Диана Илиева

А, Донче, тъкмо се чудех как да напиша и аз нещо подобно. Аз не бих казала точно "ден за ден", имам стремежи, посоки, но не и срокове, нито конкретни цели, в тази връзка и дума не може да става за постижения. А в интерес на истината, колкото и глупаво да звучи, за някои неща чак след време се усещам, че ... съм ги постигнала . И ако някой ме попита "Как?", ми е трудно да отговоря - всичко някак е комплексно и свързано за мен от известно време и нещата се случват някак от само себе си (то ясно, че не е от само себе си, но нито съм си поставяла конкретна цел, нито съм правела нещо твърде целенасочено, затова така казвам ). Отделно дето не ценя отделните стъпки (защото това май са постиженията) или стъпала, ако така ви звучи по-добре; пък и те са си част от пътя, нали? За мен е интересно и важно развитието. Не знам дали ви звуча много смислено. Чудя се, ако дам някаква аналогия, дали ще стане по-разбрано или ще звучи още по-налудничаво . Например баскетбола - мога да имам или да искам да имам следното постижение: вкарани 9 коша от 10 хвърляния. Обаче на мен и на ум няма да ми дойде да го искам като постижение, да тренирам за него и т.н. Аз бих хвърляла топката, умишлено по различен начин, за да видя какво става, бих я следила как излита, как пада, дали попада в коша, дори да броя колко пъти е попаднала в коша, но не и да следя или да се старая за въпросното постижение. Хм, не стана по-разбрано май. Нищо.

Защо пък нереално? Ето давам пример - убежденията "Няма Бог", "Има Бог" са тъкмо на 180 градуса

Wiki3, интересно твърдение. Как стигна до него? Аз все още умувам , кой от двата метода как действа, за какво е по-подходящ... Предполагам знаеш, че Д-р Ричард Бах, освен традиционен лекар, е бил дълго време хомеопат, много добър при това. И все пак е решил да създаде нещо друго.

Teче

Ааааа, не така . Кой тук говори за мразене, бесене и не знам какво ...? Изказах становище, че просто е невъзможно: И въобще, като се замисля, май много малко автори мога да посоча, които да са в унисон с ценностите на Учителя. Колкото до изопачаването на идеите - да, има го. Но (и в цитата е казано) - защо да страдаме като прегръщаме стари и/или изопачени идеи? Да, ще израснем и чрез страданието, но нужно ли е задължително то?

Да, царевицата ... Първите опити са били в името на благородна кауза (както става винаги, вкл. и за ядреното оръжие) - да се разработи хибрид царевица, устойчив на синя китка, защото фермерите са масово пострадали от това ново заболяване. Интересно е, че при поликултурното земеделие растенията не са толкова податливи на заболявания, но ... по-лесно и на пръв поглед по ефективно им се струва да си вървят в коловоза на напълно механизираното монокултурно земеделие и да се харчат пари за селекции, защото тези инвестиции със сигурност ще им се възвърнат сравнително бързо от същите тези фермери, които ще са принудени да купуват новите скъпи, но устойчиви и дащни хибриди. От там и крачката към генната модификация (защото обикновената хибридизация не е дала задоволителен резултат). В момента - моят агроном сподели лични наблюдения - ГМ царевица не може да се унищожи с широкоспектърните хербициди от типа на раундъп примерно (което е потресаващо и страшно за мен). ГМО са вредни и противоестествени за мен. Аз съм ЗА протестите. А тъй като неизбежно ще има продукти от внос (както предупреди didi_ts), същевременно да има строги закони за обозначаването на ГМО в етикетите на стоките.

