Диана Илиева

Много ми се иска да ви питам, всички писали до тук, които имат официален/на или не пратньор/ка - как ще реагирате, ако утре, или след месец, или след година ви връхлети, както каза Слънчева като влак, една любов?

Запалянковците не са отделени от случващото се на терена. Даже напротив – сериозно са затънали в него. Няма нищо по фалшиво от тяхната радост и нещастие, абсолютно ненужни и неоснователни. Къде е тук безпристрастността? Футболистите също са затънали в илюзията на играта, устремени към победа, преследващи я с всички сили, която реално няма да им донесе нищо. Или мислиш щастието, ако спечелят двубоя, и нещастието, ако го загубят, за нещо реално и ценно. Как може човек да се поставя в зависимост от илюзиите си и да твърди, че това е правилния път за развитието му? Разбирам какво иска да каже ствн. Ще се опитам да дам друг пример за Станимир. Можеш ли да се научиш да плуваш, без да влизаш във водата, а само като стоиш отстрани на брега и наблюдаваш как другите плуват или се учат да плуват? Колкото и да ти обясняват и показват движенията, дишането и т.н., не съм видяла научил се на сухо. Нужно е да се цопне човек, да глътне/да се позадави малко с вода и ... тогава. И като се задавиш, да, няма да разсъждаваш съвършено трезво и безпристрастно, а може дори да се паникьосаш, но иначе пък човек тъпче на място и не усвоява новото умение - в случая да плува. Да стоят спокойно и безпристрастно на брега могат да си позволят само тези, които вече са перфектни плувци. А тези, които стоят на брега, без да са преминали през обучението да плуват, но не влизат във водата под предлог, че няма нужда, че ако влязат във водата ще им се ограничи гледната точка (буквално и преносно), други ще се плацикат около тях, т.е ще мътят водата и ще им пречат (разбирай - че ще им се размъти ума, емоциите), а тук от брега много по-добре виждат и разбират как се плува, кой от учещите се да плуват къде греши, кой плува най-добре и т.н. са или мързеливи, или страхливи, или самозаблуждаващи се хора. Последната категория е най-неспасяема; тези хора убедително и логично обясняват на себе си и на всички около тях, колко е глупаво да се влиза във водата и въобще да си губиш времето с разни дреболии като плуване, след като можеш да стоиш на брега и да мислиш за много по-съществени (възвишени) неща. И за съжаление в последната категория хора влизат предимно духовно ориентирани такива.

didi_ts, нещо не те разбирам. На няколко пъти употребяваш думата манипулация, но така и не можах да разбера в какъв смисъл, спрямо кое ... Обикновено думата "манипулация" е натоварена с негативен смисъл/отношение. Ето и тук накрая, в първия абзац говориш за "не толкова красива", "розов балон", "още по-розов", "блян" ... А веднага в следващия сама себе си опровергаваш и говориш за същата загубена свобода в положителен аспект. На мен лично ми хареса, че именно се показва зависимото положение на жените в семейството. И как те го намират донякъде за нормално, но и не всички, някои са вече с нова нагласа и отношение по този въпрос. И как при една равносметка, всяка от тях го осъзнава това (т.е и за тях не е несъществена загубената свобода). А тъй като го хващам тук-там този филм, веднъж случайно "уцелих" един епизод, в който ставаше дума, че и на мъжете (Али Реза) има се налага да се отказват от свободата си, от мечтите и копнежите си, в името на семейството, на честта и доброто име. И след години също се терзаят правилно ли са постъпили, добре ли е било да послушат сърцето си или все пак разума ... Хубавото на филма е, че не налага само една гледна точка и само една идея за правилна. Напротив, животът току опровергава убежденията на героите, поставя им изпитания, разтърсва ги изоснови, кара ги да залитат от една крайност в друга, като така намират себе си и постепенно изграждат адекватни преценки. И показват, че това продължава (в образа на Али Реза) или най-малко е хубаво да продължи цял живот

