Диана Илиева

Ани, чудесна извадка от Ерих Фром! Алчността наистина е само духовна. Без значение за какво се отнася. Ще дам елементарен пример, за да е валиден за трите царства и да се види от кое тяло/надстройка идва алчността - да сте виждали растение, което посадено на по-плодородна почва, да преяде, животно сте виждали да преяде, а след това да повърне част от храната, след което спира да яде, докато при хората сте чували за преяждане, умишлено повръщане и повторно ядене на вкусотии, отново повръщане и така цяла вечер (при римляните примерно).

Добре, давам един пример - ние живеем някъде, на огромно разстояние от най-близкото море или океан и не знаем нищичко за него, само сме чели и чували чужди описания, обаче искаме да стигнем до най-дълбоката точка на дъното на това море/океан. Поставяме си за цел така да се подготвим, че да успеем да достигнем тази точка. И тъй като познаваме само реки и езера, край които живеем, започваме да тренираме да плуваме срещу течението, да задържаме въздуха си, колкото може по-дълго време и т.н. Т.е ние правим някакви неща, но уви, те не ни доближават до целта, дори напротив - ние се заблуждаваме, че вървим към целта, а на практика тези ни занимания ни отдалечават от целта, защото ангажират цялото ни време и сили в едни безсмислени занимания, вместо да вложим време и сили за конструиране на батискаф примерно. Съзнавам, че примерът ми е много елементарен и нескопосан, но който има желание, ще ме разбере. На въпроса - да, човек е дошъл тук, в света, за да се прояви по някакъв начин, но не, това не е непременно цел Става цел само тогава, когато ние му придаваме съответното значение на проявлението. Материалният свят, в който сме се родили/проявили и без друго ни принуждава да правим това или онова, свързано с ежедневието ни, с материалните ни тела най-малко. И това не е лошо - затова сме дошли, в съприкосновението с материята да извлечем определени опитности. Лошото е, че той (материалния свят) ни увлича все повече и повече да се проявяваме в него. А това става именно като си поставяме цели и ги изпълняваме/постигаме; веднъж направили такъв цикъл - поставяне на цел, работа по нея, реализиране, на повечето от нас това ни харесва - чувстваме се силни, значими, контролиращи нещата; така да се каже, радваме се, гордеем се, чувстваме удовлетворение от успешно постигнатата цел. Това ни увлича да си поставим следващата цел. Като тя дори е по-висока/голяма от предишната. И така светът ни омотава. Много фино, без да е очевидно. Особено хитра е заблудата - ама аз си поставям духовни цели! Няма такива филми. Ние сме тук, в материята и целите са обвързани с плана, на който сме проявени в момента. И колкото повече цели си поставяме, толкова повече затъваме в материалния свят и в неговите илюзии, а точно за това сме също предупредени от преди мнооооого години - да не затъваме в света, да се пазим от илюзиите му. Начинът да се научим - предлагам да се прехвърлим в подходящата за това тема.

Хе, много сте сладки И с чувство за хумор Обаче, не подценяваме ли малко животните? Нали и те имат астрално тяло, т.е имат чувства, емоции? (аха, тъкмо видях, че summertime ме изпреварва с отговор, ех, какви възможности има новия форум, браво!) @ Станимир - това за целите и стремежите, непрекъснато пишеш за тях, но аз никак не съм толкова убедена. Първото което е, ние не знаем каква цел да си поставим. В смисъл поставяме си ние някаква уж много висша, добра и не знам каква си цел, ама реално погледнато не сме сигурни висша ли е, добра ли или напротив. Също е със стремежите - значи стремим се ние да сме примерно добри, свободни, състрадателни и т.н., обаче какво значи да сме добри, свободни ...? Добри към кого? Можем да отговорим - ами към всичко и всеки. Добре, Ок, но знаем ли КАК да бъдем такива добри? И знаем ли точно какво да променим у себе си? Искреният отговор е - не. Не, защото просто не се познаваме добре. А не познавайки себе си, не можем да вникнем добре и в същността на света. По принцип ние хората имаме един препоръчан ни от мнооого отдавна стремеж - Познай себе си! И нали не си мислите, че по някаква случайност е успял да се запази през вековете и хилядолетията? Всички други стремежи са някакви изкуствени, не водят до никъде и на практика ни отклоняват от пътя. И защо така все го забравяме?! Може би защото е много по-лесно да се стремим да станем/бъдем вегетарианци, да се стремим да четем беседи всеки ден, да казваме формули и т.н. Но, това не е същественото. Ако го няма това ... как го беше казал Христо - май в една друга тема - тихо и смирено да се вглеждаме в себе си и света ... хм, ще го намеря и ще го постна тук, защото много ми хареса и е чудесно прозрение на такава млада възраст. П.П. Ето го:

