Диана Илиева

Има, има, точно изключения. И аз много им се радвам също! Подкрепям ги както и с каквото мога. Иначе не е виновно нито ТКЗС-то, нито социализъма ; народопсихологията смея да твърдя е доста от преди това. Обаче идеята за 40 години в пустинята ми звучи добре

Mисля Айнщайн беше казал, че ако някой човек истински и в дълбочина разбира нещо, то той е способен да обясни това нещо с най-прости думи и на малко дете. Като отворя тук някои теми особено във форум Психология и ... да се смееш ли, да плачеш ли - дори срещнах словосъчетание "познавателна когниция" Хайде, холан, и ние сме учени хора, не е нужно да се правим на по-велики отколкото сме, защото ако подобни думи звучат внушително и респектиращо в ушите на някого, то винаги може да се предположи, че ще ги прочете и някой маааалко по-напред с материала от нас

Пречката е в народопсихологията. Големи и малки български производители са ми клиенти. Познавам ги и спокойно мога да кажа: Първо продукцията няма да е чиста (в смисъл пръскат с всевъзможни пестициди и после продават, не се притесняват, нали не е за тях, а съм чувала и този довод: "Ха, аз като пръскам, така хубаво се тровя, нека другите поне да похапнат малко от това, дето аз през ден дишам."). Второ цената няма да е ниска. Трето пак ще се опитат да ти пробутат покрай хубавото и боклук ... И в момента има производители, обикновено не големи!, които най-често са се специализирали в нещо, имат си табелка на сергията - примерно: Дини от Кабиле, дори понякога и името на производителя, но това са по-скоро някакви бели лястовици. Поне за сега ... Пък за обединяването, за което пише гранат1 и дума не може да става - ще отделят 90% от времето не за работа, а да се следят един друг да не се минат, дори и да няма повод за нещо такова, ще си измислят такъв и ще се скарат\разделят - въобще българско-непреходно ...

Ех, ама като сте се хванали за тези пари на заем ... Обаче въобще не говоря за вземане, даване и връщане\невръщане на пари на заем, а именно за разлика във финансовите възможности, което предизвиква друг начин на живот. А може би и донякъде друг\променен начин на мислене, както подсказа shining_star. И все пак ние сякаш не сме се променили много като хора, пак сме си приятели, но ... малко по малко се отдалечаваме, по-рядко се срещаме ... буквално местата за среща почват да стават различни\проблемни, времето също (по правило тези, които най-много са се замогнали имат най-малко време и обратно), разговорите също (там пък по правило по-зле финансовото най-много говорят за пари и други ежедневни нужди свързани с тях и почти за нищо друго). Мога да дам и един конкретен пример - едно лято три семейства умувахме дали да не резервираме някъде места за почивка, като кажем на четвърто семейство, което не можеше да си позволи нито тази, нито дори никаква почивка, като им кажем една съвсем ниска цена, защото уж сме намерили суперизгодна оферта или нещо като отстъпка за група, а ние да доплатим разликата вместо тях, и така пак да сме заедно ... Е, по една или друга причина не го направихме ...

За мен не, но ще ми е интересно да чуя какви са доводите "ЗА".

И за мен нещата съвсем неоправдано нашумяха за тези не знам какви деца ... Виждам как всяко по-буйно и\или невъзпитано дете се кръщава като индигово; това е едва ли не и по-скоро оправдание; оправдание за всички - за детето, за родителите, за бабите и дядовците ... Извинете, но и преди е имало буйни деца, своенравни; да си родител никога не е било лесно, сега май просто сме станали суперпрефинени в манипулациите и самоманипулациите А който може да вижда цветовете би могъл да свидетелства колко малък е процентът такива деца. Поредният балон в обществото ни, жалко

Да, сигурно е така. Може би наистина вътрешната им ориентация е била друга, но просто преди 90 година всичко е било някак подтиснато, размито ... И как ли е за предпочитане - да си се проявят все пак тези вътрешни стремежи и уклони, може би ... И все пак жалко; и аз като Вальо пазя хубавите спомени (заб. - Вальо, не става дума за пари на заем, а именно за начин на живот - звездичката ме е разбрала)

Хм, темата много се е изместила. Може би е добре да напомня за какво идеше реч. shining_star , не зная, може да си по-млада, може да нямаш по-отдавнашни приятели, още от ученическите години, но това, което пиша е съвсем реално.

