Диана Илиева

Аха, значи памукови въшки. Предлагам ти два варианта: - тютюна от една цигара се накисва за 24 часа в 1 чаша (150-200мл) вода, може да бъде и 1:1 вода:спирт, за да се получи воден или леко спиртен извлек и се пулверизира обилно, за да се напои пашкулчето й с тази течност; - има едни спрейчета на Лаксиферт, едното от които е специално за памукова листна въшка, разредени са и сравнително безвредни. Все пак вече е топло и по-добре да се изнесе растението навън. Растението се третира 2-3 пъти през 2-3 дни, защото има яйчица (а понякога и ларвите са защитени), които ще останат незасегнати от пръскането. Ако имаш в градината растението пиретрум (многогодишна, цветна, розово-червена маргарита), от неговите листа също може да се направи много ефикасен извлек за борба срещу някои вредители насекоми. Въз основа на него после хората са създали изкуствено синтезирания инсектицид пиретрин и циперметрин.

Благодаря за хубавия линк! И за темата също. Съгласна съм с написаното, но не ми е лесно да убедя други хора във важността да подбираме думите.

lokator, много благодаря за информацията; толкова неща ми просветнаха, а колко още има сигурно ... Може ли да ни спретнеш един курс за начинаещи? Толкова ценни неща научихме от теб Съвсем сериозно говоря, може би най-добре дистанционно обучение Или поне индивидуални консултации? Благодаря и на Viki3 за хубавите илюстрации.

Добре, нека приемем такова обяснение за ситуациите. В такъв случай следва да обясним (и да се замислим) защо и кога "влизаме" в такива ситуации, а защо и кога в онакива? Защо на някои хора все им се слуват еди какви си неща, а друг сякаш е имунизиран за такива? Важно уточнение: тук няма предвид нашето лично и субективно отношение към нещата, а визирам обективните такива.

Нека първо да уточним какви са въшките, защото има много видове. Обикновените са голeми колкото много дребна мравка, като са възпълнички спрямо мравката , но все пак много по видимо приличат на насекомо, различават се крачка, могат да са зелени, черни, оранжеви, червени ... на цвят. Разполагат се обикновено по най-младите връхчета и листенца на растението или се налепват по цветните пъпки. Щитоносните са като едни овални кафяви дискчета, около 2-3мм най-големите, приличат на кафяви корички, разположени обикновено по обратната страна на листа или по дръжките на листата и стъблата. Памуковите въшки изглеждат като едни миниатюрни бели памучни тампончета, пак по обратната страна на листата. Общото е, че всички въшки отделят един лепкав сок, който често го наричат медена роса. При другите вредители - акари, трипсове, гъсеници, голи охлюви ... това липсва.

Абсолютно съм съгласна с xameleona и Божидар Аз, за разлика от хameleona, нека да дам пример в отрицателно отношение: примерно ставам сутрин, нещо ми е криво, не съм спала добре, още от сутринта съм намръщена и ... започват да се "случват" подред все разни такива: оказва се, че нямаме топла вода или водата изцяло спира, отивам в някаква институция да върша някаква работа, оказва се, че съм забравила да взема нещо, там ме посрещат намръщено, работата естествено не става и т.н. все в този дух. Та така за първичното и вторичното. Светът е йерархичен, всичко в света се проявява от по-висшите/фините нива, към по-нисшите, това е написал и Божидар: следователно няма как да се прояви някаква първична ситуация. И това, което е особено важно:

Някой успял ли е да присъства на лекциите и срещите с Мулдашев? Много ще се радвам, ако споделите преки, лични впечатления от него.

