Диана Илиева

Дозата различава лекарството от отровата. Аз честно казано осмислих отговора на късметче по друг начин. Едно е да си градивно уверен в себе си, друго е да си уверен до самозаслепяване, че само ти си прав и на никой друг да не вярваш. П.П. Ех, докато съм писала, късметче е коригирала поста си и моя става излишен - ако прецените, изтрийте го.

Какъв ли е бил стимула на майка Тереза в такъв случай ...?

Здравейте! Може би темата, която отварям ще ви се стори малко странна. Ако попитам "Можем ли да променим другите около нас?", "Хубаво ли е да искаме другите около нас да се променят така, както на нас ни се иска?" сигурна съм, че много от потребителите тук ще отговорят дори без да се замислят отрицателно. Същевременно съм свидетел на едно много упорито и настойчиво прокламиране на определени тези и идеи, които силно надхвърлят спокойното и неангажиращо споделяне на възгледи, знания, опит ... От друга страна, ако малко префасонирам въпроса и попитам "Нужно ли е да работим за духовното издигане и развитие на хората?" пак много хора без да се замислят ще отговорят утвърдително. Та в крайна сметка така формулирах въпросите си (в заглавието). И сега ви давам думата - как бихте отговорили на тях.

Чета ви и много се чудя. Ето тук например забелязвам една пристрастност - защо да не науча има ли нещо положително в егото и какво е то? И въобще защо в тази тема размахвате егото като плашило? Велина, ти пък много пъти спомена за тази змия, захапала опашка - би ли пояснила каква е връзката й с егото и смиряването му, че аз нещо не я виждам?

Ти какви хипотези имаш - че Кенеди е преродения Линкълн?

Много точно! Благодаря!

И как съчетаваш тези двете напътствия?

utnapishtim, разбира се, че не си написал глупости; всичко това, което пишеш и задаваш като въпроси си е съвсем разбираемо и на место. Обаче ... май няма кой да ти отговори нормално, защото всички пишат и повтарят, и потретват това, в което предпочитат да вярват. Всеки размисъл или въпрос, който излиза по някакъв начин извън тяхната схема или се игнорира, или му се отговаря с най-подходящото клише от схемата, нищо че звучи леко несвързано и неподходящо като отговор.

Аз бих предложила за размисъл две неща: 1. Там, преди, когато е било вълнуващо и екстремно - колко дълго е продължавало и как е завършвало? 2. Какво именно правиш в момента, което не искаш, а ТРЯБВА? И кой те принуждава да го правиш? - защото от всичко, което прочетох до момента (той: не настоява, не ме упреква, не ме ревнува, не се оплаква, не ни лишава, грижи се за нас, съгласен е, разрешава ми ...), май в отговорите и на двата въпроса, няма да участва човекът, с когото живееш в момента. ---------- Има и друго. Нормално е на човека да му е трудно и странно: - когато е отишъл да живее в друга държава; - когато заживее с друг човек дори и в собствената си държава; - когато си смени работата или остане без работа; - когато по една или друга причина не може или му е трудно да започне нова работа; - когато по една или друга причина остане без обичайното си обкръжение - роднини, приятели... При теб са се струпали много стресиращи фактори, а ти по някаква причина си убедена, че точно сега трябва да се чувстваш перфектно - не се обвинявай, че ти е трудно. Не зная и не искам да давам съвети дали човекът до теб е точно твоят човек, но мога да кажа две неща: първо, че той явно е толерантен и второ - може и несъзнателно, но постъпва по-мъдро от теб - оставя те да се адаптираш, да преживееш стресовите обстоятелства ...

Да, съгласна съм с допълнението! Много думи, понякога, както каза braman, сложни и неразбираеми чак, и всичко това защо е? Ако приемем тезата на Багира и Венци за вярна, то тогава ще е интересно каква е тяхната мотивация толкова упорито да я прокламират като важна и вярна - не е ли това пак един импулс от егото им дошъл?! И въобще с тези безкрайни теоретични надприказвания какво именно постигаме?! В моя речник думата его почти липсва. Чувала съм я, разбира се, прочела съм я на много места - особено във философската литература - и (уж) знам какво означава (макар че тук отново и съвсем нормално влязохме и в разни терминологични недоразумения, пишем го с малка, с голяма буква, нисше, висше, голямо, малко, външно, вътрешно - въобще асортимент голям и неясен ), но някак хич не ми идва отвътре да я употребявам. Може би за мен е валидно това допълнение на Багира. Хубаво. В такъв случай отговорете ми наистина "И какво, ако изобщо не искам да знам?". ------------------ Цялото това разчленяване и безкрайно анализиране ми се струва такова преливане от пусто в празно - извинявам се, ако звучи грубо, може би така е само за мен, може би има полза и от това ... Все пак нека не забравяме, че нещата са взаимносвързани и взаимнообусловени, т.е нужен е синтез.

