко се притеснявах, но все пак моите са достатъчно големи и самостоятелни. Сега, след като се върнаха, мога твърдо да кажа, че е факт. Шапка им свалям за което, на хората реализирали тази чудесна инициатива. Имало е няколко деца придружени от баба и дядо или родител, но специално моите деца не бяха с добро отношение към това - по тяхно мнение на възрастните не им е било мястото там. Аз също си мисля, че има резон в това. Съвсем друг въпрос е, ако се организира лагер за възрастни.

Отговарям - не съм и не бих броила колко пъти съм прочела думата "глупост", но определено се вгледах задълбочено в цялата колонка, забелязах, че някъде по средата има написано "глупоста", което на практика е различно от "глупост" . Задълбочаването е нужно, защото иначе си оставаме да плуваме на повърхността като ... шамандури Иначе за мен и двете неща са верни - т.е хем в основата си нещата са едни и същи, хем животът е сложно устроен - едното не изключва другото. Пишеш "този, който може, има предпоставка да разбере в дълбочина живота" - би ли пояснил кой може и кой не може и какво по-точно може.

Със сигурност! Но и в никакъв случай! Защото, като си пребивавам в едно много хармонично състояние със себе си, но то никак не хармонира с останалото и с околните ... Нещо ми напомня за кадавъра на проф. Вибегало- всестранно задоволения, от Книгата на книгите- "Понеделник започва в събота". И аз мисля като Светла - хармония! Багира - възможно ли е да пребивава човек продължително време в такова състояние "храмонично за себе си, а нехармонично с останалото и околните"? В любимата и многократно препрочитана и от мен книга го има и отговора.

Mда. Често чувам хора да казват - "Ти ли ще оправиш света?!" В същото време същите тези хора непрекъснато говорят колко лошо е устроен света, как нищо не е както трябва (интересно е, че ако ги попиташ как "трябва" да е, не могат да дадат смислен отговор или започват да рецитират патетично някакви абстракции; най-често "трябването" е свързано единствено с личното им, дори бих казала частно благоденствие ). И наистина е налице и обратното - щом някой е решил да направи нещо за другите, той обезателно трябва да е нещо повече от майка Тереза, та дори и в тоя случай пак някои ще го заподозрат в някакви задни, користни подбуди . Да се отрича помощта, която можем да оказваме един на друг е като да се отрича съществуването на Цялото; или да се отрича йерархичността в природата ... Разбира се, има периоди в живота, когато човек е зает да помогне първо на себе си - ако някой, образно казано, виси на крайчеца на някоя скала и всеки момент може да падне в пропастта, едва ли има възможност да помогне с нещо на някой друг. Тук не отричам принципа "Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.", но определено всеки може да си помогне сам до известно положение, от там нататък наистина е Бог и помощта Му много по-често (да не кажа винаги) идва до нас посредством йерархиите, стоящи между Него и нас, човеците, а също често и посредством друг човек, получил "акредитация" за това. Така че, въпросът за помощта по-скоро е не "Може ли?", а "Кой, на кого, каква и колко?". Добромир казва: "индивиди, поели отговорност за себе си" - да, това е едно от нещата, но мисля, че има и още и ще се радвам, ако и други хора се изкажат в това направление.

Чудесна инициатива! Моите деца са много доволни - наситена програма, интересни и полезни занимания, предимно сред природата, както и посещение на близки до Шипково градове и обекти, много добри условия в избраната база ... Искрени благодарности за което на организатора - Георги от Бургас и на другите взели участие в осъществяването на този лагер! Пожелавам повече хора да правят това, което най-добре могат, за да са полезни по един или друг начин на другите!

