Диана Илиева

Ами hrisko, то и ако нищо не правим, фармацевтичната мафия пак ще ни разкатае фамилията, просто по-бавно и по-незабележимо. Тъй че, що пък да не опитаме?!

А, "Вълшебникът от Оз" - много я харесвам Обаче съм останала с други впечатления от приказката. То ... никак не се знаеше, че вълшебникът е добър; и героите ама никаква вяра нямаха, нито пък последователност, напротив, налагаше се да се подкрепят и окуражават един друг по пътя, и се страхува и още как, но просто нямаха друг изход, вълшебникът им беше единствената възможност. Пък после стана ясно, че и вълшебникът не е вълшебник Но именно това им позволи да добият разбиране за нещата: опознаха себе си, разбраха, че силата и възможностите са в тях самите, стига да си дадат свобода да упражняват това, което преди само им се струваше, че им липсва. Тогава именно добиха мъдрост. И сила. А преди това просто сами себе си блокираха и ограничаваха. Имаха нужда (както и повечето хора) от вълшебник (учител, гуру, ..., Бог), който да им помогне, да им разреши проблемите (най-често измислени или създадни от самите хора), да ги спаси ... И тъй като се оказа, че такъв могъщ вълшебник в същност няма и той дори е един измамник, наложи им се да потърсят в себе си, да си повярват. И ... намериха Ти сама си го казала после: Въпреки че не съм съгласна с такава персонофикация на Бог, но общо взето така стоят нещата. И може би ... добрият вълшебник (учител/гуру/ ... /Бог) е не този, който ни спасява, а този, който без разни вълшебства, само ни посочва начина и посоката на спасението.

Не.

Буболече, малката ми дъщеря е вегетарианка по рождение. Плюеше, не искаше пюретата с месо, ако все пак понякога успявах да я надхитря (заради моята педиатърка ) и да и натикам малко месо или яйце, то на следващия ден беше изприщена ... С хемоглобина е много добре, а тя скоро ще стане на 13 години вече. Но ... това наистина си беше нейния избор. Аз от малка не обичам много месо, но не съм била вегетарианка тогава; нито пък някой друг в семейството ни. Аз станах вегетарианка много по-късно. Затова от собствен опит мога да кажа, че е странно. Дори е много трудно на хора невегетарианци да приемат, че имат дете вегетарианче, както и обратното - родители вегетарианци, че имат дете месоядче. Струва ми се обаче, че има хора, които без месо не биха били добре здравословно. Също както моята дъщеря проявяваше и чисто физически непоносимостта си към месото. Затова изборът действително е добре да направи детето. То е в състояние да го направи. Довери му се и уважавай неговия избор. Сега голямата ми дъщеря продължава да яде месо; сравнително малко, защото аз малко или много, неумишлено, ги поставям в условия на постни ястия у дома. Естествено, когато искат, си купуват по нещо с баща си. На мен като вегетарианка, дори ми мирише неприятно това, което ядат, както и на малката, но ... не се обаждам, не се налагам. Насила хубост не става.