Тия дни се замислих по въпроса за доволството. Венци, да разбирам, че макар така косвено, но препоръчваш да сме недоволни. Щото доволни ли сме, значи спим. И похъркваме. Не че няма и такива доволни. Но ... това не е критерий според мен за спане или будност. Скоро бях на среща на випуска. Разговаряхме. Всеки по-скоро се опитваше да се покаже доволен, разказваше за своите успехи и постижения; избягваше да говори за неща от живота си, които не му харесват. Но ... зад думите прозираха като цяло недоволни хора (въпреки че повечето биха влезли в категорията на т.нар. успели хора). И ми се стори, че това не им помага да са будни.

Viki3, с това вече не съм съвсем съгласна. Може много да се спекулира с това, кое било кармично и кое не. И за съжаление обикновено всичко го извъртаме така, че да подкрепи нашите решения, да ги оправдае поне. Децата ... Има деца създадени и при прелюбодйствие, и при изнасилване, и при всякакви ситуации ... Вторият брак ... може да е неуспешен, но може да е успешен; имам примери за такива. Много ми хареса последния цитат didi_ts, може би голяма част от хората действително по свое явно, тайно, непризнато или дори неосъзнато желание се намират в такива триъгълници, четириъгълници и т.н. в своя живот. Но с това не бих се съгласила: Има такава сила. В противен случай следва да приемем, че всички сме 100% господари на живота си, а струва ми се, не сме. Дори в нашите съвременни и в никакъв случай нерелигиозни, човешки закони има едно такова понятие "непреодолима сила". Орлине, много хубав пост! Аз също не си падам по сапунките. Но Листопад ме заинтригува. И хвърлям от време на време по едно око. Тъй като сценарият явно е осъвременен, то ми направи приятно впечатление обноските между хората, които явни и в момента са валидни в турското общество (щом героите са с мобилни телефони и лаптопи) - Добър ден! Добре дошъл!, Добре заварил! Да ви е сладко! Да ви е честито! ... Дори и да се употребяват в известна степен механично, пак звучат много мило и доброжелателно. Когато аз бях малка ме учеха и беше недопустимо да срещна по-взрастен от мен съсед, познат, роднина и да не кажа първа "Добър ден!" или "Добре дошли!", ако дойдеха гости. Колко от сегашните деца правят това? Аз научих моите, а те като пораснаха ми казаха, че само те правят така, беше им странно, защо така съм ги карала. Казах, че така е хубаво за хората, които срещат. Сега, след като поотраснаха още малко, пък споделят с мен, че забелязват как хората, които поздравяват, много им се радват и ги хвалят, че са учтиви. А аз пък хващам себе си, че забързана в работата, далеч не всеки път казвам "Добър ден!" по телефона, ами мноооооого делово подхващам направо по същество. Май имам какво да науча от сапунката.

