Диана Илиева

Благодаря

Вендор, аз също нямам данни за часа на раждане. 9.30 приблизително...? Сигурно имаш съображения ... А как ти се струва около 18.30? По принцип се знаят датите на значими събития в неговия живот, което ще позволи ректификация, но сега е късно. Може би в почивните дни.

А който няма проницателност какво да прави? И въобще тук въпросът беше - в състояние ли сме да си съставяме подходящи планове? Пък и тези планове, дето на нас точно са хрумнали, наши ли са наистина, ние ли сме ги създали, или просто сме си получили по мейла сценария от "централния сървър"

Да, и на мен ми е било интересно, обаче колкото повече се занимавам с това, толкова по-малко ми се ще да давам съвети кой с кого. Предпочитам да давам обяснения - какво и защо може да се очаква между двамата, кое ще върви по мед и масло и къде ще има противоречия и разминавания .... Включително какво може да се направи - от страна на единия и от страна на другия, какви промени, отстъпки, компромиси; трудно ли ще е, лесно ли и т.н. Другото е ... не знам чий избор: на хората или на съдбата/кармата - тук вече попадаме в други теми, които и в момента са актуални - например тази.

Мда, не е лесно да се прецени ... Пък и хич не е лесно да си дадем без бой правото на планиране И аз съм се чудела. Това, което обясняваш, погледнато от една страна така лееееко замирисва на манипулация; най-малкото спрямо логиката и съвременния ни начин на мислене. От друга страна има много примери от живота, които подкрепят тезата ти - примерно, за да стане човек адвокат, трябва да учи именно право и то в продължение на около 5 години; т.е планирал е (той или неговите родители), кандидатствал е, после е проявил постоянство няколко години подред ... Ама колко хора има, които са завършили едно, а работят друго? Много! Дори хора, на които талантът и призванието личи отвсякъде, са правили такива опити - мисля Георги Парцалев беше учил медицина, кой друг пак много талантлив наш актьор беше се изучил за минен инженер, та и стаж имаше в рудниците, сякаш , ама ... в крайна сметка съдбата си казва тежката дума. Та се чудя - кой какво си избира, чий план се осъществява и ... в крайна сметка има ли объркани животи или колкото и да е провален (според нашите човешки критерии) и колкото и поврати да е имал, то животът е ТРЯБВАЛО да бъде такъв, предопределено е било?

Moже би нещо свързано с декорация, но по възможност в някаква по-материална сфера - примерно аранжиране на витрини на магазини, аранжиране на цветя, аранжиране на храна ... Не мога да измисля точна професия, но най-общо попрището хем ще е свързано с оказване пряка помощ/грижа на/за хората, имам предвид на материално равнище, хем ще е свързано с естетиката и дори може да е в някаква малко елитарна сфера. Примерно може да е Агрономия със специалност Цветарство, може да е кулинария, специализирана примерно в студена кухня, може ... да работиш във фирма за организиране на партита (а, това последното дето ми хрумна, като че ли е най-подходящо ).

