Диана Илиева

Амииии ... в такъв случай, за да не сме такива задръстени, хайде да минем дружно на хероин, щото сме отдръстени, смели, различни, свобдолюбиви ... Има ли съществена разлика между алкохол и хероин? Просто при втория нещата са по-категорични (и очевидни); във всяко едно отношение - вредност, зависимост, въздействие, резултат ... П.П. Станимир говори за зависмост ... А аз бих обърнала внимание преди всичко на нуждата. Ако липсва нужда, не би възникнала зависимост.

Да, забелязвам. И осъзнавам. Отскоро - може би година-две. И не смятам, че е редно да споделям моите усещания на обществено място; дори и тук. Ако искаш - може на ЛС.

Хехех, прасни ни и ти един въпрос (макар че може би е за друга тема) Не пуша, просто нямам никакъв афинитет към цигарите. Опитвала съм много пъти, защото особено по време на студентските ми години доста хора се опитваха да ме научат, но не и не, не се получава и това е . Колкото до осъзнаването, какво причиняват - да, след изпушването на една цигара (обикновена) главата ми се замайва, макар и по друг начин, не както при изпиването на една малка бира. Обаче това го усещам аз, която по принцип не пуши. Който пуши редовно, едва ли усеща нещо. Ииии, не съм съгласна, че много хора от пишещите тук ще отговорят положително на този въпрос. Събираме се от време на време една групичка хора, с такива по-нестандартни да кажа интереси и разбирания и за огромно учудване на персонала в заведението, почти никой на иначе голямата маса не пуши. А те примерно загрижено ни питат колко пепелника ще са ни нужни . Също толкова странни сме за тях и по отношение на яденето и пиенето

Относно писмото - по принцип казва верни неща, но е много дълго (аз го прочетох лееееко по диагонал) и може би от желание да е убедително, но според мен изпада в излишни литературни описания на действителността. Споделям тезата и на някои писали преди мен, че е по-добре да е по-стегнато и по-конструктивно - т.е с конкретни предложения какво е хубаво да се направи. Сега, на мен (а предполагам и на вас) ми е ясно, че децата на властимащите, а и не само техните, а на цялата политическа и икономическа върхушка не учат в обикновените държавни училища, а често не учат дори в България. Това го казвам, за да обясня апатията и липсата на интерес за съществена промяна. Освен това образователната система е една много сложна и инерционна социална система, която е доста трудно да се повлияе така, че да поеме в желана от нас посока и резултатите няма да станат сега и веднага. Затова действително е нужно да се подеме инициатива отдолу за желаните реформи, които обаче да са много добре обмислени и премерени. Съответните действия, дори и да се приемат на "въоръжение" пак могат да се опорочат по типично български обичай на принципа "Спасявай първо и предимно себе си!". И все пак няма друг начин, освен да се опитва. По мои наблюдения не са виновни само училищата, МОН или някоя друга институция. Напротив, дори виждам, особено на по-ниските нива, искрено желание да се правят нещата добре, но нека не забравяме, че образователната система е отворена система, на нея й влияе обществото като цяло. В много случаи се оказва, че семейството е абдикирало от функцията към децата си, обществените нагласи, медиите (особено телевизията, което беше посочено и в писмото) никак не способстват за някакви положителни промени, дори обратно. И все пак и аз съм на мнение, че именно от образованието следва да се тръгне. Моето предложение е за обществен дебат по темата. Аз например съм ЗА външното оценяване след 4 и 7 клас. Няма нужда да се драматизира толкова с оценките, но резултатите са важна база данни какво се случва с децата, защото се оказва, че в различните градове и училища, уж по една и съща учебна програма и учебници учили, пък знанията са на твърде различни нива. На децата могат да не се съобщават точно оценки, особено в 4 клас - да има издържал/неиздържал примерно, но основно МОН и местните инспекторати да имат информация и да вземат съответните мерки спрямо училището като цяло, в което се наблюдават някакви сериозни отклонения от желаните резултати. По каква причина държавата не дава издръжка на ученик в частно училище? Ами нали това е пак българско дете, което ако не учеше в частно училище, щеше да е в държавно, т.е пак щяха да дават издръжка за него? Мисля, по тази причина е трудно да се организират частни училища с различни идеологии - тази на Учителя, на Щайнер или др. Спирам до тук, че нямам време сега, но се радвам, че има и други хора, които се стремят да направят нещо по въпроса!