Съгласна съм И за мен е точно така - учителят познава ученика. И Ани, това съвсем не се отнася само за някакви специални хора, а за всички. А колкото за признаците, струва ми се Божидар е споменал някои любопитни и важни детайли: И да добавя още нещо - няма да настоява да ви бъде учител, нито ще спомене, че имате нужда от такъв или пък, че той е такъв. Също и както беше казал някой по-горе, ще ви остави свободни да се развивате с вашата си скорост или да не се развивате дори, ако така пожелаете, въобще за нищо няма да настоява. Обаче, ако ви е познал за ученик, винаги може да очакавате подкрепа, съвет, насока, дори защита, ако се наложи. Може да ви възпира, ако сте много нетърпелив, но никога няма да ви пришпорва - може само да спомене какво е подходящо за вас в този момент и толкоз. Оттам нататък, изборът дали да пристъпите към това подходящото и кога, и как пак е ваш; от него пак еветуало само съвет, помощ и ...така.

Eй, чакайте, смилете се над целите. Не е там ключа от палатката. Целите са нужни, полезни ... Е, много зависи и какви са целите, разбира се, но по принцип работата зазлява, когато човек е прекалено нахъсан да ги следва, с всякакви средства, против собствената си същност понякога дори; когато си поставя нереалистични срокове и др.п. И ако подхождаме така грубо, то колкото на по-фин план е целта, толкова по-злокобно ще й (ни) се отразяват нашите неадекватни действия. В този смисъл за мен "да си купя ферари" е много по-невинно от "максимално духовно развитие". То и какво значи максимално? Пък изразът като цяло чак леко ме стряска. Стан, и в други теми си намеквал за това. Лично аз считам, че това е достъпно само за един нищожен процент хора. Може и да греша, разбира се. Затова ще се радвам да поясниш, най-добре с пример. Също ти самия как прилагаш това? Съгласна съм за подхранването с личната енергия. Това се отнася за всичко - не само за постигането на някакви велики и/или далечни цели, но и за съвсем ежедневни неща: поддържане на семейство, работа, хоби ... включително този сайт дължи съществуването си на енергията на хората, които участваме тук. Когато решим да врътнем кранчето (малко или нацяло) и ... нещата тръгват назад. Обаче интересно ми е коя цел не е резултат на личностна амбиция? И ако има такива, как да различим, дали целта не е с такъв произход?

... Мотивирането чрез наказания и награди е предназначено за не съвсем зрели, не съвсем свободни и не съвсем адекватни индивиди. ... granat1, xameleona и dim, завиждам ви за оптимизма (и самочувстивето), но реалността май е друга ... Ами то 99.99% от хората сме си такива не съвсем зрели, не съвсем свободни (да не кажа и не съвсем адекватни, ама съвсем обидно ще прозвучи ) ... Само да напомня - в темата за страха казахте, че страхът е нормален, налице е при всички и т.н. Аз лично забелязвам при всички хора около мен да работи точно този принцип; е, моркова не е точно морков, но нещо, към което се стремим и което ни харесва, а тоягата също не е обикновена тояга, а се изразява във всевъзможни ограничения, страдания, ... като например болести, нещастия и др.п.

Хайде, аз ще започна Не, че съм планирала дълго, но отдавна се канех (от година-две) и все не успявах да отида. Но сега се получи. Един познат още миналата година ме викаше, говореше много възторжено за нея, но аз така и не отидох. Сега пак той ме заведе. Дъщеря ми също прояви желание, така че отидохме и двете . Играхме двете, макар че другите имаха резерви как ще се справим, като начинаещи. Но и бяха толерантни и разбиращи - не настояваха. Само накрая, за пентаграма се разделихме, за да бъдем двойка с по-опитни хора. Стъпките ... да, много лесно, някои чак ми идваха отвътре. Все пак се обърквахме на моменти и, разбира се, гледахме внимателно другите. Мотивите - винаги се старая да прилагам нещата, не виждам смисъл само от теорията. За мисленето - въобще не мислих За чувстването - много приятно беше. А представям си как ще бъде, когато престана да гледам другите в ръцете и краката, и започна да правя движенията в едно полумедитативно състояние. А след паневритмията ми беше дори още по-приятно (там малко или много, като новобранка, се напрягах, внимавах) - човек се чувства така освежен, спокоен; по това време на годината съм затрупана с работа и обикновено преуморена, като ми е трудно да си дам почивка, чак отвътре не ми идва (малко съм и работохолик, де ), но след паневритмията ми беше толкова спокойно, тя и работата вървеше добре без мен, та дори си дремнах следобед

