Диана Илиева

Ами хубаво, сега остава само да разберем, какво именно твори мъдрецът, който съвсем правилно не иска да притежава творението си (то ако се замислим никой нищо не е в състояние да притежава, ако ли и да имаме илюзии за това).

По тази логика същото се отнася не само за доброто, но и за красотата, за истината, за каквото и да е. Или?

Съгласна съм със Стан, смесваш понятията. Идеята ти е да се постави под съмнение всичко останало, а на истината да се предадат атрибутите на това, което други хора са решили да назовават Бог или Абсолют или Всемир/Космос - всеки според разбиранията си. Нека е така, това са твоите разбирания. Единственото, което не бива да е така, е това, че се опитваш да боравиш и с останалите понятия по традиционния за повечето други хора начин, въпреки че понятието истина е със съвсем друг смисъл при теб. Коректно е да се обясни предварително това. Но явно ти сама се объркваш от дуалното си разбиране за понятието истина - веднъж като истина, в смисъла, в който всички ние я разбираме (както казах и като предмет на логиката ни) и веднъж като това, което е абсолютно и т.н., с една дума Абсолюта. И на теб ти се струва, като че ли споделяш някаква кардинално нова концепция за света и някак оборваш чуждите съвсем подобни концепции. Ами не е така. Ако в твоята концепция заменим "Истина" с "Бог", или "Абсолют", или "Всемир", много хора ще припознаят своя собствен мироглед. В поста, който съм цитирала виждам още грешки - какво според теб са определенията: "абсолютна, непроменима, неопределима", ако не именно "характеристики, качества, признаци"? Защо да няма принадлежност, след като я определяш като "отвъд времето и пространството". Но всъщност ние не сме сигурни, че е отвъд времето и пространството, както и "Обхващаща всичко и обхваната от нищо." - ами не знаем, че е така, просто така сме го постулирали или ако така е по-разбираемо - такава концепция сме създали за това понятие. Би трябвало да допускаме, че може и да не е така. Та кое е концепция и кое не? Да не говорим, че щом сме решили да поставим под съмнение всичко, ако сме последователни, трябва да поставим под съмнение включително и "Аз същестувам." Откъде сме сигурни, ами ако е илюзия?

Хаха, това може да послужи за доказателство само на по-неосведомени хора. Тук има допуснати много грешки в разсъжденията. Посочвам само първата и втората, защото по-нататък не се задълбочих, ама и това е достатъчно, за да няма смисъл всичко след тях. Та - ако приемем, че истината не съществува, това моментално означава, че и логиката не съществува, защото тя оперира именно с тези две понятия - истина и лъжа. А авторът на горния текст кой знае защо продължава да се опира на логиката, за да изведе своите разсъждения, в случая, че е невъзможно да не съществува истина Ами да, щом ползваме логиката, трябва да има истина. Но пък има реална възможност да няма истина и респективно няма да има и логика. Следващата грешка - значи красотата, доброто, светлината съществували само като алтернатива на тяхната противоположност, ами и за истината е така, какво е истината без лъжата, как можем да различим, че нещо е истина? Сега, разбирам, че този начин на мислене е дълбоко пропит в нас, но ако искаме да стигнем до същността, хубаво е да мислим по-разкрепостено. И още нещо - толкова мислители и философи от не знам колко хиляди години се мъчат с тези казуси, а тук хоп и на половин страничка чак има доказателство. Уж де. Нека всеки да си прецени.

Ами ето, дойдохме си на думата - това определяне на някой като герой си е съвсем субективно. Т.е тези елементарни, битови ако щете примери, които даваше Александър, като например някой е постъпил честно, а отвътре му е идвало съвсем друго и той много се е борил със себе си и в крайна сметка е надделял над тъмната си страна, пък ние казваме - хе, какво толкова. А се радваме на някой, че е направил нещо според нас героично (тук изключвам някои очевидни примери, като Левски, лекарят от по-горе и др.), а е твърде възможно това нещо да е било съвсем по силите на този човек и въобще да не му е коствало някакво свръхусилие, дори нещо повече, можел е да постъпи и много по-добре, но не го е направил ... Затова ставаше въпрос - това е трудно отличимо за нас. И тогава защо се радваме на някои постъпки, а други не ценим?! Вярно е, че в обективен план всичко си е на мястото, но е добре и ние да се стремим към такова обективно виждане. И ако аз виждам, че някой прави уж нещо не много геройско, но съм забелязала какво му е отвътре, то защо да не го похваля, защо да не се радвам на тази постъпка? Защото това се опитвате да кажете ти и Viva Caselli.

