Диана Илиева

------------------------------------------------------------ Нищо няма да се постигне със заключване на темата, уважаеми. Хилядолетия са ни отлъчвали, гонили, горили. Поклон пред паметта на нашите братя гностични християни, манихеи, богомили, катари. Докато ни е дадетно ще носим техния факел през тъмнината на царството на Княза. Амин Хе-хе, аз от време на време надничам в тази тема, обаче това тук си е голямо изхвърляне А може би говоренето в 1 лице, множ. число е просто хитроумен начин постът да бъде в духа на темата, защото едно такова изразяване като руския цар подсеща за едно голямо, направо Огромно (не знам висше или нисше, няма значение) Аз . Обаче като се замисля, хора, които казват "Ние, ...", ами те направо са (според изразените резерви спрямо обособяването и развитието на личността) един етап напред, защото вече не са индивидуалности , нали?

Taка е, мога да потвърдя същото

Приемам голяма част от аргументите на Багира, Венци, Вальо ... Някак обаче все намирам нещо, дето да куца - примерно тази логика (която съм подчертала) си е чисто дуалистична такава, откъдето и да я погледна, т.е нея де факто би трябвало да я няма в истинския свят. Следователно въпросът на Ники си остава актуален: Също така - относно връщането, коментирано малко по-горе - дори и да е наложително именно връщане, не виждам възможности за такова, по простата причина, че самите ние сме доста изменени (придобили сме нисше аз, висше аз и какво ли още не ). В нашия свят определено нищо не се връща обратно, в старото си положение (от одеве ми се върти в главата нещо от Учителя, в смисъл, че примерно водата, която пием от един и същи извор, е все различна и други в тоя дух); как е в другия свят - не знам. Не съм съгласна и относно възможностите: Кой е казал и по-важното как доказва, че дуализмът се преодолява именно чрез излизане от него, а не чрез сливане? И че не могат да се обединят противоположностите? Така изказано, твърдо и категорично, звучи като постулат, ама дали е верен?! Освен това Багира отново показва чисто дуалистично мислене - разделя околния свят от битието и го назовава малка част. Е, нека прегърнем само един принцип и да го следваме.

А аз пък ти благодаря за чудесния български език (граматика и правопис), които демонстрираш. Това за съжаление е рядкост дори при хората, правещи дипломна работа.

Не разбрах - Юпитер/Нептун в 1 дом ли са? Ако да, това би се отразило в едно по-пухкаво телосложение или поне със склонност към такова

Не, добре е, разбрах те (или поне така си мисля ). Само за това "ние сме си виновни" не ми стана ясно - в смисъл ти убеден ли си, че само от нас е зависело това "пленяване"?

Не зная защо изтри мнението си. Тъкмо исках да ти кажа, че и аз се плаша от хора, които твърде активно пропагандират убежденията си. И се чудя - защо го правят? Въобще - хубава тема си пуснал.

Сам Отец Валентинус, пейстнах дълъг цитат, защото е поучителен за нас, но те моля да нахвърляш няколко мисли само върху идеята "а Бог, от Когото излязох, е третият", която не е много популярна сред нас... Ако ти е по-удобно - може и на ЛС... Благодаря ти. Вили -------------------------- Тук нашият брат и учител завоалирано съобщава нещо много важно - че цялата видима вселена, земята и човек са рожба на демиурга, на наместника на Всевишния. Всевишния, Великият Архитект, е извън битието. Той еманира един демиург, който създава тази реалност, която познаваме. И я населява с форми, задвижвани от енергии и сили, нему подчинени. Негова направа /на демиурга/ са и Седемте ректори - управителите на нашия космос. Негови са дванадесетте астрални течения, които влияят на живота ни /някои ги наричат зодиак/. Негови са и елохимите, сеферотите и т.н. същности, непосредствено участвали /и участват/ в градежа тук. А Христос е планетарният дух, в друг аспект е слънчевия дух - Той прониква всички реалности, всичките седем слоя, сфери или области на Универса и се слива с Отца ни - Всевишния в Небитието, който обгръща и прониква Универсума. Интересно твърдение. По принцип възможно и би обяснило част от нещата, но за останалата част ... май влиза в противоречие. Би ли назовал този демиург? Енергиите и силите, нему подчинени, извън правомощията на Всевишния ли са? Чий дух все пак е Христос и какъв е Неговия (на Христос) произход?

