Диана Илиева

Хм, аз имах късмета да уча политикономия през 1988, при много сериозен и коректен преподавател, а научен комунизъм през 1989 и тогава си позволявахме доста по-остри въпроси и дискусии с преподавателите (имахме много ерудирана млада преподавателка на упражненията, за разлика от професора, който водеше лекциите). Та това, което учихме, се различава доста от марксизма-ленинизма, за който основно става въпрос и в линка, който си дала. Нещо никак не ми се връзва информацията в него - примерно това: второто изречение не само че не е вярно, ами и противоречи на първото.

kabala, сподели, моля те, твоите наблюдения за нулата - интересно е, предполагам не само за мен. Иначе и аз съм съгласна, че хората, родени на 10, 20 или 30 са доста по-различни от тези на 1, 2 или 3 число от месеца; тези с 0 накрая като цяло имат по-голям уклон към духовност, философия, или поне някак са по-различни, по дистанцирани от света; общителни и контактни, те уж участват в обществения и материалния живот, стараят се по-скоро да го правят, обаче все не успяват някак да се впишат съвсем (това го казвам не в някакъв негативен смисъл), като че ли гледат какво правят другите и се опитват да правят и те същото или нещо подобно, обаче при тях не се получава като при другите - нито ги удовлетворява, нито ги завладява, просто е някак като игра, като "хайде да правим това и това", ... хм,трудно ми е да се изразя ... тези хора с 0 накрая са с много дълбока душевност, трудно ми е да ги разбера, какво действително искат и към какво се стремят (имам чувството, че и на тях самите им е трудно да определят това) и въпреки че често са много комуникативни, поддържат връзки с много хора, но те ми се струват някак самотни, дълбоко в себе си ...

Мона, няма да опровергая теорията, защото и аз я споделям (споменах по-горе в темата, мисля). В предишния пост говорех не само към теб, но по принцип, защото ти се чудеше защо така се получава при обсъждането на въпроса. Единствено аз съм склонна да нарека това теория за струпване на сътресителни събития, защото за мен наистина е трудно и много относително да преценя кое е (за) добро и кое (за) лошо. Много по-лесно ми е да определя протичането на живота като спокойно, гладко, без сътресения и обратно. И предполагам, че и ти ще се съгласиш, но тези, спокойните периоди са по-скоро на почивка и покой, а тези разтърсващите са периоди на промяна, развитие ... Вярно не са приятни, особено като се струпат повече или за по-дълго време (аз самата съм в такъв период вече няколко години и много ми се иска да вляза вече, поне за малко, в друг , че се изморих). Обаче пък ако прекараме целия си живот гладко и еднообразно ... няма ли да ни стане скучно?

Донче, абсолютно права си за равенството, но къде в научния комунизъм се говори за такова равенство, каквото ти имаш предвид? Равенство пред законите - да, но иначе принципът е: "Всекиму според потребностите, от всекого според способностите"(или възможностите, не съм сигурна, цитирам по памет).

О, ами то в цялата позната история избиването на хора е ставало все в името на някакви "велики" идеи - не виждам защо го подчертавате това. Важно е да се опитаме да преценим, дали наистина е велика идеята. Алекс, пак повтарям - идеята на социализма, а още по-малко на комунизма не съдържа избиването на милиони хора, за разлика от идеята например за прочистване на населението на Земята и освобождаването й само за арийската раса, или за унищожение на друговерците при мохамеданите и т.н. П.П. Ох, Веселине, прав си отново, припомни ми "хубавата" и "хуманна" военна акция на демократичните САЩ в Сърбия - ужасно беше Ако все така с мръсната вода се изхвърля и бебето лично аз май предпочитам водата да е мръсна

Поля67, извини ме, че се намесвам, защото пишеш в подфорум Психотерапия онлайн, но виждам, че питаш и се интересуваш предимно от различни препарати, които биха ти помогнали. В такъв случай, защо не пробваш нещо по-здравословно, без привикващ ефект, примерно билки, шуслерови соли, есенции на д-р Бах? Например шуслерова сол №5 действа общо благотворно на психиката и нервната система, а май и при депресия.

