Диана Илиева

Е, чакай сега, ти проявяваш добронамереност, Ок, но откъде следва, че трябва да се върне добронамереност и то непременно от посоката, където я изпращаш? То така никак ли няма значение според теб към кого я отправяш тази добронамереност? Наистина имаш необосновани очаквания. Човекът отсреща реагира така, както може, толкоз. Поговорката "Каквото повикало, такова се обадило." е вярна на 100%, само що се отнася до отговора на Абсолюта спрямо теб. Иначе - не винаги.

Защото и шестимата потвърдиха, че само Бог може да помогне. Обясниха ми, че само вярващите ще бъдат спасени. Аз казах, а какво ще стане с добрите хора, които са атеисти, но вършат добри дела. Те вкупом отговориха, че ще бъдем спасени не толкова чрез дела, а чрез вяра по благодат. Повярвай ми, попаднах на съмнителни и луди хора. Разбирам те, мисълта ми беше друга - някои хора тръгват от много ниска кота и тези дори и фанатични разбирания, дори и някак натрапени добродетели, все пак им идват в плюс. Към Стан - да, често се чудя и аз, някаква сляпа и безрезервна вяра ли е все пак това или упорито желание нещата да са такива, каквито са ни представени и каквито искаме да са. Има и друго - много хора попадат в такива религиозни общества по причина, че се чувстват аутсайдери спрямо тяхното обкръжение. Една такава общност обикновено е много задружна, подкрепят се ... Споделянето на някои дори абсурдни разбирания е необходимо условие да си "един от тях". Дори и разума да казва друго, такъв човек има подсъзнателна бариера и отказва да разсъждава логично по върпоси, касаещи убежденията на религиозната общност, която е избрал, защо това автоматично го заплашва отново да стане аутсайдер.

А, защо? На някои от тези хора сигурно пречи, но на други дори помага. Зависи човекът какъв е, от къде тръгва ...

Забелязах, разбира се. И ти отговорих в същия дух - че е напълно възможно иначе щях да кажа: сигурно е. Пък и ти предложих потенциална причина - това, че евентуално нямаме свободна воля, не означава, че сме ненужни. Защо - обяснила съм, но ще повторя. Защото можем да събираме опитност и само като поставени в определена роля, без да можем да я променим, а само като изпитваме на собствен гръб това, което се случва с нашия "герой" според сценария. А докато не сме го преживели, не можем да разберем, не можем да научим. Ето примерно ти може много да четеш, слушаш, гледаш и т.н., как на нечии родители детето умира съвсем малко. Но колкото и да им съчувстваш, да съпреживяваш и т.н., е, няма да е същото, ако ти сам не го преживееш. Мисля достатъчно обстоятелствено съм се изразила в тази посока в горния ми пост. И тогава, когато нашата душа е събрала пълната гама от преживявания, събрала и осмислила, затвърдила, то тя несъмнено става разбираща, става зряла, става мъдра и тогава вече, израснала и помъдряла, може да поеме други по-сложни задачи и отговорности. Дали е така със сигурност - все още не знам; просто ти го предлагам за размисъл.

Знаеш ли, човек често бърка, когато започне да тълкува нечие поведение, особено, когато се касае за хора, към които не сме безразлични, тогава всичко се изкривява от нашата пристрастност, нашите желания и т.н. Защо не поговориш открито със съпругата? Но не така да я разпитваш нея - как се чувства, или защо изглежда сърдита, безразлична и т.н., а по-скоро й разкажи за себе си, така, както разказваш на нас: че ти тежи нейното хладно отношение, че ти е трудно да понасяш сърденето и би искал отново да бъде както преди, че допускаш, че може ти неволно да си причина за някои от тези нейни настроения, но не разбираш какво точно и ти се струва, че не заслужаваш такова отношение ... Въобще както ти го усещаш и разбираш, но говори предимно за себе си, не за нея! За твоите чувства, за твоите усещания, за твоите желания да се смеете и шегувате заедно и т.н. Нека не се чувства нотка на упрек или забележка към нея (макар че ще ти бъде трудно); коментирай нещата така, все едно нейното поведение е даденост, а ти разказваш за това, как се отразява то на теб самия. След един или няколко такива разговора или ще се разбере за какво иде реч или тя ще отбягва разговора, няма да отгаваря нищо конкретно. В такъв случай пак пиши, защото вариантите са основно два, да ги изкоментираме.

