Диана Илиева

Божидаре, това което пишеш и питаш и мен ме вълнува и отворих тази тема. Там (може би) за твоя изненада много хора (повечето) отговарят, че да, допускат да си променят системата убеждения за света и то съвсем кардинално. Друг е въпросът дали реално е така или това е просто тяхната самооценка в това отношение.

Ще го познаеш. Няма „как?“, няма показатели и признаци. Все пак да не забравяме, че когато ученикът е готов, той е развил в известна степен и някои духовни качества, които му помагат да се ориентира. Аз си мисля, че Учителят едва ли ще ти се яви докато си пиеш кафето с приятели, докато пазаруваш за вечеря или докато плащаш сметката си за телефон. За да се осъществи срещата, дори и човек да е „готов“, той трябва да е в повдигнато настроение, да е насочил погледа и мислите си към духовното, а не да е потънал в ежедневните си проблеми. Все пак Учителят помага в духовния живот на ученика, който последният следва да постави преди всичко останало. A защо да не се появи докато си пазаруваш за вечеря? Да, ученикът е развил донякъде определени качества, имал е стремеж към духовното, но ... това за повдигнатото настроение от къде следва като извод? От собствен и споделен чужд опит мога да кажа, че учителят те познава, избира и т.н.; идва/срещате се неочаквано и общо взето в не особено повдигнат за ученика момент, да не кажа тъкмо обратното .... Струва ми се не е удачен примера с детето и родителите. По друг начин стоят нещата при учител/ученик и родител/дете.

Mда. Правила съм нещо подобно. Резултатът беше неочакван за мен. Неочаквано прост. И не го приех. По-точно не го приех като нещо сериозно, а като нещо подразбиращо се. Виж това обаче пропуснах (не се сетих) да направя. Но ще се коригирам , защото още си пазя листите.

Да, Viki3, и аз смятам така

Донче, това хем е така, хем не съвсем. Да не виждаме нещата в цялост, сложили розови очила е мисля също толкова неадекватно, както и ако е през черни очила. Едисон ... Как ли щеше да се чувства той, ако не след 10 000, ами дори след 100 000 опита все пак не беше успял нищо да изобрети?! И дали някой щеше да е чувал за него и неговата максима?! Има хора, които накъдето и да се огледат, все не е радващо положението - и в личния живот, и в професионалния, и ... във всички сфери. На такива хора им е много трудно да мислят, че чашата е по-скоро пълна, след като в нея едва има нещичко на дъното. А има и такива, които на пръв поглед са постигнали нещо, поне в някои сфери на живота си, но ... това не са техните постижения. Тези постижения биха радвали някой друг, но те не са ги искали и не са се стремили към тях, не за това е копняла душата им ... Под натиска на външни обстоятелства и манипулацията (дори неволна) на другите хора около тях (роднини или не) те са правили разни неща, постигнали са/имат нещо, но това не ги прави по-малко нещастни. Много е важно човек да открие мисията, с която е дошъл на Земята. Т.е първо да намери своя филм и чак след това да се старае да изиграе колкото може по-добре ролята си в него. Като на мен все ми се струва, че първото е по-трудно от второто.

