Диана Илиева

Ами виж - няма логика. Развиване на определени качества, заради самото им развиване? Странно звучи, какъв е смисъла от това и как си избрал тези "определени" качества? Също как става такова развиване - нали именно сблъсквайки се с материята на физическо ниво и нейните закони и условия се получава това. Ако не беше така, то тогава за какво сме въплътени тук, на физическо ниво точно?

Чакайте, чакайте, Христо много пита, Станимир неуморно отговаря и аз току се обърквам - кога в постановката се появи това, че учителят бил възложил на ученика нещо си?

Ако си правил усилия, имал си някакви успехи, но си се провалил след време и ти се струва, че си отишъл на по - ниска позиция ( или на същата) на каквато си бил преди началото на усилията, тези усилия дали са отишли напълно на вятъра ? Не. Даже си мисля, че най-вероятно без тях може би падението би било по-голямо. Но това са твърде теоретични разсъждения. Причините да се провалиш могат да са много, но никога положените в правилна посока усилия. А резултатите от положителните усилия се акумулират и в един момент неизменно ще доведат и до видим успех. Провалите от своя страна винаги са временни. ... Ключовите думи съм оцветила в червено. Проблемът е, че ние определяме нещо за положително или за правилно доста относително и изкривено в нашия дуален свят. Другото, което ми направи впечатление е, че стигате до извода да развивате тъкмо нещото, което най-недостига, което е най-слабото място. И се чудя - как се развива нещо, дето липсва? Сега, разбира се, ще чуя в отговор тиради за огромния потенциал на човека, за скритите и неизползвани ... ала-бала Иска ми се да се върна на темата за темпераментите и ще дам един цитат от там: Е, то е същото - да имаш мноооого малко, почти нищо от дадено качество и да се опитваш да го развиваш. Наистина трогателна гледка И Учителя, Боян Боев, както и във Валдорфската педагогока се препоръчва да се развива това, което имаме, това, с което сме се родили; другото е да се налива вода в пясък.

Хаха, да, има много такива психологически търговски трикове - примерно най-изгодните като съотношение цена/качество стоки се намират на най-неудобните за виждане и вземане стелажи (на най-долния ред или на най-високия) и обратно.

Христо - виж подписа ми. Дълго време нямах подпис, но след като доста време четох неща, които се казваха, че и повтаряха, и потретваха, ей така, по инерция, наизустени от някакви книжки, реших да напиша това. Та, ето ти една цел - опитай се на първо време да разбереш нещата (шегичка , разбираш, че това "първо време" си е много дълго време). Защото е много нелогично, да се опитваме да променим хода на нещата в желана от нас посока, без да разбираме кое, какво и как. Това важи с пълна сила и по отношение на нас самите - в смисъл, ако искаме да се променим в желана от нас посока. Иначе ти е ясно какво се получава - човек, който примерно никога не е виждал тухли, бетон, арматура и т.н., но непрекъснато обяснява на другите как точно се строят небостъргачи. А представяш ли си, ако такъв човек, дори и перфектно да е разбрал информацията и много точно и прецизно да я представя, без сам да подозира, е чел книжки как се изграждат бункери, а не небостъргачи

Сигурен признак за пренапъване в духовен план Христо е занемарен живот в света; във всяко едно отношение - взаимоотношения (интимни, приятелски, роднински), професионална реализация и т.н. И не, че такъв човек няма нежна и ранима душа, не, че е глупав и неспособен, просто сам себе си наказва, естествено, с най-добри намерения. И за да избегна спекулации по това, да подчертая - обратното не е задължително да е вярно

Aбсолютно съгласна с Христо и hipathia. Имаме си и поговорка за това - Прекаленият светец и Богу не е драг.

Здравей! Ще напиша нещо, което може и да не е удачно, но го забелязвам често при хората, пишещи в този подфорум, а при теб особено ми се наби в очи, защото приемаш два вида медикаменти. Мила Sliana, ти приемаш ривотрил и бетаблокер, но се чувстваш зависима само от ривотрила и него искаш да спреш, а бетаблокера сигурно също ще го пиеш, докато си жива, но към него нямаш същото отношение - защо? И аз много се чудя, защо всички хора се страхуват, че цял живот ще пият нещо успокоително, а никак не им прави впечатление, че започнали веднъж, най-често цял живот си пият лекарствата за високо кръвно, или бетаблокер, или инсулин, или нещо за колит, или за гастрит/язва. И когато психиката им се влоши, въпреки успокоителните, пак много се стряскат и недоволстват - пия си лекарствата, не би трябвало да се влошавам! А когато получат сърдечна атака, или хипертонична криза, или ... да не изреждам, както преди малко лекарствата, въпреки че стриктно си пият бетаблокерите, лекарството за кръвно и т.н., не се чудят защо въпреки лекарствата, са получили това влошаване, а го приемат много по-нормално? По същата логика си зависима от бетаблокера. Аз мога да ти гарантирам, че от ривотрила ще се откачиш по-лесно, отколкото от бетаблокера. Когато психиката ти укрепне, просто няма да имаш нужда от успокоителни. При това мотивацията ти да предприемеш някакви такива много елементарни и човешки мерки, от типа на постоянни разходки, отпускане-релакс и самомасаж е голяма според мен - дъщеря ти! Първо - твоето психично състояние се отразява много и на нея самата. Второ - тя е вече достатъчно голяма, всичко забелязва, всичко разбира и може да си направи изводи - значи мама само след месец-два разходки и т.н. е много по-спокойна и усмихната. А защо да не правите разходките и релаксацията двете, ей така, за компания? Поздрави и Успех!

