Диана Илиева

Съвестта е тази, която ни съветва. Съвестта е онова гласче, което идва отвътре, някъде много издълбоко, но всеки, който поиска може да го чуе. Тя е вътрешното знание на всеки от нас, в какво стои хармонията на нещата. Добре е да се вслушваме. И да прилагаме ... А ... как сме с прилагането според вас? Точно това ми се въртеше и на мен в главата от известно време, но тук излизаме от темата - ще потърся друга или ще открия нова.

А на мен ми се прииска да ви предложа нещо - хайде да си представите, как в България няма роми/цигани, ама никак. Как ви се струва, как щяха да стоят нещата тогава? Дали щяхме да сме цъфнали и вързали? Или просто други маргинали щяха да заемат тяхното място, функция и роля в обществото, и от какъв ли етнос щяха да бъдат (щото като гледам май-май щяха да са от българския )

Учителят друго говори. Освен цитираната беседа от Мария-София, може да се погледнат още "Положителното и отрицателното", "Езикът на природата" и още мн. други; тук или в Триъгълника. От цитираната вече беседа, за мен много важно е това: Този откъс, Aliya, e и една контратеза не само на това, което пишеш в тази тема, но и на другата ти тема - Проблемът за злото.

Ако разтвориш една пъпка преждевременно, тя може и да не разцъфти? Да, така е, Ани е права, според мен. Освен това за мен ние растем, развиваме се, ставаме все по-съзнателни. Просто може би на нас ни се струва бавно това, или ни се иска да стане по-бързо. Но ... няма как просто. Пеленачето ще стане първо на годинка, после на 2, на 3 ... И родителите ще се грижат още доста години за него, макар че няма да е вече пеленаче и постепенно ще му предоставят все по-голяма самостоятелност, свобода, но съответно ще очакават да проявява и разум, и отговорност. Но примера дете - родител не е съвсем удачен в случая. По-скоро се сещам за друго - сега не се сещам точно в коя лекция от ООК имаше нещо в духа, че в тая школа никой ученик не може да надмине учителя си. Учителят съвсем ясно е дал да се разбере за строгата йерархичност, която съществува и с която следва да се съобразяваме. В тази връзка твоето съотнасяне, Стан, на Човек към Бог въобще не може/няма смисъл да се разглежда.

Защо са толкова шокирани, че не изпитва страх и я разглеждат като болна? Самата статия е твърде кратка и неясна. Ако има увреждане на мозъка, което е свързано с емоционалното обучение, как тогава се е научила да изпитва всички останали емоции? И другото - учените защо не се замислят, че тя все пак е оцеляла, при всичките тези опасни ситуации; и по каква причина? Знаеш ли, Пламъче, прилагайки есенциите на д-р Бах, при почти всички хора имаше нужда да се включи в индивидуалната им смес поне една, от групата Страх или поне от Несигурност. Обаче, за мое учудване, има и хора, при които страхът, хайде, не че липсва съвсем, но се оказа че никак не е на дневен ред. И като се поразтърсих за характерни общи черти, то това са хора, които по принцип са спокойни и изпълнени с вяра (в Бог или ако са атеисти - в живота).

Пламъче, причината лежи в това, което обясних по-горе. За такъв човек отвръщането с добро е: - при първия тип хора - изтълкуват си го като ситуацията у дома: липса на граници; и ... започват да опитват, докъде могат да стигнат; дори не подозират, че така са много неприятни и нараняващи за другите. - при втория тип хора - възприемат човека, отвърнал им с добро, като годен за мачкане; правят го от една страна като компенсация, затова че те са били мачкани, а от друга - от страх, като изпреварващо/подсигуряващо поведение на потенциална/бъдеща отсрещна агресия/нараняване. С такива хора е много важно човек да бъде едновременно твърд, уверен в себе си, но и доброжелателен. Само така може да им подейства благоприятно на неадекватното отношение. Всяко, дори дребно колебание, или отстъпчивост, мекота, както и всяка негативност, още повече влошават нещата.