Ако е на 6 месеца, все още можеш да излезеш от стаята (може би), оставяйки я с интересна нова играчка, за около 20-30 минути максимум, разбира се, в обезопасена среда - кошарка за игра или цяла стая, зависи как е обзаведена, дали е помислено за всичко. Защото стане ли на 8 месеца, със сигурност ще ти е по-трудно. Тогава възрстта е такава, че всяко твое излизане от стаята се възприема като окончателно и завинаги и се реве действително страшно (дано да имаш спокойни комшии). Играчките ги делях на няколко групи и за момента една от тях е в обръщение; като омръзне се скрива и се вади следващата, и така ... А през тези 20 минути може да се прострат или съберат и изгладят дрешките, може да си сготвиш нещо или поне да се нахраниш на спокойствие, а когато бебето заспи, наистина да подремнеш и ти заедно с него. Аз също имам опит с две енергични, любознателни и игриви бебета, с разлика 2 години. Голямото, като се роди малкото и се наложи да дели мен и баща си с него, върна назад в развитието - в смисъл започна да пишка и ака в гащите, макар че от една година прекрасно се пазеше чисто, реши, че иска да се вози в количка, да яде с биберон и др. И на мен нямаше кой да ми помага. Още си спомням, как бебето биваше опаковано като пашкул, слагано в самарчето и с него, дори в най-голямата снежна виелица, отиваме до хран. магазин, защото нямаше дори кой да ми напазарува. Изморително е, особено с две. Аз се "подлъгах" по това, че на година и малко голямото ми дете беше вече много самостоятелно, започна да спи вечер добре, да говори, да се храни само, да казва, а често дори само да си ползва гърнето ... Също така - нека спи отделно. После ... не знам как ще го отделите. И нека и таткото помага малко - иначе как ще разбере, че има бебе . И твоята работа в къщи и с бебето е не по-мало натоварваща и отговорна. Ще се справите! Успех.

Може и така да е прозвучало мнението ми. Но все пак си говорим предимно за тук и сега. Или поне аз, като по-практичен човек, за това говоря Аз по-скоро исках да обърна внимание на нещо, което забелязвам и то именно при хората, които се стремят към духовно развитие. Моля, не бързайте и не бъдете максималисти Виждам край себе си такива хора и дори ми е трудно да ги убедя, че буквално си вредят. Чак когато, след известно време, набързо градената кула се срине, а понякога дори ги позатисне, чак тогава се усещат.

Хм, ами не е точно така, според мен. Силата ... човек се ражда с определена енергетика; това твърде ясно си личи от наталната му карта. Волята - също; търпение, постоянство - също. При някои хора постоянството си е дадено, още при раждането; при други - никак. Ясно е, че тези другите, дето нямат заложено постоянство, биха могли да го развият, но от една страна, разбираемо, ще им е трудно и т.н., а от друга, бих искала да питам - доколко биха могли да го развият? Но ... те хората затова са казали: "Сит на гладния не вярва.". По мои наблюдения ние имаме един лимит, или по-просто казано: не можем да надскочим себе си. Колкото и много да се стараем, колкото и непрекъснато да полагаме усилия. Можем да "подобрим" себе си, но ... в определени граници. Не повече. А освен това, ако даден човек прекалено настоятелно тръгне да се променя в посока, която счита за светла, положителна и всякаква в този дух, но тази посока е твърде различна от потенциала, с който е дошъл, то това е доста затормозващо за него и направо да кажа зловредно, противопоказно. Нали на всички е ясно, че за 1 ден не можем да се научим да играем добре шах или тенис. За един ден ще научим нещо, някой по-малко, друг повече, именно според потенциала, но ... дотам. С това не искам да кажа, че не бива да полагаме усилия да усвоим нужни, полезни неща, да се развиваме и т.н., а просто да проявяваме здрав разум и в това отношение, да си поставяме реално достижими цели, а не както казах някъде другаде да действаме под надслова "Петилетката за три години." Защото за да овладеем добре нещо, било качество или друго, няма да ни стигне един, в случая не ден, а живот. Просто ще стигнем до някъде. И ... кой колкото и докъдето.

А в същност сами ли решаваме? Не само по този въпрос, а въобще? Защото на мен ми се струва, че решенията ни все са в съавторство. Дори един твърде дълъг авторски колектив може да се изпише под всяко "наше" решение - като започнем: астрологични влияния, номерологични влияния, разни махала/егрегори и какво ли още не ... Изборът ... уж е наш, но на практика - така ли е? Изборът е подпомогнат, затормозен или дори възпрепятстван от редица сили и влияния, под чието въздействие ние неизбежно се намираме.

Тъй като това твърдение е изказано доста отдавна, аз винаги съм го тълкувала думата страх не буквално, като боязън, уплаха, а като респект, съзнание за силата и вездесъщието на Бога. При такова разбиране, аз подкрепям тази теза. Иначе трупаме само знания, откъслечни и относителни, не и мъдрост.