О, braman, аз разбирам, че не всеки и не кой да е попада при неопитния лекар и лошата учителка. Не това имах предвид. Попитах - как реагирате?

Защо ли ми се струва, че така някак твърде абстрактно си говорим тук в тази тема. Искате ли малко да се приземим? Случвало ли ви се е и как реагирате при проявена спрямо вас или ваш близък т.нар. лекарска грешка? А при грешка, допусната от полиция, пожарна, НАП или друга някоя институция (но на практика там пак хора работят и точно те допускат грешките ) при някаква по-сериозна ситуация, застрашавяща сериозно живота, здравето или въобще физическото ви оцеляване? С колко голямо разбиране, любов и неосъждане ще подходите, ако младата и неопитна учителка се отнесе по особено неподходящ начин към вашето дете? Да, учителката ще се научи (евентуално), ще добие опит, но за вашето дете няма да е никак радващо, а може дори да остане белег в психиката му за цял живот.

Това не е ли сделка, пар екселанс? ... Може и така да се каже , доколкото по своята същност сделката също е баланс. А аз се замислям, доколко хората са възприемчиви да вземат това, което им се дава? По мои наблюдения ние сме склонни по-скоро да не даваме, да се стискаме, отколкото охотно и щедро да даваме и също толкова охотно и щедро да получаваме. И това е основно от липса на вяра, което води до страх. Страх, да не се минем - да дадем без да имаме вяра, че ще получим, както и още по-абсурдния страх да вземем - защото откъде-накъде пък нещо ни дават, това да не е някаква уловка, заслужаваме ли въобще и т.н. Така е. Може да се помогне, само когато човекът търси изход. Повечето случаи не са такива. Хората търсят облекчение, промяна, но при запазване на статуквото - как да стане? Други търсят само съчувствие и внимание, те дори си харесват страданието, което води до тези прояви към тях от страна на околните. И пак има връзка с даването и получаването: човекът не иска да пусне това, което му причинява болка да си отиде, а иска нещо друго да дойде - невъзможно е.

Подкрепям Дори в много сфери в живота ми активно прилагам именно тази идеология, без да съм знаела, че има такова движение. Много се радвам, че има и други хора с такива разбирания. Гледам обаче, че тази тема е останала без видим интерес от посетителите на сайта - защо така? Ще ми бъде интересно да разбера какво мислите.

Да, захарта се използва като прилепител - като се започне от буквалния физически смисъл на думата и стигнем до енергоинформационни въздействия. Морската сол (пък и другата, макар и с по-ситни, смлени кристали) се използва за чистене на кристали, използвани за лечение и въобще за чистене на предмети, които са "попили" по един или друг начин някаква нежелана от нас информация, енергия и т.н. След употреба с цел чистене морската сол се изхвърля в течаща вода (т.е желателно не в тоалетната, а ако няма друго удобно място като река, поток, то поне нека да е в мивката). Морската сол, слънцето и другите изброени по-горе в темата са все физически начини за чистене. Най-адекватно е човек да се научи да изчиства натрупаната енергия/информация пак по такъв енергиен начин - такива практики има и в рейки, и в прана и т.н.

На някои пък тогава им се развързва езика. A, ами то няма пряка връзка между говоренето и мисленето

Възможно е. Ето примерно черен дроб - е нещо отделно, специфично, т.е индивидуалност, бял дроб - също и т.н. Да не говорим, че и в белия дроб като индивидуалност има групи от клетки, които изграждат алвеолите, други, които изграждат трахеята, бронхите и т.н. - все отделни, специализирани за различни функции неща. Ако тръгнем в обратна посока - човека, после неговия род, после народът към който принадлежи и т.н. Онкозаболяването, да, добър пример, но си спомни, че именно по волята на по-голямата индивидуалност, част от която е проявилата онкосъщност подиндивидуалност, може да се излекува заболяването. Към Венци - Луцифер ни е дал свободата, да, оттам нататък ние сме на ход

За мен няма нищо случайно. А пък езикът е една доста сериозна характерна черта. Сега вече тълкуването - кое какво означава е друг въпрос. Примерно мекотата на езика определено предполага една по-мека душевност. Развитието на езика също е много интересно и няма как да не става едновременно с развитието на съответния народ. Примерно отпадането на част от падежите, което в същност е намаляване на сложността на езика, опростяване на взаимоотношенията между думите в изречението, може би говори за по-опростени взаимоотношения и между хората?

