Диана Илиева

Благодаря!

А защо спорите? Ясно е, че ще сте изморени след това - това си е разход на енергия. И то - залудо. Интересно е също, че най-умерени и непровокативни бяха мненията на хората, които СА пълни вегетарианци. Моята духовна учителка също ядеше по малко месо. Не преценяше хората по яденето или неяденето на месо, само веднъж разсеяно подхвърли, че и на нея преди и било така за месото, ама вече нямало значение (дори не разбрах какво точно имаше предвид). На въпроса на Донка - Донче, на периоди съм, понякога и гъби като ям не ми и комфортно (имам предвид всякак и физически, и психически); оплодените яйца определено ги усещам и някак ми миришат особено, неприятно, но и като скубя плевели пак се чувствам ТОЧНО по същия начин неприятно. В такива случаи се опитвам да се затворя откъм усещания, да заглуша гласа в себе си. Не всеки път успявам, а понякога обратно - особено като съм се впуснала в ежедневните си задачи и ангажименти се усещам, че съм включила заглушаването несъзнателно. Последно ядох малко месо на срещата на випуска през май - оказа се, че куверта включва малко салата (и в нея имаше парченца ... шунка може би) и другото само месо - предястия, ястия, мезета, всичко месно, а и малко кашкавал при мезетата. Та хапнах част от салатата с минералната вода, а после изпих една чаша бяло вино (също рядко го правя) с малко кашкавал и малко сушено месо - то ми се видя най-приемливо; и друг път съм забелязвала (преди да спра на 100% месото), че от няколко късчета сушено месо не ми става зле на стомаха. Обаче от месото и от виното все пак не ми беше добре психически на другия ден. Това като опит.

Хм, защо така? Какви смешки?! Какво сме наистина? И защо да няма оправия? Ами то ако една гъсеница разсъждаваше по този начин, тя щеше да се вайка къде е попаднала и на какво е заприличала, щеше да се отвръща гнусливо от хрупкавите зелени листенца и ... никога нямаше да се превърне в пеперуда. А това за ада и то с главна буква вече е прекалено. Свикнах с блатото, кочината и какво ли не, ама чак пък Ад?!? Започвам да се чудя, на кой би му харесвало да се чувства по този начин - струва ми се, че привържениците на такива идеи имат сходен, специфичен психологичен портрет. Уголемявали сме били аза. Да, и това е нормално. Такъв е пътят ни. На всички. Независимо кой какви ги приказва. Все едно пеперудата да каже - аз не искам да бъда първо гъсеница и чак след това да ставам пеперуда. А какво й е на гъсеницата? Защо много хора ги намират за низши, гнусни твари? Аз ги харесвам толкова, колкото и пеперудите. Красиви са, всяка има много характерни шарки и багри, а някои чак имат кристалчета (предполагам роса) в снопчетата власинки на гърба си. Не могат да летят като пеперудите, но могат повече неща от тях - в състояние са да направят перфектен пашкул примерно, да не говорим, че именно и само те знаят тайната на трансформацията.

A не е ли целесъобразно? Миналата година си отгледах коте, по неволя, намерих го до нашия двор, очевидно на няколко дена само, какво се е случило с майка му не знам. Отначало беше у дома, хранехме го с едни специални биберончета и млека, после като поотрасна го пуснах на двора. След известно време, както си бяхме двамата на двора, гледам - скок и моя "възпитаник" си хвана един скакалец. Първата ми реакция беше да спася скакалеца, дори протегнах ръка, викнах му, котето се стресна и почти го изпусна ... Но в следващия момент разбрах, че неправомерно се намесвам, това е неговия пръв улов (преди това много скачаше по мухите и всякакви летящи и пълзящи насекоми), а и скакалеца вече беше поповреден, едва ли щеше да живее още дълго, ако го пуснехме. Та ... в крайна сметка котето го изяде.

Да, kuki, чудесно казано Хм, Диди, сигурна ли си? Аз не съм. Имам 2 деца, струва ми се и ти също, е, как ти се струва, и двете са твои, и двете са възпитавани от теб, а ... еднакви ли са? Включително едното има склонност към едни неща, другото към други, едното привлича към себе си едни неща, другото други ... Сещам се поговорката - Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет. А пряко по темата - доста време се чудих дали да го напиша, защото не изглежда никак логично, но пътят към любовта е в неутралното/непристрастното отношение към всичко.

