Диана Илиева

но предимно от догматичната концепция на ортодокса за наличието на само един живот- тук и сега ( нали последните ще станат първи) и последващите от това значения за равния старт пред Бог- всеки бил той богат или беден се ражда с душа, обречена на служене и по- късно сам решава как да развива това............. и намереното знание е само припомняне на вече ясна истина, защото сме се появили от една единна същност и няма начин да не сме свързани с нея струва ми се справедлива концепцията за равния старт мисионерството предполага равен старт, но приоритетно развитие на "мисионера", а което отново поставя въпроса за суетата поради някакво по- разширено знание неслучайно написах за низшите духом, защото доколкото помня е тяхно цаството за съжаление това смирение ми е чуждо Частта от моето мнение е извадена от контекста, но дори и така се разбира, че пак казвам същото - т.е хора, които действително имат нещо за споделяне не тръбят оглушително това, както и обратно Иначе дори и тълкуванията на ортодоксалните религии не предполагат непременно, че стартът е равен. Да си припомним точно това за нисшите духом, или "последните ще бъдат първи" и т.н. Т.е обяснява се, че дори при различен старт, може да има разместено "финиширане". Вярно, би изглеждало справедливо да има равен старт, обаче независимо от това вярваме ли в прераждане или не, вярваме ли в Бог или не, то ако се вгледаме по-обстойно в заобикалящите ни, стартът очевидно не е равен, нито пък хората са равни. И (за да не създам погрешно впечатление) - да, според мен има йерархия, независимо дали ни харесва това или не; не само при хората, светът въобще е йерархичен. И мисля, че няма нищо лошо в това, нормално е така, справедливо е ...

Да, така е, говори се. Пък и вижте какво става - преди няколко дни в Ямбол имаше истинска лятна буря, с всички атрибути: силен дъжд, гръмотевици, градушка, а бе, както си му е редът. Но ... не и на 10 ноември. Обаче за световно правителство лично аз съм скептична. На въпросите: 1. Не, рано е още за това. 2. Да, ако се изберат точните хора. 3. Не може да бъде излъчено.

Водата се изхвърля, примерно в мивката. Тъй като е восък, в случая водата не поема инфо от восъка, Пламъче, би ли казала в какво се състои опасността при восъколеенето?

Вятър*, а какво те кара да мислиш, че хората са равни?

Не е притеснително, нормално е това; когато човек желае да сподели нещо по-съществено, много е важно каква е аудиторията (важно е не толкова за споделящия, а за отсрещната страна). И това, че има много "мисионери" също е нормално или поне разбираемо

Благодаря ти за това, Kuki: Напълно подкрепям

А, да, имало го е, разбира се. И такива случаи, и онакива. Е, преди време като цяло дисциплината беше на по-високо ниво, както и уважението, и самоуважението, и сигурно са били по-малко от сега, но да, имало ги е и определено някои по-чувствителни ученици/студенти, даже и да не им е ясно нещо, не се обаждат, да не се посрамят. Предпочитат дори да питат някой по-знаещ съученик/състудент след това, ей така, отделно, тихичко, да го помолят да обясни ... Ама да ти кажа това не е нация от многознайковци, тъкмо обратно. Това го правят хора без особено самочувствие, по този начин се опитват да си го повдигнат малко. Или както е по-известно - избиват комплекси. Обаче наистина една нация от комплексари е много лош резултат. Да помислим как и защо стигнахме до него (освен историческите причини в миналото - имам предвид двете робства). Както и какво можем да направим, за да го коригираме.

E, нищо, де. Как да кажа - не, че го поощрявам, но е разбираемо, особено в процес на израстване. Ти добре знаеш, че всички деца минават през това. А причините за плагиатството не само в конкретния случай са известни - човекът харесва това, което някой друг знае/пише, иска и той да може така да знае/пише, дори понякога (си) обяснява своите действия с благородния мотив, че така повече хора ще имат достъп до това ценно нещо.