Да, доста е съмнително, дали ще му се прииска ябълката. И изобщо на човек, достигнал безстрашие му се приискват твърде малко неща, пък такива представляващи анархия - никак. Имала съм късмета да се запозная с няколко такива, почти достигнали безстрашието ... По правило те познават и ползват добре законите на света (нямам предвид нашето човешко законодателство) и по тази причина пък са и почти неуязвими.

hakama, ето това е ключа от бараката Значи всеки ден мислиш, обаче ... май само до там си оставаш, с мисленето. Не ми се сърди, но имаше навремето една много подходяща за случая песен на Милена: "Искам, искам и все така заспивам ..." И другото - веднага започваш с претенциите и условията - не ми харесва това, ще трябва онова, третото ми се струва съмнително да стане и дори най-абсурдното: по ми се струва вероятно еди какво си - защо, по каква причина, след като, доколкото разбрах, това дето ти се струва по-вероятно, също не е дало успешен резултат при теб (поне до сега). За мен, когато един човек иска нещо, ама наистина силно го иска, въобще няма право на разни условия, претенции, изисквания за гаранции ... И знаеш ли защо? Защото именно тези неща са спъвали осъществяването на това, което уж иска. Обаче ти продължаваш да ги толерираш и уважаваш тези убеждения-спънки. Докато не промениш у себе си някои неща, докато не премахнеш (ама истински, не само на думи) тези стари и неудачни/неработещи модели - все така ще е. Ясно ми е, че на теб ти се струват нормални тези изисквания и условия, особено гаранциите за успеваемост ти се струват много разумни и предпазващи те от разочарования. Но ти и в момента си разочарован - в смисъл, че не си доволен от живота си, обаче продължаваш по този начин. И знаеш ли - 100% гаранция никой и нищо не може да ти даде. И ако ти не си готов да рискуваш, да направиш нещо по-нестандартно, по-смело ... ще си останеш там, където си. Не казвам да стиснеш очите и да правиш очевидни дивотии, но е добре да преодолееш някои страхове, някои убеждения, които не ти помагат и не те предпазват, ами по-скоро ти пречат. В същност, те може и да те пазят донякъде, в някакво отношение, но ... нали не искаш да си останеш все вътре в яйцето, защитен от черупката?! Нали ти се иска да се излюпиш някой ден и да се радваш на света и хората извън черупката Е, някои хора, както и някои неща и събития, може би няма да ти харесат, но все ще има и такива, които да ти допадат (и кой знае - може дори да са болшинството ). А вътре в черупката нямаш никакъв шанс да ги срещнеш и да ти се случат.

Супер! И наистина хората бяха мноооого усмихнати, много доброжелателни към такива като мен (въпреки грешчиците) и просто бяха радостни, че пак са заедно и играят, отколкото да се вглеждат в детайлите и неточностите. А тогава остава именно общото светло впечатление!

Да, Донче. И аз съм убедена, че процесите текат в двете посоки. Мога да дам и друг пример/аналогия. Човек може да повлияе на психиката си и с това да промени тялото си (не само като функция дори - здраво/болно, но и като форма, външен вид, включително неща, които особено на по-голяма възраст уж вече не се променят); както и обратно - промяната на тялото води до промяна на психиката. Второто е по-бавно и по-недоловимо за нас (за ума ни по-скоро) именно защото става доста бавно и постепенно, но определено го има. Мога да дам много впечатлителни примери и за едното, и за другото

Да, dim И Божидар : Радвам се, че сте ме разбрали! Както и примерът на Донка с гравитацията. Идеята е да действаме според законите на света, в хармония с тях, респективно в хармония със света. Но който иска може да върши нещата мотивиран от какво ли не, включително от страх.

