Диана Илиева

Мила, човек се опитва да обясни нещо, само когато отсреща има шанс да го чуят. А случаят явно не е такъв. Може да обясниш това, което знаеш, на други хора, ако има такива в ситуацията и ако искат да чуят.

Kaто мислих по темата, се сетих за "Нарцис и Голдмунд" на Херман Хесе. Там има много за това, което се опитваме да избистрим тук. Много е интересна финалната реплика: "Без майка човек не може да обича, без майка не може и да умре."

Брей, чак пък безполезна глупост - защо толкова категорично ? Според много източници всяка следваща раса се е зараждала в предходната такава. Едва след това са настъпвали и промени в условията на съществуване.

Дори и да е точното лекарство, ниските потенции успяват ли да подействат на ментално ниво? Как?

Е, свободата обикновено се взема (да не кажа извоюва), не се получава. А е добре и да знаем, какво ще я правим тази свобода, след като си я вземем. Пък и (само да напомня) свободата твърдо си върви в комплект с отговорности. Дотолкова, че някои хора предпочитат да не са свободни.

За мен ключовият момент (и при мъжете, и при жените) по въпроса с порастването е този с добиването на самостоятелност. Хубаво е родителите да напътстват и поощряват това при децата си по всякакъв начин. То е свързано и със самочувствието на децата и младите хора, но най-вече с подготовката им реално да могат да бъдат самостоятелни. За съжаление, в България особено, няма такива традиции. Да не говорим, че има родители, които поради страх, неудовлетворителни отношения със съпруга/ата, липса на добри, истински приятели и т.н. ред причини, всячески се вкопчват в децата си, манипулират ги (съзнателно или полусъзнателно) да са зависими от тях, като използват всякакви методи - психологически, материални... Това, разбира се, не е оправдание за порасналите вече хора да се примиряват с това положение. Всеки от нас, независимо при какви условия е израснал, има задача да търси и намери себе си, да се отърси от своите си и от натрапените му страхове, да повярва в себе си ... Което не е лесно, но животът по принцип си е едно предизвикателство!

Хайде, изплюй камъчето

Често благодаря (много пъти и на ум, а когато е на глас, много пъти не в присъствието на конкретните хора) на тези, които са ми дали нещо. Създадох си навик, особено когато ползвам нещото (нещото често не е материално). Мисля, че е хубаво да се благодари. И може би е редно да започнем от родителите си, после учители, приятели ...

Ами не само спящите, Klaudia. Аз се чудя, може ли да се учи (дали от грешки или от нещо друго) човек, при когото всичко е що годе нормално, няма особени сътресения и др.п.? Средностатистическият човек няма да си мръдне пръста според мен.

А аз продължавам да смятам, че т.нар. суеверия или по-скоро поверията (както казва късметче ) си имат своите основания. Съвсем не случайно са възникнали и до сега щяха да са безвъзратно изчезнали, ако беше иначе. От няколко дена се опитвам да подам едни документи или да изпратя някой друг да ги подаде и ... все нещо се случва, та все не успяваме. И все повече ми се струва, че сигурно не е добре да ги подаваме; поне не сега. А тази вечер се сетих за тази тема. Видях, че е писано за това, дали е вярно, че щом тръгваме да вършим нещо, но се налага да се върнем, то няма да ни върви да го свършим. Ами има логика ... това връщане сякаш ни казва - не отивай/не го върши; може би не въобще да не го предприемаме, но не точно сега, не точно така. А ми се е случвало и друго - закъснявам да свърша нещо, ядосвам се, че не съм сварила, но ... известно време след това се оказва, че е по-добре, че съм закъсняла.

Мда, и на мен така ми се струва. Изпитаното на собствен гръб определено най ни държи влага, както казват "обица на ухото". И все ми се струва, че чуждите грешки, които не ни привличат (не бихме ги извършили), може би сме ги отработили някога преди.

Оооо, Фадил Първи - мнооооого добре звучи По съвет от дъщеря ми ние ще кръстим нашата миризливка Успретензен.

Благодаря за информацията. Наистина много изопачена статия - примерно това: Ще се опитаме да реагираме по някакъв начин.