Ами за разлика от месото, вредността на ГМО-тата в много отношения е доста съмнителна и при всички случаи е далеч по-малка. Освен това изборът дали човек ще се храни с ГМО или не си е негов. Точно употребявайки животинска храна, човек е лишен от този избор, защото предварително не знае дали животните не са хранени с ГМО. Всъщност това според мен е факт и то в много по-големи мащаби отколкото употребата на ГМО от хората. Ако погледнем реално, с намаляването на консумацията на животински продукти, консумацията на ГМО би трябвало да спадне. Аз мисля,че драстичното намаляване на производството на месо и мляко има за цел да създаде повод пак да се "бие тревога" за невъзможността да се изхрани населението на земята(така бяха създадени първите ГМО) и да създадат кой знае какви нови модифицирани изчадия.Струва ми се,че зад всичко това стоят по-скоро икономически интереси,а не загриженост за доброто на хората и планетата. За вредата от ГМО ще разбираме тепърва - дано не се окажат толкова вредни! Хората гледат животни откак свят светува и ги ползват за храна и други нужди.Дали намаляването на броя на тези полезни животни(да не кажа ликвидирането на цели видове)няма да доведе до нарушаване на екоравновесието?Не е ли по-добре да се остави на хората сами да решават с каква храна да се хранят,а усилията и средствата да се хвърлят за производство на екологично чисти продукти?!Може би това е по-трудно и по-скъпо от създаването на ГМО и няма да напълни бързо нечии джобове? Съгласна съм с granat1. Моля, не се заблуждавайте, че може да има ограничено производство на ГМО. Макар и изменени, тези растения имат жизнеспособни полени, които се разпространяват от природата по невъзможни за контролиране начини - вятър, насекоми, животни. В някои региони, където масово се отглежда примерно ГМО царевица, вече НЯМА диворастяща такава, със запазен естествен геном - т.е дните на истинската, природносъздадена царевицата са преброени; дори и цялото човечество да се втурне да унищожава всички култивирани и диви насаждения от царевица, които са изследвани, че са ГМО или за които само се подозира, че са такива, пак не може да се спаси положението. Твърде малко хора разбират това, не разбирам защо. В момента май само специално селекционираните семена (предимно на сладката царевица) в изолирани участъци са с нормален геном. Стигна се до такъв парадокс - при мен идват клиенти, които казаха: "Искаме да си купим семена на сладка царевица, но ще го направим, само ако ни кажете, каква е технологията за отглеждането й, защото ние по принцип сеем и сега сме засяли фуражна". Аз по инерция отговорих - "Няма съществена разлика спрямо фуражната - единствено семената се засяват по-плитко и схемата на засаждане е малко по-рядка, около 5000раст/дка." Последва възмутена реакция - "Не на нас тия! Миналата година също посяхме 15 дка сладка царевица, третирахме я с хербициди като фуражната и ... от сладката царевица нищо не остана, а фуражната ни си беше жива и здрава. Хербицидите ни ги препоръча агроном по растителна защита." Е, познайте защо така е станало - каква е била едната и каква другата. Това при условие, че у нас уж няма ГМО. А агрономите ВЕЧЕ СТАНДАРТНО си действат по растителната защита ВСЕКИ ПЪТ като за ГМО царевица. Познайте и каква сладка царевица ядем, дори и да е посята от нормални семена, след като блоковете с фуражна и сладка са един до друг, и много лесно биха се опрашили един от друг (царевицата се опрашва по въздушен път, от вятъра) - ние ядем семената, т.е вече променената част на нормалното растение. Фирмите, създали ГМО, са инвестирали твърде много пари, за да се откажат толкова лесно. Докато не си избият инвестициите, няма да престане разпространението на ГМО. Дори и след като стана ясно, че в крайна сметка добивността не се е повишила. Не мога да ги разбера - това явление ще засегне цялото земно кълбо, техните собствени наследници: деца, внуци, ще ядат също. Какви илюзии хранят, че след като имат много пари, ще успеят да осигурят нещо друго за тях?!? Колкото и пари да имаш не можеш да спреш трилионите полени носени от вятъра. Ама защо ли се чудя. Скоро по някоя от телевизиите май гледах предаване, как фармацевтична фирма, вложила много пари за разработка на лекарство срещу рак, в крайна сметка не успява да предложи ефикасно такова, но тъй като са похарчени много пари, започва да произвежда едно, което не само че не помага, но дори вреди и въпреки това (явно е платено навсякъде, където трябва) и лекари и болници го изписват и прилагат регулярно на болните, докато ... не са компенсирали инвестицията си дори с прилична печалба и едва след това са спрели. И не за друго, ами се уплашили в крайна сметка да не ги разобличат, да не лъсне истината отнякъде. Действието се развива съвсем скоро - преди 1 или 2 десетилетия.

