Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диана Илиева

Участници
  • Общо Съдържание

    4371
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

Всичко добавено от Диана Илиева

  1. Благодаря ти, spiralka, за това, което споделяш - наведохте ме на много размисли двете с shelter. Честно казано и аз съм се чудела като късметче - ясно е, че ще е по-лесно, но дали се получава трайно отработване? Друго си е, като е минал човек по по-трудния път - вече му става, както казват, "обица на ухото". Но пък от друга страна кой посяга към регресия - обикновено човек, който има проблем, който е преминал вече през известни страдания и, така да се каже, е запънал донякъде и ни напред, ни назад. Освен това, виждайки и осъзнавайки корените на проблема, това далеч не означава автоматичното му разрешаване. Така че съм склонна да се съглася с вас. И да, наистина много енергия хабим, разпиляваме за несъществени въпроси, за неща, които не са належащи за този ни живот; не е лесно да определим попрището, където си заслужава да вложим повечко енергия.
  2. Да, съгласна съм, гордостта е голяма пречка! Все пак, доколкото познавам късметче, в случая по-скоро става въпрос за скромност, а не за гордост. За посочения в примера човек - не зная, само предположих какви може да са причините. Май и скромността може да е пречка
  3. Е, Късметче, може пък тъкмо това (без да искаш) да е спряло принципа на доминото - като не си му разрешила да ти подари още нещо. Може би той самият оценява помощта, която си му оказала навремето по-високо, чувствал се е задължен и е искал още някак да се отплати. А ти категорично си отказала. И му е неудобно точно той на теб да тръгне да ти продава. Какво ли щеше да стане, ако беше приела
  4. Щедростта ... как я разбирате, какво значение има в живота ни? Днес се замислих по-сериозно, след като прочетох това: Тибетското изкуство на живота, Кристофър Хансард, изд. Хермес, стр. 84 Съгласни ли сте с написаното от автора? Какви са вашите наблюдения?
  5. Да, индиговите деца не са ангелчета, тъкмо напротив - прав е Кристиян. По-близо до ангелчетата са кристалните деца, но и те нямат крилца на гърба При тях вече се е получило това, за което говори той - от 7-те цвята да се получи бял/кристален. Тези деца започнаха да се появяват по-късно, след индиговите, и все още са много по-малко от индиговите. Не знам за другите, но като виждам, че на моите деца не им правят никакви демонстрационни опити в часовете по приложните предмети - физика, химия, биология ... да споделя с по-младите потребители: когато се смесят 7-те цвята механично (например боички) се получава наистина една мътилка, кафяво към черно чак. Ако обаче се нарисуват седемте цвята като сектори на едно кръгло картонче и се завърти бързо, то в един момент (като се постигне определена скорост) картончето вече изглежда не като размазано цветно петно, ами чисто бяло. Та (давам жокер ) ... работата е в скоростта на въртене.
  6. О, силата на планетите не е много просто да се определи. Освен това, което си казала, би следвало да се отчитат броя аспекти и вида им (мажорни, минорни), както и точността им; позицията на планетата - в смисъл в кой градус на знак/дом попада и др.
  7. По принцип разделното хранене облекчава храносмилането и позволява на организма да се върне лесно и сравнително бързо към оптимално състояние - в смисъл, ако човек е прекалено слаб, ще наддаде няколко килограма, за да се доближи до оптимума, а ако е пълен - ще отслабне. Винаги когато съм спадала до 47-48кг при този ми ръст съм изглеждала чак грозно слаба и то при условие, че нямам масивна костна система. Какво значи, че си наддала 3-4 кг? Това означава, че си била и искаш да бъдеш 46-47кг при този си ръст - сигурна ли си? Мога да ти кажа и друго, за успокоение относно теглото. Точно на тази възраст май повечето момичета са най-дебели (заради пубертета), ако въобще може да се каже дебели. Аз на 15 години бях 160см/52кг; след това на 17г. вече бях 164см/48кг. Така че, спокойно
  8. Здравей, Никола! Съгласна съм, че критерият успеваемост е относителен. Обаче, започвам да се чудя, не сме ли в още по-затруднено положение, когато си избираме лекар или психотерапевт? Защото и при тях (тези които са на свободна практика, а не работещи на щат към някое здравно заведение) тарифата за заплащане е различна, а на всичкото отгоре всеки от тях си има и една официална диплома, че се е изучил и с една дума е много вещ и компетентен по съответните въпроси... Защо и как според теб някои от тях са много посещавани и същевременно са обявили доста високи цени на услугите си, а други - не? Същото важи и за фризьори и т.н.
