Диана Илиева

Добре, продължаваме значи Ами да допуснем, че някой е извършил предателство спрямо твой приятел, ужасно предателство, което е коствало живота му примерно. Ти ще имаш ли отношение към този, който е предал твоя приятел? А се предполага, че усещаме Христос дори по-важен от нашия приятел. Тогава? Сега по другата линия: Щом Христос е Божи пратеник, появил се е планомерно, по Божия воля, за да спомогне за издигането/спасението на човечеството, то тогава дали има резон предположението, че един обикновен човек, проявявайки скромната си свободна воля, ще бъде допуснат да смути този така важен Божествен план? Дори и на някой да му хрумне, ей така, случайно, да извърши предателство спрямо Христос, ако това щеше да обърка нещата, щеше своевременно да бъде неутрализиран (дали от самия Христос, дали по друг начин). От Учителя не съм срещала до момента в прав текст да коментира събитията от Голгота (но като знам, колко много има още да чета от него ), затова пък от Щайнер се натъкнах именно на описание за мистерията на Голгота и как е било много важно именно така да стане.

Мда, съгласна съм. То и аз това казвам - да правим всички най-доброто, на което сме способни, за да допринесем за колкото можем по-хубаво бъдеще Пък, знаеш ли, някои хора са електротехници и може би знаят какво правят зад табелката "Опасно! Високо напрежение!".

Еееее, Канел, пак си намери нещо, за което да се нервиш Теории за световна конспирация има много; не казвам и че всички са измислени и фалшиви, сигурно има и верни между тях. И какво от това? В темата за нервността вече бях написала това: Мисълта ми е, че може и да не е вярно това, за което говориш, а ако е вярно и е действително предопределено/заложено като събитие, то ще се случи, независимо кой какво прави по въпроса - дето и kuki ти обяснява, че може би едва ли нещо ще се случи, но ако е речено да се случи и да го прекръстят, и да пожертват (поне кариерата му) човечеца Mabus, то пак ще се случи. Ако всички даваме най-доброто от себе си на света, без да се вторачваме особено в разни апокалиптични картини, ще е много по-полезно според мен; за всички и при всякакви обстоятелства . Пък каквото, такова.

Стан, аз например виждам връзка. Явно е въпрос на желание. И на убеждение (човек не желае да разбере нещо, което противоречи по някакъв начин на сегашните му убежденията). С което по никакъв начин не казвам, че ти не си прав. Възможно е Кирил, Божо, аз и още някои други писали, ние да се заблуждаваме. Просто от тази гледна точка дискусията става неползотворна и направо излишна по този въпрос. Може би след известно време, когато и ако се променят нечии убеждения (също нямам предвид непременно твоите, може и на другите участници в обсъждането).

Интересното е, че заекването се изразява не само при говорене. Забелязали ли сте, че при заекващите хора, се наблюдава ето такова залепяне на последната буква от думата за следващата дума, каквито примери съм извадила от последния пост на Орлин. В тази връзка, аз, без да познавам Явора, бих казала, че тя наистина няма забележимо заекване. Въобще, измежду пишещите във форума, само при няколко човека го забелязвам това. Предпоставките за заекване, които разбуниха духовете (и които между другото не са само тези, но сега е късно, друг път ще пиша по-просторно), засягат по принцип 5 чакра и заекването е само един от видимите, и бих казала от редките, резултати. Много по-често например човек реагира с обикновена ангина и други по-леки или по-тежки заболявания на гърлото - фарингит, ларингит, дифтерит и др.п., които обаче са чести, повтарящи се. Опа, разширихме кръга на обидените и засегнатите . Шегувам се, разбира се. И аз като Дъгата, искам да подчертая, че нямам за цел нито да очерням някого, нито да го набеждавам за еди какъв си, нито да стресирам когото и да било. Аз лично си имам достатъчно кусури, за да ми е цел и удоволствие да се занимавам с нечии други. А и това, което споделихме като наблюдения и хипотези относно заекването, аз лично не го възприемам в негативен план относно заекващите хора. За протокола по данни на моите родители аз също съм заеквала като малка, но самата аз не помня това (била съм на 2-3г. някъде), но затова пък прекрасно си спомням периода с честите ангини от малко по-късно

Само да вметна нещо - мисля също като Божидар и Дъгата, само дето те не уточняват, че такива предпоставки не се изразяват при всички хора като заекване; при други хора се проявяват по други начини. А иначе всеки е убеден в собствената си теория. И я подкрепя, най-вече заради самия себе си, с всичките "аргументи" и "факти". До ... следващата промяна на убежденията. Което всъщност е чудесно - нека се развиват и доближават до истината нашите убеждения.

