Диана Илиева

От страх. Включително страх, мотивиран от най-благородни идеи - да не навредим на детето, да не нараним пратньора/приятеля ... И аз мисля като теб, че в крайна сметка всички се измъчват по този начин. А дали избираме наистина свободно? Като се започне от чисто философската страна на въпроса - доколко имаме свободна воля/избор и се стигне до тривиални житейски неща, като предубеждения, консерватизъм или напротив бунтарство/революционерстване, страх (за който споменахме по-горе), неточно предвиждане на това как ще се отразят реално нашите действия и бездействия, което коментираме в една друга тема ...

Хрумна ми да формулирам така тази тема, защото четейки други теми, все повече се сблъсквам именно с този въпрос. Още като се родим и хората около нас започват да ни пазят и предупреждават - внимавай, опасно, страшно ... Да не говорим, че като пораснем малко и започват дори да ни манипулират с насадения вече страх - не се отдалечавай от мен, че: ей там кучето ще те ухапе, ще дойде дядо Торбалан/баба Яга да те вземе ... Имаме много поговорки от типа на "Покритото мляко котки не го ядат." С една дума израснали сме със страха. От друга страна се възхищаваме на смелите и безстрашните. Скоро наблюдавах как жена стои изплашена пред едно сравнително неголямо куче, което ръмжи и лае и не смее да продължи напред, а после полувъзхитено, полузавистливо наблюдава как една друга жена, която очевидно не го прецени като опасност, продължи смело по алейката към кучето (действието се развива в парк с бездомно куче или може би такова, което хранят от близкия ресторант), то подви опашка и се шмугна встрани. Изплашената жена също премина нататък. Вие как мислите - полезен или вреден?

На пръв поглед причините хората да носят маски са много и разнообразни, но в основата им е едно и също нещо - страхът.

Разбира се, че е лицемерие. И бъди сигурен, че този някой дали съзнателно, дали несъзнателно, но усеща твоето истинско отношение. А защо животът да те принуждава? Да не би животът да ти казва "Бъди учтив, когато не ти се иска!"? Напротив - животът се опитва да ни внуши идеята за Единство, Част от Цялото. А това никак не означава, че на някой, който се чувства частица от нещо, ще му се иска да е нелюбезен към това нещо?!?

Струва си да се замислите над тези думи на Диан. Точно това стои зад видимата страна на нещата. Другото са чисто наши си, романтични или цинични, оптимистични или песимистични, или каквито и да са там интерпретации на един чисто физичен процес.

Ехе, тук вече нагазваш в много дълбоки води Да предвиждаш последствията от своите действия означава да си 100% ясновиждащ. Не зная какво може да се направи реално. Евентуално да се развиват сетивата, безпристрастността, чувството за единство (помага за подключване към вселенския "сървър") - такива неща.

Знаеш ли, замислих се по-сериозно по тази тема. Тя може би е една от най-сериозните, най-фундаменталните ... Ако разрешим адекватно въпроса, който си поставил, то ние ще се радваме на един съвсем друг живот, други хора, друго общество ... И ... как да кажа ... това синьото хубаво го искаш, то и аз го искам, сигурно и много други го искат, кои съзнателно, кои несъзнателно, но ... защо така не се получава това, което уж искаме?! Какво да правим, за да се реализира? За мен това е същественото развитие по тази тема, защото иначе стана ясно - единодушни сме общо взето, всички писали дотук не харесваме сегашното положение, обаче какво правим? В най-добрия случай се опитваме да се изолираме, себе си, евентуално ако можем близките си ... Това ли е само, което може да се направи? Какво е най-подходящо според вас? А може би много искаме? Или не бива точно това да искаме? В такъв случай - какво?

Aми Венци, то с всичко е така. Как се чувстваш примерно след посещение при фризьор?

Съгласна съм с написаното от granat1: Но има и друго. Леснината идва и от това, че по-добре и най-често по-обективно виждаме другите; по-трудно е да надникнем в себе си. Това се отнася не само за лекуването. За всички неща, гледайки отстрани, по-лесно виждаме адекватното решение. И колкото сме по-безпристрастни, толкова по-добре.