Извини ме, пропуснала съм този пост. Лоницерата не е капризна, вкоренява се лесно, включително сама пуска корени, когато клонките са в допир до почва, дава издънки, въобще може по много начини (особено тази, която имаш предвид, че те са твърде много видове - има правостоящи, има увивни ...). Ако се купи растение от разсадник, щом е контейнерно, се прихваща целогодишно; ако е изкопано, пак вероятността е голяма - както казах не е капризна, нито претенциозна към почва, осветеност (развива се добре и на полусянка) и т.н. За папрата - той е силно влаголюбиво растение от една страна и предпочита полусянката от друга ; забележи, че и в планината расте примерно покрай разни поточета, въобще влажни и засенчени места. Та в този смисъл някои градове, които са с по-топъл и сух климат не са най-подходящото място за папрат. Още повече, че не е аклиматизиран. Възможно е и да не е бил изваден с достатъчно голяма коренова система. Хубаво е да се засади в торф или широколистна листовка, да му се осигури както почвена, така и въздушна влажност (често пулверизиране с вода), да бъде в градина на полусянка или на северната тераса в апартамент ... такива мерки могат да се вземат, за да успее да оцееле това красиво, древно растение

Малко допълнение,че вчера писах набързо.От това,което ми е попадало по темата съм останала с впечатлението,че интуицията е връзка с душата в някаква степен.Душата,идвайки в нова инкарнация знае всичко.Тук и сега в материята затъваме дотам,че губим връзка с нея.Нещата биха могли да се обяснят и със фините тела,които създаваме в процеса на съзнателна духовна работа,която извършваме евентуално.Тогава нещата се ускоряват.Ако няма такава, следват безкрайни инкарнации и бавно усвояване на уроците,съответно и бавно формиране на фините тела. Мария-София, разкажи още . Казваш - фактите ми се подреждат; а ако нямаш на разположение факти? Извличаш ли и факти за ситуация или човека? Казваш - лъсват в пълен вид - това значи ли, че получаваш информация за всичко, касаещо човека или ситуацията, вкл. неща, които не си искала? Също - по какъв начин се свързваш с човека - в смисъл нужно ли е да го познаваш, или просто да го видиш, а може би само по снимка ...?

Вили, гледам, че другите говорят за его, а ти за егоизъм - може би от там идва някакво разминаване. Или - няма разлика в двете думи? А като прочетох това: ... знаеш ли ... въпреки че в твоите постове има най-много емотиконки с усмивка, като че ли имам нужда да бъдеш още по-мека и разбираща ... но това едва ли е обективно - предполагам просто моя егоизъм по низходяща степен има тази нужда.

Според мен егото ни позволява да работим тук, на материалния план. Затова сме го "получили" и развили. А благодарение на живота/работата на материалния план успяваме да трупаме специфичен опит и да израстваме.

Направи ми впечатление това изречение на Klaudia: Не ви познавам и двамата, но може би точно там (удебелението е мое) е ключа на палатката. И нещо в по-общ план - агресията на физическо ниво ни изглежда най-реална и най-страшна, но на практика е обратно. Колкото на по-фини нива се качва агресията, толкова е по-разрушителна. Дори и когато хората, към които е отправена такава по-фина агресия, не успяват съзнателно да си дадат сметка за това, те все пак я чувстват/усещат и ... се бранят; както могат; който е свикнал да действа на физическо ниво - там, който обичайно реагира на емоционално ниво - там и т.н. В този смисъл мога да направя връзка с темата на Божидар за неприемането. Неприемането наистина означава отхвърляне и желание за унищожение и е най-мощната от всички видове агресии на по-ниски нива от менталното. Буквално. В този аспект могат да се изкоментират ред случаи, в които жената е систематично бита в продължение на години от съпруга си, но този съпруг като правило го сполетява нещо - болест, пиянство или др.п., които в крайна сметка го унищожават първо емоционално, а после и физически, а страдалата на физическо ниво и едва оцелявала след побоите съпруга продължава да живее още 10, 20, че и много повече години след смъртта на съпруга и то в сравнително добро ментално, емоционално, че и физическо здраве, защото знаем, че физическото е следствие. Боят на съпругата/партньорката също не започва от 1 ден - започва тогава, когато усещането за менталното неприемане/отхвърляне или направо да кажем желание за унищожение (което може да бъде и подсъзнателно) се натрупа и надхвърли съответния праг на съпруга. На практика повечето партньори воюват помежду си, като всеки употребява такива средства, каквито му се струват най-подходящи, според своите си убеждения, светоглед, възможности и т.н. И така погледнато, партньорът, който е избрал и употребява само физическо насилие, е най-скромния и безобиден/безвреден такъв.

