Диана Илиева

Мммм, хубави разсъждения по принцип, но все пак лееекичко ще те изкоригирам. Именно тук става въпрос за вътрешно израстване. Ако не си силна личност, т.е ако не си спечелил вътрешната "борба", няма как да се надяваш, че ще успееш да проявиш нещо на външен план. Ти как мислиш, откъде им идва на героите това себеотрицание, откъде вземат смелостта? Ето, даваш цитати, ами поучи се отново от Учителя (първите ти цитати в тази тема) - той казва, че който има Любов в сърцето си, само той няма страх. Та, съвсем прав е Александър, като ти говори, че за всички нас, дето е ясно, че още не сме съвсем като героите, е нужно да работим усилено над себе си и дай Боже да дойде време и ние да развием тези вътрешни качества, които да ни позволят да бъдем герои. Т.е нужно е да култивираме любов, забележи - не друго, ами любов! И въобще ми е интересно, ти мислил ли си за това? Как се става герой, случайно ли? Ей така, "случая го налага" казваш ти и въпреки, че му липсва вътрешното израстване, вътрешната сила, ама хоп и става герой? Ми тогава защо всички не стават герои? Много хора дори едновременно попадат при такива "наложителни случаи", ама малцина се проявяват геройски. Защо според теб някои имат смелост, а други при същите обстоятелства се страхуват?

Благодаря за темата, благодаря и за представянето на Ян Гарбарек - чудесна музика!

Разбира се, че е подходящ, точно такъв, какъвто ни е нужен към момента и включително какъвто сме си го направили и ние самите, колкото и миниатюрен принос да сме имали за това, но е редно да го споменем, най-малко за да не забравяме за своята отговорност. И да, не ние инициираме промяната, но затова пък наистина участваме в нея, като по-нататък евентуално още по-активно. Имам и още едно разсъждение, за жалост в противоречие с концепциите на авторката на темата, но винаги ми е била интересна тезата на хората, призоваващи унищожаването на сегашния ни аз, щото някак бил фалшив, заблуждаващ се, задържащ ни в материята и какво ли още не. Значи какво се унищожава - нещо, дето е излишно, дето пречи и т.н. Е, аз не съм видяла в природата едно излишно нищо. Всичко, де що е излишно, а какво остава такова, дето пречи, тутакси отмира. И като казвам тутакси, наистина много бързо, включително и за нашите човешки стандарти за време. Буквално в рамките на един човешки живот ще се забележи изгубването на нецелесъобразната ... мутация, да го наречем. Пък ние влачим нашия фалшив, пречещ ни, закопаващ ни и не знам какъв още "аз" вече не знам колко хиляди години. И той горкия, не само че не отмира, ами и се развива. Е, ами да вземем да решим вече, че все за нещо е полезен този "аз" и да се поразмислим защо и за какво, че и да се поразбудим малко - да го потренираме, да го активираме, току виж и сме разбрали, какво се иска от нас.

Ето и ти разсъждаваш по този начин. По каква причина слагаш знак на еквивалентност между неприемам и неодобрявам, между приемам и харесвам/одобрявам? Да приемеш нещо, това означава да гледаш реалистично на нещата, да приемаш това, което е даденост, обективна реалност. Аз приемам светът такъв, какъвто е и напълно съзнавам, че той, светът, не е идеален. Идеален ли е според теб? Да, светът е такъв, какъвто трябва да бъде към настоящия момент, нито съм недоволна, нито го отхвърлям, но той, светът, се развива, ние също, а междувременно волно или неволно допринасяме за промяната му. Ама аз-ът бил фалшив. Е, фалшив, фалшив, колко да е фалшив Така или иначе нямаме друг аз към момента (интересно, това не е ли едно отхвърляне на аз-а от твоя страна, докато аз отново приемам, че към момента имам този си аз и това е положението). Но нали и това се променя, нали и по това работим. Все повече се осъзнаваме, все повече се научаваме да интегрираме и другите съставки на съзнанието си в своя аз. Затова всякакви такива спекулации по темата са излишни.