Да, съгласна съм. А един нервен човек може ли същевременно да е щастлив човек според вас? Току що ми хрумна и друго - българите май държим челно място по мобилни телефони на глава от населението. Жителите на много по-богати и обширни като територия държави нямат така на всеки човек и телефон. Доста време си мислех, че това е донякъде фукане, защото много хора имат включително доста скъпи апарати, натъпкани с всякакви екстри, които въобще не използват. Но виждам, че има и много с евтини и стари телефони, едва смогват да си плащат сметките, но твърдо държат да имат. Следователно предишната ми хипотеза може би не е вярна; по-скоро изключително много хора (да не кажа всички) в България се чувстват несигурни, затова ги стискат тези телефони в себе си и плащат най-високите цени за разговори в Европа за радост на всички мобилни оператори. А постоянната несигурност води след себе си и до нервност. Колкото до темпераментите, за които са писали Пламъче и Диди, то не съм съгласна. Всеки човек може да е нервен, независимо от темперамента, просто ще изразява нервността си по различен начин.

Хм, ами при това положение се сещам в момента за: мирта, лавър (дафинов лист), абелия, ескалония , които ще изпълнят всички тези условия, също и абутилон (стаен клен), ако не става под 5-8 градуса в помещението и се намали поливката през зимата.

Не знам, може би помагам, може би не. Но всички тия заплахи ме тревожат и нервират. Може би защото са извън мой контрол. Има разлика. Тогава е било невъзможно да се опустоши цивилизацията с натискането на няколко копчета. Нямало е такива бактериологични, електромагнитни и всякакви други "супероръжия". Едно е да се пушкаш с винтовка, друго е да размекваш мозъци с микровълни или да изпепеляваш градове с атомни бомби. Нима? Само да ти напомня, е технологичният напредък не е признак на цивилизованост, а в много случи е и пречка. Това, че не орем с волове и не варим фасул в бакъра не ни прави по-щастливи. Отчуждението е неимоверно повече в днешно време. гост-3, права си, разминаването с очакванията създава конфликт и неврози. Хе-хе, ами хайде да видим как ще се чувстваш на огневата линия с винтовка в ръка , сигурно мноооого спокоен, защото няма все още електромагнитно оръжие (за сведение хим. и ядр. през втората световна е имало). А животът наистина е по-сигурен и по-уреден от преди - няма да се впускам в подробна аргументация, самия факт, че продължителността на живота се е увеличила доста, а смъртността в ранна възраст е намаляла силно, говори красноречиво. По-скоро ще се съглася за другото - ето това е то: усещането, че нещата са извън твой контрол. И тук вече спокойно можем да "обвиним" технологичния и въобще научен напредък за това . Много хора са убедени, че всичко (включително живота, природата ...) може да е под контрол и ако нещо не стане така, както го искаме и ни харесва, непременно търсим виновен за това. Това непрекъснато се насажда и от медиите и отвсякъде: - някъде се сринала стара къща и убила човек - защо е паднала, как е паднала точно сега, кой е виновен, кой ще поеме отговорността? - някъде паднала лавина - защо, кой е виновен, кой я е предизвикал да падне? - някъде пламнал пожар ... - ама то изхвръкнало въгленче от печката, няма значение, пак започваме, защо, как така ще изхвръкне, откъде-накъде? Искаме всичко да е 100% обезопасено, 100% гарантирано, 100% сигурно ... Е, такива филми няма. Сещам се за една история - на един човек му предсказали, че на точно определена дата ще загине в автомобилна катастрофа; той, разбира се, на конкретната дата не само че не се качил на никакво превозно средство, ами дори решил цял ден да не излиза от къщи; следобед вече му доскучало, застанал до прозореца да погледа навън към улицата, да се поразсее и ... точно тогава един голям камион връхлетял върху къщата и разрушил точно тази стая, гледаща към улицата; човекът загинал. Едно време хората са нямали такава увереност, че могат да контролират нещата в живота си, не са се и опитвали особено, защото са знаели, че не могат; същевременно са изпитвали и по-голяма вяра от нас в живота/съдбата/Бог, както искате го наречете. Имали са и по-голяма увереност в собствените си сили да се справят с нещата. Сега нашата цивилизация е такава, а и така е много по-изгодно на управляващите, да има зависими от ред неща хора (разбирай безпомощни без еди какво си) - хората да не се уповават на себе си и на живота/съдбата/Бог, а да си изграждат фалшива представа, че еди какво си, ще им донесе сигурност, безопасност, гаранции ... Но тъй като това е фалшиво, включително често се пропуква, а пък на нас ни липсва и вяра, и самоувереност и ... ето ти неврозите.

