Диана Илиева

infinity, имах предвид нашата еврокомисарка. Тя изглежда така - все едно е била аскет, или в манастир, или поне с някаква нематериална работа се е занимавала предишния живот.

Да, наистина, прилича ... Интересно е това. Примерно и за Меглена Кунева мога да кажа нещо подобно. Но ... излизаме от темата.

Здравейте, clematis! Интересувам се от монотерапията с есенциите на д-р Бах, за която прочетох в предоставените материали. Кога/при кои случаи е по-подходяща, при всички хора и етапи от живота ли е възможна като приложение? Какво може да се очаква като резултат? И ... сигурно е много по-съществено да се подбере точната есенция, отколкото когато се прави индивидуална смес.

Капките за спешна помощ или Rescue remedy са съставени от 5 есенции: слабонога, гарвански лук, джанка, жълтак и повет. Направени са действително да обхванат нуждите на болшинството хора при силен стрес, паника, при прилошаване или дори припадък/загуба на съзнание, нервна криза, истерия и др.п. За някои хора са достатъчни и само 2 или 3 от тези компоненти. Знам от приятели, че в някои страни са много разпространени, хората си носят по едно флаконче rescue remedy в чантата и го ползват при нужда - при прилошаване, катастрофа, та дори и при по-сериозен стрес на работното място; разказвали са ми за припаднала бременна жена в градски автобус, която бързо се е съвзела. При загуба на съзнание и невъзможност да се приемат през устата, може да се капне от спешните капки на устните, на гърдите или на челото. Аз също съм ги ползвала. И сега продължавам, макар и много рядко. Защото дори и да съм си приготвила индивидуална смес за себе си, то тя обикновено стои у дома, а когато пътувам или съм на работа, в чантата ми има шишенце със спешни капки. Много са ефикасни, действат бързо, меко, успокояват, отпускат, укрепват дори донякъде.

Днес и утре ще бъде много хубаво времето - слънчево и топло. Затова, спокойно можем да се погрижим за сандъчетата и кашпите по тераси, бакони и веранди. Почистете остатъците от есента, ако имате многогодишни растения, внимателно проверете какво е оцеляло след зимните студове, почистете от изсъхнали и повредени части, разкопайте и полейте, евентуално с торов разтвор, богат на елемента фосфор, за да подпомогнете кореновата система и евентуалното напъпване на цъфтящите. Ако имате мини рози или други компактни храсти, сега е времето да ги подкастрите - изключение правят ранно цъфтящите видове, които най-често залагат цветните си пъпки на миналогодишните леторасли/клонки. Ако от есента сте заложили в сандъчетата и кашпите луковочни - минзухари, кокоичета, момини сълзи, зюмбюли, мускари, лалета (много подходящи и за съвсем малки съдове са минилалетата), нарциси (също има мини сортове), те вече са подали листенца или дори са цъфнали - минзухарите и кокичетата поне - също разрохнете почвата около тях, подхранете с тор за цъфтящи растения, за да ви радват с големи цветове и интензивни багри. В съдовете, които до есента са имали лятно цъфтящи едногодишни (при нашите климатични условия) цветя, можете да почистите, частично или дори изцяло да подмените субстрата, в който ще засадите новото попълнение. По това време на годината (все още хладно вечер и евентуално с възможност за слани) могат да се аранжират пролетните цветя: виоли(теменужки), примули (иглики), парички и др. подобни цветя, които ще ви радват до към края на май. Тогава вече ще се подменят или между тях ще засадите лятно цъфтящи видове - петунии, лобелии, алисиуми, тагетеси, вербени, латинки ... Много е важно с какво изложение е балкона/верандата, т.е колко светлина ще получават през лятото цветята ви. И докато пролетните цветя ще се справят на всякакво изложение, много по-съществена е разликата при летните. Ако е със северно или източно изложение, подберете видове, които са за полусянка: латинка, импациенс (циганче), флокс друмонди, миниастри, мимулус, декоративен грах/секирче и др. Дори и нежните лобелии често (в по-горещите райони на България) се чувстват по-добре на изток, отколкото на силно напечения запад, макар че по принцип са за слънчево място. А ако е южен или западен - изборът е доста по-голям: калдаръмче, петунии, леденче (месембриантемум), тагетес, вербена, алисиум, немезия, линария, миникученца, миникарамфили, пламъче(салвия), диморфотека, сакъзчета и мн.др.