Благодаря, но не ми върши работа .........поне на мен! Не напразно казах по горе, че не търся ВЯРА и ВНУШЕНИЕ! Моите 30+ години за сега са ми доказали че това е грешния път . Корен от това по онова...на еди си коя степен = на бог, не е доказателство! Вече се излъгах да прочета една книга в която се твърдеше че доказват научно че има прераждане, Е АЗ НЕ НАМЕРИХ ДОКАЗАТЕЛСТВО. Също така НЕ Е доказателство и ако някой ми каже че е говорил със свои роднини които не са между живите! Ако попадна на доказателство=лично преживяване нямам нищо против да приема прераждането и бог.........като това с нищо не променя/не подобрява живота ми. Не съм чела книгата. И ми звучи странно препоръката за нея. Но може и да има такова доказтелство, не споря. А може би просто и аз съм като Явора - предпочитах личното преживяване-доказателство. Е, получих. Няколко дори, може би поради дебелата ми глава, защото на първото хем повярвах, хем не съвсем, но следващото беше такова, че не го пожелавам на никого, затова пък беше СТРАШНО убедително. И ... се промени животът ми; неизбежно. Дали се е подобрил - не зная. То май не е и това целта. И да настъпи подобрение, то е като вторичен ефект, следствие.

Да, интересна статия - не го знаех това. Но интуитивно не ми харесваше такъв начин на отглеждане на децата - телевизионни деца. Ние нашите деца ги отгледахме на "диета" спрямо телевизия и компютър. Малко телевизия, много често само "Лека нощ деца" или редките случаи на излъчване на по-стара анимация или филмирани приказки (най-често руски). На компютъра у дома до това лято имаше парола за влизане - не могат да висят на него в наше отсъствие, само като сме си в къщи и им се отпуска опред. време. Сега вече голямата ще е в 9 клас и им подарихме лаптоп. До 4 клас лягането в 21.00 вечерта беше съвсем нормално, дори през лятото; до 7 клас - в 22.00 часа. Много хора ни мислеха (и сигурно продължават да мислят ) едва ли не за малко фанатични на тези теми. Сега се убеждавам, че добре сме постъпили.

Мда, ужасно е, от много време слушам една реклама за някакъв сериал, не помня по коя телевизия - "Всяка вечер нов труп!" или нещо подобно, при това произнесена с ентусиазиран тон от диктора на рекламата. Аз първия път направо се стреснах, след това като се позамислих ми се стори много безумно; след няколко чувания изкоментирахме с мъжа ми къде е СЕМ в случая, защото рекламата върви определено преди 22.00 часа. А като гледам децата свикнаха вече, въобще не им прави впечатление.

А на който му се въртят в главата други прогнози, да не се обажда, нали?

От малкия ми опит - да, съчетаване е. Но защо да няма съчетаване? По мои наблюдения много рядко в един човек на повърхността може да се идентифицира само един единствен проблем; или ако проблем е силна дума - само с едно едничко нещо, нуждаещо се от промяна, корекция... Колкото до точното установяване на есенциите - там е най-сериозната трудност според мен. Много е важно човек да познава себе си. И там е уловката - всички си мислим, че се познаваме, а на практика тези неща или хич не са верни, или не са най-важните, или просто ги има, но не са на дневен ред за разчистване, има други преди тях ... На другия въпрос - според мен дори да се смесят две есенции с доста противоположни характеристики (точни антагонисти според мен няма, все има едни нюанси, които ги различават), всяка си действа по нейния си начин.

Да, и аз няма да го гледам със сигурност. Защо да го гледам? Няма смисъл. Допускам, че има добре облечени (и въобще всякакви) хора, изхвърлящи новородени животинчета в река (или другаде). Това, че ги гледам, с какво ще допринесе някаква полза и за кого? Виж, ако спася някое такова животинче, ако науча децата си (и евентуално други хора) не да ги давят, а да се грижат за тях и др.п., това вече е друга работа. За мен по-адекватно е да не се разпространяват лошите новини. Учителят, както и други просветлени хора са съветвали: ако видиш/чуеш нещо хубаво - разкажи го на много хора, ако видиш/чуеш нещо лошо - не го казвай на никого. Тук усещам, как ще вляза в конфронтация с журналистите; и не само . Но имам предвид следното - ако разкажем лошата новина с цел, когато повече хора научат за конкретното нещо, да се предизвика обществена реакция за подобряване на положението, за предотвратяване на ситуация и др.п. - тогава ДА. Но примерно имам една бивша комшийка, която иначе не ми се обажда, дори когато я поздравявам на улицата, но вече на два пъти специално идва на работа да ми каже, че еди кой си бивш също съсед е починал Е, това вече не го разбирам.