A какво целим с това растение - само декоративен ефект или ...? Също какви са условията, при които ще живее това по-големичко растение - имам предвид главно осветлението, но също така и температурата в помещението примерно в почивни дни?

Мммм и като се нервиш на всички тези неща, дето си изредил, с това помагаш ли някак - на себе си или въобще? А като се замислиш, хората дето са преживели и дори воювали и двете предишни световни войни, те какво да кажат за нервността? Дядо ми беше един от тях и ... сууууперспокоен човек, доживя до 92. Аз не мисля, че сега имаме повече трудности в живота, отколкото преди век примерно. Напротив, сега животът е доста по-сигурен, уреден и т.н., във всяко едно отношение. Проблемът ни е първо в скоростта и второ в информацията. Живеем (или поне се опитваме) на прекалено бързи обороти и се удавяме (буквално) в информация.

Aми не мога да отговоря за навсякъде, но децата ми учат в различни училища, обаче и на двете места контролните се проверяват и оценяват идентично. А именно - грешките естествено са маркирани и най-често (ако е възможно) коригирани, но иначе всяка задача/упражнение е оценено с положителен брой точки, в зависимост доколко вярно е изпълнено, като минималните точки естествено са 0 при напълно погрешен отговор. После на края на контролното точките са сумирани и след това е написана оценка по шестобалната система. И това е по всички предмети - математика, химия, английски, български език ... Изключение прави само литературата, където са отбелязани грам., стилист. и всякакви такива грешки, като има и кратка рецензия/препоръка накрая и, разбира се, оценка.

Здравей! И моето кръвно от много години е доста ниско. Освен това не бих казала, че имам излишни килограми, дори напротив, леко слабичка съм. По тази причина и аз усещам дискомфорт при житния режим. Какво мога да кажа - ами започни го, а винаги можеш да го прекратиш, ако се почувстваш зле (разбира се, като пак се захранваш няколко дни). Аз не мога да стигна заветните 10 дни, но какво да се прави . Полза обаче пак има, дори и на физическо ниво се усеща - пречистване, освежаване. Колкото до гастрита - не знам, но ми се струва, че едно добро и бавно дъвкане на житото ще помогне; житото, както знаем се дели на 3 порции и се яде сутрин, обед и вечер, но ябълките, орехите, меда, можеш да поемаш във вид на междинни хранения (като почувстваш, че стомаха се обажда). Аз например, особено ябълките, почти винаги ги ям отделно, между основните, така да се каже, хранения с жито.

