Диана Илиева

Дани, харесвате ли с твоята приятелка книги от типа на Здрач?

Всеки има тази нужда. Просто едни я осъзнават по-рано и търсят помощ, а други (като мен) чакат нещата да си минат от самосебе си или пък сами да се справят. При мен лично това е проблема. Смятам, че проблеите ми не са чак толкова сериозни и мога сама да ги разреша, без да се налага да занимавам някой друг с това. ... Tук не разбрах - отчиташ ли това като проблем или като нещо дребно, с което ще се справиш сама? Ако е второто, то защо все пак потърси помощ тук? А тя помощта може да не е непременно във вид на психотерапия. И тук не мога да определя - харесваш ли това си качество, че винаги поставяш другите над теб или не? Разбира се, не зная как точно стоят нещата, но не мислиш ли, че е по-добре за всички ви, ако майка ти сама си разреши проблемите? А здравословните проблеми не са неизбежни. Съдейки от написаното тук, както и от написаното по-горе и в по-предния пост, се чудя дали да не ти предложа да опиташ от есенциите на д-р Бах. При теб може би една комбинация от червен кестен, мимулус и хрущялка може би ще имат добър резултат. За по-прецизно определяне на съставките ще е необходима и повече информация за теб като личност. Но за есенциите може да се прочете много в нета и да се ориентираш сама. Успех!

Христо, мен знаеш ликакво ме притеснява и така не ми харесва особено - защо тези хора, познавачите, са се навили да участват точно в това предаване?! Няма как да не са били наясно, от какъв тип ще са въпросите към тях. А те са някакви доста сеирджийски, да не кажа пошли. Един човек да се съгласи да падне на такова ниво и да прилага една, предполага се, напредничава дарба, едни ценни знания и интуиция, вместо за полезни и съществени неща, за разни такива като това кой на кого бил любовник, или извънбрачно дете, или резултат на футболен мач ... Жалко е, според мен поне. И въобще някак на мен ли само така ми се струва, но която и телевизия да пусна, с малко изключние може би на държавната, БНТ, все едни предавания, твърде елементарни, хуморът все един и същ, съвсем първосигнален, въртят-сучат все около секса гравитират. Чудя се, това медиите ли го насаждат в хората или обратно - медиите се влияят от вкуса и желанията на хората?

Имам обяснение за тази поговорка. Не е черногледство, нито някаква форма на фатализъм, реалност е. Помисли си за ин/ян. В живота има равновесие. Ако се струпат много хубави неща и продължат доста време, то може да се очакват някакви проблеми след това. За компенсация , дето се казва. По-добре е сякаш нещата в живота да са някак по средата (сещаш се за идеята да държим средния път) - нито много хубаво, нито много лошо. Сега за някои по-емоционални натури, това би било скучно, но всеки е свободен да избере как да живее (донякъде). А виждам, че темата се е отклонила малко къмто справедливостта в света. Какво съвапдение - точно сега е времето на адвентата. И точно тази седмица човек е призован да устои на изкушенията, именно като искренно се уповава на абсолютната справедливост в света.