  9. Благодаря ти, spiralka! Последният абзац мога да потвърдя и аз, от собствен опит. А как се отразява осъзнаването на предишен живот на сегашния - спира ли, както казваш ти "да привлича ситуации като магнит" или ситуациите пак си идват, но човек като е "предупреден", като е разбрал защо идват и вече някак започва да ги приема, успява да реагира по-адекватно ...?
  10. Иво, "множеството" ми предположения са само относно по каква причина репортерът не се е извинил на Братството. Всичко останало, което съм написала са факти. Да не приемаш фактите, разбира се, имаш право, но така бягаш от действителността. Да, случилото се е ужасно. Но ... се е случило. Първо, при една навременна реакация от страна на братството е можело и да не се случи. Второ - реакцията след случилото се е странна: май наистина никой не се е свързал официално от името на ББ с Дарик - защо? Защо да се пускат много и-мейли, а да не се проведе един разговор на някой представител на ББ с някой от ръководството на Дарик? Това според мен е по-сериозната и нормална комуникация, а не заливането на пощата на Дарик с и-мейли. П.П. Кой според вас преглежда пощата на Дарик, цялата поща ли успяват да си прочетат и колко от тази поща, дори и в синтезиран вид стига до ръководството на Дарик? Много по-сериозно и авторитетно е някой, примерно г-н Грива да се срещне и то не със завеждащ отдел Връзки с обществеността на Дарик, ами направо с някой от шефовете или собствениците. П.П.П. Току що една приятелка ми писа по Скайп и каза, че двете с дъщеря си гледат това: http://vbox7.com/play:b37e056c&al=1&vid=598860 Няма да коментирам повече по тази тема. Само на Моника13 да кажа, че аз не мисля, че непременно го предполага. Действителността е друга. За съжаление. Не само за такива доста далеч от ежедневието на повечето хора неща като медитация, ами дори за съвсем обикновени и уж близки до ума неща. Давам пример - до Ямбол има военно летище. Обичайна практика на пилотите е пикиране над града, буквално на няколко десетки метри над жилищните блокове; ей, така, за кеф. Това, че има майки с малки деца, дето току що са ги успокоили и приспали, че има болни хора, възрастни хора ... въобще не се сещат за тях. Пилотите са хора с висше образование, добре знаят какъв е ефекта от пикирането. А това са самолети, бойни самолети, не някакъв хеликоптер. Като на война е. Беше. Последните години нещо нямат пари за гориво. Но иначе сградите вибрираха, стъклата се тресяха, шумът беше УЖАСЕН. Канех се да пиша писмо до командира на поделението, с копие до министъра на отбраната; нищо, че съпругът ми е офицер в същото поделение. Обаче дойде кризата 1997/98 и писмото така си остана на компютъра ми, защото полетите рязко спряха.