Ами според мен не е толкова лесно. Това означава да можеш точно да определиш капацитета на човека или по друг начин казано - неговото ниво на развитие. Обсъждали сме вече, може би дори в няколко теми - трудно е, да не кажа невъзможно, особено до едно ниво на развитие, което за съжаление повечето от нас не сме още надминали. А след като не можеш да определиш нивото, няма да знаеш това просто добра постъпка ли е или си е чиста форма героизъм.

Така е, съгласна съм в голяма степен с казаното тук. Именно това се опитвам да обясня и аз - ти казваш: "Може да не е в тази степен, която ще ни направи герои, но съществува в някаква степен.", аз казвам - Тръгва се от малкото към голямото. Както и другото - нужно е практическо приложение, да, така е и не бива да казваме - хайде бе, това е нещо дребно, всеки го може; така просто му убиваме ентусиазма на човека. По-добре е да кажем - Браво, чудесно, ти напредваш! Колкото до последното - героизмът, пък и каквото и да е друго, няма как да е нещо повече от сегашния му капацитет на човека. Да, влагане на всички сили, всички възможности, но колкото са възможностите - толкова, повече няма откъде да дойдат. Ако на човека или на другите около него им се струват малки тези възможности - значи трябва да се работи за повишаване на възможностите. Това е добре, и без друго за това сме тук, да ги развиваме тези възможности. Проблемът е, че примерно моят капацитет може да е значително по-малък от капацитета на средностатистическия човек във времето, в което живея. Това по твоите критерии ме обрича да не мога да стана герой, ако ли и да се напъвам страшно много, много повече от другите хора и в действителност да влагам много повече сили и енергия и да отдавам напълно себе си, както казваш и ти, но изхождайки от базата на моя скромен капацитет. Не знам дали се изразих добре, разбираш ли или да поясня още?

Ех, Елф, благодаря ти, че ме върна към тази книга! Ян Бибиян е първата ми книга, която прочетох сама, била съм някъде на 6 години. Преди това непрекъснато молех родителите ми или сестра ми да ми я четат на глас и след не знам колко повторения, когато на тях им омръзна вече, аз от няма накъде се научих да чета И след това съм си я препрочитала сигурно 22 пъти Отдавна не съм, но подозирам, че пак ще ми е приятно да я прочета.

И аз мисля така.Героя е съдба.Душата предлага ,личността избира..Хубаво е всеки да се равнява по героя.Това единствено , значи да развива нужните качества на герой .А , ако не се стремим да бъдем като героите , обезсмисляме тяхното съществуване . Да, ето това е в изчистен вид - Да се стремим да бъдем като героите, означава единствено да развиваме нужните качества на герой, т.е да се занимаваме с личностното си израстване. Че иначе или ще си натискаме парцалките, или в най-добрия случай ще се проявяваме юнашки, но от типа на Димитър Общи. mvm, имаме герои, много герои ... И не е нужно човек да е направил нещо кой знае какво, за да му кажем: "Благодаря!" и "Браво!". Защо не ги забелязваме, това е проблема. Защо не ценим, дори малките жестове?! То оттам се тръгва, от малкото към голямото. Отделно на това стои въпроса с подмяната на ценностите, с ширещата се бездуховност ... При псевдоморал и псевдокултура, ще се раждат и псевдогерои - нормално и логично е това. Ние в България имахме първо 45 години социалистически псевдоморал (партийните или комсомолски секретари говорят за честност, равенство и т.н., а е обществена тайна, че те са "по-равни" от другите във всяко едно отношение), а сега още 25 години с рязък преход към меркантилност и консуматорство. Та затова апелирам аз към активни действия относно нашите и на децата ни възгледи, ценности и убеждения.

Ами това е не заради забравяне на ценностите, а поради активното им подменяне с други; оттам именно и упадъка.