Да, Стан, по принцип си прав, но като прочетох поставянето на темата от ayla, по-скоро си мисля, че става въпрос именно за нежелание, както точно е отбелязала pass_to. Да, ayla, може да е абсурдно, но хората не искаме да сме здрави, успешни, щастливи ... Т.е уж искаме, но в действителност не искаме; имаме си ред "печалби", компенсиращи положителната промяна на нас самите и на живота ни - така сме свикнали и ни е по-лесно, чувстваме се по-сигурни с познатото зло, така не се налага да правим усилия, така предизвикваме съчувствие у другите към нас и т.н. Може да са малко странни тези печалби, аз затова и сложих кавички, но все пак ги има. А и не е само това, има ги и нещата, за които говори Божидар.

Така е, Пламъче; и аз забелязвам едно залитане и пълно отричане на социализма и комунизма. Точно затова наблегнах пред по-младите съфорумци, че идеологията, особено на комунизма е много по-добра от харесваната пряка демокрация в Швейцария, какъвто пример беше даден. Просто хората под 35 годишна възраст, че и под 40 дори, не са успели да разберат същността на социализма, неговите + и -. Аз съм на 43 и не съм работила дори един ден по социалистическо време, просто завърших всишето си орбазование през 1990г., но все пак имам известни наблюдения. А по-младите от мен - още по-малки. От друга страна прави ли се разлика между теорията и това, което сме успели да приложим на практика? Много е прав veselinvalchev1981, че в някои семейства се създава в децата едно необосновано негативно чувство - моля, запознайте се с идеологията на комунизма и тогава отричайте. Сега, не ме разбирайте погрешно, не искам да кажа, че отишлия си социализъм, беше перфектното социално устройство, напротив. Просто ние, като хора, бяхме до там израснали, това сме успели да приложим, по такъв, къде по-малко, а къде и много изкривен начин - това е. Кирил - не, явно не си чел теория на комунизма; там не са предвидени 5-годишни планове . Петилетките са измислени по-късно, като помощно средство да се приложи на практика социализма, който пък от своя страна като идея е преходен модел общество, водещ постепенно към комунизъм. Комунистическата идея е най-доброто измислено от човека до момента обществено устройство. Пробемът е, че спада в сферите на утопията (поне засега), неприложима е, по-точно - нереализируема е. Теорията е стройна и добре измислена, но единственото, с което не се е съобразила, това е нивото на човешкия фактор. Например ако 80-90% от хората поставят приоритет на собствените си нужди, спрямо тези на ближния, то за какъв комунизъм можем да си говорим; дори и социализъм не може да се направи. Та това е цялата работа. Не е дори в това, че погрешно са приложени идеите - не забравяйте, че особено измежду първите социалисти/комунисти (та и по-късно също) е имало много стойностни хора, хора благородни, идеалисти, които с желание и ентусиазъм са опитали да прилагат добрите идеи. Просто нивото на останалите хора, на голямото болшинство, не е позволило тези идеи да функционират. Точно по тази причина, като се е видяло, че добрите идеи се удавят в един егоизъм, меркантилизъм и т.н., се е прибягнало до въвеждане и постепенно усилване на рестриктивните мерки от страна на държавата, за да може щом не искат хората по желание да спазват високите идеали, да ги накарат насила. Обаче насила хубост не става; постепенно и самите рестриктивни мерки се изкривиха дотам, че сега си говорим за репресивна държава по времето на социализма. (И тук, за един баланс, да кажа, че и в т.нар. демокрации също е имало репресии - например по времето на студената война привържениците на социалистическите идеи също бяха гонени, преследвани, арестувани и дори премахвани в много западноевропейски държави и в САЩ.) Толкоз за социализма и комунизма. С повишаване, и то доста, нивото на съзнание на хората като цяло (не само на отделни негови представители) е възможно хората спонтанно да сформират именно комунистическо общество или много близко до него. И един въпрос за размисъл - защо, според вас, трудно се сформират, лошо функционират и дори често се разпадат комуните? Които на всичко отгоре се образуват доброволно и съзнателно, а не като при социализма - да поставиш цял един народ, от всякакви хора, много от които несподелящи или споделящи само на думи такива принципи и идеи, ей така, от раз, при условия на комуна?