Здравей, girl81! Обикновено съм много заета през седмицата и само бегло поглеждам какво става тук. Мога и да напиша нещо, но по по-общи теми или неща, по които мога да споделя впечатления и опит или които вече съм осмислила за себе си. Астрологичните въпроси ми отнемат повече време - не искам да се изказвам ей така, на парче или на прима виста, особено при по-сериозни питания. При въпроси, касаещи двама души, е желателно първо да се разгледат картите им поотделно, желателно и с час на раждане, за да се определи какви са горе-долу като хора, какво е заложено по принцип при тях за партньорството в живота им, а едва след това да се погледне и синастрията между тях. Сега, какво мога да кажа в общи линии и при тези данни? Ти си много по-телец от него - по-чувствена, с вкус към изкуството, красивото и удобствата (както и силно желание да го притежаваш всичко това ), по-ленива дори ; той - по-деен, по-енергичен, по-точен и педантичен дори ... Разбира се, в много неща си приличате и като телци, и затова, че някои планети са така разположени, че ви осигуряват разбирателство или допълване по въпросите - примерно ти би искала да имаш красив и удобен собствен дом, можеш да го направиш уютен и приятен за двама ви, а той искрено ще цени това; също така и двамата сте приказливи (но в това отношение има и да се учите да бъдете по-искрени и интимни в споделянето), ти си неустоима за него като жена, твоята женственост и красота силно му влияят и е склонен да изпълнява твоята воля, а обратно той те стимулира и насърчава да бъдеш дейна и енергична и т.н. Има и неща, по които се различавате и няма да сте съгласни - например в отношението ви към другите хора (въпреки че е по-енергичен, той май е по-сговорчив с околните от теб). Синастрията ви не дава категорични индикации дали е добре да бъдете или не заедно. Това в голяма степен ще зависи от вас двамата. Разбира се, това не е точно като извод, защото едни часове на раждане биха могли да доведат до по-сериозни напрегнати или хармонични аспекти на Луните ви с други лични планети, а това е много важно за взаимоотношенията между хората; или да има или няма тригон на Луна на единия с Плутон на другия, което вече навежда на една кармична зависимост и връзка между вас.

Да, поздравления за темата и от мен! Усещането за провал може да бъде ... съсипващо за живота на човека. Особено ако се окопаем в това усещане. Да, имала съм усещане за провал. Или ако не точно за провал, то за отчайващо отдалечаване от някоя мечта или план за бъдещето. Какво мога да кажа... Много е важно да продължим! Макар и не точно в тази посока. Въпреки всичко! И (тук не знам дали по-младите съфорумци ще ми повярват) е много интересно как след години, от перспективата на времето, човек разбира, че това, което е считал за провал, в същност просто е насочило животът му в една по-различна посока. И тази друга посока е била по-нужна и по-ползотворна за него. Подозирам дори, че дълбоко в себе си ние знаем това. И така наречените провали са "програмирани".

Мога да се съглася с теб, но си мисля, че с брат ми явно сме родени преди 13 часа, тъй като и Уран би трябвало да е в 10 дом. Все пак аз се занимавам с програмиране, завършил съм Електротехникум, а след това и Информатика, не е ли точно Уран показател за това? Пък и описанието на управителя на 1 дом в 10-ти донякъде съвпада, или поне това, че имаме проблеми със зъбите. И какво означават интерсептираните знаци Риби - Дева в 1-и и 7-ми дом? Питам, понеже точно тези двата знака винаги са ми били абсолютно безразлични, почти не се сещам и за хора от тези зодии, които да познавам, пък и тези 2-те зодии са твърде различни от моя характер, особено Риби. Но все трябва да имат някакво значение или може би пък нямат никакво, щом са включени? Е, чакай сега, не може така на парче Да не би да си мислиш, че всички милиони програмисти в света (пък и въобще инженери по ел.техника/електроника) все са с Уран в 10дом За интерсептираните знаци вече писах (или за домоветре може би, но то е подобно) - ако искаш прочети пак и си помисли. Обикновено единият се проявява силно, а другият е твърде загърбен.

Да Аз отдавна обяснявам, че "Бъди себе си" е мноооого яко послание в ... ученически лексикон Всеки път когато попитам някой как именно "е себе си" получавам или много смътни, или много смешни обяснения (а понякога и две в едно ) А за мен вярата в себе си не се връзва особено с бъди себе си. Напоследък, колкото се замислям по този въпрос, толкова повече свързвам вярата в себе си с вярата в Цялото. П.П. Деяна, не мисля, че Станимир иска да те обърка. Според мен се опитва да те накара да погледнеш зад думите си, да ги осмислиш сама за себе си.

Aми какво да кажа - дори и да е така, двете твърдения не си противоречат. Лично за мен изявленията от типа "Светът е ментален." и "Материята е сгъстена материя." не са съвсем точни. Не зная и какво точно имаш предвид под "своя свят", но по принцип не съм съгласна с последното изречение. При много малко хора се наблюдава ... как да го нарека ... свобода и независимост спрямо външните обстоятелства. Казвам това, защото се занимавам с астрология и покрай това занимание неизбежно се запознавам с житейския път на много хора, с техния характер, мисли, чувства и т.н.