Ани, радвам се, че успя да видиш разликата. Заговорихме за Левски и затова реших на този фон да ви обърна внимание на Ботев. И по една сякаш ирония на живота всички ние стоим прави със сирени на 2 юни, докато на 19 февруари има едно скромно честване в София, Карлово и още някъде може би. Мисълта ми е тази - ние наричаме някого герой по един твърде субективен критерий. Ето, Димитър Общи също се е проявявал някак ... как да го кажа ... юнашки, нестандартно, смел е бил, борил се е за същата кауза като Левски и Ботев, също умира заради нея, на бесилка мисля беше, но ето, единодушни сме, че не бива да се нарече герой. А сега като се замисля, учили сме и за него в училище, изброявали сме го сред изтъкнатите революционери... защо? В такъв случай или приемаме твоята и на Александър идея, че има различни видове герои - герои, по-герои, най-герои ... и кой е по-по-най не е съвсем ясно. Или въобще концепцията за герой някак издиша. Аз бих се съгласила с концепцията на Учителя: "Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа." Т.е човек, който предприема неща, които издигат и облагородяват душата му, е герой. А откъде впрочем решихте, че младежа, който описва Учителя, е някакъв пропаднал такъв и изневиделица му щуква да спаси вдовицата - ами написано е "минавам за нехранимайко", а не че действително е бил такъв. Според мен далеч не всеки ще се реши на такава постъпка, нужно е благородство, нужна е любов. Още един въпрос - може ли да станеш герой от отчаяние?

Олеле, като крещене ли възприемаш думите ми?! Ок, спирам да разисквам с теб на тази тема, съжалявам, просто съм се объркала в преценката си за теб. Но въпросът ми към другите остава, защото темата ми е интересна. Ани даде един пример, но той е доста еднозначен - имам предвид Димитър Общи. А какво мислите за Ботев?

О, с такива хора е трудно да говориш не само за вяра, ами за каквото и да било, което те не споделят. И да, има много такива хора, като повечето от тях са от средите на религиозните хора (забележи - не казвам вярващи, а религиозни, защото има нюанс). А това, че те са предубедени по различни въпроси, хвърля камъни единствено в техните градини, макар и те да не съзнават това.

Така е Ани, това обясняваме, устите (пърдон - пръстите по клавиатурата) ни заболяха вече, но за Viva Caselli това са щуротии или в най-добрия случай някакви незначителни подробности. На него все му се струва, че възхищението е напълно достатъчно - просто ей така, възхищаваш се, възхищаваш се и хоп, взел че си израснал. Нещо повече - оказал си се в ситуация, дето изисква геройска постъпка и хоп, вземеш че проявиш геройство. Бре, чудеса! Много готино! Въобще не се пита защо от 100 или дори 1000 човека оказали се в същата ситуация, само един е реагирал смело, ако ли че всички тези 1000 като ги питаш се възхищават от Левски примерно. А какво мислите за Ботев? искаше ми се да направим един паралел.

Жалко е, че свързваш геройството с дела, които се случват ежедневно и които са по силите на всеки. Жалко е, че се възхищаваш на колега, който понякога е отговорен към работното си време. Жалко е какво време отделяш на дребните детайли, като същевременно пропускаш великите дела. За такъв окаян борец всичко отива нахалост... Левски и човекът преборил пороците си да се поставят в една графа. Това е лудост, това е висша форма на лудост! ... Не, не, жалко е, че не разбираш какво ти говори Александър. Ти непрекъснато повтаряш едно и също - великите дела, та великите дела! Дадох ти нещо за размисъл - кои дела за кого са велики, също все така ли е положението, сега и преди 50 000 години например. Разбери, всичко е относително. Ти обявяваш нещо за велико според твоите сегашни критерии, нищо повече. И да не ме разбереш отново погрешно - да, всички тези примери, които даваш, безспорно са геройски постъпки и геройски изживени животи, но има и други, които за съжаление ти не забелязваш и съответно не признаваш, да не говорим, че не ги хвалиш и не им се възхищаваш. Виж, животът не е толкова прост и не всичко е видимо. Ако искаш да го разбереш, не се заслепявай само от очевадните неща. И най-простия, и невеж, и дори непочтен човек не може да си изкриви душата и да каже - Не, Левски не е герой! Обаче нека ти дам един пример - ето сега в нашето общество човешкият живот единодушно е приет за много ценен, преди 2000 години само далеч не е било така. Но представи си един човек, който живее сега, в нашето общество, но е една много млада душа, "дива", отвътре никак не му идват такива норми и критерии като на болшинството други хора в момента. И ако такъв човек съумее да изживее живота си по един най-обикновен начин, съобразно (забележи!) текущите ценности, знаеш ли, той е голям герой, ама голям ти казвам, от най-великите, нищо, че уж не е направил нищо съществено за никого, нищо, че животът му е бил по нашите разбирания много посредствен и обикновен. Ти не виждаш и не разбираш какво му е струвало на него това, което за теб и болшинството други хора е естествено и нормално. Обаче той е направил първо за себе си един огромен скок в своето развитие и второ, но не и по важност, той е помръднал забележимо общото ниво на израстване на хората (нали си съгласен, че всички ние сме едно Цяло, като скачени съдове сме). Ето това е един ярък като свръхнова звезда геройски изживян живот, но за съжаление невидимо за болшинството хора. Разбираш ли - ако ти или аз си изживеем живота като него, това действително ще бъде тъпчене на място и за нас, и за другите, за Цялото, какво остава да говорим за героизъм. Но от такава млада душа така изживян живот ще е огромен принос, страхотно мобилизиране на воля, чувства, качества ... Е, ти от кои хора искаш да бъдеш - като повечето, които виждат и оценят само Левски и подобни или предпочиташ да виждаш и по-надълбоко?

