Диана Илиева

Прииска ми се да "събудя" тази тема, защото в няколко други актуални в момента се изказват мнения относно съденето. Какво забелязвам - хората изказват мнението, разбирането, позицията си по различни въпроси; когато това мнение е в унисон с нечие друго - Ок, но когато е противоположно, често се случва първият пишещ да обвини втория пишещ, че чрез своето мнение го съди (като очевидно се подразбира, че който си позволява да съди е на грешен път) Интересно се получава Значи защитника на несъденето на практика си позволява същото (обвинява и съди), от което е недоволен Като се замислих, често тези реакции против съденето са малко от типа на "Гузен негонен бяга.". Другото, което ми направи впечатление, че положителното отсъждане не се брои за съдене - защо? А ние, хората, на практика през цялото време може да се каже, че реагираме чрез съдене - самият процес на различаване на нещата (красиво/грозно, светло/тъмно, полезно/вредно и т.н.) не е нищо друго освен съдене - това да, това не.

Много ли си доволен от себе си? В тази държава никой не иска да плаща за нищо. Всеки гледа да хитрува, да мине метър и да не плати за нещо. Е как да се оправи тогава държавата? И после се качваш да се молиш и да търсиш Бог на езерата с това съзнание на хитруване... Всеки има правото да оцени постъпката или действието на другите според собствените си разбирания или морал. Но приятелски да те запитам - кой си ти за да ме съдиш? papin4o, Максим няма право да те съди. И си прав, че остро се е изказал. Но това, което той казва си е съвсем вярно. А и тъкмо тогава си говорехме по темата Ще я бъде ли България. Честно казано и аз понечих да ти кажа нещо подобно, но се спрях, защото ми беше ясно, че с това само ще те подразня. Добре е ние българите да свикнем да живеем според законите; иначе ще има да чакаме за правова държава. Както и да се научим да ценим всичко направено от другите, а не само да виждаме все още ненаправеното и да недоволстваме. В случая с паркинга в по-белите държави нормалното поведение на населението й е да си платят за паркинга и да си вземат съответен документ за това, за да може една част от таксата да отиде по сметките на държавата, за да има хубави пътища, и паркинги и т.н. А какво правим българите - или се напъхваме някъде с колата, може в тръните да е или до боклука, но да "минем метър" или ако няма такъв шанс - отиваме, плащаме с недоволство и НЕ вземаме касова бележка или др. документ. Е, затова е така в България. А особено хора, които се стремят да живеят съзнателно и по законите на Бялото братство, е добре да имат един морал и един аршин по отношение на всичко; както и да бъдат за пример. Че иначе как прилагаме Учението?! Хареса ми и цитата на alma9 - да, важно е дори как се качваме в планината, с какво съзнание и отношение към всичко, дори и към най-дребните неща.

Ето обясненията за флегматичния темперамент: А ето и за меланхоличния:

Ех, това за осъждането е явно безкрайно чувствителна тема. Странно е за мен чак - значи ако кажа: този човек е брюнет примерно, то всичко е Ок, обаче ако кажа: този човек е лъжец, значи го осъждам. А така ли е? Ами ако съждението "Този човек е лъжец." си е факт, а аз приемам и разбирам този човек въпреки това? Следователно не е осъждане. Хайде да не се плашим да наричаме нещата така, както ги чувстваме и да не подозираме, че всеки, който е изказал някакво негативно твърдение непременно подхожда с емоции на осъждане и неприемане. Между другото осъждането и неприемането се усещат (да не кажа, че силно прозират) и при много дипломатичните и смекчени изказвания. Та за разврата - защо действително си мислите само (или поне предимно) за секс Аз, като прочетох темата, първото нещо, за което се сетих, беше Портретът на Дориан Грей от Оскар Уайлд.

Чудно! И в такъв случай колко от действащите психотерапевти са легитимни, като очевидно нямат 3 години клиничен опит в лечебно заведение?

Абсолютно си заслужават. Случайни неща няма. Огромно значение! Не знам за теб, но аз предпочитам да съм на разнебитен кораб с опитен и разумен капитан, отколкото на нов и супермодерен с неопитен и неразумен.