А, не, не. Тук има логическа грешка, още в третото и четвъртото изречения и затова изтрих последващите разсъждения. Значи откъде следва, че стремежът е неприемане? От никъде! Да отричаш нещо, да го отхвърляш, да се бориш против нещо - да, Ок, това е неприемане. Но дори и ако някой се бори ЗА нещо, това не означава, че този човек не приема действителността. Какво остава пък, ако има стремеж. Аз мога да приемам всичко около себе си съвсем нормално, но това не ми пречи да имам стремеж към нещо друго. Дори и всичко около мен да е съвсем хубаво, защо аз да не нося в себе си някакъв идеал. Ако човек няма идеали има 2 варианта: 1 - той вече е достигнал края на безкрайното си развитие, т.е той е ни повече, ни по-малко БОГ; 2 - такъв човек е затънал в духовна пустота. Също откъде-накъде да е непременно алчност? Дали е алчност, ще се определи от вида на стремежа. Не може ей така с лека ръка да отметнем всеки стремеж като алчност. Да ви кажа напоследък непрекъснато срещам такива послания. Включително умни и интелигентни хора попадат в капана им и се хвърлят в разни крайности (или поне крайни изказвания ). Нищо друго не мога да кажа, освен: Будни бъдете!

О, стига, наистина ли така ти изглеждат нещата, че трябва някак да ми угодиш? Но защо? И виж, аз не съм любителка на цитати от Учителя, ако се загледаш в мненията ми, ще се убедиш. Нито пък се изживявам като някаква ученичка на Петър Дънов. И не те имам за фанатик. Като тийнейджърка, а и доста години след това бях също като теб - поглъщах една след друга различни биографии на герои, възхищавах им се и т.н. Не, че сега не се възхищавам, но взех да се замислям - добре, как се развива обществото? Какво и как да се направи, за да се подпомогне това развитие? Ииии ... взеха да излизат наяве едни такива не толкова ярки и заблежими неща, като подвизите на героите. Реших да обърна внимание на аудиторията и на това (приеми го и като баланс на твоето "ореваване на форума" ), защото героизмът няма нужда някой да го хвали, той и така се забелязва отдалеч, докато другото, дето аз обяснявам, повечето, особено млади и разпалени хора като теб, действително не забелязват и не ценят.

Знаеш ли, мисля да ти кажа това - във вашите отношения просто има тръпка, страст, както казваш, но защо си мисля, че това е само защото се виждате сравнително за кратко, едни такива "откраднати" моменти, придружени и от друга тръпка - да не се издадете, да не ви хванат и т.н., разбираш какво имам предвид. А ако заживеете нормално и обикновено като двойка, както сте сега с твоя приятел, ще бъдеш сериозно разочарована, защото тази тръпка скоро ще се разсее - няма да има тайни, трепетно очаквани срещи, "забраненият" плод вече няма да е забранен и т.н. И тогава ... на преден план ще изпъкнат главно лошите качества на втория, който ти самата описваш като един твърде егоистичен във всяко едно отношение персонаж.

Ама, разбира се, че героите са жив пример за смелост, себеотрицание и т.н., никой не отрича. И не става въпрос за ръкопляскане, а действително е хубаво все повече хора да заприличат на героите; това ще означава, че хората са се развили, израснали са. А аз просто обяснявам, че просветителската работа изглежда скромна, семпла и за съжаление никой не я забелязва; говоря за хора, като дядо ми, който вечер край огъня ми разказваше приказки за "Крали Марко и три синджира роби", говоря за учители, които рецитират в клас "Балканджи Йово" и т.н. и т.н. Разбираш ли сега - ако ги нямаше тези хора, скромни, обикновени, "негерои", веднага след смъртта на Левски никой нямаше да го помни и никой нямаше да му се покланя. А тези хора именно запазват и умножават искрицата, дадена от героя в сърцата на следващите поколения. Не подценявай тази дейност, тя е много съществена, нищо, че не е толкова ярка и забележима, като една типична геройска постъпка. Защото наистина е важно колкото се може повече хора поне в известна степен да станем също герои, да се стремим към идеала на героите, да преодолеем страха си, да надживеем егоизма си, точно както Учителя призовава.