Мда, прав е vorfax ...

Вики, продължаваш да ни радваш с красиви пролетни снимки - благодаря Люлякът ще се хване, не се притеснявай, той не е претенциозен и тъкмо веднага ще започне да ви цъфти. Но не чакайте много - той си е местен вид, нищо му няма, че ще застудее след пресаждането. П.П. Аз чак сега се вгледах - това, дето ми заприлича на филаделфус, сниман в едър план и се зачудих, защо има толкова много цветчета накуп, ама нали бързах много тогава ... ми то било въпросният люляк - много е красив! Хайде садете, а наесен ще дойдем за клончета --------------------------------------------- Хамелеонче, да, забравих да спомена ирисите/перуниките, а това другото, дето му казваш крем, а някъде го наричат крин, най-вероятно е вид лилиум. Наистина ирисите се скъсват да дават издънки, дори по-активно от лилиумите, хубаво е да се разреждат/разсаждат. Действайте, момичета, сега му е времето

Вики, какви са тези малки дръвчета с дебел ствол? Това на снимките е форзиция и филаделфус. По принцип колкото по-рано, толкова по-добре - стига времето да позволява; т.е да не е замръзнала почвата или прекалено мокра и да възпрепятства засаждането. Важно е да се знае, че дори и почвата да е доста влажна, след засаждането задължително се плива обилно с вода - това подпомага уплътняването на почвата около корените и запълването на потенциалните кухини там. Ако е млада издънката и на такива видове, като форзиция, лигуструм, лоницера (орлов нокът), спирея (майски сняг), люляк ... наистина се хващат сравнително лесно, нека да имат по малко коренчета, все пак . Засаждат се така, че да останат на същото ниво спрямо почвената повърхност, на която са били преди това; ако се извадят с малка подземна част, специално тези храсти няма да се "разсъдят", ако се засадят и малко по-дълбоко Наторяване на неприхванали се растения не е препоръчително, освен с предимно фосфорсъдържащи разтворими торове, които да подпомогнат вкореняването (амониевия нитрат е противопоказен в случая; може по-късно, по времето на усилена вегетация и нека се има предвид, че той подпомага развитието на листната маса, не и на цъфтежа).

Aко още в началото се предполага, че някой от двамата във връзката трябва да се промени, за да се получи приказка ... то приказка няма да има. Или не и в типичния й вариант с хепи енд. За съжаление много връзки и бракове дори се осъществяват именно с такива амбиции/надежди за промяна от страна на единия по отношение на другия. И са донесли само страдания и раздели. За последното изречение - ами как щеше да намериш себе си, ако въобще не беше срещнала това момче?! Все пак освен проблемите си с него, ти си изброила и други травмиращи обстоятелства в живота. Опитай се да се събереш. Всеки от нас периодично минава през възходи и спадове в живота си. Струва ми се една дългосрочна цел би осмислила добре ежедневието. И нека тази цел не е обвъзрзана с някакви очаквания и изисквания към другите ... Както и да бъде нещо, действително важно и нужно за теб!

