Диана Илиева

По същата логика и критериите с резултата (който не е ясно как и от кого ще бъде определен), помощ може да бъде и вземането. Да, разбира се, и даването, и вземането, те са на практика двете проявления на едно и също нещо. Кой знае защо сме свикнали да ги делим и дори противопоставяме.

Случайно, да е намалила съществено приема на сол напоследък, за определен период от време поне?

Да, всеки си има свой начин на израстване. На мен не ми пречи, че е във вид на списък. Всички тези признаци можеха да бъдат изказани по много други начини - повествователно, с притчи и т.н., но ... за мен така, като списък с точки ми е по-компактно, по-прегледно. Аз си го прочетох много внимателно, след 2 дена още веднъж и се поразмислих. И аз като Еси установих, че за съжаление проявявам доста такива черти - колко не съм ги броила, нито съм си направила петилетен план кои, кога да отстранявам , но за мен беше доста поучително и полезно. Както вече казах, някои от тях аз лично бих причислила като прояви на разни други неща, а не именно на гордост... но това едва ли има някакво съществено значение.

Да, веднага се получава асоциация, че има лъжлива и истинска гордост и започвам да се питам кое кое е и какво е ... А за маниера - следобед нямах време и така набързо го написах, но маниер по принцип от френски означава начин на държание, обноски. Та именно маниера имах предвид и аз, като описах общуването си с различни хора. Включитлено пропуснах да разкажа за нещото, с което най-трудно свикнах - оказа се, че различните хора проявяват в много широк диапазон следното: от изключителна фамилиарност до страхотна дистанцираност и резервираност (проявявани от съвсем непознати до що-годе добре познати). Наложи ми се да се науча да превключвам според вълната, на която е настроен всеки. Иначе общуването пак се проваля ... И не, че всеки път успявам с превключването (особено когато аз самата не съм в кондиция). Та така за променливите маниери - може и да е от гордост, знам ли, не бях се замисляла до сега ... Аз все си мисля, че може би в т.28 се визира по-скоро отношението към хората при общуване ...

Тези 3 точки ми се видяха особено интересни, защото са скрити зад плътнана маска на добронамереност и усърдие. Мда, доста работа се отваря - поне за мен де , защото не само, че проявявам доста от тези признаци, ами на всичкото отгоре дори не разбирам някои от тях - примерно ето този: Аз контактувам всеки ден с много и различни хора - от съвсем млади до много възрастни, от съвсем неграмотни до високо образовани, от отлично запознати (макар и понякога само от практически опит) с въпросите, които коментираме до съвсем некомпетентни ... Ако прилагам един и същ маниер на общуване и начин на изразяване към всички тях ... ами аз с 50% от хората буквално няма да мога да се разбера - все едно, че си говорим на различни езици, а с останалите 49% ще се разберем някак, но по-трудно или поне няма да им импонира моето поведение в разговора. Предполагам, че само на около 1% от хората с много близки до моето светоусещане, поведение и изразяване ще им бъде комфортно и полезно общуването с мен. Старая се да вляза в тона и разбиранията на всеки човек - лошо ли е това? Така хората много по-бързо и лесно разбират какво имам да им кажа, виждам, че на тях им харесва това, че се опитвам да обяснявам адекватно и според мен така се получава по-ползотворно общуване. Отделно дето не мога да разбера за някои от изброените признаци как така са именно за гордост и то "лъжлива"? Примерно точно този 28, който и ти си цитирала.

Ами не може да се каже така генерално. Но много хора около 42 си година сменят курса така да се каже. Все пак много е разично при всички. Но тенденцията се забелязва. Знам, че за професията в дебелите книги по астрология пише други неща, но това са мои лични наблюдения и се връзва също с някои разработки от кармичната астрология. Ако искаш дай да разгледаме конкр. случай.

И аз съм се занимавала малко с йога и ми се струва, че това, което те наричат ум не е точно това, което ние наричаме ум.