Хм, ами според мен зависи доколко е стабилна или лабилна тази "сравнително хармонична психика". А, няма ли вероятност, хора които често, всеки ден и по няколко часа поне, както самия Орлин казва, са в контакт с "дълбините на човешкия ад" да придобият нещо като професионално изкривяване по въпроса? Аз не съм привърженик на изцяло позитивното мислене, но явно съм пропуснала постовете на Донка с такова звучене от типа "разделей и владей"; то ми се стори по-скоро приоритет на по-върлите защитници на абсолютното вегетарианство, макар че по някаква ирония, самите те (с малки изключения) не бяха пълни вегетарианци. За мен това прокарване на строга демаркационна линия ЗА и ПРОТИВ месната храна е точно това, независимо под какъв предлог - любов към животните, непоносимост към страданията на живи същества и т.н.

Вендор, интересна хрумка Пробвал ли си го, работи ли?

А, Мона, интересна дискусия се е получила. Не зная защо те интересува. За мен този, който ние знаем като Исус също е един (не много в различните времена) и не зная защо мислиш за Исус в Овен. Този, който идва през определени интервали и посява в съвременното човечество (т.е това от преди около 15 000 години) новото, дава му новото послание, първият Исус, както си казала на едно място, по-скоро може да се нарече Исус от Лъв.

Ами не, не е майтап. Просто отново наричаме едни и същи неща с различни думи и се получават недоразумения. И Божидар е казал същото преди мен. (В интерес на истината Орлине, с университетските си знания можеш да разваляш една малка част от "магиите" само. А магия е странна за съвременния човек дума - или смехотворна, или плашеща - според човека; спокойно можем да я заменим с друг, по-съвременен термин, защото реално съществуват такива въздействия.) А ако искате, я се замислете малко. От колко време съществува психологията като наука? А дали преди това хората не са имали пак такива проблеми, при които сега търсим за помощ психолог, психотерапевт ...? Е, как са се оправяли според вас? Пък в темите за психология и психотерапия дори съм срещала присмехулно отношение относно това, колко добри психолози били разни бабички-квартални врачки и как мистериозните им действия и ритуали са ала-бала, пък помощта е по-скоро психологична. Ами да, редно е дори да са добри психолози; просто разликата е тази, че не са получили знанията си от университет. А голяма част от ритуалите също си действат и то съвсем ефикасно, на физическо ниво включително.

С това вече не съм съгласна (и извини ме, но малко ми заприлича на от 9 кладенеца вода). Това за съсипването на здравето на какво основание го твърдиш? Малката ми дъщеря по рождение е вегетарианка - не само не обича месо, ами и физически не й понася. Не хапва никак (вече 13 години), здрава е (показателите са много добри при профилактичните прегледи), чувства се прекрасно, от малка е много пъргава и жилава, катереше се на такива тънки и много високи пилони в училищния двор до нас, че си спечелих укорите като лекомислена и безотговорна майка на всички баби в квартала. И сега обича да спортува. Аз от няколко години също съм вегетарианка - не усещам някакви липси, нито се установяват такива при проф. прегледи. По тази логика нашето семейство е разделено на два лагера - едната дъщеря и мъжа ми, другата дъщеря и аз. Е, няма такова нещо. Напротив, старая се да готвя вкусни и разнообразни ястия без месо - не са нужни някакви сложни рецепти или скъпи, екзотични продукти като аспержи, артишок и др.под., просто добро съчетание на продукти и подправки. И всички са доволни. Гледам и служителите ми - единият не чист вегетарианец, но фен на здравословното хранене, а колежката му предпочита удоволствието от вкусната храна; на работа след като установиха кой какво обича, кое е общото, черпят се взаимно с тези неща, не си натрапват другите, различните. Въпрос на добро желание. А другото, което се опитах да намекна аз, и Диди преди мен - както едната ми дъщеря се чувства най-добре на плодове и месото буквално не й понася, така има и хора, които имат физиологична нужда от месо. Аз например като усещания също се чувствам най-добре на плодове (не ядки, още по-малко пък кълнове), но организмът ми физически отказва да издържи само на плодове, затова ям и зърнени храни, зеленчуци, кисело мляко ... Иначе, разбира се, че не съм съгласна с убийствата на животни, жестоки или не, все тая. Също и с убийствата на растения. А тъй като търсенето определя предлагането, колкото по-малко хора ядат нещо, толкова по-малко стимули ще има то да се произвежда. Но и възможностите на хората са различни. Затова реалния призив за мен е - хора, опитайте се да бъдете плодоядци, ако не - то вегетарианци, ако не - можете поне да намалите месото... И най-малката крачка в тази насока би била полезна за всички и във всяко едно отношение - духовно, етично, здравословно и т.н. НО - не се насилвайте, не се самонаказвайте, не правете такива уж добри стъпки с неудоволствие. Негативните чувства и мисли, които ще генерирате са на по-висше ниво и следователно са по-вредни за всички от това, което ще изядете на физическо ниво.

