Диана Илиева

Мда, и аз се чудех, например самолетна катастрофа, жестока и ... 1 или няколко оцелели. Винаги казват - по чудо. Ама чудо ли е или Божията воля/промисъл? Обаче понякога няма оцелели - как успяват да съберат в един самолет все такива хора, които няма да оцеляват

Има една беседа „Божественият и човешкият порядък“. Отнеси въпроса си към автора й. Бог специално ни дава изпитания?! Ами, според някои от преждеписалите – специално. Аз мисля, че изпитанията сами си ги привличаме, но това е друга тема. Въпросът е в това, че проблемите трябва да се решават, а не да се оправдаваме, че щам Бог ги е допуснал, те са на мястото си. Защо трябва? И защо точно хората? А ако откажат или не се справят, тогава какво ще се случи с божествения промисъл? Глупаво е да се хващаш за думата „трябва“. А тя в българския език много често се използва не в задължаващ смисъл, а посочва необходимо условие, предпоставка. „И защо точно хората?“ А кой? Когато ученикът не е готов да премине в следващия клас го повтаря. Училищната система няма да спре да работи затова, защото някой ученик не е покрил критерия за преминаване в следващия клас. Стан, зададох въпросите не за да се заяждам, а за да поразсъждаваме. Лично аз трудно мога да си представя човешкия порядък отделен от Божествения; ако погледнем по-отдалеч, то си е така, по простата причина, че не сме се самосъздали сами, а сме Божие творение. Разбирам обаче, че има хора, които смятат свободната човешка воля за абсолютна, поне тук на Земята и по тази причина са склонни да приемат, че този ред/порядък сами сме си го създали, по своя воля. Ти кое твърдение приемаш и защо - просто за сверяване на часовника (моя в случая). За изпитанията - и аз така си мисля, че Бог не ни ги изпраща специално; но имаме и една разлика - аз не смятам, че проблемите трябва да се разрешават. Ще поясня - не е важно дали проблемът е разрешен или не, по-важно е хората, които са засегнати от него, да са научили нещо, да са се променили към по-добро и т.н. Често ние на физически план си мислим, че проблема стои и дори се "тръшкаме" заради това, но ако хората са отработили това, което им е било нужно, значи всичко е Ок. Т.е много по-важно е според мен как ние приемаме проблема, отколкото непременно да го разрешим и то по човешките ни критерии. А последното ми е най-интересно. Не съм се хванала за думата трябва (не знам защо така ти се струва), а за думата "хора". Казваш - Хората и никой друг. Защо? Само хората ли осъществяваме Божествения промисъл? И значи ли това, че Бог не участва по никакъв начин в осъществяването на своя промисъл на Земята? Ами ако ни нямаше? Ако не успеем - по една или друга причина (и тук във форума сме обсъждали възможностите да се самоунищожим примерно)? Има ли "резервен вариант"?

Човешкият порядък отделен ли е от божествения? Ако да - как и в какво се проявява? Бог специално ни дава изпитания?! Защо трябва? И защо точно хората? А ако откажат или не се справят, тогава какво ще се случи с божествения промисъл?

Ами независимо дали искаме или не да задълбаваме, то нищо няма само материални причини. Затова пък обратното е напълно възможно - нещо да има само нематериални (според нашите съвременни разбирания) причини. И ... тогава наистина си е трудно да се обясни, защо нещо се случва или не се случва. Относно вътревидовото унищожение - има го, при всички: растения, животни ... В една борова гора е налице такава конкуренция за храна и вода и ... оцелява само най-силния; скоро четох някъде, как поради затоплянето и урбанизацията, лисиците от умерения пояс постепенно изместват полярните лисици все по на север, но и без такива примери всяко животно си завоюва пратньор, територия и т.н. и то често по твърде брутален начин, дори и съвсем кротки и миролюбиви тревопасни видове. Същите кротки и миролобюви видове могат да станат много опасни, ако са в момент, или подвластен на емоции: раздразнени, ядосани ..., или на инстинкта за съхранение: когато се чувстват застрашени, притиснати ... Защо хората се унищожават доста по-ефикасно от животните? (звучи цинично, но е така) - ами по няколко причини: инстинктите за оцеляване при нас са донякъде заглушени не само от чувствата/емоциите, но и от мислите, волята; а от друга страна тъкмо мислите и волята ни правят по-изобретателни и по-упорити в начинанията си. А относно Божията воля - ами или смятаме, че има такава и тя управлява света, или явно няма такава; защото е странно хем волята да е на Бог, хем пък да мислим, че тя е ограничена, частична... Сега друг е въпроса, че често на нас ни се иска да живеем в друг свят, че не ни харесва това или онова, че искаме нещата да стават по определен начин или (най-вече) да има по-ясни и видими правила/закони кое, защо и как се получава такова, каквото е. Обаче проблемът не е в законите, а в нас. Нещата са твърде сложни и многопластови, твърде взаимосвързани и необхватни, за да можем лесно да вникнем и да ги разберем. А и дали ще можем да го понесем (на сегашния етап) това разбиране?! Но, така или иначе, по-конструктивно за мен е да приемем това като едно предизвикателство