Мда, цели 3 планети във въпросния изгорял път ... А синът е вече голям. В случая дори Вие може да сте ни много от полза, ако ни кажете как се проявяват качествата на тези 3 планети при сина Ви и как върви и накъде е ориентирана кариерата му от друга страна. Чудя се, към какво ли се е ориентирал. При него са някак взаимоизключващи се нещата. Какво ще да е това ... А Венера, не само, че е там, ами и никак не е аспектирана. Затова пък е на МС. Би могло - рекламна (вкл. компютърна) графика, уеб-дизайнер ... Пък и въобще - противоречива личност: хем не се внедрява лесно сред връсниците си, в групите/колективите, в които попада, хем успява да поддържа много добри партньорства (с близки по душа хора), хем е свободолюбив и широкоскроен, с богата душевност, а за някои неща - доста консервативен, ...

Венци, палмата си е моя . В крайна сметка - кой се занимава с озеленяване: ти или аз; съгласи се, че е нормално да е при мен . А иначе съм напълно съгласна с теб. Утре нито ти, нито аз ще отидем в рая (каквото и да означава и каквото и да имаш предвид), утре или ще отидем пак на работа, или да напазаруваме в близкия хранителен магазин или ... др.п. "Как се влиза в дома на Отца." - да, всички се интересуваме. Ако знаеш как - сподели. Иначе мрачни приказки почти всеки от нас е способен да генерира. Ама какъв е смисъла? Ако един човек има да извърви 1000 километра и той в момента е на жалон 200 или 300, тръшкането, че е много, много далеч е ... кажи ми какво е? Дали е полезно? С много тюхкане колко сме не знам къде, какви сме и т.н. дали ще се телепортираме на жалон 900 поне . Или може би целта е да се забием още повече там, където сме?! А пък такива категорични изявления: Пимандър нямаше нищо общо със Земята! - направо ме респектират. Аз си мислех, че само Лили Иванова е лична позната с Пимандър.

Ех, чета ви, чета и ... започвам да си мисля: Кристиян ли е най-"проЗ" (щото той отдавна претендира за това) или по-скоро аз ще грабна палмата на първенството от него? Направо не вдявам какво именно разбирате под земно, какво под небесно и какво под ... какво беше, там дето е Бог, значи ... извънземно примерно - ако някой се смили да ми обясни. И т'ва за живота и съществуването ... след всичките пространни и подкрепени с аргументи пледоарии, аз разбрах, че е най-добре да се хванем за ръчички и вкупом да се насочим за скок в някоя дълбока пропаст, или да си подаваме един на друг шише с цианкалий (като отпиваме естествено), а бе кой както му се хареса. Обаче ... като гледам всички отричащи земния живот, се държат здраво за него, тук са си, живи и здрави, набират сили, така да се каже, за да могат още по-енергичо да го отричат . Е, това вече също не го разбирам, ама никак. Затова палмата направо си е моя

Хубаво вика човека - растението и то е живичко, една благословия от наша страна, би го подкрепила в този кризисен за него момент. Освен това обаче има и друго - при засаждане, особено на по-големи неща - дървета, храсти, е хубаво дупката да бъде изкопана няколко месеца по-рано. Да е предвидено колко и накъде ще расте, за да му се остави достатъчно място за развитие. Ако дупката е скорошна, то се прави по-дълбока и на дъното се полага поне десетина сантиметров слой от горна, богата на хумус почва или най-добре смес от почва, компост и пясък, съотношението на които зависи от вида на почвата. При засаждането корените се разпределят колкото е възможно радиално, подсипват се с посочената смес и се уплътнява добре почвата между и около тях, желателно с дървен предмет - летва, колче, може и със самия сап на лопатата/мотиката. Накрая горния слой се притъпква с крак и след това винаги се прави обилна поливка. Растението се засажда така, че нивото на почвата да е същото, на което е било и преди това.

Мда, прав си. Особено за първото и третото. За същността на жените/мъжете - май повечето все пак се колебаят. Особено ако търпят неудачи в отношенията с другите.