Много съм съгласна с теб Viki3! Точно в това стои въпроса - какво иска самата Даниела и какво е готова да стори за това, което иска Пък това, дето е написала Кlaudia и мен ме шашна Хъм, хъм. Първо не може да приемем, че кармата е нещо предначертано. Кармата на човек е най-гъвкавото нещо и той може да й влияе всекидневно в положителна и отрицателна посока. Това, че й влияе в отрицателна посока (прави си сам мръсно), не означава, че не й влияе и че нещата са предначертани. Второ, никой не може да излезе от закона на кармата. Е, аватарите (Исус, Буда и т.н.) са излезли от обсега на кармата на човечеството, но те вече са ангели така да се каже, така че сега за тях важи ангелската карма. Свободата се получава като се научиш да си създават предимствено добра карма. Трето. Третото направо ме шашна. Ако прочетеш какво си написала, ти съветваш Дани да се откаже от любовта си, т.е. от истинската си любов, защото тя обича явно само втория мъж, да се върне в семейството си, където по думите й има финансова сигурност и да заобича мъжа си с цялата възможна любов. Тоест излиза, че я караш да заобича с цялото си сърце финансовата сигурност и да се откаже от истинската си любов?! Силно подозирам, че тук темата вече съвсем се отвлече към обикновения човешки морал действащ под прикритие. Любовта е свобода! Но и свобода от финансовата сигурност, свобода от човешкия морал и т.н. Като престане човек да се самосъжалява, че няма да е финансово подсигурен и попада в свободата на истинската любов. Но докато човек смята любимия човек само за играчка, ще страда. Човек или трябва да се отдаде на любимия и да е с него или да го освободи, ако не може да го направи и да продължи да го обича въпреки брака му. И двете неща са израз на любов. Любимия се обича въпреки всичко. На любимия всичко се прощава. На любовта всичко е простено. Всичко останало е човешки морал. Klaudia, ти назоваваш любовта на Даниела към другия мъж човешка любов и я съветваш да се отрече от нея, а пък намекваш или поне някак тихомълком се оказва, че любовта към съпруга й би могла да е такава някаква божествена, безусловна ... . На практика и двете любови (ако ги има) са си съвсем човешки. Еднакво ценни (или вредни ) са. Нека да е съвсем ясно това - и на Даниела, и на другите четящи, защото така написано звучи манипулиращо. Това за кармата и т.н. също звучи странно, но Божидар чудесно е изяснил.

Перфекционизмът ... откривам го и в себе си в определена степен Моите уважения към специалистите, но за мен те някак все се хвърлят да класифицират, диагностицират ... (много са ентусиазирани, бе, защо така , напомнят ми моите първи стъпки в астрологията, когато и аз все се хвърлях да определям кой човек какъв е и да обяснявам защо ). Проблемът е, както каза и Станимир, когато нещото, в случая перфекционизма, дойде в повече. Ама то така е и с всички други неща. Също така далеч не всички деца са склонни да го развият, независимо че растат при описания тип родителско поведение. При другата част от децата неподходящото родителско отношение се пречупва по други начини, често пак нездравословни, но една част от децата дори се справят добре. Да ходим на терапевт - да, може, чудесно дори. Но пак зависи от човека, може и без терапевт, с помощ от приятел, дух. общност, учител, може с есенциите на Бах, може и сам ... всеки си е различен.

Подкрепям казаното от Ирина. Тези две уж помагащи мероприятия, не само че не помагат, ами и всячески усложняват нещата; особено раждането на дете/деца, което вкарва допълнителни персонажи в драмата, при това съвсем невинни и безпомощни. А иначе ... няма нищо по-тъжно и разочароващо да остарееш с човек, който не си обичал, а си търпял по някакви си съображения. И докато хората са по-млади, отглеждат деца, ходят на работа, срещат се с колеги/приятели (понякога дори и с такива паралелни партньори) и т.н. нещата са някак по-незабелижими и много хора са склонни да останат в това положение. Но ... когато остареят и хората и дейностите, които са изпълвали живота им се разредят значително, тогава положението лъсва в пълната си "хубост".

Мда, сега видях снимката и аз. На Скорпион ми прилича.

Granat1, темата е много полезна. Откъде са тези списъци? Направи ми впечатление, че в първия фигурират инд. орехче и джинджифилът, които не бих нарекла нискотоксични в по-големички дози, а във втория са ревенът, черната ряпа, сминдух и др. - все неща, които се ядат и то в не много малки дози, без особени последствия. А някои други от втория аз дори бих сложила при силно токсичните, но може и моята информация да не е особено точна или пък наблюденията ми да са погрешни, защото нямам голям опит с билките. Ще се радвам запознатите да дадат по-подробни обяснения.