Клетките, изграждащи нашия организъм свързани ли са или не са? А последното изречение - липса на заблуди при мен или липса на заблуди при Цялото? Знаеш ли, много лесно раздаваш едни категорични становища - това е заблуда, това не е заблуда и то без никакви обяснения. Ако на теб ти изглежда очевидно, за другите не знам, но поне за мен не е. Та ако искаш да те разбираме, обоснови се. Станимир е прав, че тук може би сме събрани хора, които имаме по-различно разбиране за нещата. Но, поне за себе си пак, мога да кажа - да, отворена съм към други гледни точки, но нека тези гледни точки не са така - хоп, от въздуха. А твоите думи (те може би не са твои, а прочетени например от някоя източна школа, но тогава би било коректно да се позовеш на източника) звучат така, все едно си напълно наясно с Цялото. Обаче аз само като чуя такива антропоморфични съждения от типа "Когато Цялото реши ..." и ставам скептична. Не съм много наясно с това Цяло, обаче съм убедена, че то не "решава", просто защото при него нещата се базират на заложените закони (няма и изключения, каквато максима се шири сред нас хората, че "Изключенията само потвърждавали правилото/закона.) и такива неща като избор и решение не съществуват за него.

Да, съгласна със Стан. Ииии ... защо се осланяте на преводачите, можем и сами да размислим. Настъпването не води непременно към победа, затова преходът е логически неиздържан, както правилно беше отбелязано.

Ето, за това си говорим. На практика е напълно възможно всичко да се случва по необходимост, както казваш. И това по принцип също би било достатъчно добро упражнение/опит за нас. Според мен всеки от нас през животите си преминава през всички възможни ситуации и състояния; вкл. и тези, които ще шокират (не за друго, ами просто защото вече е преминал през тях) всеки средностатистически съвременен човек - имам предвид, че най-вероятно всеки от нас е преживял живот, в който е бил убиец, друг (или същия), в който е бил жертва на убийство, живот, в който е бил крадец, в който е бил учител и т.н. и т.н. Просто както никой не може да се научи да плува само от обяснения, как се прави това, така и никой не може да разбере какво е еди какво си, ако сам не го е преживял. Е, от един момент нататък може би е възможно да се учим и само от чуждите грешки, но ... не съм съвсем убедена в истинността на тази мисъл. Та, мисълта ми е, за душата ни е достатъчно да разбере/научи, как се чувства човек, който е убиец, как - като жертва на убийство, как като крадец и как като този, когото са обрали и т.н. и т.н. Събрала достатъчно опитности, тя може да изпълнява по-сложни задачи и вече няма да се "изкушава". Паралелно с трупането на опитности, развиваме ума, след това идва ред и на волята. Те, заедно с всички опитности, ще ни позволят в бъдеще едно напълно съзнателно изпълнение на т.нар. Космическа или Божия воля.

Индивидуалността не е проблем. Проблем е, когато тя не е свързана съзнателно с Цялото. За мен не е проблем да разглеждам Цялото като съвкупност от индивидуалности.

Според мен се спекулира с тази илюзия. За мен "мая" просто е физическата невъзможност на навлезлия (пропадналия) в твърдата материя човек да вижда/усеща по-фините светове и респ. всички връзки и зависимости между процесите и явленията. Преди човекът е имал директно възприятие за нещата, но е нямал развити ум, воля и т.н. Постепенно възприятията ни се ограничават и в един момент вече имаме такива само за материалния свят. Иначе да, генетиката няма как да не отразява нас, такива каквито сме, с всички, вкл. непроявени/потенциални подтици, стремежи, намерения. Просто все нещо в нас трябва да бъде носител на тези неща, нали. Но това не е проблем. Какво значи робот? Отива се в крайности така.

Преди седмица ми подариха бижу, направено по техниката soutage. Много оригинално и достъпно за всеки да твори!

И в такъв случай според теб нямаме връзка с управляващата сила или?