E, Орлине, малко грубичко е така, според мен - може да обясниш на някого как стоят нещата според теб или да кажеш на някого, че не е прав, но директно да залепиш етикет "параноидна проекция" ?! Разбирам, че формално спазваш правилата, защото този етикет уж не е предназначен конкретно към някой, но на практика е към всички на различно от твоето мнение. Аз обаче (с чисто параноидна реакция , а по-скоро защото не съм запозната добре, а ми е интересно) пак ще попитам, че нещо не ми стана ясно: значи хем терапевтът успява да ни промени нагласите само временно, защото човек бързо се отърсвал от въздействието, хем твърди, че ни помага трайно - как става това? Тънката граница била в свободната воля - граница между кое и кое? В кои от изброените от Орлин неща човекът по време на приложението им си запазва в пълен размер свободната воля и в кои не?

Да, авторът е странен. Не дочетох книгата, нещо не ме привлече. може би и аз усещам някакви противоречия или неща, които не се връзват. И все пак - въпросът е актуален: Какво мислите за щедростта? Каква е ролята на щедростта в живота ни? Много хора искат и молят да получат нещо от нас - като се започне от най-близките и стигнем до напълно непознати. Какво и колко да даваме? А как да откажем, ако преценим, че не бива да даваме?

Замислих се за огромните нужди. Кое е нужда и кое лакомия и удобство? Ами за нашите баби пералнята е била глезотия. А в момента едва ли има домакинство без пералня и то автоматична. Съдомиялната ... лукс или необходимост? А колко компютъра имате? И някак говорим ей така (тук или другаде), а ние самите какво правим? - Мария, да не го приемеш насочено към теб, използвам твоя пост само като база за разсъждения, въпросите ги задавам към всички. Разбирате ли, някак не ми е комфортно така, защото веднага ми изпъкват две неща: 1. само говорим, а нищо не предприемаме (тук нямам дори предвид организирането на някакви широки обществени инициативи, а уж малкия, но много важен личен принос, малка макар промяна на собствения начин на живот и потребление); 2. двоен стандарт - критикуваме благата и удобствата, а сами се възползваме от тях и не усещаме, че разликата в това да притежаваш личен самолет и съдомиялна всъщност не е толкова голяма. Тук веднага ми става ясно, как напредналия технологично читател ще ме опровергае с това, че е допринесъл много за екологията, като е дал маса пари, за да смени старата и си купи толкова модерна пералня, клас А++++, която така пести енергия, вода и т.н. Хубаво, разбирам, а вие разбирате ли колко енергия и материали са похарчени, за да се измисли, изпробва и произведе тази все по-нова, все по-различна и все по-модерна пералня? И не ме разбирайте погрешно, аз също не пера на ръка. Но ... къде е разумната граница? Има ли такава? Какво можем да направим? Реално обаче! Тук и сега. Такива идеи за студен синтез и др. п. за момента са неприложими (не, че апелирам да спрем да правим опити и разработки в тази и други насоки, напротив), но да стоим, да си караме по старому и само да се вайкаме, не е никак перспективно. За нас самите и за децата ни. П.П. Съжалявам, постът ми е извън темата, но видях, че още преди това се е отклонила, затова може би по усмотрение на модераторите да се отделят последните постове в друга - нова или вече съществуваща.