Да, възможно е при теб да е така - имам три предположения: - ти си напреднала душа и още от самото начало се стремиш към това, за което си се родила този път; - имаш разширен 1 дом - тогава първоначално човекът може да го влече професия и от следващия (включен) знак; - имала си/имаш някакви дарби и наклонности според асцендента, които по една или друга причина (примерно давление от страна на семейството) така и не са ти станали професия. Например едната ми дъщеря също е с асц. Рак и на крехката 13 годишна възраст реши, че е много приятно да готви и започна: още първите й опити бяха успешни, а все така се случваше, че аз не можех дори да я посъветвам, камо ли да помогна; след няколко по-прости рецепти и изпълнения, започна да прави неща с мая, торти и др. - като се замисля аз се осмелих да пипна мая едва на 26-27 години . Но не я виждам някак да стане готвач; дори я питах дали иска да кандидатства в такава гимназия (сега й предстои), че после да учи примерно за технолог по храните - отказа, това било само хоби, за удоволствие, не искала това да е професията й. Но затова пък до преди няколко години искаше да е учителка и то начална. Тя е слънчев Телец и все повече се ориентира към някакво приложно изкуство или архитектура, така че може би и тя няма да започне с професия според асцендента си, а направо според Слънчевия си знак. При мен се получи същото - започнах с професия според Слънчевия си знак, макар че съчетаваше и този на асцендента; след това обаче и длъжност типична за Слънчевия, но имах затруднения и ... избягах . Върнах се към дейност според асцендента. Обаче само след няколко години съдбата пак ме върна в "правия" път; сега понякога като ми се струпат много неща на главата пак ми се иска да избягам ... .

Ех, Венци, така пишеш, че направо започвам да се чудя, след като си наясно за това, както ти му казваш "безумие", защо си тук, от плът и кръв?! Или може би си сигурен, че няма да се преродиш по същия безумен начин поне още веднъж?! Да се стъпче ума... . Добре, да допуснем. А как? Ти правиш ли го? ---- П.П. Между другото точно в твоя ред на мисли аз бих споменала Ариман, а не Луцифер - ти защо написа него?

Благодаря ви за отговорите - изчетох ги внимателно. Не знам за другите, но за себе си мога да кажа, че форумното общуване е много ценно, защото се събира един букет от мнения и разсъждения по поставените въпроси, всеки ги пречупва през собствената си призма и ми помага да видя нещата от много и различни ъгли, често по начин, както никога не би ми хрумнало. А именно така имам някакъв шанс да видя как стоят цялостно нещата или поне да събера, ако не всички, то поне повечето парченца от пъзела. Е, след това е нужно и да се подредят правилно тези парченца ... Работата е там, че когато осъзнах напълно и категорично това, което и вие сега тук сте написали: braman: "" Нужно ли е да правим нещо, за да променим другите?" Дори и невярващите съзнателно или несъзнателно го правят." Станимир: "Ние можем да моделираме в известна степен и външната среда, така че тя да изразява вътрешното ни разбиране, но при това трябва да сме много прозорливи и внимателни за влиянието което по този начин оказваме върху другите, за да избегнем всички възможни отрицателни последствия. На този етап повечето хора извършват споменатото в предходните две изречения несъзнателно, без да се замислят за последствията, без да осъзнават влиянието, което оказват. ... Оказваме влияние върху цялото без значение дали го желаем или не, така че по-добре е да го правим съзнателно, отговорно и целенасочено." късметче: "Според мен взаимодействието между хората и между всичко в реалния свят така или иначе променя всичко и всички. Така че отговорът е - не само можем, а и го правим, къде съзнателно, къде несъзнателно, къде с едни намерения, а друг резултат." tomodashi: "Ние сме творци и можем да променим околният свят." kasis4e: "В този ред на мисли, изписвайки нещо си ние вече влияем върху разсъжденията на останалите край нас. Ако постоянно пропагандираме идеи за душевна чистота, равенство между хората, вътрешен мир и хармония с природата, това не е ли пак вмешателство във вътрешното?" и т.н. да не изреждам всички писали, аз буквално изпаднах в шок. Не, че преди не съм си давала сметка за това, но в един момент много ясно осъзнах как всеки от нас, буквално с всичко, с най-дребното и незначително свое действие, чувство, мисъл ... влияе, променя, взаимодейства, твори и дори вмешателства (да изредя повечето употребени думи) - да, и то много силно и то наистина много, много по-често несъзнателно, а когато е съзнателно пък също много често е по-скоро някаква недалновидна манипулация... И най-лошото за мен беше това, че дори и когато човек внимава, има благородни мотиви и т.н., действията му пак може да се окажат неподходящи, да не кажа вредни. Честно казано по-лесно ми беше преди да дойде този момент. И разни афоризми от типа на "Пътят към ада е постлан с най-добри намерения." намирах за оригинални, но важещи за някакви специални изолирани случаи, отнасящи се за някой дето примерно е бил добронамерен, но много наивен или невеж ... Пък то си се отнася с пълна сила за целокупното човечество, надявам се с някои (за съжаление струва ми се малки) изключения. Затова и въпроса на Венцислав: "Нужно ли е да променяме другите, за да направим нещо?" някак не мога да го възприема като остроумен каламбур на моя въпрос. Не, Венци, не е нужно да променяме другите, за да направим нещо, но работата е там, че каквото и нещо да направим, ние неизбежно променяме и другите, допринасяме за това. И тук въпросът е не дали, а как? Таня е дала хубави насоки, но за мен поне е доста абстрактно, когато кажем "Да постъпваме с Любов, да бъдем водени от Любовта." Познаваме ли я въобще тази Любов, дето я пишем с голяма буква, та да я прилагаме? Защото другата любов с малката буква често ни подвежда.