А, xameleona, с подчертаното не мога да се съглася, ама по никакъв начин. Значи на който автор каквито и щуротии да му хрумнат да напише и те все няма да са в противоречие с ценностите на Учителя например Виждам, че ти всякак се опитваш да примириш страните, които дискутират нещо, но това вече е прекалено. И именно в морето от информация човек чудесно може да се удави. И на мен ми беше интересно защо ме боли главата, след като на пръв поглед авторът (в случая Лазарев) уж много хубави неща казва. Но ... имало защо. Сега някой ще ми каже - теб те боли главата, но мен не ме боли, дори ми е интересно и полезно. Добре, дано да е така (особено за полезното). Обаче бих дала един пример, който спред мен е много добра аналогия. Едната ми дъщеря има склонност да се изприщва от оцветители, консерванти и т.н. добавки в храните. Направо можем да си я използваме като лакмусова хартийка за вредните добавки в храните (защото някои от Е-тата наистина не са вредни). Докато на всички останали (на мен, съпругът ми и другата ми дъщеря), въпреки че сме яли точно същата храна, нищо ни няма видимо, обаче едва ли не ни вреди. И на нас ни вреди, но не се забелязва така явно. Като видя обаче неприятния обрив на малката и ме втриса какво има в храната и какво коства и на моя организъм, както и на другите хора. А иначе, ако не бях видяла това при дъщеря ми, мога само да се доверя на разни изследвания и др.п., като се чудя на кого да вярвам - А бе, наистина ли са толкова вредни тези консерванти, оцветители, подсладители ... И дали всичките са вредни или само някои? Ако да - колко и кои? Щото изследвания дал Господ - и резултатите май зависят от това, кой е поръчал изследването . Точно поради тази причина повечето хора си папкат храните с консерванти, оцветители, ароматизтори и др. и не се трогват особено - като не виждат/усещат нещо неприятно самите те, струва им се, че това, дето от време навреме се зашумява в публичното пространство за вредните добавки, не е нещо съществено, едно такова абстрактно им изглежда и относително - вреди ли, не вреди ли, пък и те са в такива миниатюрни количества, че май-май само шум по медиите ... Та така и с книгите на Лазарев, струва ми се ... Допускам, че може да са полезни дотолкова, доколкото са подтикнали някой към размисъл или са го тласнали да потърси по-стойностна литература. Но въздействието на всеки автор, дори и тук, в постовете на форума, е осезателно (за който го усеща) и винаги го има.

E, не очаквам море от разбиране, но не пречи да се размишлява. 1. Лично мен, както споменах, изобщо не ме вълнува чиято и да е сексуалност. Да си гледам моята. Това, че аз не разбирам кой какъв е, отговаря на тази ми заинтересованост. Обаче децата безпогрешно усещат с нещо, че този човек не е съвсем като другите, или като тях, или като нещо, което те очакват да е. И става една ... Ако можеше самите хомосексуалисти да не се набутват там ... Ясно, че не става дума за забрана, но има съображения, които направо зачеркват такава възможност. Като не се съобрази сам човек с това, се натриса на много интересни усложнения. Ама и другите около себе си натриса. ... Да, мога да потвърдя - повечето деца май усещат (особено по-малките - към Infinity). Пък и някои възрстни усещат (това към Вендор). Не мога да преценя точно как влияе на децата. Знам само, че са леко объркани, какъв е (какво му е на) човека пред тях; спомням си как ме питаше дъщеря ми и на мен ми беше трудно да й обясня (беше доста малка).

Благодаря за информацията. А аз се чудех, защо като отворя да чета някой от многотомниците му и ... тутакси ме заболява главата. Пък главата ми е дебела - боли ме мнооооого рядко, само ако съм тръгнала да се разболявам от нещо примерно. И естествено след 2-3 страници затварям книгата.

Държавата - това сме ние. Докато ние сме такива, каквито сме, или просто отсъстваме, макар че сме си тук, а някои си мислят, че хитруват, като прилагат тактиката "за малко съм и не съм от тука" и никак не им хрумва, че нещата пак върху тях рефлектират - все така ще си бъде. И с животните, и с хората - няма значение млади или стари.

Именно, и аз не се чувствам стара. Радвам се, ти мислиш така, защото аз когато бях на 22, тези на 42 ми се струваха ... чичковци и лелки . А сега на 42 се чувствам много добре, дори бих казала по-спокойна и уверена. И ми се правят още много неща! Децата ... Всяко дете определено отнема поне няколко години (сумарно) от живота на родителите си. А последното ти изречение е много важно! След него остава само да се запитаме - децата не са ли сред "тези, които обичат родителите им", та да не се грижат за родителите си, ако са пострадали също (защото дали от катастрофа или от инсулт е все едно)?