Хм, Пламъче, това, което описваш, едва ли е станало против волята на съпруга ти. Все пак той е голям човек вече, всички ние сме израснали при неидеални родители, които в едно или друго отношение са се държали неадекватно спрямо нас, но в крайна сметка човек пораства, става по-самостоятелен и в един момент се отърсва от влиянието на родителите (на по-късен план дори е хубаво да приеме и прости всички техни грешки). И аз съм виждала хора, които макар и възрастни продължават да са някак зависими от волята на родители те си, но това в голяма степен е тяхна собствена заслуга - съзнателно или несъзнателно, но те не искат да пораснат, не искат да поемат отговорност, чувстват се уютно при мама, изпитват огромна нужда от сигурност и че някой ги обича въпреки всичко. Специално за мъжете има и една предразположеност - в положението, което описваш, са много по-често представителите на слънчеви знаци и/или асценденти Рак и Козирог , като Раците обичат и да живеят наблизо или направо с майките си.

Канел, стопли ме с това широкоскроено изказване, благодаря! Честно казано, като слушах новините и аз си помислих същото, но ... само второто ти изречение - явно има още много хляб да изям, що се отнася до състраданието, както и съпричастността към Цялото.

Да, Ани, права си, че старият правопис в никакъв случай не е гаранция за автентичност. Но другото - аз точно това се опитах да обясня - че не е важен само смисъла. Дори ако се гони само смисъла, може да се изтърве нещо друго, по-важно и хората не биха били така запленени и повлияни, та дори и би отблъснало някои, както се случи и с мен преди години, а не обратно. И хубаво ме подсети с преводната литература - там се наблюдава точно същото, което се опитах да обясня в предишния си пост. Всеки човек, който говори свободно поне 2 езика ще ме разбере прекрасно, ако му се е случвало да чете роман или поезия в оригинал и преведен на другия език. Не случайно не всеки, знаещ двата езика, става за преводач, особено на художествена литература, и най-вече на поезия. Попадала съм на преводи, предаващи точно смисъла, съвсем буквални и .... въпреки това неудачни, направо казано нескопосани, въобще липсва излъчването и въздействието на оригинала. Както и обратно - леко променен текста, но запазено характерното авторово послание. Струва ми се най-добри преводи правят хора, които обичат и разбират автора, дълбоко са вникнали в неговата личност и мисия.

Подкрепям това. Освен всички рационални аргументи, които са изтъкнали и двете страни, искам да обърна внимание и на едни така леко ирационални. Но ... ако сме запознати с нещата, които ни е оставил Учителя за буквите, звуците, думите, числата, знаците ... вече няма да ни изглеждат ирационални. Какво имам предвид? Заменяйки една дума с друга или дори само премахвайки един звук или втвърдявайки звука, ние вече променяме цялостното звучене и въздействие на Словото. Да, вярно, като възприето с разума, може би няма да е твърде ясно, но то не е и нужно според мен да го възприемаме (само) с разума. На мен беседите на Учителя никога не ми звучат ясно и логично, както примерно когато чета Щайнер, но определено са по-въздействащи и ми влияят неизвестно (досещам се, де ) как и то много силно. След като прочета някоя беседа, аз никога не съм в състояние да я преразкажа примерно, а да не звучи самохвално, но нямам проблем с усвояването на информация, никак даже; в най-добрия случай в главата ми остава някой лайтмотив от нея. Обаче написаното в нея се загнездва някъде дълбоко в мен и ... работи. И колкото по-автентичен е матриалът, който съм преглеждала, толкова по-ярко се усеща това. А преди много години, когато още не бях открила Учителя за себе си, попаднах и си купих една книга уж с негови мисли - толкова редактирани, извадени от контекста и т.н., че познайте какво стана - не посегнах към негови книги поне 1-2 години след това. П.П. А някои основни и важни правила и концепции мисля са предадени на достатъчно разбираем и от съвременните младежи език.

Такааа, видяхме какво се случи на 01.05.; честно казано, когато пишех горната прогноза не бих се сетила точно за това - да убият Осама Бин Ладен (виждаше се, че ще има някакво обостряне на нещата, някакъв сериозен момент ... как да се изразя - нещо като спусък за поредица от следващи събития), но в контекста на събитията именно в арабския свят в началото на тази година е логично. Сега остава да видим какво ще става през юли Моля, който има възможност, включете се за коментар.