A, никак не си сама в това отношение. Всички сме така; или поне докато не се променим съществено. Мога да дам един много драстичен пример за роднина на моя съпруг - 3 пъти се омъжва и 3 пъти се развежда, има 3 деца и ... всеки път за мъж пияница/алкохолик. Може да кажем, че е съдба, или карма, или нещо в този дух, но за мен включително е и нашето собствено излъчване, което наистина привлича към нас определен типаж.

Не, не, границата може да бъде най-различна - примерно "флиртувам само по интернет", или "флиртувам, срещам се, но без интимности", или "имам съвсем пълноценна паралелна връзка, но тя е по презумпция временна и краткотрайна, а бе въобще второстепенна и не е така истинска, както семейството ми" - всеки човек си поставя различна такава граница. И затова казах, че зависи неговата каква е и дали ти ще я приемеш за нормална. Незнаенето на причината - според мен може съвсем искрено да казва така. Жените, които не вярват на това, имат само бегло впечатление от мъжете, според мен. Много е трудно да получиш обяснения за чувства и емоции, а какво остава за причините за тях от един средностатистически мъж. П.П. Не се притеснявай, че някой възприема темата като вестник "Лична драма". Който иска, може просто да не отваря темите в раздел "Лични истории". П.П.П. Божо, сега вече да

Е, не, не, тук не говорим за съвършени, тук говорим просто за зрели хора. Зависмост се наблюдава и е естествена примерно при децата. Но пораствайки, често поради специфично възпитание или поради наблюдаване на такива семейни модели в обкръжението, а също така и прегръщайки някакви измислени идеали в лицето на романтичните книги и филми, ние понякога се чувстваме уязвими, неукрепнали ... а бе, с една дума имаме нужда от някой, който да е непрекъснато до нас, само с нас и който да ни крепи, помага, съчувства (а защо ли, след като сме вече големи?!), в по-тежките случаи този някой дори ще е отговорен или направо виновен, ако нещо неподходящо се случи с нас ... Ясно е, че сме социални същества, че не сме нито съвършени, нито супермени, че имаме моменти, в които имаме нужда от помощ, утеха и т.н., в които моменти търсим ръката на близки, приятели, но другото, за което говорех в предишния абзац е по-различно - именно това е зависимостта.

Говорили сме,имал е една по-дълготрайна връзка преди тази с мен,имал е доста богат опит с жените преди да се срещнем.Не съм забелязала някакво особено държание към жените докато бяхме гаджета и докато не беше ревнуван.Аз и съм избягвала да разпитвам за бившите.Всеки си има минало.Не е споменавал конкретна причина поради която се е разпаднала връзката му преди това. Ако поясниш какво имаш предвид под държание към жените може би ще мога да отговоря по-точно,но като цяло - нищо ненормално.А и докато не го ревнувах е имал възможност да има връзки,точно толкова колкото и сега,но за тогава няма как да знам.Единственото,което ме кара да мисля,че онази от преди 2-3 години е първата е начинът му на държание който наблюдавах и доколкото можех си правех изводи.Чувстваше се страшно зле,макар,че вината беше и моя и имаше възможност да се разберем като зрели хора.Но не мога да съм сигурна разбира се. Разбирам. Попитах, защото aiia е права - човек бавно и трудно се променя. Много хора, вкл. мъже, които дори и да не върви някак връзката им с партньора, няма да пристъпят непременно към изневяра. Особено ако тези ангажименти в работата ти не са продължили много дълго, а са били в продължение на няколко месеца примерно. На други хора обаче това им е хобито - ако не непременно връзки, то поне флиртове, дали реални или виртуални; като включително по своему остават някак свързани и с партньора си, често имат сами за себе си някаква граница, която най-често твърдо спазват; а при някакво неудволетворение ясно е, че това хоби ще им е и първия отдушник. Въпросът е, съпругът какъв е по природа; и каква граница си е поставил сам на себе си; и тази граница дали е приемлива и за теб. Друг е въпросът, че с годините това нещо едва ли наистина ще се промени в значителна степен. Дори напротив - често такъв партньор бива изкушен/придуман/принуден от някой по-напорист възлюбен/а и се развеждат на странна възраст - примерно след 30 години брак дори (това при условие, че другият партньор е приемал забежките). Разбира се, нищо не пречи да се пристъпи към психотерапия; това, което пишеш ми звучи доста балансирано и разумно, затова може би по-добре първо индивидуална за него, но ако терапевтът прецени, може и семейна. А след това да потърсиш и мнението на терапевта за съпруга в индивидуална среща. И чак след това да решиш какво да предприемеш, защото първо - казваш, че го обичаш и второ - лесно се руши, трудно се изгражда.