Здравейте! На въпрос - Как ще се развият едни търговски преговори? - картите се: 4 чаши, Асо пентакли, 5 чаши. Моето тълкуване е следното: имало е някакво неудовлетворение, застой, търсена е нова, друга възможност, с надежда, че ще има добро развитие, печалба, но в крайна сметка резултатът ще бъде под очакванията. Вие как виждате нещата, защото аз съм леко пристрастна?

Абсолютно подкрепям Пламъче. Хората СМЕ различни и поради това няма само един правилен начин, няма най-добър за всички начин на хранене. И не само храненето - това се отнася до всичко. Мен ме ужасява унифицирания подход, който се налага в обществото ни. Оказва се, че преди хиляди години хората са били по-близо до истината, отколкото сме ние в момента. Не случайно пуснах темата за темпераментите. Смятам да пусна тема и за различните физически доши.

Да,връзката е обратна.На определен етап разбираш важността на това,с какво се храниш, какви енергии внасяш в себе си и в какви процеси участваш съзнателно или не в добиването на тази храна.После започваш да прилагаш и храненето/веге и суровоядство/ съзнателно,това те подпомага в Пътя. Затова бях пуснала тази тема Вегетарианството в духовния Път: http://www.beinsadou...showtopic=10134 Храненето е в зависимост от напредъка ти в духовното развитие,защото храна ти става Словото,тоест Божествената енергия,която е в изобилие,въпросът е дали ти можеш да я усвояваш,дали си достигнал нейните вибрации.Собствената гледна точка може да не е вярна и точно затова я сверяваш с Учител с главно У. Maрия, не мога да се съглася с това, което твърдиш, защото имах и още имам около себе си хора, които по всякакви критерии са твърде напреднали в духа, а употребяваха/ат по малко и месо, и кафе, и сладкиши и какво ли не ... и категорично никак не са суровоядци. С една дума практиката опровергава теорията. Ако желаеш, мога да те запозная. Пък за тези, дето съзнателно се стараят да се хранят еди как си, защото така им отива на духовното развитие, мога само да кажа, да спрат да се мъчат.

Ами не може да се отговори общо - има и такива хора, и онакива Някои хора изпитват именно нещо като изкушение да са измежду малцината посветени в някакви тайни; постепенно обаче им става ясно, че има два пътя към тези тайни и се налага да избират. Други хора, които аз за себе си съм нарекла "със склонност към магично мислене", са склонни тотално да отхвърлят познанието на съвременната наука, в полза на всякакви странни, съшити с бели конци теории. Има и хора, които просто имат желание да вникнат в дълбоката същност на нещата и обръщайки поглед към такива окултни/езотерични текстове, се опитват да допълнят пъзела, леко прекрачвайки встрани от официалната към момента наука. П.П. Да не забравяме, че преди 1000, 2000 и повече години болшинството от хората са били доста по-различни. Годните да възприемат и да прилагат безопасно за всички някои по-тънки моменти в познанието за света се увеличава. Така погледнато "тайните" преди учения все повече ще се разкриват, все повече хора дори сами ще стигат до тях. Но не се притеснявай , светът е безкраен, ще останат още тайни за разкриване

Да, и аз имам това усещане - едно внушение, че семейството е демоде, най-общо казано. Много жалко. Особено за децата. Дори и твоето определение "бойно поле" да е малко силно казано, често виждам "модерни" двойки, които се надпреварват кой ще е по-успешен в професионален план и ще може да купи по-скъп подарък на детето, само от свое име, и никой от двамата не забелязва, че детето има нужда не от скъпи и прескъпи подаръци, а от повече внимание и любов, както и от задушевна атмосфера у дома. После се чудим, защо децата ни са все в моловете, мислят за пари и са все неудовлетворени/нещастни. Нормално - това са видели/попили, това правят.