Вижте, не е задължително да се минава през хаос. Не и когато става въпрос за едни съзнателни същества. Диди, Канел, Браман са прави да питат - добре, ще разрушим, а после? Ще ги повторя - Много е лесно да се руши, по-трудно се съзижда. На мен също не ми харесва сегашното положение, не само банките, ами почти целия обществен живот, включително демократичния начин на управление. И съм сигурна, че има начини да се разруши. Ако не този, ще е друг. Обаче след това какво ....? Има една мисъл, която много ми харесва - Революцията е неподготвена еволюция. Забележете: неподготвена! Нека дам един пример. Може да не е съвсем подходящ, но все пак онагледява нещата: живеете в дом, който не ви харесва; толкова не ви харесва, че в един "хубав" ден решавате да го разрушите, защото ви е дошло до над козирката от него. Разбира се, преди това сте си мислили, че не ви харесва, чудели сте се какъв да е новия дом и как да го постигнете този нов и по-добър дом. Обаче ясно решение по въпроса за новия дом все още нямате оформено в главата, да не говорим пък за стратегии, сметки, разчети - кое, кога, как. И въпреки това в един, както казах, хубав ден, просто вече ви писва и подвластни по-скоро на емоции, отколкото на зряло решение, разрушавате дома си, като сам себе си навивате през цялото време, че така повече не може, че много дълго сте чакали, че ако само се умува и нищо не се предприеме, промяна така и няма да има, че ако вземем и разрушим старото, то все ще се роди нещо ново .... В интерес на истината това са си едни съвсем резонни разсъждения, обаче ... в крайна сметка ще останете без дом. А с нов може и да не можете да се сдобиете лесно и бързо, да не говорим пък за по-добър. Защото сигурно (от хаоса) ще се роди нещо ново, но по-същественото е не "дали", а "какво". Ако това, дето ще се роди, не е обмислено, подготвено, а е оставено ей така, да си се случи от само себе си, то откъде знаем, че ще ни харесва повече от разрушеното старо?!? Ето, ние българите си имаме един чудесен скорошен пример в това отношение - повечето от пишещите тук или поне тези, които са били поне на 15-20 години през 1990г., са свидетели на един труден и мъчителен перход, който сякаш все не свършва. А питали ли сте се, защо в страни като Полша или Чехия нещата не бяха толкова бавни и мъчителни, не се лутаха така като нас, а направиха много по-смислени и целесъобразни реформи, бързо се стабилизираха и тръгнаха напред и като икономика, и като общество? За мен отговорът е - тези народи бяха с по-подготвено за конкретните промени съзнание, имаха нагласа за промените, знаеха към какво се стремят. Както и обратно - народи, които не бяха наясно какво, накъде, как - не само ние, ами примерно Белорусия, Молдова ... да не изреждам, знаете кои страни са в батака. Така че ще се радвам Майндфилд да даде по-подробна информация за алтернативите. Аз така и не прочетох в темата нещо по-сериозно за това.

Нещо не схващам логиката на подчертаното - откъде дойде изводът, че самото познание е зло? Според моите разбирания - познанието, съчетано със свобода и в комбинация от липса на мъдрост, може да доведе до зло. Именно това е станало при т.нар. грехопадение. Но нямам време сега. По-нататък ще пиша пак.

Moeто обяснение е, че от време на време някои от нас успяват да се подключат към "Централния сървър" на нашия свят или т.нар. Акаша. Според много езотерични източници време такова, каквото ние го усещаме, де факто няма, то ние можем да се включим и (от наша гледна точка) по-напред във времето. За мен едно такова преживяване на дежа вю беше и свидетелство, че все пак свободен избор/свободна воля има/може да се реализира. Имах дежа вю на един разговор с майка ми преди много време, още като ученичка, у дома; знаех/виждах точно как сме застанали, облечени по същия начин, както и наяве, и "вървях", така да се каже поне с 2-3 реплики напред в разговора, както и в това коя накъде ще отиде в стаята и т.н., всички подробности. В първия момент за мен това усещане (което беше и за първи път) беше много странно, чак се стреснах, исках да прекъсна този разговор и да споделя какво усещам, обаче продължавах като курдисана да казвам точно тези думи, които знаех, че казвам, които "трябваше" да кажа. След няколко разменени реплики помежду ни, аз в един момент се окопитих от същисването си и реших, че ще направя нещо друго, а не това, което следваше според дежа вю-то. По "план" трябваше да отида към вратата и да кажа определено изречение. Аз събрах някак сили и воля, тръснах глава, останах на местото си и казах нещо съвсем друго. Точно това и "развали" усещането ми за дежа вю. Иначе така и не споделих с майка ми, какво усещах и какво направих, беше твърде странно и за мен самата тогава.

Мдаааа, интересна инициатива. Обаче не съм сигурна дали си дават точна сметка за последствията. Какво би се случило според мен, ако инициативата се осъществи - да, на банките няма да им стане весело, но и няма да се сгромолясат. Не, защото те са част от управляващите, от властимащите и няма да го допуснат. Много повече ще се стъжни на обикновените хора (както винаги), защото за да оцелеят управляващите, просто ще орежат още повече социалната сфера. Е, ако орязването е жестоко, може да последва революция, но вече съвсем истинска, а не както инициаторите на това движение си въобразяват - няма заплаха, няма оръжия, няма кръв ... А дали сме готови за революция ... ? Особено свикналите на спокоен и задоволен живот в централна и западна Европа?! Пък че е време за промяна - време е. Но все ми се струва, че тази инициатива е вдъхновена по-скоро с цел да измести фокуса от същински действия за промяна, както се казва - за отвличане на вниманието.