Да, така е. Но защо пък чак езотерично (някои хора се стряскат дори от тази дума). Можем да погледнем съвсем практично. Особено когато в следствие на развитие на нашия собствен мироглед, начин на живот и др.п. ние самите придобием някои изненадващи качества и способности. Тогава вече това си е съвсем пряко доказателство за много неща. И стимул да се замислим кое какво е, в какво се състои същността на нещата ... А тя далеч не е (само) това, което така авторитетно са ни обяснявали в училище/университета. За мен всяко явление е интересно. А всяко отричане наизуст на каквото и да било е ... зажумяване. Защо да си затварям очите?!? По-полезно за всички е да си отворим очите и да се опитаме да разберм кое какво е - реално ли е, или измама, манипулация... Болшинството хора обратно - дали се поддават на елементарни или по-хитроумни измами, дали отхвърлят всичко наред като измама и шарлатанство - това са все затворили очите си хора. Отворете очи - струва си!

Maрия-София, извини ме, малко извън темата, но ... как се справяш с хлебарките, мухите, комарите ...?

Добре, приемам постановката - ние сме попаднали във фалшив еволюционен процес, който не ни приближава до Бог. Макар, както каза Стан, не можем да сме сигурни в това, защото няма как да го осъзнаем реално, можем само да повярваме, че е така. Искаме да излезем от тази реалност, в която сме. Първо - възможно ли е? Някой постигнал ли го е? Следва най-съществения въпрос - КАК? Дали именно отхвърляйки Висшия си аз? От друга страна всичко, което аз знам за Христос, не е в унисон с възгласите: светът е смрадливо блато, вие сте свине/фекалии (съжалявам, по принцип нямам такъв цветист речник, но заимствам успешно от по-предни постове), които не само се валяте в него, ами и му се радвате на всичко отгоре. За мен по-приемлив е призивът на Учителя, цитиран от Стан: Това е и реален, конкретен път за излизане в идеалния свят. И нещо вече съвсем извън темата: Постановката - не се радвай на света около теб, защото щом му се радваш, то ти няма и да се сетиш да помисиш за нещо друго, е твърде елементарна. Или се отнася за хора на един по-предишен етап на развитие. Хората (вече) не са толкова прости, замислят се за същността на нещата. В този смисъл всички призиви: светът е блато, клоака, зловонен капан, ароматизиран за заслепение на лековерните, не са подходящи за спечелване за каузата за излизане от този свят на едни средноинтелигентни хора - напротив, по-скоро би ги отблъснало, биха спорили, както и се получава тук и в някои други теми. Моля, сменете рекламните лозунги!

Хайде сега пък, Германия не била от борещите се! Ами войните, в които е участвала и то в близкото минало? Защо се хвана за колониите само - това е част от нещата.

Установила съм, че ако има съвпад или тригон, секстил между Лилит на единия партньор с някоя от личните планети на другия, евентуално и Юпитер, както и при другия също, то между тези хора определено има потенциал за силно личностно и дори сексуално привличане. Ако нямат обаче и други характерни за по-трайни, семейни отношения аспекти, то тази двойка е по-подходяща само за любовници. Ако имат само аспекти, характерни за брачни отношения, а липсват тези на Лилит, то нещо в интимен план евентуално ще куца, може би не непременно секса (макар че най-често е това), а въобще, близостта им в личен план. Да, бе, да, и то сигурно самолетна катастрофа, щото са въздушен знак Стига, остави тези неща, особено пък с Лилит в 1 дом, намери нещо за нея как се отразява на личността, а не комантари за смъртта.

Разбира се, в клипа има много верни неща, но аз не съм убедена, че можем изцяло да премахнем бутилираната вода, а каквото и да говорим, пластмасовите бутилки са най-леки, удобни, нечупливи ... Инвестиране в инфраструктура за водоснабдяване - да, естествено, подкрепям, но възможно ли е навсякъде?! България е от малкото страни, в които има много чешмички - градски, крайпътни, но това е, защото имаме много извори. А какво да правят другаде? А там където водата не е добра за пиене? Чудесно си спомням времето, когато в България се продаваше минерална вода Хисар в стъклени бутилки от по 1 литър. Амбалажът тежеше повече от водата. Бях бременна, поставих си за цел да пия поне по 2-3 литра вода на ден, в нашия град водата от водопроводната мрежа не е добра и ... си носех всеки ден на работа по около 2кг тежест в дамската чанта (бутилката + водата в нея); нямаше как да нося 2 бутилки (4кг.) и се задоволявах с една. За мен решението е трудно. Не харесвам пластмасовите бутилки, освен всичко друго (замърсяване с амбалажа и т.н.) водата в тях определено не се съхранява оптимално, но просто не виждам изход. В момента аз и семейството ми се стараем да купуваме колкото може по-голямообемни бутилки, понякога след изпиването й, използваме отиването на разходка до някъде, за да напълним в същата бутилка вода от някой извор, макар че и това не е ясно, колко добра практика е. Ще се радвам на хубави идеи по тази тема