Вятър е права. И в останалите теми за вегетарианството няма посочени духовни причини за него. А това, което е изтъкнал Стан, също не виждам да има общо с въпросите на вятър. Освен това, написаното от него накуцва, ако се вземат предвид някои неща. Например: Ами ако животното се умъртви, като се упои/приспи? Тогава няма да я има тази отриц. енергия. Или? Или има нещо друго? Това е (може несъзнателно), но доста некоректно написано. Кои домашни животни - каква индивидуалност има в кокошките например? А делфините пък са месоядни и това очевидно не е, щото няма какво друго да ядат в океана, нали има други водни бозайници, примерно китове, които са си на веге-режим. Да, това е така, но кой човек яде вече гниещо месо? Но донякъде има резон, защото то стои по-дълго време в нашия чревен тракт, отколкото при хищниците.

Брей, колко се е изписало по темата за два дни Да, не ходя и нямам желание да ходя на фитнес, вместо това предпочитам да драпам из планините например. Или да си прекопавам градинката Обаче имам преки наблюдения върху един гражданин, фитнеслюбител, мъж като канара, само дето като прекопа 20кв.м. и каза, че е много изморен. Е, може би и техниката му куцаше - всяка селска баба щеше да умре от смях сигурно. На мен мисълта ми в тази тема беше, че това технократско отдалечаване от природата си е чисто ариманическо изкушение и едва ли е суперполезно за нас. По много причини. Зададох въпроси защо има домашни животни, защо хората преди, пък и сега (както Диди даде пример за селата) си ги отглеждат и си ги ядат? За мен обяснението е такова. Някои от животни са станали домашни и са започнали да ги ядат масово от момента, в който човекът е пропаднал най-дълбоко в материята. Това буквално е било нужно тогава. Но нещата се променят. И в момента много хора имат нужда от месо и организмът им чисто физически ще страда без него. Въпросът е, че постепенно все повече нараства броя на хората, нямащи нужда от месо. И именно тук идват изкушенията - месото се предлага готово, разфасовано (все по-малко хора са в състояние да заколят животно сами и то не само по технически причини); месото се предлага в обработен, овкусен вид, за да се "замаскира" и приеме от хората, които иначе биха го отхвърлили; нашумяват мнения, че е най-добрата храна, най-хранителна, с незаменими аминокиселини и витамини и незнам си какво си; въпрос на престиж е било на трапезата да има месо (вкл. до поколението на нашите родители, пък и в момента май все още); стимулират се икономически интереси на месарската промишленост (вкл. именно за индустриално производство на месо) ... това са все неестествени неща, които се идват от някъде - като изкушения. Та моят отговор - вегетарианството не е било близко до природата, преди. Но все повече идва неговото време. Обаче това не означава да сме далеч от природата.