Я да взема и аз да се изкажа в тази тема, макар че нямам никакви претенции за духовност. Имало агресия в духовните форуми. А кой и как определи форумите за духовни? Ако един форум е ориентиран към духовната страна на живота, това съвсем не означава, че самия форум е духовен. Форумите са такива, каквито са техните участници. А участниците доколко са духовни и всички до един ли са духовни (ето аз не съм, примерно), след като форума е обществен, сиреч свободнодостъпен? И аз, както казва Ина, съм доста отдавна тук и съм виждала много по-големи разправии и може би - агресивност (хм, странна ми е тази дума, тя направо отсъства в речника ми). Виждала съм и друго - някой решава, че нещо си го е обидило, тъкмо него, и започват обяснения от типа "Върви обяснявай, че нямаш сестра." И най-интересното за мен (с риск да засегна някого, т.е може би ... да проявя агресивност? ама нали не съм духовна ) - а бе, защо така хората най-много се обиждат, ако по някакъв, дори и мноооого косвен начин се засегне въпроса именно доколко са духовни? Кой е по-духовен? А най-духовен? Замислете се, ако някой е наистина духовен ще се обижда ли въобще? Ще го засяга ли (и пряко, и преносно) въобще някаква агресия? Та да слезем на земята и да видим, че сме си обикновени хора, никой все още няма крилца на гърба, някой се изказва двусмислено, друг недомислено, трети откровено агресивно, и това може да е съзнателно, но най-често съвсем несъзнателно. А и съзнателното е най-често вид самозащита, продиктувана пак от несъзнателното. Както и да е. Не може да има идеална, стерилна среда, дори и в т. нар. духовен форум. А и нужна ли е - това ще е нещо изкуствено, а нали трябва да сме В света?!

Христо, дай по същество, това няма общо с темпераментите. Въобще темперамента е нещо много различно от характера на човека - ти не си ли виждал добронамерени холерици, злобни холерици, любознателни холерици, консервативни холерици (извинявам се на холериците, просто този темперамент ми влезе в устата, нали и аз съм от тях ) ... По-скоро това, което казва tilia - хубаво е да се съобразяваме и с темперамента, когато си избираме професия. Не знам някой от вас представя ли си например пожарникар, който да е типичен флегамтик , макар че сигурно има и такива? Или пък реставратор, който да е типичен холерик? В семейството също е много интересно - като че ли нарочно се събират различни темпераменти. Моят опит и наблюдения показват, че с годините нещата не се променят, поне не съществено. Споделете и вие

Да, така е. Просто е важно какво искаш. Ако това, което искаш е за доброто на хората - Ок. Проблемът е, че никой от нас не е сигурен дали нещо е за добро или не. Нали ти е ясно, че действия за добро, могат да бъдат и негативни такива - примерно някой се е напил/надрусал и тръгва да скача от балкона, ако искаш да го спреш, ще се наложат по-грубички действия. Обаче не е ясно, ако балкона е нисък и оставиш този човек да скочи, при което си счупи крака и докато лежи с гипс, вземе та преосмисли склонноста си към пиене/друсане. Значи лошо си направил, че си го спрял да не скача. Но и от нисък балкон може така да падне, че да не стане повече и точно ти да си бил там при него, да го дръпнеш назад. Сложно, нали ...

Съжалявам, грешката на изразяването е в мен - коригирам се, или по-точно ще се доизясня, че е станало неразбрано. Значи, ако кажем срещата на учител става само, когато сме достигнали определено ниво в духовното си развитие е неточно. И много хора могат да се чувстват ... как да кажа - неприятно, защото щом не срещат учител, значи са на някакво ниско ниво. Не е така. Човек може да е на много ниско ниво, но тъй като е дошъл момента да премине в малко по-високо ниво и ето - учителят се появява, като с вълшебна пръчка. Също така - понякога един живот не стига, за да извървим пътя до следващото стъпало (независимо кое е стъпалото - по-ниско или по-високо), тогава сме оставени сами на себе си да трупаме опитности, да сърбаме каши, да учим уроци и жив учител през този ни живот може и да не срещнем. А понякога обратно - ако сме били много близо до следващото стъпало, срещаме учител изневиделица, без да го очакваме, много рано в живота си, пък после, след известно време, може да се появи и друг учител ... Това имах предвид - че може би няма значение какво е духовното ниво (ниско/високо), а дали сме във фаза да преминем на следащото просто

Съгласна съм в голяма степен с казаното от Мария, както и от Summertime преди това. Само това за нивото никак не съм сигурна. Според мен жив учител можем да срещнем не само веднъж, а няколко, през различни етапи от нашия живот и развитие. Това, до което аз съм стигнала досега, е, че може би срещаме подходящия човек тогава, когато сме достигнали момента да прекрачим една крачка нагоре.

