Диана Илиева

Извинете, ама вие двамата запознати ли сте със ситуацията, познавате ли участниците в нея? Как успяхте набързо да се ориентирате и да напишете такива категорични съвети?!

Нещо не успявам да публикувам отговор в тази тема, все излиза отрязан. Та само с 2 думи - Марсин, не знам да има професия и фирма, където човек да взема отпуската си изцяло по собствено желание. Дори и въпросният шеф не може да почива тогава, когато на него му се иска; и той, и работниците/служителите работят тогава, когато има най-много работа и почиват тогава, когато е най-слаба дейността на фирмата. Това не са капризи, а естеството на дейността, която сме си избрали.

Скоро научих от приятели за пирамидата в с. Спасово. Някакви впечатления от там?

Ами какво отношение - съвсем нормално отношение, според мен. А какво отношение имаме към дърветата примерно? Е, същото е. А кое е грях? (че да си дойдем на думата ) Пък иначе човек си прахосва не само парите, ами и много други работи, да не кажа и живота като цяло. И тогава вече наистина може да си мислим за грях (каквото и да имаме предвид под това). Количеството на парите в живота ни зависи от много неща, но основното е какво количество ние си позволяваме да имаме. Но е важно какво действително си позволяваме, а не какво искаме/не искаме, колко мразим/обичаме да нямаме/имаме пари и др.подобни; тези неща са само емоционалната украса, а другото е действителната ни заявка за ресурс, който се предполага, че можем (в състояние сме) да употребим подобаващо.

Да, но в "цитирания" текст (нека не забравяме, че текстът е цитиран по памет) съвсем явно се придава разумност на Любовта, щом се претендира, че Любовта може напълно да замести разумността на Мъдростта. Щом най-безумната Любов се приема за по разумна от нещо друго, как може да се отрече разумността в Любовта? Разумът е функция на Мъдростта и именно затова смятам, че е абсурдно да се говори за това, че Любовта може да замести Мъдростта. Да я допълни - да, но в никакъв случай не може да я замести. ... Да, много хубав пост на Григорий, съгласна съм с това: а предложението му е интерсно, обаче се чудя - кой може да стане такъв сътрудник Колкото до коментарите тук - Стан, за мен не е очевидно, че се придава някаква разумност на Любовта, това си е чисто твоя интерпретация; също така говориш за заместване или допълване, а замислял ли си се за обхващане на нещо от друго нещо. Ииии ... според мен тук ще ни е трудно с обичайната логика да обясняваме/коментираме нещата. Което впрочем се отнася въобще за Словото.

И каква е разликата според теб, Пламъче? Щото аз не виждам такава.

A за някои потребители мога да кажа, че са си избрали по-подходящ по звучене ник, отколкото е истинското им име Включително в случая на мен повече ми харесва Мона Но, в крайна сметка е нормално това, все пак човек сам си е избрал ник-а, а името го е получил при раждането си (често и преди него), включително често като пазарлък между няколко поколения роднини. Има го и обратното - видимо неподходящ ник. Предполагам, че в повечето такива случаи ник-ът е пожелателен. Интересно е, когато някой си избере ник от типа на "глупак", "наивник", "невежа", "неука непозната", "невротичка" ... , а има и други, не непременно негативни, които определено могат да дадат невероятно поле за изследване на психолози и психотерапевти.

Пламъче, примера, който дадох е само един от многото разновидности на ситуацията, която разглеждаме. Също така не съм казала, че непременно това момче е по-щастливо или каквото и да е "по", след като е станало изпълнителен директор на клон от мултинационална компания - не ме разбирайте погрешно. Просто баща му все бърза, все намръщен, недоволен, майката и тя (определено е чувало и разговори в този дух между родителите си), а съседът усмихнат, спокоен, не бърза, уважаван от другите, между другото и любезен, а не някакъв надут, всеки път заговаря при среща момчето, макар и с реплика-две и накрая все поръчва "И да донесеш шестица от училище!" и ... това момче само си каза (много по-късно, вече мъж), че е искало да стане като съседа, а не като родителите си. А обратни примери, като този, който си дала, има много. Но ... ти сигурна ли си, че децата харесват живота на майка си и я уважават? А наказанията и нравоученията ще помогнат още по-малко, да не кажа, че по-скоро ще имат обратен ефект.

