Диана Илиева

Ех, жалко, не познахме! Ти сигурно имаш и някоя планетка там в 1 дом, във Везните, която хем ги подсилва (като влияние на знака), хем допълнитлно ни обърква и с нейните (на планетата) характерни черти, щото и двамата с Кристиян това забелязахме.

Да, напълно споделям това! Аз на няколко пъти съм водела дневник. Най-редовна съм била в гимназиалната възраст, мисля. После вече доста по-рядко съм посягала към химикала, най-вече в разни моменти на трудни решения или липсата на такива, колебания/съмнения или разни преходни/преломни моменти в живота ми. Преглеждането на старите неща събужда в мен същите чувства и мисли, които е описала Мона и определено е полезно, това си е документиране на нашето развитие, човек може да проследи кое, какво и как е ставало с него самия във времето. Това за изгарянето на дневници направо ме разби - мислех, че си е лично мой патент . В интерес на истината само един дневник съм изгорила и дори по-точно само една част от него в един труден за мен момент, когато бях узряла да променя точно това конкретно нещо в себе си. Тогава ми подейства стимулиращо и облекчаващо. След време обаче съжалих, че съм го направила.

E, добре с тези уточнения (в такъв случай снимката наистина си е заблуждаваща - вярно, че е бебе и е вероятно да е с по-светъл тен от възрастен човек ...) и с този жокер ... Ако тенът ти в действителност е светъл и дори леко румен, а очите пъстри и има и искрички в тях, които на снимката е също малко трудно да се видят - подхождаш и на Лъвица с асц. Близнаци примерно (заради брадичката) Хайде, признай си, че нямаме търпение вече

Ето, включил се е и Крис - много се радвам! Така, аз се позагледах по-внимателно и мисля като него, само че според мен са разменени - Везни/Рак, т.е слънчев знак Везни, асц. Рак или Скорпион. Обясненията - защо например казах първо Стрелец - ами защото погледнах бегло снимката и вниманието ми беше грабнато от голямата, чаровна усмивка, с хубави, плътни, естествно червени устни И веднага те изтипосах като щерка на Юпитер Но тогава усмивката щеше да е по-скоро добродушна, отколкото чаровна А сега се загледах - в носа (прав, не голям, с трептящи ноздри и като че ли съвсем леко вирнат), в очите (красиви, големи, но неизпъкнали, гледат любознателно), леки трапчинки на бузите, спокойно, гладко чело; също покрай грижите за толкова малко бебче далеч не всички майки имат ентусиазмът да се поддържат в красив външен вид; също избрания ник - като че ли Венера е замесена тук, затова давам слънчев знак Везни. Асц. като че ли е воден - и то по-скоро Скорпион: леко тъмен тен, дълги ресници, леко хаплива забележка още същия ден, след като никой не бе реагирал (но не болезнена като на един роден Скорпион), добре оформена, твърда, леко издадена напред брадичка ...

Благодаря, Васко! Рядко отварям тази тема, но сега нещо ме накара да погледна Не бях чувала тази песен, хареса ми, ще е препратя на приятели

Извини ме, но тъй като аз все още се интересувам от някои от тези псевдонауки, би ли споделил как доказа сам на себе си, че това са недостоверни теории и практики?

Ами може би, защото е лято, ваканция ... А при мен пък обратно - мнооооого бачкане. Погледнах снимката, принцеса. Колебая се, честно казано: явно асц. и знака са различни и от различни стихии дори. Нямам време да анализирам подробно, но ей така на прима виста - какво ще кажеш за зодия Стрелец, а асц. въздушен или дори по-скоро воден (а може и обратно - асц. да е Стрелец)? Ако не е така, моля, не издавай все още загадката, за мен също е интересно, но ще имам повече време в неделя

Не зная за кой именно период питаш, но като гледам датата на раждане, ти все ще си в първи , защото обикновено продължават поне до двадесет и малко години. Методиката за определяне - не е много кратка за обяснение, различават се поне два вида периоди, а според някои източници и повече; по-добре е да се почерпи инфо от някоя добра книжка по нумерология.

Добре, направих ви синастрия, но ще напиша на ЛС, за конфиденциалност.