За мен е по-интересен въпроса - Каква е разликата между идея и мисъл? Идеята ли е вид (по-особена) мисъл или идеята е съвкупност от мисли? Кое е първично, идеята или мисълта, ако изобщо може да се говори за това? П.П. Добре ще е и да се спрем на едно определение/дефиниция , какво разбираме под идея, защото иначе, както често се е случвало, всеки ще си говори за разични неща.

Да, Kuki, разбирам те! И аз исках да кажа нещо подобно - много ми е приятно, когато разговарям (макар и задочно) с хора, които не само слушат, но и чуват. Само когато се научим да чуваме, да се вслушваме във всеки и всичко, само тогава можем да се доближим до истината. Иначе живеем в своя си филм и не спираме да убеждаваме себе си и другите, че той е обективната реалност, че той е, както е формулирано в тази тема, живата истина.

Хм, странно ... най-голямата заблуда Провокираш ме да потърся една доста голяма тема тук, посветена именно на прошката. И един въпрос - променя ли се миналото? Една от най-големите – да. Миналото не може да се промени. Може да се промени единствено разбирането ни за и отношението ни към него, а по този начин и влиянието (като тип, интензивност и обем), което ни оказва. Разбираш ли, прошката е нищо без осъждането/самоосъждането, а то самото е заблуда. Ние (или Бог) не можем нито да осъдим, нито да накажем някого, т.е. да направим така, че да го настигнат следствия различни от тези, които сам е привлякъл към себе си през живота си. Както споменах променяйки отношението си към постъпките си в миналото и към последствията от тях, можем така да се каже „да изпреварим кармата“, но това не е заличаване на последствията, а просто правилно отношение към тях. Например аз може да съм извършил нещо през изминал живот и да съм причинил тежка вреда на някого, и като резултат в този живот да бъда поставен в условия, които да ми причинят страдание. Но страданието в действителност е изцяло субективно отношение към събитията и аз от своя страна може въобще да не изпитам страдание, а осъзнавайки причината за случващото се да го приема. Миналото е такова, каквото е, неизменно и по отношение на него всякакви прошки и осъждания са абсолютно несъстоятелни. ... Имам различно становище относно миналото, но няма да споделя вижданията си по този въпрос, че ще стане дълга и широка. Ще приема твоята теза - миналото е неизменно. В такъв случай да, по отношение на него, всякакви прошки и осъждания са безсмислени и ненужни. Обаче по отношение на настоящето и бъдещето? С това за "изпреварването на кармата" съм съгласна, но това е само единия аспект на нещата. Има смисъл от прошката. Изглеждат ти илюзорни съденето и самоосъждането - защо? Ти може би разглеждаш всичко спрямо т.нар. природни сили/закони, спрямо които всеки човек може би ти се струва незначителен. Не е така. Ние, като същества/субекти не само сме подвластни, но и фукционираме според същите тези сили/закони. Нашето негативно излъчване при едно състояние на осъждане/самоосъждане е не по-малко мощно и разрушително, вкл. и на чисто физически/материален план, макар че е невидимо (все още) за болшинството хора. Това е интересен въпрос. Но защо Бог трябва да предпазва Исус от каквото и да било. Че то ако е трябвало да се предпази, Исус е достатъчно силен и сам да се предпази. ... Да, и това също мога да отнеса към въпроса си към Aliya - Исус е можел много неща, спокойно е можел да се предпази/защитии, но не го е направил. Защо?

Могат да се посочат различни конкретни причини, но струва ми се основна на всички тях е несигурността. Това се създава още в детството, най-често съвсем несъзнателно и дори с най-добри намерения от страна на родителите, когато не задават определени граници на детето или обратно - когато задават едни твърде тесни и сковаващи граници. В единия случай детето пораства, като няма основа, на която да стъпи, няма сигурност - въобще не е сигурно какво може и какво не, кое е добре и кое не, кое е хубаво и кое не, кое е полезно и кое не ... В другия - детето расте подтиснато (да не кажа смачкано) у дома и не всички, но някои от тези деца (с по-силна енергетика) като поотраснат и обикновено навън, с други хора, а не към родителите си, към които продължават да изпитват едновременно гняв и страх, започват да се държат така, както описваш. Имай предвид, че на такива хора всъщност никак не им е лесно също. Това просто е една компенсаторна, защитна реакция. Помисли - на самите тях няма ли да им е по-комфортно, ако през цялото време са така спокойни, благоразположени .... а не настръхнали, наострени? И опитът сочи, че рано или късно животът по един по-болезнен начин им дава шанс да наваксат това, което родителите не са им дали навремето.