Добре, отговарям на зададения пример - аз бих искала все повече хора и на ум да не им идва да сядат пили зад волана. А за това героя няма да помогне, това става с подходящо възпитание, обучение, създаване на подходящи условия, закони и т.н., все тривиални, но важни неща. Ето затова говоря аз - Александър ме е разбрал - за онова другото геройство, тази искрица, която е запалил героя да се посее в душите на другите, да се укрепи и разрасне. Не успеем ли да направим това, жалко за жертвата на героя. Затова хората увековечават героите - в приказки, песни, стихотворения, исторически текстове, затова си ги разказват и преразказват, затова се учат в училище, за да не ги забравим, за да развием подобни качества и добродетели в следващите поколения. И колкото и да са незабележими и негероични по природа тези действия, но те наистина са трудни, бавни и на практика - по-съществените.

Пътят към събуждане, групов процес ли е или индивидуален? Има ли случаи на групова нирвана? Как става мутацията, която тласка еволюцията напред? Става първо в един отделен човек или има групова мутация? Мисля, че е ясно, че мутацията (физическа и духовна) става първо в отделния човек и после се предава на останалите хора. Затова наричаме някои хора герои .... хе хе Хем е индивидуален, хем е групов. Защо? Защото всеки е нужно лично да развие сетива, чувства, разум, качества, способности, съзнание ... да не изброявам, но ние сме една цяла еволюционна вълна, движим се в голяма степен анблок, не е възможно 100 или 1000 да се откъснат, какво остава за един. Ако всички сме един голям жив, плискащ се океан, то някои още са на дъното, други са по-посредата, а трети са съвсем горе, вълните, които се устремяват напред и нагоре към други пространства ... Героите - това са пръски от вълните, капчици, откъснали се от Цялото, за да се извисят още малко нагоре, проблясват на Слънцето и после пак се събират с Цялото. Обаче е нужно сериозно вълнение, което да раздвижи и преобърне големите дълбини. Иначе само ще се поразпени този океан, ще се поразпръска, но голямата му, съществена част няма да е помръднала на косъм.

Ех, последните коментари пак "бягат" от темата, но мже би са съществени, затова ще се включа и аз. Да, съгласна съм със Стан - важно е какво искаме да постигнем и какво проявяваме. Към Божидар имам следния въпрос - това твое становище: "Когато искаме другите да не са такива, каквито са, то искаме да ги променим, а това е злоба към света, какъвто е в момента. " според теб отрича ли развитието, еволюцията? Защото аз точно така го разбирам. Развитието е промяна, промяна на всеки от нас. Кой води еволюционния процес? Най-вероятно Божията воля, но и ние, като миниатюрни проводници на Божията воля, щем не щем сме замесени. Припомни си как провидението води при теб един или друг човек, за да те научат на нещо (съвсем несъзнателно те учат имам предвид) - на търпение, на толерантност, на някакво отношение и т.н. И ако те те учат несъзнателно, то възможно ли е човек да учи друг човек съвсем съзнателно (този въпрос и към mvm също)? С какво несъзнателно учене един от друг е по-добро и с какво по-лошо? Може би тези въпроси са важни, за да преценим бива ли, не бива ли да се месим в живота на хората. На пръв поглед се набива лицеприятния отговор - Не, сакън, не бива да се месим! Е, добре, казвам аз, но ние нали така или иначе участваме в живота на хората около нас. Щом участваме (някои са ни роднини, други - приятели, трети - съседи, четвърти - колеги), няма как да не сме замесени и да не им влияем, респ. да ги променяме, най-често съвършено неволно. А на децата си mvm неизбежно влияем много повече, дори и съвсем несъзнателно да е това; но не можеш да отречеш, че ти също си влияла и съзнателно, поне за някои неща, т.е възпитавала си твоите деца.