Мда, за съжаление и аз забелязвам това, което е описала Чебурашка. Жалко е наистина, толкова хора и по-млади, и не толкова - наблюдавам го и при нашите дългогодишни семейни приятели. В най-добрия случай се опитват да не се замислят и да живеят по инерция, задълбавайки в ежедневните задължения - работа, деца, домакинство или ако в тези сектори ангажиментите не са достатъчни, може да се добави и някакво хоби. Обаче въпреки всички тези опити да живеят "нормално", все от време на време се случва да ги зачопли нещо или понякога ей так без конкретна причина започват да се чувстват чоглаво, без да знаят от какво (пък и не искат да разберат). А за още по-голямо съжаление, май на повечето от нас им е нужно едно много сериозно сътресение в живота, една много екстремна ситуация в някаква област - здраве, семейство, работа ... за да започнем да си задаваме въпроси: Защо? Как? Явно докато животът не ни е дал "шах" не щем и да се замисляме. Дори и тогава много хора продължават с предишната инерция, тюхкат се, оплакват се, но си вървят към сигурен и неизбежен "мат". В най-добрия случай предприемат не особено адекватни и/или полвинчати мерки, с които само отлагат за известно време момента на обявяване на "мат". И също се чудя - има ли начини да се събудят малко хората, да се "рестартират" така да се каже ... и как?

Здравей, Вендор - добро хрумване! Родил се е ... парламент. Следователно можем да си поиграем на орисници, особено като поразгледаме наталната му карта. Чудя се, все пак не е човек, а някаква цялост, общност, но ... какво пък, въздействията би трябвало да са подобни. Асц. Дева, Сатурн в 1 дом, в Дева, с харм. аспекти - този парламент ще бъде сериозен, съвестен, прецизен, ще свърши доста работа, включително и поради волята и заинтересоваността на приятели (секстил със Слънце и Меркурий в 11 дом) в лицето на Европейския парламент и европейските партии, и то акуратно, изпипвайки детайлите, но няма да реши кой знае какви съществени неща, а по-скоро ще се фиксира върху подробностите (ама и от това има нужда, де, в много закони има доста нещица да се пипнат и доизгладят). И всичко това въпреки неблагоприятния климат (Плутон, 4 дом, наранен) - ще има неприятни, остри отношения на участниците в него; ще се наблюдават разединение на уж дружески парламентарни групи и разправии вътре в самите групи. Болшинството от тези ситуации ще са инспирирани от нестандартните и дори ексцентрични възгледи на партньорите на ГЕРБ (квадратура с Уран, 7 дом). За "рожбите" на парламента ще оставя някой друг да тълкува. За разлика от другите парламенти, този ще осъществява добри комуникации, поради което ще бъде добре приет в обществото и оценен навън, дори и да няма други "заслуги" за подобна висока оценка. Има възможност да не изкара пълния си мандат, но ще бъдат положени сериозни усилия това да не се случи, а и консервативността на българското общество също ще допринесе за оцеляването му. Енергично ще действат да си направят капитал от наследството, което са получили. Това ще им помогне в работата, както и за създаването на по-добър имидж. Е, стига толкова от мен. Нека и други кажат, какво виждат.

Здравей, ivail! Много ми се иска и на мен да бъдем сплотени и подготвени, но май не виждам такава възможност. Все пак кой каквото може нека да прави в малкото оставащо време. Ти имаш ли идея/предложение по въпроса? Ще бъдат повлияни/нарушени главно електронните комуникации, които са жизнено важни за нашата цивилизация - мога да си представя какъв хаос ще настъпи. И ще бъдем заставени да си развием нови.

braman, примерът ти не е удачен. Макар че добрите музиканти умеят и успяват да правят чудесни импровизации върху чужди произведения. А за Буш - какво за него? Освен "Господи, прости му, той не знаеше какво прави ..." А всички ние - колко грешки допускаме?! Може и да са повече, отколкото той. За нас пък може да се каже: "Слава Богу, че не сме били натоварени с отговорността, грешките ни да навреждат в толкова глобален мащаб." Когато бях двайсет и малко годишна ми се искаше да мога да вземам по-глобални решения, касаещи много хора - с една дума: привличаше ме управленска позиция в живота. Бях енергична, амбициозна, считах, че имам много добри познания в определени области и широка обща култура и бих могла да вземам и прокарвам добри решения Сега съзнавам, че това не е особена привилегия, ами тежка отговорност.

Да, braman, прав си, когато е ... понякога. И аз се радвам тогава и благодаря на този, който така подходящо ни е предоставил една частица мъдрост, до която той се е докоснал. Когато обаче това е практика, изгубвам усещане за човека, това вече не е нормално общуване ... Е, поне за мен.