Как си обясняваш, че в нашия свят всичко, което съществува, съществува за сметка на нещо друго? Това не те ли смущава? Или просто игнорираш този факт? За какъв алтруизъм става дума? това повече прилича на едно смокиново листо, напразно прикриващо една голота ... Ма не е напразно. Ето, прикрива. Е, чак пък всичко в нашия свят - скалите за сметка на какво съществуват? И дуалността мен лично не ме смущава. Кой беше създал Дървото за познаване на Доброто и Злото? Или това не го приемаме за дуалност?

Хм, да, и аз съм се чудела над това, дето съм направила червеничко. Кое и какво е това останалото, дето ще ни се придаде? Би ли ми казала конкретно, щом не са празни и абстрактни приказки. Та нали ще сме намерили Царството Божие?! И точно там сме искали да отидем/бъдем. Какво друго ще ни е нужно? Или идеята е такава - докато сме в процеса на търсене, междувременно ще ни се придаде всичко ... ама какво е пак това всичко? И в такъв случай може би е по-добре да зациклим на търсенето? А за структурната промяна - добре, хубаво. Ама защо е тази мизантропия покрай нея се чудя? Чета какво пишете с Венци не само в тази тема, ами и в темите за Егото и другаде ... Или работата е такава: чрез мизантропия към структурна промяна? Но по логиката на дуалността, ще може и чрез филантропия към структурна промяна. В такъв случай аз избирам втория подход. Нищо лично - приемете, че просто аз така предпочитам да си гъделичкам егото

Eто тук аз мисля различно - не възстановяване на добрата стара връзка, а изграждане на нова връзка, главната отлика на която от старата е, че ще бъде съзнателна. Точно затова се е наложило и това загубване, отделяне и др.п., няма значение точно как го наричаме. И както казва Станимир това си е част от Пътя. И не каква да е, а много важна и съществена част. Ако не бяхме хапнали от Дървото за познание на Доброто и Злото, нямаше да има надежда за изграждане на такава съзнателна връзка. И оставам с впечатление, че някои хора съжаляват за нарушаването на "добрата стара връзка" и не искат да забележат, че тя е била несъзнателна. Нещо повече - възприемат нарушаването й като грешка, като падение... А то си е част от Пътя, необходима част ...

Велина, не можах да разбера защо използваш моя пост, защото в това, което пишеш ти на практика не се базираш никак на него. Нищо и никой не може да се загуби за Бог, независимо с кавички или без и независимо по каква причина. Това е точно връщане обратно. Не мисля обаче, че това е Пътя. Станимир е намекнал за това тъкмо преди мен.

Да, приказката е хубава, но защо правиш такъв извод? В същност тя ни казва следното - че светът се променя чрез нас; всеки, променяйки себе си, спомага за промяната на света. Светът не се променя сам, ей така, от само себе си. Всички тези физични явления, които наблюдаваме в същност са следствия от действията на различни същества - като казвам действия нямам предвид само някакъв конкретен акт (с какъвто сме свикнали тук, на физическо ниво), а говоря съвсем общо. Допълнително е това, че когато се променим към по-добро, неизбежно сработват природните закони, които най-често (ако няма някаква друга причина, примерно кармична) ни отвръщат с добро.