А дали все пак няма моменти, в които буквално се налага да проявим своя избор, свободната си воля. Ще цитирам от една друга тема това: И аз имах такава случка в живота си. Бяхме обявили за продажба два имота, макар че искахме да продадем само един, защото много се колебаехме кой от двата да продадем, и двата варианта имаха плюсове и минуси. И тъй като работата не търпеше отлагане и не бяхме много наясно с конюнктурата на пазара, обявихме и двата за продажба едновременно, като си мислехме, че така просто Бог/съдбата/живота ще реши вместо нас - който пръв го поискат - него ще продадем. Идваха хора на оглед и за двата имота, разглеждаха, чудеха се, пазаряха се ... Един следобед телефонът звънна и се обадиха за единия имот, готови за сделка. Казах, че ще предам на съпруга ми, тъй като той е собственика, затворих, имах нещо да свърша и тъкмо вече се канех да се обадя на съпруга си, телефонът пак звънна - други хора искаха сделка за другия имот. Та ... решението (и отговорността за него) пак опря до нас. Понякога обстоятелствата решават вместо нас, или поне ни насочват, дори притискат към конкретно решение, а понякога ...

Да, явно съм надменна, страхлива, че и още някаква поне ... примерно почитателка на Петко Бочаров. Пък пластелина ... има кой да го мачка.

Ами, направи ме триизмерен, ако можеш Aми, де да можех ... Ще го хапна И какво? Тъй де, и какво, по каква причина ще го изядеш, от удоволствие ли или от страх да не умреш от глад? ? Оглеждам се, защото изпитвам "унисон/синхрон/хармония със света"? И ако е така, защо когато съм на село и няма такова движение по улиците, не се оглеждам? Точно по тази причина не се оглеждаш на село - дали ще си в унисон, ако се оглеждаш, пък, както казваш, няма движение?

Еми, нормално е Индоевропейските езици да имат общо Ако искаш ще ти дам линк за темата ми с мартениците. Уж само в България, ама трънки - на три континента се спазва! Ееее, продължаваш! Защо бъркаш причина и следствие?? Ако кажа "до-скоро", това значи че имам нещо навпредвид (плануван обед с въпросната личност, примерно) и не е обратното - думата да създава общият обяд. Какво? Със сигурност не мога да оборя твърдение когато такова няма. Тука направи каша Ето я хронологията: Ти, примерно, си лош човек. Казваш се Мария, но ти викат Мара Проклетията. Местиш се в нов град, обаче се държиш добре. Първо се държиш добре. Второ (следствие на първото) те наричат Мимето. Трето (следствие на второто) ти е хубаво, че в обръщението няма обида и упрек и ти виждаш в това мотив да поддържаш това като се стараеш да си добра. Ти казваш че 2=>3, но всичко е следствие от 1=>2. Да, ама не, както казва Петко Бочаров. Аз изрично написах че човекът не се е стремил и няма намерение да се променя съзнателно сам, т.е не съществува "Първо"; но ти упорито си мислиш, че съществува т.1 - държиш се добре. И друго ми направи впечатление: "Със сигурност не мога да оборя твърдение когато такова няма." - т.е ти не се и опитваш да ме чуеш, да допуснеш, че е възможно и нещо друго и различно от твоите сегашни убеждения; за теб е много по-важно да ме обориш. Щом е така, добре, признавам се за оборена. И не виждам смисъл да пиша.

Аз тъкмо така го виждам. Нима виждаш друг мотив? Страх ни е какво ще дойде утре и се подготвяме. И кажи ми, от благоприличие ли се оглеждаш като пресичаш улица Секс, ядене, ходене по нужда... Когато мотивът е удоволствие, тогава стимулът вече е налице. Когато мотивът е париране на евентуална болка, тогава мотивът е страхът от болката. Май ми стана любимка за цитиране А ти vorfax, пак разглеждаш нещата едностранно и в една плоскост. Но дори и да останем в твоята плоскост, то кажи ми, ако си затворен в една стая с най-отвратителното за теб ядене, дълго време и нямаш нищо друго под ръка - ще го изядеш ли? Иначе за мен човек може да предприема едно или друго нещо (включително пресичането на улицата), усещайки че така е в унисон/синхрон/хармония със света. И тогава постъпва най-разумно, ако може така да се каже (относно написаното от Стан).