Децата не четат произведенията от училищната програма, защото за 90% от тях тези книги са неподходящи. Идеалният вариант е за всяко дете да се изготви индивидуален списък с литература, но поне за момента не виждам как може да стане (макар че е лесно - всеки учител, преподавал на децата в продължение на година, би могъл да предложи подходящ списък за всяко от тях, но ... нито би имал време, нито някой ще му плати този допълнителен труд, нито някой ще му позволи да го направи, дори и на доброволни начала). Иначе за всяко дете е различно - това зависи както от собствената му предразположеност, така и от примера на семейството. Тук се извинявам, че ще засегна някои родители, но примера на семейството децата възприемат само тогава, когато вашите деца ви усещат наистина като модел за успешен възрастен, като пример да станат подобни на вас самите, като пораснат; ако децата не харесват особено начина ви на живот и реализация ви, вие не сте пример за тях, дори напротив, ако силно не харесват - вие сте антипример за тях. Точно това обяснява, как някои деца от нечетящи семейства стават силно четящи. Обаче ... никога не е късно да върнете уважението на децата си и тогава ще се учудите, че те много бързо "обръщат курса", защото неизбежно са попили всичко това, на което са били свидетели, докато са растели. Един пример от преди 30 години - имам познати, момче с баща шофьор на камион, майка - счетоводителка със средно образование, у дома им - 10-15 книги; съсед - с висше образование, генерален директор на голямо предприятие. Момчето сутрин, отивайки на училище, всеки ден вижда следната картина - баща му с работни и изцапани със смазка дрехи бърза угрижен с един сандвич в найлонова чантичка, да не му се кара шефа; съседът излиза без да бърза, усмихнат, с костюм, вратовръзка и дипломатическа чантичка, която подава на чакащия го шофьор, който почтително го поздравява и му отваря вратата на волгата. Картината се допълва от свилата устни майка, която е амбициозна и видимо не одобрява ниския обществен статус на бащата. Е, това момче ч'ете много книги, има 2 висши образования и в момента е изпълнителен директор на голяма чуждестранна компания у нас . Има, разбира се, и обратни начини за постигане на желаната цел - това момче можеше да не чете и да не учи, а да стане примерно мафиотски бос (особено ако съседът също е бил такъв, а не директор на предприятие).

Флуоридът е доказано токсичен. Вече (нали ви прави впечатление, че от известно време не се хвалят с него в рекламите, не предписват на малките деца флуоридни хапчета за здави зъби и т.н.). Въпреки това много фирми продължават да го влагат в пастите за зъби; освен него в повечето пасти има и парабени. Мога да препоръчам билковата паста на Хималая. За кървящи венци (от опит) - сутрин на гладно жабурене с една лъжица олио или зехтин, в продължение на 10-15-20 минути (колкото издържиш) и така поне няколко седмици редовно; "отработената" мазнина се изплюва задължително и след това устната кухина се изплаква добре няколко пъти. Зъбите да се мият със средно твърда четка или дори с мека, докато не е отшумял проблема. За по-трайно лечение е добре да се прегледа темата - Емоционално състояние и болести

Да, има го и този момент, примерно служителите ми не отказват поръчки, дори когато са много дребни и незначителни и понякога ме затрудняват с нерентабилни доставки (транспортът вече е доста скъп). Но тук вече е въпрос на интелигентност - обяснила съм как стоят нещата и те се научиха да определят на клиентите разумни срокове, защото наистина някои клиенти се опитват да се възползват (но, колкото и да е интересно, те са малцинство ). Служителите ми се чудиха и на това, че не горя от желание да спечеля всички, на 100%, за свои клиенти - но то не е и нужно; по законите на привличането и отблъскването всяка фирма се сдобива с клиенти, които й "подхождат". А въпросът наистина е актуален - според мен всички фактори, които си изброил, съществуват, но хората са мотивирани да не работят, най-вече когато не виждат смисъл в това, което вършат.