Мда, да се присъединя към казаното за девойките, а и не само за тях Знаеш ли, зависи към какви хора се стремиш. Явно се стремиш към, както хубаво го е казала mvm, "по-засуканите" хора (не само девойки), но ти определено не се вписваш и те искат да се дистанцират/отърват от теб, като се държат надменно. Аки искаш да си с тях и да те приемат като равен, ти трябва ни повече, ни по-малко да станеш като тях; при това не толкова като собственик на определено количество финикийски знаци, ами като ценности, като начин на живот, като интереси и т.н. А аз не вярвам да искаш и да можеш да бъдеш като тях. При това положение просто търси хора, които са като теб! Вярно, че онези, другите, се държат много нахакано, приличат на доволни, на успели, на победители - повярвай ми, не е така; това са комплексарски изпълнения. Да не говорим, че много от хората с наистина много пари, някои несъзнателно, но други съвсем съзнателно, са в шок и ужас - по дяволите, имам толкова много пари, а животът ми нито е щастлив, нито е подреден, нямам истински приятели, нямам истински любим/а, не виждам смисъл ... и т.н. И наистина, като се замислим, какво могат да ти дадат многото пари - Ок, ще си купуваш все по-скъпа кола, после яхта, после самолет и ... после какво?!? Намери своя си път в живота, според своите си разбирания и такъв, какъвто го харесваш. Лошото е, че според мен си живял с едни илюзии, как малкия град, от който си, е хубав, но големия е по-хубав, по-перспективен, въобще по-привлекателен; твоите приятели и роднини в малкия град са добри, но в големия град хората са по-силни, по-умни, по-успели. Ако е така и след като си се убедил как е на едното место и как на другото, прецени кое е по-ценно за теб. Включително усещам, че за теб връщането в родния град е равносилно на провал, на несправяне. Малкият град има и недостатъци - всички се познават, всеки знае (почти) всичко за другите и е съвсем нормално да те разпитват за личния ти живот, може и да има шушукане и коментари, как големият град се е оказал "голяма лъжица за твоята уста". Не се впечатлявай от това. Остави хората да си мислят и говорят каквото си искат. Хорското мнение никога на никого не е помогнало. И ако се огледаш, ще забележиш, че другите се съобразяват повече с тези хора, на които не им пука от общественото мнение. Гледай своя си живот. П.С. Не знам какво образование имаш, но в момента има много програми, по които човек може да направи свой малък агробизнес например или нещо друго; огледай се и помисли и в тази насока.

Да, съгласна съм. Ти използваш ето такъв език: "Всички човеци са двукраки същества. Петелът е двукрако същество. Извод - петелът е човек." Твърденията са верни, изводът е очевидно неверен. Но не е толкова очевидно, когато се борави с по-абстрактни понятия и когато конструкцията е по-дълга. Тогава не всички успяват да забележат, какво е пропуснал авторът на въпросния "извод". Веднъж позната привърженичка на една религиозна група ми каза - О, аз имам една книга, авторът е от нашата църква, инженер, съвсем строго и научно е обяснил много неща, които ние твърдим и ми я даде да я чета. Започнах аз и какво да видя - човекът пише, пише едни съвсем издържани твърдения, но току пропусне нещо или вмъкне нещо неверно и след това продължава пак точно и логично, но както може да се досетите, изводите са тъкмо такива, каквито на него му харесват. Тогава взех едно червено моливче и си поиграх да подчертая неверните твърдения или да вмъкна пропуснатите такива само в първата глава. Червеното не беше много - средно 1-2 бр. на страница, но и само едно да беше в цялата глава е напълно достатъчно. Върнах я на жената, която между другото е висшистка, отговорът й беше, че не е забелязала и дори в първия момент тръгна да се усъмнява в мен - ами тъй де, много стройно и уж логично се е изказал човекът, цяла книга е написал по този начин, така някак авторитетно звучи - "автор на книга"

О, не, защо смяташ така? Аз допълних думите ти, иначе не е коректно. Именно с такива полвинчати твърдения се правят грешните изводи. И наистина ли смяташ, че като си премълчал нещо, то си успял да го прекрачиш? А дали можеш да прекрачиш субективността, не само с премълчаване, ами въобще, е силно съмнително. Не обичам категоричните изказвания, но това е един от случаите, когато мога да кажа с голяма доза сигурност, че е невъзможно, както и за мен, както и за всички други, дори и много по-напреднали от нас същества.

Мммм, не, не, не бих се съгласила, премълчаваш разни неща, по неизвестни за мен причини (дано не е нарочно, за да обосновеш тезата си). Ето какво бих вмъкнала в твоя текст, за да бъде коректен:

О, няма да се предаваш, недей! Какво, ще се оставиш да се удавиш в море от невчесани и неумити ли? Ами че помисли, ти можеш да си едно светло петънце в това море и постепенно около теб да се насъберат още светулки. Просто приеми от сърце околните и те ще откликнат. Е, колкото могат, но колкото - толкова. А постепенно ще привлечеш наоколо и хора с твоя поляритет П.С. Което не пречи, някои хора да отпаднат от живота ти, де. Но те дори доста автоматично ще вземат да отпадат в един момент, когато спреш да се дразниш от тях или пък тотално ще променят отношението си; поне към теб.