Мда, той самият Орлин после е написал (това, което съм оцветила синьо) . Обаче това не му пречи да се пали. О, разбира се! Защо не убийството на човешки бебета да не се узакони, ако е избор на някой психопат? Може да реши човекът, че са му вкусни! Защо да го лишаваме от свободния му избор... Направо брилянтна логика, нямам думи...! Мислите си, че ние хората сме толкова различни от животните ли? Не сме! Първо, земляни сме, просто съседи, съжители! Второ, бозайници сме, от един животински клас сме. Всеки висш бозайник има характер, личност е. Единствената разлика между човешкия вид и примерно бозайник като делфините, е различната посока на еволюционен избор, по-малката им степен на серийна експлицитна логика. Кой знае дали пък нямат друг тип когнитивни функции, които са дори по-важни от логиката. Давам пример с делфините, но същото се отнася и до прасенцата и кученцата(някъде са ядени така, както ние ядем децата на кравите или на прасетата) и китовете и т.н., които са третирани като стока, като продукт, лишавани от повечето им потребности. Потребности на тялото и на високо развитата им психика и социалност. Имаш право на съзнателен избор, тоест свободн аволя, ако имаш съзнанието, което да направи този избор! Иначе липсата му предпоставя злоупотреба с принципите и законите на живота! месоядството никога не е било добрият избор за хората. Нямаме нито храносмилателната система, нито зъбите, нито ловните способност на хищници. Телата ни не са на месоядци - месото, което при хищниците минава за часове през храносм, им трайт, при хората гние с дни в дългите ни черва и причинява остеопороза и сърдечни болести. Това са последните научни факти. Но, не само физиологията ни е важната в случая. Има принципи, които надхвърлят малките далеч от съвършенство човешки закони и навици. принципи и закони на целокупния живот! Ако преди стотици години ловът, отглеждането на високо съзнателни същества за ядене на труповете им след насилственото отнемане на живота им, за вземане на кожичките им и ползване на кръвчицата им е можело д абъде извинено с абсурднит есредновековни разбирания, сега влизаме в нова епоха. Епохата на едно по-висше съзнание. няма вече място за подобно клане на планетата ни. Засега клането тече 24/7/365. Няма винаги да бъде така! Нека резонираме с ритъма на Космоса, приятели! преди време бях чул един духовен учител да казва следното: "О, те са месоядци, как можете д аги вземате на сериозно?! " ... Кой е този духовен учител? Ако искаме да сме обективни, ние имаме пълен комплект зъби - характерни и за тревопасните, и за хищните животни, както и средно дълъг чревен тракт (по-къс от на тревопасните и по-дълъг от на хищниците). Т.е подходящи/пригодени сме за смесено хранене. Принципите ... Мога да споделя нещо. По едни или дурги причини ми се беше увеличила сензитивността и за мен е еднакво неприятно и трудно да хапвам както оплодени кокоши яйца, така и покълнали семена/кълнове. Имам точно това усещане, че ям бебета, което ти си описал по-горе. Най-спокойно и комфортно се чувствам като ям плодове, обаче се оказва, че тялото ми не е подготвено само за такава храна (поне все още). Но мисълта ми беше, че изяждайки една зелева салата или една маруля, един морков - ние на практика също унищожаваме един живот. Вярно, по-нисш, ама все пак живот.

Най - богати и спокойни са бившите колониални експлоататорски страни. А, не, защо? Според разни проучвания и статистики, които съм чула/чела това са Швейцария, Люксембург, някои скандинавски страни, за Канада нямам инфо за сравнение, но щом Стан я цитира, сигурно и тя.