Универсално лекарство има! Такова е лекарството, което те хармонизира на всички нива. Но не е манджата с грозде, за която споменаваш - въобще това, за което говориш после е съвсем друго нещо и го има, да. И не е непременно лошо, понякога се получава добра "манджа" - признавам рядко, пък и този който я прави обикновено е "специалист". Аз по-скоро се замислих над това, дето казва Багира: Аз съм склонна да приема това, което съм оцветила в синьо, а не другото - дето е в червено. И тук не става въобще въпрос за прозорците, от които гледаме към света. По принцип, да, елементи общи има, но ако говорим за човечеството през различните етапи на развитието му, не, пътят не е един и същ за всички времена. Или ако кажем, че е един, добре е да имаме предвид, че прави доста съществени завои, сменя му се и наклона... въобще работата малко отива на "оф роуд" или поне "Париж-Дакар" . И точно като участниците в тях, хората се движат уж всички "от Париж към Дакар", но не всичките точно по един и същи маршрут; е, понякога влизат в общо трасе и после пак се раздалечават, понякога пътищата им се пресичат ... В крайна сметка болшинството все пак финишират именно в Дакар. Кой може да каже, че точно той върви по най-верния, по единствения дори верен маршрут (макар че доста са убедени в това ) и че точно той ще стигне пръв до Дакар?! И важно ли е да си пръв? Май и без друго има вече финиширали (можем да предполагаме това поне за определен етап). А добре ли е да си последен? Или е важно само да пристигнеш, макар и хванал последния влак? И какво става с тези, които са изтървали и последния влак? Има ли предвиден извънреден превоз и за тях? Мога да задам и друг казус - представете си, че сте родители и изпращате детето си на дълъг път. Ще върви години, десетилетия дори. И е много важно да пристигне там, където го изпращате. Ако в този път има участък, който минава по тесен въжен мост над пропаст, дали ще предвидите да стигне до него още докато е на 2-3 годинки или ще предпочетете да е станало вече на 20-30 години. И ако на някои места пътят прави сериозен завой, дали не е добре на тези важни места да има указателни табели или при детето ви да идва някой, който да го напъти в правилната посока?! И то на всичките тези места! Защото ако преди десет години някой е дошъл при детето ви, когато е спряло на някой кръстопът и го е посъветвал да върви на ляво, то на следващия кръстопът може би верния път ще е десния. Но ако детето е решило, че пътят е такъв, че на всеки следващ кръстопът трябва да хваща все левия път, то ще спре да търси табели или да чака да го упътва някой - напротив, дори ще е твърдо убедено, че върви по единствения верен път ...

Oрлине, благодаря за инфото. Да, реално е. Мислела съм си, че е нормално да има такова нещо, а не бях чувала (в интерес на истината не съм се и разтърсвала особено на тази тема). Прегледах набързо някои неща от сайта. Не зная какво е това "огледален неврон" (явно не съм от знаещите ), но затова пък ясно се виждат енергийните потоци - забележете едни характерни движения, които често започват от областта на (пред) слънчевия сплит. Интерсно, че също толкова силно въздействие се наблюдава и от слънчевия сплит назад (имам предвид откъм гърба)! Особените движения на ръцете са, за да събират, завихрят, концентрират и направляват тези потоци (и своите, и чуждите). И далеч не всички от учениците на единия клип успяваха да ги излъчват и направляват добре, нито пък с една и съща интензивност. Нападащите пък определено не използваха същата техника - защо? предполагам за по-добра/ефектна демонстрация. А какво ще се получи, ако и двете страни използват същото нещо една срещу друга?! Струва ми се пак познатия ни традиционен бой , само че без физ. контакт.

Ах, това е много интересно! И може да бъде много полезно! За съжаление съм много ангажирана, иначе с удоволствие бих присъствала и го препоръчвам на всички. Чувала съм за това, но не и в България. Дори не подозирах, че има създадена Ф-я (какво значи това - фондация или асоциация) по Фамилни констелации България. Въобще ще се радвам, ако хора, които се занимават с това, публикуват допълнителна информация!

Прав ли е бил апостол Тома, да иска да узнае, да провери...? За да разчита човек на Космическите закони и Божествената йерархия трябва предварително да знае за тях. Вярно е, че душата ни (духът ни, нашето истинско Аз) знае. Но това знание не винаги е събудено. И тогава се появява съмнението, колебанието... Именно. И апостол Тома е бил прав за себе си. А и всеки от нас по някакъв начин е нужно да разбере наистина за Космическите Закони, за Божествената Йерархия и Организация на Света. За повечето от нас е трудно да получим едно непосредствено знание за това - да не забравяме, че и далеч не всички хора могат да "видят" като Тома, много (болшинството) хора не виждат. Но има и други начини, косвени, които могат да убедят човека или поне да го насърчат да търси и други неща, отвъд видимите. Вярно е, че тези косвени методи не са много сигурни и от собствен опит бих могла да кажа следното - ако това, в което вярвате, не включва всички налични факти от нашата действителност, може би е по-добре да се усъмните в него . Защото на практика няма такива неща като "феномени", "изключения, които да потвърждават правилото"... Всичко това сочи, че доктрината, в която вярвате в най-добрия случай е вярна, но непълна.