Хехе, Канел, не ти ли стигнаха темите за месото, че и тук ще ни препитваш? Нещата са съвсем същите. Зависи от човека и нуждите му. При всяка употреба на алкохол усещам блокаж в менталното тяло. От дадено количество нагоре той е съществен. Нямам нужда от алкохол. Понякога пия само такъв с естествени процеси на ферментация (за съжаление в съвсременната продукция те вече не са съвсем естествени, а и са "обогатени" с разни консерванти, ароматизтори, оцветители и т.н., но това е друга тема), в съвсем малко количество и много рядко. Обикновено, когато съм умствено уморена или когато съм с приятели. Едно мое наблюдение - алкохолът може да помогне донякъде, като блокира определени натрапчиви мисли (не случайно хората са казали - "Пие, за да забрави."), но никак не е полезен при разбалансирани емоции, тогава положението става още по-лошо.

Сигурна ли си, че от Агенция за закрила на детето вече работят по въпроса? Бихме могли да ги сезираме за това дете. Вярно, че има много деца, но не всички са с този проблем - той дори на училище не може да ходи, няма как да го осиновят, а какво ще стане с него след 6 години, като стане пълнолетен?!? Както казваш децата имат нужда от любов и усещане, че са нужни ... Мисля, че играчки и лакомства са отбиване на номера. А то е такова лъчезарно дете (не зная видяхте ли фотографията) - можем да помислим за приемно семейство или направо осиновяване. Чудно ми е, толкова хора искат дете, а има толкова много в домовете ... Аз си имам две, но направо ми се иска да си го взема и него . Eshavt, след като си работила в тази сфера, би ли обяснила каква е процедурата и какво е нужно, за да се поиска осиновяване.

Мария-София, сега вече всичко е ясно Роси, пропуснала съм един въпрос, а той е и много важен според мен - Не споделям всичко. Вече. В началото бях с някакво много ... какво да кажа ... детско отношение по въпроса: любознателна, ентусиазирана, с желание да изтърся на който пожелае всичко което съм узнала, разбрала (нали се сещате как разказват децата, с грейнали очи, всичко, открай-докрай, горди колко много знаят или какво интересно нещо са наблюдавали или преживели). Последваха няколко ситуации, които ме убедиха, че не бива така. Сега внимавам, обмислям, а и някакво вътрешно чувство от време на време ме възпира.

Вижте, идеята е какво можем да направим. Реално. Тук и сега. Това е едно дете, напълно беззащитно, без близки и приятели, няма кой да се поинтересува и загрижи за него. Има ли измежду четящите хора с юридическо образование? Аз не съм съвсем сигурна, но мисля, че акта за раждане се издава от болницата, където е родено детето, а после ЕГН-то се издава от общината и то примерно единия родител носи акта за раждане и си взема от общината удостоверение за раждане, издадено въз основа на този акт и в това удостоверение вече има ЕГН. В случая явно неговия акт за раждане не е стигнал до общината. Ако съм права, кажете какъв е реда, какво следва да се направи. Евентуално е нужно да се отиде в болницата, където е родено и съответната община в София. Проблем е, че който и от нас да отиде на какво основание ще поиска и най-вероятно няма да му дадат този акт за раждане. Евентуално можем да потърсим съдействие от медията и журналиста, който е писал за Самий. Дайте да помислим и да предприемем реални действия.