Moна, щом някой иска и вижда нещата по точно определен начин, то е трудно да бъде опроверган - в крайна сметка човекът така иска, а понякога и само така може да ги вижда (поне към настоящия момент), това е. Често, поставяйки тема или задавайки въпрос, желанието е не да се смени собствената гледна точка, а другите да потвърдят тази гледна точка. А кое е евтино и кое скъпо, кое е значително и кое многозначително е съвсем относително; и съответно ненужно като аргумент.

А кой ще определя кой е "духовен" и кой не? Да не стане така, че да дойде такъв Човек, а първосвещениците и фарисеите да го ковнат на кръста? Или пък да го отровят, като в случая със Сократ? Хм? Кой ли? Ами на времето хората са виждали кой какъв е, буквално. Сега, след толкова хиляди години развитие на ума/разума/менталното тяло, това спонтанно ясновидство се е изгубило. Това се казва и от Учителя, и от Щайнер - едното за сметка на другото; тепърва започваме да развиваме съзнателното ясновидство и пак ще започнем да виждаме кой какъв е. П.П. Исус се е появил, когато сме били в най-ниската точка на развитието си; след неговото идване тръгваме нагоре, макар и лека полека, но струва ми се вече няма да ковнат на кръста друг подобен Човек

E, нали разбираш, ако тези чичковци горе са точните чичковци, т.е с най-високо ниво на съзнание от всички други, то народът ще цъфти и процъфтява, защото ще бъде управляван по най-добрия възможен начин, въобще и идея няма да има за някакво траене и т.н. А защо противопоставяш политиката на религията? Представяш ли си какво би било, ако една държава или хайде град, защото казваш кметство, се управлява както един будистки манастир примерно? На мен би ми харесало, кметът да бъде най-високо извисената духовна личност от всички в този град. Иначе идеята на Станимир е удачна, обаче като виждам кой управлява в момента, никой от тях няма да има желание да се превърне в Кристалния Джакомо за останалите хора. Канел, не подценявай кирлиановата фотография; с нея и в момента може безпогрешно да се определи кой кога лъже примерно (за разлика от детектор на лъжата) и т.н. Не я употребяват според мен съзнателно - страхуват се. Но и все повече хора добиват умение да виждат аурата (дори и само до астрално тяло, пак е достатъчно) - на мен в това ми е надеждата.

Ами там е работата, че няма как да се разбере, поне от голямото мнозинство. Точно по тази причина народът не избира точните хора, които да го управляват. Всъщност той пак избира "точните", но не тези, които са с високото ниво на съзнание, а тези, които точно съответстват на средното ниво на съзнание на самия народ. Иначе ... замисли се за историята, как е било преди. Примерно една високодуховна личност основава школа/манастир, където бива заобиколена от ученици, последователи ...; малко преди смъртта си посочва кой е достоен да поеме управлението, защото кой друг може да види/прецени по-добре нивото на съзнание на потенциалните кандидати от тази личност? Друг вариант е да решат няколко такива личности от други подразделения на школата/от други манастири. Никога не са правени допитвания какъв е гласът на народа (в случая ученици, последователи и др.)