Хм, борбата ... Аз си мисля, че точно заради това в момента България не я "бъде" особено. Съдя по себе си - докато се страхувах: че нещо/някой ще наруши правата ми, личното ми пространство, ще злоупотреби с доверието ми, ще ме прецака някак ... и все се случваше нещо такова. Аз се опитвам да се защитя, размахвам ръце, както казваш, губя време и енергия, а то хоп - друго такова нещо ми се стоварва. Чудно и прекрасно. Все се намираха такива събития, такива колеги, роднини, познати. Прибирала съм се със слъзи на очи у дома. Там съпругът ми ми оказваше първа помощ по успокояване. И първи уроци по разбиране и прощаване. И първи стъпки по отпускане и изграждане на доверие в живота и хората. Не, че се дадох лесно, де. Той ми казва - отпусни се, не бъди подозрителна, много си мнителна, а аз - ти пък си наивен, глупав ... Доста време ми беше нужно да разбера, кой е глупав. А ние като народ сме си такива наплашени, подозрителни, с ниско самочувствие и все имаме чувството, че ако не размахваме ръце, някой ще се възползва, ще ни смачка ... ама това размахване дори предизвиква нещо/някой да дойде и да се бори срещу нас, да ни прецака ... Докато не започнем да се чувстваме спокойни и силни, докато не започнем да обичаме себе си и другите, вместо да се затваряме, и/или плашим, и/или отбраняваме - все така ще сме. П.П. Забележете кои държави са най-богати и с най-спокойно, проспериращо общество - тези, които не са или най-малко са се борили.

Да, така си е. Човек наистина почти няма избор - в търговската мрежа преобладават продукти, съдържащи всевъзможни вредни вещества. И наистина е трудно да се ориентираме, кое какво е. Аз съм от жените, които ползват много малко козметика. Не зная поради това или поради друга причина съм като жив тестер за много продукти - сълзене на очите, зачервявания на кожата и др. подобни симптоми ме държат далече от много продукти и то на уж реномирани фирми в бранша. С това искам да кажа, че и високата цена, и голямата марка не са гаранция за това, какво ви предлагат. За мен идеалният вариант е колкото може по-малко козметика от тази, която се произвежда в момента (горките предприемачи в този бранш, ще умрат гладни, ако повече хора са като мен). Не ползвам дезодорант. Вместо дезодорант предпочитам по-често измиване с вода и флакон-спрей със сребърна вода. Иначе си купувам или ми подаряват по едно малко флаконче хубав парфюм средно веднъж годишно. За измиване - вода, хума, сокът от някои зеленчуци ... (примерно най-добре се измиват мноооого мръсни и чак засечени ръце с намачкан домат - опитайте!) Вместо крем - студено пресовано бадемово масло + няколко капки от подходящи за съотв. човек етер. масла. Напоследък ме мързи и си имам дневен и нощен крем от сериозна марка, които ми понасят. Маска на лицето/тялото - в зависимост от кожата могат да се използват разл. природни продукти и минерали - сок от плод/зеленчук, мед, кисело мляко, стипца ... И т.н.

Lаme immortelle, напрегнатите аспекти не означават непременно лоши работи. Например тази квадратура тр. Уран с нат. Уран със сигурност ще донесе промени (предимно в тази сфера от живота, където попада нат. Уран), но тези промени, дори и да доведат до известно стресиране, обикновено са положителни, т.е за добро (това от наблюдения и от собств. опит). Иначе градусите - по-добре вземай още по-малък орбис, особено на по-бавните планети, защото иначе ще "стоиш" по 5-6 години и повече все в някоя квадратура или опозиция. Аз приемам +/-1 градус. Като за разл. планети си има особености. Например, така и така заговорихме за Уран - та при него нещата започват някак по-отрано да се заформят, примерно година преди да се случи точния аспект и след него вече дори са се поуталожили. Докато при Сатурн е точно обратно. Bruse, не зная защо така си се стреснал. Лилит наистина не е особено добре проучена като въздействие в хороскопа. И също съм срещала много плашещи описания за нея от разни неизвестни автори, които според мен в голямата си част са кьорфишеци. Да си призная, аз почти не я ползвам, освен в синастриите, където ми е много от полза. Между другото, ако Лилит ти е в Близнаци, склонен ли си да се поддаваш на внушения, хипноза?