krem4i, подкрепям те напълно Във всеки случай твоите идеи и мечти ми изглеждат много по-нормални и здравословни, отколкото претенциите на хора, които са избягали в колкото е възможно по-голям град, за да упражняват такава, както казваш ти "суперважна" професия в един лъскав (или не дотам), но важното е да е офис, с костюмче и лъснати обувки, каква им била храната - изкуствена, скъпа и т.н. Ами, мили хора, щом за вас е наистина важен здравословния начин на живот, опазването на природата, произвеждането и консумирането на естествена храна, какво за Бога правите натъпкани в големите градове?!?! Та вие по този начин просто подкрепяте системата, тази, срещу която роптаете. Просто сте брънка от тази система. Замислете се - какво е по-важно за вас: социалния статус (включително повече пари, които могат да се изкарат само в големия град, при упражняването на такава "суперважна" професия, толерирана от системата) или здравето, природата и т.н.? Ако един човек просто седи и философства, колко кофти била храната, що пък да са толкоз скъпи биопродуктите и т.н. и препоръчва еди коя си баба от село, която продава сиренето си евтино, дали е против системата или по-скоро търси лесен изход за себе си или за малък брой хора, същевремено ползвайки и "благинките" (хубава кола, почивки на лъскави места и ред глезотийки) на системата? Тази баба продава евтино, не защото наистина е евтино, тя е останала без кръст от многото работа, няма кола, няма пари за санаториум, какво остава за лъскав куррорт, но не е и изкушена от тези неща, за да продава своите продукти толкова скъпо, че да осигури такива екстри и за себе си. Тя най-вероятно продава дори под себестойност, да не говорим за печалба, просто тези левчета ще й позволят да си купи дървата за през зимата или нещо друго жизнено необходимо. А хората от биомаркетите просто искат същите екстри, каквито имате и вие, с вашите "суперважни" професии, затова продават скъпо. Но както много добре ви припомни Пламъче, тези баби са на изчерпване и в един момент ще свършат (това поколение бавно си отива). Замислете се - моментът не е далече.

Ох, за Русия не знам, но за България ... - мислиш ли? Ето какво казва и Учителя в ООК, Предназначението на музиката:

Да, и аз мисля, че душата няма пол, но Борис ми се струва, че визира идването на душата за едно ново въплъщение - т.е тя слиза с идея/жизнен път/сценарий да е душа на жена в предстоящия живот, но по някаква причина получава мъжко тяло или обратно. Като цяло е интересен матрериал за размисъл. Благодаря, Борис!

Елф, не си само ти. Аз на 18.02 следобед не се чувствах комфортно също, както и вечерта, и през нощта срещу 19; после на 21.02 също. Не знам, може би наистина са силнички тези изригвания, защото преди не съм ги усещала много-много. А може би просто през изминалата година ми се струпаха твърде много негативни и стресиращи обстоятелства и по принцип още не мога да се стабилизирам напълно и затова