Отговорът се съдържа във въпроса. "Доколкото" – означава неясност. Преди да се изкажем за нещо дали ни харесва или не, не трябва ли да го познаваме? При това на практика, не само на теория. "Доколкото" означава точно толкова, че да ми се сторят смешни и помпозни. На теория най-вече, да. На практика още не съм присъствувала на масонска церемония. Някой да е присъствувал? Игрички на (не)пораснали деца или на скучаещи чичковци и лелички - ей, я да се направим на "велики" - нали, много обичат да използуват тази думичка. Повече си падам по простите, естествени, ведри неща. И, моля, опитайте се да си изкакзвате мнението без непременно да изпитвате непреодолимия порив да спорите с мен, да ми се аргументирате, да ми доказвате това и онова и да ми обяснявате думички. Става ли? Имам си мое мнение, впечатления, становище, знания, опит и т.н., благодаря. И го изказвам, без да изпитвам нужда да го налагам на когото и да било. Теодора, не зная дали е подходящ този "" емотикон, ако ти кажа, че тук във форума участват хора, които са присъствали на масонски церемонии. Но след като те си мълчат, то и аз не смятам за редно да цитирам имената им. По отношение на аргументацията - аз мисля, че не само е полезна, но и необходима, когато се изказват подчертано категорични твърдения. А ти самата аргументираш ли се? Май не, просто това са си твои убеждения или по-точно предубеждения, защото сама казваш, че не си запозната добре с материята. Разбира се, всеки има право да има предубеждения, но редно ли е само на база на предубеждения да се изказват категорични становища и то твърде унищожителни? Според мен с тези "скучаещи чичковци и лелки, които се правят на велики" ти доста енергично заклеймяваш нещо, което де факто не познаваш. От малкото, което знам за масоните, мога да кажа само едно - не ги подценявайте, поне не всичките.

Според мен в нас още преди раждането са заложени определени характеристики (външни и/или вътрешни черти) на човека, за да можем да "познаем" този/тези, с който/които е предвидено да се свържем. Тук астрологията не е определяща, тя по-скоро е следствие също (нали сме родени в точно определен момент на точно определено място). Иначе да, астрологията може да подскаже такива неща като - при теб има заложена склонност към развод или обратно, при теб ще има привличане към такива и такива партньори и др.п. И да не пренебрегваме възможността за минимален макар, но все пак свободен избор/свободна воля, при вземането на решения. Да, животът ни подтиква към различни подходящи за нас неща - като казвам подходящи, не казвам, че това са непременно оцветени в розово неща, има и такива неприятни, но които е важно да изживеем. Пък и от нас в не малка степен зависи дали непременно ще ги изживееем по най-драматичния възможен начин - може да си вземем изпита/преживяването в движение, да го осмислим и вземем мъдро решение, предварително, без да минаваме реално през него. А може и обратно - когато упорито не искаме да помъдряваме и си харесваме нашите самозаблуди и си ни е удобно с нашите неадекватни надежди, то тогава може да преживеем нещото не само по най-драстичния начин, ами дори и няколко пъти подред, в един и същи живот.

Да, има есенции, които са подходящи именно в такива трудни периоди с промени в живота, които да подпомогнат преходния период. Такива са например - орех, маслина, мимулус, гарвански лук ... Но пак е специфично; или поне към няколко от изброените може да се прибави още някоя есенция, характерна именно за вас и за конкретния случай. При такова соматизиране на проблема, може да се прилага и външно намазване с приготвената индивидуална смес.