Да, така е по принцип, сериалите се създават именно да те откъснат от действителността, но аз не бих нарекла това лекуване, а замазване. Хората започват да не живеят собствения си живот, а просто съществуват, за да съпреживяват измислените емоции на екрана - най-често черно/бели, за да достигат лесно и до най-ограничените съзнания, силни, заплетени, за да се поддържа интереса ...

Е, тъкмо щях да кажа, че е добре някой мъж да вземе отношение, защо въпросният човек се държи така, но виждам, че не е отговорено по същество. Може ли малко предистория - защото хората не стават изведнъж еди какви си - какво беше държанието му (по отношение на жените)докато сте били гаджета, а след това, докато не е бил ревнуван, евентуално колко и с каква продължителност връзки е имал преди Вашата (ако сте говорили за това) ...

Какво разбираш под "насаждане отгоре надолу"?

Аз мисля, че ти говориш за взаимосвързаността на хората; но тази взаимосвързаност става малко нещо патологична, ако премине в зависимост. Не случайно казват нарко-зависим. Или зависим от алкохол, цигари ... Същото е и с емоционалната зависимост. Човек се сдобива с нещо, с което уж се чувства добре, но това нещо на практика му вреди (в случая да изгради себе си като пълноценна личност), а другото е, че като му се отнеме това нещо, човекът се чувства ужасно зле. И в случая с емоционалната зависимост се чувства зле докато не си намери друг обект или докато не се опита да стане самостоятелна и независма, пълноценна личност.

Знаеш ли, точно това имах предвид - че Щайнер дава малко по-различна характеристика на темпераментите: И аз бях чела, че сангвиника е стабилен, адекватен и т.н. Обаче има и друго - много е възможно съвременната психология да е поизменила малко нещата, според както е подхождало на систематиката, която и ти привеждаш (стабилен/нестабилен, интроверт/екстарверт) Щайнер дава и много интересни обяснения на действието на темпераментите върху физическото тяло, според телата, на които съответства според него всеки темперамент. Иначе се старая цитатите да са максимално цялостни, за да може да се вникне в съдържанието.

Извинете, че се намесвам, но ми направиха впечатление две неща: Прочетох, че бащата възпитава децата по един краен начин. Но - дори и да се разделите успешно и по най-добрия възможен начин с него и да живеете сама с децата - дали и Вие няма да ги отглеждате и възпитавате по един краен начин, макар и по-различен(в друго отношение краен) спрямо неговия, след като сама определяте себе си по този начин? Да, смятам, че би могъл, и на 41, и на 71, и на 101, но ... само ако самият човек иска това. Казвам това от собствен опит и наблюдения.

Didi, можеш ли да дадеш линк към такъв тест - сигурно ще бъде полезно всеки да се определи сам. Ето малко от Щайнер, който за мен пише малко по-различни неща, спрямо това, което аз бях чела преди това за темпераментите: А въпросът ми относно психотерапията беше, защо се прилагат едни и същи методи при хората с различен темперамент? Например на всички хора, без значение с какъв темперамент са, им се обяснява, че трябва да станат примерно отворени, ентусиазирани, оптимистични и т.н. в този дух, а това е твърде нехарактерно и направо непосилно за един меланхолик. По-нататък Щайнер продължава с характеристиките на всеки темперамент и с указания как да се възпитава дете, родено с един или друг темперамент - оказва се, по различен начин, като препоръчва да се използват даденостите на специфичния темперамент, а не да се работи против или въпреки него.

Точно така. И аз щях да кажа същото - няма нужда от чувство на вина, но и чувстовото "отървах се от едно зло" също е неуместно. Както и няма нужда да се анализира кой е по-лош - свекъра или свекървата; всеки от тях е различен, със свои си кусури, но то има ли човек без кусури?! Важно е към всички да се отнасяме по човешки, с разбиране и ако човекът все пак се старае, напредва, има стремеж да се развива - да го подкрепим както и колото можем, а не да се вторачваме в грешките и кусурите. Успех!