От какво идва изводът, че принципът е нелогичен? От това, че обичаме или просто сме свикнали да ядем комбинация от две или повече неща, която сега е желателно да се избягва ? Ясно е, че следва да отпаднат някои от ястията, съчетаващи несъвместими продукти. Предимството на системата е, че човек не се лишава от нещо, а само го яде не едновременно с друго нещо - т.е сготвено е по друга рецепта, комбинирано е с други продукти. Най-просто е човек да опита и да се убеди сам в това има ли полза от нещо или не. Мога да помогна с няколко идеи, но мисля, че всяка книжка за разделно хранене предлага много рецепти и дори седмични менюта, разработени за всеки сезон, според наличните продукти. Примерно ако за закуска човекът е бил свикнал да яде филия с масло и кашкавал или пуешко месо, следвайки системата за разделно хранене би могло да се закуси с филия с масло и мед или конфитюр; също филия намазана с течен шоколад и т.н. И защо не хляб със зеленчуци - аз често правех на моите деца сандвичи - филийка с масло и върху нея кръгчета домати, краставици, чушки, парченца репички, маслини и т.н.(ако искаме да се храним по-здравословно, следва да изключим конфитюра и течния шоколад, а филията да бъде пълнозърнеста, но тук наблягаме на разделното хранене и аз давам възможни примери) А кашкавала и пуешкото месо могат да останат за обяд заедно с голяма порция салата от марули или примерно задушен грах и моркови за гарнитура. Успех!

Здравейте! Моята по-малка дъщеря проговори не си спомням колко месеца след 2 годишна възраст. И аз се бях притеснила много по две причини: - по-голямата беше започнала с голям ентусиазъм да повтаря думички още след годинката и на година и 2-3 месеца вече имаше богат "речник", макар и със силно бебешко произношение; - малката вече на 2 години не произнасяше, за разлика от Вашето дете, нито една дума; след упорити опити от моя страна, като тези на Донка, бях успяла да я накарам да казва "а", когато искаше да отговори с "да" и "е", когато искаше да отговори с "не". Споделих притесненията си с детската лекарка. Тя за разлика от мен не се впечатли особено - каза ми, че я е чувала по време на детска консултация като по-малка да артикулира звуци от типа на "ба-ба-ба", "ня-ня-ня" и т.н., че на много по-малка възраст вече я била проверила, че реагира на звук и после ми направи една проста демонстрация. На бюрото й имаше една малка играчка, тя я подаде на дъщеря ми и я попита: "Искаш ли я?" - дъщеря ми не отговори, но я взе. После й каза без да се обръща и без да посочва: "Виждаш ли тези играчки зад мен?" (на рафта зад нея имаше подредени по-големи играчки от тази, която беше на бюрото й) "Ако ми върнеш тази, ще ти дам две от тях." Дъщеря ми помисли няколко секунди, върна й играчката и я загледа с очакване. Като се прибрахме у дома, аз се замислих по-задълбочено и си спомних, че имаше един (вярно много кратък) момент, на година и нещо, когато дъщеря ми се опита буквално само на 2-3 пъти да каже няколко думи, разбира се, всеки път неуспешно, в смисъл неточно, неправилно. Примерно посочвам й аз лампата и й казвам "Виж, лампа!", тя се опита да повтори, но се получи "ан-ба", аз я поощрих, казах "Браво, точно така, лампа!", но за детето явно не беше нито "браво", нито "точно така", тя сигурно силно е усещала, че не говори правилно. След няколко такива опита буквално в рамките на ден или най-много няколко дена да са били, тя спря опитите да произнесе каквото и да било и проговори, както казах по-горе, чак на 2 години и нещо, вече на 99% правилно. Та на Вашите впечатления - той е вече голям, когато му повтаряте някоя дума може да не Ви обръща внимание, защото вече отдавна я знае, а когато му задавате въпроси, може да не дава признаци, че разбира, защото не му е интересно това, което го питате. И в същност какъв признак, че разбира въпросите Ви очаквате да получите? Например моята дъщеря много обичаше да ходим на разходка и аз съм постъпвала така - казвам: "Аз отивам на разходка, искаш ли да дойдеш с мен?" и това без никакви действия, жестове, посочване и т.н. образно подсещане от моя страна, дори нарочно съм се обръщала с гръб към нея, докато го произнасям (правя се, че примерно почиствам/подреждам нещо в детската) - дъщеря ми без нито един звук отиваше до шкафчето си, вадеше си шапката и я слагаше на главата си, като ме гледаше усмихната и в готовност . Иначе когато искаше нещо, беше твърде самостоятелна и се опитваше винаги сама да се обслужи - примерно ако шишето с вода е на масата и не може да го стигне, отиваше да си донесе детското столче, качваше се на него и си вземаше водата сама

Ако наистина има толкова много разминавания и противоречия между наталната карта и живота ти, дали данните, по които се строи са верни - например точен ли е часът на раждане?