Чакайте малко. Тук в постовете вече срещам да се говори за разни нива, недоузряване, истина .... Темата беше съвсем друга и съвсем простичко зададена - Споделяте ли с другите духовните си интереси? Никой не е казал, нито има някаква гаранция, че примерно моите възгледи и интереси (доколко са духовни е съвсем друг въпрос) ме издигат на някакво друго по-високо ниво от другите, дето не мислят така и не се интересуват точно от това, нито че те са истината, а другите хора са заблудени и т.н. Това го срещам и в други теми. И честно казано никак не го разбирам - на какво се дължи? Ако някой действително е успял да се издигне на някакво по-високо ниво, той едва ли ще го тръби ден през ден, но за сметка на това другите (дори подсъзнателно) ще усещат това. Ако някой се е добрал до някоя истина, той сигурно би намерил начин да бъде полезен на себе си и на другите с нея. А някой, който не е в състояние да помогне на себе си дори или на най-близките си, колкото и да обяснява на мен или на някой друг, колко е високо духовен и колко истини знае, едва ли ще му повярваме. На въпроса на Роси - да, споделям, но само с хора, които преценям, че биха се заинтересували от тези неща, за които им говоря. Какъв е смисъла да говоря на някой за нещо, дето хич не го вълнува - в случая не говорим дори за вярване, просто няма да ме чуе, както аз примерно не чувам, ако някой ми говори за Формула-1. Също - не намирам, че е лошо, грешно или не знам какво, за дето не се държа като мисионер. Първо - не мисля, че съм достигнала до някакво дълбоко познаване на истината, че да поучавам другите; в този смисъл, дори когато споделям нещо, го правя като поднасяне на интересна информация. Второ - ако някой нещо го вълнува, той сам ще потърси инфо, дали от мен или от другаде ... ако е от мен - разбира се, ще разкажа това, което знам по въпросите, които го вълнуват. Иначе в началото и аз се притеснявах, че моите възгледи са доста по-различни от тези на болшинството хора. В последствие, може би поради някакво привличане на такива странни "птици" , поетапно при мен се изредиха на работа хора с различни религиозни убеждения. Някои от тях (да не кажа всички ) имаха желание да се държат като мисионери. Нещата в един момент станаха такива, че се принудих да забраня разговори на работното място по религиозни въпроси. Сега аз не се притеснявам и не крия съзнателно и старателно моите възгледи, но и в никакъв случай не мисионерствам.

Eshavt Много точни наблюдения. Точно така разсъждавах и аз, след като излязох в две последователни майчинства едно след друго и отсъствах от работа около 5 години общо. И точно тогава ми дойде творчески импулс да правя нещо, което обичах, но което можеше да се нарече само мое хоби. Благодаря и на съпруга ми, който ме подкрепи (преди това родителите ми ме бяха отказали). Никак не ни беше лесно - второто ни дете се роди точно след ЖанВиденовата зима през пролетта на 1997, но се престраших да опитам. Работодателят ми, въпреки че беше държавносубсидирана институция, също не беше очарован от дългото ми отсъствие, нещата през тези 5 години бяха твърде променени. Законът ме защитаваше от съкращение, но щях да започна пак всичко отначало, а преди майчинството се бях доказала на по-висока, ръководна позиция. Прецених, че няма смисъл да повтарям в най-добрия случай един и същи път два пъти, реших да тръгна по нов.

Moрален и духовен кодекс (дори и да звучи високопарно на някои) всеки има; защо вегетарианеца да няма? Дори и да не ни е съвсем избистрен в съзнанието, дори и да не го наричаме кодекс, то всеки от нас, след като има съвкупност от разбирания, убеждения, идеи и т.н., то значи има свой морален и духовен кодекс. С какво е по-особен този на вегетарианеца? - аз така разбирам тази тема. И дали за всички вегетарианци има нещо типично, характерно (освен чисто физическото неядене на месни продукти)? Да, има и това е много добре изказано от Учителя (благодаря ти и аз Лъчезарна!). От друга страна е хубаво да имаме предвид и неговото уточнение, че простото неупотребяване на месо не те прави вегетарианец. За мен беше важно и друго в тези цитати - че някои хора имат нужда от месна храна и не бива да ги лишаваме от нея, защото природата им е такава (което Божидар беше засегнал в темата "За всеки ли е вегетарианството?", не зная дали почерпил инфо от Учителя, по-скоро бяха негови собствени разсъждения, но кой знае защо тя не се посрещна добре). А тук пишем предимно хора, които са на възраст вече да имат свои деца. И ако родителите са вегетарианци, то никак не е сигурно, че децата им също ще са вегетарианци. Строгото лишаване на детето от месна храна, без да се отчетат неговите нужди е не по-малко фрустиращо и негативно от обратното - насилването на дете, вегетарианче по природа, да яде месо.