Хм, зз нещо не мога да се вместя в анкетата; освен това не мога да разбера разликата между "твърде" малко/много и "страшно" малко/много. А категорията "нормално" си е относителна, както и да се тълкува. Какво значи нормален брой разводи? А ненормален? Какво мога да споделя относно разводите? Ами на първо място, че ако сключването на брак беше по-разумно, нямаше да има и толкова разводи. Но това няма как да стане, ако самите хора не станат по-разумни. Нелогичните и непоследователни постъпки особено блестят при развеждане и отново събиране на същите партньори (понякога без, а често и с междинни сватби и разводи или поне връзки с други хора). Разводът понякога е необходим, но ако се прави необмислено също е грешка. Често партньорите събрани в неудачен съюз имат нещичко да отработят, да научат и преодолеят именно заедно или да изкупят нещо един към друг от предишни инкарнации. Докато това не стане, разводът просто отлага задачките за по-нататък и може да се каже, че дава някакво временно облекчение (и то ако не се броят изразходените нервите около него самия и причинените повреди на други засегнати лица - деца, родители и др.п. на партньорите). Лично аз адмирирам създаването на връзки и женитба на по-голяма възраст (желателно след 21г., а най-добре - от 28 до 33) - тогава се предполага едно повишаване на разумността, както и по-добра самооценка, по-ясни приоритети ... Обаче какво се наблюдава на практика - при прехвърляне на една възраст от ... може би 35 години, създаването на дълги и стабилни връзки не се приема с ентусиазъм (говоря за хора, които не са били обвързани трайно преди тази възраст, независимо с подпис или без); за мен това се дължи не толкова на повишената разумност, колкото на нежеланието на хората за промяна на начина на живот, нежелание парманентно да се съобразяват и с още някого, нежелание за поемане на допълнителни отговорности и т.н. С това изявление не целя да засегна някого от тази категория, а по-скоро бих искала да ги насърча - първо: да не се поддават на инерцията, защото не е ясно какво изпускат и второ: рецептата за успешен брак включва по-скоро даване на максимална свобода на партньорите да живеят живота си по техния си начин, взаимопомощ, поделяне на отговорностите и т.н. Ако нямат принципни противоречия относно това кой как иска да живее и относно все пак общите неща - деца, жилище и др.п., то за развод и на ум няма да ви дойде Защо не включих думичката любов в цялото това изложение? Ами защото любовта е нужна, разбира се, но за хора, които се стремят към възпитаване в себе си на непривързване, изпитване на любов към всички и всичко, служба на Цялото, безусловна любов и т.н. е ... малко излишно. В смисъл ясно е, че любов ще има. Колкото до кратките и преходни (макар и много силни) емоции, съпровождащи едно влюбване, те по-скоро целят две неща - най-често да ни водят по кармичната ни пътека, а понякога да ни изпитат, като предложат едно съблазнително отклонение от нашия си път. А какво ще кажете за сватбите, уговорени от родителите или други възрастни родниним, при които младоженците въобще не ги питат (или само информативно)? Това е било разпространено и у нас преди време, а го има и досега в някои държави и най-интересното е, че не само разводите не са по-голям % (защото това веднага може да се обяснява с разни обществени и религиозни нагласи и забрани), ами и при анкети хората не са по-недовлни от избора, отколкото, когато сами са си избрали партньор.

Според мен през деня вземаме решения основно с разума и волята си (Слънце - воля). А през нощта се получават по-емоционални отговори, на подсъзнателно ниво. Кое е по-добро? - не знам. Може би, докато интуицията ни не е толкова добре развита, да слушаме подсъзнанието си, защото понякога разума и волята ни карат да поемем не по нашия път. Или пък един вариант е през деня да направим една специална медитация-концентрация върху поставения въпрос и да опитаме да получим интуитивно решение. Понякога е добре, когато дилемата е наистина сериозна, човек да се помоли да му бъде даден знак; обикновено се получава. Има и друго - забелязала съм, че различните зодии различно се влияят от Слънцето и Луната; водните (и донякъде земните) са подвластни на Луната, а огнените (и отчасти въздушните) на Слънцето.

Mмммм, а ако се беше родил в Бангладеш или Нигерия? Я чакай и другите континенти да погледна - какво ще кажеш за Монголия, Китай или пък в Европа примерно в Албания? Недей така, по тази логика "просто да си тръгнем" , всички (или може би по-"хитрите") ще се изнесем на по-хубавите места, а на по-неприятните кой ще остане? Или на тези кофти места ще останат два вида хора - разни скотове, примати и глупави идеалисти. Ми то най-добре да направим едни такива като резервати за тия и да ги заградим, за да не припарват до нас. А и кой ги е създал тези по-хубави места? Ами като се изсипем маса народ тип "хитри", израснали в кофти държавите, дали пък няма да развалим хубавите места? Всички сме свързани, макар и да не усещаме толкова пряко (все още); никой не може да е щастлив някъде, когато някой друг е нещастен другаде. Така че за мен този, който се изнася от някъде, просто е слаб духом от една страна и разсъждава не само егоистично (на него и на децата му да им е по-добре, по-лесно), но и ограничено, недалновидно, защото с това не подобрява общото състояние на човечеството. И Слава Богу, че има разни "глупави", дето ходят като мисионери при канибалите или на хуманитарни мисии в Сомалия и т.н. А най-"глупави" са хора като майка Тереза в такъв случай.