Здравей, Викторе! Знаеш ли, какво ми направи впечатление, че уж е хомеопатична лекарката, а май-май ти изписва лековете чисто симптоматично (може и да греша, де). Но мисълта ми беше, защо не потърсиш друг хомеопат или Бах-терапевт? А по принцип болката най-често си я причиняваме неволно ние самите. Хубаво е човек да се огледа, да прецени, какъв е като човек, какво прави, което евентуално го води то такава болка/болест. И, разбира се, как да се промени. Може сам, може и с помощта на някой друг - примерно лекарката обясни ли ти какви са тези две различни неща, които ти е дала, защо точно тях ти дава, какъв си ти като човек според нея и какво коригирате с тези лекове. Защото когато и ти съзнателно се стремиш да се коригираш, тогава резултатите ще са по-трайни.

Kuki, така е, склонни сме да вкарваме нещата в схема, да ги разделяме, конкретизираме, анализираме, а така се губи нещо от тях, неизбежно ... Аз като инженер все се подсещам, че аналоговият сигнал/информация е по-"пълнокръвен" от дискретния И въпреки това тъкмо се канех да напиша и аз нещо опростено ... или може би обобщено ... как всяко нещо, което способства за всеобщата хармония е това, на което казваме "добро". И че дълбоко в себе си всеки от нас усеща/знае какво е то. И всеки от нас изпитва нормално желание - желание не е точна дума, но не ми хрумва друга в момента, а ето сетих се: стремеж. Та всеки от нас изпитва стремеж (най-често подсъзнателен) към тази хармония по простата причина, че в моментите, когато сме съпричастни към хармонията, изпитваме комфорт, удовлетвореност, лекота, пълнота (пак нямам точната дума), а когато не сме - усещаме дискомфорт, напрежение, направо натиск от страна на света около нас ... а бе, това са неща не много по-различни от обикновените физични закони, които познаваме. Проблемът е, че има прекалено много смущаващи ни въздействия, от страна на нашия ум, воля, чувства, също на чуждите ум, воля, чувства и от толкова много смущения, често не усещаме това, което е дълбоко в нас. Не случайно много практики за развитие на интуицията или за вземане на правилно решение съветват човек да се допита до тялото си - имам предвид следното: концентрираме се мислено върху проблема и евентуалното решение и следим как се чувства тялото ни - дали леко, спокойно или напротив напрегнато, свито, с болка някъде дори ...

Някои растения доста трудно се аклиматизират на много по-ниска от обичайната им надморска височина, да не кажа, че някои и не могат. Клековете например са от трудните; радвам се, че при теб са се прихванали и растат. Иначе действително са бавнорастящи и с неголеми размери по принцип. Там, където е много сухо и горещо през лятото, на растения като клека им се отразява добре полусянката през топлия сезон, създавана от нещо широколистно, листопадно - примерно лоза или дърво, но с не плътна сянка, например бреза и ежедневното оросяване с вода. Смърчовете се адаптират лесно. Чудесно е, че са се прихванали (това е по-трудното - една фиданка 60см висока има дори още по-дълга/дълбока подземна част). Смърчът е едно красиво дърво подходящо за декоративното градинарство, неговите клони не съхнат и не се оголва стволът му като на бора примерно; искам да кажа, че няма никаква нужда от подкастряне, смърчът обикновено си развива чудесна плътна, конусовидна корона. Отстраняват се само разни счупени от снега или силно невписващи се в общата форма клони.

Или пък се запознайте с есенциите на д-р Бах. Като за начало може да си вземете Спешните капки (Rescue remedy), които много добре действат при всякакви панически атаки, а за по-нататък може да направите едно хубаво пътуване към себе си, като избирате от есенциите тези, които са подходящи за вас. За мен е хубаво човек да се поинтересува сам какво и защо се случва с него, как може да си помогне и т.н.