Брезите не са от най-дълговечните дървета, освен това зависи и при какви условия живее (благоприятни или не), какти и от кой вид е точно, но и в град спокойно може да стане на 50-60 години. Иначе не разбрах въпроса - в какъв смисъл, ако е стара може да навреди?! Брезите са много нежни и деликатни дървета. Тяхната сянка е лека, под нея спокойно се развиват доста растения, предпочитащи полусенчести условия, както осигурява и добра почивка за хората под нея. Кореновата й система е плитка, но не развива мощни, изпъкнали корени, които да разрушат примерно плочник, или зид, или др. подобно, разположено близо до нея. Като енергийно излъчване брезата е от положителна до неутрална. Странно звучи това, знам, но е така, казвам го от опит. Брезата може да подкрепи и помогне (физически, психически) на човек, който тя си хареса, обикновено светъл, чист; към останалите остава неутрална.

В такъв случай проблемът не е в мъжа. Нито в жената. И, от всичко писано до тук, по-скоро става ясно, че е желателно да правим избор по-късничко май, когато вече сме успели да си изясним някои неща за себе си и евентуално сме придобили известна мъдрост ...

О, разликата е огромна! Прошката е да приемем, да разберем, да не вменяваме вина на никого (и на другия, и на себе си), да не се чувстваме огорчени и т.н. А това "даване на втори шанс" е ... как да кажа, звучи доста лицеприятно, но ако взема да го "преведа" с други думи, то е на практика: даване възможност за поемане отново на същия товар/същата отговорност от същия човек, дето при първия си шанс не се е справил така, както сме очаквали. Малко неразумно ми се струва. Нужно е много добре да преценим ситуацията. Може, разбира се, другия човек да е подценил нещата и въобще някак несъзнателно да ги е оплескал, тогава, да, добре. Или пък ако ние самите, при даването на този втори шанс, решим да проявим повече разбиране и толерантност - тогава също би могло да е добре. Но понякога този човек, на когото уж даваме втори шанс, просто няма възможност/не е в състояние да се справи, поне не по начин, какъвто на нас ни се иска. Тогава този втори шанс е просто губене на време и болка, много болка и за двамата - и за този, който е предложил втори шанс, и за този, който е приел. За съжаление, често даваме, много "благородно", не само втори, но и трети, и четвърти шанс ... Без при това нищо друго да се е променило. Дори запазваме горчивината, останала в нас при предишните шансове. На какво се надяваме?!? Вярно, че надеждата умира последна, но ... уместна ли е в случая?

Да, tiara77, и аз се учудих, но знаеш ли, всички тези жени, дето харесват "силен и властен" бързо-бързо си намират такъв и ... след сравнително кратко време (общо взето не повече от година) установяват, че спешно се налага да бягат и да се спасяват от него. Проблемът е, че не всички имат смелостта и късмета да се измъкнат. А в някои случаи направо си се получава въпросния стокхолмски синдром. И е нужно нещата доста да загрубеят или някой друг - примерно децата, или приятел/ка, или роднини да подтикнат жената към по-решителни стъпки.