Чакай, чакай, забихме в съвсем друга посока, но и пак не се разбираме. Никъде не съм казала, че съм добра по природа, казвам само, че не изпитвам угризения, нито срам. И пак се чудя - защо искаш хората да постъпват някак си, а после пък да ги е страм от това ... То каква полза от този срам, става нещо като "след дъжд качулка"! Въобще разсъжденията ти явно са в посока - хората са слаби, глупави и податливи на низките си страсти, непрекъснато и умишлено правят лоши неща, но ако все пак след време започнат да се срамуват за тези лоши неща, то "Нищо никой не губи, след като има съвест.". И какво като ги е срам, с това какво се променя, помага ли се някак да се подобрят нещата и как така никой нищо не губи? А моите разсъждения са в посока - нека хората станат по-съзнателни, по-разумни и по-отговорни, нека почувстват връзката си с всички и всичко тук на земята, нека израснат и бъдат силни и съзидателни. Това става с много работа, възпитателна, образователна, в семейството, в училище, в обществото като цяло. Не случайно дадох пример с Паисий Хилендарски, не случайно наричаме такива хора "народни будители". Да, хората да се разбудят и да стават все по-будни, това е важно. Будни бъдете, казва и Учителя Петър Дънов. Героите - да, те желаят доброто на другите, те се жертват за другите, аз не ги подценявам или неглижирам. Само се опитвам да обясня, че героите не могат да направят промяната в обществото. Ако на едно дете му е трудно с урока по математика, как ще му се помогне най-добре - дали като му кажем, чакай, аз ще науча този урок вместо теб или като кажем, ето аз ще ти разясня неяснтите моменти, но ти ще седнеш и ще го научиш. Същото е и в живота. Героят може да каже: А, вие сте поробени, чакайте, аз ще ви освободя от поробителите. Или - О, тази мафия е ужасно зло, аз сега ще се преборя с нея, ще тикна всичките й членове в затвора до живот и така ще облекча моите съграждани. Да, чудесно, ще ги тикне в затвора, но ако тези съграждани на героя не са израснали като хора, не са съзнателни, разумни граждани, само след няколко години техния стереотип на реакции и живот ще им създаде отново мафиотска органзиация, просто с други действащи лица (щото приехме, че първите са си в затвора до един). И отново могат да изловят всички и да ги тикнат в затвора, но обществото просто е незряло и допуска отново и отново това. Междувременно (докато ги ловят и тикат в затвора) ще умрат много герои. И защо? Уж за да донесат добро на съгражданите си. И героите действително носят добро, но съгражданите им не са дораснали да го задържат това добро. Сега разбра ли какво имам предвид? Защо е нужно да умират всички тези герои?! Когато обществото узрее, дорасне, то само ще се освободи или ще се отърси от разни паразитни структури и никога няма да ги допусне отново. Героите просто са изпреварили времето си хора, които виждат и разбират всичко, жал им е за хората около себе си, имат светъл идеал как може да бъде по-добре за хората и като не виждат друг начин, тръгват да се борят със злото. Често в тази борба дават живота си; понякога успяват, понякога не, да донесат това, за което са се борили, но винаги, когато героят твърде много е изпреварил времето си, или не успява да се пребори или нещата твърде скоро след това се връщат пак в същото предишно лошо положение. Просто защото всички останали членове на обществото не съумяват да живеят по новия по-добър начин. Промяната на обществото е бавен и неблагодарен процес, също като домакинската работа. Като е свършена, всеки го приема за нормално, а като не е свършена, всеки се дразни; на всичко отгоре непрекъснато трябва да се върши и това, което е почиствано цял час, може да се замърси за минута, това, което е готвено 2 часа, се изяжда за 10 минути и т.н. Та, без да омаловажавам ролята на героите, продължавам да твърдя, че много по-важна за хората е работата, която включително всеки от нас може да върши в по-малка или по-голяма степен за развитие на хората, за промяна на обществото, особено относно децата - те са бъдещото поколение. Както казах това е една такава незабележима работа, бавна, продължителна, без ярки резултати, но в действителност много по-съществена. Съпостави го това с действията на героя и ще разбереш, защо много хора (включително и ти самия) виждат и оценяват героите, а не забелязват работата на учители, просветители, религиозни служители и т.н. Е, има и хора, които и на този план успяват да свършат нещо голямо, грандиозно, забележимо, те са малко, това са, какато споменах по-горе, т.нар. народни будители.