В Русия (и у нас) добре растат два вида кедри - атласки и хималайски. Първият със сиво-синкави, малко по-дълги от на смърча иглички и леко дъговидно извити (плачещи) клонки (включително върха), вторият с доста по-къси и масленозелени иглички, изправени, гъсторазклонени клонки, расте по-бавно от първия). Закупено контейнерно растение се прихваща добре по всяко време на годината, стига да не е замръзнала почвата, което затруднява нормалното засаждане. Ако е отглеждано свободно в почва, следва да се изкопае от средата на август до края на септември - най-удачен период, при условие, че се засажда веднага. Ако ще се купи от магазин/градински център, като не е ясно преди колко време е било извадено растението, по-добре да се купи още по-късно октомври/ноември, когато е по-хладно времето. Не са претенциозни като растения, но все пак няма да им хареса много тежката почва (която може да се "подобри" по отношение на тях, като се добави пясък и/или иглолистна листовка). Виреят нормално и на полусянка. Авокадото лесно може да се "излюпи" от ядката/костилката на плода (дори и леко наранена/пукната - тъкмо по-лесно се събужда кълна). Пониква за около месец-два, при умерена температура и влажност (много е важно да не се преполива!). Израства стройно дръвче, което се развива сравнително бързо (има нужда всяка година да се сменя саксията с 2 номера по-голяма), има нужда от много светлина, ярка, но за предпочитане разсеяна и висока въздушна влажност; през лятото се полива обилно (без обаче да се задържа вода в подложката) и спокойно издържа високите температури 30-35 градуса, при условие, че се оросява често, а през зимата при нашите условия - къс ден и оскъдна светлина - желателно около 10-15 градуса и съответно намаляване подаването на вода. Плод от отгледано в саксия растение е трудно да се добие. Всичко казано за авокадото, важи и за кафето, с изключение на последното изречение. След 3-4 години кафения храст/дръвче цъфти и плододава. Почвеният субстрат и за двете - най-лесно и удобно е в чист торф с неутрална до леко кисела реакация и редовно храннене с комплексни, разтворими торове. Успех!

Гадничко. Не стига, че нямаме никаква свободна воля, ами и сме убедени, че сме като волни птички! Това за скока ми навява асоциация с едно от изкушенията на Иисус в пустинята. И двете показват, че човек има свободата дали да се изкуши, или да не се. Може би във всеки момент имаме свободата да избираме дали да сме свободни, или да не сме. След като изберем да не сме- вече не сме свободни. Елементарните избори - бяло, или черно, червено, или черно, ръбесто, или гладко и т. н. не са реализация на свобода, макар че човек дълго време си мисли, че е. Може ли в света, в който живем, да бъдем свободни? Изглежда, че не. Но животът ни в такъв свят вече е следствие от направен избор. Вътре в това следствие няма свобода, наистина. Освен свободата да излезем оттук. При това не можем сами. Изрично предупреждение за това виждаме в известните думи на Иисус Христос Та цялото ни съществуване е следствие от един такъв избор. Изборът да вкусим от плодовете за познаване на доброто и злото. Имаме избор - да вкусим, или да не вкусим .След това вече не сме свободни от последствията на избора си. Но казват, че има изход. Нещо в нас също така счита. Също, нещо изобщо няма намерение да излиза, харесва си му тук. И двете неща ги има и в една инкарнация и в друга ... можем да считаме, на това основание, че и двете са безсмъртни. Но състоянието на човешкото същество тук и сега не е точно живот. Това е като вечното свободно падане на обект, намиращ се на орбита около космическо тяло. Това, което иска да се освободи от последствията на избора на плодовете за познаване на доброто и злото за да живее в свободата, за която смътно си спомня, че я има някъде, това е "вътрешния човек" сърдечния атом - искра, "психическото същество" на Шри Ауробиндо, Божието царство в сърцата ни - според Евангелията. Но това не е аз. Където е аз - няма свобода. Тъй като сега явно не е активно (дори не можем да си представим състояние не-аз, считайки състоянието "аз" за висша, дори Божествена добродетел, дар...), можем да го разглеждаме като спящ, пасивен елемент Спящата красавица, която очаква своя принц. И снея е заспал и целия и свят ... Това, което собствено е направило изборът да вкуси от плодовете за познаване на доброто и злото може да се нарече висш аз - защото има азово самосъзнание, защото е висше и е безсмъртно. Но е видоизменено, съвсем различно от това, което е било преди да е направило избора си. Не е вече това, което е имало връзка с Божественото. Не може да се изявява като божие творение. Самозатворило се е в създаден от самото него подсвят. И му харесва да си седи затворено. Докато не му дойде до гуша, разбира се. Пост, изпълнен с противоречиви съждения. Започнах да оцветявам в червено и синьо, за да са по-лесно видими, но в един момент ми омръзна. Виж, ако говорим за един всемирен закон, дали е нормално той да има изключения? Установила съм следното, човек може да си построи какви ли не теории, да ги подкрепи с извадки от древни документи и т.н. - като особено любими са тези части от тях, които се "връзват" с неговата теория, другите части, ако не противоречат силно се приемат малко или много благосклонно, ако обаче "спъват" теорията, лесно може да се обявят за привнесени от някой ентусиаст още от по-ранни времена също, за изкривени през вековете, за остарели, за необходимост да не се тълкуват така, ами онака и какво ли още не. И всички ние сме горе-долу в едно и също положение. Всеки вярва в тази теория, която е прегърнал. Какъв е проблема (поне този, който аз виждам) - проблем е, когато някои започнат твърде активно и настойчиво да пропагандират своята си теория. А още по-опасното е, когато човек спре да мисли и спре да приема отвън - това означава, че на него не може да се каже нищо ново, той не е в състояние да види нещо друго, освен това, в което вярва. И тъй като е доста спорно дали въпросната теория (няма значение чия) е вярна, то това си е много самоограничаващо положение. А между другото, това си е едно много добро изкушение, да не кажа най-доброто - ето, аз много съм чел, с много учения съм се запознал, от години търся и най-накрая стигнах до теория, която е вярна! Но ... дали? Пък най-интересното беше в темата, която преди време пуснах: Променя ли се Вашия мироглед? , как болшинството се обявиха, че да, променя се и са склонни да се променят, дори много изоснови, а ... действителността май е друга.