Да, грешим, дори твърде често. И, когато забележим това, наистина е добре да пообщуваме с недостатъците си. В такива моменти дори нямаме нужда от приятели до себе си, дори и най-близките, най-добрите ..., защото това си е твърде личен процес, катарзис. Нито е лесен, нито е приятен, но ... си е наша работа, персонална. По разчистването имам предвид. Иначе, в началото, когато светът около нас, както се каза, се срутва, а ние не можем да разберем защо - тогава някой добър приятел, който да ни обясни внимателно какво се случва и евентуално защо, е много нужен. Хубаво е и приятелят да е умен, наблюдателен, както и много деликатен. Обаче има и друго. Наблюдавам хора, които прекалено често общуват със себе си, все нещо чоплят, търсят и намират все нови и нови недостатъци, грехове, с една дума непрекъснато се разпъват на кръст. Една моя много стара и добра приятелка е с такава склонност и аз нея твърде често я моля да спре, да се отпусне, да прояви това, което й идва отвътре, за да се убеди, че не е чак толкова страшно и/или лошо, за да го види по-ясно така и евентуално да го приеме, като частица от нея самата. А ако след това има желание, нека се опита да го промени. Това разпъване на кръст е едно перманентно блокиране и самоизяждане, което не е нужно. Никой не е идеален, всеки от нас си има недостатъци. Вече знам, кои са повечето ми такива, съзнавам кога и как именно ми пречат и опитвам да ги коригирам, доколкото мога. Защото някои от тях са твърде дълбоки, това са някакви основни предразположения, като темперамента например, които достатъчно ясно се забелязват при астрологичен, психологичен или др. някакъв анализ. Ние сме си дошли така на Земята, с такава именно природа и е по-силите ни само леко да я променим, не можем ей така, изоснови всичко да преобърнем в нас. Когато съм спокойна и съзнателна, успявам да осмисля реакцията, която се надига в мен спонтанно, да я преценя като адекватност спрямо ситуацията и да я изразя или да я променя. Естествено не все път съм в добра кондиция и тогава в някои случаи реагирам добре, а в други - неадекватно и ... оплесквам нещата, така да се каже. Но се научих да не се кося много след това. Казвам си, да, лошо се получи, но какво да правя; знам си, че съм такава; ще се опитам все повече да съм будна и съзнателна, ще се опитам да работя върху себе си и реакциите си ... Това е. Иначе с безкрайното предъвкване на момента, в който съм постъпила лошо, още повече съсипвам настоящето си и бъдещето си.

Разбира се, че може да има причина за проблем, която е извън нас самите. Иначе май доста надценяваме себе си и обезценяваме другите и обективната действителност. А те все пак съществуват и ни оказват своето влияние. Лично аз не мога да възприема това - авторите са си някакви, пишат разни неща ... Много е важно първо кой/какъв е автора, какво е написал също е важно, но то в голяма степен е следствие на първото. Всеки автор влага частица от себе си във всичко, което прави. Дали е книга, храна, дреха, музика ... всяко творение е "обагрено" от своя създател. А от творението можем да извлечем информация за твореца му. Предполагам в това отношение е изказана и древната максима - "По делата им ще ги познаете!". Понякога обаче "делата" са завоалирани, маскирани, не си личат лесно какви са; включително често това се прави несъзнателно, но някъде и съвсем умишлено (примерно, защото това се котира добре в обществото). Също така, за мен всички процеси са двустранни. Т.е на горния въпрос мога да отговоря - и в двамата, и в пишещия, и във възприемащия.

Нужно ли е да живееш там? Писали сме в много теми, как е добре човек да намери призванието си и т.н., та и това е нещо подобно. За някои хора е нужно и полезно да отидат другаде - завинаги или за известно време. За други не е така. Но ... по една или друга причина се озовават също навън. Макар че мястото им е било в България. Струва ми се 4 години са достатъчно дълъг период.

Да, много силен и искрен пост! Когато сме малки не си задаваме такива въпроси, децата сравнително трудно осъзнават връзката причина-следствие, това се развива постепенно. Дори и като възрастни често не успяваме да свържем всички причини и следствия; понякога предпочитаме да се самозалъгваме дори, защото не винаги следствията ни харесват, а не е много приятно да поемем отговорност за тях. Нещата се усложняват, когато има замесени и други хора. Доверие се печели дълго и трудно. А се загубва лесно; понякога неусетно, с натрупване на уж дребни и незначителни прояви. Ииии, как да кажа... хората общо взето имат право да се присещат какво е станало в миналото и да са резервирани относно развитието на нещата сега и в бъдеще. Защото по мои наблюдения човек се променя бавно и сравнително малко; дори и при добро желание от негова страна, при проявена воля и т.н. Малко са тези, които са способни на по-сериозна трансформация.

