Диана Илиева

Наближава Коледа. Всички украсяваме домовете си. Неизменна част от коледната украса е коледното дърво - ела, смърч, бор, кедър ... Зеленина, красота, дъх на смола в нашия дом, но ... често в замяна на неговия живот. Дайте му шанс да живее. Купете си живо коледно дърво, в контейнер, и го засадете след празниците в градината пред къщата, в междублоковите зелени площи или в планината. Ще се опитам да ви дам някои препоръки за покупката, съхранението и грижите за дървото, докато е у дома ви и за засаждането му навън. 1. Покупка. Избирайте немного голямо растение в достатъчно голям контейнер - височината на дървото не бива да превижава 2-3 пъти дълбочината на контейнера. В противен случай рискувате да си купите гледано в почва растение, извадено специално преди празниците, с ненормално малка коренова туфа, за да се побере в контейнера. Ясно е, че това растение е толкова осакатено, колкото е и отрязаното дърво. Ако спрете да купувате такива растения, ще се прекрати тази вредна практика - след като няма на кого да ги продават (за съжаление те са и доста по-евтини от истинските контейнерни растения, което стимулира потреблението). Как да познаем какво е растението? На растение, което си е отгледано в конейнер, корените с навити и оплетени с формата на контейнера и връхчетата им се подават леко отдолу през отворите на саксията; сравнително лесно се изважда от контейнера. 2. Съхранение и грижи. Обикновено купувате иглолистното дръвче от разсадник или градински център, където то е било на открито. Много е важно да го аклиматизирате преди да го поставите на местото му за празника в добре отоплената стая. Все пак от температура примерно -5 навън до +22 в стаята, разликата е съществена. И проблемът е, че клонките и листата са тънки и рехави, стоплят се бързо, а кореновата туфа е голяма, плътна и евентуално направо си е била замръзнала навън. Докато се размрази и затопли, така че корените да започнат да функционират, дръвчето е геройски умряло вече, макар че няма да му проличи - зелената окраска се запазва до няколко месеца. Аклиматизирането - 1-2 дена в студено помещение (0-7 градуса): гараж, мазе, таван, остъклена тераса..., после 1-2 дни в хладно помещение (7-14 градуса): стълбище, антре, коридор, неотоплена стая, след това вече може в отоплената стая (14-21 градуса), която също не е желателно да е прекалено топла. Престой от няколко дни на тъмно не е проблем за растението. Следете почвения субстрат винаги да е добре навлажнен, без обаче да остава с вода в подложката. Подхранване не е необходимо. Не купувайте дръвчето много преди празниците или ако сте го купили, дръжте го навън, на терасата или двора. Не го дръжте дълго в отоплената стая, защото ще стимулирате започването на пролетната вегетация. След празника, ако времето позволява - почвата не е замръзнала и не е прекалено подгизнала - е най-добре да го засадите там, където сте решили. Ако няма възможност за засаждане, изнесете го отново навън, като го аклиматизирате постепенно по гореописания начин в обратен ред. Дори и изнесено на терасата, наблюдавайте растението и го поливайте от време на време, защото вечно зелените растения продължават да трансперират по малко вода, особено в слънчево и/или ветровито време. При първа възможност го засадете. 3. Засаждане. Изкопайте дупка с размери около 10см по-големи от кореновата туфа на растението. Подпълнете долната й част със смес от пясък и пръст в съотношение 1:1 (при възможност е хубаво да се добави и една част иглолистна листовка или торф), така че като поставите растението, то да застане толкова дълбоко, колкото е било в контейнера. Извадете растението от контейнера. Ако има засъхнали или наранени корени, отрежете до здраво, гладък отрез, с градинска ножица. Подпълнете отстрани с гореописаната смес от пръст и пясък и евентуално листовка/торф. Уплътнете добре около растението (много е важно да не остане някъде кухина) и полейте обилно (дори и да е влажна пръстта наоколо), може с торов разтвор, в който да преобладава фосфорът, защото стимулира развитието на кореновата система. Успех! П.П. Друг вариант е да си купите минидръвче - примерно Писея Албертиана коника (мини смърч) - което расте бавно, на 10 години е високо едва около 1м и може да се гледа поне няколко години в саксия, като увеличавате размера на саксията с нарастването му като при другите растения, с тази разлика, че ще си го държите нон-стоп навън (тераса или двор) и само за празниците ще си го внасяте и изнасяте в/от стаята, непременно с описаната аклиматизация.