Благодаря ти, Klaudia, че ми обърна внимание на този именно цитат! Точно днес си мислех за нещо подобно и се чудех ... а думите на Учителя дойдоха точно на време и на място.

Mммм, за скарабей не бях се сетила, но да, съгласна съм , едни такива са загадъчни, особени ... (голямата ще оцени високо хрумката ти - още утре ще й кажа ) Тази година са удивително много. Миризливките. Наистина си менят цвета като хамелеони. А и аз си оставих една-две напоследък у дома, че ми е жал да ги командировам някъде навън - студено е вече; пък и ще свършат някоя полезна работа - възложих им да изпощят стефанотиса , докато се самоотглеждат.

И аз обичам всички животни. Опитах се да предам това мое отношение и на децата си. Моите дъщери май са от малкото момичета, които не пищят, ако край тях прелети примерно "миризливка"; и от още по-малкото, които ще я хванат внимателно и ще я пуснат навън (ако се е объркала да влезе в апартамента ни ). Но ... има ли разлика между калинка и миризливка; на практика - не

Това е интересно! Не знаех за тези атрибутивни свойства, при това явно различен брой. Те припокриват ли се или са съвсем различни за всеки орган? А всички органи, разположени в ендокринните жлези, все на ясновидството ли са?

Aaaaaa, не, не се сетих за дядо Паисий - иначе щях да започна така "О, неразумни, bulgaro ..." Иначе просто реагирах на тези твои думи: Според мен детето е способно да прави личен избор още от първия си ден. И на дете, което няма афинитет към месото, на каквато и възраст да му се поднесе, все няма да го иска. И обратно. А ако детето не яде месо само поради възпитание да не яде, колкото и подходящо и целесъобразно да е било възпитанието, пак има вероятност като порасне достатъчно да посегне към месото.

Разумен избор! Препоръчвам ти го... ( говорене по женски и с майки по темата!) Тук за да коментираш, трябва поне да си прочела изцяло мнението на човека и... може би да си положила малки усилия да разбереш какво казва,...или каква идея има. Така си мисля ?!? Според мен не си разбрала нито мнението на bulgaro нито моето, но може би пък имаш нуждата да се изявиш като опитна майка...Няма лошо! От тази гледна точка те разбирам. В мнението ти обаче, има една-две много подвеждащи тези, но не бих ги коментирал отново, защото това което имаше да кажа - го казах. Благодаря ти, Никола, за препоръките, какво трябва минимално да правя, за да публикувам коментар тук . Не се имам за особено опитна майка (все пак имам само две деца), но някои неща човек е добре да коментира от личен опит (самият ти твърдеше в друга тема, че това важи дори не за някои, а за всички неща). А дори и тези мъже, които са татковци, вземат доста по-малко участие в отглеждането на бебетата, част от което е и храненето им - не защото не искат, а защото майчинството се ползва само от жената (и много рядко обратно). Затова ще повторя съвсем отговорно - Малкият човек, особено от 0 до 2г. е много трудно да го накараш да яде нещо, което не иска. След тази възраст важи това, което съм казала в горния си пост, а и xameleona след мен.

Eто една новина от форума на мамите: http://bg-mamma.com/actuals/full/2583 Аз като че ли я приемам със смесени чувства.

О, bulgaro, защо си мислиш, че малкия човек си няма начини да покаже какво предпочита и какво не? Аз съм отгледала две деца и прекрасно си спомням, как още от раждането си всяка от тях ясно показваше какво иска и какво не иска. Хм, като се замисля, показваше е направо мека дума . Ами че аз просто не бях в състояние да ги накарам да хапнат нищо друго, освен това, което те сметнеха за добро . Малката ми дъщеря се мръщеше и плюеше абсолютно всичко с изключение на кърма, дори и вода, което чак ме притесни, защото е лятно бебе, но ... явно си знаеше много добре. При това имаше страхотен апетит! По-скоро обратно - като поотраснат малко, започват те самите да проявяват любопитство, а и фазата им на развитие вече позволява да бъдат прилъгани/изкушени да хапнат и нещо, което не са поисквали до сега (ако, разбира се, възрастните около тях направят това). И пак става въпрос за еднократно хапване/опитване, не и за твърдо прояждане на определена храна, освен ако няма перманентно давление от страна на възрастните. Възпитанието за неконсумиране на месо (предимно като личен пример и обяснения защо) е едно, а забраната да се яде месо, в каквато и да е форма, включително индиректна и завоалирана (примерно правенето невъзможно да се яде), или оправдавана с възрастта и всякакви др. "логични" причини - съвсем друго! И тъй като по-горе стана дума за съзнателния избор. За мен дете, което иска да яде месо, не следва да бъде ограничавано; оставете му шанса да направи своя съзнателен избор малко по-късно в живота си. П.П. Обърнах се към bulgaro, но сме писали едновременно, така че и теб да попитам - НиколаДамянов, ти имаш ли деца и наистина ли не си разбирал какво те предпочитат като храна? Изумявате ме направо! Или май по-добре да си говоря с майки за храненето на децата.