Би трябвало да е Стрелец. Но тук наистина външния вид може да покаже има ли място за съмнение или не. Ако часът е малко по-ранен (15-20 минути), което може да се очаква, защото раждането най-вероятно първо е било бавно, второ не е минало по мед и масло, и едва ли на всички точно това им е било първа грижа, да гледат часа, то Асц. би могъл да е Скорпион. Това обаче добре ще си личи, защото тогава Асц. би правил и един съвпад с Марс, така че погледнете се в огледалото - ако веждите са дебели и гъсти, ако носът е леко заорлен, ако очите не са изпъкнали, но гледат твърдо и магнетично с рядко и незабележимо приклепване на клепачите, то нещата клонят към Асц. Скорпион.

Не зная какви са другите физически предпоставки при теб, но защо не опиташ да правиш известно време комплекса асани от йога (те и бе здруго имат сравнително малко противопоказания - примерно ако не ти е високо кръвното налягане и някои други неща).

Орлине, ти имаш чудесна специалност и няма нужда от сравнения, доказателства и т.н. Бъди убеден в това! А психиатър е също чудесна специалност и си има своето място и роля, не по-малко от това на психотерапевтите. А за съжаление положението е зле във всички болници в България, не само в психиатричните. От целия пост за мен важно е само това под чертата!

