Диана Илиева

Viki3, точно това се опитвам да обясня. Не казвам, че няма правени опити с домати. НО ... доматът може да си е чисто "пластмасов", с кубична форма или примерно чисто жълт на цвят и без никаква намеса на ГМ. Такъв може да се селекционира и по традиционните методи. И масово се създават такива твърди, "гумени"сортове (имам предвид без генно модифициране), защото са добри за търговски цели. Така, че недейте, моля ви, наизуст - щом е твърд и има вкус и аромат не на домат, а на зеле примерно, значи е ГМ домат. Никак не е задължително това. Това е една истерия, също както и заблуждението, че едрите тъмнозелени краставици са най-нитратни - не е така, най-нитратни са младите, тънички, недоохранени краставици, които просто ползват нитратите в процеса на тяхното нарастване и тъй като точно в този момент са били откъснати, то тези нитрати са си oстанали в тях, не са успели да се разградят и усвоят още. Другата заблуда е, че всички естествено възникнали сортове са с чудесен вкус. Напротив - 99% от естествените сортове са дребни, кисели, стипчиви, горчиви и какви ли още не - и плодове, и зеленчуци. Една голяма част дори не са годни за ядене. А и примера с ябълките - ами те не са възникнали естествено, ами поколения градинари в Алпите са се трудили, за да ги създадат такива. Нека да няма параноя, че всичко, което е по-особено на вид е ГМО. Мога да ви доставя семена за ярко наситено лилава чушка, която не е ГМО. Морковите в изходния си вид са били бели до белезникаво жълти, а не оранжеви, както сме свикнали сега и ги приемаме само такива за нормални. Напротив - тук уловката и проблемът е, че ГМО-тата не се различават лесно от обикновените растения. Иначе да, който държи семената за посев е в добра позиция. Но тези семена могат да са обикновени, могат и да са ГМО. За мен в момента просто някои от компаниите, които са вложили много пари за създаването на ГМО (с идеята, че това ще са супер растения и следователно ще е една много печеливша инвестиция) са притеснени, че не могат да си ги върнат и оказват натиск на всякакви нива. Интерсното е, че както винаги, не мислят за себе си дори и за потомците си - парите тук и сега са по-важни Явно си се заблуждават, че ще успеят за тях и всички близки да осигурят хубава екопордукция. Но както казах, процесът е неконтролируем. Обаче какво да се чудим, точно по същата логика някои хора преди десетилетия (а може би и сега) се заблуждават, че те и приближените им ще отцелеят при един ядрен конфликт и ще преживеят успешно ядрената зима в бункерите си

Да, така е, изключвам възможността да бъде полезно, по една много проста причина - новото нещо, умишлено казвам нещо, вече не е нито растение, нито животно. Ти каква възможност предполагаш - кажи, може пък да не съм домислила въпроса? В далечното минало ... не зная, разбира се, но съм чела разни неща за минерално, растително, животинско царство ... П.П. И още веднъж искам дебело да подчертая - моля ви, не бъркайте твърдите, пластмасови домати с идеята за ГМО. Пластмасови, гумени, квадратни ... както и всякакъв цвят домати и други зарзавати се получават от съвсем нормално кръстосване на два различни сорта съвсем нормални като геном домати или други зеленчуци. Доматът може да има голям размер и добър външен вид (форма, цвят), а съответно никакъв аромат и вкус, но ... си е ДОМАТ, нашата храносмилателна система ще го приеме нормално и той пак съдържа (освен ако не е гледан при много вредни условия) всички полезни вещества - витамини, минерали и т.н. Просто повечкото целулоза, която е търсен ефект при селекциите за търговски цели (щото никой от вас не си купува меки и натъртени домати!) му предава тази твърдост и по-блудкав вкус. И до преди няколко десетилетия най-многото, което се правеше в растениевъдството бе, да се кръстосат два близки вида и се получава поколение със смесени (евентуално обрало предимно положителните) качества от тези на бащината и майчината линия - примерно нектарините или тези портокалови мандарини, за които пише късметче (кръстосани с цел да са по-едри и твърди); каквото подобно се правеше и при животните - примерно катърите. Но ... сегашното ГМ е нещо много по-сериозно и съвсем различно от тези невинни опити.