Не разбрах какви точно са розите, но по принцип всяко растение, напъпило или в момент на цъфтеж не е много желателно да се разбутва с едно пресаждане, което, вместо да му помогне, силно ще го затормози в този период. Но винаги може да се направи прехвърляне в по-голям съд. Прехвърлянето се различава от пресаждането, че нищо не пипаме от стария субстрат, нито по кореновата система, нито правим опити за разделяне или отделяне на издънки, просто изваждаме внимателно кореновата туфа, като се стремим да остане цяла и непокътната, в новия, по-голям съд подсипваме отдолу толкова, колкото е необходимо, за да застане растението на същото ниво, както е било преди, след това подпълваме отстрани и уплътняваме добре почвата, за да не останат кухини и накрая поливаме обилно. Растението буквално не усеща, че е сменило "къщата" си Иначе относно субстрата - и градинските рози, и китайските рози(хибискуси) не са особено претенциозни и ще се чувстват добре както в чист торф (тогава се налага по-рядко да пресаждаме/подменяме субстрата), така и в смес 2 части градинска пръст, 1 част пясък/перлит и 1 част листовка/торф/компост. Но после, в зависимост от това какъв е субстрата и кога е подменен, ще се наложи различно по интензивност подхранване с тор за цъфтящи растения.

Интересна публикация. Но ... на какво се основава - някой запознат ли е? А като ваши наблюдения и впечатления относно хора, които познавате добре и на които знаете рожденните данни, вярно ли е според вас? Аз попадам към 4 група и това "философ, учител" ми звучи доста респектиращо, за да се припозная в тази група. А интересно, че в семейството ми останалите трима са все от 5 група . За тях не съм сигурна, но може би им подхожда да са там. П.П. Към 1/24 от децата, родени 2000-2006г., ще попаднат в липсващата група от 4 до 9 (такива хора има и измежду родените по-рано). И около 1/12 от родените след 2000г. ще са в първата - от 10 до 19; това значи ли, че идва едно поколение "нови души"?!

Аха, тъкмо нещо такова исках да кажа и се чудех дали няма да прозвучи грубо Разбира се, че е хубаво да сме убедени в истинността на нещо, но ... щом действат, какво значение има дали самите есенции или вярата ти? Щом успяваш, правейки нещо, да помагаш на себе си и на хората - това е чудесно; това е достатъчно. А ако се появи такъв клиент, не съм сигурна, че кирлиановите снимки ще са убедително доказателство за него; ами той тях също може да ги обяви за фалшиви или за някаква полунаучна измишльотина.

Чистене на съзнанието Благодаря ти, за уместните цитати. Точно това, удебеленото, се опитвах да изразя в своя попреден пост, явно не особено добре. А това, което съм оцветила в червено, е обяснението на долния удебелен текст.

Ех, ами защото "радост и оптимизъм" не се връзват много със "среден път". Вяра - добре, може да кажем също и спокойствие, ведрост, но радостта и оптимизма са доста напомпани по отношение на "+". Може пък да не използваме думите по един и същ начин, знам ли. Аз различавам спокойната усмивка от радостната усмивка, примерно. Странно се изрази, за пръв път срещам при теб - "забиване в следването на пътя", "монотонен път", "заспиване" ... Какъв стимул е подходящ според теб?