Много ми хареса написаното от Орлин. Струва ми се, че много хора са убедени в това, но само на теория. Когато дойде ред до практиката, казват точно това - "на социален план има нужда от ред и конкретни действия". Аз смятам, че и на социален план е същото, както на вътрешнопсихичен . Обаче ... малко се страхуваме, че губим контрола и ... затова се опитваме да наложим ред; насила (например със закони и органи, които ги гарантират), т.е с борба. Другото е, че понякога нещата стават малко бавно и не са така очевидни, че има ред, когато този ред не е наложен умишлено и силово. И все пак - сещам се за следния експеримент: супермаркет в беден квартал, където са въвели самотаксуване на стоките (без касиери); при ревизията в края на месеца намерили в касите малко повече пари, отколкото трябвало да има според продажбите и една бележка - не ми достигнаха 1.20, ще ги донеса в края на седмицата, подпис, дата В супермаркетите сами си избираме, претегляме и маркираме плодове, зеленчуци; въпреки камерите сигурно е лесно да си сложим повече в пликчето, но не съм забелязала да има такива опити (е, може и да има, но са прекалено малък процент) Проявеното доверие поражда доверие, проявената любов, поражда любов ...

Всички сме убедени, че хомеопатията работи. И че е много мощно средство. Обаче не съм съгласна, че това е най-важното. То и ядреният взрив работи, и е мощно средство Мисълта ми е, че с едно мощно средство следва да се внимава, да се прилага предпазливо (предимно по-ниските потенции), само при сериозна нужда и само от много добре подготвени специалисти. Защото, както може да действа мощно оздравително, така и може да действа мощно разрушително. Дъга, точно това ми направи впечатление и на мен, макар че не го изказах така директно - не зная с каква потенция е бил Сулфура, обаче е "пипнал" директно чакрите, което, както казваш и ти, не винаги е повод за радост.

Съгласна съм с това, с учител наистина е по-лесно. И вече се замислям, дали учителят не се разделя умишлено с учениците. Затова в един по-преден пост попитах: Но мисълта ми беше, че без учител не можем да прекрачим напред (или поне е много трудно). Като аналогия си представете дете, отгледано от животни, дете, живяло изолирано; също кое обучение е по-лесно и по-ефективно - очното или задочното, защо и при задочното все пак най-често има макар и по-кратки очни срещи, като на очните обикновено са застъпени най-вече практическите упражнения, изпит от учител и т.н. Към Благослава - Знаем, че и преди хиляда и преди 2 хиляди и преди 3 хиляди и т.н. години е имало посветени, дори велики посветени; като какви се прераждат те следващият път? (извинявам се, че излизаме от темата, ако желаете, може да обсъдим това в друга подходяща).

Търси? А дали не е по-точно да се каже, че ни изчаква. Подобно на един градинар, който прибира плодовете, след като забележи, че са узрели, но самите плодове са си в градината. Дали когато излъчванията на човек станат достатъчно светли и чисти, дали това не служи за знак към Учителя, че ние сме узрели за нова степен на по-пълноценни отношения с него? Но от наша гледна точка, може да се каже, че работейки върху себе си, ние търсим учителя. Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това. Не съм сигурна дали е по-точно. И пак да уточня - аз говоря за учител с малко "у". Работата върху себе си е другата спорна точка, очевидно. Аз съм на мнение, че ние не можем да променим твърде много себе си, без помощта на жив учител. Това, което най-често правим, е да се осъзнаем до нивото, на което сме стигнали в предишни животи; това става, като отхвърлим наложени изкуствени стереотипи, модели, убеждения от страна на съвременното общество, семейството и др.п. Постигайки това, ние обикновено сме много доволни, животът ни така някак се разчиства, подрежда (поне до известна степен), започваме по-добре и по-реално да виждаме нещата (спрямо преди, разбира се, кой докъдето е стигнал). И ... мислим, че сме се развили напред, че сме постигнали развитие, но не е така. развитието тепърва предстои оттук, нататък; а понякога не се осъществява въобще. А изречението "Той си е с нас, но ние не осъзнаваме това." не можах да разбера. Кой е с нас, учителя ли? Как е с нас? И кой именно учител? В общия случай човек може да има няколко живи учителя през живота си. П.П. А, много ми хареса това на jul: "Изобщо наличието на каквито и да е напъни, усилия = насилие говори за една малка вероятност да разпознаеш на първо място себе си."