Хм, на мен ми е трудно без въпроси, но на първата комбинация мога да се съглася с теб; какво да добавя - това статукво не е много приятно, напрегнато е такова, трудно, а човекът само го преживява в душевен план, не действа за промяна (това по Асо-то). По втората - да, и аз смятам, че няма да има среща, не само заради 4 мечове, макар че и те са напълно достатъчни, но, виж, как по-сериозната в началото идея и подтик за действие в лицето на Рицар жезли се стопява до едва Асо жезли. По третата - съгласна съм с Мег, този крал чаши обикновено е добронамерен човек, който съдейства и т.н., но в случая опираме пак само до едно Асо - мечове, което ме навежда на мисълта, че ще ти бъде помогнато само на ниво идея за работа, но не и нещо конкретно, реално. Между другото има ли срок въпросът ти? Четвъртата никак не ми харесва - Ас пентакли според мен спокойно можеш да замениш с 9 пентакли, ако така ще ти стане по-разбираемо. Като асото дори е по-силно за мен. Какво да кажа без въпрос - прилича ми на един упорит човек, който действа все по един и същи начин в свой ущърб и не желае да се промени. Това е от мен. И пак да напомня за обратна връзка след време - за срещата примерно или работата, много е полезно за всички нас

А това момиче Х. да е било страна или поне свидетелка на някаква разправия, някакви конфликти, които на всичко отгоре не се разрешават, а са така като "увиснали" във времето. Това я притеснява.

Има и друго, героите ги оценяме спрямо средностатистическото ниво на хората. Сега е едно, но преди 50 000 години е било друго. Също така чета, че Vivа не признава мисленето за героизъм, само действията - защо? Ами то толкова много хора точно с мисленето си са помогнали на другите. Човекът, който е открил как да запали огън, човекът, който е открил как действа мащерката, тетрата, човекът, измислил ласото или бумерангът ... И кой има правото да отнеме живот? Viva, интересно ми е, ако ти имаш възможност да контактуваш с някой човек, за който си абсолютно сигурен, че е убил един или дори няколко човека, какво ще направиш? Ще ти се иска ли да го убиеш, ще го убиеш ли?

Мег, мъжът ти се чувства раздвоен според мен, налага му се да избира между две страни, а той не иска да вземе страна. Освен това интригите никак не го кефят. Иска да постъпи справедливо, но му е трудно да избере. По следващата комбинация - няма и да вземе страна в бъдеще, а това, че е в такава ситуация (на невъзможен избор имам предвид) и то не отскоро, силно го огорчава. Тези 7 чаши, които си забелязала да се повтарят, казват същото - напразно се надяваш, иска ти се той да реагира, но няма да го направи. Хм, по тези карти за мен ти до сега нищо не си предприела по въпроса (може би си чакала именно съпруга да се задейства - това вече е мое предположение, във връзка с контекста на въпросите). Проблемът е, че и ако решиш да действаш, просто ще се въвлечеш в интригата - нямам много опит с обърнати карти, но тези 8 пентакли обърнати изглеждат така, сякаш човек не се занимава с нещо честно и почтено, ами точно обратно. А ако пък възприемем картата като съвет към теб, така да действаш ... хм, не знам, на мен не ми харесва, ти не знам как го възприемаш като съвет. Аз не виждам полезен ход в случая.

