Диана Илиева

Да, подкрепям Роси, не можем да заклеймим всички, които им е трудно да получават, като горделиви. Много-много повече хора се притесняват да получат именно по причините, изложени от Роси. Не умеем да получаваме, защото си мислим, че не заслужаваме, защото по принцип се чувстваме неудачници. Понякога това води дори до свръхподозрителност - защо някой ще реши да дава нещо на мен?!? подмазва ли се, да не би да иска нещо, да няма някаква уловка Просто не вярваме, че е възможно и нормално да получим нещо. И е общо взето в реда на нещата да има много такива хора, неумеещи да получават. Те не се раждат такива, а стават такива. Като се започне от семейството - мама/тате, изнервени от ежедневните проблеми, са все недоволни от нас, защото ние сме направили или не сме направили еди какво си или еди как си ... В училище - учителите (също изнервени) са недоволни от нас по подобни причини. Приятелите са недоволни от нас, защото не се вписваме в тяхната схема. Религиите ни внушават, че изначално сме си грешни. Но не е само това. Помислете, та ние се сблъскваме с това ежедневно!!! Например: "Твоята коса е неустоима днес!" , отговор "Не аз, моят шампоан го направи!". Отвсякъде ни се внушава, че ние, такива каквито сме, не сме достатъчно еди какви си, все нещо ни куца (като се започне от това, че косата ни е кофти, потим се и миришем, имаме косми и т.н. и стигнем до по-общи неща "Радвайте се на живота с ...еди коя си фармацевтична компания!", както и до по-тънки неща - не сме достатъчно мъже/жени, не сме достатъчно умни, добри, предвидливи, амбициозни, и т.н.). На всичкото отгоре, не можем сами да се справим с това, ами най-добре да използваме продукта или услугата на еди кой си, които веднага ще ни направят живота като картинка Защо тогава да се учудваме, че когато кажем на някой - "Имаш чудесна прическа!", най-често не получаваме здравословен отговор от типа "Благодаря, радвам се, че ти харесва!" или "Благодаря, и аз се харесвам така.", а се отговаря в най-добрия случай с "Добре, че попаднах на добър фризьор.", но и много пъти съвсем се омаловажава или отхвърля направения комплимент: "А, случайно се получи така." или "Аз не се харесвам особено, ама ..." или "Ох, аз мисля, дори че е отвратителна." и т.н. И цялата тази въртележка, защото родителите и учителите с подобна нагласа възпитават (несъзнателно дори) следващи поколения със същата нагласа, е, защото е много удобно, светът да е пълен с такива комплексирани хора.

октим, написах знаене, а не знание! И не беше случайно или пък правописна грешка. -------------- П.П. Не знаех, че има вяра от различен порядък - обясни, моля те, по-подробно.

Ех, много късно виждам това, но все пак ... Билката е майоран(а), родствена е на ригана. Използва се и като кулинарна подправка (аз често я слагам на спагети, домашна пица и т.н.). Действително действа омекотяващо на стомаха, но не знам дали е от най-ефикасните средства против повръщане (пък може и да действа добре, не съм пробвала целенасочено запарка от майоран, а май само в ястията ).

Хм, може би затова хората са казали - внимавай какво искаш/си пожелаваш. По принцип първо идва вярата, после знаенето.

Да, имаме нужда от споделяне на емоции и чувства. Аз бих казала и на мисли. Обаче нека се замислим - защо имаме такава нужда? Ще се радвам на обстойни отговори!

Aко доверието е пълно и абсолютно, вярата няма да се изчерпи. Сега, може би ще се зачудим, възможно ли е да проявяваме пълно и абсолютно доверие? Аз мисля, че да, но никак не е лесно. Обаче има нещо друго важно, ако доверието не е пълно и абсолютно, то според мен не може да се нарече вяра, то е нещо друго, няма тези характеристики, няма тази сила, като вярата. Затова и в библията е казано: "Ако имахте вяра, колкото едно синапено зърно ..." Май-май имаме още много хляб да ядем, докато стигнем до вярата. Поне повечето от нас, де