А какво по-точно снимат тези аура-камери? Емоционалното тяло ли? Ако е това - то по него не могат да се правят точни заключения за здравето на човека. Обаче това на снимките е странно като аура-излъчване (и на първата, и на втората снимка), изкушавам се да кажа, че не е възможно дори, но знае ли човек. Също не зная защо се прави извода, че втората снимка показва по-добро състояние на жената - ами там ясно се забелязва (ако аура камерата работи добре и адекватно пресъздава цветовете на чакрите), че чакрите са дори в по-лошо състояние от първата снимка - и като цветове, и като взаимообмен. Към Станимир - ясновиждащите определено могат да се съсредоточат към етерното, астралното и т.н. излъчване на човека, излъчването на чакрите и др., не ги подценявай. По ми е интересно какво снима тази камера

Точно така е. Учителят търси нас. И той ни разпознава. И дава ясни знаци, че е учител. П.П. И това, което казва Божидар е така - желанието да срещнем учител, пречи да го срещнем. Има и още нещо дето би могло да попречи обаче - мисълта, че знаем добре (вече) много неща, че напредваме добре без учител и тем подобни. И ... - "рецептата" да срещнем жив учител (ако въобще има такава) е следната - ако успеем няколко години да не мислим за никакви учители, постижения и т.н. Ама наистина да не мислим, да сме напълно откъснати от такива мисли, желания (по-лесно е, когато сме твърде заангажирани с друго, а най-лесно е, ако това друго е някакъв сериозен проблем - наш или на много близки нам същества). А същевременно да се стремим да вървим в пътя на доброто. В момента, в който стигнем до извода, че ни е нужна промяна, че ни е нужна помощ, за да прекрачим в друг етап ... - учителят се появява. Ако се замислите - това, което описвам, е много подобно и на момента, когато сте срещнали/прегърнали учението на някой вече нежив/невъплътен в момента у(У)чител.

Що да е спам, точно по темата си е. И аз се чудех за какво точно иде реч. От последните обяснения на Донка и Ани още повече се убедих, че по-скоро става въпрос за учители, с малко "у". И затова се опитах да поведа темата натам. А нуждата от жив учител е твърде съществена, но не смятам да убеждавам никого в това.