Здравейте! Хомеопатията вече е позната на много хора. Есенциите на д-р Бах като че ли се радват на много по-малка популярност (поне засега), но да не забравяме, че и са създадени почти 2 века по-късно. Приготвянето на хомеопатични лекарства се различава от това на цветните есенции, но в същността си двете неща много си приличат (поне за мен ). Ползвате ли ги? Каква е разликата между тях според вас? В какви случаи какво бихте предпочели? Въобще споделете някакви ваши наблюдения за тези две интересни системи за лечение.

Аз съм много против генно-модифицираните организми. Това е нещо много по-сериозно от клонирането. Вече се подписах в една петиция против (мисля беше пусната и тук във форума от Добромир). В никакъв случай не бих си купила продукт, с ГМО, защото купувайки ги, ние в същност директно подкрепяме тяхното съществуване. И на мен ми се струва, че е нужно да се демонстрира много по-ясна и категорична обществена позиция по въпроса.

Здравей, Alexandar! Много се радвам, че си сред нас. Аз също се интересувам от хомеопатия, предимно на нея разчитаме у дома (особено аз и децата, съпругът ми се колебае и предпочита да не знае как именно се приготвят хомеопатичните лекарства например ). Това, което казваш по принцип е така, но то рекламите, медиите, а и фармацевтичните компании и без друго си позволяват неща, които не би следвало. Струва ми се важно поне тук, в този форум да изкажем нещо съществено за хомеопатичните продукти. А именно - когато посягаме да се самолекуваме с тях, да си вземаме от възможно най-ниската потенция на съответното вещество. Така би могло да се каже, че и да не помогне, няма да навреди, ако хомеопатично лекарство не е точно "прицелено", както се изрази ти. При по-сериозни случаи, при хронични оплаквания и др.п. да ползваме консултациите на по-опитен в хомеопатията, който с по-голяма вероятност би ни насочил към точния препарат и нужната (по-висока) потенция.

Технологиите ... това е едно от изкушенията на Ариман и ариманическите същества. Аз не смятам, че ставаме по-умни от това, че можем да си служим с новите технологии. Напротив, нашия собствен ум наистина закърнява. Какво му е умното на това, да можеш да натиснеш определено копче?! Защото 99.99% от хората само ползваме новите технологии (не случайно подчертах горе думата служим), без дори да сме (99%) наясно как точно работят, а само 0.01% от хората ги създават. Ако сега се случи някакъв природен катаклизъм, който да унищожи цялата електронна техника в света (само нея, нищо друго, нещо от рода на силен ЕМИ например) и съответно инфото, съхранено в нея, направо не ми е ясно колко време ще ни е нужно, за да възстановим нещата в сегашния им вид. Ако навремето 90% от хората, наблюдавайки изгрева, залеза, облаците, вятъра, птиците и т.н. са успявали да си направят доста добра краткосрочна, че и средносрочна метеорологична прогноза, а 1% от хората и дългосрочна такава, то сега 99% от хората разчитат на прогнозата в медиите . И такива примери мога да дам хиляди.

Гласувах с не на анкетата и мога дълго да се обосновавам (като човек който често се гневи , сега по-малко и по-рядко, но преди години - ужасно много). Дори бих се зарадвала, ако някой може да обясни с какво гневът е полезен - ще ми подейства успокоително . За съжаление от собствен опит нямам такива наблюдения. Според мен идеалният вариант е човек да бъде в такова балансирано състояние, че нищо и никой да не е в състояние да го извади от него. Само така може да сме сигурни, че ще действаме в унисон със собствената ни и окръжаваща ни хармония. Гневът е вреден и за нас, и за околните чисто здравословно, защото предполага кофти действия на физическо или поне на психическо ниво, а дори да няма такива проявления (подтиснат гняв), то на енергийно ниво има със сигурност, следователно пак си действа толкова разруштелно, само че болшинството хора не забелязват на момента (или имат смътни усещания, че незнайно защо им е станало някак зле). Гневът е лош съветник и ни подтиква към действия, които са в разрез с хармонията - в нас и около нас; рано или късно хората съжаляват за действията си в разгневено състояние или поне за начина, по който са ги извършили. Дори и да ни се струва, че сме от търпеливия тип и добре, че сме се ядосали, за да предприемем някоя дълго отлагана стъпка, пак не е добре. Ако вече сме изживели емоционално ситуацията (не и по-рано), ще си дадем сметка, че по-подходящо (за всички) е било да сме реагирали по друг по-спокоен и разумен начин и по друго време.