Посочи ми къде съм написал, че е лесно да станеш герой? Аз толкова убедително ги хваля и издигам в своите и чужди очи, че отдалечаването между обикновените хора и героите става огромно. Нали написах, че гледат хората от високо, а ангелите право в очите. Това трябва да ти каже, че те са на милиони светлинни години от нас. Но ти едно си знаеш, че смятам за лесно да станеш герой. Повтарям, че трябва да се стремим да станем герои, което е добре за тях и за нас. Аз не отричам техните качества, а ги харесвам, подкрепям, дерзая и бързам да развивам духа си в тази насока. Ти като казваш, че трябва да притежаваш еди-какво си за да си герой, все едно казваш, че това "притежаваш" или го имаш, или го нямаш. Тоест, откажи се по-добре. Аз също усещам, че съм далеч от тях, но мога да се доближа. Докато хората, които казват: "Остави тая работа, в друг живот ще я свършиш.", сами си преграждат пътя към развитие. Ееее, най-накрая си дойдохме на думата. Точно това се опитваме да кажем, аз, Александър, Ани и ... други някои може би. Че бихме искали да развием духа си, да се научим да бъдем силни, смели, креативни, себеотрицателни и т.н. Ако се върнеш назад, ще видиш. И че това е много, много важно и ако не се е случило, няма как да бъдеш не само герой, ами дори и уж обикновен, но не съвсем, а активен и съзнателен гражданин. Ако искаш да изкоментираме начините за развитие, в някоя друга тема.

Да ти кажа права си. По-голяма нужда имат от апатията ни. Не, и от апатията ни нямат нужда. И няма да се повлияят не само от апатията ни, но и от заплахата обесване на дърво, щото са различни (което си написал по-горе), а пак ще направят това, което смятат за добре. Така че нашата реакция твърде малко ги касае. И въобще тръгнал си да оборваш разни дребни странични аргументи, а не искаш да погледнеш основното - че човек не може току-тъй да стане герой, че той трябва да има, забележи, ВЕЧЕ развити страхотно много вътрешни, личностни качества, но това също не е достатъчно, нужно е да има и огромна любов към хората, за да ползва тези си качества не само за себе си или малък кръг близки, а да ги посвети на всички хора, пренебрегвайки собствените си нужди, а ако се налага дори живот. Но тъй като питаш, ще ти кажа нещо, което може би отново ще те шокира. Според теб, така най-общо, имам предвид не само по отношение на героите, ами въобще моята или твоята реакция на събитията и хората около нас, знаеш ли за кого са най-нужни - ами най-важни и нужни са за мен самата и твоите реакции - за теб самия. Звучи абсурдно, но е така. Не, че не засягаме и не влияем и на другите около нас, но хора като нас, които все още не могат да действат съзнателно на каузален план, основно на себе си помагат, вредят и т.н., съобразно отношението, което проявяват. И трупат, образно казано, червени или черни точки. Това изглежда много странно, защото все едно казвам - убиеца вреди най-вече на себе си, нищо че реално е отнел нечий живот. С това не искам по никакъв начин да оправдавам или не знам какво убиеца, неговата постъпка е чудовищна, антибиологична. Но това, което казвам е така, защото този човек, който е бил убит, е живял с такъв сценарий, трябвало е да преживее убийство, а вече кой точно ще бъде неговия убиец, обикновено има няколко потенциални предвидени в сценария. Някой от потенциалните убийци може междувременно в този си живот да е израснал, да се е подобрил и да не се поддаде на импулсите да убие - това е чудесно, това е напредък за него самия. Друг обаче ще го направи. Понякога сигурно се случва и всички потенциални обвързани да преодолеят негативните си чувства и черти и убийството да се размине. Още по-добре - това означава няколко развързани кармични възела и няколко поизрасли човека. Така че твоят ентусиазъм сега по отношение на героите помага основно на теб самия и е много хубаво, че го имаш! Всичко, което се опитвам да кажа, не е да ти полея със студен душ убежденията и ентусиазма, а да споделя още нещо, да доразвия въпроса