Смирението е увереността, че си само една нота на петолинието, както казва Велина. А силата е в това, да знаеш, че макар да си само една нота, ако те няма или си на друго място върху петолинието, в мелодията ще има дефект, дисонанс. А парадокс ли е, че обикновено най-силните са и най-смирени и не казват "Аз съм силен.", нито "Трябва да съм силен."? Стан, в една друга тема, не се сещам сега коя е, за да я потърся, ти пак се изказваше в този дух и аз те попитах - Мислиш ли, че само ти определяш живота си, ти го контролираш ... нещо в този смисъл. И ти твърдо и категорично потвърди. Тогава замълчах, може би не се връзваше добре с темата, не помня. Но струва ми се точно в това отношение ти опонират другите писали последните няколко поста тук. А аз съм човек, на който за щастие (защото е много поучително) или за нещастие (защото си е много стресиращо), но периодично ми се случват ситуации, в които аз или някой особено близък човек сме в смъртна опасност. Единствено силната и искрена молитва Бог да помогне, разрешава тези ситуации. Това е много отрезвяващо, особено като се има предвид, че в живота имам склонност да се правя на силна и контролираща. Периодично ми се натрива носа, значи , за да не забравям кой кум, кой сват ...

Хм, може би, е по-добре да кажем дори не "изява", а "проява", тя е по-неутрална, по-пасивна ... (имам предвид коментарите в последните няколко поста). А последният абзац на Диан: Да, и аз смятам така, и съм го писала в други теми, макар да виждам, че мнението ми не се радва на популярност . Просто в нашето общество сме научени, че тази роля (и сцена) е важна, дори по-важна от другото - качества, способности. В духовната литература пък наистина се набляга най-вече на мотивите, на "небесните работи" . Но ви е ясно, че ако примерно току що сте се наранили и тече много кръв, а при вас има един човек, който обаче не е в състояние да спре кръвта, каквото и желание, мотиви и т.н. да има да ви помогне, е все едно. Положението е същото, както ако при този инцидент бихте били сам или бихте били с човек, който няма желание да ви помогне. И също е толкова безполезно човекът с вас да е лекар, просто по образование, но не и по призвание и като види кръвта да припадне, или да не знае как да спре кръвта, или да знае, но да не се сеща как, ако няма подходящи материали ... Дадох пример на материален план, но и в другите нещата са подобни.

Кое именно е факт? Гледам редовно се злоупотребява с тази думичка. А ние сме така обучени, че като я чуем да вярваме безрезервно, без да се замислим. В какво са напреднали скандинавците, германците, англичаните? В какво руснаците (че някак не ми се струват особено близки с другите преди това изброени)? В какво се състои т. нар. факт? А на какво се базира "факт"-ът, че Индия и др. азиатски страни "не се отличават с кой знае какво нито в интелектуално, нито в културно, нито в духовно отношение"?

Мдааа. Всички сме правили глупости. И мен ме втриса, като си помисля. А на всичкото отгоре продължавам с глупостите, макар и в по-друг аспект и несъзнателно, ама ... то и преди съм била убедена, че така, както правя, е в реда на нещата, де . Какво да се прави, докато не помъдреем, все така ще е.

Та темата ми по-скоро е насочена не към това дали получаваме внимание от другите, а дали даваме внимание и защо го правим, заради нас самите или заради другите? Ето, удебелените изречения казват всичко. Те дават и отговора на въпроса - и заради себе си, и заради другите. Някои хора ще си мислят, че го правят заради другите, някои - заради себе си, а те нещата са такива, че просто е взаимно нужно и полезно. В същността си. И въобще трудно ми е да отделя себе си от другите. Ние сме като един организъм. Ако аз съм в лошо настроение, дори и да се старая да не го показвам, неусетно за всички и незабележимо ще вгорча деня и на други хора около мен, на животни, растения, вещи дори. Ако съм болна - също. Това е като да имаме възпалено местенце в тялото - засегнатите клетки и/или тъкани страдат; около него другите клетки и тъкани може да не страдат, или ако страдат, то по-малко (примерно от повишената температура) или косвено (кръвта разнася микробите). Заболелите клетки/тъкани се опитват да се справят с проблема; понякога успяват сами, но понякога нещата са по-сериозни. Как мислите, дали ще им е по-лесно да оздравеят сами или ако имат подкрепа? Ами ако положението е тежко и не могат сами?! Тогава всичко зависи от реакцията на съседните клетки и организма като цяло. Ако те са склонни да "обърнат внимание" на заболялото място, то положителното въздействие ще надделее и ще го излекува. Какво ще стане, ако околните клетки и целия организъм не забелязват болните? Възпалението ще унищожи заболелите клетки и тъкани, ще остане и ще се разшири към тях. А ако стане твърде обширно, сериозно - организмът може и да не се справи вече с възпалението. Затова логиката - това не ме засяга, не работи. Но щом на един ориз му става зле, ако на нас не ни пука за него, какво остава за хората?!?