Хе хе хе ... ОК, ще ти дам една възможност да ме убедиш в правотата на написаното от теб. Познай аз спокойна или раздразнена съм, пишейки ей тези редове Добре, ще ти кажа, какво усещам - на първо място не си убедена в това, което аз съм написала и да, раздразнена си, въпреки усмивката.

Хм, не, Станимир е прав. Ако човек е примерно раздразнен от нещо и говори или пише като се старае да прикрие раздразнението си, то пак се усеща. Ролята - тя си личи всякак; устно, писмено ... вербално или не - трудно е да се излъже ... и енергийният отпечатък също е траен ... и размножим ...

За дамската чанта - спрей със сребърна вода. Иначе също и хомеопатичните препарати - на мен най-силно ми действа тонзилотрен.

Да, има такава тенденция. И аз наблюдавам много хора около мен, а в известно отношение и аз може да се каже, че съм или в близко бъдеще съвсем ще бъда в подобна позиция. Причините за това са много. За мен беше интересно това явление и от чисто астрологическите предпоставки за избора на професия. Съжалявам, че може би малко ще изместя плоскостта на разглеждане на темата (ако се наложи ще отворя нова във форум Астрология), но наистина е много интересно. Много често първоначално хората си избират професия, която е свързана/отговаря на знака на техния асцендент. Защо? Защото това хората са го правили миналия път (в миналия живот), така да се каже вече го знаят, могат, чувстват се уверени на това поприще - лесно и бързо си припомнят нещата и несъзнателно ги влече към такива професии, защото усещат, че това им идва отвътре, че ще се справят добре, ще им е по-спокойно ... Животът обаче непрекъснато ги тика към професия/поприще, което да е характерно/в съзвучие със слънчевия им знак. Човекът започва такава работа, но скоро започва да усеща дискомфорт или затруднения (а то е нормално да има такива - все пак тази професия е съвсем нова и непозната за него, изисква развитие на други качества и опитности от него) и ... започва да се стреми и да си търси работа пак от "асортимента" на знака на асцендента си . Намира, обаче животът/съдбата отново създава такива обстоятелства, че пак да се върне към професия според слънчевия знак и т.н. При някои хора (особено на които Слънцето е в подвижен* знак) това "лашкане" от едно работно място към друго е много забележимо, защото в най-общия случай те са по-склонни към смяна на работата (разбира се, ако Сатурн или някоя др. планета не се противопоставя на това). Но и при останлите хора, които са работили нещо в унисон с асцендента си, се забелязва това, което казва късметче - поне веднъж в живота, някъде на средна възраст, най-често около 42 си година правят това, за което писах: започват да изпитват влечение към професия, която е характерна за слънчевия им знак. Опитваме се (защото и аз съм в този кюп, дори още бягам по перваза между двете поприща ) да хванем както се казва последния влак и да се сдобием с тези качества и опитност, заради които сме се родили този път на Земята. -------- * подвижен знак - това са знаците Близнаци, Дева, Стрелец и Риби

Мда, добре е да уточним какво влагаме като смисъл и съдържание в дълг, призвание и др.п. Защото пак ще се получат терминологични недоразумения (ето аз употребих думата "дълг" в моя преден пост според това, което ми се стори, че влага в нея Кристиян - иначе тази дума почти не присъства в речника ми през последните години). Каква е разликата между дълг и призвание, между трябва и необходимо е ...? И каква е разликата между "фен-клуб" и "всички останали хора"? Фен-клубът не е ли част от всички останали хора? Отново давам пример с клетката - ако една чернодробна клетка действа/твори за своя фен-клуб "черен дроб", тя действа и за всички останали хора - тялото. И от друга страна тази клетка - длъжна ли е, призвана ли е или избрана?

