Диана Илиева

borita, особено в момента на много хора е трудно. Защо обаче търсиш причината все в нещо мистично - магия, посещение на църква ...? Не е ли възможно да има по-просто обяснение? Ти не пишеш подробности и така е трудно да се даде съвет - примерно къде живеете: в столицата, в голям град, в малък, в село ... Какво сте предприемали до момента по този въпрос? На какво се дължат провалите според вас? Каква професия и какви умения и познания имате ти и съпругът ти? А може би най-съществения въпрос - склонни ли сте да работите всякаква работа, поне определен период от време?

Не, никак не е парадоксално, нормално е, бих казала. Обаче често не е така. Защо? Ами нали разбираш, че тези 50 човека от примера, който съм дала, дори не са в състояние да изберат правилния човек за координатор. Защото именно някой амбициозен вече ще е успял да изманипулира мнението на повечето хора, които са на и под средното ниво, в своя полза. Какво ще кажеш да те управлява такъв човек: За такъв човек говоря от самото начало.

Да, срещала съм такъв човек. А като спомена за баби и дядовци, то и дядо ми верно се доближаваше до това описание.

На това му се казва "пряка демокрация" и е мечтата на много хора по света. П.П. Съжалявам, малко страшно се получи, но и трябва да се маркират рисковете. Именно - рисковете. Сигурни ли сте, че "пряката демокрация" е реализуема? Аз никак не съм. Бих се радвала да ми кажете/покажете едно такова селище/полис, което да е просъществувало повече от година в условията на пряка демокрация. Както вече казах, демокрацията изглежда много съблазнително, но противоречи на природните закони. Представете си общност от 50 човека примерно. Всеки има право на глас, всички гласове са с еднаква тежест. От тези 50 човека 10% са най-разумни и опитни, следващите 10% по-малко, следващите още по-малко и т.н. Е, какво решение може да се очаква да вземат тези хора - оптималното или това, което отговаря на средното ниво на разбирания на всичките 50 човека? Ясно е, че второто. Но това на практика означава, че ще бъдат вземани предимно недотам разумни решения (както и редовно се случва в съвременните демократични държави). А тези хора, които са малко или много над това средностатистическо ниво в общността от 50 човека едва ли ще изпадат във възторг от тези решения; за тях те ще са не просто неоптимални, неразумни, ами и крачка назад.

Ето тука вече сигурно ще ударим на камък. Не се сещам за човек с такава харизма и сила. Слънчева, не знам колко са смирените и осъзнатите, но за екологичен живот има доста желаещи. Затова писах, че селището трябва да бъде по-скоро екоселище и после религиозно средище. Щото колкото монаси, толкова и религии. След като Христос беше разпнат, Учителя не беше приет от всички, то кой ли ще е този човек?... И защо някой, някого трябва да води? Не е ли Духа на Любовта /вътре в нас/, който ще обедини всички?... Разбира се, ако има ентусиасти, нека опитат. Желая успех Слънчева, аз не казвам да е приет от всички хора, а от всички, които ще живеят в Слънчевото село. Именно Учителят е бил фигурата, която е организирала и реализирала Изгрева, Братското лозе във Варна ... И след неговата смърт постепенно тези селища угасват, остават само като центрове за събирания на хората от Братството, но не и като постоянно обитаеми поселища. Защо някой трябва да води? Ами защото хората не са равни/еднакви. Виж, и на мен демократичните възгледи ми изглеждат много по-лицеприятни, а много хора ги намират за най-справедливи, но животът/практиката показват друго. Някои са по-напреднали (разбирай разумни, мъдри дори), други не толкова, обаче могат да имат добро желание и да се включат в такава инициатива. Духът на Любовта - да, ако го има във (еднакво) висока степен у всички, о, да! Но, самата ти изказваш съмнения в предишния си пост. И си права. Иначе тази фигура не е нужно да бъде чак от ранга на Учителя, но наистина следва да е силна, харизматична, мъдра ...

Диана, харесвам разсъжденията ти и диалога, който се получи. Предлагам ти два цитата от лекцията Доброто и светлината. Можем да поразсъждаваме заедно над тях. Роси, и на мен ми е много приятно да разговарям с теб Интересни цитати. Не съм чела беседата, затова ще се включа по-обстоятелствено довечера. Все пак относно първия цитат - да, логично е, като магнитите например; а мъжете и жените нали са с противоположно поляризирани, затова при тях може. В такъв случай какво се получава при две приятелки, обаче Относно втория цитат - да, съгласна съм. И все пак ме чопли - защо казваме точно "просветлен", а не просто "светъл"? Знаеш ли на каква асоциация ме навежда думата "просветлен" - кой знае защо на "прозрачен". А от фотографията - просветляване означава именно изсветляване на цветовете, когато снимката е много тъмна примерно.