Именно, не всеки е годен за окултен ученик, нужни са определени качества. Да ти кажа героите едва ли имат нужда от моята или твоята морална подкрепа или съпричастност. Имаш ентусиазъм, това е чудесно, никой не те разубеждава, напротив, подканям те освен възхищението да се замислиш по-дълбоко. И защо да не знаеш как, ами той Учителя го казва - само който има любов в сърцето си, само той не се страхува. Може ли някой без да е изпълнен с любов към тези, за които дава живота си, все пак да жертва себе си?! Обаче това на теб не ти изнася на теорията - в смисъл това 'любов' ти звучи пак едно такова мекушаво, лигаво, подаващо другата буза нали? Пък героите (поне външно и най-вече по филмите и по разни спомени на някои от съвременниците им) са все едни такива хард, смели, бунтари ... Е, наистина помисли!

Креми, аз нещо не мога да разбера, тези топчета не се ли разпадат като ги пържиш, какво служи за свързващ елемент?

Мога ли да отслабна с продукт за отслабване? Мне категорично. Продуктът за отслабване в най-добрия случай може да понамали малко апетита и да предизвика известно дехидратиране на организма, което за момент да окуражи човека да си каже - А, май действа! Ииии ... дотам. Да не говорим, че повечето такива имат вредни странични последици (не, че дехидратирането е суперполезно, особено сега лятото). Имаше една друга тема, дето някой беше писал - Глад, глад му е майката. Общо взето е така. Обаче по-обилното хапване си има психологична причина, не се ли премахне тя, трудно ще се намали количеството храна. От друга страна да се чувства човек перманентно гладен не е никак комфортно. Мога да предложа нещо, дето не е особено полезно и на пръв поглед звучи като антидиета, но на практика действа. В смисъл аз самата отслабвам по този начин, съвсем неволно, щото нямам никаква нужда - от 30 години гравитирам около 52кг +/-2, при ръст 164см някъде. Значи идеята е такава - огладнява човек, но вместо да се нахрани, взема нещо дребно, но енергийно, примерно шоколадов бонбон или бисквитка, полезният вариант е чаена лъжичка мед (дебело подчертавам - 1бр. ) и изпиваме поне чаша вода. Това залъгва глада известно време, някъде около два часа, после се повтаря същото. Е, не може човек никак да не яде през целия ден, та хапваме, но пак малко и когато ще хапваме, тогава тези бонбони/бисквитки са забранени, тогава по-добре предимно плодове и салати и малко нещо друго - сирене/кашкавал или филийка пълнозърнест хляб или немазно месо. Но може да се закуси сутрин напр. с малка купичка плодово мюсли и после цял ден, и без друго сме на работа, да караме на вода и няколко бисквитки, вечерта се вечеря това, което казах по-горе, а ако преди лягане пак му е гладно на човек, то тогава една лъжичка мед и чаша вода (разтворени или поотделно взети) помагат и за глада, и за съня Успех! П.П. Така или иначе няма вариант човек да не намали сериозно приеманото досега количество храна и въпреки това да отслабне, както много от продуктите рекламират. Единствено разделното хранене ще помогне донякъде без да се намали съществено количеството, но все пак намаляване е нужно. А спорт и фитнес чудесно се правят и у дома, и в кварталната градинка, и въобще навсякъде, желание да има човек. Да не говорим колко е полезно и не само за отслабването.

Обичам и слушам музика, щом благодаря, значи ми е харесало Какво да ти предложа тук в тон с темата, може би това? Харесват ми различни стилове, но никога всичко от тях, по-скоро си имам любими композитори, музиканти ... Може би само в джаза и класическата музика мога да кажа, че харесвам почти всичко, особено нещата издържали проверката на времето, но ... пак не всичко ... В други стилове - обичам да слушам например Pink Floyd, Electric Light Orchestra, Depeshe Mode, ... нарочно се стремя да изброя различни по стил и звучене изпълнители. А, ето още едни малко познати изпълнители у нас, които много харесвам, може би ще направя отделна тема за тях, заслужават си, а тук ще предложа само нещо от тях, което да е по темата. Приятно слушане