Мисля, че не си ме разбрала добре. За какво изоставяне на дете говориш? Аз зададох следния казус: За по-голяма яснота - "детето" е примерно на 30 години, родителите на 50-55-максимум 60, здрави и непенсионирани. Извини ме, може би си доста млада, но аз като на 42 си мисля, че един човек на 50 години също има живот пред себе си и също иска да го живее. Нещо повече, на тази възраст човек вече си мисли, че си е изпълнил задачата към децата и се отдава на кариера, любими, но отлагани "докато пораснат децата" дейности и т.н.

Ами според мен не чак толкова много по-различен. За мен това си е бил първоначалния план - навлизане на човека постепенно в материята, съпътствано с осъзнаване/овладяване и след това постепенно, вече с изградените способности (съзнателни, а не смътни) за осезание и боравене на всички енергийни нива на света ще излезем от въпросната самсара.

А, чакай, това си е чист двоен стандарт. Как така "за съжаление"?!? Значи за младите, ако нямат желание не е "за съжаление", а за родителите е А в другото изречение говориш за съвсем друго нещо вече. Приемното семейство по принцип е поело една помощна функция; ако е искало, щяло е директно да кандидатства за осиновители, а не за приемно семейство. П.П. Vespertine, предпочитам да чуя какво мислят за обърнатата парадигма тези, които твърдо заявиха "Ние старци няма да гледаме! Има си за целта старчески домове и хосписи."

А замисляли ли сте се за обратния вариант - детето е пораснало, станало е самостоятелно, живее отделно от родителите, родителите също не са особено възрастни или болни, за да имат нужда от "гледане", но ... да не дава Бог, разбира се, но става нещо, примерно катастрофа или по-сериозно заболяване, именно на младия човек, дотолкова, че да не е в състояние да се грижи за себе си, примерно в инвалидна количка или лежащо болен, за среден или дълъг период от време. Длъжни ли са родителите да го гледат или и за тях важи опцията "по желание", а ако нямат - в хоспис?

Защо всички твърдите,че всеки го може и защо да е заложено у всекиго ????? Не ме интересуват примерите .... Интересува ме вашият личен опит!Какво знаеш ти за ясновидството и дарбата ??? Как ти си развила това в себе си и как си стигнала до тези заключения? Личният опит ... си е личен. Дори и да се изпишат няколо страници с обяснения, няма да има смисъл според мен. Всеки човек извървява собствен път. Е, естествено има общи неща, които обаче пак могат да се постигнат по различни начини и се усвояват постепенно, с различна скорост, в различна степен... Подкрепям Чебурашка в почти всичко, което е казала. За потвърждение на това, че у всеки са заложени такива способности се сещам за това, как човек под хипноза "изведнъж" се оказва, че "знае" разни неща ...