Хм, така постановката е лишена от познавателен смисъл. Багира, с теб ли коментирахме на ЛС как би се развил ума на току що родено дете, затворено в тъмна, шумоизолирана и т.н. капсула на достатъчно разстояние от Земята, за да липсва (почти) и гравитация, въобще каквото ни е по силите да направим за такъв експеримент - да ограничим заобикалящия го свят и да елиминираме колкото е възможно сетивата? Какво би могъл да измисли неговия ум?

Хм, защо пък да са освободени музиканти, поети, художници ... от дълг?! За изографисването на Сикстинската капела също е имало условия, срокове - респ. дълг; и в интерес на истината чудесно се е получило! За мен всяко действие е творчески акт; акт, изпълнен със специфичните за всеки човек чувства, мисли, настроения, наситен с характерната за всеки човек енергетика. В този смисъл няма творци и нетворци; просто при някои професии и дейности е по-забележимо, при други - не толкова. За по-сензитивните хора разлика няма. Пък и за не толкова сензитивните също понякога е очевидно - по какво се различават лошите стихове от лошата супа? - по нищо и от двете ти се повдига . Просто и стиховете, и супата са направени в най-добрия случай без желание, за да се получат такива. Колкото до дълга - какъв е дълга на всяка една клетка от нашето тяло например към органа на който принадлежи в частност и към цялото тяло? Ето такъв е и нашия дълг към човечеството в частност и към света като цяло.

Орлине, Макс, да ви обяснявам ли, че болшинството от тези 90% от преподавателския персонал в т.нар. висши учебни заведения, за които говорех и през ум няма да им мине да потърсят и да надникнат в сайт, като този. Въобще доста идеалистично си настроен Орлине . За съжаление това, което описвам е факт; говоря от преки, лични наблюдения, дори са ми го споделяли хора от тази същата категория, която описвам. Да, за тях това също е голям труд, за жалост - напразен: безсмислена и непригодна за нищо тема, компилация и дори откровено преписване на чужди разработки ... И защо го правят ли - ами някои от тях са все пак дотолкова интелигентни, че съзнават, че това си е чисто и просто преливане от пусто в празно, но ... времената се променят, студентите по дадена специалност намаляват и първи изхвръкват тези, които са без докторат. А съкратят ли ги, каквито са кадърни, едва ли ще си намерят лесно друга работа. Някои от тях са се изхитрили просто да се зачислят за аспирантура и я влаааачат с години, защото хем им е ясно, че не могат нищо да защитят, хем са в по-добра позиция от тези, които все още не са започнали. А иначе примери като твоя и аз мога да дам - съученичка 1-2 випуска преди мен, изключтелно умно и красиво момиче, която после завърши мисля международни икономически отношения и ... тъй като няма връзки в дипломатичеката кариера (и явно не е пожелала да направи друг компромис - със себе си - и да се лансира сама с красота и чар) се върна в Ямбол и стана търговец на автомобили Мерцедес. Само след няколко години стана така, че в нашия сравнително малък и доста беден град започнаха да се продават на година повече автомобили Мерцедес, отколкото във всички други големи градове (и то като абсолютна бройка!) с изключение май само на София. Как се чувства душата й - не знам; и аз се чудех защо точно тя е решила да продава ... коли - нещо от което нито разбира, нито предполагам я вълнува особено. Но не искам да я съдя - животът й не е лесен, знам, че имаше сериозни семейни проблеми, а сигурно има и много други неща, които не зная ...

22 декември или 23 декември 2012? Аз дори в тази връзка преди съм си задавала въпроса - защо празнуваме Рождество на 24.12., след като би трябвало да е през лятото? Има ли някакво отношение към това?

Не знам, ама ще избера правилното ... Ех, да ти завиди направо човек - от къде си сигурен, че ще избереш правилното? Да, най-спокойно ми е касисче, когато при вземане на решение има синхрон между двете. И тогава наистина решението е оптималното възможно. Като бях по-млада наистина много рядко ми се случваше, сега сякаш по-често, но пак не е винаги. И когато няма синхрон слушам понякога едното, понякога другото, но общо взето е все тая - не се получава добре. Обаче съм забелязала, че синхрон май няма тогава, когато при вземането на решение много силно желая независимо с какво (с разума ли или с чувствата си) нещото да го реша така, както на мен ми се иска. Обикновено тогава съм склонна да не взема предвид или да пренебрегна как точно стоят нещата в действителност. И естествено решението се получава неадекватно. След като се усетих за причините, започнах да се старая да заглушавам тези силни, чисто мои си мисловни или емоционални "доводи и аргументи", опитвам се да се вслушвам в цялото, от което аз съм само една част. Е, не всеки път ми се получава, ама ... какво да се прави. Ще се старая да го постигна в бъдеще.