Хм, странно ... най-голямата заблуда Провокираш ме да потърся една доста голяма тема тук, посветена именно на прошката. И един въпрос - променя ли се миналото? Aliya, Исус и Христос едно и също нещо ли са? А на моя въпрос, не е ли могъл Бог да предпази Исус от предателството, да му съхрани живота, ти ми отговаряш единствено с аргумента за свободната воля: И едни толкова императивни описания на действителността в древна Юдея, в още по-древна Индия, направо да си помисли човек, че си била там . Откъде си сигурна, че "не са смеели да убиват различните от тях", какви са били хората в древна Юдея, а Буда в коя органзирана религия е участвал? И нима наистина считаш, че Бог не се намесва в живота тук на Земята? Не отговаряш нищо и на въпроса на Мона - Исус е бил публична личност, проповядвал, изцелявал, правил дори чудеса, много хора са го познавали, той никога не се е крил, не е бил в нелегалност , защо е било нужно в такъв случай някой специално да го предаде на властите?

Aliya, а би ли ми обяснила в такъв случай защо Бог е допуснал да бъде предаден и убит Исус? Не е ли по силите на Бог да го предпази от - по твои думи - "хората на пресметливия и алчен ум"? По времето на Буда не е ли имало такива хора също?

Реалната самооценка е доста трудна. Да попиташ някого: Имаш ли реална самооценка? е равносилно на: Успя ли да (о)познаеш себе си? По мои наблюдения всеки си има по един референтен кръг хора, от чието мнение и оценка той се влияе/важни са за него и до голяма степен изгражда собствената си такава на тази база. Естествено за различните хора референтния кръг е различно голям и се състои от различни по вид хора (примерно само приятели, само роднини, само колеги, и такива и онакива ... ). Някъде под 1% от хората не зависят съществено от такъв референтен кръг. Според мен е желателно този референтен кръг хора да е сравнително малък и да е от внимателно подбрани хора. Иначе ... лошо. Спомнете си приказката "Хорското мнение" - как башата и сина, дето водеха магарето си да го продадат на пазара, каквото и да правеха, все търпяха укорителни оценки от страна на минувачите.

Канел, хубава анкета, но и аз като Ники имам различни от посочените отговори: 1. Библията е човешка интерпретация на Божието Слово. 2. Библията съдържа човешка интерпретация на исторически факти, както и духовните инспирации на определени хора (не само евангелистите). Между другото - какво разбираш под мит? 3. Има тук-таме, което според мен е грешка на превода. 4. Когато имам нужда. 5. Библията е средство и като такова много зависи за какво и как се използва. 6. Моят отговор съвпада с този на Ники - науката и Библията на практика се опитват да правят едно и също; и след време ще се слеят в едно. 7. И по този въпрос имам пълно единомислие с Ники.

summerbg, общо погледнато всички хора са странни, защото всеки е различен, всеки си има своите си особености; има и много хора, които са срамежливи, или затворени, или ... всякакви. Но се замислих, като прочетох написаното. Кои според теб са нормални? И дали тези, които наричаш и ти изглеждат нормални, нямат други някакви страхове, неудачи в живота ... Работиш в заведение и явно от там се опитваш да се включиш в живота, защото казваш "имам възможност за разговори, срещи", но все те намират за странна. А дали хората, които виждаш са от твоята "порода"? Не знам какво е заведението, но може би посетителите му наистина са съвсем-съвсем различни от теб. А хора като теб, хора, с които би си допаднала, с които би водила интересни разговори, без да те намират за странна и срамежлива, въобще не идват в това заведение. Нали разбираш - това, че не намирате общ език с определен кръг хора, не означава, че нещо в теб е сбъркано. Просто това не е твоят кръг хора. Ако аз търсех приятели измежду посетителите на някой чалга-клуб примерно, въобще не съм сигурна какво и колко бих имала да си кажа с тях. Сега вече (на 43г.) имам достатъчно увереност в себе си и не бих считала тях за нормални, а себе си за странна; но преди 20-25 години сигурно и аз щях да съм объркана. Най-малко щях да сравнявам себе си с изглеждащите наперено посетителки-чалгаджийки (само изглеждащи!) и сравнението сигурно нямаше да е в моя полза. А след разговор или среща с представител на другия пол, който е свикнал да общува само или предимно с редовни посетителки на заведението, той сигурно щеше да ме прецени за странна и (любовно)срамежлива В интерес на истината дори в университета не откривах лесно хора, с които да си допадаме. По едно време се научих да намирам общ език с всички, но много малко хора преценях като ценни и интересни събеседници за мен. Гледаш живота отстрани, защото си застанала не на твоята писта, опитваш да се включиш в неподходящ отбор.