Rein, това е добра позиция според мен. Всеки от нас има едно или няколко заболявания, но ако се причислим в графата "болен" - пиши го отписан! Тази позиция обаче не пречи човек да поглежда и встрани; встрани от традиционното, което е доказано немощно в случая. Дори именно заболяването е едно побутване да разширим кръгозора си. Мисля, че нещо подобно искаше да каже и azbuki. Казваш секта ... може, не зная какъв е твоя познат, не зная какви ти се струваме пишещите тук ... Но пък може да си зададеш въпрос - Какво е най-лошото, което може да ми се случи, ако се зачета в това, което ми пишат, ако се опитам да го възприема, ако се опитам да погледна на проблема си от друга гледна точка? Какво най-лошо може да ми се случи, ако реша да опитам друго, нестандартно лечение, без дори да се отказвам от това, което правя в момента? Предполагам какво си мислиш - "Аз живея с това заболяване толкова години, изчела съм всичко за него, проучила съм най-новите достижения, знам статистиката ... тези хора тук, без да са особено запознати, ми дават разни странни съвети". Но ... винаги има някой, който да знае и да може да ти каже още нещо, нещо ново и евентуално важно. На мен много по-сектантски ми звучи такава позиция - гледам само в моята си посока и няма да поглеждам встрани; пък и без друго тези, дето се опитват с думи да ми обяснят какво има там, встрани, звучат доста странно - кой знае какви са... По някаква случайност (или пък не ), преди да прочета тази тема, написах в една друга това:

Няма смисъл - опитвала съм; дори ситуацията беше такава: приятелка, осъзнава, че синът й има проблем, същевременно традиционните, конвенционални средства за решаването му са или крайно неприемливи или неподходящи за конкретния случай и след споделяне от нейна страна на всичко това реших да намекна за нещо доста нестандартно ... не го прие - каза, че е ползвала други нестандартни средства, по друг повод и съвсем различни от това, което предлагах, и се е разочаровала; но за моя изненада това й беше достатъчно да отреже пътя на сина си към една възможност. П.П. А това, дето съм направила синичко, много ме учуди - наистина ли е така? Странно - не съм забелязала. И ... в какво отношение по-умен? Щото за мен хората в дадено отношение може да са по-умни, а в друго - по-глупави. А ако е така, обяснява много неща.

Мда; въпросът е обаче как ще мине преходът? Повод за тези мисли ми дават както информациите за покачване цените на горивата, така и принудителното прекъсване на транспорта и комуникациите в областите със силни земетресения - Хаити и Чили. Само за ден уж стройната и организирана обществена система рухва. При това не бих казала, че катаклизмите се случиха в най-гъстонаселените и най-напредналите (респ. и най-зависимите от цивилизацията) области.

Струва ми се, че ще доживеем до този момент - петролът, газта, та и въглищата да се изчерпят или най-малко силно ще намалеят и по тази причина мнооого ще поскъпнат. Наблюдавам засилено внимание да се конструират електромобили, автомобили с фотосоларни клетки и др.п. Но ... автомобилите са белия кахър. Цивилизацията ни е основана на комуникациите и транспорта. Като казвам транспорт имам предвид сериозен - самолети, кораби, камиони ... Когато бъде възпрепятствано едното от двете би могло да се очакват сериозни катаклизми. Какво мислите?

А това вече е демагогия. Нали се съгласихме уж, че нямат значение доводите и др.п., а убедителността на спорещия. И по тази причина и дума не може да става за намиране на истината; за търсене - да, може би, но ... с неподходящи средства. Това, което съм оцветила е именно подвеждане с неверни и/или добре украсени доводи, затова казах демагогия. Обяснила съм защо не може да си мислим, че ще достигнем до истината. Участниците в спора също няма как да са равнопоставени, дори и когато спорът се провежда при твърдо спазване на "законодателство" за провеждането му, от примера на Донка, по простата причина, че самите хора не са равни, не са еднакви. За доводите - интересно: Станимир ме е разбрал, а ти не, дори казваш, че се опитвам да те объркам. Но ... кой каквото иска да види (в случая прочете) и разбере. След мен са публикувани много хубави и пространни обяснения от няколко учстника, така че не виждам смисъл да се разпростирам в обяснения и аз. Ако искаш - вникваш и ... доплуваш до друга "камбанария", по терминология на Klaudia, ако искаш - стоиш си на твоята сегашна, до когато решиш.

А това вече е демагогия. Нали се съгласихме уж, че нямат значение доводите и др.п., а убедителността на спорещия. И по тази причина и дума не може да става за намиране на истината; за търсене - да, може би, но ... с неподходящи средства.