Щом изучаваш хората, сигурно има смисъл да намериш време да им четеш дори и глупостите . Защото иначе как ще разбереш реакцията им на това, което пишеш? Е, ако предварително си решил, че не си струва ... ама това си е чисто предубеждение, а има поне малка вероятност някой да те изненада с нещо, не мислиш ли? Имам един въпрос - кое ти е по-интересно като предмет на изучаване - хората или себе си?

Мда. Лихварите са заклеймени на много места и много отдавна ... Обаче те са по-скоро резултат, а не причина. А за това, дето е казала Мона: аз мисля, че потребителската нагласа е нещо съвсем различно от количеството пари, с които разполага някой. То и на запад има хора с доходи 10 000 евро, 100 000 евро, 1 000 000 евро, 1 000 000 000 евро ... Можеш да имаш много малко пари и пак да си обсебен от потребителската нагласа, можеш да имаш милиони и да не си! Идеята е такава - за какво искаш да използваш парите, с които разполагаш? Склонен ли си, ако имаш достатъчно, да си купиш още една вила, където почти няма да ходиш или яхта, която няма да ползваш, ей така, само от любов към спорта (в случая към пазаруването и потребителската нагласа на обществото) и защото можеш да си го позволиш?! Споменавам разни едри и скъпи неща, но същото важи и за много по-дребни - склонен ли си да си купиш GSM за няколко стотин лева, натъпкан с всевъзможни функции, 90% от които дори няма да ползваш, вместо такъв за 100лв, който има тези 10% функции, които са ти нужни? Оказва се, че много хора са склонни! Нещо повече - дори и тогава, когато не могат да си го позволят, а се налага да вземат кредит. Темата може да се доразвие в такова направление - склонни ли сте да отделяте 99% от времето и енергията си в занимания по печелене на още и още пари, защото за вас е важно да имате още и още придобивки?

Присъединявам се към казаното от томи

Наистина, идеята за грешка не звучи добре.Но тя лежи в основата на християнството. Независимо от това, дали ни харесва, или не. От друга страна, сигурни ли сме, че проявление наистина е това, което ние виждаме? Ако проявлението съдържа в себе си безброй варианти, няма начин да не съдържа и "сгрешени"... Тогава това наистина не е проблем на проявлението, а на тези, които са избрали сгрешените варианти! ... Защо грешка? Не ти ли се струва, че тук разсъждаваш по иначе отричания от теб начин - полярния? Само в полярния свят имат смисъл такива понятия като "правилно" - "грешно", "истина" - "лъжа", "добро" - "лошо" ... Това, че в християнството е употребена думата "грехопадение", не означава, че в действителност има нещо грешно или сбъркано. Навлизането на човека в материята е закономерно и необходимо, за да може той да усвои определени неща, да израстне и да се върне там, откъдето е тръгнал, към Твореца, но вече осъзнато, като сътворец (това е спиралата на развитието). Много категорично си написала това: Едва ли не като извод. А то е просто едно предположение (и то неоснователно) от твоя страна. Ако беше основателно, тогава следва да си направим и един странен извод за Този, който е създал проявлението. Не можах да разбера и какво имаш предвид под "човешка интуиция" (в предния пост)? Щом е нещо съотнасящо се към човек, значи явно е човешка. Има ли и друга интуиция? И ако правилно се досещам какво имаш предвид, то това интуиция ли да го наричаме пак или с някоя друга дума? Интуиция, идваща от егото? Какво е това? Възможно ли е? Въпросът ми е към всички писали, не само към Багира.