Ммммм, много сладко! Благодаря!

Ех, това его, егоцентризъм, направо ни пари под краката (Роси, усмихвам се, не за друго, ами защото в момента има още няколко активни теми с подобни въпроси). Но това, което питаш, има резон и е нещо, с което ежедневно се сблъскваме, така че е полезно да го коментираме За мен няма смисъл подобно стряскане и плашене, като размахваме ту егото, ту висшия Аз, ту индивидуализма ... Струва ми се по-полезно да се съсредоточим върху добродетелите, но ... да не излизам от темата. Нуждаем се от внимание, да. И е нормално. Ние и без друго сме свързани помежду си, макар и да не усещаме съвсем добре това. Живеейки, ние непрекъснато осъществяваме енергоинформационен обмен с другите около нас, включително не само хора, но и въобще природата. Този енергоинформационен обмен е много полезен (особено като се разглежда въздействието и резултатите му върху обществото като цяло), а за някои хора определено е жизнено нужен. Знаете, че далеч не всеки е способен да живее като отшелник някъде и това обикновено се счита като своево рода изпитание. Това е така по много причини. Мога да изтъкна няколко: - всеки от нас периодично изпитва спад на собствената си енергия, зацикля и т.н.; - никой от нас не е идеален, съвършено балансиран, затова контакта и обмена с други хора способства за известна компенсация, допълване, респ. хармонизиране; Има и други ... нека всеки сам за себе си размисли.

Странно ... Комплиментите с мазненето ли ги свързвате? Защо? Когато забележа нещо, което ми харесва в човека, изпитвам желание да му го кажа. Всякакви неща, включително че изглежда свеж и бодър днес, че е елегантен, че е казал нещо много на място, че ми е казал нещо, което не знам, че е проявил някакво качество при определена ситуация и т.н. Какви са ми мотивите? - ами просто съм го забелязала това нещо и ме е зарадвало; и ми се приисква да го кажа. Обикновено реакцията е положителна. В смисъл, понякога човекът кой знае защо се смущава дори, опитва се да отхвърли или омаловажи казаното от мен, но при всички случаи усещам, че му става приятно. А от това, което пишете, ми се струва, че говорите за нещо друго, за някакви по-скоро фалшиви комплименти, когато човек "прави вятър" на някого с някаква задна цел. Ако комплименът е истински, то той е правдив; дори не бива да е преувеличен.

Аз не съм специалист, но от това, което прочетох и усетих, според мен не ти се среща не по принцип с хора, а нямаш желание да провеждаш онези ежедневни социални контакти, които по своята същност са по-скоро банални и тривиални. Ако намериш хора, с които да водиш разговори, които са интересни за теб, няма да е така. А живият контакт с човек, който мисли и знае неща, които вълнуват теб, определено е по-богат от четенето на книга. Предполагам, че промяната в теб ще доведе до смяна на хората, с които поддръжаш по-чести социални контакти. Не казвам да прекратиш тотално с тези, които водят скучни за теб разговори, но ти самия постепенно ще намалиш срещите с тях, а ще се увеличат контактите с други, нови ... И нещо от моя личен опит - повечето хора се притесняват да излизат от рамките на обикновения разговор, който включва именно такива въпроси: Как си? Що си? Какво прави? Какво смяташ да правиш? Видя ли еди кой си (някой трети общ познат), той какво прави? Какво беше на последното парти? и т.н. В най-добрият случай такъв разговор може да се развие в коментар за нещо, което предварително знаете, че вълнува и двамата - книга, филм, хоби ... Обаче може да се "рискува" и да се поведе разговор, за нещо по-странно и по-интересно, извън ежедневните неща - примерно да се подхвърли за коментар някакъв интересен исторически факт или нещо в сферата на психологията, науката, философията, религията и ... може пък да се получи неочаквано завладяващо продължение на разговора с този уж скучен събеседник. Е ... не с всеки, ще се получи, и не е ясно кой с каква тема да го "уцелим", ама си струва да се опита

Кристални черепи ... направени от цял кристал по неизвестна технология. Автор(и) - неизвестен(и). Предназначение - неизвестно. Има и други такива мистериозни артефакти. Отварям тази тема, за да публикуваме подобни неща, които чакат своето обяснение. А какво мислите за тях?