Знаеш ли, аз също си мисля за по-гъвкава система, защото наистина всички сме различни Някои са по-енергични, работохолоци, други не, трети (особено хората на изкуството) работят на периоди, на периоди, някои работят супер отговорна и/или натоварена работа, която бързо ги изтощава (мениджъри на високо ниво, брокерите на Уолстрийт, та дори и IT-специалистите), има професии, високо заплатени, но със силно увреждащи здравето условия и т.н.... За мен например би било идеално, ако човек има възможност да се пенсионира на възраст по негова собствена преценка и желание - още примерно от 50 години нататък, като съответно колкото по-рано, толкова по-малък процент пенсия ще получава. Примерно на 50 години - 50% от средномесечното брутно възнаграждение за целия му трудов стаж (за да се мотивират хората да се осигуряват на истинското си възнаграждение, а не да хитруват и само последните няколко години да внасят осигуровки върху висока заплата), евентуално преизчислени спрямо инфлацията за периода, на 55г. - 55% и т.н. на 70г. - 70%. Хубаво е да има и изискване от един минимум от 25 години трудов стаж например, който човек би следвало спокойно да може да "навърти", започвайки работа след завършване и на висше образование та до 50 годишната си възраст, ако е работил с минимални прекъсвания от общо 1-2-3 години (за да няма хитреци, работили една година от 49 до 50 и кандидати за пенсия също).

pavletA, не си права за това, че 6-ма работещи осигуряват пенсията на един пенсионер. Toва се опитах да обясня. Не зная какво целиш като казваш това? Не съм съгласна и с това, че осигуровките не били много. Осигуровките са и биха били напълно достатъчно, включително за много по-големи пенсии от сегашните, ако години наред не отиваха в общия кюп, а не директно в НОИ и на практика бюджета се източваше безогледно и нагло, вкл. с разни корупционни схеми и практики. Проблемът е по-скоро демографския, за който е писала Klaudia. Питаш - разбирам ли те. Аз те разбирам, а ти разбираш ли, че много хора никак не са в състояние да инвестират в каквото и да било успешно. И разбираш ли, че още толкова много хора (не само циганите) казват - искам парите, които заработвам, сега, не желая да отделям нищо за после, работят не в сивия, ами направо в черния сектор, самонаемат се, или се занимават със селскостопанска дейност, или дърводобив и др.п. и не внасят въобще осигуровки; евентуално се надяват, че държавата, за да не ги остави откровено да умрат от глад на стари години, ще им отпусне социална пенсия - но с какви/чии пари? можем да се запитаме ние (но те не се питат!, не ги интересува, но няма и да им пречи да обявят държавата за мащеха). Иначе и в момента една, макар и миниатюрна, сума се превежда по лична партида (сигурно знаеш това) за родените след 31.12.1959г. П.П. Klaudia, минималните осигурителни прагове се повишиха и през 2010 година, вярно с малко и може би не в 100% от отраслите, но там, където е нямало повишение, е по-скоро изключение. Апелирам в икономическите теми да се пише по-прецизно (и в други такива теми виждам доста неверни неща). В тази криза да се пускат кьорфишеци, дори несъзнателно, е неуместно.