Хем съм съгласна с Божидар, хем не съм. Вярно е, че болният човек не може да бъде добър. Обаче ако се излекува тотално, то той няма да е вече на ниво ученик, ами направо ще е станал учител (ако не с голямо, то поне с малко "у" ). Ииии ... как, по какъв начин ще се излекува болният? Ами тъкмо като започне да се усъвършенства и хармонизира. А кой да му каже как и какво, кой дискретно да му показва правия път, когато залитва насам или натам? От друга страна е съвсем прав, че учителите не са наредени в редичка, и тези с малко, и тези с главно "у" (и тук може би аз да ви попитам - А бе, защо пишете и говорите все учител с главно "у"? То тези с главно "у", са толкова малко и толкова е малък шанса да срещнем такъв - поне ако е това, което аз си мисля, че влагате в понятието Учител.) Обаче тъкмо болният е на ред да започне да се занимава с езотерика; колкото е по-здрав (и не само здрав, ами във всяко едно отношение хармонизиран с всичко наоколо - какво имам предвид: на такъв човек не му се случват "случайни инциденти", не го крадат, напротив, ако загуби нещо, то бързо му го връщат, нуждите му "случайно" се уреждат тъкмо навреме и ред подобни) един човек, толкова е по-напреднал в езотериката, дори и той самия, нито другите около него да смятат така. Въобще като се каже езотерика и хората си мислят, че е това е някакво специално обучение в нещо като тайни, магични действия, разкриване на някакви тайни, природни и духовни сили. А който действително се е занимавал и е напреднал в езотериката, ще каже нещо съвсем различно. Първо никой на никого не може да обясни или разкрие някакви тайни сили, ако те не станат достъпни за самия човек, а това се получава само, ако е напреднал в развитието си. Второ напредването става с развитието на търпение, смирение, благоговение и др. подобни качества, които за средностатистическия човек изглеждат доста встрани от "предмета на езотериката" . А учителят? Учителят просто ни вижда и ни (по)казва (по един или друг подходящ за всеки от нас начин) - спри, не се върти толкова в ежедневната въртележка, не бързай, нещата се случват по най-подходящия начин и без да галопираш по цял ден, развий в себе си търпение; след това ни (по)казва смирението и т.н.

Не зная какво значи "истински Ученици", особено пък с главно "у". Според мен всички сме ученици. Сега доколко сериозни, последователни или обратно - несериозни, това е друг въпрос. В кой "клас" на обучението сме - също. Затова и учителите ни са различни. А понякога дори не разбираме, че някой е бил важен учител за нас през определен етап в живота ни. И все ми се струва, че е илюзия това, дето някои си мислят, че те или някой друг човек е във ваканция през настоящия живот. Според мен съдбата неумолимо ни тика да си се учим, понякога по-незабележимо, друг път доста драстично и очебийно ... Та ... споделете за вашите учители

А аз кой знае защо въобще не се притеснявам, как ще разпозная един Учител; там нещата са доста по-ясни, просто човекът има такова излъчване, че всички хора успяват да го усетят. Много по-проблематично според мен е да разпозная един учител; и това ми се струва не по-малко важно, най-малко защото учителите са доста повече от Учителите и е много по-реално да срещна на живо учител, а не Учител. А без жив учител до себе си човек доста се лута (според мен), опитва напосоки и дори кой знае какви може да насътвори. Така че, ако нямате нищо против, да обменим малко опит по разпознаването на жив учител, с малко "у" - имали ли сте, как сте се срещнали, какъв е бил, веднага ли го разпознахте, как, с какво ви помогна, разделихте ли се след време, защо, срещнахте ли друг и т.н.?

Само нещо да допълня, макар че виждам, че е трудно смилаемо - ако човешката воля иска да убива, не само, че ще бъдат убити само тези, които влизат в "сценария", нещо повече, тя ще успее да се прояви, само ако Божествената воля допусне това. Ако Божествената воля не допусне, то стават именно тези уж случайни взривявания на бомбата още докато я правят или още в ръцете на терориста или ако е заложена с механизъм на взривяване - по-рано или по-късно, така че да причини само материални щети, без да има засегнати хора. Дори и по време на война стават уж случайни грешки в бомбардировките и пропускат целта или убиват своите. Но дали са случайни? В този смисъл пак ще повторя - геноцидът от чисто човешка гледна точка не ми харесва, разбира се, но вярвам, че е допуснат от Божията воля по една или друга причина. И както казва braman - ами участта на нашия народ да не би да е лека също, ние не сме ли били подложени на геноцид векове наред?! Станимир, аз уважавам твоята воля да напуснеш дискусията, въпреки че не получих от теб отговори на много въпроси към твои твърдения - например къде липсва Божия промисъл, както и какви са тези обстоятелства, за които пишеш така категорично:

В действителност за да даде семенцето плод влиза в действие огромно режисиране, просто ние не се вглеждаме и не вникваме достатъчно в процесите (пък и не можем, все още). Обаче ми стана интересно другото - Кой посява идеите в причинния свят? И отговор на въпроса - на Земята е възможно не всяко събитие да е точно според Божествения сценарий, но никой от нас хората поотделно, нито пък цели народи имат по-силна воля от Божията воля. И ако някой реши да реагира не "според плана", то Божествения промисъл бързо и ефективно неутрализира неуместната "самодейност". И въобще не подценявам въпросната самодейност, но просто тя си се трупа на нашата си сметка само и не е в състояние да "събори" Божествения промисъл. В този смисъл и въпросът ти: Бих отговорила така - да, винаги, докато съм важна за осъществяването на Божествения промисъл или с други думи докато Бог смята, че ми е рано още да си отида от този свят. Както и на въпросите на Ани - да, ако видя, че става нещо и аз бих могла да помогна, да, ще помогна, защото може би не случайно съм там, може би точно аз съм изпратения на точното място и в точното време човек, за да се осъществи Божия промисъл (примерно да оцелее детето). Тук се сещам за оня виц, за наводнението и за вярващия, който се молил Бог да го спаси, минали три лодки с хора, но той все не се качвал на тах и след като все пак се удавил, после попитал Бог защо не го спасил, а Той му отговрил - помниш ли, че минаха три лодки; е, Аз ги изпратих при теб. Но няма смисъл да се тюхкам, ако не съм била там или не съм могла да помогна. Знам, че е трудно, особено ако става дума за близки хора, но и за непознати също. Та в този смисъл - да, геноцид има, но той е допуснат да се прояви. И да, народите си сърбат кашата често целокупно. И също да, загиналите при инциденти, включително земетресения явно се отсяват доста прецизно, дори и на нас да не ни изглежда така. А това тук е интересно твърдение: Значи законите не са създадени. А Бог създаден ли е? Може би законите са създали Бог, щом законите стоят над Божия промисъл? Въобще кое за теб е Бог, кое цяло и абсолют?