Винаги съм си мислела, че думичката "Амин" в края на църковните служби, проповеди и молитви означава едно заключително потвърждаване на изреченото - в смисъл "Така е!" или "Истина е!" Една приятелка потвърди това мое усещане, изпрати ми дори изписването на иврит "אָמֵן".

Здравей, m1ma! Радвам се, че поне косвено някак сме ти помогнали. Преживяваш труден момент. Мъчително е да се разделиш с любим човек. Майка ти наистина проявява мъдрост и любов според мен - тя умишлено се дистанцира, иска да бъде сама, за да не увеличава твоето и на другите близки страдание, като я гледате как се топи и умира пред очите ви. Ти самата не би ли искала да я запомниш такава, каквато е била преди? Бъди силна и спокойна до нея! Изпрати я с любов, не с тъга! Диана

Аз не можах да разбера добре в какво отношение е зададен въпроса - кое е първото? В смисъл кое поражда другото ли? Аз смятам, че все още почти никое човешко същество не е в състояние да (по)ражда свои уникални мисли. Тъкмо сме на прага на това. Докато чувствата ... Ами те са и по-древни (като проявление) при нас. Също така на всеки предполагам му се е случвало поне веднъж такова нещо: "с разума си разбирам, че е така или не е така, но продължавам да изпитвам еди какво си чувство..." А кое поражда чувствата - ами според мен желанията.

А няма ли резон и такова твърдение: "След умирането на надеждата идва депресията."? И такъв човек следва пак да изкачи стъпалата едно по едно: първо пак да проима надежда, след това вяра и накрая любов.

Май схванах какво имаш предвид. И на мен ми се струва, че се получава за някои неща. Аз лично такова действие си го представям като финалната фраза на някое музикално произведение. Нужно е било да се направи точно това от точно този човек и точка. Приключва конкретната дълга (или пък къса) верига от причини и следствия. Голямата въпросителна обаче е кое е точното действие и кой е точния човек Как се постига? Достатъчно е да знаем отговора на питанката. А отговорът е достъпен на малък брой хора - посветени, ясновиждащи. Но може би често и интуицията ни води натам, без да осъзнаваме ясно кой и какво А конкретно за томболата от бензиностанцията - повечето такива случаи просто възстановяват равновесието; нужно е било да спечелиш, за да се компенсира нещо примерно. Все пак възможно е и посредством твоето желание да се е получила промяна в плана на събитията и само ако е така, ще последва съответна компенсация /щом е било печалба, значи някаква загуба за теб/.

Аз си мисля, че е по-скоро обратно - стига се до степен, в която каквото ще става става и човекът иска то да стане, защото знае и е съгласен/приема хода на събитията.

Аз имам някакво обяснение за действието на този ритуал. Ще опитам да обясня със знанията и средствата на съвременната наука. Използва се това, че оловото е метал, т.е в твърдо състояние представлява кристална решетка, а това е удобно за записване на информация, а освен това оловото се топи сравнително лесно при не много висока температура, което пък позволява да се извършва "презаписване" и "изтриване" на информацията; също като метал има добра електромагнитна проницаемост, което подпомага извличането и попадането на информацията именно в него. Да подчертая - това са си мои предположения. И тъй като аз самата нямам особени лични впечатления от леене на куршум, да попитам: granat1, бабата накара ли те да свалиш металните украшения от себе си?

Eй, чудесна новина Много се радвам за вас!