Здравейте! Извинете, че се намесвам в това може би донякъде професионално обсъждане, без да съм по никакъв начин ангажирана с това поприще, макар че, признавам си, изкушена съм чисто любителски (включително и покрай други свои хобита и занимания), чета литература по въпроса (понякога научна, а понякога не дотам ). Та четейки последните постове в мен изникнаха някои въпроси и бих искала да изкажа някои мои съображения. Виждам например известно противоречие в тези два абзаца: Интересно, как може да се докаже нещо експериментално и недвусмислено, след като няма две еднакви личности? Мога да предположа какъв е стандартния отговор - че личностите са уникални не за друго, ами просто защото съдържат различни комбинации от един твърде голям набор елементи, на практика еднакви при всички и познаваеми по своята същност. Това обаче също трябва да се докаже, а според мен не е възможно. Статистиката тук е неприложима, защото съчетанието на всеки два различни елемента на психиката дава нещо качествено ново и различно, просто човешката личност е нещо доста сложно, не е механичен набор от елементи. Това, че статистиката дава известна повтаряемост на определени параметри никак не е меродавно, по простата причина, че има многобройни изключения. А за някакви закономерности, както при науки като физика, или математиката, или химия просто не може да се говори. Имам въпрос относно това - приемам, че науката работи с факти, както и дефиницията за факт. Обаче се замислям. Фактите биват доказани въз основа на 5-те сетива, развити в болшинството хора. Ако попаднем в общество на хора например без вкусови рецептори, интересно ще можем ли да им докажем кое е сладко и кое горчиво? А възможно ли е по подобна причина, изследването на т.нар феномени да е без резултат?

Предполагам, че най-добрият модел, засега е Швейцарския, където народния вот решава, не парламента, защото узаконената корупция под благовидното име лобизъм позволява купуването на цели групи депутати от поредния тръст. vox populi, vox Dei Алекс, ами че идеологията (подчертавам идеологията, а не релаизираното на практика) на социализма и още повече на комунизма е именно това - управление на народния глас, управление на пряката демокрация. Аз се ужасявам да има каквато и да е демокрация, а още повече пряка. Това е все едно да се радвам, че ще вземаме решения, засягащи цялото общество, спрямо средното ниво на съзнание на народа, респективно далеч от оптималните. Предпочитам да ме управлява някой, който е на много по-високо ниво на съзнание от средното - така, както е написал Иво тук: В този смисъл бих казала, че съм "за" синархията. Дано Донка е права, че вървим натам.

Има едно детско сиропче от билки (вкл. котешки нокът), колоидно сребро, минерали ... казва се For Kids на ADMedicine. Може и за такова малко детенце също. Давала съм на моите деца, профилактично, като бяха по-малки всяка есен, доволна съм, здрави бяха, и в градината, и след това на училище, но чувам, че и след разболяване пак действа добре

И аз съм на това мнение Заглавието малко подвежда - ама този се събужда, пък онзи събужда ли се, ама наистина ли е буден или само се прави на такъв, що пък той да е буден, а другия не ... Защо е това?!? Ами колкото повече, толкова повече Нека се събуждат, независимо какви са: американци, българи, западноевропейци или славяни, или китайци ..., нека се събуждат. Имаме нужда от всяка пробудена душа Ама било само на думи. Е, то в началото винаги назрява първо идеята дори, после се облича в думи, за да се оформи по-лесно като намерение и чак след това започва да се осъществява (евентуално, с участие и на волята); но да не забравяме, че вече е проявена воля една добра идея да се облече в думи само макар. Дай Боже да продължат нататък с осъществяването. И не само американците