Разбирам какво имаш предвид. Има много такива хора. Познавам такива хора. Неудачите им в живота, липсата на приемлива референтна група или просто липсата на приятели, трудности в общуването, трудности в професионалната реализация и т.н. ги подтикват да избягат в някоя малка, затворена духовна общност (в България имам предвид примерно Адвентистката църква, Протестантската, Антропософи, Розенкройцери и други, вкл. и групичките на Бялото братство). Там намират голяма част от нещата, които са им липсвали. И ... почувствали се комфортно (или дори щастливи?!?) прегръщат без да се замислят духовната доктрина, на която са попаднали. Нещо повече - избягват да се замислят за достоверността й, защото ако подкопаят доверието си в нея, биха загубили всички онези социални контакти и придобивки, които им носи принадлежността към съответната общност. (Забележка - тук нямам предвид хората, които съзнателно и бих казала постепенно са изучили и приели съответната идеология!) Другият въпрос е следва ли да търпим материални лишения под предтекст, че сме духовни и вместо да вложим повече сили и време, за да можем успешно да нахраним и облечем детето си, да го заведем на почивка, ние се примиряваме, че не успяваме и компенсираме с духовност. Моят отговор е - НЕ. Сам Учителят е казал (не зная дали ще намеря лесно подходящ откъс, но съм го срещала в много беседи), че докато не се научим да боравим добре в материалния свят, опитите да работим в другите сфери също няма да са успешни.

Хехе, обясненията ми били в сферата на психологията. Ами нали коментирам въпросите с теб, исках да съм по-близко до теб, да говорим с едни и същи думи, но ето че пак не е добре. Май наистина не очакваше и предпочиташе да не получиш отговори. Тогава щеше да ти се затвърди сегашния мироглед. Но отговори има. Просто можеш да поискаш да ги видиш - в случая да ги прочетеш и да се замислиш, не повече. А може и да не искаш да ги видиш, поне засега. Твоя воля. П.П. Съгласна съм с уточнението, че житейският опит не винаги е съизмерим с възрастта. Но ... най-често е така, по-рядко е иначе; визирах общия случай. А, забелязах нещо друго - кой е твърдял, че "хората, които се определят изцяло или по-близо до психологията" били изцяло логични, не можели да чувстват, нямали интуаиция и тем подобни? Не съм прочела такова нещо - кой го е писал и къде То и какво точно имаш предвид под това "се определят изцяло или по-близо до психологията"? Аз някак нямам психология в себе си примерно, така ли?

A, Велинче, ето че си разбрала каква е разликата в доктрината, обяснявана от Венци, Вальо и др. А с това, не съм съгласна - оцветеното в синьо: Според мен Стан съвсем ясно поясни, че първо е осъзнал определени свои черти (т.е опознал е поне част от себе си) и чак след това е започнал да се стреми и да се опитва да ги промени. Не забелязах нито отричане на себепознанието, нито страх да разберем това, което е. Това, че искаме нещата да са други - ами няма как да го поискаме, ако не знаем какви са в момента. Също не препятствията се прескачат сами ... А последното изречение е ново и слава Богу по-конкретно нещо - значи Божията воля я има навсякъде, където няма плътна материя ли? Ако е вярно , значи самият Бог е ограничен Нещо повече - щом аз успешно не позволявам на Бог да действа чрез мен свободно, то значи аз съм по някакъв начин по-силна от Бог така ли? (е, сега вече си напомпих Аз-а ).