Хм, да ти кажа това, дето ми описваш, ми звучи твърде шизофренично - човек раздвоен между желанията и съвестта си. Но да, виждам и аз, че има такива хора. А те зрели и разумни ли са според теб? Или осъзнати? В същност за другите може би е обратно - забелязвам, че за някои хора съм странна, уж умна, пък постъпвам глупаво, например понякога съвсем нелогично против интереса си, според тях. Иначе имам желания, разбира се и чувства също, но винаги се запитвам: аз добре ли ще се чувствам, ако постъпя еди как си и ако си отговоря "не", то не го и правя. Нямам никаква заслуга за това, не съм го култивирала, просто така съм си родена, от малка така си ми идва отвътре просто. И не, че никога през живота си не съм направила нещо, с което да обидя или нараня някого и т.н., но всички такива неща са извършени от мен неволно, без цел да обидя или нараня; съответно не се усещам, че ги правя, а ако след време разбера, че се е случило нещо такова, съжалявам, но не се срамувам, ако това би искал да ме питаш, защото никога не е било с умисъл.

Това е като да питаш защо е нужно да имаш съвест. Сама си отговори. А, съвест имам. Но тя не е от тези, гризящите съвести. И не за друго, ами просто си живеем съгласувано с нея, постъпвам по съвест, така да се каже, в живота си. Пък на въпроса не мога да си отговоря, затова питам.

О, да, така е, прав си, не изпитвам чувство на срам. Защо е важно човек да се срамува според теб?

За съжаление отговорът е не. Асото жезли е желанието, намерението, което дори не е ... как да кажа ... твърдо, конкретно решение, тогава щеше да се появи Ас мечове на негово место. По 2 мечове също става ясно, че ти самата се колебаеш, чудиш, преценяваш, може би дори се и притесняваш от нещо. А Обесеният е категоричен - не, няма да се случи.