Мда, нещо такова се получава. Средношколски видения из областта на невежеството и мъките на девойките из учебниците по физика. ... Ами не точно; най-малко по физика бях от най-добрите, ходех по олимпиади Идеята ми беше, че ние може би по принцип не успяваме да стигнем до същината на нещата все още. Не е невежество, а невъзможност по-скоро, съвсем обективна, обусловена от формата, телата с които боравим, такива неща ... Но знае ли човек, може и да не е така. Да, Viva, съгласна съм с теб за волята. И съм си мислела дори обратното - без воля няма живот. Нямам предвид човешката воля, а тази, която се усеща във всемира или поне е някакво подобие на това, което ние наричаме воля. Пък вече дали е сляпа - аз напоследък взех силно да се съмнявам. Ето и Станимир често употребява такива изрази - слепите природни стихии, слепите природни закони ... Никак не съм сигурна, но и не знам вие какво влагате в думата слепи, де. За мен са доста разумни тези закони, стихии. Е, разбира се, не с нашата човешка разумност, но не е по-малка, напротив, по-глобална такава и може би по- .... хм, как да кажа, студена, безпристрастна ..., но това са пак човешки категории. И наистина е точно така - семето изпълнява тази воля, ние изпълняваме тази воля - раждаме се, растем и т.н.

Ами не знам - аз това, което казва Александър съм го пробвала и действа; като няма нужда да се чака, за да се забележи резултатът. На всичко отгоре никак не е задължително да съм непременно любезна. Много пъти съм съвсем пряма, дори неприятно пряма (за съжаление така ми идва отвътре; е, с годините съм поомекнала малко, но още ми е трудно с това), но когато съм искрено добронамерена, хората някак се усещат и реагират добре. При това няма значение колко невчесан и неумит е отсрещния, все едно, отлично разбира моята добронамереност. А сега някой да не реши, че съм ангелче с крилца. Понякога и на мен ми кипва, изморена съм примерно и се раздразвам от хората край мен - тогава по правило ставам външно любезна, но вътрешно неприязнена и това пак чудесно се усеща. И си го получавам дето се вика - хем започват повече такива "готини" хора да се появяват около мен, хем дори традиционно добронамерените се оказва, че и те са станали накриво също като мен, ей такива едни работи се получават. Та, мисълта ми беше - няма значение външно какви сме, любезни или невчесани; той и Александър това казва - може цветя да подаряваш, ама като не е с добро чувство, ами ей така от куртоазия или дори с прикрити негативни чувства, все едно, отсреща усещат и разбират. Ти си интелигентна жена, с разностранни интереси, може би нямаш около себе си подходящо обкръжение и ако това ти тежи и несъзнателно ти самата не се чувстваш комфортно в тази среда, защо се учудваш, че срещаш негативност, нормално е. Единственият ти ход е да приемеш и то съвсем от сърце цялата тази посредственост, битовизъм и каквото и да е в другите край теб; едва тогава (и то доста бързо) ще се отвори тяхната положителна страна на личността им към теб. Забележи - казвам към теб, защото за останалите ще продължат да са си същите невчесани и неумити. В това е разковничето! Успех!

Какво значи "Живея напразно ..."? Най-малкото, дори и да е вярно, това може да се промени. Можеш да опиташ да живееш така, че да бъде "напълно" - казано с усмивка, но вярно и в буквален, и в преносен смисъл. Иначе всички умираме, приключваме земния си живот, неизбежно. Няма да те убеждавам дали имаме или нямаме друг живот или безсмъртна душа и др. подобни, само ще кажа, че не само хора като Нютон, Верди или майка Тереза правят нещо смислено през живота си и такова в полза на много други хора и остават малко или много "живи". Всеки от нас е една малка брънка, която може да бъде съвсем сива и обикновена, а може и да бъде ярка и забележима. Това от една страна донякъде зависи и от нас самите, а от друга, уж нищо особено не е направила майката на Нютон, но пък именно тя е била нужна, да го роди, нали Така че, спокойно Просто давай най-доброто, на което си способен, реагирай положително, доколкото ти е възможно и бъди сигурен, че това е съвсем достатъчно да имаш качествен живот; както и смърт, която няма да те стресира излишно, когато й дойде времето.