Здравей! Тясно и издължено лице? - важна е и формата, има или няма добре изразени скули, каква е формата и размера на брадичката ... Все пак, съвсем общо казано, можем да предположим едни по-задълбочени интереси, но в по-тесен диапазон от области; издълженото лице предполага и по-издължен нос, което само по себе си говори за по-голяма интелигентност. Ако лицето е гладко, продълговато, то би могло да се допусне и една неустойчивост в убежденията си, лесно поддаване на нови влияния, без да се подлагат на по-сериозна оценка. Кръглото лице (не квадратно!) - предполага въображение, общителност, добродушност, обикновено са хора кротки, тихи, мечтателни, но също така несигурни, неспокойни, променливи (дори леко неблагонадеждни), често не им достига енергия и решителност. И все пак - това е много така "на парче". Хубаво е да се има всичко предвид, когато се разглежда лицето и главата, вкл. пропорциите между различните им елементи.

E, Eси, защо така - струва ми се именно тук имаме голямо количество и то не малко, ами много различни хора, които са добре дошли. Както и LUCIUS (и защо ми се струва, че цитатът от Оскар Уайлд беше с проучвателна цел ). Ще се радвам да продължи да пише! Иначе що се отнася до цитатите - и аз мисля като теб. Предпочитам по-скромното и дори недодялано изказване, но лично, бликащо от самия човек, а не цитат, макар и блестящ и много на място, но изказан от някой друг. И Мона е права, maggee беше поставила по друг начин темата, а ние прекалено я обобщихме, но нищо ... В този контекст и аз бих споделила, че ми е трудно да обичам дълбоко и безусловно всичко и всички. Също толкова трудно ми е обаче да мразя или да чувствам отвращение към нещо или някого. Разбира се, не съм очарована, когато се сблъскам например с човешко безобразие, но тогава съм по скоро изненадана, натъжена и др.п., но не и отвратена. Може би съм леко глупава - все пак на средна възраст, а да продължавам все да се изненадвам ...

Мда, наистина удивително. В другата тема аз казах "Никога е силна дума ..." и това беше достатъчно да го почувстваш именно като заяждане и то към теб лично Нали никога нищо не приемаше лично?!

Никога е силна дума ...

Спокойно, до една година очаквам да се похвалиш по този въпрос Не знам какво казват, но до скоро зетят в действителност не е искал деца, едва сега напоследък и той има желание за това. Щерката пък, не знам с какво се занимава в момента (имам чувството, че не работи), но се чувства несигурна в себе си. И наистина не се разбират напоследък, именно относно сдобиването с дете. Но продължават да се обичат и да държат един на друг. Успокой ги, ще се получи!