Ми те, физиците ще се изсмеят и на Петър Дънов ! Radita, и аз не искам да споря. Не съм и спорила, приведох само някои данни от авиацията и аргументи от физиката и химията (признавам съвсем повърхностни - мога много подробно да обясня за функционирането на реактивните двигатели, за конденза, за смесването на газове и т.н., но реших да не се разпростирам, а и нещата не са толкова сложни, достатъчен е и материала от средния курс, за да си обясни човек нещата на едно напълно задоволително ниво). Обаче този аргумент, че физиците щели да се изсмеят на Петър Дънов, не можах да разбера в каква връзка е даден. В случая си говорим за физични явления и да казваме, че физиците не разбират от физични явления е странно. Нали за физични явления говорим - в тези следи спред теб има реални, нормални химически елементи/съединения и/или вируси, а не някакви извънземни или ефирни, астрални? Или пък да не би да намекваш, че хора като Еленко Ангелов са от ранга на Учителя? Както и да е. По-добре без натиск и спор по който и да е въпрос; спирам до тук, това е последния ми пост в тази тема.

Радвам се, че си ме разбрал!

Пламъче, да си чувала, че без правила няма игра? Какво искате от децата като наоколо цари повсеместен фалш и халтура - фиктивни закони, фиктивно правосъдие, фиктивно образование, фиктивно здравеопазване, фиктивна музика (чалга), фиктивна инфраструктура, фиктивни жилища (панелни и др. коптори), „баш майстори“ на всяка крачка, фиктивни взаимоотношения, фиктивни бракове, фиктивни данъкоплатци (андрешковци), фиктивни чиновници и т.н. и т.н. Много е лесно да се извади един човек от контекста и да се критикува за „несправяне с живота“. Знаеш ли, и другото е много лесно - да се оправдаваме с условията, при които сме поставени. По тази логика, ако сме попаднали при канибали и ние ще станем такива. Аз съм убедена, че съзнанието определя битието, а не обратно. Както и обществото не може и не бива да определя съзнанието. Не, че не оказват влияние (и битието, и обществото/обкръжението), но не са определящи. По-лесно е, разбира се, при благоприятни условия да живееш и да се развиваш. Но ако няма хора силни духом, които не се поддават на условията, при които са поставени и да дърпат и другите след себе си, то обществото и битието биха стояли на пещерно ниво.

Ох, ще ме уморите направо! За съжаление, да, има практика да се държат като примати момчетата (хубаво го е казал и Алекс, и Ирина). Защо не опиташ да я поизпратиш след училище примерно; така ще може да поговорите по-спокойно, да се сближите, да разберете по-добре кой какъв е, какво харесва и какво не. Може и да не делегираш веднага чувствата и намеренията си, но когато си сигурен, по-добре го направи така, както те посъветваха - искрено, пряко и добронамерено. И не се притеснявай, ако отсреща не реагират с ентусиазъм непременно; може евентуално още да не си срещнал "твоето" момиче, а това момиче просто много да прилича на "твоето"и затова да те е привлякло.

Аааа, Мария, ами тя официалната наука твърди много неща, обаче следва да се прави разлика, кое е доказано. Разбирам, че дарвинизма, примерно, сме го учили в училище и на много места продължават да го учат, но науката има доблестта да го води като най-правдоподобната (засега), но недоказана хипотеза относно произхода на човека. Това за пирамидите също съвсем честно е вписано като работни хипотези, нищо повече.

Прав е, Светлина и Хармония. Нищо му няма на детето, не се притеснявайте. И да, явно има вече доста такива деца - моята малката и тя проявява подобни "странности" . Не й казвам че е уникална, напротив, обяснявам, че такива възможности може да развиват доста хора. И да ги използва за добро. Често се чудеше като по-малка (че и сега за някои неща), че другите някак не виждат, не усещат, не помирисват ... така, както тя може. И ме пита - ама другите защо не могат, наистина ли не могат? Аз отговарям - някои могат, някои не могат, просто си видяла засега повече такива, които не могат. За мен не е добре детето да се чувства такова странно, уникално, специално. Тези му способности са си негови, с времето/възрастта ще се научи да ги използва по най-добрия начин (надявам се).