Kaнел, и моето семейство е такова, като на Мария-София, даже бих казала още по-странно - малката дъщеря по рождение вегетарианка, аз от малка не обичах месото, но ме хранеха насила, защото уж съм била все слабичка, вече самостоятелна от много години ям рядко и малко месо, а от няколко години никак, голямата дъщеря си ядеше месо от малка и сега продължава, таткото - също. Искам да те успокоя, няма конфликти на тази тема, всичко е нормално, просто има толерантност от всички страни Никога не съм попадала в никоя от посочените групи хора. Много рядко и обикновено от по-възрастни хора срещам за кратко едно недоумение (просто поглед или полувъпросително-полуутвърдително: А, така ли?), когато стане ясно, как се храня. И толкоз. Но и тогава много лесно и естествено приемат моя начин на хранене. Никога не е ставало нужда да се обяснявам защо, не са ме разубеждавали. Дори на родителите ми им беше нужен само един ден да свикнат. В същност случи ми се веднъж, една моя добра, стара приятелка, с която живеем в различни градове. Тя също не се опита да ме разубеждава или да ме убеждава в нещо друго, но ме разпита подробно какви точно храни не употребявам (само месо ли, или и яйца, а мляко/сирене?) и защо? Някак й се струваше, че това, което правя е хубаво, но тя не може да си обясни защо. Не зная защо е така. Честно казано, очаквах по-активна реакция от страна на околните. Може би самото ми излъчване хармонира с това, което правя, усеща се, че самата аз съм уверена в това ... Проверено на практика. Неправилната мотивация води до неправилни резултати. Мммм, не е до мотивация работата тук. До подготовка е, както каза някъде и късметче. Обяснението с мотивацията не може да се приложи за вегетарианците по рождение например. И обратното, за невегетарианците (неподготвените да бъдат вегетарианци) също е вярно, макар че много хора се опитват да се измъчват, като стават вегетарианци умишлено и съзнателно по всякви причини (здравословни, от любов към животните и т.н.); или карат децата си да са такива. Когато човек вътрешно стане вегетарианец, то външното вегетарианство, изразяващо се в храненето, става естествено и непринудено, също така при такова положение няма бивши вегетарианци. Та за мен основното е човек да работи върху себе си, върху характера си, да развива у себе си толерантност, търпение, разбиране, приемане, смирение .... (в този ред!!!) ... и постепенно стигне до любовта. Някъде на ниво смирение идва лесно и естествено вегетарианството. От само себе си. Другото вегетарианство за мен е ... просто вид диета.

Диди, подкрепям напълно, съвсем резонни въпроси поставяш и според мен. Да, точно така ми звучат и на мен многобройните теми за вегетарианството напоследък и с риск да обидя някои хора, казах в една друга тема, че почваме да ставаме съвсем невротични или направо истерични по въпроса за вегетарианството. (само да припомня - аз също съм вегетарианка от няколко години). А това пък е най-страшното - точно същото нещо забелязвам и аз. Включително много ярко впечатление ми направиха твпредаванията Сървайвър, където стана ясно, че хората сме абсолютно непригодни (вече) да оцелеем физически в природата. Много хора и далеч не само деца си мислят че доматите и картофите си растат ей така, едва ли не в магазина. 90% от градското население не само, че буквално ще загине, ако се случи някакъв катаклизъм, който да наруши статуквото на съвременната ни цивилизация, ами дори се оказва, че и тези, дето блъскат във фитнеса по няколко часа, не могат да прекопаят 100кв.м. градинка. А санитарният минимум за изхранване на един човек е 1000кв.м. (имам предвид всичко - плодове, зеленчуци и житни култури). Сещам се за един фантастичен разказ, в който на една планета човекоподбни същества бяха "еволюирали" дотам, че бяха унищожили всички болестотворни организми и въобще растения, животни, представялващи заплаха, бяха създали сложни компютърни системи, защитени в сериозни бункери от влияния и повреди, които да осигуряват постоянни, благоприятни климатични условия на планетата, както и храна и развлечения на съществата, без те да се трудят или дори замислят за такива неща, за да могат спокойно и пълноценно да се развиват и усъвършенстват. Резултатът беше вегетиращи организми, чакащи в определени часове пред автоматите за готова храна, а за да се регулира броя на популацията "хора", централния компютър беше решил много "мъдро" въпроса - едни от люлките, осигуряващи развлеченията периодично се задействаха като руска рулетка - предпазните колани се откопчаваха и така някой от тях намираше смъртта си. Така като гледам и ние натам сме тръгнали Ще използвам тази тема да повторя и моя въпрос към духовните специалисти - как повлияваме на еволюционното развитие на животните, които сме направили домашни? Защо сме направили част от животните домашни? Следва ли да отпадне това? Какво ще се случи с тези видове?