Едно уточнение, изпуснали сте това, което каза таткото - че като порасне, детето само ще си направи свободен избор, да бъде ли вегетарианец или не. Аз лично видях само хармония между родителите. Alexandar, мисля че не аз съм изпуснал това което казваш, ...а по-скоро ти не си разбрал идеята, която имах предвид в предходното си мнение. Ще се опитам пак да обясня... Аз също видях само "хармония" между двамата родители на този етап, но за мен тя не е такава, защото се основава и гради на много преходни неща... Хармонията принципно прави една връзка силна, единна... Така хората се допълват и връзката става трайна. Ключовият въпрос е обаче, на каква основа "ляга" дадена хармония? Какъв е източника, който я генерира и подпомага, така че тя да оцелее през времето на съвместно съжителство, и да устои на "ударите" на изкушението, досадната рутината и битовизмите, които неизменно съпътстват всяко едно семейство. В посочения случай хармонията е преходна, защото както споменах се гради върху желанието да се направи един неосъзнат "експеримент", в който всеки влага СВОЯТА си гледна точка и разбиране за живота и семейството. Друг укрепваш фактор за тази "хармония" е предизвикателството, да се направи нещо различно, нетрадиционно, и може би да се предизвика някакъв медиен интерес ?!? ... Накрая искам да обобщя, че хармонията в една двойка е разумно да се гради на здрава основа. Предизвикателства, чувства влюбване, секс може да са съпътстващи елементи, но ако те са ЕДИНСТВЕНИ то времето разтрогва дадената връзка. Кое е важно тогава? - хората да не правят компромиси, когато избират своя любим, с който искат да направят семейство. Всеки компромис, с времето се заплаща скъпо - разочарование, тъга, мъка, неуредици, страдание... Виж какво ни заобикаля наоколо! С една дума, хората трябва да са в близки нива на своята духовна зрялост и да виждат по-идентичен начин мисията си като родители. Дадената двойка, трябва да нямат въпроси, за които да НЕ си е отговорила относно семейното съжителстване, преди да почнат да прави деца... А знаеш ли колко много въпроси има ??? Предпочетох да отговоря на тези коментари тук, в тази тема, защото се говори по принцип, за хармонията в семейството. Не мисля, че нещата са чак толкова страшни и катастрофални, колкото ги описва НиколаДамянов. Например моите деца би трябвало да са разкъсани от различните съвети на родителите си относно вяра, хранене и т.н. Не съм забелязала да са разкъсани. И двамата със съптугът ми сме толерантни към убежденията на другия, децата направляваме деликатно, уважаваме техният избор, даваме им възможност да добият и собствен опит и да се убедят сами кое какво е и кое как действа. Реално двете ми деца се хранят различно, по техен избор. И това не е проблем за никой в семейството. А изобщо по мои наблюдения много от семействата се създават в момент, когато двамата партньори са в хармония един с друг, имат близки светогледи, интереси, начин на живот и т.н. Нищо и никой обаче не може да гарантира, че това положение ще се запази с годините. С времето всеки един от двойката продължава да се развива, но или не точно в същата посока, като другия, или поне с много по-различно темпо. Та след години, когато детето/децата вече са се появили, двойка вече няма да е същата и може би няма да е толкова хармонична, колкото е била в началото. Тогава?! Какво правим с децата? И до сега не съм срещнала двойка, дето да си е отговорила на всички въпроси относно семейното съжителство предварително. Въобще възможно ли е? За мен е доста утопично това. Животът е толкова многолик и многовариантен. Моето семейство в първите 3 години от съществуването си се сблъска с такива и толкова неща, каквито никак не можех да си представя дори...

Vespertine, имаш ли деца? Ако да - постави се ти на мястото на възрастните родители, а децата ти да са вече на твоята възраст. Задай си въпроса и си отговори максимално честно и безпристрастно: Ще искам ли да ми помагат? А те ще искат ли да ми помагат? Моите родители чак крият от мен, когато се поразболеят. Чакат да оздравеят и тогава ми се обаждат. Дотолкова, че това чак стана сигнал за мен - щом не се обаждат, значи може би има нещо. Те го правят за добро - да не ме ангажират със себе си, защото аз съм била достатъчно ангажирана. Но аз ги обичам и искам да се погрижа и за тях; въпреки ангажиментите си. Приятно ми е да съм им полезна. Радвам се, когато имам възможност да направя нещо за тях. Понякога успявам да им помогна без въобще да разберат - тогава е много хубаво . Същевременно гледам да не се натрапвам. А понякога (да си призная ) се завъртам във въртележката от ангажименти и ги забравям за кратко. Пък родителите ми вече са достатъчно възрастни и имат нужда от мен.

Вики, откъде е тази информация? Пчеличката е странен знак за обозначаване на ГМО. По принцип следва да е написано, според мен, а не така закодирано.

И моите родители ми казват същото (и го правят, защото все още са в добро здравословно състояние). Но ... аз пък няма да причиня това на тях (когато вече не са в добро здравословно състояние; и биха имали нужда от мен).

Съвсем малко съм запозната с индийската астрология. Но всичко, което съм научила и прочела, силно ме впечатли и направо респектира. Много неща си "сглобих" към предишните знания. Да, те не признават някои от нашите външни планети, а си имат 3 други, на орбити по-далечни от Плутон. Много ми беше полезна оценката на планетите според ведическите принципи горещо/студено, влажно/сухо. Също странните, но изключително точни характеристики на домовете, попадащи в различните знаци. Но за съжаление и аз така ще кажа - изключително малко достъпна литература. А докато науча хинди ...