За мен прещракването не става при случването на някаква ситуация. Просто тогава успяваме (по-отчетливо) да го забележим, че се е случило. За прещракване е нужно (като при атомния взрив ) да се натрупа определена критична маса от ... какво обаче, няма конкретен термин - следва да се изброят доста неща. В по-редки случаи нашата реакция (включително мотивация), усвоеното при тази ситуация знание и опитност и др.п. са, така да се каже, последната капка, нужна да се достигне тази критична маса. Как изглежда на енергийно ниво? - може да се забележи като преструктуриране и/или промяна на цветовете и яркостта на аурата например; или като позициониране върху друга жизнена линия. Как е свързано с промените на другите нива? - кои нива? Как може да се стимулира, за да се извършва по-често? - не е ясно колко често е "здравословно" да се извършва, та затова се въздържам от коментар по този въпрос.

Всяка болест се получава по енергиен път. Просто за някои от болестите имаме и видими физически носители. Или сме набедили някои за такива За съжаление много малко още се знае за това. И на повечето хора им звучи или много налудничаво или много плашещо. Това е така, защото в съвременната цивилизация е трудно да се говори за това, а по принцип малко хора "виждат" добре нещата. Иначе смътно много хора усещат, особено такива, които са по-сензитивни и без предразсъдъци (примерно деца). Писали сме за енергийно предаване на информация в няколко теми - например за това, че не е хубаво да се носят чужди дрехи, дори и своите дрехи, които е носил по време на боледуване или депресия, човек е добре да унищожи, а не да продължи да носи и след това, или да подари "милостиво" на някой друг. Самото място, мебелите и др.п. също носят записана в себе си разнообразна информация - затова е важно, кой и как е ползвал нещата, бил ли е болен ... Всичко, което ни окръжава, е пропито с определено енерго-информационно поле, което може да е в съзвучие с нас или обратно. А може да не е в съзвучие, но да ни действа повдигащо или обратно. Какво може да се направи по въпроса? - да се доверяваме на интуицията си на първо място. Също да си купуваме неща - храна, дрехи, мебели от доброжелателно настроени, усмихнати продавачи (или поне неутрално) или директно от вдъхващи ни добри чувства производители. Които неща можем, нека си правим сами, като в процеса на изработка е добре да сме в спокойно състояние, ведро настроение и позитивна нагласа - така и без специални процедури ние зареждаме енергийно това, което правим, примерно храната за семейството с положителен енергиен заряд. Ако една майка бърза, ядосва се, че няма да успее и т.н. да сготви здравословна примерно супа за децата си, то по-добре е да им купи с удоволствие нещо, макар и не толкова здравословно като продукт, от усмихнат човек и след това да им го поднесе спокойно и с любов, отколкото да им даде въпросната супа, която ще е "пълна" с нейните притеснения.

... Изучавайки природата, ние виждаме, че принципът на жизнената дейност на всички организми коренно се различава от егоистичното човешко поведение. Природата живее по законите на алтруизма и по естествен начин се ръководи от загрижеността за всеобщата полза. Например, клетките на живия организъм се обединяват, благодарение на взаимно отдаване, насочено към интереса на цялото тяло. Всяка клетка получава само това, което й е необходимо за нейната жизнена дейност, а с всички останали сили се грижи за общото благо на тялото. В природата, на всички нива, индивидът действа за благото на общността, част от която се явява той и в това намира своето съвършено реализиране. Съществуването на живото тяло без алтруистична база е немислимо, тъй като егоизмът прави живота невъзможен. ... Не бих се съгласила с това (подчертаното). А посоченият след това пример е частен, затова и неподходящ/неподкрепящ горната теза. Изучавайки природата ще се натъкнем и на паразитни храсти, живеещи в клоните на дървета, които изсмукват своя гостоприемник до смърт, обричайки и себе си на същото.