Съгласна с късметче И само едно малко уточнение към цитата, който съм дала - ето това е много важно и хубаво го е подчертала късметче - отблагодаряването. Това е искал и Димков от пациентите си, макар и не към себе си непременно, защото по принцип в света всичко е едно и човек може да се отблагодари и като направи добро на друг, по-нуждаещ се от лечителя. Димков е бил много скромен човек и не е считал себе си за нуждаещ се; все пак е приемал дарове от благодарни пациенти, дадени от сърце, макар и да е раздавал част от тях на други хора. А точно това за отблагодаряването много странно (или много удобно), но не се забелязва от повечето хора в дадения от bulgaro текст! Липсата на отблагодаряване не само ще ощети лечителя, не само ще ощети други болни, нуждаещи се от неговите услуги, но има още един аспект на липсата на отблагодаряване и тя е на по-финия план. От една страна пациентът е получил нещо, но нищо не е дал в замяна на това (изключвам по-редките случаи на кармично задължение на лечителя към пациента), нито на самия лечител, нито на никой друг. Какво би се получило при това положение? Ами има два варианта. Първият е, когато лечителя е на по-ниско ниво, да се получи спонтанно и нетърсено "източване" на енергия на пациента от лечителя; т.е той хем го лекува, хем го източва. Затова и някои хора се оплакват, като отидат при някой лечител и са решили да минат по "тънката лайсна", хем да са доволни от една страна: да им е олекнало спрямо конкретни болежки, да са получили важна и полезна информация, хем да се чувстват някак отпаднали, замаяни ... Вторият е, когато лечителят е на по-високо ниво и успява да контролира и тези процеси, тогава пациентът не бива източен енергийно, но ... остава с един дълг, който ако не изплати (или към лечителя, или като направи добро на някой друг - било като дари пари, било с някакво конкретно действие) и то в този размер, който е получил от лечителя (или повече), то този дълг ще го доведе до нови проблеми - здравословни или други ... Това много хора не знаят, а много лечители, кой знае защо, не казват (или също не знаят). Скромността на лечителя в случая е буквално вредна; това е все едно да не кажеш на някой сляп човек, че пред него има трап, под предтекст, да не си помисли, че се фукаш с разни неща, дето той няма как да види.

Да, прав си, и аз съм го чела това, но Учителя казва следното - ако хората твърде много се намесват в живота на животните, то биха могли да объркат/попречат на тяхната еволюция. Това въобще не означава да се фиксираме само откъм убиването или насилието над животните, а да разгледаме всяка наша намеса. Беше ми много интересно това, защото води до размисъл - какво правим ние, хората, отглеждайки няколко вида (буквално на пръстите на ръцете) животни като домашни: хубаво или лошо? Ето и писалите преди мен споменават, че кокошките сигурно са най-многобройната група птици на планетата, именно заради отглеждането им от хората. Какво става с тяхната еволюция? Гледайки другите птици, като че ли буксува. "Щастливи" или не, тези кокошки живеят един доста ненормален от природна гледна точка живот. Друга наша намеса е като нехаем за измененията в природата и замърсяването й, в резултат на нашата дейност - това също е намеса и то каква!! Отравяме въздуха, водата, растителността, унищожаваме естествените местообитания на много животни, не само като изсичаме гори или добиваме полезни изкопаеми, но и като "облагородяваме" различни региони - пресушаваме блата, отклоняваме реки, напояваме пустини ...

Да, така е didi_ts. Напълно си права в аргументите си. Медиите все търсят някаква сензация, все "за първи път еди какво си" ... И въпросът е - Да се връзваме ли на такива спекулативни публикации или да се опитаме да сме по-здравомислещи?! Та и аз бих казала - хайде, замислете се малко, че в тези многобройни вече теми за вегетарианството направо ставаме някак истерични, или поне невротични. Пък знам ли, може и да има смисъл така подробно да разчепкваме нещата, защото изненадващо се оказа (в другата тема), че примерно от най-най-добри чувства и мотиви хората избират да ползват изкуствените кожи

Струва ми се, че много по-скоро, отколкото си мислим, голяма част от хората ще "прогледнат" за другите. И тогава ясно ще се забелязва кой какъв е и какви са му целите, мотивите. Интересно, има ли някакво безпокойство в това отношение сред такива тайни организации, някакво раздвижване, вземат ли някакви мерки?