Само да уточня, че под критика обикновено разбираме отхвърляне на нещо като неправилно, посочване на недостатъци и др.п. От моите наблюдения върху себе си и хората мога да кажа следното - критиката, пък била тя градивна или не, не може да помогне на никой да види или промени нещо, ако самият човек не е в такъв момент, че сам за себе си да не е убеден кое какво е, колебае се или е склонен да промени някои свои възгледи. Ако някой човек е твърдо убеден в нещо ... по-добре да не го критикуваме за нещата, в които е твърдо убеден . Няма смисъл. Човекът може да реагира от безразлично или кротко или дори привидно разбиращо/приемащо критиката до много бурно отхвърлящо (според темперамента), но това, което му казваме в 99% от случаите просто няма по никакъв начин да го възприеме. Заслужава си да се изкаже противоположно мнение само на публични места, с оглед да не оставяме да натежи в публичното пространство само едно (неправилно според нас) мнение и въпреки това е желателно то да бъде оформено не непременно като критика/контрапункт на друго мнение, а като друго, по-различно тълкуване, като друга гледна точка, друго разбиране, като друга възможност/алтернатива, разбира се, подкрепени с аргументи. На практика най-добро повлияване можем да очакваме от позитивно изказано и аргументирано мнение, особено ако е поискано такова.

Е, сега ако кажеш и място на раждане и вече ще може да се замислим по въпроса

А за мен това звучи много тягостно "страда от хиперактивност" - като че ли е присъда. Според мен напоследък наистина се ражда по-различно поколение - дали индигово, дали друго , но което има нужда от по-различно възпитание и по-различно образование. Аз не бих казала и че такива деца са плод на грешка в домашното възпитание (изведнъж нещо взеха да грешат родителите и то в много страни едновременно ); по-скоро е обратно - детето си е такова и има нужда от по-друго възпитание, а не от традиционното. И като казвам "детето си е такова", това не значи да си измием ръцете - според мен не е нормално нито да му поставим диагнозата "хиперактивност и дефицит на внимание" и да започнем да го лекуваме: посещения при психолог, лекарства дори, нито пък "ама то е ново дете, индигово, оставяме го така, на самотек, защото е представител на новата раса" и детето става жертва на криворазбрана родителска толерантност, а в същност по-точната дума е безхаберие. Тези деца си имат специфични особености и нужди и ако някой трябва да ходи на консултации при психолог, то това са родителите му. В училище също - едва ли ще пърха от радост от сегашното масово, унифицирано и командаджийско образование. Само да вмъкна, че дефицитът на внимание далеч не винаги е придружен от хиперактивност; много често детето си блее блажено, без да смущава учебния процес на останалите, но и без на практика да участва в него. Вниманието му може да привлече само някой учител с нестандартен подход, насочен индивидуално към всеки от класа.

Tочно до този извод съм стигнала и аз. А понякога положението е такова, че дори е добре да се предложат и хапчета. Или билки. Като начало. И да се съчетае и с нещо друго. Ако препоръчаме на някого метод, с някакви достъпни средства и материали, с които да излекува или поне облекчи болежката си - и това е чудесно. Защото лично на мен ми се струва абсурдно за едни съвсем елементарни неща - като раничка от изгаряне или хрема да се купуват скъпи лекарства от фармацевтичната промишленост. А май до там вече сме свикнали. Да не говорим за другите по-"напреднали" държави. Ами за мен допустимо е да предложим. И ако отсрещната страна не приеме, да не настояваме никак, дори и само с още информация по въпроса. Ако се колебае, изкаже съмнение или попита нещо - тогава да се дадат допълнителни обяснения или изобщо информация. Но да не се наклонява умишлено везната, примерно с примамливи обещания.

Смятам, че излишно много се разпалихме в тази тема. Моята първа реакция на анонса на solej също беше, че аз самата нямам проблем във възприемането на беседите. Предполагам, че и първите отговорили се поддадоха именно на този импулс. Но после го прочетох още веднъж, прочетох и следващите постове ... Ами той човекът ясно си пише кого има предвид - хора, обикновени, средностатистически граждани, които за първи път по някакъв повод получават импулс да посегнат към Словото на Учителя. А повечето от тук пишещите потребители не спадат към тази категория. Дадох си сметка, че ако за мен беседите са достъпни, то за мои познати и приятели книгата, която ги е заинтригувала и привлякла е именно някоя написана в духовно-популярен стил (ако мога така да перефразирам термина научно-популярен стил ). Според моите собствени наблюдения тези мои приятели и познати са малцинство. Но това е така, защото аз контактувам (по въпроси свързани с духовността) предимно с хора, които са "вътре в нещата". Но за човек като solej, нормално е другите да са болшинство. Той и затова беше така категоричен - все пак нещата са му пред очите, години наред. Неговата категоричност пък разпали несъгласие в други, на които пред очите им е това, което и на мен. Но си давам ясна сметка, че аз малко контактувам с хора, които тепърва се запознават със Словото. Така че, наистина не се разбрахме. Надявам се обаче, че нещата вече се изясниха. Извинения са нужни може би и от двете страни. Специално по тази тема е съвсем ненужно да се замеряме с доводи, а всеки да работи колкото и където може за разпространение на Учението.