Знаеш ли, Botio, по принцип си прав, ако нещата стояха така, както ги представяш ти. Те обаче не са такива - аз например от нищо написано до сега не разбрах, че жената търси помощ. В постовете си тя се оплаква, жалва, описва възгледите си (много от които способстват за състоянието, в което е в момента), но ... не и да търси помощ, под каквато и да е форма. За съжаление съм се сблъсквала и с други подобни хора - не говоря за гост-3 конкретно. Наблюденията и опитът ми доказва неоспоримо, че те не само, че не търсят помощ, ами и по някакви причини (често силно имагинерни, поне за мен, а понякога несъзнателни) не желаят да им се промени положението. Това, което търсят и искат, е да им се даде нещо, ей така, наготово: като се започне от съчувствие и внимание и се стигне до пари/материални придобивки. И обикновено все намират хора, от които да си го получат, обикновено по много нездравословни и за двете страни начини. Друг характерен признак е, че каквото и да им се предложи, от една страна все не е подходящо (особено ако предполага някаква активност и промяна от тяхна страна), от друга - все не е достатъчно. Казват: А, (ти ми даваш това), то хубаво, ама то колко и докога ли ще ми помогне, щото моето положение е толкова тежко ... Забеляза ли, че гост-3 отхвърли всякакви предложения да предприеме нещо, под всевъзможни предлози. Нещо повече, прочете ли следната нейна фраза: Представяш ли си, чак усилия . Интересно, другите хора явно не полагат никакви усилия и всичко в живота им пада като манна небесна. Ама и тези усилия нейните дори не са били истински, а само опит за такива; поне тя самата така казва. А да си чувал поговорката "Удавник и за сламката се хваща.". А този нашия удавник тук не само че не се хваща за сламка, ами дори и спасителните пояси отхвърля, като недостатъчно подходящи. Е, при това положение Мона е права - каквото й хрумне това да прави, ние можем само да й пожелаем успех, да намери достоен за нея спасителен пояс. Като забележа на хоризонта истински удавник, аз първа ще му се притека на помощ.

Еееее, че защо да не е нормален сън. Съвсем нормален си е даже; много, много често летя на сън и не съм само аз, просто добре дошъл в клуба И е точно така както описваш, тогава става най-лесно, когато си някъде на по-високо - примерно на хълм, по някое нанадолнище, при слизане по стъпала ... И също като теб имам усещането, че аз в съня си решавам, че ще мога да прелетя; примерно първо през няколко стъпала, после през цялото рамо на стълбището до следващата площадка, след това дори не стъпвам и на площадките. Понякога летя ниско над земята, понякога по-високо ...

Я да се присъединя и аз към жестоките Абсолютно съм съгласна с Мона - прекрасно казано: Често срещам такива хора - непрекъснато се оплакват, колко са ощетени от живота и респективно как не виждат смисъл в него, а същевременно не предприемат нищо в живота си. Дори елементарни неща - примерно на някой празник, да кажем Нова година, те дори не се събират с приятели или нещо подобно, ами си седят у дома и гледат как другите се веселят по телевизията. Мили хора, подобно отношение няма как да ви помогне, за нищо. Вие по този начин и без друго не участвате в живота, не живеете просто, а гледате другите как живеят. Докато не промените това в себе си, все така ще се чувствате. И аз си помислих така първо, но се оказва че дамата не си мечтае за земни неща, просто иска да слезе от въртележката, писнало и е. ... Не, Канел, пропуснал си нещо, на няколко места дамата подчертава именно материалните си стремежи и неблагополучия: гост-3, аз също не съм от някакво богато или аристократично семейство (но знам, че имаш готов отговор - явно съм от малкото изключения). Направи ми впечатление частицата "ако", един по-мотивиран човек, щеше да каже: "Когато си оправя материалното положение ...", а не "Ако си оправя ...". Също така, за да поискаш помощ от специалист, никак не е задължително да имаш супер материално положение; ето тук в Портала си има подфорум Психотерапия онлайн, в който отговарят доброволно и безплатно цял екип от специалисти. Значи по-скоро пак опираме до това имаш ли желание да предприемеш нещо. П.П. Искам да добавя и нещо по принцип, а не към гост-3: Виждала съм и много хора, които някак успяват да имат по 5 лв всеки ден (например за цигари и кафета, или за алкохол, или за шоколад, или за такси, защото все закъсняват), а се оказва, че нямат 20 лв веднъж на седмица за посещение при специалист - странно, нали?