Спирам се на двете оцветени изречения, те дават логическата грешка в разсъжденията. Червеното - не, героите не правят развитото гражданско общество. Развитото гражданско общество се прави от съзнателни и отговорни граждани, които да са повече от определен процент от населението. Това става с личностно израстване на хората, с разбирането им, че народа и държавата, това са те самите и живота им ще бъде такъв, какъвто те си го направят. Ето например в България колко хора все още симпатизират на Андрешко. Докато това не престане, няма да има гражданско общество у нас. Герои се налага да се появят (и те се появяват) там, където няма развито гражданско общество, по простата причина, че такова общество не функционира добре, болно е; може да има мафия, но може и друго да има - примерно по време на феодализма какво е било? Спокойно може да приемеш феодала, че е сегашния тартор на една мафиотска група. И ти казваш аз да искам да има болни общества? И да се радвам дори?! Ами не се радвам и не искам. Синьото - да, от страх и от егоизъм, не от любов! и разбира се от такива хора, които нищо не правят. Грешно впечателение имаш, че аз апелирам нищо да не се прави. Напротив - аз апелирам всеки в обществото или поне голямото болшинство да прави така, че на всички хора да им е добре. За това не е нужно някакво голямо геройство - да спазваш законите, да държиш и отстояваш своите права и свободи, да уважаваш другите, включително техните права и различия, да не си склонен да се корумпираш и др.под. (но кой знае, може пък и да е геройство за някои хора това). Иначе, както казах, всеки не реагира до като ножа не опре лично до него - това е егоизъм, това е тесногръдие, това е глупост дори, да разчиташ, че пожарът няма да стигне до теб, като съседа ти вече гори, но ти се правиш, че не забелязваш! То оттам е тръгнало - например мафията рекетира собственик на ресторант, всички клиенти виждат и знаят, но си мълчат, от една страна ги е страх, от друга обаче си мислят, че това тях не ги засяга, те са по-бедни, кротки и т.н., защо да се навират между шамарите, а дори си казват - Нека му на този ресторантьор, той печели от нас, нека мафията да му пусне малко кръв ... После обаче мафията подхваща някой друг, после трети и т.н., от същите тези, дето са знаели, но са мълчали и не са подкрепили съгражданина си. Но нали ти е ясно, че мафията не може да убие всички хора, най-малкото защото няма да останат живи, които да работят и да я хранят. И затова, ако никой не се поддава на мафиотските методи и е солидарен със съгражданите си, мафията е дотам. Та затова ти обяснявам, че мафията вирее само в болни, нефункциониращи общества, а това е ни повече, ни по-малко, а общество от незрели индивиди, егоистични ... И такова общество или тотално ще загине след време, или (по необходимост, защото не на всички им се вегетира така) се появява герой/герои. Този герой блесва на хоризонта като звезда и умира ... Показателно за това, колко незряло е обществото, е това, колко бързо умират (буквално, физически имам предвид) героите му. Да, вярно е, че героят внася малко светлина, но това не е достатъчно. Той е един, а голямата маса е заспала. Да, той ще събуди някои хора, но твърде малко на брой, а на твърде голяма цена. Защо трябва да е така? Защо ти искаш да е така? По-голям и траен успех имат действия и работа в друг план, този на израстване на всички индивиди в обществото. Спомни си Паисий Хилендарски - О, неразумни юроде, поради що се срамиш да се наричаш българин ... Същото се отнася не само за народностната идентичност, ами и за социалната такава. Помисли, и друг път съм казвала - имаш голям потенциал, отсей същественото, важното! Често то не е толкова ярко и не се забелязва толкова лесно, както постъпката на героя примерно.

О, ти наистина си се променила, съвсем различно звучиш. Браво! Мисля, че скоро сама ще се откажеш от него.

mvm, не се ядосвай, разбира се, че игнорирането не е непременно презиране. Наистина всеки коментира от собствената си камбанария, затова не вземай нещата присърце. Самата ти също така директно заявяваш мнението си и макар че категоричните ти коментари в болшинството случаи не са насочени пряко към събеседника, на практика пак така се получава - примерно като кажеш, че нещо е изключително глупаво, то какво да разбира човекът, който се е изказал за въпросното нещо преди това? Ами нищо друго, освен че ти му казваш, колко глупаво прави/говори. Така че спокойно Според моите разбирания Преслава се е изразила много точно: "да игнорираш живо същество явно е все едно да му откажеш правото на енергия за живот. " Колкото и странно да звучи, мразейки, борейки се и т.н. срещу нещо, ние му наливаме вода в мелницата или по-точно - захранваме го с енергията си. И обратно. Сега, при негативния вариант наистина енергията е не много благотворна, но все пак е енергия, докато иначе - нищо! P.S.Точно затова става въпрос и в диалога ни с Viva Caselli в другата тема за Геройството. Не знам защо винаги 2-3 теми, в които съм решила да кажа нещо, все се преплитат като тематика/постановка/позиция. Той не иска да повярва, че борейки се активно срещу 'нещо', ние в някакво отношение му помагаме да съществува. Напротив, ако съсредоточим усилия да развиваме нещо друго на негово място и съзнателно игнорираме това 'нещо', то тогава има много по-големи шансове да се отървем от него.

Не, не всичко е ясно, драцена маргината. Спокойно, лесно се гледа, ще се съвземе растението. За щастие по веригите най-често не ги поливат цветята, но тази драцена по-зле се чувства, когато е преполята, а не когато е засушена. В нета има много информация и както казах цветето е лесно за отглеждане, успех!