Mммм, а един млад човек на 19-20 години след гимназия на какви ли унижения е подложен в такъв случай, също? Нали - без опит, без препоръка, без трудови навици, без квалификация ... Недейте така, не се отчайвайте. Първо, човекът не е престарял. Аз съм обкръжена от хора дето на 40-50 години смениха кардинално попрището си. Важно е човек да установи какво знае и умее, т.е какво може да предложи, защото никъде не дават нещо за нищо и е нормално да е така (е, дават тук-там в бюджетните организации ) . А защо не и да даде някоя хубава идея, която дори и да не е в състояние сам да осъществи, може да се намерят други начини. Винаги активността и принесената полза ще бъдат възнаградени. Това "цял живот е държал писалката" нищо не ми говори, дано да не е била някаква синекурна служба, където седиш и кюташ, като прехвърляш от пусто в празно някаква документация в стил Параграф 22. На такова работно място попаднеш ли, и много съвестен, трудолюбив и отговорен да си бил, само след няколко години буквално се повреждаш. И после наистина е трудно. Но трудността идва от това да се "отремонтираш" сам от нанесената повреда.

За мен това е перефраза на препоръката за следването на средния път.

Не съм правила точни сметки, но като че ли вегетарианският режим е по-скъп. А най-скъп е плодоядния. Ако се употребяват и хляб, ориз и др. зърнени храни става по-евтино. Но може би основно зависи доколко качествени храни купуваме, независимо дали месни или растителни. И тъй като не съм склонна да правя компромис с качеството ... Лично за мен по-неприятното е, че ми отнема много време (може би ако бяхме дораснали до плодоядството, щеше да ми е по-лесно, ама... ) и като започна да готвя, следва едно безкрайно чистене, миене, остъргване, белене, рязане ... Иначе хвърляш едно парче месо на скарата или във фурната и толкоз. Обаче, разбира се, че си заслужава. Коментираме вече в много подобни теми за мотивите и причините, няма смисъл да се повтарям.

Иска ми се да кажа още нещо по темата - правило ли ви е впечатление, че както човек се отнася към т.нар. дребни неща, точно така се отнася и към недребните? На пръв поглед може да се създаде впечатление, че не е така, но ако наблюдаваме внимателно, ще установим, че в същината си човекът реагира по един и същи начин.

БожидарЗим, сигурен ли си в това изказване? Можеш ли дадеш факти и цифри? Ако ти самия рядко или почти не носиш кожени изделия, би си стимулирал с купуването на такива, производството на нови? Иво, аз не виждам особена връзка между вегетарианството и ползването на кожени изделия. Вегетарианец буквално е човек, който употребява растителна храна. Какви му са мотивите да употребява такава храна вече е съвсем друг въпрос и тези мотиви естествено, че могат, и са различни. Оттам идват и различните отговори и изплъзването на темата в една или друга посока. Конкретно на въпросите ти. Да, за мен е странно да пазя едно теле (не, че не ми е жал за него също), а да знам, че ако запазя неговия живот, ще умрат няколкостотин хиляди растения и насекоми, няколко десетки хиляди риби, няколко хиляди птици и бозайници. А това за мъчителния и жесток начин на умиране също ми е странен аргумент. Интересно дали рибата, тровейки се или задушавайки се в замърсената от завода за изкуствени кожи река умира по весел и приятен начин? Извинявам се предварително, защото знам, че много хора сега ще ми се обидят, но е доста наивно това - да виждаме само една стъпка назад, само една педя в страни. Големи хора сме, нещата са навързани, всички знаете колко видове растения и животни изчезнаха или са застрашени точно от индустриализацията. Да разсъждаваме по такъв начин - "На, ще си купувам спокойно най-различни боклучки от изкуствена кожа, щото така няма да убиват животни за кожите им заради мен." - е или съвсем детски и недалновидно, или, ако не бях убедена в искрената добронамереност на много от пишещите тук, дори можех да си помисля, че е някак показно: вижте колко съм състрадателен и добър, на съвестта ми не тежи нито едно убито животно. А истината е друга - че именно заради тези, които си купуват нетрайни изкуствени стоки и дори и да не са суетни и не ги сменят често, защото са евтини, то просто защото са нетрайни на следващата година ще си купят пак, и пак и така стимулират създаването на още един завод, който ще изтрови по особено мъчителен начин много повече от няколкото животни, тези, от които биха могли да са направени ръкавиците им примерно, но пък тях щяха да могат да си ги носят години наред. С една дума на съвестта им лежат много повече затрити растения и животни, но тъй като не си дават труд да се замислят, какво именно причиняват, остават спокойни и дори им се струва, че са много положително действащи хора. Моля, замислете се. Това че няма такава очевАдна връзка между вашите дивани с изкуствена кожа и примерно умрелите тюлени или болните/изчезнали пчели, не означава, че липсва такава.