Нещата са много различни според мен. Едно е в лаборатория, съвсем друго на открито, в природата. Никой не може да контролира разпространението на цветния прашец на ГМ-растения. Той се разнася от вятъра, от насекоми, от дребни птички дори. И ако след година само отглеждане на ГМ-култури някъде, последствия ще има много години след това и то в много широк периметър; само след 1-2 сезона, гени на тези растения ще могат да се открият в диворастящи или културни насаждения навсякъде по Земята. Някой беше пуснал линк, как при направено изследване преди 2 години в Мексико във всички насаждения, включително диворастящата царевица, на територията на цялата страна е с изменена ДНК! Просто не е останало и едно растение с първоначалния геном! Това, при условие, че в Мексико е официлано забранено да се отглежда ГМ царевица и срого се следи за това. Но пък в съседните САЩ ГМ-царевица е широко разпространена и тъй като царевицата най-добре вирее в южните щати ... били са нужни само няколко години, за да не остане едно автентично растение, дори на територии, където е строго забранено! И започвам да се чудя - дали пчелите, които започнаха масово да боледуват и измират именно от САЩ, не са повлияни точно от ГМО? Припомням си и думите на Учителя: Ще дойде време, растенията на Земята ще станат отровни за хората .... Така че, духът от бутилката е пуснат вече дори . Въпросът е: Да нехаем и дори да му се радваме или да го ограничим и евентуално да се опитаме да го върнем обратно в бутилката (ако е възможно все още въобще).

Да, на мен ми харесва. Светът. Включително с "венеца" на природата Защо ли? Все повече го разбирам. И по тази причина и го чувствам близък, и му се възхищавам, и го жаля за някои неща ... с една дума: обичам го! Венецът на природата ... ? - и преди съм го правила, но с годините все повече се вглеждам в хората, виждам радостите и болките им, любовта и страховете им, решителността и съмненията им ... Всеки е едно уникално творение (дори и тези с 2-сантиметровите чела ), на което би искала да подам ръка и да му кажа: "Хей, опомни се, ти си едно много специално същество, с огромен потенциал! Не се страхувай, не се окопавай, отпусни се, огледай се, вгледай се в живота си, виж другите, виж света около теб, забележи как всичко е точно на местото си, как всичко следва един съвършен порядък; влей се и ти в този порядък, помогни за поддържането му! Забрави за тези дребни и преходни неща, които са превзели ежедневието ти и които вгорчават живота ти - разни придобивки, интриги, борби, манипулации ... Бъди Човек!"

Не зная в каква точно насока желаеш да бъде книжката и какъв стил предпочиташ, но примерно "Излекувай живота си" на Лиуз Хей, "Пилешка супа за душата", не се сещам авторите, "101 урока за живота или Всичко, което сме искали да научим за живота в училище - НО НЕ СМЕ" на Питър Макуилямс, някои от книгите на Уейн Дайър и др.

Moже да опиташ със семейна констелация. Мисля, че има обучени хора за това вече и в България.

A как ТОЧНО действа хомеопатията? Щото това подобното на подобното, симптомите и т.н. са малко нещо доста общи и нестабилни като аргументи. Уж, разбираш ли, всеки е различен, пък когато една група доброволци приеме примерно хинин или нещо друго, в по-голяма доза, без да са болни, всички те развиват еднакви симптоми и от тях правим заключения за веществото - така едно лекичко противоречие се забелязва, ако се вгледа човек.

Aми сигурно се бунтува, по свой си начин - защото далеч не винаги расте; понякога боледува, а понякога просто умира.