Чудесна идея! Сигурна съм, че на много хора се върти, ако не същото, то нещо подобно в главата. А, ето това предпоследното изречение е много важно според мен. Има и друго - много е съществено да се намери една фигура, около която да се обединят хората. Имам предвид жив човек, на достатъчно високо ниво на развитие, признат от всички. Иначе всеки ще се пише на авторитет и ще дърпа към себе си (в смисъл ще настоява нещата да се правят, както той смята за най-добре). Все пак и в света нещата са йерархични (дори и да не ни харесва това).

Относно оцветеното в червено - Когато говорим за това, дали е бил вегетарианец, редно е да уточним за кого говорим: за Исус или за Христос. Относно оцветеното в синьо - не го разбрах. Дори се зачудих - какво имаш предвид за предназначението на животните, ние ли трябва да решим какви популации да се развиват, нужно ли е да ги контролираме ...? А зеленото - ще съм благодарна на едно по-подробно обяснение; явно си стигнала до определени доказателства. Не мисля, че вегетарианството е необходимо условие за духовна извисеност. Най-добрите хора, които познавам, не са вегетарианци. Може би защото не акцентират толкова върху яденето и не го превръщат в самоцел. По-скоро вегетарианството е следствие, не условие (имхо). ... Да, Канел, съгласна съм, така е най-коректно казано: следствие. Извинявам се на всички засегнати (благодаря на kuki, че ме е подсетила)! Аз нали не се имам за духовно извисена и говоря ей така, от собствената си камбанария.

Тук опираме пак до това, че имаме физическо тяло и живеем в определени климатични условия. Купувам си обувки (особено затворените) от естествена кожа; няма алтернатива според мен. Ако живеех поне 10 градуса по на юг щях да си ходя целогодишно с еспадрили - но тук не се получава. Това за дебел, качествен памучен чорап примерно в обувката от изкуствена кожа е изпробвано многократно, винаги неуспешно, дори и когато обувката е с естествен хастар, а отвън изкуствена кожа. По принцип съм практичен човек - купувам си по-класически модели обувки и в неутрални цветове (черен/бял), качествени и както казах от естествена кожа, за да ги нося дълго време. По същата логика не виждам защо да държа коженото си палто в гардероба (подариха ми го, без да съм искала, преди 16 години), а да си купувам друго (е, купувам си през няколко години по едно по-късо, вълнено, но за големия студ - при нас обикновено няколко седмици - си е коженото). Това важи и за всичко останало - ръкавици, колани, чанти и т.н. - или си купувам много качествени такива от естествена кожа, за да ги нося години наред (кожените ми ръкавици са вече към 20 годишни, вярно за подмяна са вече, ама още не съм се наканила) или си купувам вълнени ръкавици, платнени портмонета, чанти и др.п. .... За мен е много неприемливо да стимулираме производството на изкуствени кожи. Защитаваме (донякъде) животните, а унищожаваме ареалите им за местообитаване - къде е логиката да го правим Напоследък забелязвам нещо друго - бълва се огромна продукция от некачествена естествена кожа, предимно от Азия/Китай - това е също много неприемливо за мен. Усещанията - за съжаление си ги имам (от известно време) и се старая да ги подтискам, по простата причина, както каза и diferenciala, че си живея (все още) в града. Заобиколени сме от такива неща, че не ми се говори. Другото - да се правя на много префинена за едни неща, а за други да не ми прави впечатление?!? - много странно, такъв човек според мен си внушава разни работи, а няма истински усещания за излъчвания, вибрации или както искате ги наричайте, аз съм си ги кръстила енергоинформационни полета.