Oх, Станимире, а когато децата ти плачат от глад? Или по-лошо - вече нямат сили дори да плачат?!

Oх, Klaudia, трудно е да се отсъди - добре ли прави Алена или не. Аз не крия, че не я харесвам особено, не като астролог, а по принцип, но ... Това си кореспондира може би с темата за лъжата - не съм гледала никое предаване с нея, защото не съм искала, но мога да си представя: репортерите/водещите я питат, а тя е приела да отговаря; ако получи директен въпрос, какво следва да направи - да премълчи, да каже, да излъже? А и получаването на информация също не е случайно - това, че точно този човек е бил там пред телевизора, когато са говорили именно за това. Мога да ти дам и обратен пример - моя приятелка, която не се интересува от такива неща и съответно и до сега, на 43 годишна възраст, не е разбрала на каква дата се е родила (29). Това никак не попречи да има труден живот. На моменти това много я обезсърчаваше и депресираше. В същност какво говоря за нея, аз също съм родена на подобна дата. Знаеш ли, понякога хора като нас си казваме - Е, не е честно, другите се справят много по-лесно от нас в живота. Но истината е, че не бива да се сравняваме с хора, родени на по-късметлийски дати, ами да си носим кръста, който сме ибрали в този живот. И може би, когато човек знае, че някак съдбата/живота си му сервират най-различни нещица, независимо от това, че той дава най-доброто от себе си (в интерес на истината, хватката леко се охлабва, когато такъв човек се раздава на макс), някак е успокоително дори. Иначе (след време) започват да ти минават и такива мисли през главата - Добре, що така? Аз ли съм най-лошия, аз ли съм най-некадърния, че все на мен ... А няма смисъл такова вътрешно терзание. Та това момиче, нека не се плаши, а да върви през живота с внимание, да дава всичко от себе си, а "наградата" въпреки това може би ще е малка; пък ако наградата е по-голяма, какво по-хубаво от това П.П. Иначе за датите - можеш да потърсиш в книгите на Линда Гудман, на Авесалом Подводни ...

Бих искала да попитам хора, които имат дългогодишна връзка или дори не връзка, нека е примерно и съжителство на съквартиранти, но при условие, че живеете в едно жилище повече от 2-3 години (бих споменала и дългогодишно приятелство, но само при условие, че много често и задълго сте заедно с конкретния приятел/ка) - кажете, правили ли сте компромиси?

При хомеопатията особено важно е потенцирането. Противно на логиката, колкото по-голямо е, грубо казано, разреждането, толкова по-силно влияе. Скоро при един разговор стана въпрос, че сериозна фирма в Германия, производител на хомеопатични препарати, не си позволява да прави потенциране над 30. По-големи стойности се изработват само по поръчка. За сравнение в България съвсем свободно в аптеките може да се намери препарат с потенция 100 или дори 300. Не можах да разбера добре въпроса - но бих отговорила така: ако искаме да намалим въздействието на определен хомеопатичен препарат, то би следвало да се приеме от същия препарат, но с много ниска потенция. Администраторска бележка: Мнението е преместено тук от темата: Антидотирането в хомеопатията

Да, фактите. Да ги премълчим, или дори да излъжем ... Пък и не само фактите. Понякога много добре си знаем с каква вътрешна мотивация ние или някой друг сме направили нещо, но също си замълчаваме; или изтъкваме за пред другите една много по-лицеприятна такава. На пръв поглед, ако човек нито лъже, нито премълчава такива неща е, както каза Борислав, с чиста съвест и "прекрасен феномен". Но на втори поглед този човек е само с чиста съвест и ... ужасен разбивач на илюзии и надежди. Не че илюзиите е добре да се запазват, още по-малко подхранват, но е добре развенчаването им да става внимателно, постепенно и ... в подходящия за другия човек момент. Имам честта или наказанието да съм от прямия тип хора. Доста време ми беше необходимо да проумея някои неща относно "изтърсването на истината за фактите". Далеч не всички хора са в състояние да го понесат лесно и нормално. Преди бях твърд поддръжник на идеята "истината до дупка". Вече се опитвам първо да преценя доколко човекът въобще иска да я чуе тази истина и дали ще може да я преглътне. И пак не успявам всеки път.