Отново ще повторя, че не бих подкрепила тезата - сами си предизвикваме лошото да дойде при нас. Да, случва се и това, но далеч не винаги. Освен всичко друго, такъв начин на мислене е твърде обременителен за мен, твърде натоварващ с чувство за вина, което на всичко отгоре в много случаи е напълно безпочвено. Но най-важното - поддръжниците на тази идея определено не броят обективната реалност за 2 стотинки дори; също уж има карма, причина и следствие, а тази теза абсолютно (макар и неявно)отхвърля генерирането на нова карма или поставянето на човека при нови, така да се каже незаслужени обстоятелства, за да се види как ще отреагира. Пък ако има някой, който е толкова силен, осъзнат, овладян и едва ли не може да си съперничи с Твореца, Ок. Аз говоря за обикновените хора, като мен. В крайна сметка ние не живеем отделно, откъснати, сами за себе си. Ние сме песъчинки в морето от човеци, в океана на природата. Случащото се около нас няма начин да не засегне и нас, независимо от това какво мислим ,правим и т.н. Пък както вече казах, доколко и как ще ни засегне, това вече си зависи от нас. Ако аз съм една клетка в бодър и здрав организъм е едно, ако съм клетка в болен - друго. Каквото и да правя само аз, една единствена клетка, много малко ще променя глобално нещата, да не кажа никак. Виж ако повече клетки решат да се променят и да действат конструктивно, за глобално подобрение, тогава шансовете са много по-големи. Извинявам се, че леко се отклоних от темата, но в този ред на мисли бих споделила нещо интересно и скоро порчетено от мен от Щайнер - той казва, че бивши посветени и много напреднали души от минали инкарнации е напълно възможно днес да не са някакви много особени и надарени с необичайни спосбности хора, защото душата се проявява спрямо възможностите на тялото и времето, в което се е появила.

Чудесно, erendil За първи път виждам такова хубаво, простичко, човешки изказано обяснение на въпроса (макар че леееко не съм съгласна в един-два момента от изложението ти, но знам ли, може ти да си прав).

A aз въобще не съм съгласна, че лошото/неприятностите/проблемите са само и единствено в нас или непременно ние някак ги привличаме. Случва се и това, разбира се, но никак не е задължително. Лошото ... Ами всеки човек попада понякога на едни възелчета, в някаква пресечна точка на събития и хора, или мога да кажа съдби/житейски линии, в която би могъл да бъде обект на т.нар. лошо. Това се вижда прекрасно от много места (астрология, хиромантия и т.н.). Вече съвсем друг е въпроса, доколко и как това лошо ще засегне човека. И точно тук вече зависи какъв е човека. Защото на много хора им се случва примерно да загубят (или да им откраднат) нещо важно и/или скъпо, но далеч не всички си го получават по някакъв начин обратно; друг пример - с кой духовен учител, че изключих в момента, имаше случка, когато на улицата среща човек с пистолет, който го насочва към него с думите: "Ще те застрелям!", но самото му излъчване и простичкия въпрос "Защо?" кара човека не да стреля, а да избяга. А защо не идва само - според мен понякога все пак идва само, в смисъл единично лошо ; но понякога сме попаднали на такава отсечка, че се случват именно поредица от лоши неща. Различно.