Има и нещо друго, на което повечето от вас са свидетели може би - титлата "доктор" в България (за другите страни не съм наясно как стоят нещата) е доста компроментирана. Ще обясня защо. Когато аз исках да кандидатствам аспирантура към нашата катедра беше обявена 1 бройка. Желание имахме няколко човека, но ... като се поориентирахме в обстановката и всички си оттеглихме документите с изключение на двама - просто те и двамата бяха хем отлични студенти, хем с мноооого яки връзки: просто неразбиваема комбинация . Дотолкова бяха напечени нещата и изравнени, че се наложи да ги приемат и двамата . Другите 2-3 желаещи просто нямахме никакъв шанс. Но това е по-добрия вариант, защото освен връзките те и двамата имаха потенциал да станат добри учени. Обаче какво става най-често. Имам преки наблюдения от Техническия колеж в Ямбол, но така е и в другите особено неголеми градове - в колежите и университетите остават да работят примерно 10% хора, които искат да правят наука, въпреки ниската заплата и 90% хора, които са склонни да останат на работа като асистенти там, защото са непригодни за нищо друго и никъде другаде няма да могат да изкарат по-голяма заплата. И така (говоря за тези 90%) - започват като асистенти, правят няколко измъчени и изсмукани от пръстите или леко преписани публикации, стават старши асистенти и така до главен асистент. За по-нагоре е нужен докторат. А и докато са асистенти от ръководството на катедрите ги тормозят непрекъснато да действат и да започват докторантура. Ама как да стане, след като човека едвам криво-ляво успява да си води часовете и дори от време на време става за смях на по-будните и знаещи студенти. И започва едно ходене по мъките: първо каква да е темата? -измисля се някаква, често смешна и на никого ненужна, след това започва едно ровене и преписване, търсят се връзки, за да се зачисли като аспирант и т.н. и т.н. В крайна сметка, след много затваряне на очите и побутване оттук и оттам този многострадален асистент защитава доктората си. Но ... от това той нито ще стане по-умен, нито по-способен да прави наука или въобще по-компетентен и по-полезен за каквато и да било дейност. И една голяма част от нашите доктори на науките (особено по-младите, но и при по-старите го има - тогава пък се лансираха хора по партийна линия) са такива - пишман доктори. Та затова титлата доктор не се цени и уважава нито от работодателите, нито от народа ... Съгласна съм с късметче за това какво са направили умните и инициативните според нея. И моите връсници пред очите ми направиха точно същото. Мога да дам примери и за единия вариант, и за другия. Може би най-геройски се бори с положението един мой много умен и способен съученик, лауреат от международни ученически и студентски олимпиади по физика, сега (в същност отдавна) доктор по физика, който е с 3 деца и който на теория е на щат не знам точно къде - към БАН мисля, обаче от много години работи за по семестър, два, три в университети в Япония, Холандия, ... сега май е във Франция, та така успява да изхранва донякъде семейството си. Същият този чудесен физик, преди да се утвърди и да започнат да го канят като гост-лектор в чужбина, успоредно с физиката се занимаваше с размножаваше на декоративни рибки в едно мазе, с цел приходи за семейството .

Ами че много добре си пееш! Е, качеството на записа наистина не е много добро, както предупреди и Моника, но при домашни условия - толкоз. Пусни още някое клипче - на мен ми е приятно да ви слушам: и теб, и азбуки, и Максим ...

Латинче, по-скоро не си си чувала до сега гласа на запис, отстрани. Разликата наистина е голяма, но не означава непременно лоша. И аз бях много изненадана, когато за първи път чух говора си записан; не можех да повярвам, че така ме чуват другите . Пеенето - също. Я, нека да поотлежи изненадата от разликата или пък нека ние да те чуем

Извини ме, bee_bg, че съм ти "откраднала" въпроса . Просто и мен ме вълнува, както и теб и реших да го формулирам в отделна тема. В общи линии и аз така виждам нещата (както ти си написал по-горе). Събирали сме се и сме разсъждавали с приятели по тези въпроси. Има различни становища. И както винаги понятията са разтегливи; а и започвам да си мисля, че за всичко може да се измислят благородни мотиви. Но сега нямам време, по-нататък ще опиша по-подробно до какви изводи сме стигнали (разбира се, не генерални и окончателни ). А и нека през това време се включат още хора - за мен е важно какво мислят, надявам се и за другите темата да е интересна и смислена.

Благодаря за информацията! Организаторите са чудесни хора - препоръчвам лагера на всички (по-точно - за децата им)!