Да, времето се усмихна вече днес А, бе, направо си замирисва на пролет Вики, балгодаря за хубавите снимки - много са красиви и ободряващи. Сега - вкореняване на храсти е най-добре да се прави август/септември. Нарязват се полуузрели резници - т.е клонката да е нито съвсем вдървесенена, нито съвсем зелена и мека и се залагат директно в почвата; ако все още е топло - на сянка. Ако резникът е дълъг, може да се скъси откъм върха, така че да е не по-дълъг от 15см. Заровената част е почти половината от общата дължина и й са премахнати листата. За по-чувствителните и бавноприхващащи се растения може да се предвиди средство за увеличаване на въздушната влага около листата във вид на прозрачно фолио/найлон, прозрачна пласмасова или стъклена бутилка, буркан и др.п. Само някои от вечно зелените и лесно вкореняващите се храсти (примерно еонимус) могат да се подържат няколко седмици във вода (обикновено от 3 до 6), за да пуснат коренчета, като потопената във вода част пак е обезлистена, а във водата може да е се пусне едно въгленче или едно хапче мед. въглен, за да не се развиват гнилостни процеси. Повечето от тези храсти цъфтят сега, рано напролет и то върху миналогодишните си леторасли, затова не е много желателно да се правят опити да се вкореняват; растението ще вложи всичките си сили да цъфне - това му е програмата. Може да помолиш вместо клонки, да ти откопаят по една издънка и то още сега, преди разлистването и цъфтежа, защото точно сега е времето да се направи разделяне на коренищата - не само на храстите, но и на другите полухрастовидни или тревисти многогодишни растения: клематиси, божури, дамско сърце (дицентра), лилиуми... Късно е обаче да се разбутват пролетните луковични - те вече цъфтят или всеки момент ще цъфнат, както и ранно цъфтящите: парички (белис), иглики (примула). Успех на градинарите! С удоволствие ще отговарям на вашите въпроси!

За мен всяка есенция на д-р Бах съдържа в себе си характерния за съответното растение информационен модел. И когато у нас има някаква липса или изкривяване на този конкретен модел, приемането на съответната есенция подобрява положението ни в това отношение. Това е като най-елементарно обяснение на средството. Подобрение се отчита понякога още след първия прием, а след няколко приема е много осезателно за всеки, особено ако се самонаблюдава. Подобрението може да подпомогне трайна корекция на съответния модел в човека, особено ако и човекът има желание за това. Д-р Бах е дал основните характеристики на растенията, които използва. Нормално е да допуснем, че и другите растения биха могли да ни повлияят, всяко с характерните си информационни структури. Както и всичко останало впрочем - минерали, животни ... Защо се е спрял на растения? Според мен, защото, както знаем растенията имат само физическо и етерно тела; така че от една страна от тях по-лесно може да се направи есенцията, да се снеме характерния им информационен модел (спрямо минералите например), а от друга - защото този информационен модел е чист, не е замърсен астрално, както примерно е при животните.

Посредством търсенето на истината тя се ражда в нас. А щом някой реши да е прав в една дискусия, ще мълчим Още веднъж, моето мнение. Наистина пътищата са много Някои от тях минават и през адските сфери, с учение или с липса на такова. Има мазохисти. Има хора които вземат за "учител" някоя проститутка. Много са садисти и намират някое сатанинско учение да ги оправдае. Това е вярно. Според мен повечето намираме първия си учител съответстващ на моментните ни програми и градим отношенията си с него пак на тези програми и заблуди. Например, да се държим мазохистично В тези програми още не е проникнало същностно духовното. Ролята на първия учител според мен е точно да разбие стереотипите ни...ако е добър. Чак след това почва наистина ученето. А дискусията може да е полезна и без някой да е прав. Защо някой трябва да е прав?! Откъде накъде?! Прав може да е само този, който може да обхване абсолютно всички гледни точки. А той е само един. По-скоро трябва да се научим да интегрираме всяко мнение и да благодарим за него, особено, ако то се различава от досегашното ни. Също съм съгласна с Валентин. Подчертах и другото му изречение (в синьо), защото и то е важно (според мен). Това за първия учител също е така, както впрочем и за следващите, не само за първия. Всеки си намира подходящото "парченце" (човек/учител или група), с което да се "сглоби". Дори и да не му харесва това парченце (обикновено след време започва нехаресването, не в началото). Ако нямаше нужда от това именно парченце, въобще нямаше да се привлекат взаимно. След време обаче, човек се променя (евентуално!?!) и това "парченце" вече става неподходящо за него. И ... започва да се "оглежда" за друго "парченце". Това имах предвид, когато обяснявах, че човек може да си "смени" пътя. А може и да не се промени - тогава необходимата промяна може да дойде чак в следващ живот. И едно важно уточнение (според мен) - далеч не всички, които са се причислили/самоопределили към някое доказано бяло учение, (колкото и спорен да е този термин "доказано бяло учение"), не са ... как да кажа, на финалната права. Напротив, от впечатленията, които имам, подозирам, че в следващи животи спокойно може да се окаже, че много от тях ще имат нужда от други (включително мазохистични или садистични) начини на развитие Не разбирам спора на Валентин и azbuki - на практика и двамата казват едно и също, че човек може да има всякакви учители, просто зависи кой какво има да отработва и какво му е моментното положение, както добре уточни и Божидар. А дискусията ... не знам дали е нужна, май само за тези, които искат да чуят нещо различно от тяхното собствено мнение. А те определено са малцинство