Знаеш ли, не бях се замислила, че ние, с позата на тялото си също "изписваме" определени геометрични или по-точно стереометрични форми. А знаем, че всяка форма си има специфични свойства, включително да събира, разсейва, насочва и т.н. енергия/информация. Чували сме и има правени различни опити с пирамидите; също не случайно са измислени всички символи, особено на различните окултни школи. Струва си да се помисли. Благодаря

Aз не съдя - зададох въпрос. Съжалявам, ако го приемаш като осъждане. Разбрах те прекрасно, но ми стана интересно и въпросът е не само към теб. Да допуснем, хипотетично, че човекът не търси и не изпитва нужда от учител/наставник, но по някакво стечение на обстоятелствата среща такъв, много подходящ за него, истински. Тогава какво? Ще го приемете ли или съзнателно ще го подминете (защото примерно не е необходим, или защото не е учител с главно У, какъвто е бил Учителя например)?

Есенциите се приемат с малко вода, точно както и при възрастните. Не може да се каже по принцип - есенциите се предписват индвидуално, спрямо човека.

Не мога да кажа, кои есенции биха били подходящи - те се предписват индивидуално, подобно на хомеопатичните лекарства. Иначе, да, може да приемате паралелно, но не едновременно (т.е не точно по едно и също време на деня) и Шуслерови соли, и Есенции на д-р Бах, защото солите действат на биохимично ниво, а есенциите на етерно ниво.

Мммм, не съм съгласна. Да, всички хора са комбинация от всичките 4 темперамента. Може някой от тях да е само 1%, но все пак присъства в човека. Обаче - всеки темперамент е в конкретно съотношение спрямо другите и това съотношение в човека е постоянно, не се променя нито спрямо ситуация, нито спрямо физическо/психическо състояние. Съгласна съм с тези, които са на мнение, че е добре 4-те темперамента да се балансират в човека - т.е да са по 25% всеки. И точно това ме вълнува - знаем, че човек се ражда с определено съотношение на темпераментите; доколко и по-какъв начин е възможно в рамките на текущия си живот, да промени/хармонизира това съотношение?

Пламъче, а не допускаш ли и друго положение на нещата - човек никак не го търси този учител/наставник, но по някакво странно стечение на обстоятелствата се среща с него. Тогава какво? А за последното - мисля, че не си права - според мен, когато много го търсиш, няма да го намериш; не и истински такъв.

Да, Христо, така е. И аз нямам нищо против да съм овчаря, а не непременно бял брат, или златен розенкройц, или каквото и да е ... Иначе по темата - оставам с впечатлението, че който не е срещнал все още в живота си истински учител/наставник, е склонен да твърди, че няма нужда от такъв. А който е имал - може да направи разликата, какво е "без" и "със". Пожелавам на всички да срещнат своя учител/наставник на живо!

Спокойно, Тайнствен, може да си малцинство, но не си единствен. Имам две тийнейджърки в къщи, дето, представи си, обичат да четат книги И не, че не ходят от време на време на партита, едната, дето е дори по-четящата, си пада по хеви метъл, но и там си подбира, според смислеността на текстовете и звученето и няма нищо против да "развее грива" на някой концерт. Но приятелите са много важни. По-малката излиза по-често, събират се една компанийка, но особено момчетата тренират активно, едното дори ходи редовно на състезания по тенис, а това, определено не е свързано по никакъв начин с пушене, алкохол и т.н. Имаше две момичета, които не ми харесваха и тъй като си говорим редовно с щерките, съветвах да ги избягват, защото не са от техния "сорт"; явно и другите деца и родители усещаха това, тези момичета постепенно отпаднаха от компанията. Подбирай си приятелите просто и не се отчайвай, че не можеш да намериш хора с твоите интереси. Няколко разговора, за предпочитане насаме с момчето или момичето, защото, когато са в група, някои са склонни да се изхвърлят и да се преструват, са достатъчни да разбереш що за човек е и имате ли общи неща.