  11. Oх, до сега се въздържах, но след като Мона обясни много добре, на български език и пак никой не желае да разбере, ще опитам и аз да обясня. Хора, разберете, това прилича на среща между азиатец и европеец, първият при среща остава на разстояние, покланя се, не гледа отсрещния в очите - така е нормално и правилно за него; вторият се насочва уверено към първия, застава близо, на една ръка разстояние, че дори и подава ръка, ръкостиска се топло и енергично, гледайки го през повечето време в очите ... Е, и двамата са обидени и ядосани на другия, за това кой как е постъпил. Всеки от тях си мисли: "Другият няма как да не знае, че по този начин не е добре, че никой що годе умен и възпитан човек не се държи по този ужасен начин! Освен това, след като е постъпил вече така ужасно, поне да се извини след това, ама не ... какъв наистина ужасен човек! " Мислите ли, че репортерът в хеликоптера се е усетил, че шумът е толкова силен при хората, играещи паневритмия. Ако съпругът ми не се занимаваше с авиация и аз нямаше да зная колко силен е шума; още повече, че и в кабината е шумно, но далеч не толкова, пък и те са пътували от София до Рила и са попривикнали към шума. А не е само шума; на едно прилично разстояние от хеликоптера се създава и доста силен и неприятен въздушен поток. Но това няма как да го знае човек, който никога не е стоял извън излитащ, приземяващ се или прелитащ близо хеликоптер. Нещо повече, възможно е дори да са имали предвид да снимат отвисоко, за да "уловят" фигурите, но после примерно да му е станало интересно и да е казал на пилота "Снижи, снижи, направи едно кръгче да направя снимки по-отблизо ..." А на пилота определено не му пука нито за шума, нито за завихрянето на въздуха (това пак от опит го казвам); той си е свикнал с това, не се страхува, не го смущава; на него дори му е много приятно да прави такива маневри - това е като да си опитен пилот на автомобил и да се кефиш от добре изпълнени виражи и т.н. Защо репортерът не се е извинил - не знам, възможно е по много причини: - още да не е разбрал какво е насътворил, въпреки или може би точно заради въодушевлението си; - да е разбрал, но да се чуди на кого и как да се извини; - вече да е казал, че съжалява за причиненото на някой от ББ; и др. И въобще не е ли по-добре от Дарик да се извинят? А аз не зная, някой свързал ли се е официално от името на ББ с Дарик, за да благодари за проявеното внимание и да обясни за причиненото неудобство?
  12. "Отмъстителността. Как да се справим с нея?" - моя отговор е "Никак." Защо - много добре го е обяснила Ася. Като се врътне човек няколко пъти в това кръгче (с любов или без любов е все тая), като му се понатрие сол и на неговата собствена глава и ... вземе, че му изчезне целият ентусиазъм за отмъстителност (нали е зает все пак да си ближе раните, а ако в това време се позамисли от какво са му тези рани и струва ли си цената цялата тази въртележка ... въпросът е решен ).
  13. Психотроник, каква е връзката с бройните системи, че не разбрах? Каквато и система да използваме, няма съществена разлика. Светът е организирана информация, а тя е симфония от числа (тук май си присвоих думи на някой съпорталец, дано да няма нищо против ). Отделно дето няма нищо случайно, а значенията пък са адаптирани към съответната бройна система. Иначе да, наука - звучи авторитетно ; поне на повечето ни съвременници. Но ти пък си човек с широк мироглед, важно ли е за теб на нещо да е лепнат етикета "научно", за да бъде възможно и вярно?!
  14. Ама защо ти е било да го впечатляваш? Но ... след като си го направил, как е сега приятелят, повярва ли поне 1 грам? Или отсече - случайност!
  15. E, хайде, разкажи ни нещо, spiralka. Щом от 10 години се занимаваш (това си е доста респектиращ период от време), няма как да не можеш да споделиш нещо интересно и полезно за тези, които се интересуват. Аз например бих попитала - как мислиш може ли регресията да навреди, ако да, в кои случаи? Или обратно - за кого и какво е приложима (и евентуално полезна) регресията? Какъв начин за регресия използваш?
  16. Aми там е работата, де. Какво значи "не бива". Може да ни се иска да "не бива", ама така ли е в действителност? Ако попът си е пийнал здраво зад олтара, а после излезе да проповядва, завалвайки думите, прескачайки цели пасажи или обратно повтаряйки някои (случвало ми се е да наблюдавам такава сцена и то няколко пъти), дали думите му ще имат същото въздействие?! Дали ще ти помогне да "чуеш" Словото или обратно, ще те отблъсне?! Не е само попа. Ако пушещ с наслаждение лекар с торбички под очите и зачервен нос съветва пациента си да откаже цигарите и алкохола, какво послание получава пациента? - в най-добрия случай противоречиво. (И в двата случая описвам само чисто външното проявление на нещата. Да не говорим за това пък какво вътрешно послание получаваме от въпросния поп и лекар.) Вярно е и обратното - ако истински духовен човек, който живее във вярата си, ти каже някакви съвсем прости думи, те те докосват много дълбоко, могат да преобърнат нещо в теб... А тук говорим и за нещо повече от горното. Имаме предвид двуличието. Имах случай, в който свещеникът простосърдечно си призна, че преди това е бил на кръщене и си е пийнал, защото са го почерпили и нямало как да откаже . Това е далеч по-приемливо. И той е човек. Но има хора, които никак не искат да си признаят, които се държат и говорят така, че човек да остане с впечатлението, че са "по-католици и от папата" ... И само сериозен проблем (примерно здравословен, семеен, ... техен или на техни близки) би могъл да ги извади (временно) от този създаден от тях самите имидж. А на по-фанатично настроените дори и това не им помага, да захвърлят маската си на висока духовност. Но както вече казах, струва ми се, че това скоро ще се разреши от само себе си.