Да, така е. Точно това се опитва да каже и Божидар в темата за Аскетизма, мисля. Човек може да се старае много, да живее като аскет, но това, ако е така, как да кажа, не точно насила, но все пак някак принудително, т.е хем никак не му идва отвътре, хем го прави, защото "така е добре/хубаво/правилно/възвишено", "така трябва, за да си извисен/просветлен/духовен", то нищо няма да се получи. Е, може и да се получи нещо, телата си взаимодействат както отгоре - надолу, така и обратно, но по-силно е въздействието отгоре. Или да го кажем с езика на математиката едното е само необходимо условие, а другото е достатъчно. В смисъл вегетарианството е необходимо условие, но не и достатъчно за някаква духовна извисеност. Както и обратно - духовната извисеност гарантира вегетарианство, защото е достатъчно условие.

А аз смятам иначе - няма дребни и едри неща, всичко е еднакво важно! Самият факт, че ни събарят неща, които наричаме дребни ... какво говори? Дейл Карнеги е много увлекателен и убедителен, признавам му го, голям фен му бях (имам поне няколко негови книги) и много ми помогна преди години. Сега съм на мнение, че твърде механично обяснява проблемите и много изкусно (а може би несъзнателно) е замаскирал разни неща.

Ами мисля, че не те чета само аз - гледам доста хора са писали в отговор на поста ти, какъв е смисъла да се самоцитираш? Ако не бяха те прочели, щяха ли да ти отговорят? А нужно ли е да спориш?

Нещо не можах да те разбера добре. Аз просто се опитах да поразсъждавам на база на твоето твърдение: - примерно духовен учител е заобиколен от свои последователи - те по тази логика ще са възтъмнички ли? - друг пример - духовен учител се ражда или отива в държава или сред хора, които имат нужда от светлина, така ли? Не съм сигурна, разбира се, как стои въпроса със светлината и тъмнината, но по мои наблюдения едни хора се привличат с други със сходни качества, интереси или ако употребим една по-такава дума - вибрации.

Прекрасно те прочетохме. Ако искаш и ти можеш да прочетеш нещо друго, но май си прекалено убеден в това, което казваш, за да допуснеш съществуването на друго. На мен също ми се струва, че има превъплъщение. НО - нямам доказателство за това (само разни косвени, които биха могли да се обяснят и по други начини). И ако смяташ горното си изложение за неопровержимо доказателство, то нека кажа, защо то не е такова. Ти допускаш няколко неща, а не само, че няма превъплъщение, но също така: че има Бог и то именно един, и то справедлив, а не например гневлив и т.н. Е, как ще убедиш един материалист в превъплъщението? А един древен грък? Или пък съвременен японец? А Донка пък е дала добри контракоментари на твоите въпроси, дори при съществуването на справедлив и любящ Бог. Така че хипотезата на kuki е напълно възможна. Ако не държиш само да се самонавиваш по въпроса, покажи къде куца?

Диана, а какво ще кажеш ако просветленият служи за равновесие на другите с повече тъмнина? Да, по принцип е възможно; и без друго всички не само сме свързани, ами сме като скачени съдове направо. Обаче това значи ли, че просветления следва да е заобиколен с такива, с повече тъмнина?

Роси, това звучи много добре и е донякъде логично, но се чудя възможно ли е? И аз съм мислила по въпроса, но това е все едно махалото да стои не в равновесното си положение, ами непрекъснато (защото казваш "във всеки момент") да е в конкретно (това, което сме нарекли светло) отклонено положение А като се сетя и за препоръката за средния път ... ми идва на ум и друга хипотеза за просветлен - това да е човек, който във всеки момент успява да балансира светлата с тъмната си страни или обратно, както повече ви харесва Т.е двете му страни са дотолкова хармонизирани, че чак се компенсират взаимно, така, че вече няма светла и тъмна, а само една, нито светла, нито тъмна. Иначе нямаше ли да е по-лесно и нормално да нарекат човека просто "светъл" или примерно "осветлен"

Да, кuki, това е напълно възможо. Аз също съм прехвъряла в ума си подобни съждения. Ако може дори леко да продължа твоя пост - ами по логиката на октим, неизбежно следва да се запитаме, защо се раждат животни с увреждания, защо поникват растения, примерно без вегетативен връх и т.н. - те нали нямат карма, поне индивидуална със сигурност?

Oктим, ние търсим решения, свързани с минали животи и когато нямаме спомени за тях. С първата част на второто изречение съм съгласна, но втората част - не считам, че е важно откъде е дошъл проблема. Дори обратно - представи си, че си много задължен на даден човек от минал живот и в момента не сте в добри отношения. Как ти се струва, кое ще е по-ценно, кое ще е по-истинско - ако ти му простиш и протегнеш ръка, без да знаеш за миналия ви общ живот, или ако знаеш? За прераждането, или по-скоро превъплъщението - да, има, но не то е първостепенно, напротив, за мен то е второстепенно. Най-важно и първостепенно е какво правим, след като се въплътим тук, на Земята.