С думи боравят само и единствено хората, така че говорейки за тях, говорим за произнасяните от хората думи, а не виртуално съществуващите някъде. По тази причина не хората, а думите се изтриват. Най-точно е да се каже, че думите менят своята стойност, защото човечеството влага различен смисъл ползвайки ги през епохите. Стойността на думите е подвластна на инфлацията на времето. Ако не бъде подкрепяна, се обезценява. Веднага давам пример с думи като чест, достойнство, родина... някога това е било повод за саможертва, а днес повод за срам, за национална неопределеност и деградирали (или по-точно казани еволюирали) морални стойности в недостатъци. Недостатъците стават качества, качествата стават недостатъци. Това е една шокираща, но много явна тенденция която може да бъде усетена. Бай Ганьо вече не е посмешище, а пич и в учебните часове той минава за тарикат и децата искат да му подражават! Това е факт. Е, не ползваме ли едни и същи думи за това? Колко от хората си мислят "пожелавам ти да бъдеш здрав" изричайки "Здравей"? Ще да са 0.001 %, не повече. Това нарекох протриване. Подобно е "обичам те" повтаряно с повод и без повод, превръщайки се в нещо тривиално, лишено от емоция, като втора дума за "здрасти". Не само в различни епохи, но и на различни географски ширини и на различни възрасти, професионални поприща, религиозни, полови, етнически и расови различия се базира различието във възприемането на една и съща дума. Абсурд е да търсим идеалната дума или точната дума за каквото и да било. Та нали тя звучи на различни езици различно?? Ако вместо "бог" се беше наложило обръщението към същото с "шматка", не мисля, че от това религията би страдала. Стойността и силата на думите е точно толкова колкото човек вложи в нея. За мен търсенето на такъв дълбок и завоалиран смисъл в думите, че и в буквите (сякаш всяко изречение не е една салата от тях) е несъстоятелно. В психологията е разглеждано, че "бломбо" звучи "дебело", "стрикт" - "остро" и прочие, но това са просто асоциации на формата на устата изговаряйки ги. Пак грешката бъркане на причина и следствие. Не обръщението е променила човека, а мнението на околните е различно и това е променило обръщението. Думите са звуци. Тях използват не само хората. Бих казала, че само хората използват понятията. Но тези понятия хич не случайно са облечени точно с тези звуци. Думите не са възникнали случайно. Има много примери за сходство в звученето на основни понятия в различните езици. Много си прав за "здравей"; същото може да се каже и за "до виждане". Често го казваме съвсем машинално и автоматично, без и хабер да нямаме за повторно виждане. Обаче интересно, когато все пак не забравим да кажем "до виждане" и ... наистина се виждаме; когато кажем "до скоро" и ... наистина се получава до скоро . Та помисли си ти за причината и следствието. Аз твърдя, че буквите и думите са много специални. В тях има много повече от това, което ние сме свикнали (и са ни казвали) да им отдаваме като смисъл и значение. Но ... нямам намерение да настоявам. П.П. В последния си абзац аз имах предвид именно промяна на човека и то не съзнателно извършена от него, а именно в следствие от промяната на обръщението към него.

Аз не съм съгласна. Това е като да обявим колата за безсилна, когато в същност шофьорът е безсилен. И ... думичките, че и буквичките са много, много важни и са натоварени с много смисъл и съдържание; както и въздействие. Не съм съгласна и че се протриват, нито губят своя смисъл. Ако обърнем казаното към хората, а не към думите - тогава да, така е. Най-елементарния пример е, как очевидно се променя човека, когато си смени името; или дори просто сменя средата и на новото място, новите хора започват да се обръщат към него с друго умалително име или пък прякор.

Ммммм, никак не е задължително да правим всички тези неща (ходене на работа, пресичане на зелено и т.н.) от страх. Ако следваме тази логика, то на мен ми е интересно, има ли въобще нещо, което да правим не от страх?! Включително може да се каже така - пишем тук, защото се страхуваме, че тези неща няма къде и на кой да ги кажем.