Явора, извини ме, ако съм те засегнала с нещо. По-скоро аз имам една закачка с Орлин (за която няма как да знаеш, ако не си чела някои реплики, разменени с него преди време) - предложих му да го запозная с истинска врачка или по-скоро врач, защото е мъж , ама той не иска, познавал достатъчно (а какво значи достатъчно?) и все фалшиви. И си съвсем права, че наричаме едни и същи неща с различни думи. От това нещата, разбира се, не стават различни, най-много хората да се изпокарат. Да вземем следното: аз казвам - вярвам в Бог, ти казваш - вярвам (примерно) във Вселената. Ами тогава ние вярваме в едно и също нещо. Нали не си мислиш, че аз си представям Бог като белобрад старец седнал на облаче в небето Психологията обаче не се припокрива с езотериката, просто е на път да обясни по съвременен начин една част от нея, физиката, която аз много уважавам - друга част. И така ... А на въпросите ти ще се опитам да отговоря кратичко по точки, за да не звуча мъгляво и общо. 1. По-добре е самият Орлин да отговори, но за мен тези сили са проникващата целия свят природна хармония; може би така изказано "да поиска разрешение" звучи странно най-малкото, можем да кажем така - да получи усещане, че действията му са полезни и нужни, в унисон с живота. 2. Не зная при какви хора си ходила, имали ли са способности и какви. Може да са били шарлатани, а може и да са били истински, но ти да си била блокирана от притеснение (какви са сега тези странни хора и какви неясни неща ще ми правят), или от предубеждение (те нямат способности или така не може да ми се помогне, нещата са чисто физиологични), или по ред причини. 3. Предполагам този човек и друг път е споделял с теб и ... отсреща е получавал само скептика. Затова сега мълчи. Може би самият човек е склонен към такова магично мислене, има нужда да вярва в разни феномени (забележи, че не коментирам феномените - може да са истински, може да са шарлатани), а ти му подкопаваш вярата, това е неприятно за него (дори и още повече, ако ти си права в коментарите си за конкретните случаи). Обяснявам психологията на нещата, не коментриам кой крив, кой прав. 4. Ами за мен е нормална такава реакция. Не зная кой е този маг, истински ли е или шарлатанин, но това, че е отказал, не означава, че непременно е от страх, защото няма способности (няма логика - все пак ти си само един човек, какво значение има за него, предполагам не можеш сериозно да нарушиш репутацията му, дори и да се изложи пред теб). А от друга страна той не е клоун от цирка, работата му не е да показва номера. Нека да приложим същото към една друга професия - примерно би ли намерила хирург, който да склони да ти извади бъбрека и да ти го присади обратно, ей така, без нужда, само за да те убеди, че е добър хирург? И не мисли, че примерите са несъизмерими, защото това, което прави един истински лечител, е не по-малко сложно, опасно и енергоемко от работата на хирурга. 5. Разбира се, не зная дали е вярно това. Дори не разбрах добре какъв точно е казуса. Но по принцип е възможно. А какви са тези хора. И по какъв начин са "премахнати" от живота ти? И кога? Може да се допусне, че нещата са се компенсирали вече в един момент и затова е такъв развоя на събитията и нещата са се успокоили. 6. Не зная каква е колежката ти. Може да може да лекува (в по-малка или по-голяма степен; цитираната цифра за нейната степен не е ясно колко е реална), а може и само да си въобразява това. Искам само да кажа, че понякога човек се случва да изпадне в такъв срив, че самопомощта е трудна или направо невъзможна (това за ходенето й на лекар). Сега защо ти не усещаш нищо - най-общо има три причини: жената не е направила или не умее да ти направи дистанционно лечение, а може ти да не приемаш (съзнателно или не) лечението или пък просто не бива да бъдеш излекувана по този начин, от тази жена ... Колкото до автоматичното отпадане на разни неща с натрупването на жизнен опит - не съм съгласна. За доказателство - погледни в темите от подфоруми Здраве и Психотерапия онлайн. Търсещите помощ далеч не са само младежи, въпреки че по обективни причини възрастните би трябвало да са малцинство (по не са склонни да ползват електронните комуникации и по не вярват, че чрез тях биха получили помощ).

Случвало ми се е. Много отдавна. Явно е - разминаване, хората не са били един за друг. Е, тогава ми беше криво, де (а сигурно и на него му е било криво след това), ама минаха много години оттогава. Та сега мога да преценя от позиция на времето и развитието на съдбите ни - не се връзват, различни пътища. А интересното е, че си приличат, мисля, като типажи със съпругът ми. Това е по-същественото за мен. Вероятно и оттам е възникнало привличането между нас, макар и ... поетапно във времето . Просто така животът е взел мерки то да не се осъществи, защото не е трябвало, други са били съдбите ни, партньорите ...