Aliya, виждам противоречието в това, че го е продал само за 30 сребърника (според твоята интерпретация на нещата). Иначе да, има много хора на мисълта, на практичния ум и т.н., НО защо да ги набеждаваме само тях за уродливи?!? Нима човек, изпълнен със злоба, завист, омраза е по-малко уродлив? Да търсим хармонията. Навсякъде. Аз не забравям, че в момента сме точно на етап на развитие на мисловното/менталното ни тяло и сигурно е нормално да има залитане в тази посока. Грешка на растежа, може би . Ще се израсте. За "дявола" - има го, уви и не е нашето его; можем да кажем, че егото ни е тази наша част, която се поддава на изкушенията му. А на всичко отгоре не и единствената. Също така - според мен е нужно за еволюционното ни развитие да се мислим/почувстваме за определен период от време такива отделни, индивидуалности (което ти правилно отбелязваш, че е съвсем илюзорно). Затова и са ни "отрязани" определени възможности, за да изглежда съвсем достоверно за нас, да повярваме в това. И ... съзнателно да извървим пътят до разбирането, че винаги сме били такава неразривна част от Цялото. Но не само на думи, а така, с цялото си същество да се усетим неразривна част. В този смисъл за мен няма падение. Или по-точно има, но то е необходимо. Необходимо е да минем през него, за да изберем, да се свържем съзнателно Христос. И тук вече съм абсолютно съгласна с последното написано - да, когато Христос се роди в нас, то за (символа) Юда действително няма място.

Здравей, Aliya! (Виждам, че се стремиш да спазваш етикета, ако държиш, за в бъдеще ще се обръщам на Вие.) Отново пускаш интересна тема. Следя твоите мнения; тези в темата за раждането на Любовта ми допадат повече (макар че нещо не успя да се развие добре темата). Тук, в тази тема, донякъде ти сама си си отговорила - нужно е да се появи Юда, точно заради контраста/различаването, заради равновесието в нашия дуален свят (черно и бяло, положително и отрицателно, истина и лъжа ...). На това място обаче - няма ли някакво противоречие за теб: Все пак представяш Юда като силно практичен и мисловен тип личност. От друга страна ми се иска да припомня, че има и други версии на прословутото предателство. А иначе нещата си имат и едно съвсем ежедневно, да кажем, обяснение - да, на хората не им харесва да видят истината (било тази с малко или голямо И, а тази с голямото И и без друго много малко хора са в състояние да достигнат), защото много по-приятно е да се утешават със собствения си измислен/въображаем свят; в него всичко е така, както те си го мислят. И също така е много по-лесно да удавим истината в поток от думи, поток, подреден логично (или не толкова), но красиво, убедително дори , с думи най-често сложни, научни ... Истината е проста и може да се обясни просто

А моите наблюдения са по-различни. На въпроса на Христо - да, обикновено означава. Според мен коментарът на Станимир е валиден само за хора, които съзнават, че интелектът не им е силната страна.

Хехе, чудно е това - дори "радио Ереван" може да завиди Но тъй като темата не е Забавно, нито Хумор и сатира в един друг подфорум, то ще се опитам да помогна - вижте, ако употребявате думата Рождество вместо Коледа (която и без друго си е чуждица), дали няма да се разберете по-добре?