Да, това определено го има, усещала съм го и от собствен опит, въпреки че по принцип съм слаба - когато човек се чувства притеснен, несигурен за известен период от време и ... качва няколко килца отгоре Но затлъстяването ... това вече е друга работа. Но пък възможно е просто човека да се чувства несигурен и уязвим през цялото време. От моите наблюдения върху хората съм стигнала до този извод - наднормено тегло имат хората, които по някаква причина не се чувстват достатъчно на ниво: добри, силни, компетентни, ... въобще еди какви си. И това, което напомни Чебурашка, че повечето от тях се чувстват притиснати от необходимостта да ощастливят и да балансират между двама човека, обикновено техни близки, хора, на които държат, а които искат различни, често противоположни неща от тях; дори тези двамата могат да са в конфликт един с друг... Това са много съществени неща, модели, в които, ако някой се разпознае, да има обяснение, защо така се получава и евентуално разбирането за нещата да му послужи за план за действие. Успех!

Венци, от написаното ми става ясно, че си прегърнал здраво копнежите на древните индийци. И друг път съм те чувала да призоваваш: "Назад! Че напред затъваме." Сега, всеки вярва в това, в което е убеден, ама ... задавал ли си въпроса, дали убежденията на древните индийци са така достатъчно актуални и днес? Искаш смърт на сетивата, които ни ориентират в материалния свят - защо? Знаеш ли, когато ние станем по-фини/духовни същества, материалния свят няма да изчезне като такъв; той е част от действителността, която ни заобикаля. А ти искаш да сме осакатени откъм възприемането на тази част. Само едната възможност да осезаваме грубия матерален свят не може да е главния ни виновник за това, че сме се вторачили само и единствено в него. Това може да е по-съществена причина само при много нисшите степени на развитие на съзнанието. Както и ако на едно нисше съзнание му отрежеш възможността да вижда, чува, усеща ... материята - с това няма да го подтикнеш да стане по-висше. Дето се казва: Насила хубост не става Висшите духовни същества, които са създавали нашия свят, предполагам са имали и визия, и знания, и опит, както за по-фините светове, така и за материалния, иначе щяха много да се изложат

И аз мисля като теб Макс. Преди години обичах да слушам рок, хард-рок; метълът още тогава ми идваше в повече. Но напоследък установявам, че никак не мога да слушам такава музика, пък била тя и балада. Е, може би с някои съвсем редки изключения, като примерно това на Канзас.

Ами така е, да. Но и какво друго да очакаваме. Това е един етап, през който преминаваме. За нас, хората, е било важно да успеем да се ориентираме и да проучим/изучим материалния свят от чисто физическата му страна. И вече може да се каже, че почти сме направили това . И тъй като нищо в света не става на резки скокове, вече виждаме, че у някои хора започват да се развиват (или по-скоро събуждат?) други сетива, още сетива, които дават друга информация, извън стандартните 5. Но това не е смътно и неосъзнато, както в предишните културни епохи. Единствено можем да имаме опасения, че както и при другите сетива, тази информация се пречупва през нашата призма на съзнание и това може да доведе до неправилно интерпретиране също. Изходът е хармонизиране на съзнанието ни.

Bethedi, чел ли си Щайнер. Той също като Учителя казва, че очите, особено във вида и функцията, която изпълняват в момента са създадени последни. Но ... обяснява и още нещо - защо древните индийци са нарекли физическия свят мая. Ще се опитам да дам един цитат от книгата, която чета в момента: източник: Апокалипсисът на Йоан - Р.Щайнер Та това е цялата работа. Просто така им се е струвало на милите индийци, било е ново, странно за тях, били са свикнали на друго, помнели са другото и съвсем нормално и логично са кръстили новото и странното илюзия - майя. А ние като се връзваме сега на тази именно дума и като си съчиняваме едни теории покрай нея, от дълбокомислени по-дълбокомислени ... направо свят да ти се завие Та в крайна сметка си съществува материален свят и сегашните ни 5 сетива са предназначени именно за него и те ни дават достатъчно обективен образ за него (тук очаквам фурор, особено от една опредлена групичка ). Изкривяване, разбира се, има, но то би могло да се каже, че не идва толкова от сетивата, а от интерпретацията на възприятията. Хайде спирам, да не дразня радиото повече