За мен се заблуждавате и то сериозно, и то по много въпроси ... На мен например никога не би ми хрумнало да назова нещо, което продължава 8 години "порив" Другото, което са Ви казали преди мен, че във всичко Вие виждате и възприемате само себе си, притеснявате си за собстеното си щастие и само привидно за това на околните. Но тук има и една уловка, тъй като Вашето щастие, така сте го изградили, че е обвързано и зависи от околните, та Вие сте в една много крехка позиция - ако някой от тези, от които зависи Вашето щастие и въобще положение в живота, вземе че се изнесе от живота ви, тогава ...? Опитайте да се поставите на мястото на всеки един от мъжете, които (уж) обичате. Как ще ви изглежда ситуацията от тяхна гледна точка? Например това, че 8 години съпругът или детето не са разбрали за паралелната връзка, не гарантира, че няма да разберат утре, или след месец, или след година ... И как ще се почувстват според Вас - щастливи ли? Вие на практика ги наранявате непрекъснато през последните 8 години, просто те все още не са го разбрали, поне не ясно и категорично. Мъжът от паралелната връзка също едва ли е щастлив - явно е влюбен, но не и щастлив; просто е изпаднал в зависимост от Вас, като същевремнно си дава сметка, че първо няма финансовата възможност на съпруга Ви, за да задоволява капризите Ви (това са Ваши думи), второ ако поиска да е с Вас, следва да разруши едно семейство, следователно той на практика няма шансове за пълноценен живот. Явно за 8 години най-сетне си е дал сметка за това положение. Животът Ви е дал огроооомен кредит, през тези 8 години и сега са се появили първите сигнали, че е време да си връщате заема. Не искам да Ви плаша, но ако не последва адекватна реакция от Ваша страна, очаквайте "съдия-изпълнител" в скоро време. от както се помня осем години си плащам и повярвайте ми за мен си е тегло голямо... в един момент аз забравих коя съм. от това да създам баланс да се правя, че нищо не се е слу4ило в къщи и да бъда перфектната домакиня с усмивка на лице, а вътрешно душата ми плаче и сърцето ми се къса,не агония ми незнам как да го нарека. Явно сме взаимно зависими един от друг ..и каква е формулата да сме независими? а относно той е наясно с това положение от доста години,но не е намерил подходящата за него жена,която да му дава спокойствие,да го обгрижват. Имаше няколко и всички съм ги приживявала с редом с него . Даниела, може би беше хубаво още отначало да разкажеш по-подробно. Да, хората сме слаби и за да не се чувстваме такива, се привързваме към някой - както беше споменато, това може да е всеки: съпруг/а, любим/а, приятел/ка, дете, родител ... Обаче и ти също си разбрала, че това е една зависимост от една страна, при което човек е твърде уязвим (ако този, към който се е привързал по някаква причина престане да изпълнява ролята на опора в живота ни и ... всичко рухва, нали?). От друга страна тази привързаност не е истинска опора, най-малко защото е нещо временно, нетрайно. От трета страна, човек (постепенно) губи собствената си идентичност, губи своята сила и самочувстивие, губи вярата в себе си. За мен първата крачка за теб е да се огледаш - и в огледалото, и вътрешно като човек, като качества; седни и напиши на един лист какви положителни и какви отрицателни качества намираш в себе си. Помисли си хубаво, не бързай. Ако имаш някоя добронамерена и умна приятелка, изкоментирай този списък с нея. След това напиши си един списък с нещата, които са важни за теб; отдели повече време, няколко дена дори, напиши много неща (като започнеш от любов, здраве, спокойствие, деца, семейство, работа, хобита или всякакви занимания, всякакви мечти или стремежи, желания да постигнеш нещо и т.н.) и после ги сортирай (ако е нужно пак на няколко пъти) по важност; номерирай ги. И виж кое ще изплува като номер 1 в списъка. Забележи, че някои неща са такива, че ако те липсват, не можеш да имаш друго нещо от списъка! Следователно събрази се и с това. Примерно не можеш да напишеш "Да изкача Алпите." на първо място, а здравето да се мъдри на второ или по-назад, защото, ако си болна, за какво изкачване ще си говорим? Другото важно нещо е, да си дадеш сметка, това, което си подредила на първите места в списъка, дали касае само теб или е обвързано и зависи по някакъв начин от други хора. Ако е така, отбележи тези точки с червено и си запитай, можеш ли да ги реализираш сама. Ако не - помисли дали все още ти се искат, защото това са неща, които по всяко време могат да ти изиграят лоша шега; ако въпреки всичко са много важни за теб (за мен например това са децата), то си реши, какво си склонна да пожертваш за тях и какво не. Ако да - разработи си план, как можеш да ги постигнеш и какво си склонна да направиш за тяхното осъществяване. Примерно беше споменала, че си финансово зависима от съпруга си, ако в списъка си пожелала финансова независимост, прецени как можеш да я постигнеш. Така човек постига някаква яснота за себе си. И въпреки че след това следва най-трудното - да съберем сили, воля и кураж и да действаме, то поне не сме толкова объркани към какво се стремим, кое е с приоритет. Казвам това, защото нещата при теб са доста спешни, доколкото разбирам; иначе бих ти препоръчала книги, които да те насочят по-добре в подобно направление. Другата жена ... пък и всички останали, замесени в ситуацията ... остави ги за известно време на заден план, не се занимавай с тях. Ако е нужно, намали малко грижите и по семейството дори, примерно иди за няколко дни на почивка, на гости при приятелка. Сега е време да обърнеш внимание на себе си, а именно да си изясниш нещата. Виждаш ли, отмъщението или великодушието към другата жена или към паралелния мъж въобще не е сигурно, доколко ще те удовлетвори и за какъв период от време, докато не си решила по принцип какво искаш за себе си оттук нататък. Успех!

Чета те и се връщам на твоите години. И аз се чувствах така. Имах много въпроси и както казва Мария-София, продължавай да си ги задаваш и да търсиш. За любовта ... ще дойде, просто в теб се прокрадва едно "не заслужавам" и това я отблъсква да кацне на рамото ти. А ти, разбира се, че заслужаваш. Всички заслужаваме. Дала си и даваш най-доброто от себе си, но дали на подходящия човек, дали той оценя какво даваш, забелязва ли въобще ...? Докато не обикнем себе си, не можем да обичаме другите, не можем и да получим любов от другите. Успех в новия етап от живота ти!