Разбирам, притеснявате се. Може пък терминът да не е изчислен точно. И при мен беше така, просто родих 3 седмици по-рано от предвиденото, а уж голямото бебе се оказа малко под 3кг. Иначе в интервала 10-23 октомври могат да се извъртят много положения. За мен си остава най-доброто да чакате признаците на естественото раждане и просто да имате готовност и за секцио, щом има някакви сериозни, основателни причини за такова.

Нещо не разбрах. Бебето-внуче ... не се е родило, така ли? И Вие искате да направите планирано раждане? Не Ви съветвам да търсите такова изследване за дата и час. Аз не бих искала да се нагърбвам с такава отговорност, предполагам и други астролози ще откажат. Ако искате да ме питате защо, бих отговорила с въпрос - съмнявате ли се в Божията воля? Сигурна ли сте, че Вашата воля, повлияна от някой астролог, ще даде по-подходяща съдба на детето? Предполагам знаете станалата емблематична история за семейството астролози, дето много добре пресметнали и датата на зачеването и датата и часа на раждането така, че детето им да има лек и щастлив живот. И ... детето го получило, родило се олигофрен - без трудности, без грижи, без да се замисля и тормози за разни неща, без отговорности, цял живот ще се грижат за него ... Отделно на това едно планирано раждане най-често предполага секцио. Нали знаете, че едно нещо, което е било цяло, но след това е разрязано/счупено, никога не може да стане пак такова цяло, каквото е било. Също така организмът се подготвя хормонално и всякак при едно естествено раждане, а при предизвиканото ...? Много е модно сега, знам, едва ли не е признак за социален статус, но според мен е много-много вредно. Помислете. Ако се интересувате по- задълбочено, мисля, че и тук в този сайт има теми за раждането.

Здравей, rokoko! Ами не знам какво има предвид Вендор под щастлива звезда точно, но ако е късмет в живота ... при теб Юпитер е в точен съвпад с Бетелгейзе, алфа на Орион, обаче самият Юпитер е ретрограден и е "откъснат" от другите планети, т.е не прави аспекти с тях, затова и аз не съм сигурна как да изтълкувам - може би имаш късмет, но той е някак случаен, в смисъл не е в тези области, където ти се трудиш упорито, не е там, където го искаш и чакаш ... Но да не му придиряме много, всеки късмет си е добре дошъл . А също така, освен че дава склонност лесно да се качват килограми, предполагам че този Юпитер те прави добронамерена, широко скроена личност Аля, сега прочетох диалога ви с Атлантида. Заинтересувах се, щото и моята дъщеря има такъв (при това много точен) голям квадрат в неподвижни знаци, включващ Слънцето, Марс, Плутон и Луната. И да, дъщеря ми има проблеми да проявява волята си, творческата си енергия, някак съдбата я натриса при неподходящи хора, същевременно не е доволна от себе си, свръхчувствителна е и т.н., все адекватни за тази карта неща, но до момента не сме го отнасяли много с баща й (не знам и какво точно имаш предвид, разбира се, защото се притесняваме за нея, опитваме се да помогнем, не особено успешно май ...). За протокола - моят Плутон е в 1 дом, неаспектиран.