Да, много мисли за доброто - на мен ми допаднаха най-много тези на Гьоте, Шекспир и Толстой А относно дъщерята на колежката ти ... не можах да те разбера. Струва ти се, че така е било най-добре, никой да не й помогне като е припаднала на спирката ли? Аз бих помогнала и съм го правила, както и на мен или на моите деца, близки, ако се случи такова или др.п. нещо, бих искала да ми/им помогне някой. Тъкмо и на мен ми се въртеше в главата нещо подобно на това, което е написала kuki: И на мен ми се струва, че не е нужно човекът да е припаднал, за да не е в състояние да си поиска да му помогнат. Включително и за себе си като се замисля - ех, ако съм знаела какво мога да питам или помоля хората, с които ме е срещал живота, колко неща съм можела да разбера или да разреша ... Понякога от незнаене, понякога от срам, понякога от гордост и от какви ли не съображения (общо взето от глупост все) не искаме помощ. И ... сме благодарни, когато или по-скоро ако някой прозорлив човек забележи от какво имаме нужда.

Не само, че прилича, ами и си е точно така. Ние с волята си правим, или неправим. Тоест - да бъде моята воля. А нали трябваше нещо друго да бъде ... Що се отнася до липсата и наличието на свободна воля у човеците ... Учителя е казал, че човек може да прави каквото си иска ... Но после идва каквото следва. Ето едно специфично за човека съчетание на свободна воля и пълна липса на такава. Напълно е възможно бързо да пожелаем нещо и дори и да стане бърже. Последствията се разгръщат в доста по- голям интервал от време. Няма да посмея да попитам не се ли сещате за такива неща. Вярвам, че ще се сетите ... бързо! ... Ха, тук видях нещо интересно и съвсем конкретно. Обаче моля за допълнително разяснение. Ето моя ред на мисли: Значи сега човек може да направи каквото си иска, но после идва каквото следва. Приемам тази теза. Нека се върнем "един такт" назад. Тогава това сега е било послето на едно по-ранно сега. А приехме, че послето е обусловено от направеното сега. Следователно човек няма как да направи каквото си иска. И това "Да бъде моята воля!" в същност е илюзорно. Поправете ме, ако греша, но излиза, че или имаме свободна воля, или нямаме никаква такава, а не специфично съчетание на двете. А за неща, които бързо пожелаваме и стават бързо ... не знам. Дори и да скоча бързо от 10 етаж, ако Той е решил нещо друго, също така бързо отдолу ще застане ремарке пълно с дунапрени .

A на мен знаете ли какво ми прави впечатление - категоричните изказвания и то в стил: "Аз разбирам, ти/вие не разбираш/те." Няколко примера: И все ми се струва, че ако някой се е добрал до Истината, свързал се е с Нея, няма да говори по този начин. Тук съзирам едно противоречие - на много места защитавахте тезата за пълна липса на свободна воля у човеците. А тук виждам, че все пак, ако си пожелаем нещо, а именно да се отделим, то това може. И тук се сещам за култовата фраза: "Значи кучета и котки може, а прасета не може?!" И друго интересно - който и да си поиска да се отдели и ... веднага ставал отделен. Има ли и друго нещо дето да става така "бързо, лесно, вкусно" и то винаги, без изключения? Между другото това успяване и неуспяване да развиваме телата си, да се свържем с Аз-а си и т.н. пак ми заприличва на нещо, което с волята си правим или неправим. Или ... греша?

Тоест смяташ, че Бог не не обича, защото той не изпитва любов, омраза и т.н. чувства. Срещал съм тезата, че Бог не ни обича. „Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН,цитиран в Clark 1973, 400 ) Разбира се, че не ни обича (както не ни и мрази също); това би могло да е така, ако ти придаваш някакви човешки качества и атрибути на Бог. И цитатът на Айнщан, който си написал не опровергава това. Опитай се да погледнеш нещата от физическа гледна точка (защото на практика всичко е физика) - значи ти си една много сложна, донякъде обособена, самоорганизирана и самоподдържаща се физична система. Ако ти успееш да се впишеш в хармонията на света, т.е движиш се по неговите закони, самия ти ще усещаш т.нар. от по-ранни времена благодат (е, малко опростих нещата, но в общи линии е така).