hana_, казах лични отношения, не непременно интимни, приятелски, враждебни или каквито и да било, както и не съм имала предвид, че това са непременно отношенията между Х и У. Първото ми изречение беше, че тези карти не отговарят на този въпрос, а на ситуацията, която стои под него. Продължавам да съм на това мнение, въпреки уточненията от твоя страна. Какви са точно отношенията и между кого и кого, ти си знаеш П.П. На никой ли не му прави впечатление, че на такъв семпъл въпрос, са изтеглени два големи аркана?

Съгласна с dcveta! @Станимир - от последния ти пост разбирам, че астралът следва да се контролира на 100% от по-висшите тела, както и стремеж да се стигне до там, че той, астралът да "не предава нищо от себе си" - т.е нито като проявление, нито като обратна връзка нагоре. Чудя се, как ще стане това? А по отношение на етерното и физическото тяло това пак ли е валидно? В такъв случай за какво са ни тези по-нисши тела спред теб, след като само пречат, така да се каже?! Моето разбиране за нещата е доста по-различно. За мен е неподходящо да има борба, контрол, отхвърляне и т.н. Това от много източници, вкл. Учителя, вкл. и от мои наблюдения. Добре, отхвърлям нещо и то отива ... къде? Ами нищо в природата не се губи, просто го "натъпкваме" някъде, образно казано, пак в нас. Това е според мен по-опасната заблуда. Обратна връзка между телата има на всички нива, иначе нямаше да са живи и да функционират заедно. Точно поради обратната връзка ние успяваме да усвоим натрупания опит от проявлението (не случайно зададох въпрос, защо съществуват по-нисшите тела, след като прозираше, че не приемаш, че има обратна връзка, т.е отдолу-нагоре, но не бях сигурна, че това казваш). Тъй като в момента човечеството работи главно по овладяването на менталното тяло, съзнателното овладяване/боравене с него, има много хора, които всичко прекарват през ума си, чувствата им се струват нисши по природа, замъгляващи/пречещи на разума, иска им се да "запушат устата" на чувствата и въобще на всички нелогични неща ... Това е безсмислено залитане според мен. Изчистване, развитие, хармонизация ... на всички нива, това са според мен нужните процеси. Не случайно от много места се чуват призиви за отваряне/развитие на сърдечната чакра. Твърде сухи, разумни станахме. Разбира се, докато в един момент не избие нещо на повърхността (като цирей). Още повече, че от астрала няма да се отървем скоро. Ако нещо ще отпада, то първо ще отпадне физическото тяло, след това етерното и чак след това астралното. Сещам се да дам пример, как реагират и подават нагоре обратна информация и етерното, и физическото тяло - ако се отпуснем (охлабим контрола на разума) и си зададем въпрос, то интуицията ни се задейства и дава индикации на етерно (като осезателен спад/скок на енергия) и физическо (като осезателен комфорт/дискомфорт) ниво. Но, разбира се, пак с астрала "усещаме" това и, разбира се, пак с разума съставяме извода/отговора. Спирам дотук, че темата стана дискусия за телата и в частност особено за астрала, а не за "тайните учения"

Точно така е. Не 15 минути разлика, ами дори 2-3 минути (например при раждането на близнаци) и се получава съвсем различна карта. И е очевидно, че хората са различни, с разлчини характери, с различни интереси и наклонности, с различна съдба ... Затова често тълкуванията са неточни, затова често по-сериозните астролозите питат за важни, вече станали събития, за да могат по тях да "оправят" минутките A това пък дава "материал" на несведущите хора да си мислят, че астрологът им измъква информация, за да им я поднесе после като извлечена от него П.П. Има и друго - минутките винаги са важни, но не винаги е чак толкова фатално; обаче понякога наистина само 2-3 минути и човекът - хоп, вече е с друг асцендент или пък някоя планета прескача от този дом в предишния/следващия и ред подобни; та в такива случаи наистина хороскопа "виси".