Но има декламиране и мислене. Тук Слънчева е права - "бъди себе си" (М.Руис) и ще си свободен! Всички ние в една или друга степен често „декламираме”. Дали цитираме или разсъждаваме със свои думи – понякога се увличаме и попадаме в декламация. Къде е разликата? Как я усещате? Кога думите които произнасяме много често като мантра стават мисъл? Тук се появява и един друг проблем (поне при мен...) – в психологията има методи за повтаряне на нещо към което се стремиш, самовнушението (автосугестията) . Пример - предложената от Емил Куе известна фраза-самовнушение :"Всеки ден, във всяко отношение, всичко около мен се развива все по-добре и по-добре". Според него, ако се повтаря на висок глас по двайсет пъти два пъти на ден в състояние на полу-съзнание, като мантра, тя започва да въздейства върху психиката и организма ни и да ни лекува. Такива фрази, които много често се срещат в Ню ейдж литературата, декламация ли са или мислене? Или декламация водеща към ...мислене? Имам и други въпроси по тази беседа, но засега този стига. О, много интересна беседа. И аз често съм си мислела за това, и тук, във форума, и когато общувам с хора, и като наблюдавам децата си и техните приятели ... Благодарна съм, че там, където съм учила, от началното до висшето си образование, без изключение съм попадала на места и преподаватели, за които много по-важно беше да ни научат да мислим, отколкото да запаметим определен обем правила и факти. Човек се ражда с определена нагласа - всички сте срещали хора, които са по-бързи такива, практични, не желаят да умуват много-много и се стараят да получат отговор на въпроса КАК? и това им е достатъчно, друго не ги интересува; а други са по-бавни, по-умозрителни, често (но не винаги) непрактични и тях много повече ги интересува въпроса ЗАЩО?. Но определено на децата може да се повлияе в голяма степен - в семейството или в училище, а най-добре и на двете места. За съжаление в уж все по-модерните и съвременни програми на обучение не се насърчава мисленето, а декламирането. Включително тестовата система на оценяване на знания силно подкопава самостоятелното мислене. А мисленето, както и Учителя, и Р.Щайнер, и много други изтъкват е много важно, особено за съвременния етап на развитие на човечеството. Да си призная честно, има пишещи тук във форума, които според мен предимно декламират; много от тях са чудесни хора и ми харесват като такива, но никак не ми е интересно това, което пишат и просто прескачам написаното от тях; нещо повече, ако видя, че точно такъв човек е писал по темата, нямам желание да я отворя въобще (и сигурно изпускам други потребители, написали свои мисли, а не декламации по въпроса). Предполагам не само аз се чувствам така, на никой не му е интересно да слуша (често една и съща) декламация. Все по-често се замислям за предоставената възможност да се абонирам за мненията само на определен кръг потребители. Но и това не е решение, така пък ще изпускам други, новопоявили се. Аз не съм съгласна, че не било възможно да се каже нещо със свои думи добре, защото видите ли не сме били на нивото на Учителя (по тази причина и рядко участвам в този подфорум, защото не виждам смисъл някой да ми публикува откъси от нещо, дето аз също съм го прочела преди или току що, често без нито една негова мисъл в добавка). Смятам, че никой няма да седне да сравнява моето или на някой друг писане с това на Учителя или на някой друг велик представител на човечеството. Но невъзможността да се изрази едно нещо със свои думи, означва само едно - че човекът го е приел на вяра, не го разбира така изтънко, дълбоко, и - което е най-същественото - не може да го приложи истински, съзнателно на практика; в смисъл, той може и да се опитва да го прилага, но тъй като му липсва дълбоко разбиране, губят му се разни тънки моменти, то го прави механично и съответно не му се получава или поне не съвсем. Не случайно на времето в училище ни караха да разкажем урока непременно със свои думи, а не дословно така, както е написан в учебника. И почти всички учители поставяха поне с 1 единица по-ниска оценка на съучениците ми, които отлично декламираха урока по история, или география, или каквото и да е, все едно, че е стихотворение. Съучениците ми се сърдеха на учителите, струваше им се, че са положили много и достатъчно труд. Но се оказваше, че както перфектно цитират от учебника какво е примерно провлак, така след това не успяваха да посочат на географската карта провлак на континент, който все още не сме изучили. Да не говорим, че само след месец наизустеното определение за провлак изчезваше от ума им. Не случайно ни караха да доказваме теоремите, които използваме за решаване на задачите. Сега това почти не се прави. Жалко за децата. Колкото до утвържденията, които се срещат в Ню ейдж литературата, те са нещо съвсем друго. Точно опит за автосугестия, както и ти си казала, Ани. Там по-скоро аз бих препоръчала на хората също да не подхождат папагалски и да повтарят на сляпо точно това, което са им предложили като утвърждение, а да си прочетат няколко пъти изречението, да вникнат в него, да преценят - пасва ли им, като цел, като начин на мислене, хубаво да помислят, да не би да има заложен (макар и неволен) капан (понякога от автора, понякога от преводача) и т.н. и ако е нужно да си го прекроят така, че да им е по-мярка на тях. И там също не адмирирам шаблоните и липсата на мислене.

Добре де хубаво ,ще си учат уроците чрез него ,но това значи ли че трябва да търпят всичко от него независимо какъв е той или тя .Според мен ако родителите непредприемат нещо ,ще продължат да развиват негативните качества в личноста ,веднъж направили примерно грешка и им се родило и възпитали такова дете ,те все още имат възможност да изправят погрешката си ,но от малодушие ,страх пресилена любов ,непретпиемат нищо ,и остават дете да ги учи ,е до кога ,от такава "доброта" това може да продължи цял живот ,от което следва ,яе са имали сумати възможности да си научат урока но и така не са го научили . Oтговорът се съдържа в твоите думи - ти как мислиш, ако търпят всичко, не предприемат нищо и т.н., това дали значи, че родителите се учат; напротив - така просто тъпчат на място. Виж, ако предприемат нещо и то различно от това, което са правили до сега и в собствения си живот, и по отношение на сина си - тогава вече, да. Вярно е и друго - че колкото по своевременно човек реагира адекватно на нещата, то толкова по-лесно и по-добри резултати се получават. След 26 години сигурно ще е доста трудно, но не и невъзможно. Успех пожелавам и на двете страни в процеса! Мммм, не бих се съгласила с това твърдение; това е само едно необходимо условие, нищо повече; и то е необходимо, само ако процесът на обучение е съзнателен от страна на обучаващия.