Е, в такъв случай нещата с външния вид са по-сложни. Всяка от тях ще "допринесе" за нещо във външния вид, като зависи коя от планетите е най-близо до асц., коя е най-силна и т.н. Нямам време да обяснявам, може да погледнеш описанията на съотв. тип човек, какви хар. черти би придала всяка планета и това би обяснило наличието на такива при теб. А ако има необясними такива, тогава да мислим за уточняване на часа.

Сексът според мен е едновременно вземане и даване (погледнато на всички нива, не само на физическо). Много си прав,Божидар. Толкова простичка истина,а не бях се замисляла-и сега като се замислих,чак страх ме хвана,щото излиза,че който е много дащен е дащен за всичко,и ако е прекалено щедър към мен може да се очаква,че е щедър навсякъе.Щедър на ласки,на комплименти,на секс...И какво излиза,че да получаваш от някого от всичко по много означава,че нищо от него не е само твое.Ама се оплетох в мисли и аз,но ми стана тъжно-няма пълно щастие Ееее, princessa, ама защо пък искаш само към теб да е дащен, а към останалите стиснат ; тогава ли само ще ти е пълно щастието? Ами нека и други се облажат . То по принцип си е трудно да искаш нещо само за себе си. Или обратно - само за другите. По някое време говорихме по подобен въпрос - някои жени искаха до себе си силен и властен мъж, обаче само към другите да е силен и властен, а към тях да е мек, добър, отстъпчив (т.е да се вслушва в желанията им и да ги изпълнява). Е, такова животно нЕма. Пък за секса не се притеснявай, по-горе казах - струва ми се, че при него имаме и двата процеса: и даване, и вземане, тъй че човекът следва да е добре и с двата процеса.

И аз забелязах кавичките, но това нищо не променя. Дали знаейки нещо се заблуждаваме или не, нищо не променя. Ние действаме на базата на това знание, пък било то и илюзорно. Не бива да се предполага единствено възможността, че знанието ни е погрешно, т.е. че се заблуждаваме, и да се поставя думата в кавички. Аз допускам тази възможност, но не отхвърлям другата. Пътят до истината не е лесен процес и разпознаванети й не може да дойде отвън. Това е качество, което се развива със собствени сили, чрез собствения опит на човека. Разпознаването на истината от заблудите е част от пътя. Човек трябва сам да разбере, че се заблуждава, за да може да преодолее дадените заблуди. В противен случай той ще си остане подвластен на тях, пък ако дори и самия Бог го наставлява в действията му. Хубаво, че си забелязал кавичките. И естествено, че това променя смисъла на казаното. А в моя пост забеляза ли думата понякога, която сега оцветих в червено (има и други думички - уж, много често и т.н.)? Следователно и аз (и предполагам Божидар) не предполагам(е) че винаги, а само понякога; не допускаме само едната възможност, а и другата. С останалата част от поста съм съгласна; точно това имах(ме) предвид аз (и Божидар предполагам, откривайки темата), че разпознаването на истината от заблудите не е лесно, че в съзнанието ни има напластени разни убеждения от страна на родители, приятели, общество, възпитание, книги, морални норми и т.н., много от които не само не помагат, но дори пречат на разпознаването й и т.н. да не се повтарям.

А има ли планети около асц. или в 1 дом?