Mда, кратко и изчерпателно

Нещо не го разбирам г-н Лазарев и поради тази причина явно не съм съгласна с този цитат (много ми е смътно какво разбира под духовни ценности в първото изречение и какво изрежда след това във второто ). Освен това нещо не го виждам да е вкопчено, и то цялото човечество, в духовните ценности. По-скоро бих казала, че забелязвам един повишен интерес на хората към различните способности и "придобивки", в резултат на нечие духовно развитие. А понякога и в резултат на нечие псевдодуховно развитие. Предплагам, че затова Вальо умишлено е подчертал това: Защото иначе, нима любовта към Бога и към ближния не спадат към духовните ценности?! Бих казала какво аз считам за опасно в стремежа ни да станем по-духовни: На първо място - неподбирането на средствата. На второ място - поставянето на фиксирани срокове - до еди кога си ще постигна еди какво си. На трето място - задаването на фиксирани постижения - да науча/мога/практикувам еди какво си. Не знам на вас, но на мен такива неща ми звучат като едновремешните лозунги: "Петилетката за три години!" и "Повсеместната индустриализация - пирон в ковчега на капитализма!" , които видяхме докъде ни докараха.

Да ви кажа, доста неща от това са верни, но има и някои неточни (меко казано), а пък доста от казаното е непълно. Струва ми се заради това се отказах да чета книгите на Зеланд на времето. Имам си една практика - всеки път, когато някой започне да излага в хубава, стройна и четивна форма някои доста вълшебни неща, си вземам един молив и започвам да чета текста по-бавно, като подчертавам изреченията, които съдържат неточна информация или си слагам "птиченце", където се прави извод, основан на непълна информация. Защото има много автори, обаятелни, с дар слово и т.н., които са родени за школата на софистите - нали се сещате: Всички хора имат 2 крака, петелът също има два крака, следователно петелът е човек! Разбира се, този пример е много семпъл и прозрачен, видно е къде му "куца" логиката, но ако преди това ви "омагьосат" с половин или две страници обяснения, които въпреки това са непълни и след това направят един такъв "логичен" извод и ... човек неусетно може да приеме извода за чиста монета. Допускам дори, че съвсем не е задължително авторът умишлено да го е направил; спокойно може и сам себе си да заблуждава с подобни разсъждения. Та, в случая, за фрейлинга ... Непълно изложение: Нищичко не е казано за това, че ако човек не се е отворил да получи, не се е настроил да вземе, не си е позволил да се сдобие с нещо, цялата Вселена да работи за това, пак нищо няма да излезе. Неточното нещо - когато се откажеш от собственото си намерение, и да получиш нещо, то едва ли ще е това, което си искал. По-точно за мен е човек да се откаже от конкретния/ите начин/и за постигане на своето намерение, както и от обременителното отношение: да постигне намерението си на всяка цена и като важно и задължително условие за щастието му, а понякога и за живота му. Мога да дам пример - ето, вие искате някой да прояви интерес към вас, съответно (според автора) отивате при този някой, който не се интересува от вас, и започвате да проявявате интерес към него, започвате да говорите за него, не за вас си и ... разговорът си остава все за него . В колко от случаите вашия събеседник се сеща да ви попита нещо за вас самия? - почти 0% . А дори и да ви попита нещо, от куртоазия, веднага пак ще върне топката при себе си и разговорът пак ще се завърти около неговата персона. Е, това ако е интерес към вас, здраве му кажете!