Здравейте! Тези дни се замислих за нещо ... може би защото тъкмо приключва старата година и започва новата и човек си прави някаква равносметка за предишната, планове за следващата ... И много на място ми попадна следния откъс от беседа на Учителя в тази тема: В съвременното общество обаче като че ли се насърчава оставането в една професия - колкото по-дълго човек я упражнява, толкова се предполага, че е по-опитен и успешен в нея, дават му се дори съответни бонуси за това. Аз самата, като се връщам назад, май сменям професиите си през около 4-5 години и то доста кардинално. И сега тъкмо вече пак са минали 4-5 години, в които правя съвсем едно и също нещо, но тази година ще имам възможност или да го разширя, или дори да го променя; промяната може да е по-скромна, но се съблазнявам да се занимавам и с нещо доста по-различно ... Как ли е добре? Дали просто аз имам необходимост някаква от разнообразие или просто съм непостоянна, разпилявам се на различни поприща? Но пък и Учителят ни е посъветвал така. И това ли е оптималния срок - 5-6 години?! Какво мислите? Как е при вас? Разкажете!

Като че ли всички осиновени деца често боледуват. Поне първите години. И като казвам боледуват, нямам предвид непременно някакви много сериозни и смъртоносни болести (макар че в някои случаи и това се получава). Духовната причина (а тя причината е основно такава, защото физическа най-често няма) е тази, че осиновеното дете няма/не носи тези енергии, които са характерни за новите му родители - т.е получава се ако не чак енергиен сблъсък, то поне енергийна каша. Най-лесно се получава заживяването в новото семейство на дете, което е от същия род - т.е осиновено от роднини. Но това у нас по-често се е правело преди половин век и повече. Колкото по-често боледува детето (може от различни неща) или някое заболяване се хронифицира, толкова повече не си подхожда то с приелото го семейството. Затова избора на дете е много деликатен. И аз никак не съм съгласна с прекаленото администриране на тази процедура, където изборът често е минимален или невъзможен.

И аз познавам осиновени деца. За тях това е един шанс, доколко добър, не мога да преценя. Мислила съм по въпроса и все ми се струва, че може би отглеждане в къщички от типа на SOS - детски селища е най-добрия възможен вариант; или най-малкото зло, ако така ви харесва повече. Не случайно има изоставени деца, бездетни семейства и "доброжелатели, поддръжници на истината", за които пишете. Семействата, които са осиновили дете, са малко странни (ако въобще може да се каже така, защото всяко семейство си е твърде особено и различно) и някак все не успяват да дадат на детето както нужната му подкрепа, така и нужните му препятствия, макар че в повечето случаи много го обичат. Не, че и в други семейства родните родители се справят перфектно в това отношение, но ... не зная как да го обясня; просто усеща се една промяна в парадигмата при осиновяването. Иначе подкрепям Станимир относно възрастта - 8-9 години (2-3 клас) или най-точно: моментът когато са започнали да никнат първите постоянни зъби (това има връзка и с циклите на Сатурн, където все не успявам да намеря време да пиша) е най-добрата възможна възраст! До скоро бях много ЗА идеята за осиновяване, на няколко пъти исках да си взема дете, макар че си имам две, сега вече не съм толкова убедена в ползотворността на това действие. В същност - пак бих взела, но непременно от дом, а не от по-нормални институции за отглеждането им, от типа на споменатите SOS-детски селища.

Да,Диана е права.Но ако човек не желае да се лекува по системата на Луиз Хей(или просто не умее да я прилага) как може да си помогне по друг начин? Moже и по други начини - с хомеопатия или с есенциите на д-р Бах. И двата метода действат без особено съпричастие от наша страна. Но това също са начини, които просто подпомагат процеса на разчистване на слоевете в психиката ни. Ако след хомеопатично лечение или терапия с есенциите на д-р Бах човекът продължи години на ред да живее по същия начин и в същите условия и не се е променил поне малко в съответното отношение, проблемът пак ще се появи.