Да, Ани и аз се опитах да насоча другата тема към това, защо се пие, намеквах за нужди, липси и т.н., ама ... Хайде тук да го напиша в прав текст. Първо - за мен всички външни средства да се направи човекът пълноценен са вредни, независимо дали бързо и директно увреждат тялото (наркотици) или нямат пряка връзка спрямо физическото здраве (шопинг). Второ - повечето хора са ... как да кажа ... съвсем нормални и веднъж намерили своето средство лесно да се чувстват добре, не искат да се откажат от него. Затова и разните специалисти пък са сложили специално име на такива средства, а именно "зависимости". Трето - повечето хора не осъзнават колко са привързани към това средство, докато нещата не станат видимо катастрофални, а тогава вече е доста късно. Ако трябва да отговоря на твоите въпроси относно първите два - Не, не всеки човек, посегнал към чашата или каквото и да било има опасност да се пристрасти към съответното нещо. Най-ясно е, когато нещото е опитано примерно от любопитство, покрай приятели и др.п. и веднага в човека се появи негативна реакция, буквално на физическо ниво. Просто това средство не е за този човек. Обаче ако алкохола не му е вкусен, ако цигарите го задушават, може пък сладкото да му харесва; толкова, че да не може без него. Или кафето, или шоколада ... Виж третият е най-интересен и най-труден. По мои наблюдения всеки от нас не е напълно хармоничен и балансиран, т.е някои неща са в повече, а някои в по-малко или направо липсват. По тази причина всеки от нас е потенциален зависим. От какво - там е специфично, обикновено човек е предразположен към едни неща, а не го привличат други. Сега, колкото по-голям е дисбалансът, толкова човек няма да се чувства комфортно (буквално сам със себе си) и ще си търси нещото, което да компенсира това. И го намира. Т.е колкото по-уравновесен е един човек, толкова по-малка вероятност има да прояви някаква пристрастеност към нещо. И обратно. По-важният въпрос според мен не е зададен - може ли по друг начин, може ли без външни средства? Да, може. Но тук вече човек наистина по един или друг начин (понякога изправен буквално пред физическата си смърт)следва да прогледне, да види ясно себе си, да си даде сметка и да опита да развие в себе си липсващите качества, черти, да се стреми да не подхранва това, което и без друго има в повече, като за тези неща има много методи и средства, различни, не е казано, че непременно някакви странни, мистични ... Понякога просто ако запишете едно дете на подходящ вид спорт, вие способствате да добие то този липсващ му баланс Може да се ползват (като временна помощ!) есенциите на д-р Бах или хомеопатия, може да се ходи на индивидуална или групова психотерапия, може да се медитира ... - за всеки е различно. Ще се радвам и на други коментари по темата, защото за мен тя е много важна, а наистина, както казва ris78 в другата тема, сме склонни да я подценяваме.

val68z, не разбираш ли какво ти казва Ани? Всеки от нас си мисли (или поне се надява), че именно той върви по правия път, към Бог, а другите, те са заблудени, хванали са грешния път. От друга страна това, дето казваме - ама ето, ние четем езотерична литература, интересуваме се от разни неща, дето не са свързани с материалното ни ежедневие, значи ние сме напред с материала, а другите, дето не са като нас, са назад - на какво основание го твърдим? Вярно, някои хора мислят само за ядене и пиене. Но защо други са разумни, смирени, лесно прощават, мъдри са дори, а хал хабер си нямат от беседите на Учителя, или от Щайнер, или от Блаватска и т.н.? А защо ние с вас така усилено сме привлечени, четем, коментираме? Да не би ние да наваксваме? Бързаме да се вместим в срока на поправителния? И ще успеем ли? Щото само с четене и говорене не става. Прилагане е нужно. Натрупан опит. Дори рутина (в положителния смисъл на думата). Е, дано да сварим. Успех пожелавам. На всички!

A на мен знаете ли какво ми направи впечатление - вярно, анкетата е неособено представителна, отговорили са едва около 20 човека, обаче вижте празната колонка на отговора: 1-3 пъти седмично. И въобще броят отговорили расте в двата края на въпроса за честотата на употреба, т.е човек или (доста) редовно си пие, или (почти) никак не пие. Само това е достатъчно да си направим извод.

E, че защо трябва да е Буда, за да е само непривързан? След Буда има много непривързани. Включително такива, които са станали непривързани впоследствие - за мен е интересен животът на Франциск от Асизи. Колкото да голямото мнозинство, вече казах:

Точно така, Елф, непривързан, това е думата. Аз затова акцентирах на нуждата, а Lifetime съвсем точно свърза нуждата с липса (както и braman с по-образната дума "дупка" ). Да, всички имаме липси, различни по големина, характер и т.н. - въпросът е какво правим. Стремим се да ги запълним, включително съвсем първосигнално по най-лесния начин (който традиционно не е най-полезния), дали ще е с алкохол, цигари, хероин, шоколад или шопинг - все тая. Или сме склонни да погледнем в дълбочина. От друга страна не съм виждала ни един, който да се "разпорежда с несъзнаваното си" (освен ако не е на нивото на миров учител) и всякакви примамливи призиви в тази насока са по-скоро манипулации. Особено с алкохола като инструмент, защото пък със сигурност несъзнаваното си се разпорежда с човек, който е под въздействието на алкохола