Да, ris_78, добре се разбира, какво имаш предвид, още в поставянето на темата. И честно казано ми е странно защо получаваш такива отговори - меко казано "далеч от целта". Да, бих я подкрепила и защитила; въпреки че ще ми коства нещо. И съм го правила. И пак бих го направила, но като че ли не всеки път, както до сега. За разни дреболии - не. Но не ми се струва някакъв особен плюс това (ми) качество. Постъпката изглежда доста впечатляващо, чак леко героична , както казваш ти, но ... на практика се разбутват нещата много сериозно: този, който е излъгал, бива изобличен, което никак не му харесва и той също предприема нещо по въпроса, излъгания започва да се вайка, как е бил прекаран, другите наоколо се възмущават и подкрепят едната или другата страна - по правило има поддръжници и на двете страни, колкото и да са подплътени с факти нещата. Вярно всичко това е направено с искрена и добронамерена мотивация, но дори и да се стигне до възтържествуване на истината (говорим за тази, фактологичната истина от ежедневието, която може да се провери, не за някакви абстракции), то това става с цената на сериозна дисхармонична ситуация. Установих, че има хора, които успяват да възстановят справедливостта (колкото и да е относително това понятие) без да ... правят нещо кой знае какво (поне не е видимо, или само за много малко хора) и без да им коства нещо. Бях много изненадана; дори не вярвах. Докато моята собствена дъщеря не ми разказа. И тогава ми просветна. Поне донякъде. Това е много по-мек и неразтърсващ метод. Обаче едва ли всеки може да го прави. Аз поне не съм в състояние.

И в тази връзка - от кого произлизат делфините?

Аз съм ползвала продукти на Аквасорс - за себе си и предимно за децата, като бяха по-малки. Според мен са добри и действат общоукрепващо или подпомагащо в конкр. област на физическо ниво, затова и при широк кръг от хора (да не кажа, че при всички) се забелязват положителни ефекти, като, разбира се, при някои са повече, при други - по-малко. Продуктите им са по принцип хранителни добавки, следователно не би следвало да има някакво специално взаимодействие с хомеопатичното лечение. Иначе и на мен, като на Александър не ми харесва пирамидалната им структура (на дружеството) за печалби, още по-малко надутите цени. Това беше едната от причините да престана да ги купувам; другата - децата укрепнаха, общо взето сме здрави в семейството, а и започнах да прилагам други, по-евтини и по-ефективни методи на лечение. Но ето и в момента имам едно кремче от тях - хем да направя един жест към приятелка, която ги разпространява, хем съм доволна, че е от малкото, в които няма ароматизатори, оцветители и т.н. вредни добавки, а и не е по-скъпо от другите хубави кремове в търговската мрежа.

О, не бих казала, че са просто леко разредени билкови препарати. Есенците на д-р Бах определено също се динамизират, макар и не точно като потенцирането при хомеопатията. Те също като хомеопатичните препарати представляват една информационна матрица. За мен би било интересно и полезно да разгледаме например един по един препаратите, които се използват и при двете системи и да ги обсъдим - при какви показания се използват (еднакви или различни), различното потенциране на съответния хомеопат. препарат как се съотнася спрямо съответната Бахова есенция и др.п. въпроси. Ще чакам да науча нещо повече и за съчетаването на двете терапии. А също така - в кои случаи се предпочита едната, а в кои другата.