Иво, прекрасно те разбирам. И действително ми харесва твоя девиз - Мисли глобално, действай локално. Аз също казах (сега дали в тази тема или в някоя от другите подобни, не помня), че харесвам еспадрилите. Те обаче не могат да ни свършат работа при всички сезони в географската ширина, на която се намираме. И в случая просто става въпрос за избиране на по-малкото зло. По тази логика ние крадем въздуха и водата, а покрай тях и храната, и обричаме на смърт много повече диви животни, отколкото е броя на убитите за кожа животни ,при едно разумно потребление на кожени изделия, разбира се. Разбираш ли, ако погледнем глобално, нещата изглеждат така, както ти ги описвам. Иначе гледаме локално - само в конкретното убито животно. И за него също ми е жал, разбира се, и това мисля също го писах. Но също толкова ми е жал за унищожената флора и фауна. Не искам да навлизам в подробности за производството на едните и другите кожи. При добиването на естествените също има вредности (особено при оцветяването, също и при щавенето, пък и при съвременното дъбене), но те са в пъти по-малки, отколкото при производството на изкуствените кожи. Представи си една ситуация - имаш 10 души и 1000 души, които са подложени на някаква смъртна опасност, а условията са такива, че могат да се спасят или едната група, или другата. Какво ще предпочетеш? Е, моето мнение се базира именно на тази проста сметка - 1 убито теле от едната страна, а от другата - умрели няколко декара с растителност, 10000 насекоми, 1000 риби, 100 птици, 50 лалугери и полски мишки, 20 заека, 2 лисици и 1 елен (примерно). Кое предпочиташ да спасиш? Ама изброените умрели животни и растения били предполагаеми. Така ли? Защо си затваряте очите? Колко изчезнали видове има и колко са на изчезване? В колко реки колко често плуват риби с корема нагоре, колко декари в региони със засилено индустриално производство са станали голи и неплодородни, направо отровни? Колко птици? Защо в Европа няма мечки (само на Балканите има останали малко и в скандинавските страни), елени? П.П. Тук следва да уточня, макар че е извън темата, че, разбира се, има и много други вредни производства, а не само това за изкуствени кожи. Ако сме истински вегетарианци (както няколко потребителя продължават да напомнят, какво представлява това) то обичаме всичко - хората, животните, растенията, всичко. В такъв случай е добре с нашите действия, с нашите избори, да правим така, че да намаляват тези вредни производства. Това всеки отделен човек може да прави най-ефикасно като се замисли добре кое какво е, как се прави и да предпочете да потребява изделия от по-малко вредните производства, както и да потребява разумно, с мярка, да не се поддава на потребителски ориентиран живот.