Чакайте, не съм съгласна с много неща. Знаем, че осигуровките са поне около 1/3 (не съм сигурна колко точно са тази година, те все примърдват малко) - следователно все на минимална заплата да броим тези шестимата, то 240 : 3 = 80, 80 х 6 = 480лв Толкова ли е средната пенсия в България? И всички на минимална заплата ли работят или се осигуряват?!? След това пък въпросът "Има ли смисъл от осигуровки?" в каква връзка е. Точно преди него се пише, как НОИ не свързва двата края, а веднага след това - дали пък да не спрем да внасяме осигуровки. И въобще проблемът с дефицита в НОИ не е този, който се изнася в публичното пространство. А това пък за духовните хора ... моля ви, стига с тези духовни хора, кои са те, къде са, какви са, не ядат ли, не се ли обличат с дрехи?

По-осъществен? В какъв смисъл? И в какво отношение? И въобще защо такъв нихилизъм? Значи на евреите са били нужни да се сменят 7 поколения, а на нас, българите - "час по скоро" - нереалистично е. И в тази връзка черногледството не помага, напротив.

alma9 и Лъчезарна, балгодаря ви за публикуваните материали тук Те подсещат всички ни за практиките, оставени ни в наследство от Учителя! И аз считам практиката за много важна - поотделно или в група всеки сам избира и намира пътя за практикуване

Дианче! Ние в образованието много си патим от такива хора, които стават учители по всякакви други съображения, но не и защото обичат децата и професията. Oх, какво да ти кажа, така си е, а точно в образованието и здравеопазването е най-най-отговорно и ако попадне неподходящ човек, става направо опасно. Да, първото сигурно е така, но това, дето направих синьо много ме учудва. Аз предпочитам да не назначавам роднини и приятели на работа при мен, дори и да имат качества, защото ще ми е по-неприятно да ги коригирам в работата или ако се наложи да ги посъветвам да си намерят друга, по-подходяща за тях. А ако нямат нужните качества, то положението ще е направо плачевно. Аз ВИНАГИ си търся най-подходящите и подготвени хора, иначе просто работата не върви. Вярвам ти, че е така, но никак не ми се връзва, защо така се получава. Предполагам, че става въпрос за някоя по-голяма фирма, която има клон, или склад, или производство в малкото населено място и местния управител е местен човек или дори и да е външен, се доверява на някой местен относно подбора на персонал и съответно бива лансирана цялата рода. Имам всъщност едни контрагенти със склад в Карлово, при които май се наблюдава подобно нещо. И ... нещата май не вървят особено добре, ама на шефовете от София им е трудно да се усетят.