Вярно, доста планети имаш в Телец, но в Овен са и Слънцето и Луната! А домът на партньорските връзки, 7 дом, попада именно в Риби. Освен това съм забелязала, че хората се привличат така: на първо място тези, които са родени в една и съща стихия, на второ тези, които са родени в два съседни слънчеви знака, и на трето - тези, които са родени в подхождащи си стихии. Така че нормално е "рибешкото" присъствие в живота ти , както и това слънцето на съпруга да попада в "рибешкия" дом. Сигурно не ти е лесно; то си е и видно - сев.лунен възел е в опозиция с Асц. ти, но секстилът му със Сатурн указва, че ако се работи по въпроса, съвестно и търпеливо, то пропорционално с времето и със старанието, нещата ще се подобряват.

Съгласна съм с последните четирима. Много е лесно да дадем любезност; много е лесно, вместо да кажеш това, което виждаш, да кажеш това, което искат да чуят от теб. И мога да си представя, че daniela71 в същност това и очаква - някой да й каже, че е права, и колко деликатно и компромисно постъпва, та чак самопожертвователно, след като толкова внимава съпруга и детето да на разберат нищо, че на, какви са загубени мъжете, всички до един, и как не може да им се разчита и как я нараняват ... Обаче дали няма да й направим мечешка услуга така?! Защото животът така или иначе ще си поиска вересиите в един момент. И тогава на daniela71 ще й дойде като гръм от ясно небе (тя бурята вече се забелязва в далечината). Напълно съм съгласна, че едва ли ще й хареса това, което пишем и съответно нито ще ни чуе, нито ще й е лесно да си промени начина на мислене. Но все пак, като се поусложнят нещата, може и да се сети, че в един малко странен форум, едни така леко идеалистично настроени (а може би дори изглеждаме поизперкали ) хора са я предупреждавали, че някой нещо се е опитвал да й обясни ... Егоизъм, съвест ... никъде не съм употребила тези думички. Защото и не съм точно запозната със случая. Понякога хората постъпват наглед твърде егоистично, а се оказва, че не е умишлено, а някак по детски, непринудено, несъзнателно (което за съжаление не помага!) или както казва didi_ts, това може да е емоционална зависимост и от нейна страна включително. Аз също съм предупредила за това: Но каквото и да е, това положение си е доста далеч от хармонията, както самата daniela71 забелязва. А на princessa какво да кажа ... ако някой си мисли, че след като не го хващат, то може нон-стоп да лъже, или краде (не само материални неща, ами включително време, чувства,...), или каквото и да е, което ощетява другите и ще си е Ок - ами това е негово право. И е свободен да го върши. А свободата, както знаем, си върви в комплект с отговорността. И друго знаем - безплатен обяд няма. Така че, на печелившите - честито! Докато има време да им се честити, разбира се, че след това няма да е до честитки работата. Както каза и Божидар, това са си природни закони, няма нужда да се позоваваме на морал.

Да, всяка вещ е пропита от енергията на човека/хората, които я употребяват. Снимките дават още по-категорична информация за човека. Но ... каква е логиката, че снимката на починал човек, излъчва непременно лоша енергия В такъв случай снимки на Учителя, Майка Тереза и т.н. не бива да се слагат на видно място Иначе, независимо дали хората са живи или мъртви, техните вещи могат да ни повлияят; дали в положителна или отрицателна посока зависи от човека и от нашата съвместимост с него като енергетика, като излъчване. По тази причина всичко, което е втора употреба, включително не толкова персонално нещо като кола или жилище, носи отпечатък от своите предишни собственици и ползватели и съответно влияе на новите. Как енергията попива? Ами как записваме информация на диск и др.п. информационни носители? По подобен начин се случва, нали ние сме едни излъчватели на енергия. Качеството и дълготрайността на записа зависи много от вида на вещта (например тези, които имат кристална решетка са по-лесни за записване, но също и за презаписване), както и от честотата на нейната употреба, също от силата на енергетиката на притежателя й. Как можем да разберем дали имаме вещи с негативна енергия - ами примерно с радиестезично махало. Виж, за изтриването на "записа" се изисква по-голям майсторлък.