Да, за мен е странно да пазя едно теле (не, че не ми е жал за него също), а да знам, че ако запазя неговия живот, ще умрат няколкостотин хиляди растения и насекоми, няколко десетки хиляди риби, няколко хиляди птици и бозайници. А това за мъчителния и жесток начин на умиране също ми е странен аргумент. Интересно дали рибата, тровейки се или задушавайки се в замърсената от завода за изкуствени кожи река умира по весел и приятен начин?.. Да разсъждаваме по такъв начин - "На, ще си купувам спокойно най-различни боклучки от изкуствена кожа, щото така няма да убиват животни за кожите им заради мен." - е или съвсем детски и недалновидно, или, ако не бях убедена в искрената добронамереност на много от пишещите тук, дори можех да си помисля, че е някак показно: вижте колко съм състрадателен и добър, на съвестта ми не тежи нито едно убито животно.А истината е друга - че именно заради тези, които си купуват нетрайни изкуствени стоки и дори и да не са суетни и не ги сменят често, защото са евтини, то просто защото са нетрайни на следващата година ще си купят пак, и пак и така стимулират създаването на още един завод, който ще изтрови по особено мъчителен начин много повече от няколкото животни, тези, от които биха могли да са направени ръкавиците им примерно, но пък тях щяха да могат да си ги носят години наред. С една дума на съвестта им лежат много повече затрити растения и животни, но тъй като не си дават труд да се замислят, какво именно причиняват, остават спокойни и дори им се струва, че са много положително действащи хора. Диана Илиева, аз не споделям твоето виждане по много причини, ето някои от тях написани набързо: - Не мога да сложа знак на равенство между едно животно и едно растение от към ниво на съзнание и усещане за болка - Не мисля, че купувайки качествено кожено изделие ти спасяваш когото и да е било от каквото и да е, нито че сериозно допринасяш за екоравновесието или екологията като цяло. Това е само предположение. Докато убиването на животното заради кожата му е сигурен факт. Всъщност така вредата е двойна, от една страна купуваш продукт от кожа, заради която е убито животно, от друга е много вероятно този продукт да нарушава еко равновесието не по-малко, а защо не и много повече, от колкото всеки друг продукт, дори и от тези, които са еднодневки. Съгласен съм, че трябва да мислим глобално, но по-скоро бих уважил девиза: Мисли глобално, действай локално. Разбира се като казвам това не смятам, че задължително трябва всеки да прави връзка между вегетарианството и кожените изделия. Ако аз правя, това не значи, че трябва да важи за всеки вегетарианец. Но поне е тема за размисъл и като цяло мисля, че в темата има интересни и различни гледни точки, което беше и една от основните цели. ... Иво, не можах да разбера къде приравнявам растенията с животните А иначе следващият ти пасаж е в пълно противоречие на девиза, на който залагаш: Мисли глобално, действай локално. Къде е при теб глобалното мислене, щом предпочиташ да се съсредоточиш единствено върху факта, че едно теле е убито, за да носиш ти и още 2-3 души обувки, а не искаш да се замислиш как се замърсява природата при бълването на много по-мащабното производство на изкуствени кожи, спрямо добива на естествени такива. Именно защото обувките от изкуствена кожа имат поне 2-3 пъти по-малък живот от тези от естествена и изделията от нея са много по-евтини. Да, убитото теле е безспорен факт, но нека не сме късогледи за умиращите диви животни - бозайници, риби, птици ..., само защото не умират пред очите ни. В същност те умират и пред очите ни, има много кадри (не ми се търсят сега) на умрели риби, птици, делфини, тюлени ... На практика в почти цяла Европа вече няма популации от мечки, елени, вълци ..., освен в някои специални, изкуствено създадени ловни стопанства. И това ако е предположение, здраве му кажи. Колкото до действието, то и без друго за болшинството хора си е локално. Единствено хора на управляващи позиции в обществото имат възможността да действат по-глобално. Известен шанс за глобални действия имат и тези, които организират определени кампании. Но това не означава, че нашето скромно локално действие е маловажно, напротив. Точно затова пиша тук, защото действията на всеки отделен човек, и най-незначителните, са много-много важни. Обаче как сме решили какво да правим? Дали сме помислили глобално, или ей така, първосигнално, имайки предвид само най-очевидните неща? С една дума - нека наистина следваме твоя девиз: Мисли глобално, действай локално.