Klaudia, нали сме свързани във вериги, прераждаме се групово, работим/разрешаваме определени неща, а всяко число "носи" определена информация, така че нормално е да забелязваш такива съвпадения. Ти, като родена на 17, сигурно привличаш около себе си/свързана си с много хора, чиято рожденна дата е 4 или 8, или редуцирана дава тези числа. Взаимооотношенията между такива хора (родени на 4, 8, 13, 17, 22, 26, 31) са много интересни - хем се привличат, хем им е трудно заедно и дори предизвикват някак всевъзможни затруднения, хем в трудни моменти се хвърлят да си помагат и подкрепят...

Вики, в десетката!

E, защо, може би тъкмо нещата са започнали да идват по местата си Сигурно ще се наложи да се пренаредят някои части от пъзела на живота ти, но ... може пък другия вариант на подредбата да е по-подходящ за теб. Не съм психолог, нито психотерапевт, но написаното от теб на такива мисли ме навежда. Пък и обикновено хората съжаляват повече за това, което не са направили, отколкото за това, което са направили Успех!

Koй автор е заявил това твърдо и ясно? Роси, защо мислиш така? Защото според Р.Щайнер минералното царство е създадено много след човека. Човекът е съществувал, но не в този си вид. Между другото и в Библията е така.

Maлко излизаме от темата, но винаги съм се чудела, как имат ... чудя се коя дума да употребя - съвестта, куража, или направо наглостта лекарите да кажат примерно това "остават ти 6 месеца живот"?! Но то може би и пациентите им дават основание с въпроса - "Докторе, колко ми остава?" или дори с по-общият въпрос "Можете ли да ме излекувате?". Истината е, че ако човек няма желание и воля за живот, цял полк лекари не могат да го излекуват. Такива хора приемат нещата пасивно, считат, че някой друг ще свърши всичко вместо тях. Това се насажда много активно от съвременната ни култура и не само по отношение на здравето. За всяко нещо (освен едно, в което евентуално ние сме специалисти) ни се внушава, че ние не го можем, не го разбираме, че има някакъв специалист, който го може прекрасно, че от нас не се иска нищо друго, освен да извикаме специалиста и да си платим за услугата (желателно е дори да не мислим, щото ако се замислим, ще вземе да забележим, че не е особено качествена услугата, а цената й е доста височка и др. п. нещица )

Е, чакайте сега, и аз имам деца, в комплект с баби и дядовци. Да, децата обичат шоколад, но, ако у дома почти не се яде или когато се яде е по малко (разбира се, със съответното обяснение защо така правим), то се получава една чисто физическа непоносимост. Аз самата до преди 15 години с удоволствие можех да изям не едно, ами две парчета торта. Сега и половин ми идва много - просто така ми натъртва и сладкото, и мазното в тортата, че ... И при децата ми се получава същото - просто не успяват да изядат това сладкото, което им се предлага от бабите и дядовците. Малката ми дори ги коладеше "А баба ни купуваше всеки ден вафли и шоколади и се чудеше, че не ги изяждаме!" Така е и с другите неща. Постепенно бабите и дядовците се нагаждат към ситуацията, защото иначе внуците ги гледат странно . Но пък са толерантни (децата имам предвид) За дядо Коледа - да се върна на темата - у нас сме нещо средно като при късметче и Кlaudia. И си ни е добре така. Но ... въпрос на избор. И не смятам, че ги лъжа. Казвам нещо подобно на обяснението на късметче. Има ли някой, който да не обича да получава подаръци?!

О, ако ВСИЧКО в живота ни беше пряк резултат от нашите мисли, чувства и действия щяха да са доста прости и ясни нещата. Но те не са! За съжаление има много неща, за които ние все още имаме само смътно усещане.