Божидар, слизане и падение не са едно и също. По горе останах с впечатлението, че си ги смесил. Иначе не мога да се съглася с написаното от тебе. Какво искаш да кажеш? Да не се занимаваме с това, което смятаме за нужно? Как можеш да се занимаваш с неща, за които не знаеш, че трябва да отработиш? Според мен трябва първо да осъзнаеш, че нещо има нужда да бъде отработено, и едва след това да започнеш да го отработваш. Иначе не могат да се постигнат никакви резултати. Хаотичните и несъзнателни усилия не могат да доведат до нищо съществено в духовен план. Забелязах кавичките. След като са сложени, аз разбирам следното - Божидар е искал да каже, че понякога съзнателно ние се опитваме да правим неща, които уж са много наложителни, много важни, а в същност това са някакви наши, много често неподходящо поставени цели, които именно волево се напъваме да осъществим, защото трябва да ги направим (такива са ни убежденията или по-скоро предубежденията, заблудите ...); често тези цели дори не са съвсем или дори никак наши, ами са формирани или поне повлияни от семейство, приятели, средата, в която живеем... А ако решим да се освободим от това съзнателно трябва, което сами си налагаме, то от несъзнателното започват да изплуват в нас стремежи към действителното наше призвание; това е искал да каже според мен с това "още не "знаеш"". Прекаленият контрол и самоконтрол, прекаленото планиране и то на неща, които няма как да сме сигурни как е най-добре да протекат, прекаленото придържане към поставени цели ... всичко тези волеви прояви могат да спънат или дори тотално да възпрепятстват развитието ни. Или хайде, общо погледнато човекът ще се е развил/променил, но в посока, която може да не е никак подходяща за него, която ще го е отвела твърде встрани от пътя му. Съзнавам, че в нашето общество да кажеш: "това е волеви човек", звучи като положителен атестат, както и "безволев човек", звучи като мекотело, като някой, който нищо не може да постигне. Но и аз се замислям напоследък - не е ли по-добре нашата човешка воля да се смири/смали, да се опитаме да чуваме и разбираме Божията такава? Защото в крайна сметка какво постигаме, ние, волевите хора - постигаме точно резултати, а именно в духовния план като че ли те не са толкова важни; съществено е развитието, пътя, движението напред ... Хм, прочетох се и виждам, че не звуча ясно; обаче и не мога да измисля, как да го кажа по-разбрано. Идеята ми е, че не, че не бива да развиваме и прилагаме волята си, но че поне засега обичайния начин на прилагане е най-често неподходящ. Виждам край себе си хора, които полагат неимоверни усилия да постигнат нещо и ... нито им е комфортно, докато полагат тези усилия (обаче ги правят, защото така трябва или защото целта е примамлива, благородна и т.н., всеки с мотивацията си), нито са доволни след това, когато са постигнали набелязания резултат. Виждам и други, които съжаляват за неща, за които не са проявили достатъчно воля да ги постигнат. А много сме едновременно в някои отношения от единия тип, в други - от другия тип. И едните, и другите не успяват да стигнат до същността на нещата спред мен. А, какво съвпадение - тъкмо написах поста си и видях пуснатата беседа: Пътят на добрите постижения. Нещо такова се опитвах да изразя и аз, естествено далеч не толкова добре.

Стан, подкрепям изцяло по-предния ти пост - и аз мисля така, дори сложих плюсче (ей, научих се и аз да ползвам тези плюсчета; знаех си, че има ли ги, ще има и изкушение за употребата им ). А иначе относно последния - аз не изтълкувах "не-воля" като спекулация; напротив, стори ми се една изключително подходяща игра на думи (и на Кристиян сложих едно плюсче на първия му пост ), защото думата "неволя" в конкретния случай се отнася и буквално, и преносно много точно към поставения въпрос.