Ще си позволя аз да отговоря. Да, могат по принцип, но бързам да кажа, че няма една конкретна есенция, която да е специално за астма примерно. По-скоро ще се наложи да се подберат такива есенции, които да помогнат за преодоляване на причините, предизвикали астмата. Изготвената индивидуална смес или пък отделна есенция обикновено се приема по 3-4 пъти на ден, по 2 до 4 капки в чаша вода, преди хранене и преди сън. Понякога, примерно при остро, критично състояние, криза и др.п. може да се приемат по няколко капки през няколко минути, включително неразредени във вода, а директно от шишенцето, докато се почувства подобрение на състоянието, след което приемът на капките се разрежда.

val68z, знаеш ли, според мен има много повече търсещи души, отклокото изглежда на пръв поглед. Проблемът е, че да се стремиш към нещо различно от материалното не е модерно; нещо повече - считано е за някаква фантасмагория, нещо леко откачено дори Ииии ... хората не само, че ги е срам да кажат/покажат, че ги вълнуват разни такива странни, според обществото неща, ами дори и пред себе си се чувстват някак неловко и подтискат в себе си тези интереси и стремежи като нещо нередно. Сега, това положение на нещата хич не е спонтанно според мен, то се подклажда и поддържа от определени сили. Но ... все повече надделяват естествените стремежи на хората, както беше отбелязано и по-напред в темата, да опознаят себе си, да вникнат в тайните/истината за Света ... И тази тенденция ще се засилва. Това си личи и по организираното противодействие.

Стига, Орлине, много си пристрастен Не знам забелязваш ли, че във форумите има само и единствено тема Пари - Психотерапия, няма примерно Пари -Журналистика, Пари - Инженерство, Пари - Изкуство и т.н. Също така във форумите участват поне няколко още човека, които се занимават с психотерапия или нещо съвсем близко и НИКОЙ от тях не счита за нужно да коментира тази тема. И въобще това сравняване на професиите, на ценността им ... недей така. Сменила съм няколко професии и съм разговаряла с много хора покрай тях, също с приятели, познати - изводът е един: лесно няма. Никъде. Трудности, проблеми, натоварване (физическо, психическо, всякакво), стрес, несигурност, дълго и/или скъпо обучение, отхвърляне/недопускане от страна на гилдията ... навсякъде има; ако едно липсва, ще има няколко други. И много често тези, неприятните неща не са видими за хората извън професията. По-скоро гледаме външно - аха, има нова кола, печели значи, и все такъв един бодър, усмихнат, т.е не му е тежко, пък аз ...

Хм, вижте, аз съзнавам, че виртуалните социални мрежи са факт. Приемам това. Но не приемам, че непременно щом са създадени, значи хайде да си ги ползваме. Ние, хората, сме създали много неща. Примерно оръжия, отрови, лекарства против някакво заболяване, които след изпитване се оказват по-вредни, отколкото полезни, атомна бомба ... По тази логика, ами щом имаме създадена атомна бомба - хайде да си я ползваме, щом имаме картечници - хайде да ги ползваме, лекарството не помагало - нищо, толкова време и пари са вложени при разработката му, ще си го ползваме (то се и оказва, че често така и става, нали е важно фармацевтичните компании да си "избият" разходите). Намирам, че (особено напоследък - имам предвид последните около120 години) има много повече изкушения във всички области, "слизат" на земята всевъзможни идеи, които не бих казала, че спомагат за развитието на отделния човек, нито на обшеството като цяло. Във всяка такава изкусителна идея винаги има нещичко полезно, нещо, което да ни хареса, да оценим, за да го приемем (да не подценяваме Ариман), а най-хитрите идеи дори ни обвързват към себе си, стават "жизнено" важни за нас, в един момент вече не можем да си представим живота си без тези "придобивки". А отявлено вредните неща пък се създават все с някакъв благороден мотив - примерно ядреното оръжие е под мотото "Да спрем фашизма!". Въпросът ми беше виждате ли негативи в социалните мрежи (оказа се, че виждате; а освен тези, които сте посочили на чисто материален план, има и такива на по-фин план), те повече ли са от плюсовете, ако да - ползвате ли ги, колко често, защо? Ако имате дете, за какво бихте го насърчавали - за виртуално или реално общуване. И т.н. Съзнателният живот предполага съзнателно отношение към всичко.