  17. Аз също не можах да разбера по какъв именно начин радиестезията може да навреди? Изпадането в спиритизъм ... - това не може ли да стане и по много други начини, а точно при работа с махало за първи път чувам. Но както и да е ... явно не съм компетентна. Обаче тук пишат много учили, знаещи и можещи - бихте ли ми обяснили защо махалото трябвало да бъде от добре проводящ електромагнитни вълни материал? Аз имам две, които нямат грам проводящ материал в себе си, но резултатите са добри (след последните няколко поста по тази тема, реших да направя теста на Anaid с картите, за да имам нещо като статистика - е, моите уважения към г-н Тюрен, ама самоделно махалце от корк с пластмасово ушенце за памучен конец дава 100% познаваемост на каро, купа, пика, трефа ). И въобще махалото или каквото и да било друго приспособление става излишно след време. Защото тези приспособления са наистина едни посредници, едни патерици, които помагат в началото; а могат да се ползват и след това, в разни специфични ситуации - когато човека (по една или друга причина) не е "притихнал", за да "чува" информацията в себе си, когато е в среда, която не му позволява да "притихне" лесно и т.н. П.П. Мне, не съм се изразила добре, може да не е излишно след време, може да е излишно от самото начало ... сетих се за наблюденията си върху новите деца . Някои от тях просто виждат, знаят и им се струва, че е естествено, че всички го могат. Струва ми се скоро ще отпаднат много предразсъдъци и табута...
  18. Да, Диди, така е. Особено тези ти думи: Не случайно отворих темата: "Живеем ли според идеите/идеалите, които изповядваме?" Само с последния абзац не съм съгласна: На мен това ми заприлича на дядо поп: "Не ме гледай какво правя, ами слушай какво ти приказвам."
  19. Мда. Всички лицемерим - кой повече, кой по-малко. Все пак би могло да се предполага, че в духовни среди (без кавички) двуличието, лицемеренето ще липсват, поради съвсем обективни причини - просто няма как да стане, прекалено видимо е всичко, за да успее някой да скрие истинската си същност В "духовните" среди обаче лицемеренето си е факт и няма как да не бъде (както казват - човещинка ). Обяснимо е разочарованието на някои от писалите преди мен. За съжаление те са пристъпили към някоя такава "духовна" общност от една страна с непостижими очаквания, от друга - са били съзнателно или несъзнателно подведени от "авторитетните" и "мъдри" приказки и държание на някои от членовете на тази общност. И тук, в Портала за съзнателен живот, също се наблюдават такива явления. За щастие, все повече хора добиват все по-големи възможности за получаване на информация и по други начини, извън стандартните 5 сетива, които ги предпазват от двуличието. Та лицемеренето според мен не е кой знае какъв проблем, напротив, все по-смешно и жалко ще става, когато някой съзнателно или несъзнателно започне да лицемери ...
  20. Ех, tomodashi, а ти кога ще разбереш, че едва когато ти истински се обичаш и одобряваш, чак тогава и другите ще те обичат и одобряват. Пък щом ти се струва, че е много яко нещо, значи ето - имаш мотив да започнеш да се обичаш и одобряваш
  21. Да, Синчец, разбирам добрата ти мотивация, почувствах я и в по-предния ти пост. Мисълта ми беше точно тази, че звучиш доста категорично, а това не са факти, а само твои предположения за отговорността. Поздрави и от мен!
  22. А който е поискал и можал да разбере няма ли да си носи сам отговорността за последствията?! Щото така чак леко заплашително или с чувство за превъзходство звучи - "който иска и който може ... пък останалите" - ами ако не си съвсем права? Все пак това са си твои предположения по въпроса.
  23. Добре, тук може би следва да вмъкна въпроса как, по какъв начин информацията съществува сама по себе си (дори и чисто хипотетично, все пак си представяме/имаме идея как би могло да стане съответното нещо), има ли нужда от носител или не? Ако да - кой/какво е/може да бъде носител?
×
×
  • Добави...