Ами хайде някакво описание, снимчица дори, иначе бих казала, че силно надценяваш екстрасензорните ни способности

За мен в случая 9 пентакли така да се каже "бетонира" и двете карти - и Краля, и Обесения. Отговорът - не, няма да се случи, дори не само до месец, ами най-вероятно и до по-късно. Ако искаш питай след известно време пак, но след повечко време. Картите показват, че 'нещото' е било планирано/задвижено от някой, някой мъж и определено не лично от теб (по Крал мечове), но няма шанс да се случи (Обесения). Причина не се дава, ако искаш (ако има смисъл) може да зададеш поясняваш въпрос за причините.

Аз те разбирам чудесно, но явно аз не се изразявам добре. Сега ще опитам по друг начин. Теб някак те кефи да има борба, някак те радва, че има борци, достойни мъже. С какво Италия е по-добра от Норвегия примерно?! В Норвегия няма такива "най-велики" мъже, но пък няма и мафия, поне не такава, като в Италия. Та, мисълта ми е, защо ти предпочиташ да има зло и герои, дето се борят с него, а някак не ти е драго да няма зло, като естествено няма да има и герои, щом няма срещу кого да проявяват своя героизъм? Ако питаш мен, аз предпочитам да няма мафия и респективно няма да има и борци срещу нея. И съм сигурна, че тези велики мъже ще успеят да си намерят друго смислено и със сигурност по-полезно призвание в живота. Изобщо общество, което е допуснало в него да се разрасне такъв паразитен организъм като мафията, говори много зле за това общество. Защото е ясно, че ако болшинството хора в обществото не толерират мафията, тя няма да просъществува. Мафията вирее там, където няма активно, развито, съзнателно гражданско общество, както е и у нас между впрочем. Всеки мълчи и си кротува, докато не бъде застрашена с отрязване лично неговата или на неговото дете ръка. Жалко!

Ако може само едно уточнение. И аз преди време го мислех това - защо така предходното поколение в лицето на собствените ми родители ми дава естествено с най-добри намерения все такива, както деликатно казваш ти 'неприложими' съвети Чак по-късно установих защо. Ами защото ние, като техни деца сме попили дори без да искаме и 'приложимите', и 'неприложимите' им съвети, така че дори няма нужда да ни ги дават в прав текст вече. Но просто тези съвети, които са от графа 'приложими', ние си ги следваме и родителите са доволни и т.н., а другите съвети, които сме установили в живота си, че са 'неприложими', ние отказваме да следваме и съвсем естествено те ни сервират именно тях, виждайки, че не ги прилагаме в живота си. Аз например научавам разни полезни неща и получавам от време на време 'приложими' съвети от страна на свекърите ми, просто защото не съм била тяхно дете и не съм попила съветите им още от малка. Също и от други възрастни хора. Е, има и 'неприложими', тях деликатно пропускам край ушите си Съгласна съм с поговорката и наистина, не всички възрастни са успели да натрупат мъдрост, да развият търпение и смирение и т.н., но тези, които са успели да направят това в по-голяма степен, отколкото го има в мен към момента, са безценен източник и аз понякога се усещам как несъзнателно съм привлечена и гравитирам към такива хора ... Въобще чудесно е това различие, което има между хората!

Да, прочети за него, сигурна съм, че ще ти бъде интересно! Мисълта ми беше следната - герой сме свикнали да наричаме именно такъв човек, какъвто ти описваш и като че ли най-същественото условие е, той да е загинал в името на каузата. А това далеч не е така! Отдаването на физическия живот не е най-важното, не е най-страшното ... Нещо повече, по правило хората, които са останали живи, по-често са успявали да доведат каузата до успешен финал, т.е много повече са помогнали на хората. Даването на живота ... Ами той Ганди също си е дал живота, макар и не в буквалния смисъл, но така според мен дори е по-ангажиращо - той през цялото време не е имал личен живот, такъв какъвто всички ние си имаме и по правило не ценим.