Ох, добре, и в тази тема ще го напиша - това с нитратите (и тяхната вредност) в зеленчуците е голяма манипулация. 1. Оборският тор е богат именно на азотни съединения, да не кажа че на практика е просто малко хумус, а останалото - азотни съединения (т.е нитрати или майката/бащата на нитратите). 2. Химическите торове не са вредни. Повечето хора се подвеждат от наименованието им - "изкуствени торове", "химически торове" ... - на практика това са съединения на основните химични елементи, които са си налични в почвата и се извличат от растенията при развитието им; някои от тях са минерали, които ги има нормално в природата. Внасянето на торове се е наложило при увеличаване интензивността на производството на земеделска продукция и главно поради монокултурното земеделие, което води до изтощаване на почвата, но това е друга тема. Може да говорим за вредност, ако се предозират химическите торове в много голяма степен, което в България, пък и другаде е малко вероятно, защото това са едни допълнителни разходи, а и тогава вредността ще е предимно за самото растение, не за нас, които ползваме плодовете/семената му. Вредни са пестицидите от всякакъв вид - инсектициди, фунгициди и т.н., а най-вече хербицидите. Какво му е вредното на един калиев хлорид примерно, с който основно се тори по това време на годината? Ами че дори хората го консумираме понякога вместо натриев хлорид (препоръчват го на хипертониците да си солят с него). 3. Салатките са мнооого нитратни, когато се торят с оборска тор (изследвали сме растения от градината на баба ми в лаборатория на ХЕИ) и едва ли са толкова вредни - вече 40 години все такива ям. 4. По принцип по-вредни са нитритите, не нитратите. И изобщо нитратите са естествената храна на клетките на зелените части на растението. Ясно е, че когато тези зелени части нарастват, в тях би имало много нитрати (непрекъсното се доставят, това е градивен материал). Когато зелените части на растението спрат да нарастват или започнат да се обагрят в друг цвят, то и нитратите намаляват. По тази причина по-добре е да си купувате големи и дебели краставици, защото това е белег, че зеленият плод на краставицата е достигнал номиналната си големина и е спрял да расте. Обратно - тъничките и видимо неизпълнили нормалните си размери краставици съдържат най-много нитрати. Също така - тънкото обелване на краставиците почти не помага; нитрати има не само в зелената кора, но дори повече са в проводящите (доста добре се виждат) тъкани под нея. При марулите е ясно, че няма как да стане, те са си все зелени и все растат.

Те знаели ли са това? За тях ситуацията е била обратна: те са имали най-добрите условия за живот спрямо всички други същества в природния свят около тях и са се стремели още да ги подобрят. Не са знаели, естествено. Те ако имаха такова усещане, действително щяха да се откажат от съществуване. Върнах назад не за друго, а защото в някои постове се настоява, че някак точно сега е особено трудно като условия, при това обективно е трудно. Както и че следва да се изчакат някакви хипотетични по-благоприятни условия. А трудностите, както винаги, са съвсем субективни. И интересно как и по каква причина ще се създадат тези по-благоприятни условия, докато ние стоим и си ги чакаме?! Също искам да уверя съфорумците, че никак не вървим надолу по стълбицата на цивилизацията, особено ще се отнася откъм условия. Имах дядо, който доживя до почти 93 години (на практика целия 20 век), много буден и интелигентен човек, до последно беше с ума си и непрекъснато се интересуваше от ставащото в обществото. Та съм водила разговори с него в това отношение и имам събрани много ценни впечателения. Затова и не мога да се съглася с това: Изглежда логично, но май не е там ключа от бараката. Да, това е така, но с мрънкане и вайкане не става. Нито с безкрайни анализи. Иска се реална работа - индивидуална и обществена.

А аз не разбрах, ти всъщност какво предлагаш? И какво си направил и правиш относно въпроса, който те вълнува? Или идеята е да се вайкаме само? Аз също забелязвам разни тенденции и правя каквото мога; други хора също и правят примерно петиции, организират сдружения (например сдружение "Слънчогледи") и провеждат определена дейност, пишат писма, статии ... Такива инициативи подкрепям, когато сметна, че допринасят полза. Иначе ... не виждам смисъл от това да се възмущаваме само. Не мога нещо да ви разбера. Днес било трудно, ами преди 50, или 100, или 200 години по-лесно ли е било? По-голяма разумност ли е имало, по-голяма любов? Колко е струвал/се е ценял човешкия живот? Дали преди 100 години е нямало недоимък, дали е имало добро медицинско обслужване или възможност за безплатно образование? Недейте така. По тази логика още пещерните хора щяха да се тръшнат и да измрат доброволно, за да не са слепи за фактите - ами че те НАИСТИНА са нямали условия да живеят, ама съвсем буквално.