Да, няма съществено значение какво е цветето, купи си тор за цъфтящи, а тъй като далеч не всички рекламирани за цъфтящи са такива, то погледни в съдържанието на елементи на опаковката - фосфорът трябва да преобладава. Обикновено се дава съдържанието или на отделните макро- и микроелементи, или като последователност N-P-K (азот-фосфор-калий), т.е средната цифра следва да е най-голяма; едно удачно съотношение е 1-3-2 за посочените макроелементи.

Според мен не е подходящо за всички. Това е видно и от факта, че далеч не всички са привлечени и очаровани от идеята за вегетарианско хранене. Трите ухания Крайните ситуации винаги водят до трошене. Нещата трябва да се случат по вътрешна необходимост. По сърце. Насилието само ще утежни и оплете допълнително мрежата на кармата. Същото се отнася и до вегетарианството. Човек би мислил върху смисълът от него. Би го разгледал от всички страни. Дали, обаче, ще премине в тази посока - и е негов избор, и е определено. Всеки човек има право на избор и никой няма правото да го съди за този избор и да му налага да направи друг. Всеки се храни според разбиранията си,потребностите си или възможностите си. Интересно, малката ми дъщеря е не само вегетарианка по рождение, ами от малка яде най-вече и предимно плодове. Най-много традиционно назоваваните плодове - праскови, круши, ябълки, а след тях и плододаващите зеленчуци - домати, ягоди ... Излишно е да казвам, че нейния избор (ако въобще има такъв) е съвсем несъзнателен, просто това й харесва. Останалите зеленчуци, както и ядки, жито, хляб, овесени ядки са на заден план, явно може и съвсем без тях, просто аз от време на време я "натискам" да яде и по нещо такова. А, много обича и кисело мляко. Иначе плодовете ги обича узрели, яде ги по много, примерно на обяд може да унищожи 2-3 големи круши и да каже - нахраних се, след това на закуска 1-2 праскови, за вечеря 2 банана; няма алергии към тях, няма разстройство/запичане, здрава е - до сега (13 години) е пила 1-2 пъти антибиотик, с нормален ръст и тегло (на някои им се струва леко слабичка), единствено на мен ми излиза доста скъпо нейното хранене - оказва се, че е по-евтино хляб и зеленчуци, отколкото плодове. Другото ми дете е доста по-традиционно като предпочитания - тя си яде месо, обича и зеленчуци, подправки, яде и плодове (предпочита ги по-зелени и тези, които са по-горчиви/кисели, може би защото е предимно пита-конституция). Също е здрава, но все пак маааалко по-податлива от сестра си на зарази, също е нормална висока и тежка или леко слабичка, според гледната точка. Та не знам - има ли избор или нещата са обусловени?

Не съм сигурна кога се формира. Въобще, това, за което говориш, ми се връзва с типа хора, които и в древността и сега, и на изток и на запад са били определяни - имам предвид системите: вата, пита, капха и комбинации; холерик, флегматик, меланхолик, сангвиник и др.п., вкл. астрологични типове, предполагам, че всеки е запознат поне с няколко такива. Или имаш предвид нещо по-различно, като надстройка примерно на това, което споменах?