Не бих казала, че ти опонирам. Дори казах, че твърдо съм съгласна с теб Но ... ако е отворена тема за компоти, а някой започне да говори за компютри това си е ... спам. Разбирам, че така мислиш и си свободен да си изкажеш мислите, включително да отвориш нова, подходяща тема за това.

Извини ме, но май нещо не си разбрал. В темата още отначало изрично беше казано: добър съвет. А резултатът ... ами по принцип човек е способен да оплеска и най-хубавото нещо, така че резултатът е мноооого относителна работа; т.е независимо от съвета. Сега откъде сме сигурни, че съвета е добър, как да разберем, че е добър - това са съвсем други (и интересни!) въпроси Добре, Георги, сега ще подчертая в твоя текст това, което ти си написал и на което аз отговорих по-нагоре така . Щото "ако съвета не е добър" и аз предпочитам парите , дори съвсем твърдо ги предпочитам пред лош съвет и не "могат", ами със сигурност ще са от полза!

Борислав, струва ми се, ти си противоречиш в този пост. За да не обяснявам излишно, ще оцветя едните твърдения и аргументи в синьо, а другите в червено. Извини ме за директния въпрос, но ти имаш/л ли си физически, реален, жив учител или пишеш по принцип за "виртуален" Учител. И за какви посвещения става въпрос; ако нямаш физически учител как и кой прави тези посвещения? "Виртуалните" Учители са по принцип доста разтегливо понятие; по простата причина, че често се случва те да са само резултат на нашето въображение (което не пречи да си вярваме); но ... така нашето богато въображение може да ни сервира богата, но и опасна трапеза (включително и що се отнася за споменатите посвещения). Това за центъра съм оставила черно, защото то не се отнася за подходите към въпросния център. Ако искам да продължа твоята метафора - да, мога да вървя не само по един маршрут: мога да лъкатушя, защото ми е интересно как ли изглеждат нещата ей там, от онази височинка, мога да тръгна по един маршрут, а после да го сменя с друг и т.н. (но определено считам тази метафора за ограничаваща, специално що се отнася за духовното развитие). И ... като че ли беше обратното: учителят намира ученика, а не, както казваш ти, ученикът да намери своя Учител (?!) - как ще го намери, като той, ученикът, е много малък: и за намирането му, и за разпознаването му. За теб по-скоро черния учител намира сам ученика - защо? И то непременно в последствие?

Да допълня колекцията от бобени салати Салата от боб с маслини: 1. Сух боб - 2 чаени чаши 2. Моркови - 2-3 средно големи 4. Лук - 1 връзка пресен или 1-2 средни глави сух 5. Маслини - 1 чаена чаша без костилки 6. Магданоз, сол, зехтин, лим. сок - по избор и на вкус Бобът се сварява и леко се намачква, като се отделя и люспата му. Морквите се нарязват на кубчета и се сваряват (най-добре на пара). Лукът се почиства, измива и се нарязва на ситни, тънки лентички или полукръгчета. Маслините и магданоза се нарязват също на ситно. Всичко се смесва в купа и се подправя.

Печени дюли: 1. Дюли 2. Орехи 3. Мед Дюлите се измиват, нарязват на половинки или четвъртинки, издълбава се семенната част и се плни със счукани орехи (или се слага по половин орехова ядка). Нареждат се плътно в леко подмазана тавичка и се пекат на не много силна фурна. След изваждане от фурната се намазват с течен мед.

Извини ме, но май нещо не си разбрал. В темата още отначало изрично беше казано: добър съвет. А резултатът ... ами по принцип човек е способен да оплеска и най-хубавото нещо, така че резултатът е мноооого относителна работа; т.е независимо от съвета. Сега откъде сме сигурни, че съвета е добър, как да разберем, че е добър - това са съвсем други (и интересни!) въпроси