Разбира се, че се виждам отстрани. Чак сега като писа, се замислям, колко често е това и не мога да определя, но да кажем, в 50% от случаите/сънищата. Защо, това странно ли е, другите хора не се ли виждат отстрани в съня? В някои сънища явно сънувам от първо лице, т.е аз съм там, в съня и нещата се случват с мен, "виждам", "чувам" и т.н. около себе си, точно както в живота. Но много често аз виждам себе си в съня, какво правя, какво става около мен. Все едно, че аз съм едновременно и действащо лице - участник в съня и същевременно страничен наблюдател. Точно тогава имам най-голям "контрол" над съня, ако може така да се каже, както и ясното усещане, че това е сън. Това за записването по време на сън, без събуждане си е достатъчно висш пилотаж според мен. Нямам нищо против да опитам, още тази вечер мога да се въоръжа с тетрадка и химикал до възглавницата, обаче не съм сигурна, дали ще се справя. Интересно кога и по колко време пишеш, ако примерно някой те наблюдава, докато спиш, може да е забелязал това?

Подкрепям Ели. За мен това е основен въпрос, за свободната воля и възможността за избор имам предвид. От неговия отговор зависят много неща, да не кажа, че всичко останало в мирогледа се преобръща. Все повече се убеждавам, че свобода в света изобщо има малко, за абсолютна да не говорим въобще, но ако все някъде има възможност за свобода и избор, то е тук, на Земята. Да, има предопределени неща, да, основните точки в сценария са твърди, но точно докато сме тук, имаме възможност за различно отношение, различна реакция, различен избор ... В момента чета Кармически връзки - том 5 на Р.Щайнер, там е обяснено много подобно за съществуването между смъртта и едно новораждане, подготовката за следващия земен живот и др.п. А и по принцип по неговите думи, а подобни твърдения съм срещала и при Учителя, че ние, човеците, вървим в еволюционен план към създаване/образуване на йерархия на любовта и свободата.

smehy, много е интересно това! За първи път чувам, че човек може да се научи да си записва съня по време на самия сън. Как става това - хем спиш, хем пишеш? Или прекъсваш за малко съня, пишеш и после продължаваш със сънуването (защото казваш, че можеш така, а и аз го мога също и въобще също като теб от малка сънувам ярко, цветно, широкоекранно и почти никога не е свързано с текущи събития от изминалия ден)? А имаш ли запазени тези неразбираеми символи, с които си записвала сънищата си в началото? Опитвала ли си се да ги дешифрираш?

Хм, да, и аз го забелязвам това - разговорът обикновено е труден между хора с различни мирогледи. Дори и външно общуването да изглежда нормално, но се усеща как вътрешно всеки отхвърля другия, дори и заради някои дребни особености и различния, които изобщо не засягат отсрещната страна А защо да е така? Ако има толерантност и разбиране, и приемане, няма да е така. Но срещам това негативно отношение към инакомислищите и при атеисти, и при вярващи в Бог, и при всякакви въобще. Делим си се на групички, избягваме чак контакти, гледаме се така косо. Има ли смисъл? Може би има, когато човек не е укрепнал в убежденията си (какви са убежденията е друг въпрос). След това разговори с инакомислещи и без друго няма да доведат до сериозна промяна в човека. От друга страна пък си мисля, че ако не сме отворени към нови, различни неща, има опасност да тъпчем на място, да се фанатизираме ... Сега тук всеки може да каже - ами аз съм намерил верния път и просто стоя на/вървя по него, защо са ми нови, различни неща? Ами защото е някак доста подозрително това, дето всички си мислим, че точно ние сме на верния път, пък другите не са. А от друга страна лично аз до сега не съм намерила пълна система от знания в нито едно духовно учение, нито в науката. До момента най-близо до мен са нещата, завещани от Учителя Петър Дънов и от Рудолф Щайнер, но също така намирам ценни неща и в някои източни учения, както и в някои открития на съвременната наука ...

shelter, прекрасни коментари, не мога да не се възхитя! Отварям да чета темата само заради теб. Винаги намирам нещо интересно за мен, макар че съм страничен наблюдател, а представям си колко си полезна на питащите. Благодаря

Здравейте! Напоследък станаха много актуални виртуалните социални мрежи от типа на фейсбук. Интересно ми е, какво мислите за тях, как ги намирате - полезни/вредни, предимства/недостатъци и т.н.? Също така - как ви се струва, това ли е бъдещето? ---------------- П.П. Аз нямам регистрация във фейсбук, нито в друга подобна и не мисля да си правя по ред причини.