С моите камъни, в моята градина! Това е нещото което научих, че е правилно и си го набивам в главата непрекъснато и постоянно за да мога да го прилагам и реално....и е трудно...и непрекъснато онова вътрешно гласче, което е свикнало да контролира всички и всичко надава глас! Мда свръх контрола е изтощаваща мисия, но макар и странно носи удоволствие, че въпреки, че не касае пряко теб ти държиш нещата в свои ръце!Че никой не може да те излъже защото ще го разбереш почти веднага....абсурдно е...и то много! Е, не, защо пък твои камъни - аз мисля, че ти по-скоро по принцип си писала в първия си пост. А в интерес на истината и аз си имам такива камъни в моята си градина. Иначе, не е абсурдно и не е странно, че носи удоволствие - ако не беше така, никой нямаше да пожелае да го прави. Работата е там, че с годините става все по-трудно да се упражнява такъв контрол и в крайна сметка ... пак няма 100% гаранция. И след като човек се сблъска в живота си с някои неща, които назоваваме като "непреодолима сила", постепенно започва да развива тази вяра, за която каза Орлин.

Пак се замислих. Значи казваш, че вече е изградил себе си като инструмент. Това предполага ли, че по времето, когато е изграждал себе си, все пак е имало определен период, в който (бъдещият) лечител все пак е бил идеално здрав? И ако да, какво е довело (може да доведе) до разболяването му после? (Защото за мен разболяването е преди всичко едно разбалансирване.) Също - вече изграденият като лечител може ли да възстанови отново себе си до положение на идеално здрав? Хм, според мен тези примери не са подходящи. Значи човекът няма да се поддаде на гневен пристъп след като го полеят със супата, но все пак дали ще бъде в същата кондиция, в каквато е бил? Добрата кола ... тук по-скоро не говорим за движение по каменист път, ами за движение с повредена кола (болен лечител). А пък от друга страна - добрата кола много трудно се поврежда. Ако тази кола (лечителят) е добра, то защо се е повредила? Да, и аз бих искала да уточним. Какво значи "понякога"? Нужно ли е лечителят да поема чужда карма? Ако да - защо? Този въпрос има връзка и с другото, което казах по-горе - нужно ли е лечителят горещо да убеждава пациента да се лекува при него? За мен лечителят знае на кого е добре да помогне и на кого не. Иначе влиза в чужд филм. И обикновените хора също усещаме, кой може да ни помогне; разбира се, ако не сме в някаква ситуация на чужда или собствена манипулация. Е, аз не се възмущавам, когато "лечители" вземат пари . Нали са лечители в кавички. По тази логика и фокусниците не бива да вземат пари. Докато има хора, които да им дават пари ... А за храненето - по-склонна съм да се съглася с Никола. За лечител без кавички! Да, това е така. И не е съвсем така. Защото може да е и неправомерна намеса в пътя на човека. Особено ако лечителят не е изчистил докрай кавичките... А колко са такива? Колко са истински лечители? Аз мисля - твърде малко. И те също се развиват. Постепенно стават истински. Ако успеят ... И тук възниква едно противоречие, за което нямам отговор, как може да се разреши. Значи лечителят в началото на своя път има определени качества, но има и още много да развива и да гради. В този ранен етап е естествено той да допуска и грешки във всяко едно отношение в действията си. И тъй като има определени способности, то и грешките могат да са много сериозни, както и отговорността му за тях. От друга страна, ако непрекъснато се колебае и се съмнява дали не греши, той първо спира да се развива, второ пак греши, защото не прилага своите дарби. Ни тъй, ни инак А какво смятат хората около теб?