Благодаря, но гледах вече, дали в тази тема или в една друга, някой беше пуснал нещо, дето Еленко Ангелов се опитваше да обяснява - по-големи глупости на търкалета не бях чувала скоро. Всички живи физици ще умрат от смях, а вече умрелите - ще се преобърнат в гробовете. Тези клипчета разчитат на хора, на които като кажеш няколко сложни физични термина и се впечатляват колко научно е изложението. А то може да е напълно псевдонаучно. Моля, опитвайте се да си обясните нещата, ако нещо не ви е ясно, има справочници, попитайте приятели с нужната професионална квалификация, сравнявайте и проверявайте всичко, не бъдете лековерни! П.П. Няма връзка, но ми дойде на ум, че тъй като сега има голям интерес към езотеричната литература, наблюдавам същото и в този "бранш" - значи сяда някой, изсмуква от пръстите си нещо (може да е съвсем неясно или напълно абсурдно), гарнира го обилно с езотерични термини (това аури, чакри и тем подобни) и го издава в голям тираж като езотерична литература, разкриваща дълбоки и държани в тайна досега истини. Така че горния ми апел е към всяка информация, достигнала до вас.

Съжалявам, ако някой се е засегнал, но аз и на моята майка й казвам така - не тичай през улицата като антилопа . Тя е на 76 и като по-млада се държеше доста по-благоразумно, обаче от 10-15 години е неузнаваема - навежда главата напред, не поглежда нито вляво, нито вдясно, изчаква кратко време на края на тротоара, по каква причина, не е ясно, да й дойде някак озарението явно и в един момент, съвсем неочаквано за всички (включително за мен, ако вървим заедно) хуква през улицата. Често се случва колите да са били по-далечко, докато на нея й дойде музата да пресича и аз тъкмо решавам, че си е преценила силите, защото върви бавно и затова чака, обаче като наближат - и тя тръгва ; при това не с обичайната кретаща походка. Често се е случвало тя пресича, аз оставам и я настигам след малко; понякога успявам да я хвана за ръката - въобще чудни сме . Казвам й - недей, моля те, какво искаш, някой да не успее да реагира и ти ще си отидеш направо, а той ще те излежава. Шофьорите пък наистина рядко дават предимство на пешеходците. На път за работа пеша, пресичаме на едно кръстовище на зелено с една майка с бебе в количка; пътя е хубав, прав, няколколентов, но и светофари няколко броя, за всички платна, отдалеч се вижда, че свети ярко червено за колите; обаче не - един бързащ гражданин, натиснал сериозно газта и видял, че се моткаме някакви си там на пътеката на шосето, наду предупредително клаксона и с бръснещ полет мина на червено. Аз бях по-напред и се затичах напред, майката с количката бързешком се дръпна назад, иначе щеше да ни отнесе. Включително мога да кажа, че в автомобили жените като цяло се държат малко по-джентълменски от мъжете и по-често дават предимство на пешеходци, или пускат някой да се включи в движението от някоя пресечка, или да завие, като е по-натоварен трафика. Към наблюдението на Алекс мога да добавя същото, но от Полша; била съм в няколко от най-големите градове там Варшава, Вроцлав ... в момента, в който някой пешеходец слезе от бордюра на шосето (няма значение има ли пътека или няма) и всички набиват спирачки и те чакат да минеш. Ние обаче нали сме българи, чак не ни беше направило впечатление това; веднъж се чудехме накъде да вървим и някои сме на тротоара, други слязохме на платното и се оглеждаме, колите естествено спряха, минаха няколко минути и ние изведнъж загряхме какво става. А шофьорите търпеливо чакаха да измислим, ще минаваме ли или не . Ако беше в България, първо нямаше въобще да спрат, а ако бяха спрели, нямаше да ни чакат, ами след съвсем кратко време щяха да ни теглят по една (минимум). И все пак съм оптимист. Тъй като често пътуваме по работа, забелязвам, че се наблюдава видимо подобряване на дисциплината по пътищата - дали заради радарите, камерите, завишените санкции, дали заради многото убити хора (като че ли няма вече човек, който да не познава някой пострадал от безотговорност на пътя), но по-бавно карат, по-разумно се изпреварват. Младото поколение пък видимо по-адекватно се държи като пешеходци. Напредваме по малко!