Аз не съм съгласна с това, което съм подчертала. Най-малко въобще не е толкова просто. Според мен, колкото по-голяма възможност има човек да осъзнава как точно се отразяват неговите действия или бездействия на другите и на света като цяло, толкова по-сложно става ... Сложно е, защото ние (поне голямото болшинство от нас) въобще не сме в състояние да прозрем какви са нишките на съдбата, които с нашите действия или бездействия бихме размърдали. За съжаление и чистата мотивация не може да ни спаси от грешки и неправомерна намеса "за добро" и "от състрадание". Лично аз за по-голяма мъдрост се моля и се старая да постъпвам така, както бих искала другите да постъпват към мен (т.е това пак е едно относително добро, според моята си камбанария ). И като казвам "постъпвам", имам предвид не само конкретни действия, а съвсем общо - даване или недаване на информация/съвет, даване или недаване на съчувствие и т.н. Но пак ми е трудно, защото не ми е лесно да се поставя във всички ситуации, а колкото е по-тежка ситуацията, толкова по-трудно ми е да преценя как бих искала да постъпят спрямо мен; отделно дето понякога се изкушавам чисто по човешки да направя нещо не много обмислено от съчувствие или от радост ... ---------------- П.П. Колкото повече си мисля, толкова повече ми се струва, че заглавието на темата не е много коректно - какво означава "добро"? И значи ли това, че през останалото време съзнателно правим "лошо"?! За мен проблемът е, че и в двата случая постъпваме неосъзнато, непрозорливо ... Вдигнали сме лозунга "С любов!", ама и любовта ни е такава - субективна, човешка, с една дума няма много общо с другата, истинската, божествената любов, дето я пишем с главната буква. И този лозунг никак не ни помага, дори може да "скрива" от нас действителността, защото ние се уповаваме на това, че щом правим нещо с любов, значи то е добро, а как точно стоят нещата в действителност, какво точно да направим, за да допринесем за хармонизация на нещата не само за момента, но и за по-нататък ... въобще не ни занимават тези въпроси. Според мен ние хората постепенно се учим да правим това, което е нужно. Може би често според човешките ни критерии това наше действие няма да изглежда много "добро", но би се оказало, че за последващото развитие на нещата точно това е било необходимо.

Хората на физическо ниво са отделени, но на етерно са свързани, на етерно ниво са на практика едно цяло (това не са мои думи, мисля че съм го чела в някоя от лекциите на Щайнер), но и имам доста собствени наблюдения и доказателства, че действително е така. Ако не бяхме, нямаше сега с вас тук да коментираме такива явления като енергиен вампиризъм или енергийни въздействия, енергийно лечение ... Вярно много хора не го усещат това или и да го усещат, не му дават такова обяснение, а се опитват да приведат по-рационално такова - например, че се е осъществило някакво психологическо влияние, но има много примери, при които такова обяснение е невъзможно.

Toва не е точно отнемане на енергия. Предполагам, че при теб се е случило друго (като имам предвид разходката всред тълпата, тъмното облекло) - "попила" си от минувачите техния негативизъм, агресия, отчаяние, завист и т.н. Т.е важен е не само енергийния потенциал, но и неговата вибрация/честота. Ти си се "замърсила" от многото хора, сред които си била; и тъй като са били много, те са успели да редуцират твоята обичайна вибрационна честота до по-ниски нива. При такива срещи с много хора може да помогне едно по-добро затваряне на собств. енергийно поле. И аз работя по въпроса , защото заради професията ми всеки ден се срещам с много и различни хора. Когато съм съзнателно енергийно затворена не се измарям, но затова пък част от хората, които са енергийни вампири, ми се сърдят, щото не могат да се нахранят. А aviana е права - всеки човек има спадове и тежки моменти и е нормално да помоли някой приятел да му помогне да се съвземе. Лошото е, че има хора, за които това е начин на живот. И нещо повече - макар че казват, че не им харесва, то на практика си им харесва; най-малкото нямат никакво желание да променят нещата; казват (и си вярват), че е невъзможно да се променят.