Брус Лий, наистина е скъпичко. Обикновено колкото по-ОПИТЕН, толкова по-скъпичко, макар и не задължително. Ако искаш някакви координати, по-добре на ЛС. Но ... защо ти е това? Хороскопът ти дава възможностите, потенциалностите, с които си роден; ти обаче имаш съществена роля също. По-скоро за мен хороскопите са само да се ориентираме за генералната посока, както и добро обяснение защо сме поставени при такива, а не при други условия, защо има тенденция да ни се случва това, а не онова... Оттам нататък важно е и ние какво правим, как реагираме, какво се стараем да отработим като дадености и ситуации. И всяко наше сериозно старание да се развиваме към по-добро се възнаграждава. Вярно, понякога оскъдно или поне не много видимо, но го има -------------------------------------------------------------- Не може гранат1. В такъв случая за теб може да се кажат само най-общи неща, що се отнася до слънчевия ти знак, както и някои характерни за аспектите между планетите зависимости, които обаче няма да е ясно в коя сфера от живота ти се проявяват. Все пак имаш две възможности - проверяваш в регистъра на общината, където си родена; даваш на, както каза Брус Лий, ОПИТЕН астролог датите на съществени събития в живота ти (а също добре е да направите и личен контакт, за да може той да се ориентира донякъде за възможния ти асцендент), за да се направи ректификация

Aз бих изказала малко по-различно мнение. Избрах като база това, на val68z: защото е засегнал някои ключови моменти. Да. Матрицата ни програмира (опитва се е меко казано ), ама пък любимо занмание е странно казано; все едно да кажем "Защо така на гравитацията любимото занимание е да ни дърпа надолу, към земята?" Защо не съм съгласна с "опитва"? Защото като деца ние често нямаме избор, ама никакъв. Някои дечица имат малко повечко сила и енергия в себе си (инат, както каза някой), но твърде е възможно и те да се прекършат. И да се вайкаме и да се упрекваме, че сме се "съгласили" да бъдем програмрани е ... загуба на време и енергия. А какво забелязвам - че повечето писали до тук спират именно до вайкането и обвиненията: "Ах, колко лоши са другите, как са ни закопали, при това нашите собствени близки, ужасно ..." Да, и? Оттук нататък какво, просто ще си имаме добро обяснение и оправдание, защо продължаваме да живеем така закопани?! Извинете, но това е позиция на жертва. За мен не някои, а повечето родители, разбира се, с най-добри намерения, редовно пракитикуват това, за което си говорим. Още от бебе (не яж/пий бързо, че ще се задавиш; не размахвай така ръце, ще се одраскаш), от както проходи (внимавай, ще паднеш; не бягай, ще се изпотиш и разболееш), на детските кътове (не се катери, ще паднеш, не се върти бързо, ще ти се завие свят) ... Колко родители или баби/дядовци сте чували да казват, "Опитай да стигнеш ей там горе на катерушката, но се дръж здраво и ще успееш!" За съжаление съвсем малко. Имат ли избор децата?! НО ... съвсем друг е въпроса после, като пораснат, като започнат да водят самостоятелен и (евентуално) по-осъзнат живот. Тогава е важно да се отърсим от предишното програмиране, защото иначе рискуваме да си останем на това дередже, до което ни е докарало въпросното програмиране. И, което е по-лошо - да добавим още хора (съзнателно или не, нашите деца) в лагера на програмираните, а това е в същност лагера на жертвите. Не, че е лесно, да се изчистим от старите програми. Още от детството, те са много трайно и дълбоко заложени в нас. Но ... друг изход няма. И още нещо - най-опасната програма за мен е тази на страха. Не от нещо конкретно, а ей така, по принцип, абстрактно и от всичко: да се притесняваме, щото ако не се притесняваме, може да пропуснем да забележим нещо обезпокоително; да не посягаме към нищо ново и различно, щото знаем ли го това новото и различното, колко ужасно може да бъде (не, че сега не сме зле, ама тъй по-друго си е с познатото зло ) ...