Хареса ми мнението както на kuki, така и на Божидар Нито дупките са свещени, нито запоите, а и безотговорността по празниците и не само по празниците са свещени. Просто такава е реалността ни за съжаление. И наистина е хубаво да се съобразяваме с нея. Не за друго, ами просто защото нямаме друга реалност. Данъците ни потъват в джобовете, включително на наши близки, съученици, съседи, приятели, които сме имали неблагоразумието да изберем да бъдат кметове, общински съветници ... въобще от президента и министър-председателя до последния чиновник, участващ в управлението. И най-лошото е, че ако следващия път изберат нас или други наши роднини познати, то и ние, и те също ще се изкушим/ат и ще крадем/ат. Пък и се чудя колко ли хора декларират абсолютно всичките си приходи, в пълен размер, за да платят реален данък, а не някакъв по-малък Не знам колко % от населението би понесло изкушението, а понякога и бруталния натиск (чувала съм история, в която е било заплашвано семейството на човек, отказал да се поддаде на корупция) на корумпираното ни общество. И съм съвършено съгласна с Vespertine, нямаме никаква култура на движение - нито пешеходци, нито шофьори (нормално, повечето са и такива, и онакива). Тъй като често гледам положението ту от едната, ту от другата страна на барикадата, просто не мога да обвиня само пешеходците или само шофьорите. При шофьорите има чудни изпълнения, които едва ли се срещат при по-дисциплинираните нации, да се изпреварва отдясно или да си кара баааавно в най-лявата лента, да ти сече пътя, да не спира на стоп, ако другите коли не са твърде близо, да не говорим, че пешеходните пътеки най-често просто не биват забелязвани. Пешеходците пък щъкат ту на тротоара, ту на шосето (за по-напряко, естествено), светофарите за тях сякаш не важат, ако колите са по-далечко и т.н. И което е най-странно, но най-неангажираните и небързащи за никъде хора - пенсионери или хора с някакво увреждане са най-нетърпеливи и непредпазливи, а точната дума е безотоговорни - както си стои на тротоара и изведнъж се спуска като антилопа да пресича (ясно ви е, че антилопата е с артрит и/или бастун), не поглежда светофар, не се оглежда за преминаващи коли. Като се кача в колата и кара мъжа ми, само да видя отдалеч такъв човек и имам дежурна реплика - Внимавай, пенсионер! Една млада жена преживя страхотен стрес, след като пред очите ми в една малка квартална уличка, карайки много бавно с 20-30км/ч, минавайки покрай една възрастна пешеходка, която изведнъж, както си стоеше мирно и кротко на тротоара, реши, че ще пресича, разбира се, без да се огледа и буквално слезе върху колата. Жената наби спирачки, спирачния път е бил около 10-20см, но на бабата толкова й трябваше, колата просто едва я побутна, колкото да загуби равновесие и да падне и ... счупена ръка ... после каза, че ще съди шофьорката Като дете в една много гъста мъгла пътувахме семейно с колата, баща ми, професионален шофьор, с много опит и в такова време кара много бавно, на всичко отгоре влизаме в едно село, намалява още и .... изведнъж от мъглата изниква фигура и се пльосва на предния капак отстрани. Пак набиване на спирачки и 10см спирачен път, защото човека така и си остана да си лежи на капака отстрани, дори не можа да залитне, толкова бързо спряхме. Баща ми излиза ужас'ен и какво да види - човека си спи , там, върху колата ни. В това време от мъглата изскача една баба и започва да дърпа, бута и чумосва пияния си мъж, къде бил тръгнал кьор-кютук пиян, да пресича, в мъглата, подбра си го към къщи, а на баща ми казва - момче, извинявай, ти много се изплаши, чакай, ще ти донеса да си пийнеш вода ... Та ей такива неща. А най-много ми настръхва косата, като видя велосипедист - значи тези хора си мислят, че са някакъв хибрид между пешеходец и автомобил и за тях кой знае защо важат правилата за движение ту на едните, ту на другите, в зависимост какво им изнася в момента.

Ако нещо е интересно, то това е начина, по който си поставил въпроса. За да отговори някой на него, би следвало първо той сам себе си да брои за духовен.