Ами някой се е стреснал от Ню ейдж движението и иска да го компрометира ... Нямам какво друго да кажа, освен това, което съм сложила в подписа си - Нещата следват своя ход, а ние ... разбираме ли ги поне?

Пламъче, пневмонията подлежи на хоспитализация. А ако е в тежка форма (а тя е била, за да умре детето само след 2 дни), е задължително. Също при много възрастни пациенти, или деца, или страдащи от други хронични заболявания. И детето щеше да получи безплатно и адекватно лечение в болница. Значи тук не опираме до липса на средства, а до незнание (от страна на родителите) и до безхаберие (от страна на личния лекар). По преценка на лекаря, може дори да се извика линейка и да закара детето в съответното здравно заведение. Ииии ... как да кажа - никъде няма и не може да има 100% сигурност. Значи семейството може да е с достатъчно добри доходи и да им се роди дете с вродено заболяване или пък след време да заболее или да пострада при инцидент, изискващо такова лечение, което да струва примерно 300 000лв. накуп. П.П. Сега видях, че си си допълнила поста. Да, точно така е - невежество и безотговорност. А ... кой именно момент ще е по-подходящ?

Да, съгласна съм - промени себе си, за да промениш света И въобще винаги съм се чудела, как някой се възмущава от нещо, а самият той с нищо не е допринесъл за подобряването му. Нека винаги започваме от себе си, това именно е един реалистичен подход, към който призовава Канел - ето, аз съм се "отчела" с две деца, а вие? И извинете, но ако всички ние чакаме някакви идеални условия, за да направим това или онова, то всичко ще замръзне на едно положение. Какво говоря - той светът ще умре. В буквалния смисъл на думата. Трябва май да има и "будали", които тръгват да правят разни неща, без да имат кой знае какви условия за това, та да има развитие напред Прекрасно се сещам, как не ни стигаха парите за памперсите на второто дете, родено точно в Жанвиденовата зима; и все вземахме на заем, а от следващата заплата връщахме и така доста време. Е, никак не съжаляваме за решението си, изгледахме си детето здраво, нормално ... А си купихме собствена кола 6 години след това. Какво значи по-добър живот? Аз не мисля, че оборудването на детето с мобилен телефон, лаптоп и всякакви такива екстри, а недостига на родителско внимание и любов, е по-добро за детето!

Едно малко детенце с месеци ходи държейки майка си за ръка, ходи така докато си повярва и направи първата крачка, вярва си за втората за третата докато вярата изчезне и остъпи мястото на знанието за ходенето, ще мине още доста време докато това знание се превърне в опитност. Нали ние не мислим как ходим, това значи, вярата и знанието вече не са ни нужни за да ходим, осланяме се на опитноста си! Вярваме, че е по силите ни да скачаме.................................. Вярваме, че има Бог и ако зи зададем въпроса - Защо вярваме, тоест не повтаряме цитати като папагали, а осмислим вярата си, неминуемо ще стигнем до знанието за Бога, тогава вярата, че има Бог е ненужна! Появява се нова вяра, че знанието ще ни отведе до Божественото (вяра от нов, по-висок порядък) свързваме се с духовните си водачи! Щом сме достигнали това ниво ви питам: Защо ви е да вярвате и знаете, че има Бог, та вие контактувате! Нова вяра, че знанието ще ни доведе до Божественото? И каква е разликата на тази вяра със старата вяра? А в същност детето на практика трупа опит и докато се държи за ръката на майка си и не, че си е повярвало, просто в един момент опитът става достатъчен, за да се пусне то. И мисля напразно обиждаш хората - цитатници, папагали ... Струва ми се дори, че етапът на вярата е по-труден, отколкото следващия етап, на знаенето. А той е нужен на повечето хора, както е нужно това, детето да ходи първо хванато за ръката на майка си. Малко деца стават и направо тръгват. Казваш - вие контактувате. Добре, но дали всеки усеща контакта? Преди да имаме усещането за контакт, какво можем да имаме?