„Оптимиста си мисли, че някъде хееее там в бъдещето неговите желания и надежди ще се сбъднат.“ И наистина ще се сбъднат. Обаче не задължително в рамките на конкретното въплъщение. „Какво са това. Преобладаващо човешки желания и надежди.“ И именно затова ще се сбъднат, защото те са окови за нас, и само проявявайки се, можем да ги преодолеем, да ги надживеем, да се освободим от тях. Ако те биха останали нереализирани, ние вечно ще останем зависими от тях. Тука нещата се доста сложнички и по-скоро трябва да бъдат разбрани интуитивно, защото желанията ни могат да се проявят по множество различни начини във всеки конкретен случай. ... Стан, по принцип е така, но пак не е ясно, дали ще се сбъднат (независимо кога); ще обясня защо - защото това може да са вече преминати от нас ситуации (дори бих казала съвсем скоро преминати), но ние продължаваме да ги предъвкваме, не искаме да "отлепим" от тях, не искаме да вървим напред. Пък и по-напред писалите мисля се ограничаваха само със сегашното въплъщение (то с него, дето се вика, ни е трудно да се справим, а какво остава за последващите, поне за мен, де, ти може да се справяш перфектно със сегашното си ). Та, ако продължа и аз така по-скромно, само за сегашното ни въплъщение, то бих казала, че най-удачна ми се струва позицията на реалиста. На практика и оптимиста, и песимиста имат една изкривена интерпретация на действителността. На мен отвътре ми идва да съм оптимист, много рядко и за малко (обикновено като ми се случи някаква случка) влизам в ролята на песимист и определено ми се струва, че и двете позиции са нереални и в еднаква степен затрудняващи ни. Просто естеството на затрудненията е различно, но какво от това?! Тук е мястото да кажа (макар че леко излизам от темата), че забелязвам позиции от типа - ако наблягаме на положителното, а избягваме отрицателното ние ставаме по-добри, по-чисти, по ... не знам какви. Чакайте малко! Това е една огромна илюзия! Няма "+" без "-", просто ако "-" липсва, ние дори няма да имаме критерий и не можем разпозна, че нещо е "+". Нещо повече, в природата има баланс и там, където са издиганали на пиедистал "+", със сигурност им идват "-" отвън, отвътре, заливат ги с "-". Иначе ще се натрупа такъв потенциал, че ще има едно БУУУМ. Не стремеж към "+", а стремеж към 0 за мен е по-адекватната реакция, поне тук в полярния ни свят, в който се намираме в момента; хората са го казали отдаааавна - следвайте средния път!

Като че ли подобни кирлианови снимки могат да правят тук. За мен също няма особена нужда от снимка, есенциите се усещат добре, дори от неясновиждащи хора

Подкрепям написаното. Не ми стана обаче ясно защо е необходимо да доказваме чистотата на мислите и намеренията си пред някого. Важното е самите ние да усещаме и да се стремим към постигане или запазване на чистотата на мислите си. Е, та той Явор не е и казвал, че е необходимо каквото и да било да доказваме. Той само споделя, че за един зрящ човек, в смисъл такъв, който вижда така, ясно и надълбоко, за такъв човек е лесно и може веднага да разбере наистина ли мислите, целите и т.н. са чисти или не е съвсем така. Защото често ние сме убедени (или дори понякога сами себе си се стараем да убеждаваме, защото така ни изнася), че са чисти, ама ... така ли е?

Aко се поставите на мястото на децата, бъдете сигурни, че те винаги искат да са и с двамата си родители, обичат и двамата (дори и когато родителите помежду си имат конфликти и дори и когато единият родител настройва децата срещу другия), много им е трудно да изберат един от двамата, трудно им е да приемат и да са свидетели на разправии и неразбирателство между тях ... Нещо повече, всички деца искат и до една определена възраст са убедени, че родителите им са едни идеални хора: добри, мъдри, безгрешни дори ... Много навътре вземат всички родителски думи, действия и т.н., с една дума отговорността ни е огромна. А после, като пораснат, дори и да са живели в що-годе нормална семейна обстановка, и постепенно започнат да забелязват обикновените човешки слабости, на които са подвластни и техните родители като всички хора, чак са леко поразочаровани. Но ако успеем да им покажем най-доброто от себе си, ако им дадем шанс да оценят, че се стараем поне ... Има и друго. Може да прозвучи натоварващо за родителите моя пост тук, но щом сме се решили да станем родители, следва да си носим и кръста.

Добре, като оставим настрана обичайната гарнитура от "падналото състояние" и човешката слепота" , тъкмо исках да попитам: Откъде се вземат тези желания и желанийца у нас? Защо на един човек му идват отвътре едни желания, а на друг - други, различни? Щото и Венци си противоречи доста - хем ние сме си създали човешки астрал, собствен, чрез желания, които пък били астрални магнитчета, хем пък сме кукли на конци, щото желанията, дето идват от нас, не идват от нас ...