Не разбрах за какви триъгълници пишеш, ама като погледнах транзитите ти - от началото на февруари тр.Плутон започва да прави квадратура с наталния Плутон и в същото време тр. Сатурн ще се залюлее няколко пъти върху същия този натален Плутон - и аз си мисля, че нещо съдбовно ще се случи, някаква сериозна промяна, която може и да те затормози, но сигурно ще те доведе и до сериозно помъдряване. Успех!

Интересна карта! Утре ще отделя време да я разгледам. Той е вече голям - ще продположа и ще ми е интересно какво е избрал за свое поприще в живота. П.П. Слънцето не е в съвпад с Плутон според мен, а обратно има стелиум Плутон-Венера-Луна, "кацнал" на МС - така ли е или не са точни написаните данни?

Днеска четох правилата и там пишеше форумът да не се използва като "средство за забавление". Сега ще ти тежи на съвестта Пък аз се включих от състрадателност и да допълня в тази част от заглавието "(и не само)". Е, vorfax, това, че ти отговарям в шеговита форма, не означава, че говоря глупости. Просто се чувствам свежо, като те чета Въпросите ми са сериозни, не настоявам да ми отговаряш ти или някой друг, просто ако имаш желание, може да се замислиш върху тях. Макар че ... аз също бях убедена, че стигаме до единодушие след някой спор. Чак след доста време ми стана ясно, че единодушие на практика не се постига, просто някой млъква или изморен от спора, или оборен, именно от по-убедителния (както и ти казваш, не и от по-близо до истината) спорещ, но не и прегърнал тезата му. И дори в този човек остава някаква горчивина, която може и да не забележим. До единодушие (или по-скоро единомислие?) може според мен да се стигне в разговор и то тип въпроси и отговори, и то само когато задаващият въпроси наистина е склонен/отворен да чуе този, който отговоря. И пак не е задължително да прегърне всичко това, което са му казали/отговорили.

Мне, аз мисля, че не отговаряш на въпросите ми, а просто шикалкавиш Обаче, ако послеписа е сериозен и ако ме считаш за религиозен човек (каквото и смисъл да влагаш в това) - то аз няма да настоявам с тези или други въпроси.

Уау, много необятна тема. За страха спокойно може да се перефразира известната максима - Кажи ми от какво и колко се страхуваш, за да ти кажа какъв си До сега не съм срещала човек, който от нищо да не се страхува (макар че познавам един, дето силно е минимизирал това, без да е било самоцел). За мен страхът е нормален и дори в някаква степен полезен; дотогава, докато не сме постигнали мъдрост - т.е предпазва ни да не вършим прекомерни глупости, докато растем (като казвам растем, имам предвид не физическото израствене). И както всичко останало, ако бъде в повече, започва да блокира и да пречи. Интересно е как да се намери мярката - кога е в повече? А кога в по-малко? Защото и това го има. Виждала съм хора, които в някое отношение не изпитват достатъчно страх, обаче нямат и нужните знания и опит и съответно периодично си залагат сами капани в това конкретно отношение. По отношение на други аспекти в живота същите тези хора, могат да реагират много по-здравословно . П.П. Пък аватарът ти е един много красив дракон - трябва да е страшен ли?

Здравей, Ева (или Ема )! И на мен ми е интересно проявлението на планетите в т.нар. изгорял път - от 13 градуса Везни до 13 градуса Скорпион. Традиционното тълкуване е, че планетите намиращи се в тези градуси имат отслабено проявление. За съжаление моите лични впечатления не съвпадат съвсем с това, но може и да нямам база за сравнение на същите планети, намиращи се в същия знак, но извън изгорелия път. Сега за Слънце, намиращо се там, забелязвам, че действително волевите импулси са някак по-слаби, не са ... как да кажа, конкретизирани; на човека сякаш му е трудно да определи какво иска и колко го иска, а дори и да реши, какво иска, не е толкова нахъсан да го следва - т.е не е особено последователен. Ситуацията "Слънце в изгорелия път" ми прилича много на "неаспектирано Слънце". При теб е интересно и друго - съвпадът с Плутон и Венера на МС, обаче пак в този сектор; пусни ако искаш точните данни, да разгледаме цялата карта тук, в темата или пък на ЛС.

Казах го шеговито - затова и сложих емотиконките. Както и казах защо мисля така. Един въпрос - случвало ли ти се е след спор да стигнете до единодушие? И ако да - обединили ли сте се около най-правдоподобната теза?