Олеле, дори и съкратеният вариант е с огромен брой отговори. Предполагам, че могат да се посочват повече от един или? Иначе патриотизмът е нормален като за сегашното ниво на развитие на хората. Преди много години е било семейството/рода, после е било племето, после по-големичко племе с територия, което пък постепенно прераства в дали град-държава, дали в централно селище и периферни такива, дали във владение на определена територия с важни/желани дадености в нея - като се почне с ловни полета, или земеделски площи, или солници, както и други полезни изкопаеми ... Е, сега-засега сме на ниво държава - обединена и заградена с граници територия, с общо-взето хомогенен тип население (като език, обичаи, религия, обществени норми и др.), с едни закони, управление и т.н. Докога така ... ами още поне няколко стотин години може би. Дали е хубаво или лошо да имаш национална идентичност? Ами не, това не е коректен въпрос, или поне аз не ги харесвам така поставени въпросите. Бих казала - да, нормално е да имаме (все още) национална идентичност. Но пък и не мога да кажа, че тези, които се обявяват, че нямат такава, са някакви по-напреднали индивиди. Често това са просто едни по-егоистични и/или по-мизантропски настроени хора. Рядко срещам (май по-точно е да кажа усещам , щото са трудни за срещане) истински космополити, такива, които милеят за човечество като цяло.

Чакай, чакай, как така "Позанието за цялото го имаме"? Обясни какво имаш предвид. То може и да го имаме някъде дълбоко в нас примерно (не съм сигурна), но най-малкото не е достъпно за нас. А дали именно изучавайки парченца и когато, както казваш ти, преживеем всичко, няма да получим познанието за Цялото и "ще се успокоим"?

А, не, не, защо "вече"? Според мен тъкмо напоследък повече връзки се крепят на любовта. И точно поради промяната на начина на живот много връзки се разпадат, за разлика от преди. Преди години е имало много повече фактори, които са предпоставяли болшинството връзки да се създават без любов.

Тъй де, чрез него, можем да четем. Ама така е много общо, не мислиш ли? Ето например ти си мъдрец, живееш някъде в къщичка и около къщичката пръст, растат в нея всякакви растения, ти какво ще правиш - ще засадиш ли примерно моркови и зеле или ще оставиш да си расте каквото има, ще поливаш ли това, което расте около теб или ще оставиш на дъжда да си гледа работата? Иначе да философстваме ей така на сухо, всеки може

Ами виж, на тази възраст е напълно нормално момчетата да са слаби, дори да изглеждат така леко хилави, просто сега израствате много бързо, организмът на 16г. е на вълна растеж за постигане на заложения генетичен ръст на човека, нито има сили, нито пък е разумно, току-що растящите кости да се натоварват с излишно количество мазнини. Те костите още не са укрепнали, нито пък съединителната тъкан - въобще природата си е много разумна, не се съмнявай. Бих казала, че някои видове спорт са в известно отношение противопоказани да се тренират усилено в млада възраст, което обаче не пречи на треньорите леееко да осакатяват децата, но това е друг въпрос. Сега, разбирам, че заради неестественото хранене с какви ли не боклуци част от съвременните юноши са така доста по-"загладени", а някои дори съвсем окръглени, което никак не е добре. Те как ще изглеждат според теб след 10 години? Аз лично като видя някой младеж, уж на двадесет и няколко, пък така с едни тлъстинки около талията, да не кажа дори и шкембенце, с една двойна брадичка ... - ужас, като чичко някакъв За мен, дори и да не се харесваш така, твоето положение е нормалното, не другото, което искаш. И само след няколко години нещата ще се променят от само себе си. Единствено съм длъжна да спомена, че още година-две поне ще изглеждаш така по-слаб, както сега (за да не решиш след година примерно, че съм те подвела), а може би дори и до 19-20 години, не зная колко висок ще станеш по принцип; ако искаш, кажи кога е било първото ти израстване с повече от 12-15см на година, за да се ориентираме. И само да вметна - моят съпруг е 187см висок, в момента тежи някъде около 67-69кг, рядко стига до 72кг, но не изглежда грозно слаб, просто по принцип не е с толкова масивна костна структура. На твоите години е бил с твоите килограми, може би дори 1-2кг надолу, чак около 20-21 години с тенис и бойни изкуства стига до към 80кг, но след като намалява интензивността на тренировките спада между 70-75кг. Та, мисълта ми беше, изглежда много добре с тези килограми, вече е почти на 50г., но фигурата му е младежка. По-ниското тегло се дължи на това, че нямаше възможност да тренира последните години. Малко спорт и пак ще качи до към 75кг. Поздрави и не се притеснявай, момичетата не обичат тлъсти младежи