Диана Илиева

Добре, да разкажа по-подробно аз какво правя У дома почти не се натрупват неупотребявани с години вещи - просто своевременно им намирам друг стопанин или предназначение; изключение правят книги и списания, дори неособено ценни, към които имаме някаква слабост и аз, и съпругът ми. Намирането на друг стопанин не го считам за подарък, то става ей така, без повод, съвсем непринудено и мимоходом; когато съм решила да подаря нещо, се опитвам да го разтоваря енергийно доколкото мога (прав е бил Учителя, откакто усещам енергиите, съм се убедила от собствен опит). Разбирам добре и Смехи - аз поддържам същото мнение и ми се струва, че добре намирам новите стопани. Другото - купуваме си малко, но качествени неща и ги ползваме дълги години, включително и по-оборотните неща, като дрехи, обувки ... Ако дрехата е износена, не я подарявам на никой, но преди да я бракувам, влиза в действие като парцал и после директно в кофите за смет. Виждала съм хора, които си перат парцалите и ги употребяват пак и пак ... считам това за неразумно - излишно замърсяване на природата с препарат за пране, излишен разход на чиста вода, излишен труд, няма да изброявам всички съображения. Когато изхвърлям нещо, то определно е за изхвърляне и трябва да отиде на бунището и да се разлага на компост. Иначе нищо друго не хвърлям в контейнерите за смет - оставям нещата (хартия, пластмаса, метал) до контейнера и клошарите лесно ги намират и взимат, за да ги занесат за вторични суровини, защото в нашия град имаше контейнери за разделно изхвърляне на отпадъци, което не проработи. То и в много градове има по няколко контейнера уж, а после ги обират с един камион. Докато като ги поставя разделно отвън, съм сигурна, че отиват за вторични суровини. На старото място където живеех, бяха ме научили и си чакаха седмичната доза хартия от опаковки (тя се натрупва най-бързо).

Мда, аз не съм чувала за добри спортисти индийци, в който и да е спорт, с изключение на шахмат Но може и да греша - не се интересувам много от спорт. За мен спортните състезания са напълно безсмислени.

prana_plovdiv, не предполагах, че вземаш под внимание информация от подобни сайтове. Ясно е, че ако някой иска да вярва и да се ужасява от нещо, винаги ще си намери нужните източници. Ако ще е такава работата - мога да дам изобилие от "достоверни" сайтове - ето . Написано е уж интелигентно, уж безпристрастно, уж като новина, пък що така, ама хич не му вярвам? Ами защото е пълно с глупости и грешки. Първо пшеницата никога не е била поливна култура, второ - тя се сее като есенник, т.е развива се основно есента и пролетта, като още в началото на лятото зърното узрява и е готово за прибиране. Я се сетете за случай на провалена житна реколта в България поради суша? Няма такъв, а сме имали сушави години, особено напоследък. Реколтата се проваля от измръзване при безснежна зима, също преди няколко години от наводнения, но от суша ?!?! Друг пример от същия сайт - отворете Плодово-чаените напитки са вредни за здравето. Та там "компетентен" човек тотално не различава цариградското грозде от физалиса - две култури, на които аз лично не мога да намеря нищо общо, освен че имат зелени листа А това се води някакъв агро-сайт. Нямам намерение да пиша повече. Всеки си решава за себе си, какво е достоверно и какво не. П.П. За протокола - аз никак не одобрявам ГМ организмите и правя каквото мога за неразпространението им.

Защо не би задала? Извинявай, виждам, че се обиди, съжалявам за което, но аз не разбирам защо? Нито съм го направила нарочно да те обидя. А въобще нужно ли е да имаме табу към нещо? Пък и човек не знае какво може да му се случи в живота, до какво положение може да изпадне и т.н. Както и да е.

От къде? От кофите за смет ли? Ти би ли си взела нещо оттам? А вещите не е нужно да са стари Стига с това изхвърляне, това за мен е един белег на потребителска/консуматорска нагласа.

Аз никога не бих унизила човек по този начин, дори той да ми е враг. Такива са разбиранията ми. Ако на мен ми поднесат такъв подарък (без повод, както е станало в случая), категорично бих го отказала. Случвало ми се е по повод на мой празник да ми подаряват употребявани вещи, но съм оправдавала постъпката с липса на пари и неудобството да подариш само едно цвете. Не е нужно да казвам къде е отивал този подарък... Може и да не съм права, но но ми е трудно да мисля и постъпвам по друг начин. Eeee, хайде сега, че нали това е било подарък без повод, какво толкова? И чак пък унижение ... Дори и въпросната вещ да е била приготвена за изхърляне от предишния си стопанин, какво от това? Аз също като имам нещо излишно, предпочитам да го дам на някой, за който би могло да е полезно, отколкото да го изхвърлям на боклука. Давайки го, аз не считам, че съм направила подарък, нито подчертавам че благоволявам да го подаря - дори кратичко обяснявам, защо не го ползвам и ми се иска да го дам на някой друг.