Tук може да се постави и друг въпрос - нужно ли е да си ги спомним? А ако не, какво ни кара да искаме да узнаем това?

A, пак се е получила интересна дискусия в тази тема, този път благодарение на октим. Да, аз също имам почти същото, преобладаващо физично обяснение на нещата, защото кой знае защо много хора се считат длъжни да употребяват термини, характерни за поне преди век, когато обсъждат разни неща като душа, дух, Бог ... Това в крайна сметка е ... въпрос на вкус Обаче, за да сме по-разбираеми за съвременниците, като че ли е по-добре да подновим терминологията. Така дори върли материалисти биха се зачели в (а що не и съгласили с) такава теория за света. Относно разминаването по въпроса за съзнанието - мисля, че е чисто терминологичен (отново ) - когато се каже: "При създаване на душата съзнанието е оформено в завършен вид! ", думичката "завършен" може да подведе събеседника, че съзнанието е в някакъв краен, окончателен, неразвиващ се вид. А като чета останалото, от контекста става ясно, че съзнанието е просто във вид, при който може да се нарече (вече) съзнание - с което също съм съгласна.

Знанието тежи много повече когато знаеш как да го използваш, защото ти вменява отговорност и то отговорност не само за твоето бъдеще като карма и израстване в духовен аспект, но и отговорност за хората зависещи от теб!! Не, не грешиш! Точно така е! И парадокса е в това, че действителноста ти диктува да постъпиш по един начин, а съвеста по друг! Да знае човек как да използва знанието, включва и това да се е научил да носи отговорността, която си споменал, както и много други неща. Тежко е само това знание, което е дошло преждевременно. Точно по този причина голяма част от знанието е скрито (езотерично), а всеки духовен учител, който е дошъл с цел да повдигне още малко завесата пред цялото човечество, действа много внимателно и използва различни средства да закодира посланията си на няколко нива според подготвеността на различните хора. Същевременно ние сме едни твърде любознателни същества, но е добре да имаме разумна мярка и в това. Иначе наистина може да платим (и си плащаме, де) скъпо.

Знаеш ли, много интересно разположение на линиите виждам на снимката. Ако имаш желание, пусни, моля, снимка на цялата длан (може на ЛС). Това не е кръст, по-скоро е Аполонова линия, пресичаща линията на ума/сърцето. Коя е първостепенната/активната ръка - лявата или дясната?

Oбясни малко повече за него - къде по-точно се намира, колко е голям, има ли и други линии в него, докосва ли или пресича някоя по-съществена линия, как е ориентиран ... Или за по-лесно (на всички) може да постнеш една снимка на ръката

Ех, сега пък защо сме били коментирали абсолютния контрол - ами защото темата е за него, затова. Иначе Донка дава конструктивна посока - вярно е, от деца ни е внедрено това за контрола. Като се започне от това да контролираме естествените си нужди и стигнем до контрол на емоции (Ти си голяма/ти си момче, а големите/мъжете не плачат!), чувства, мисли ... Идеята за това лъха отвсякъде - семейство, училище, общество... И всичко това е все под благовидни предлози, едва ли не за благото на обществото, а в крайна сметка израстваме едни ограничени, наплашени и фрустирани същества. Много хора не успяват да се отскубнат от хватката на контрола, въпреки ограниченията и страданията, които носи (обаче изобщо не допускат, че това е една от главните причини, да е такъв животът им). Други се опитват да живеят с тази идея, като обличат на контрола дрехата на необходимостта, опитват се да убеждават сами себе си, колко е важен и как без него ще настъпи хаос. Една малка част успяват да усетят какво се получва в следствие на уж така нужния контрол (обикновено чак като им "изпушат бушоните", както каза някъде по-напред Слънчева). И много малко успяват истински да се отърсят от него. А защо е нужен контрол? Е, та кой се контролира по-лесно, хора, които уважават контрола и го считат за нужен или ...?

В какъв смисъл по-труден? Знанието тежи, когато не знаем как да го ползваме. При налично знание за предшестващ живот се предполага, че по-лесно се виждат причините и следствията в този, също връзките и т.н. Или греша?