Eдна и съща стая ли делят с баткото?

Мда, и аз имам резерви към Кехоу. Аз намирам, освен горепосочената от Божидар, още много грешки в неговото изложение; и това при условие, че не съм се задълбочавала особено, а нямам и желание да прочета задълбочено книгата му. И ... твърде много такива автори се навъдиха напоследък, които аз лично не одобрявам. Дори и когато излагат верни неща, то го правят по неподходящ според мен начин. Това е като да се разпространява напористо инструктаж "Как да запалим пожар в къщи" сред деца от детската градина. При други автрои нещата са привидно по-съобразени и уж добронамерени в стила "Как успешно да изненадаме мама" (пак за същата аудитория), само дето не е съвсем сигурно, че изненадата ще е приятна. И на всичко отгоре е в сила това, дето казва Слънчева "всеки пречупва нещата според вътрешната си нужда и усещане". А подобни автори сякаш не си дават сметка за всичко това. Или си дават, но предпочитат сензацията и личния успех - тук и сега. Та така ... за скритите знания и лошите чичковци дето ги крият от нас.

По принцип всичко е възможно Все пак брак или годеж като че ли са по-вероятни през 2011 или 2012, отколкото тази година (или най-рано след рожденния ти ден тази година). И ... не се натъжавай, толкова си млада още, има време за всичко; тази година ще изисква от теб доста работа (във всякакъв смисъл), а същевременно ще има спънки и ограничения, но ако подходиш търпеливо и разумно, ако се потрудиш съвестно и сериозно, то догодина ще се радваш на добри постижения и резултати, ще се разкрият нови възможности ...

Мила alisaa, имаме цял голям форум Бременност и деца, моля, погледни там относно твоя въпрос. Има и специално подфорум Бебето и детето. Отглеждане, а в него и теми специално за кърменето, захранването, кога, как, с какво ... Не зная кой те съветва непременно да започнете захранване от третия месец и въобще каква е ситуацията - нямаш кърма или др. проблем, но там, в тези форуми ще намериш, мисля, хубава и актуална информация. Успех!

За мен се заблуждавате и то сериозно, и то по много въпроси ... На мен например никога не би ми хрумнало да назова нещо, което продължава 8 години "порив" Другото, което са Ви казали преди мен, че във всичко Вие виждате и възприемате само себе си, притеснявате си за собстеното си щастие и само привидно за това на околните. Но тук има и една уловка, тъй като Вашето щастие, така сте го изградили, че е обвързано и зависи от околните, та Вие сте в една много крехка позиция - ако някой от тези, от които зависи Вашето щастие и въобще положение в живота, вземе че се изнесе от живота ви, тогава ...? Опитайте да се поставите на мястото на всеки един от мъжете, които (уж) обичате. Как ще ви изглежда ситуацията от тяхна гледна точка? Например това, че 8 години съпругът или детето не са разбрали за паралелната връзка, не гарантира, че няма да разберат утре, или след месец, или след година ... И как ще се почувстват според Вас - щастливи ли? Вие на практика ги наранявате непрекъснато през последните 8 години, просто те все още не са го разбрали, поне не ясно и категорично. Мъжът от паралелната връзка също едва ли е щастлив - явно е влюбен, но не и щастлив; просто е изпаднал в зависимост от Вас, като същевремнно си дава сметка, че първо няма финансовата възможност на съпруга Ви, за да задоволява капризите Ви (това са Ваши думи), второ ако поиска да е с Вас, следва да разруши едно семейство, следователно той на практика няма шансове за пълноценен живот. Явно за 8 години най-сетне си е дал сметка за това положение. Животът Ви е дал огроооомен кредит, през тези 8 години и сега са се появили първите сигнали, че е време да си връщате заема. Не искам да Ви плаша, но ако не последва адекватна реакция от Ваша страна, очаквайте "съдия-изпълнител" в скоро време.