Диана, може ли да изясниш малко повече? Според теб има ли разлика между това да стимулираш производството на кожи и на това да кажем на компютри? Къде е разумната мярка? ... Хубав ден желая на всички участници в темата Хехе, Иво, ти направо си ни изправил до стената всичките Мога, разбира се, да уточня. Разликата да стимулираш производството на изкуствени кожи спрямо това на компютри е същото, като това да се стимулира производството на пластмасови чашки и чинийки (вместо да се насърчава правенето на картонени такива), спрямо това да се произвеждат слънчеви колектори примерно. Какво отличава производствата - ами и в двата случая има възможност едното производство (това, което ползва естествени суровини) да бъде по-щадящо спрямо природата в глобален план, макар че привидно се унищожава определено количество живи същества - животни или дървета. Докато компютрите и слънчевите колектори, ясно че също включват в себе си пласмасови и други части и замърсяват малко или много природата, но за момента (подчертавам - за момента) са полезни и незаменими. Т.е нямат алтернатива (все още); поне не широко достъпна. Докато при изкуствените кожи и пластмасовите чашки и чинийки не е така. Много е важно да се промени нагласата, консуматорското мислене, идеята "вземаш-ползваш малко-хвърляш-вземаш ново", ей така, щото е евтинко, щото е модно, за да има разнообразие, а в някои случаи, както се убеждавам тук в тази тема - от криворазбрано добротворство. Нали на всички ви е ясно, че и най-добрият завод за преработка на отпадъци е многократно по-голямото зло, спрямо наличието на по-малко и по-естествени отпадъци. П.П. Гледам, че си писал за дивани с изкуствена кожа ... Ами представи си дори нещо още по-често употребяемо: работен, офис стол. Значи купуваш си един, от изкуствена кожа, евтин, съвеста ти е чиста, не е умряло животно заради теб, след 2-3 години максимум столът вече не става за нищо; дори да не искаш, няма как, хвърляш го на сметището и купуваш друг. А може и само след година, като се понапука кожата и като ти подарят някакви примерно сини аксесоари за офиса и си казваш, а бе я да си купя сега и един стол, този взе да сдава багажа, те са евтини, що не, а сега ще си го избера със синя изкуствена кожа. Ако столът беше от естествена кожа, животът му е няколко пъти по 2 години (моят е на 7 години и едва сега има признаци за протриване на кожата на едно ръбче) Ако столът беше от дърво и текстил, може да се претапицира лесно, а дори и да се хвърли, няма да създаде такова замърсяване. Самото му създаване също предизвиква по-малко замърсяване. А при производството на пластмасов стол с изкуствена кожа?!? Тровим Земята с производството му, тровим я, като го изхвърляме, създаваме все повече и повече заводи, произвеждащи такива продукти-еднодневки, което също се отразява силно негативно на природата (животни, растения, вода, въздух ...) Нека гледаме по-глобално на нещата!