Добре, пробужда се съзнанието ни, научаваме се да обичаме и да прощаваме и ... после какво?

Именно, аз точно за това говоря - когато човек съзнателно е избрал вегетарианството; когато е обратното всичко е точно, но когато твърде много сме променили условията, необходими на тялото ни да функционира ... Иначе според данните, които аз имам, вегетарианците не са повече предразположени към анемия, отколкото другите хора. Един ориентир дали анемията е възникнала в следствие на хранителния режим е възрастта, на която се е появила; човек предразположен към анемия по принцип я развива обикновено още в ранна, младежка възраст.

Колкото повече задълбавам в този въпрос, толкова повече се убеждавам, че късметче е права - организмът на някои хора не може да извлича нужните протеини от растителна храна, така че, на който му се яде месо, по-добре да яде, защото иначе е буквално вредно спазването на вегетарианска диета. Иначе аз съм ЗА хранене без разни странни добавки - струва ми се, че сме създадени да успяваме да се храним пълноценно с наличните продукти, особено що се отнася до нашите географски ширини.

Хм, Мария, ти такива ли ги виждаш новите млади? Този материал все пак показва нещо - че по-предните поколения трудно разбираме новото. П.П. За мен най-ощетено е поколението 75-85, което в момента е социално и икономически активно вече, но това не е за тази тема.

В смисъл, ако даден човек не влиза и не влиза в хармония с Цялото, то Цялото му изсмуква (образно казано, а може би буквално?) енергията. И човек заболява (може би не само от рак)? Или за рака е особено характерно? А ако все пак реши и влезе в хармония, то успява да се излекува. Ако подадем на някой енергия, това ще е временен ефект в такъв случай - та Цялото определено е по-силно. Какво значи човек да освободи част от собствената си енергия - т.е човек си я има, но тя е блокирана (някъде? къде?) и той не я ползва? Според мен човек се ражда с определено количество енергия. А случва ли се, човек да си изчерпи голяма част от енергията? Моля, обясни по-подробно, за мен е интересно (и аз съм си задавала тези въпроси), а предполагам и на останалите.

Защо се радваш, че има карма? Според мен Христо точно е преценил нещата и го е написал с думи прости, на човешки език

Не знам какво точно имаш предвид, но ако е това, което си мисля, как се обяснява адекватното действие и спасителни мерки на някои хора при самолетни катастрофи? Ох, ами то ще стане цяла монография и освен това изобщо не съм сигурна, дали ми е по силите да изложа нещата ясно и последователно. Ще се опитам все пак, като намеря малко повечко време, да опиша в общи линии това, което с времето съм разбрала, а всеки ще оцени за себе си доколко е вярно и приложимо.

Интересно - искаш да кажеш, че появата на рак е свързана с отношението на човека към заобикалящия го свят, а не с отношението към самия себе си. Звучи логично, но ми е интересно, това твои наблюдения ли са, нечия теория ли, някакви аргументи, факти ... ? А не можем ли да кажем същото и за останалите болести, особено тези, при които често има смъртоносен изход?

Добре, бягаш, ама кое ще гарантира, че няма да срещнеш пак такъв тип човек? Дори вероятността е твърде голяма, защото човек просто привлича такъв типаж със собственото си поведение и излъчване. Затова пак казвам - работа върху себе си

Не съм съгласна. Никак даже. Това е съвременното научно гледище - тренажор и т.н. Не съм съгласна и за това, дето било нужно многократно да си преживявал сходни ситуации. Не сте ли виждали хора, дето многократно са преживявали нещо не само сходно, ами едно и също дори и всеки път реагират неадекватно и истерично? Както и хора, които, попаднали за първи път в сложна ситуация, се държат спокойно и подходящо, дори помагат на останалите. На въпросите на ris_78 отговорът е в развиване на вътрешната устойчивост или вяра в себе си, ако така ви харесва повече, както и вътрешната хармония. Като подпомагащо средство, това е развиването на чувствителност и разбиране /емпатия/ чрез наблюдателност на света около нас. Тогава не само при стереотипни, но и при съвсем нови и неочаквани ситуации ние ще запазим самообладание, ще реагираме разумно и адекватно. Обратно, когато човек е вътрешно страхлив и неуверен, не вярва на собствените си сили и способности, когато не разбира околния свят и той му се струва враждебен ... е, колкото и да се тренира, каквито и формули да си казва, все тая. За съжаление съвременните хора израстват и се възпитават, почвам чак да вярвам в някаква световна конспирация по този въпрос , по много неподходящ начин - отдалечени от природата, затворени в изкуствените бетонни кутийки на градовете (съмнявам се, че повече от 10% от градските хора са способни да изкарат и 48 часа сами в планината примерно); от дете им се внушават страхове от какво ли не - като се започне от "кучето ще те ухапе", "баба меца идва" и т.н. и се стигне до "не вярвай на хората, всички до един са мръсници"; пак от дете им се внушава, че "ти не можеш и не разбираш, но има един човек, специалист, който ще те оправи" ...