Мне. Ако не ме попита - не. Що пък да не се "разходи" до там и обратно . Личният опит е по-ценен от "спечеленото" време. Пък знае ли човек, за мен може да е нямало изход, а за него да има. А ако пита или поне стане ясно в разговор, че търси информация и се чуди как да постъпи - тогава да. Два пъти, не повече. Ако не чуе/разбере, оставям го пак да се "разходи" до там. ----- Вятър*, знаеш ли кога ми е било най-тежко - когато говоря с някоя майка за проблема на детето й, детето е на възраст, на която не може да вземе решение само за себе си, а майката хем вижда, че има проблем, хем нищо не предприема и оставя проблемите да се "израснат". Не че това не е печелившата тактика в някои случаи, но при по-сериозни проблеми не бива така.

Преживяла съм преди много години нещо подобно, макар и може би в много по-лека форма. И ще си позволя да допусна нещо (особено щом не са успели да "хванат" момент на сърцебиене) - за мен Вие сте преживели някаква стресова ситуация, която може да е отминала, може и не съвсем, но Вие искате животът Ви да си продължи нормално, дори ако може както преди, Вие да сте си същата, въобще да се правим, че въпросната ситуация не е била. Това обаче няма как да стане. Преживеният стрес (а той се натрупва и в един момент чашата прелива, идва ни в повече) трябва някак да се изчисти, да се приеме, да се надживее. За това има много методи. Хубаво е да намерите подходящия за Вас. Аз се лутах доста, опитах най-различни неща (включително мента-глог-валериана ) и след известно време се стабилизирах. Като се връщам назад - от най-голяма полза за мен беше подкрепата на близките и особено на съпруга ми (който ми оказваше не само чисто психологическа подкрепа, но и заради мен изучи и ми прилагаше специални масажи), няколкото посещения при един екстрасенс/лечител, подновяването на заниманията с йога, книгите на Луиз Хей и прилагането на разделно хранене. Ако имах сегашните разбирания и информация, сигурно щях да потърся и есенциите на д-р Бах, или восъколеене, или нещо друго ... Примерно Вие, щом пишете във форум Психотерапия онлайн, може би имате доверие на психотерапията - опитайте я тогава. Защото, ако стоите и чакате нещата ей така, да минат от само себе си, е малко вероятно това да се случи и със сигурност ще стане много по-бавно.

Да, така е, хубаво си решил. Аз за себе си съм решила да казвам нещо два пъти. Защото все пак първият път може да се е случило нещо при комуникацията - да не съм се изразила ясно или по подходящ начин, да не са ме чули, да не са вникнали във всичко от казаното (понякога в най-същественото, а някакви по-странични думи/изречения са привлекли вниманието) и т.н. Обаче съм се убедила, че третият път е не просто излишен, не просто губене на време и енергия, ами може дори да е вреден, да доведе до излишно напрежение и др.п. И тук да споделя нещо интересно - случвало се е някой да не ме чуе след двукратните мои обяснения, аз спирам по темата, а след време ми става ясно, че това, което съм се опитвала да представя като сериозно и важно на другия човек или хич не е било сериозно и важно (поне за него) и съм щяла да го отклоня от неговия си път, или е било дори лошо за него да чуе/разбере тази информация, или съм щяла да го подведа (несъзнателно макар), защото това сериозно и важно нещо (според мен, на онзи мой по-ранен етап) просто е било далеч от истината (не, че в настоящия етап съм непременно по-близо до истината ) ... Ей такива неща. Та това за споделянето от една страна и чуването/разбирането/намирането на информация от друга се развиват по доста, бих казала, неведоми пътища, от нашата скромна, човешка гледна точка; а иначе са си едни твърде закономерни и целесъобразни процеси.

Ами аз и затова попитах, да уточниш, по какъв именно начин точно чрез процедурата на восъколеенето някой ще поеме чуждата негативна енергия? За мен не е възможно това. Дори и неправилно да се извърши процедурата, в най-лошия случай просто нищо няма да е станало (няма да има положителен резултат). Според мен единствено е важно как се отнасяме с получената отливка - дори пипането й с ръце ми се струва проблем. Но нека дадат препоръки хора, които са по-опитни на този фронт.