Здравей и добре дошла тук! Прочетох няколко твои мнения и веднага ми направи впечатление искреността, с която пишеш. На първия въпрос - можем, разбира се, свободно и без страх, но ... има едно условие: да не се притесняваш за отговора на любовта, която си проявила. Ако любовта ти и начините, по които я изразяваш са чисти и искрени, какъвто и отговор да получиш, бъди сигурна, че повредата не е в твоя телевизор. Разбира се, не е лесно и приятно ти да излъчваш непрекъснато много топли чувства, а като отклик да получаваш хлад, или насмешка дори и др.п. Но това пък може да те наведе на мисълта, дали с този човек имате някакво общо бъдеще или по-скоро само на теб ти се иска това? Остави такъв човек да си тръгне от твоя живот, не го задържай на всяка цена. Иначе за игричките - да, това се котира при определен тип хора, тези които са свикнали да притежават, които не обичат да губят, за които любовта и хората, са нещо не много по-различно от телевизора или колата ... Защо си мислиш, че като се успокоиш и няма да можеш да го задържиш? Какво значи да го задържиш? - няма такава опция по принцип. Ако човекът иска да си тръгне, той ще си тръгне въпреки всичко ново, с което ти се опитваш да го заинтригуваш, независимо колко изобретателно се стараеш да събудиш първоначалния плам в него и без значение колко перманентно и всеотдайно му демонстрираш чувствата си. И въобще не е ли по-добре той да остане, защото сам иска така? Вярно, има много хора, които са виртуозни манипулатори и успяват дълго време да зъдържат някого до себе си, понякога цял живот, но мислиш ли, че това пък е любов?! И ще ти хареса ли? Колкото повече един човек показва, че ме обича, това никак не предизвиква аз да го обичам също все повече, освен ако аз самата не го обичам (говоря за чисто човешката, земна любов). Представи си, че някой усилено демонстрира любовта си към теб, а ти никакви такива чувства не изпитваш? Тогава по-скоро се получава една доста тягостна ситуация, която е желателно да се разреши едновременно бързо и деликатно. И накрая - защо не искаш да се променяш? Ние така или иначе всички се променяме, кой повече, кой по-малко. Но недей се променя в посока на великия манипулатор . От това, което пишеш си мисля, че може би като "много емоционален човек, на мен всичко ми личи" е нужно да станеш един малко по-балансиран в емоциите човек, защото това евентуално дори товари в някакъв смисъл партньора. Едва ли е приятно да се чувства почти непрекъснато като кислородната маска, без която не би могла да дишаш примерно ... Това последното го казвам от собствен опит и то имах добрия късмет, че човекът до мен наистина много държеше на мен, но на моменти усещах едно отдръпване или раздразнителност и едва след няколко изясняващи разговора и то след доста време (година примерно) стана ясно, че се чувства притеснен непрекъснато да е слънцето и въздуха за мен; каза, че дори няма нищо против все пак да играе такава роля, но поне да не е 24 часа в денонощието . Е, съгласих се Постепенно изградих по-голяма емоционална независимост и стабилност (явно имах някакви комплекси в това отношение) и продължавам да се променям в тази посока. Още сме си заедно, а на него така му е все по-приятно. В някоя стресова в чисто психологично отношение ситуация той продължава да е по-спокойния и по-стабилния, докато в друга напечена ситуация, в която е нужно да се действа, по-адекватната и стабилната съм аз. Допълваме се, значи . Извини ме, за дългия пост. Просто споделеното от теб ми прозвуча познато. Дано да съм била полезна с нещо.

sieeina, ако това, което си написала, са градусите на планетите, попадащи всички в знак Дева, това не е стелиум - просто имаш два съвпада: Луна-Меркурий и Венера-Плутон. Друг е въпроса, че в Дева имаш наистина повечко планети и характеристиките на този знак сигурно се проявяват забележимо в твоя живот, както и изявите на планетите, които са в него, ще са обагрени в характерния за Девата стил. Иначе аз не разбирам добре въпроса на Иво: За мен от по-съществено значение е, когато срещна в хороскопа две (или повече) неща, които са предпоставка все за една и съща или сходна проява в живота - т.нар. двойно подчертаване по терминологията на Стивън Аройо. При такава ситуация това нещо почти няма как да не се реализира в живота на човека (образно казано "от много страни го тласкат" именно към това ). От това по-силно за мен няма.

E, Багира, защо така? Човекът току що получава една нова информация и съвсем чистосърдечно си казва, че не знае какво да мисли по въпроса, защото това, което е прочел не се връзва с досегашните му представи за нещата. Нормално е. Почакай. След известно време той би могъл да си изясни нещата. Струва ми се тъкмо в момента zlatnia56 е в период на промяна и разширение на светоусещането си и на светогледа си.

Ох, сигурна ли си, че ще се чувстваш добре до един наистина властен мъж? Но може и друго да имаш предвид, де, не това, което аз.

Благодаря, Вили! Цитатите, които си подбрала бяха много полезни за мен - допълниха ми представите за числата, а това за приравняването с условията ме накара да се замисля. Само над това се зачудих: Ще се радвам да видя коментари или обяснения за него.

Да, за мълчането съм съгласна. Също аз самата до преди година примерно не съм подозирала колко много малтретирани жени има и щях да се чудя или да споря, че това хич не е толкова разпространено у нас, а едва ли не само при някои семейства от малцинствата го има, защото не бях се сблъсквала с това нито лично, нито в най-близкото обкръжение. Но, в един момент започнах да ги виждам. Първо се ужасих. После претръпнах. Сега се чудя мога ли да помогна и ако да - как? Колебая се много - все пак, както казва azbuki, много жени не само, че не търсят помощ, но дори приемат това за нормално. Иначе моделите - изтъркани или скучни - си ги има. И то навсякъде. Искам да кажа и в Германия, и в България. А, ти azbuki си силна жена, защо чакаш да се поразчистят моделите, ела, помогни да ги разчистим заедно А е вярно и това, което казва jul - всеки "влиза" в такъв модел, какъвто сам си е избрал, независимо дали е в България или някъде другаде.