Ами има ред, но той е много по-естествен от това, което си представяш. Никой не е писал правилата и законите по които се движи света, нито може да ги измени. Те просто изразяват същността на съществуващото. Преди всичко е необходимо да разберем в какво се състои този промисъл, т.е. да не го търсим там, където го няма. Тук нещата отново опират до това да се различи кое е поставено от Бога и кое не е. Защото ако поставяме всички събития под общ знаменател, като произтичащи от Бог, то това би означавало хората да не правят нищо. Това би било точно, ако говорим за процеси, но не и за конкретни събития, или поне не за всичко събития. Т.е. за да осигури моята свободна воля, Бог ще отнеме свободната воля на всички останали, които ще се окажат на мястото на взрива? Нещата не са толкова прости, а със сигурност ще има и много пострадали не по кармични причини, а просто поради стечение на обстоятелствата. Аз споделям убежденията на Божидар и braman. Но, това не ми пречи да чета и размишлявам върху други гледни точки. Обаче няма как да не ми направят впечатление твърденията, които съм оцветила в червено. И се замислих - има ли и кои са тези неща, които се случват извън божия промисъл, по стечение на обстоятелствата? Какви са тези обстоятелства? Къде липсва Божествения промисъл, че да не го търсим там, където го няма? И всички тези възражения, Стан, си ги направил под цитатите от беседата на Учителя, който този път е назовал всичко много конкретно и пряко, а не някак отвлечено, иносказателно. Разсъждавайки, мога да се съглася, че законите, по които се движи света не са написани от никой, но определено са създадени от някой и щом е така, сигурно могат да се променят. А ако все пак и ти си на мнение, че има закони, по които функционира света, то там ,където би липсвал Божия промисъл, логично е да липсват и въпросните закони. Да, ние хората правим много неща, но всички те са продиктувани от мисли, чувства, желания, които сам Учителя казва, че са индуцирани (така да се каже) отвън. В такъв случай дали нашето правене, което дори не е продиктувано от нас самите, може да промени и то съществено Божия промисъл? В какво се изразява свободната ни воля? Всичко това ме навежда на мисълта, че свободната ни воля се проявява и има главно значение за нас самите, защото ние всъщност сме свободни да реагираме, както искаме (т.е закостеняло, твърдоглаво, на пук, или осъзнавайки нещо, или разумно, мъдро), но постъпките ни бързо и своевременно биват неутрализирани от всеобхватния и мощен Божествен промисъл/воля, а последствията остават само в нашата сметка във вид на карма и степен на развитие/усъвършенстване. И относно примера, който си дал - всички пишещи тук сме поне средно интелигентни хора, няма смисъл от такова елементаризиране или може би ирония (имам предвид свободната воля на тротоарните плочки ), но моя отговор може и да те изненада - не, няма да се нараня заради гравитацията, а именно по волята на Бог. И не, че гравитацията не съществува, но напълно във възможностите на Божията воля е да ме спаси от нараняване или обратно. В тази връзка мога да разкажа нещо: синът на колежка на майка ми, малък 6-7-8 годишен, живеят на 7-8 етаж, играе му се и често вместо да слиза по стъпалата, ползва перилата за пързалка. Веднъж обаче, тръгват да излизат с майка си и докато тя заключи врата, той се мята за пореден път на перилото, но се изплъзва и започва да пада в огледалото (това е празното място между раменете и площадките по средата на стълбището) от 8 към 1 етаж. Детето е толкова същисано и толкова бързо става всичко, че чак няма време да извика. Майката се обръща, колкото да мерне, как той пропада надолу и също не успява никак да реагира, дори с вик. И сега - развръзката. На площадката на първия етаж, точно до перилото стои съсед, едър, здрав мъж и разговаря с някой друг, поради което не чува и не вижда нищо, но нещо го накарало да протегне ръце и ... хваща детето (слава Богу дребно и слабичко), което пада като снаряд отгоре. Чак след секунди майката е в състояние да писне отгоре; съседът и той чак тогава разбира какво точно е станало и виква отдолу, че всичко е наред. Е, това чий промисъл е? А интересното е, че с това дете често се случваха такива подобни неща. П.П. Сетих се за още един подобен случай, този път дори с пряко проявяване на свободната воля на група хора. Действието се развива в Студентски град в София по време на моето следване. Арабите още тогава си бяха голяма мафия , имаха си групички, със строга йерархия и тартор и повечето от тях още по соц. времето се занимаваха с търговия на черно, като се започне от дънки, мине се през валута и се стигне до наркотици. Е, едно арабче нещо беше сгафило или не е искало да играе по правилата им, та явно са го нарочили и проявявайки свободната си воля съвсем съзнателно го изхвърлиха една нощ от 6 (или 8 не помня точно) етаж на общежитието. Обаче за негов късмет точно под мястото на свободното му падане към земята се случват гъстите клони на две дървета. Отърва се с малко охлузвания само. Въпреки гравитацията.

О, след тези пояснения от Орлин и Ирина вече ми се поизясниха нещата, благодаря! Орлине, под ние, разбирам хората неспециалисти, които ако не са настоящи, но са някакви потенциални клиенти/пациенти. А се интересувам, първо защото ми е интересна психологията (на времето дори се чудех дали да не кандидатства нещо, свързано с нея), второ - една моя стара и много добра приятелка има вече дълги години проблем с някаква разновидност на агорафобия, че и други неща (дълго е за обяснение), от които периодично получава панически атаки и отделно дето не може да си позволи да прави разни неща - примерно да отиде на планина; разговаряли сме, тя е опитвала много неща, включително психотерапия, но мисля без хипноза, за съжаление всичко без резултат. А склонноста към зависимост от нещо дали няма да се преобразува в нещо друго, ако, така да се каже, малко механично я шунтираме в психиката на човека? Включително да се соматизира?