Здравейте! Психологията винаги ми е била интересна, чета и се занимавам ей така, съвсем любителски, главно като наблюдавам хората около себе си. Напоследък съм се заинтригувала от темпераментите - те са "открити" много отдавна, четем за тях, мисля още в древногръцките текстове. В момента изучавам една разработка на Р.Щайнер по въпроса - ще пусна кратички цитати от книгата. Мисля и съвременната психология не отрича наличието на различни темпераменти. Защо в такъв случай реакцията на психолозите и психотерапевтите на едни и същи проблеми при различни хора са едни и същи? Или може би различните по темперамент хора са предразположени към различни психологични страдания? Интересна ми е и връзката на темпераментите с астрологията и стихиите. Според Вас - има ли такава? Въобще темата е много обширна.

Не знам дали тук точно е подходящо, но да попитам - кой кога смята да се качва на Рила? Биме могли да се видим горе с някои съфорумци - аз се глася в интервала 4-7 август.

Ники, много хубаво, само дето си пропуснал да споменеш колко време е нужно, за това, което препоръчваш - ден, месец, година, 10 години ...? Ти по-добре от мен знаеш, че често дори един живот не стига, ами се превъплъщаваме и превъплъщаваме, все с тая едничка цел - да се сдобием със силата, да стигнем Извора, да живеем в и чрез Любовта! И никак не е лесно, дори себе си да научим, а какво остава за някой друг (в случая свекървата). Аз, като слаб човек, също бих избрала дистанцията. Тази дистанция ще ми позволи на мен самата да се успокоявам от време на време поне и да набирам малко сили и любов в себе си. На какво ще уча някой друг, ако аз самата не съм се научила, какво ще дам, като нямам?!

Абсолютно Точно това се опитвам да правя и аз. Знам, че много хора се дразнят и негативните неща, които посочихме до тук, им пречат да проявят лоялност и солидарност към сънародници и родина, но мен въобще не ме интересува, че някой лъже, краде, гледа в канчето на другия ... А ако станем повече, направо не ми се мисли - като в онази песен на Богдана Карадочева "Дано" Изкушавам се да дам един пример от моето ежедневие. Идва например клиент, който върти/суче, хитрува, гледа да ме заблуди някак относно това какво иска, колко, платил ли ми е, каква банкнота е дал - аз веднага забелязвам това (след 12 години работа и тъй като никак не е единствен такъв) и се държа максимално стабилно, гледам ситуацията през цялото време да е ясна, нарочно бавно и внимателно правя всичко и тъй като човекът продължава в този дух, реших да направя изненадващ ход - вземам едно пакетче с мострени семена, които подаряваме на клиенти-професионални зеленчукопроизводители, с цел да изпитат някой нов сорт и казвам - А, ето това е един подарък за Вас, защото сте решили да сте наш клиент! Човекът чак се стресна - Подарък! За мен! Отговарям - Да, това е един нов сорт, с много добри показатели, вземете да видим дали ще Ви хареса, как ще се развие при Вас ... Половин минута мълча и трескаво се опитваше да разбере, къде е уловката. Аз продължавам - Аз съм почти сигурна, че ще Ви хареса. Той взе да смотулевя - Ама, не може така, аз ..., аз ще си ги платя ... Аз казвам - Не, няма нужда, само искам в края на сезона да ми дадете обратна информация, какво се е получило спрямо традиционните сортове, харесва ли Ви, въобще каквото Ви е направило впечатление. Е, човекът се отпусна, престана и да хитрува, купи си спокойно каквото искаше, взе си и подаръка. Каза, че непременно ще дойде да ни разкаже, ще ни донесе и един чувал с - май беше пъпеши - от новия сорт, да го видим и да си хапнем всички във фирмата ... Дойде. Представяте ли си - един малък жест на щедрост, на уважение и ... човекът се промени до неузнаваемост, пред очите ми, за минути.

Роза, много хубаво си го написала. Само да допълня - аз познавам и добри хора, които властта не промени, но които действително малко полезно свършиха, защото често се налага да вземеш решение от типа на "по-малкото зло", а те в такива случаи дълго се колебаеха, не им беше по силите ...

Хм, страхувам се, че няма толкова хора, задълбали в това. Малкото, което знам, е когато се заинтересувах от Шуслервоите соли. Но ще ми бъде интересно да разбера повече.

Ех, че кой трябва да е този някой, който да направи референдума? Искаме референдум, вдигаме се и го правим. Иначе седим и чакаме, някой да се сети, че ние го искаме и да го направи вместо нас - Е, няма да се получи.