Работа върху себе си Забелязала съм, че ината, както и всичко друго, се проявява избирателно - т.е спрямо човека, който стои отсреща. Един и същи човек може да е много инатлив спрямо един и същевременно много сговорчив спрямо друг

Здравей, Северен, добре дошъл. И все пак какво е твоето мнение - да опитваме да боравим с това трудно нещо или да оставим болния ( или себе си като болен) на ... знам ли и аз на какво? Божиите ръце са приемали в моя живот конкретната форма на човешки ръце ( а няколко пъти и на котешки лапи , може би и на други конкретни триизмерни неща, които не съм осмислила ). Всеки решава за себе си.Опитвам се да спазвам нещо като среден път-ако не ме търсят не се меся,но и не отказвам,ако мога да съм полезен.С рекламна цел по някога минавам мярката,но един от най-често задаваните въпроси е дали съм известен.Не съм,това е самотен път и път навътре-кой да те познава и защо? Съгласна със Severen - това пък с известността е тъкмо в духа на нашето време, а толкова далече от стойностните неща ... Другото - дали може да се намесваме - за мен също е много важен въпрос и ако модераторите преценят, нека създадат отделна тема за това. Защото в случая става въпрос не само за прана лечението на този мастер, а въобще за алтернативните методи на лечение. Дори и без тях, все повече хора има с развита интуиция, виждащи аури, полета, излъчвания ... Но от друга страна, не може ей така, както си вървиш по улицата, срещаш някой и да му кажеш - Ей, ама твоята аура еди какво си - вземи мерки. Или можеш?

Не ми отговори, но въпросът е важен и от отговора зависи дали би могъл да се промени съпругът ти съществено.

Стан, ти за какво говориш, че аз вече съвсем се обърках?

Да, съгласна съм с това и аз. Точно това е есенцията - ако не можем/не сме в състояние да приемем човека до нас, по-добре да не се мъчим и двамата. По-горе исках само да споделя, че обикновено двойките не са суперхармонични, но не е и нужно (което много млади хора не разбират и все търсят идеалния партньор) - тези ръбчета, които задират във връзката, тъкмо се оглаждат взаимно Е, ако двата камъка имат прекалено големи И несъразмерни (двете качества едновременно!) ръбове, то тогава наистина е много трудно и често непосилно

Няма нужда да се отказваме, примиряваме и т.н. - просто съзнанието променя битието, според собственото си ниво.

Защото не могат да се дадат лесно примери. Цвета, разбираш ли, безусловната любов е идеал, към който се стремим. Твърде малко хора изпитват наистина безусловна любов, ако въобще има такива на 100%. Лично аз познавах само един такъв човек и за него също не съм сигурна, че на 100%, но поне много близо. Също така отново и отново ще повторя (не само аз) за объркването на понятието "безусловна любов" с това "да търпиш, без да реагираш" - няма нищо общо. Бих казала и друго - когато един човек е достигнал до степента на безусловната любов, срещу него е напълно неестествено и много трудно да се прояви друго чувство. Нито пък изпитващия безусловна любов ще се връзва на такива игрички - "Аз го обичам, пък той/тя/то ...", той отдавна ще е надраснал това.

Съгласна съм с това. Но не споделям останалата част на поста на jul - ако случайно успея да си намеря партньор, който така да ми подхожда, че да не се налага никак да се променя, то определно ще ми бъде леко, лесно, комфортно и т.н., но, струва ми се, аз ще тъпча на място в собственото си развитие. Например аз харесвам връзката, която имаме с моя съпруг, но това не означава, че двамата много си подхождаме, напротив, много различни сме. И двамата сме се променили в посока един към друг. Вярно, не много, не само защото е много трудно, но тогава просто бихме изменили на себе си, на своята вътрешна същност. Обаче без тези стъпки едва ли щеше да ни е много комфортно да сме заедно За протокола - чертите, които променихме си бяха вид крайности, които обективно погледнато беше хубаво да се смекчат у нас. Е, разбира се, ако различията са прекалено много (в много области), тогава е много трудно, понякога непосилно, затова - с мярка Хубаво е, поне по основните въпроси двамата партньори да са на сходни позиции, но това май вече бях писала по-нагоре, да не се повтарям.

Леко с квалификациите в такъв случай Едно нещо е "невеж глупак", съвсем друго "безразлично им е". Да, безусловната любов може да се каже, че й е безразлично (макар че е доста неточно/неподходящо), защото действа точно като Слънцето - грее на всички и на всичко, а те какво правят и какво им се случва е съвсем друг въпрос; един дъждовен червей, пряко изложен на слънчевите лъчи за няколо часа ще умре, нали? Ако на безусловната любов не й е безразлично (пак подчертавам, че това е твърде неуместно, но това разискваме в момента) - то тя би била ограничена, в смисъл би била пристрастна, би била зависима от резултата и т.н. П.П. Точно Буда е апелирал към непривързаност, включително към резултатите.