Хриско, а можеш ли да изброиш причините, поради които някои хора с такава убеденост да приемат съществуването на Бог още от съвсем ранна възраст?

Как правиш този извод? Май правиш някакви допускания за смъртта ... Иначе по никакъв начин не би решил, че точно смъртта е абсолютната свобода. Ако тя въобще може да се нарече някаква свобода, то това ще е една свобода от ... (и изброяваме )

Хе-хе, Хриско, разсмя ме Иначе, да, и аз смятам, че не са случайни тези блъскания с коли и падане на тухли върху главата. Кой претърпява положителна промяна - ами който е бил подготвен за нея. Тази разтърсваща злополука е един катализатор само. И "доказателството", от което човекът явно е имал нужда. Много хора се променят и при по-малко драматични събития, без такива неземни изживявания и видения. Дори бих казала, че такива "екстри" получават само хора, които са си ги "поискали" по един или друг начин (не задължително преди да се родят). Така че няма смисъл всички да ни заблъскат коли. И не, промяната не е изкуствена - тя е била предстояща, просто събитието я разбужда и подкрепя (в смисъл да бъде стабилна, да се задържи).

Формата на общуване "Вие"... Тя наистина има дълбок исторически корен. Съвсем не случайно в повечето езици има запазено обръщение във 2л.или в 3л., мн.число - просто хората са се обръщали един към друг спрямо това какво са виждали/усещали да стои срещу тях; в буквалния смисъл на думата. Мисля, че при един от азиатските народи дори няма (и днес) 1л. и 2л. единствено число. Постепенно, с развитието на човека и загубване на несъзнателната му свръхсетивност тази форма наистина загубва "логиката" си и се поддържа само от традицията. След време започва все повече да се налага 1л. и 2л.ед.ч.; отначало сред простолюдието, по-късно и сред други кръгове на обществото. Колкото повече се индивидуализира човека, толкова повече "Вие" обръщението изглежда неадекватно - това е видимо през последния век и особено през последните десетилетия. Според мен, след време, когато човечеството придобие съзнателна свръхсетивност, отново формите на обръщение ще се променят; как точно - не знам. Фразата "Заповядайте!" също има дълбок исторически корен и смисъл, който е по-лесен за откриване.

Да му се не види, и тази тема била във форум "Психотерапия". За втори път ми се случва. Извинявам се, просто първо прочетох същия пост на Brizeida в темата "Невротичност ...", която също е във форум "Психология и психотерапия" и реших, че другият й пост е нарочно преместен в нова тема, в по-общ форум. Венци, благодаря за напомнянето! Може би наистина е най-добре Орлин или другите психолози да отговарят. За да не задълбава в това. Специално аз някак си исках да и го спестя и съм напълно съгласна с Венцислав в случая, по - горе съм го подчертала. ... В смисъл? - защо да не задълбава? И какво по-точно си искала да й спестиш? Диана, аз разбирам и теб, но проблемът е, че аз не само размишлявам. Аз започвам да се СТРАХУВАМ Има огромна разлика, защото аз съм свикнала да се ровя и да мисля... но не и да предизвиквам паранои чрез това. Натрапчивата мисъл започва да ме кара да мисля, че ще умра млада, а не това целя с размишлението си, нали? Brizeida, ако мислеше за нещо, от което по принцип не се страхуваш, тогава нямаше да възприемаш събуждането с НУЖДАТА да мислиш за това нещо като проблем. Напротив, щеше да ставаш и охотно да го "разчепкваш" в съзнанието си, щеше да си потърсиш литература за това нещо, щеше да го коментираш с приятели. Но ... нещото е плашещо! И оттук идва проблема. Защо е плашещо - главно защото е непознато и защото се изплъзва от нашия контрол. И ако за второто не можем да направим почти нищо, то за първото не е така. Все пак съзнавам, че моментното ти психическо състояние най-вероятно не е подходящо за придобиване на познания по въпроса. Щом обичаш да се ровиш и да размишляваш, тогава бих ти предложила следния казус: мисленето за смъртта не се връзва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО със събитието смърт! Ако беше така, тези, които са умрели (независимо млади или стари), но не са мислили за смъртта преди това, не е трябвало да умират. Но се е случило... И обратно - всички, които са мислили за нея (и дори пожелали, макар и с половин мозък - като Венци), отдавна вече да ги няма тук, обаче ето, той си е жив и здрав... Но наистина много по-подходящо ще се изкажат по въпроса специалистите, затова аз спирам да пиша.