Да, съгласна съм с ris_78. Държавата има под ръка регулаторните механизми, с които да промени нещата. Няма как да очакваш от един здрав и прав човек да поиска да си търси работа и след това да я работи, след като му даваш във вид на социални помощи, без да работи, почти толкова, колкото ако работи. Опитаха се да променят социалните помощи от доживотни в ограничени във времето - мисля за 1 година, но от ЕС ни казаха, не, не е социално така, нямате право, щом сте в ЕС. Но както каза ris_78, в ЕС, ако не се грижиш добре за детето, ще ти го отнемат и ще спрат детските и помощите; ако не го пращаш на училище - също. Ако имаш дете под определена възраст - също. Освен това - социалните помощи са примерно 1/2 до максимум 2/3 от минималната работна заплата за страната. И ако се окаже, че с тази социална помощ семейството не може да осигури добро отглеждане на децата си, те се изпращат в приемни семейства. При нас всичко това или не е така (относно парите примерно) или само на книга е така, т.е не се спазва, не се прилага закона. Докато се запази това положение на нещата, няма как да очакваме промяна от страна на самите цигани. Поне от голямата им част. Те трябва да са в някакво отношение мазохисти, за да поискат сами нещо друго - хем така си им харесва да живеят, хем държавата им плаща, хем им прощава много неща ...

Ами тя работата не е дори само до смелост. Има и ред други неща. Примерно много е приятно човек да си дава по-висока оценка от реалната, като и обратно - никак не е приятно да си признаеш слабости и недостатъци. Имаме дори такава тема. Малко хора писаха конкретно по нея (за общи приказки имаше повече желаещи) и ми направи впечатление, че дори, когато се решат да опишат някоя своя слабост, хората се опитват да я представят така някак по-лицеприятно . Дори когато възможните слабости са само хипотетични, примерно описват се като характерни за слънчевия знак, под който сме родени, хората, кой знае защо, пак много навътре го приемат . Пък ако дадеш на един човек власт и го убедиш, че е мноооого подходящ за съответния пост (примерно - Ти си много добър човек, старателен, даваш всичко от себе си, лоялен си ...), то колкото човекът е по-неподходящ за този пост, толкова по-трудно ще се откаже от него. Хич и няма да му направи впечатление, че му липсват някои важни управленски качества, като решителност; глобално мислене; дългосрочни, стратегически ходове ... Това особено си личи при политици, премиери, министри, заместници, кметове и т.н. та и до най-ниско управленско ниво във всички сфери на живота; дори в семейството. Истината е, че не е никак лесно да си мениджър. Не случайно много големи компании си назначават някой, който може да не е никак наясно със спецификата на отрасъла, но е прочут с добрите си управленски способности; той може да е от съвсем друга държава и получава огромна заплата. И има защо. А в България умираме да се подиграваме на хора, които можели да работят само с единия си пръст - показалеца И всеки от нас е убеден, че поставен на мястото на еди кой си, ще се справи много по-добре от него. Та така е при нас, що се отнася до реалната самооценка. Липсва. Нещо повече - и като странични наблюдатели не се справяме добре. Т.е не само самооценка, ами и за други хора и събития не умеем да дадем реална оценка.

Taka e. Личният пример на родителите е много важен. Вярно, че имаше деца, които преди десетилетия самото общество или училището подтикваше към книгата. Сега обаче нещата не стоят по този начин. И такива деца са още по-малко. Следователно е още по-важно семейството. Та да попитам и аз като Мона - какво имате по лавиците, колко са книгите у дома ви?

Да, знам, но все пак ми се струва, че тези книги (или филми) могат да доведат до едно такова (макар и несъзнателно) търсене и намиране на странни и евентуално плашещи явления. Виждам, че тези творби са доста популярни сред младите хора. Не, колкото поредицата за Хари Потър, но пък и посланието/внушението им май е по-неградивно.

Не, не е по-вероятно. Полът в случая няма значение. Имам и много наблюдения по въпроса. Положението е фифти-фифти. Но във връзка с твоя въпрос ми е направило впечатление друго и ще го формулирам като отделен въпрос: 6. Навсякъде ли, където се играе паневритмия жените преобладават значително над броя мъже? Ако да - защо?