Силвия, не разбирам на какво се дължи това иронично, а на места направо саркастично отношение към всички, които не защитават горещо емиграцията. Радваш се, че живееш в страна демократична, със свобода на словото и т.н., а ти самата не уважаваш правото на хората да имат различно мнение от твоето - защо? Дори и да се заблуждават, все пак имат право и да се заблуждават, щом така им харесва. И още нещо ми прави впечатление - за Христо казваш сънародника ми ; странно, все си мислех, че е и твой сънародник. Защото емиграцията си е емиграция, но човек си остава такъв, какъвто си е родил; гражданството е съвсем друга работа. Освен това ме изненада с оценката ти, че моят пост подкрепял сънародника ми. Никак не го подкрепя според мен - първо той говореше за себе си, че предпочита в България, а аз говорех нещо съвсем друго - че хората са различни и за едни е добре да емигрират, а за други - не. Единствено го похвалих за това, че вместо да прокламира нещо, като еднакво добро за всички, съвсем разумно говори от 1л. ед.ч. - това е. П.П. Моето отношение по въпроса вече съм изразила в тази и др. подобни теми, няма нужда да се повтарям и едва ли е толкова ценно, защото това, както казахме, си е моето отношение и моя избор. От къде съм и къде живея също - има го дори и в профила ми. Иначе - нормално живея в България (според мен, разбира се ), а това, което намирам за ненормално, се опитвам да променя, доколкото мога. И още нещо - виждам, че много горчивина си насъбрала, от това, което пишеш за България и сигурно имаш пълно право за това. Радвам се, че вече ти е добре в САЩ.

Знаеш ли, Христо, ти сигурно си най-младия участник, писал в тази тема, обаче твоето изказване е най-коректно Само ти пишеш от 1 лице - аз, на мен ..., докато всички останали се опитват на базата на своя скормен опит и спрямо собствените си представи и усещания, та дори и на база на своите заблуди и предубеждения, да убедят всички в своята правота - едни усилено дърпат чергата "за" емиграцията, други - "против" ... Защо Ами хората са различни. Просто за едни е подходящо да емигрират, за други не ... И да се правят изводи кой бил силен или слаб, кой бил свободен и кой не и ред подобни, само поради това къде живее?!? За мен това, дето хората усилено пишат в темата, е показател, че самите те имат нужда да си изяснят и потвърдят за себе си, че изборът, който са направили, е добър за тях. По тази причина се опитват да докажат, че този избор е някак по принцип добър за всички (а щом е добър за всички, то очевидно ще е добър и за тях). Е, съжалявам, но не може да се каже, че емиграцията е добър избор за всички, за някои - да, за други - не. Вие от кои сте - не знам; това сами ще си прецените. А оттам нататък следват въпросите - ако се емигрира, в коя точно държава да бъде, за постоянно ли или ако не, за какъв период от време и т.н.

Да, предполагам, че изтеклата информация е съвършено вярна. И без тези документи, на всеки здравомислещ човек му беше ясно, че тук става въпрос не за благото на хората - примерно за някакво по-лесно изхранване, за облекчаване дейността на фермерите и т.н., а твърдо за икономически интереси, на няколко компании, една от които Монсанто, за вложени много пари, които трябва да се "избият", а още по-добре, ако донесат онези баснословни печалби и контрол на пазара, които са си въобразявали в началото на разработките. С разработването на ГМО се целеше, като покажат на фермерите, че ГМ растенията дават много по-голям добив и са по-резистентни към външните климатични условия и към болестите (които подобрения обаче не успяха да направят!!! - има ги в много малка степен), а ГМ семена могат да се правят само в техните лаборатории, да си спечелят един огромен пазар, който след няколко години да могат да управляват, както си поискат. За щастие нещата "запънаха" - оказа се, че човекът все още не е толкова добър конструктор, колкото природата/Бог. И това даде възможност, дори по-безхаберните хора и политици да се запитат: добре, след като ГМ растенията нямат някакви съществени предимства, а никак не е ясно как ще ни влияят при консумация (а първите изследвания върху мишки или плъхове май, забравих, са показали непълно и по-друг начин усвояване на хранителните вещества от ГМ културите) защо да купуваме ГМ семена и ГМ продукция?!? И тъй като не може само заради "черните очи" на Монсанто, то от Монсанто са се погрижили да има натиск на правителствени нива.