Да, съгласна съм с Ани.
И за възпитанието - много е права: и тя, и Буда
Преди децата много ги стягаха и ... наистина много от тях се пречупваха.
Сега се наблюдава обратната тенденция - много ги отпускаме, а после се чудим, защо не стават за нищо. Свидетел съм, как родителите и особено майките, (а пък не дай Боже семейството да е и по-заможно) напомпват съвършено излишно самочувствието на децата си, за възможности и качества, които им липсват, създават им усещане за непогрешимост и недосегаемост - после се чудим защо това дете се държи нетолерантно и агресивно дори. Ами че това дете, още като тръгне на училище и се сблъсква с противоречие - може ли то да е най-красивото, най-умното и въобще най-съвършеното, а пък в класа да има още 5-6 поне със същите претенции?! Пък другите, които нямат претенции, откъде накъде точно те, смотаняците ще печелят състезние по нещо или учителите ще ги хвалят - ще ги смачакме тези, нали са смотани, къде се навират да обират вниманието и лаврите!
Нещо повече - при очевидно доказани невписващи се в ничии критерии случки в училище, такъв тип родители са склонни да продължават да защитават децата се пред учители, директори и т.н., да ги нахъсват дори да са такива, борбени, да не се дават на някакви мухльовци, с евтини дрешки и стари телефони ...
И съвсем не разбират, че всичко това в един момент ще се обърне срещу самите тях или срещу децата им. Защото точно такива деца решават, че могат да опитат наркотици; защото точно такива деца, решават, че могат да вземат колата от родителите, естествено без да питат и естествено по-мощната и модерна кола и ... сега в елитна местна гимназия на вратата виси некролог - вместо да отидат след няколко месеца на бал, децата отидоха на съвсем друго място.