Аз не съм съгласна със заглавието на темата. Така някак силно ги обвързваме двете неща - нездравословен начин на живот с диабет. Има толкова много хора, дето водят нездравословен начин на живот, но не са болни от диабет, ами от нещо друго - примерно хипертония или каквото и да е. За мен при всички заболявания водеща е не физиката, а "надстройката" на тялото - мисли, чувства ... И в много-много по-малък процент са вродените заболявания. Да, лечебното гладуване сигурно е довело до оздравяване (трайно ли, обаче?), както и при много други заболявания, защото: първо е един процес на пречистване на тялото, а знаем, че има и обратна връзка - подобрението на материалното тяло влияе положително на "надстройката"; второ - то е индикация, че човек е решил активно да се занимава със себе си (тялото си и заболяването си), а не да чака да си вземе хапчето, което ще го оправи, т.е човекът е променил поне малко разболяващите го възгледи - започнал е да се обича повече, започнал е да обича живота повече, щом е предприел такива мерки.

Я да разкажа и аз един сън, който много ме озадачи - вече го позабравих, но в общи линии аз съм като в някакъв вход на жилищна сграда или по-скоро веранда/двор пред сграда, не мога да определя точно, тъмно е, вечер, от сградата идва изкуствено осветление, та аз знам, че се прибирам у дома (в действителност не живеем и не сме живели на такова място), има и други хора, не много, които сигурно също живеят в сградата и инцидентно влизат или излизат, но те са някак на заден план, не общувам особено с тях, по интересното беше, че там във входа или пред него намирам две прасенца, бяло и черно, които хората ми казват, че са наши, в смисъл на мен и мъжа ми. Аз съм силно учудена и сега вече забравих как научих, мъжа ми ли ми каза или хората, но разбирам, как приятел на моя съпруг, го е убедил да си ги вземе и той направо вече се е сдобил с тях; не съвсем мънички, но и не големи; също целта да имаме прасенца беше не традиционната, а да бъдат като наши домашни любимци. И моят съпруг се появи също и ме караше да се грижа за тях. Аз бях изумена - казвам - ама защо са ти тези прасенца, при това две, нали си имаме вече куче? Не помня точния отговор, но беше от сорта - Е, аз съм ги взел вече, при това кучето е само едно. Аз се загледах в прасенцата, чудех се защо ги е харесал, обикновени прасета, само дето едното по-нетрадиционно, от черните (не че и такива няма); прасенцата не ме познават още, бутат се насам-натам и едно в друго, не бягат от мен, но и не идват при мен. След като ги понаблюдавах и опитах да ги пипна/погаля, реших, че едва ли ще успея да ги харесам особено и питам мъжа ми - Наистина ли държиш да ги гледаме, не ни ли стига кучето (в това време кучето ни идва от някъде, но е така по-далечко от нас), щом кучето било едно, по-добре да си вземем още едно куче, отколкото тези прасета? Не знам какъв отговор получих, май никакъв и аз ги оставих да стоят там при входа и тръгнах към кучето ни ... Той съня не е нищо особено, просто за пръв път сънувам прасета, при това две, черно и бяло... Що за символи са това?

Диди, определено разведри атмосферата Знаете ли, на мен ми се струва, че много обичаме да философстваме по такива глобални въпроси - касаещи я държавата, я направо целия свят, а ако не губим толкова време и енергия за това, ами да вземем да си оправим собствените объркани нещица - и в главите, и в къщите си, то тези глобалните ще се разрешат много естествено и от само себе си.

Хм, темата е за мъже, но тъй като зачекнахте и въпроса: Кога жената става жена?, ще напиша нещо по принцип. В смисъл не на теория, ами по-скоро - Кога ставаме големи/пораснали? Ами май болшинството хора така и не можем да се почувстваме големи. Защото за мен един възрастен или хайде по-скоро пораснал човек е станал такъв, когато се чувства сигурен, спокоен, знаещ как да се справи с всевъзможните проблеми и тем подобни. А май 99% от хората се чувстваме несигурни, притеснени от нещо, имаме си проблеми, с които ни е трудно да се справим и които ни вадят от равновесие. За едни хора това са едни неща, за други - други, но все има по нещо. Това, както каза Ивета, няма нищо общо с факта дали имаме или нямаме деца. Просто, които имат деца, се опитват да демонстрират стабилност и присъствие на духа (в по-голяма степен, отколкото реално притежават) пред децата си, поне докато са по-малки. И така много деца остават с едно фалшиво убеждение, че техните родители са (били) едни стабилни, възрастни хора, истински мъже и жени, докато в действителност далеч не е така. Сега, можем да смекчим критерият за порасналост, като приемем, че това е просто да бъдем самостоятелни, да успяваме да се грижим за себе си и евентуално за семейство, ако има такова, във всяко едно отношение - и в материален, и в нематериален план, тогава вече повече хора ще се впишат; но като че ли критериите за истински мъж/жена са по-височки.