Винаги ми е било интересно в един спор кой иска/държи да е казал последното нещо по дъвчения въпрос

Ох, не знам, много е сложно това, какво е трябвало и какво не е трябвало ... Аз мога да разкажа нещо, по-скоро обратно на случая на Донка. А то и при мен беше много странно - аз си имах някакъв смътен образ в главата (казвам образ, защото си беше така, визуален), за това какъв е моя човек, как/по какво да го позная с една дума . Естествено, щом образа е смътен, пък дори и да не е, само по няколко външни белега и то не някакви специфични, ами често срещани, ясно е, че доста мъже биха могли да се впишат като подходящи. Та отивам аз да уча в ТУ-София и срещам един такъв екземпляр, от подходящите . Нещо в мен трепва, в него също, започваме да се сближаваме и не сме се сближили кой знае колко още, само така, някакви симпатии изразени, но групата правим първия си студентски купон и ... се появяват едни странни реакции в припознатия от мен за подходящ мъж . Тук е добре да кажа, че аз обичам да се смея, да танцувам, но по принцип не съм така предизвикателна нито като държание, нито като външност ... и съвсем неочаквано за мен, моя човек започва да се цупи и мръщи, когато аз се забавлявах на купона. Вечерта дори не успях да загрея съвсем, какво точно става, но на другия ден цупенето продължава, при което аз така се стреснах . Нужен ми беше само един ден да реша, че не искам връзка с този човек. След време чак ми стана мъчно за него - 4 години ходеше самичък и гледаше тъжно. В 4 курс по едно време (бяха ни разпределили в други групи и потоци дори, още след 2 курс) забелязах, че се движи с едно момиче, което на външен вид доста прилича на мен . И това ако не е съвпадение! Дали и той не е имал и търсел своя си образ? П.П. Съпругът ми отговаря на този образ също

Eлф, самата тема беше зададена по начина, който самата ти добре обясняваш (разбрала си значи, не е като да не си разбрала ) - именно да се споделят лични наблюдения, впечатления и т.н. От КОЙТО ИСКА това. Ти не искаш, нямаш намерение да се отпускаш тук - Ок. Нещо повече - съвсем нормално е, не всеки да иска да сподели парченца от личния си живот. И който не искаше, като теб, просто не писа в темата. В такъв случай ... ЗАЩО НАИСТИНА ВЪОБЩЕ ПИСА В ТАЗИ ТЕМА?! Да не искаш да кажеш, че съзнателно си искала да я оспамиш?

Критична е силно казано; да го наречем: време за промяна

Хм, защо пък не и актьор? Като казах визуални изкуства, имах предвид не само изобразително, но и друго - примерно балет, театър ... А актьорът може и да е ням - аз лично много се възхищавам на пластиката и изразителността на мимовете.

Привет, постоянно преглеждам всички видове форуми по темата, питам и разпитвам, била съм и при трима астролози за съжаление все още нямам яснота и получавам много противоречива информация, коя дата да избера.Стигнах до там че съм готова да подпиша, който и да е ден пък после да си направим тържеството, въпреки, че се губи част от празника ако го направим между другото .Дори единя астролог прилагайки принципите на елективната астрология без да ги съгласужа с роьденните ни дати, ми даде един ден с интервал от 10 минути, в който да подпиша.......става въпрос за 17.04 между 12.40-12.50.На всички други дати ж интервала април-август брака ни според него е обречен на най-различни неприятности или отчуждаване!!!!Дано не се натрапвам, но като видях какво си написала, реших да се обърна към теб. Аз съм родена на 17.07.1980 в 4.05, а моя приятел на 02.08.1073 към 19,30 сигурнисме че асцедента е Водолей.Искаме да е през топлата част от годината и по възможност да не е между 11.06-11.07, покрай баловете също е сложно....Ще съм ти много благодарна ако ме посъветваш!Благодаря предварително!! Хей, така не си ли разваляш малко празника също - тези сложни търсения на дата ... И не мисли, че би могло да е трудно заради балове или друго нещо - все ще има подходящо място и за вас. Хайде, затвори очи и си се представи като булка, как си облечена, какво е времето, кой месец е според теб ...