Не съм съгласен, че няма добър началник. Аз примерно за шеф с авторитетен, но мек, гъвкав и пълен с чар и харизма лидерски стил бих направил всичко. Аз самият съм бил във вашата ситуация и съм се държал с подчинените си на същия принцип - или/или, с много налагане, но неспособност за приятелство, спечелването и харизматичното и "грабване", повеждане, така че да са готови на всичко за теб. Не го можех тогава! В същото време наблюдавах колегата си, който редовно събираше подчинените, говореше им, умееше да ги грабва с чара си, да бъде приятел с тях и да бъде зад тях в трудностите им, дори и лични, така че те да бъдат зад него в професионалните такива. И бяха! А към мен започна протест, неподчинение. Аз станах още по-изискващ, което за малко подобри положението, но в дългосрочен план съсипа моите нерви, а работата тръгна надолу. Казвате: "не сме на работа, за да се харесваме"... Няма нищо по-грешно! На работа сме всеки ден по 8-10 часа, с пътуването напред назад и обяда, 12 и повече. Като махнем сън 8 часа, остават само 4 часа за буден живот извън служебните ангажименти. Тоест повечето от будното ни живеене сме на работа. Най-сигурният начин един екип да работи добре, е да бъдат създадени хармонични междуличностови отношения - те да бъдат фирмена политика. А те тръгват от умението на лидера на екипа да спечели сърцето на всеки един от служителите, да им бъде най-добрият приятел, да им харесва да отиват на работа, защото пак ще се видят с такъв харизматичен и сърдечен лидер. Такъв лидер редовно прави брийфинги, на които освен за рабоотноте цели говори и за взаимоотношенията, умее да разкаже случки, да завладее вниманието, да насочи мисленето, да промени нагласите в екипа с присъствието и уменията си по водене на екип. За да ги има обаче, е нужно първо да може да води себе си. Лидерите перфекционисти са винаги без изключение хора с много нерешени вътрешни проблеми, от които се стремят да се заобградят и избягат чрез външни цели. Нужна много гъвкава, осъзната и балансирана психика, за д абъде човек такъв лидер. При него работата върви не защото ТРЯБВА, а защото хората ИСКАТ да свършат нещото, защото са подходящо мотивирани личностово, работата е превърната с помощта на лидера в част от вътрешната им лична сфера - станала е част от тях самите! Всичко това прави лидерът! Затов да си лидер е както най-трудната, така и най-вълнуващата роля в този живот! Ако лидер, какъвто описвам, имаше същия "материал", тоест същите хора, той би извадил от тях най-доброто, би ги мотивирал така, че да работят с радост! И то колкото се може по-лично всеки. Понеже е гъвкав, той би отчел личните или транскултурални особености на служителите си и би подходил индивидуално! С доста брийфинги, мотивиране, но с добро, с мекота, с проникване под кожата на служителите, с даването им да разберат, че са важни! Защото наистина са! Съгласна съм с мнението на Орлин, включително като човек, който е бил и от двете страни на барикадата. Когато работех като служител се стараех каквото зависи от мен да е направено добре, дори ако бях в състояние, правех повече, отколкото е нужно. Отначало така работех, защото просто такова е вътрешното ми убеждение и така бях свикнала от студентските години - първия ми пряк шеф не беше от най-ентусиазиращите . Съвсем скоро обаче се сдобих с друг, чудесен шеф (продължаваме да бъдем в приятелски отношения и до сега, след като вече 12 години не работя там), а след още малко време дойде и нов директор, който също успяваше добре да организира хората и да им влезе под кожата, както казва Орлин. Тази отдаденост на работата не остана незабелязана, нито от прекия ми шеф, нито от директора; оцениха ме и само след две години ми възложиха по-сериозна и отговорна работа, на по-високо ниво и със сравнително високо заплащане. В момента като управител на своя фирма се старая да мотивирам хората, отнасям се така, както бих искала да се отнасят към мен, ако аз бях на тяхно място. Моето коректно отношение провокира такова и от тяхна страна и много клиенти са ми казвали колко са доволни от персонала, някои клиенти са помисляли някои от служителите ми за собственици или ако познават мен, а видят мъж, го мислят за мой съпруг - толкова всеотдайно се държат. Последно онзи ден техника на касовите апарати (аз бях заета и те се оправяха с него) сподели, че толкова съвестни служители никъде не е виждал - как съм ги била подбрала и какво съм правела, че да са такива Само с последния абзац не съм съвсем съгласна, защото да, с добър подход, можеш да извадиш най-доброто от човека, но все пак много е важен и подбора. Понякога самите хора не са наясно каква работа точно искат или харесват, понякога, подгонени от обстоятелствата, са склонни да започнат и съвсем неподходяща за тях работа, само за да си подсигурят ежедневието. Дори и когато видя човек, който е много на зор да си намери работа, но преценя, че е неподходящ, предпочитам да не го наема, защото така правя лоша услуга и на двама ни. И на него ще му е трудно и неприятно на това работно място, и работата във фирмата няма да върви. На такъв човек, ако мога, се опитвам да му дам координати на някой друг работодател за работа, която би била по като за него. П.П. Елф, не зная какъв е конкретния случай, за който говориш, но определено има различни професии; някои изискват от човека достатъчно физически сили, други обратно - да се оперира бързо с голям обем информация, при трети се изисква често пътуване и т.н. Ако човекът е бил здрав и се е справял добре на работното място, но се разболее, какво се получава? Работата му изисква определени способности, а той ги е загубил примерно вече. Дори и работодателят му да го задържи на работното място, той сам, ако е сериозен човек, ще се чувства непълноценен, а ако върши работата съвместно с други колеги, ще натоварва тях, а ще вземат същите заплати, на тях също едва ли ще им е приятно ... Очевидно ще се наложи да смени работата. Дори не е нужно да е болест. Може примерно да му се роди дете и вече да му е неудобно да пътува често служебно. Тогава вместо да се ослушва или да върши работата с неприязън, от няма и къде, по-добре сам да си потърси друга работа, вместо да чака работодателя "да го изхвърли от борда", както се изрази ти.