Ох, нещата са доста по-сложни, отколкото изглеждат. Какви ще са последиците например не е ясно. Също така, това, което съм подчертала, не е необходимо и достатъчно условие да наречем един човек, че е добър, още по-малко безгрешен, включително и в сферата на отглеждането и възпитанието на деца. По каква причина не е работило момчето, макар на 26 години на мен да ми е трудно да го нарека момче? От какво живее в такъв случай? Да не би именно някой такъв всеотдаен и отзивчив човек да подхранва мързела, че и агресията? Поговорката "Кучето скача според тоягата." дали е уместна в случая според вас?

Тази ли е само причината за раждането на такива души – „нищи”? Заложено ли е това наистина от невидимия свят, като възпитателна мярка за родителите или...има нещо друго? Малко ми е трудно предопределението на една душа - да се роди като лош човек, престъпник. Може да изиграе ролята си на „възпитател” за други души, но какво става с нея? Нещо в мен се противопоставя на едно такова предопределение. Мисля, че няма родени лоши деца. Да не говорим за лош дух! Нещо е направило от детето – престъпник? Възпитанието може би? Или липсата на такова – при много добри, но вечно заети родители? Иначе относно духовното израстване на децата – пример децата на първите ученици на учителя. Не всички са поели по пътя на родителите си. Има и такива. Това също ми е трудно да разбера – как хора, родени и отрасли в съвсем друга среда, посягат към учението, а такива, които са закърмени така да се каже с него, като станат самостоятелни, се отказват и тръгват по съвсем друг път. Не, Ани, Божидар е нахвърлял само някои възможни неща. Възможно е и друго. А за децата - много е интересно; всеки си мисли, че децата, може би (по генетични и всякакви съображения) ще са доста близки/подобни на родителите си. Обаче реалността не е такава. Дори и тези от вас, които са млади и все още нямат деца могат да преценят това, сравнявайки себе си с родителите си. Много често детето е нещо доста по-различно и като потенциал, и като характер, и като интереси и т.н., и като мисия и път в живота, ако щете. Но родителите често не се замислят, остават някак си слепи, действат по презумпция, че щом е тяхно, то непременно ще е еди какво си. Ако те са ръководни кадри някъде или управляват собствен проект/бизнес, то и детето го подготвят и гласят за такова, ако са лекари, то и детето трябва да наследи семейната традиция, ако са вегетарианци, то и детето ще е такова .... Да, ама не, както казва П. Бочаров. Та мисълта ми беше - родители, вглеждайте се в децата си, те са много различни от вас, дайте им това, от което те имат нужда, а не, каквото вие си мислите, че им е нужно; дайте им свободата да развиват своята вътрешна същност, оттам, докъдето са стигнали, насърчете ги, помогнете им да постигнат своите си цели и задачи, а не това, което вие смятате, че е подходящо и добро за тях (а най-често по-скоро е добро и подходящо за вас, а не за тях). Това е според мен ролята на хората, които са решили да станат родители.

A на мен това ми се струва странно съждение - "Щом си имаш доверие с някого, то не бива той да ти знае паролите." Що за доверие е това се чудя? И значи ли, че всички вие, които криете паролите си, всъщност криете неща от най-близките си хора, притеснявате се (по някаква причина) от най-близките си хора? А задавате ли си въпроса, доколко близки са ви те в такъв случай?

Еее, хайде сега, ако се роди дете, дето не е по-издинат дух от родителите си, то какво, да го изхвърлят ли? И да чакат при следващото "раздаване" да им се падне дете с по-издигнат дух?! Както детето с по-издигнат дух може да помогне на своите родители, така и ако родителите са с по-издигнат дух могат да помогнат на детето си.