Извини ме, Явора, явно съм била неясна. И не се притеснявай, че се получавало противоречие - нормално е, всеки мисли по различен начин и (надявам се) никой не се обижда от изложените мисли. Ще обясня по-подробно какво имах предвид. "Враговете изникват от ума ти." - виждам, че всички преди мен са интерпретирали едната страна на това послание, а именно дали приемаме/наричаме нещо/някой свой враг или не. Другата страна на това изречение е, че нашия ум или по-точно нашите мисли и убеждения са в състояние да предизвикват определени процесии и явления в живота, които, както казваш и ти, са съвсем реални, истински, случват ни се, уж без ние да ги търсим, без да ги искаме. Но само уж. На практика цялото ни самосъзнание и светусещане е такова, че да привличаме като магнит именно такива (уж нежелани) неща. Примерно искаме да просперираме в професията или въобще в живота, а дълбоко в себе си сме убедени, че не заслужаваме. Е, как да стане?! Реално ние много се стараем, напъваме се дето се казва и ... нищо, все не се получава, все възникват някакви спънки, все нещо се случва, ахааа да стане и хоп - развалят се нещата. При това уж съвсем обективно - я фирмата, в която сме зазлее, я някой по необясними причини ни подлял вода и всякакви такива. Но ако се огледаш, ще забележиш, че на някои хора такива работи кой знае защо не се случват; напротив - все са на правилното място, в точното време, въпреки че са примерно по-разсеяни, по-наивни, не са толкова упорити, нито старателни, обаче на тях им се получава. Това се отнася и за децата, и за работата, и за богатството, включително и за някои по-абстрактни неща - взаимоотношенията и др.п. По тази тема има ред книги на психолози, психотерапевти, холистични лечители и т.н., които са много популярни - примерно Тайната (The Secret), книгите на Уейн Дайър, на Луиз Хей и т.н. Забелязала ли си как на много хора им се случват все едни и същи неща - имам познат, добър човек, работлив, инициативен, обаче при него все се случват разни конфликти и разправии с околните, кражби, измами (от страна на другите), след което често следва физическа саморазправа дори помежду им; на него уж не му е приятно, оплаква се, обаче на, все такива неща привлича в живота си. Явно вътрешно е недоверчив, подозрителен от една страна и склонен към агресия/насилие от друга. Друг пример - аз имам една близка, която 3 пъти се омъжва и все за мъж-пияница. Скоро в една друга тема бях дала пример за момиче, което на косъм се отървава от изнасилване или дори убийство поради силната си, но странна за повечето от нас, вяра, че нищо лошо не може да й се случи и че животът/Бог я закрилят винаги и навсякъде. Много наивно изглежда, нали? И никак не се бори. А се оказва наистина закриляна. П.П. Мисля, че си струва да прочетеш поне последните 3-4 страници от тази тема, тя е за Доверието и допълва успешно тази.

Случвало ми се е. И е ставало в момента в който съм се отказвала да го преследвам толкова настоятелно. Чак толкова да не мога да му се зарадвам като стане НЕ, но е имало силно чувство на носталгия по загубеното време. Единствено това то не е малко де, ми е попречвало на удовлетворението от постигнатото. А за обяснения аз мисля че може да се говори ако става въпрос за конкретна случка. Според мен няма нужда от конкретна случка. Мислех да пиша дълги обяснения, но преди малко се зачетох в темата: Страданието облагородява или принизява? и там се натъкнах на един цитат от Ники - думи на стария монах: Това обяснява всичко - кратко и ясно.

Прочетох това и ми се прииска нещо да споделя. По мои наблюдения, ако някой е способен да обича само едно единствено нещо (било себе си, някой друг човек, животно, камък ... няма значение) безусловно, то той е в състояние и в същност изпитва безусловна любов към всичко. Но, за съжаление, ни е трудно в любовта ... Дори и към себе си. А самата безусловна любов не е нещо кой знае какво. Просто за нас е голяма хапка. Първата стъпка към нея според мен е непричиняването на зло/ненавреждането.

Явора, случвало ли ти се е много да се бориш за нещо, а то все да не става? А ако все пак стане, да си толкова изморена (или направила толкова компромиси с други неща, или толкова дълго чакала), че да не можеш да се зарадваш? А при други хора същото нещо да става много лесно и без особен хъс? Ако да, как си обясняваш тези неща?

Хе-хе, аз от време на време надничам в тази тема, обаче това тук си е голямо изхвърляне А може би говоренето в 1 лице, множ. число е просто хитроумен начин постът да бъде в духа на темата, защото едно такова изразяване като руския цар подсеща за едно голямо, направо Огромно (не знам висше или нисше, няма значение) Аз . Обаче като се замисля, хора, които казват "Ние, ...", ами те направо са (според изразените резерви спрямо обособяването и развитието на личността) един етап напред, защото вече не са индивидуалности , нали? ------------------------------------------------------------------- Съжалявам, че го приемаш като изхвърляне, но съм си посветил живота на този път, същият, по който са вървели апостолите, манихеите, богомилите и катарите, а и още доста други. Вярвам в това и съм вътрешно убеден. Не знам дали ще стигна до "добрия край", но доколкото зависи от мен ще опитвам. При това по 24 часа всеки ден. Намасте! Не, аз съжалявам. Прозвуча ми съвсем театрално, а ти си бил съвсем сериозен. Все пак аз не бих приравнявала себе си с някой, изгорен на кладата, но това се отнася за мен, не за теб. Както и да е. Радващо е, че си усърден, по 24 часа на ден. Пожелавам ти да стигнеш до най-добрия за теб край!