...изкуствен интелект... експертни системе... я да оставим тази помпозност. Компютъра още хиляда години няма да може дори да се доближи до имитация на мозъка. Мозъка и останалата сома са изградени на молекулярно ниво, недостижима мечта за тежките и груби интегрални схеми, да не говорим, че компютъра не може да преведе дори елементарен текст - превежда го като................ Идиот! Хе-хе, Алекс, отиваме право в Разговорки, ама все пак ... недей така. Каква помпозност , чисто ежедневие - в момента т.нар. интегрални схеми също са на молекулярно ниво. Буквално. Не се шегувам. За да са толкова миниатюрни имат буквално няколко или дори само един слой атоми/молекули от съответното вещество в полупроводниците, кондензаторите и другите им елементи. И ... каква ирония - навремето участвах в разработване на експертна система именно в сферата на медицината, после за разпознаване на ръкописен текст (което, както можеш да се досетиш, включва и разпознаване на изображения) и направо си е суперполезно, като знам какъв почерк имат някои хора , а след това с един аспирант по Българска филология от СУ правихме нещо точно за разчитане съдържанието и евентуално превеждане на текст. И това беше преди 20 години - едва прохождахме. До сега нещата са дръпнали много и в България, и навън. Наистина си е трудно и резултата не е перфектен, ама все пак превежда, нали Моля, не се отнасяй така грубо към нашето все още далеч от съвършенството творение, не го наричай идиот. Все пак върху нас и нашия мозък сигурно са се трудили повече време , а и кой знае точно какви същества Иначе по темата - съгласна съм с последния пост на granat1 - внимавайте, безопасно и безобидно лечение няма.

Мда, картите са раздадени - много точно ! И буквално, и преносно, и всякак. Аз може да съм искала да се родя в Кения, като висок, атлетичен негър, който ще спечели олимпийско злато на 5 000м, ама на, не съм Преди години много обичах да играя бридж. Но и която и друга игра да вземем (покерджиите сигурно най-добре ще разберат) - същото е. Получаваш си картите и правиш с тях, каквото можеш. И да - колкото по-малко емоции и желание за победа, толкова повече успяваш да извлечеш максималното от картите. А колкото до избора - амиии ... човек може да оплеска и най-хубавата ръка; а може и със сравнително слаба ръка да направи доста, но все пак не повече, отколкото му позволяват картите.

Добре, добре... сравнението може да е за някакво подобие, но не и буквално. Например мозъка е самообучаващ се "софтуер", а на примитивният хард диск едно минаване с магнит - и дотам! Я, чакайте аз като инженер да внеса едно уточнение. По принцип има самообучаващ се софтуер, експертните ситеми, също т.нар. изкуствен интелект (аз самата разработвах на времето, когато се трудех на компютърджийското поприще ) са все нещо подобно, а има и по-съвършени неща вече. Хард-диска си е част от хардуера (на който хардуер може да се запише такава самообучаваща се програма, тип изкуствен интелект). А мозъкът ни на практика не е нещо много повече.Та и на нашия мозък един електрошок примерно и ... е до там. Иначе ясно, че е сравнение и като такова е само подобие, не е буквално. По принцип с темата исках да обърна внимание на хората да не купуват ей така случайно хо лекарства, просто защото уж не са вредни, има си ги в аптеките и си ги продват без рецепта.

Първо да отговоря на подчертаните от мен въпроси - ако питам за вреди, това не означава, че непременно се боя, а че желая да имам пълна и точна информация; "чиста субстанция природа" са и всички несинтетични наркотици, отровните гъби, радиоактивните минерали и какво ли още не, та затова не мога да разбера на какво се чудите. Не съм съгласна особено и с термина "ненатраплива терапия". Всяка терапия е нещо, което правим умишлено и съзнателно, за да доведе до промяна, евентуално към по-добро. Но по принцип исках да питам и говорим за нещо друго. Есенциите на д-р Бах са създадени след хомеопатията (както знаем самия Ричард Бах е бил практикуващ хомеопат), именно за да се предложи нещо, което да няма или поне да са смекчени негативните възможни последици при приложението му. Възможно ли е обаче да има такова нещо - само с положително въздействие? Какво ще стане, ако един и бездруго суперсамоуверен човек, с високо самочувствие и т.н. приеме есенция за повишаване на самоувереността и самочувствието например? Знаем, че д-р Бах е експериментирал и внимателно е подбирал растенията; не е правел есенции от всички - защо? Всяко растение си има собствена специфична енергоинформационна матрица, която, приета от човека, би му повлияла по определен начин. А сега знаем и за други, следбахови есенции. Как стоят нещата?