Хрис, май не са толкова малко хората, дето еднакво добре си служат с двете ръце и двата крака - само дотук станахме двама Аз съм тежък случай - всеки път, когато се храня с други хора, внимателно обмислям с коя ръка беше прието да се държи ножа и с коя вилицата; и все пак ми се случва да хвана и обратно, защото ми е все тая Като бях малка нямах избор за писането - по моето време нямаше не мога, нямаше недей , ама и на мен ми беше все едно. После, когато вече бях може би 6-7 клас (и явно съм добила по-бунтарски дух), реших да пробвам да пиша с лявата ръка - много бързо и лесно се получи и което мен ме изненада, почеркът беше същия. За много неща въобще не се усещам, че ги правя с лявата ръка, но другите около мен забелязват: Защо белиш картофите с лявата ръка? или Ти с коя ръка си слагаш фибата? - Е, как с коя, ами щом я слагам отляво на главата си, значи с по-удобната ръка А когато ритам или хвърлям топка, не се справям особено перфектно, така че хората и без друго подозират, че съм го направила с левите крак/ръка , а истината е, че ту с ляв, ту с десен, както се случи. Треньорката ми по висок скок в прогимназията милата съвсем я шокирах - треньорите и в тогавашните времена не упорстваха да правиш нещото като десняк непременно - пита ме тя, от коя страна ми е по-удобно да скачам, аз отговорих "Все едно.", тя "Не, не може да е все едно." Показах й, доста се чуди жената, ама това е положението

Oтгоре-надолу ... Това се постига частично практикувайки примерно медитация, та дори и просто релаксация. Но според мен няма как да стане само отгоре-надолу; нужно е според мен и отдолу-нагоре. Човекът опознава себе си, установява какво му "куца" и се старае да го преодолее; или установява какво му липсва и се старае да го култивира в себе си. Когато е група - става по-сложно. Нужно е всички членове на групата да са в хармония един с друг. Или поне да не предизвикват дисхармония в някой друг от групата. Защото не е задължително членовете на групата да си приличат, да са приятели и т.н. Установих, че не е задължително и нивото на членовете на групата да е еднакво; дори сякаш по-добре да е различно. Важно е обаче всички да имат в себе си този общ стремеж, който ги е накарал да се обединят в група. Ако само за един човек това което правят не е толкова важно, интересно, съществено, такъв човек започва да разсейва, да пречи, да внася дисхармония. П.П. Това се отнася за всичко в живота. Говорим така абстрактно група, като повечето от вас си представят може би братска група или друга някаква с идейна, религиозна насоченост или в краен случай обединяваща хора упражняващи еднакъв любим спорт или хоби ... А то се отнася за всичко в живота - за семейството (много важно!), за работата в някоя фирма, или ако е по-голяма фирмата поне за екипа, в който конкретно сме, но и атмосферата като цяло пак е важна и т.н.

Да ти кажа, по-добре да не видиш. Аз лично съм виждала няколко пъти - става ми толкова жал за хората, чувствам се едва ли не аз виновна; защото усещам, че тези грозни неща им се случват, защото те си бяха позволили други неприятни неща спрямо мен преди това. Освен изказаното съчувствие, чак се опитах да им съдействам с каквото мога, да помогна, въпреки че преди време изпитвах съвсем различни чувства. П.П. Не мога да кажа със сигурност, но май няма как да им прости на 100% (в смисъл да няма последствия, както казваш ти). Нашата прошка и молбата за Негова прошка само ще смекчи нещата, но няма да ги заличи съвсем.

Да, защото иначе "се хващаш на хорото". Да, защото разумната Вселена може да те поставе в същите условия, ситуации като този, когото съдиш, за да го разбереш... и да разбереш своята грешка, че си го съдил. О, не само може, ами си е задължително. Това си е многократно отиграно при мен ; и продължава да ми се случва, за неща, които съм си позволила да осъдя преди години. Просто няма празно, не може "между капките" - всяко нещо, всяко дребно нещенце си се пише ... естествено на моя си гръб. Може след ден, след месец или след доста години, но да, Вселената помни, бих казала, като слон. Ако си отмъстил ... В първия момент може и да почувстваш удовлетворение. Във втория започваш да се чувстваш чоглаво ... След това става още по-зле - чудиш се, ама трябваше ли наистина, ама така ли точно, ама колко точно, ама ... А няма ли да ти е по-лесно и по-приятно ти да си му простиш на човека и спокойно, като страничен наблюдател да гледаш как същата тази Вселена, дето я коментирахме по-горе, се разправя с въпросния човек. По нейните си начини. Понякога много, много по-жестоки от това, което ти си мислел да отмъщаваш.