A защо да вникваме в нечии чужди теории, след като още на първо четене забелязваме някакви слаби места, несъответстия ... ? Т.е кое противоречи на кое? А и не съм забелязала Божидар да е писал това, по-скоро се опитваше да обясни, че едните и другите чувства ги има и горе, и долу. Чрез астралното си тяло проявяваме ВСИЧКИТЕ си чувства, поне докато сме въплътени. Как става според теб "отстъпването на водещото място в психиката на човека"? Чрез подтискане на астрала, чрез контролиране на астрала? Какво значи "няма да направи това доброволно"? Просто няма да стане бързо и изведнъж, но така и трябва да бъде, според мен. Революцията е неподготвена еволюция, насилието ражда насилие. Хубаво е да стане постепенно и естествено, а не зорноволно, измъчено. Според мен астралът продължава да се развива и дори бих казала - да се изчиства. Но да - вече не е той на дневен ред, като фокус на развитие на телата ни. Иначе продължава да виси това: И не само към теб, разбира се. Нека и други се включат, смятам, че наистина е важно. Важно, не за да видим кой е по-прав и кой седнал , ами като база за изграждане на светогледа.

Мисля, че тези карти не отговарят точно на този въпрос. Подозирам, че въпросът е само на повърхността, в смисъл не те вълнува точно обаждането, ами въобще нещата по принцип. Става въпрос за лични отношения, някой някого лъже, или плете интрига, или нещо от тоя род, но в крайна сметка ситуацията ще се разреши именно справедливо - в смисъл за добро.

Е, защо така, къде останаха правилата за поведение във форума? Нормално е да търси слабите места в твоите или в чиито и да били думи/мисли. В крайна сметка нали се опитвате да изясните даден въпрос. Значи хем да вижда някъде слабо място, хем да си затваря очите - така пък какво ще постигне, се питам аз? На практика ничий мироглед не е бетонно обоснован . Обаче някои хора си го признават и питат, търсят, изясняват ..., а други не искат да си признаят и пишат някак съвсем категорично - защо? А къде са явните противоречия в думите на Божидар, че и на мен ми е интересна дискусията ви и я следя? Аз също ти зададох един въпрос - смяташ ли, че няма обратна връзка: от по-нисшите тела към по-висшите? Ако да - то защо съществуват по-нисшите - ей така, без смисъл, само заради едното проявление или аз нещо пропускам? Ако има обратна връзка, то какво влияние оказва тя, в какво се изразява и т.н.? Това е важно!

summertime, много загадъчно изказване, какво имаш предвид?

Аз смятам, че има нужда от предупреждения, и то не в кавички, а съвсем истински. Страшно ... може да стане; дори и за много куражлии

Eто нещо и от мен - Звездата е била на позиция, указваща миналото, какво е било преди, как се е стигнало до тук - и тъй като миналото си беше съвсем добре, изтълкувах я, че всичко се е развивало под благосклонна звезда, както и че човекът е виждал всичко добре, добре се е ориентирал, т.е виждал е някак отвисоко . Тези тълкувания бяха подкрепени и от другите карти. Иначе - да - развитието беше постепенно, но възходящо във времето.

Изпитание, не изпитване Ако изпитваш ученик, можеш да го манипулираш да кажем така - слушаш, слушаш и казваш: Значи еди кое си е еди как си, така ли? с една така утвърдителна интонация, а в действителност казваш нещо неверно, с цел да видиш, доколко ученикът е сигурен в знанията си, доколко добре е разбрал материала? С една дума ти го подвеждаш в началото, само да го провериш. След това, сигурно ще му обясниш, кое е вярно П.П. Имах такава учителка по математика в основното училище - за да ни научи да мислим и проверяваме всичко и да бъдем твърдо убедени в това, което правим като извод/заключение, често е правила така: тръгваме да решаваме заедно с нея някоя по-засукана задача, и уж всичко правим по правилата, съобразно аксиоми, теореми и по едно време, брей, излязло, че 5 е по-малко от 3 примерно, или че триъгълника има сбор от ъгли по-голям от 180 градуса, или че две пресичащи се прави на чертежа се оказват на теория успоредни - ужас! И тя ни гледа и се подсмихва - сигурни ли сте в решението, което направихме? Първият път, като ни го приложи това, ние седим и мигаме Поогледа ни и звънеца би и тя каза - помислете си. Следващия час една част от учениците се престрашихме - Ама, другарко, това е невъзможно. И тя - Ето, казва, значи някъде сме допуснали грешка, хайде да потърсим къде? Понякога ни оставяше сами да я търсим, ден или седмица дори Обаче ни научи да доказваме бетонирано всичко и да сме убедени в това, което правим. Много съм доволна от учителите си и в това училище, и в математическата гимназия. Не само по математика, и по химия, и по физика ... питаха такива подвеждащи въпроси и търпеливо ни чакаха сами да стигнем до отговора, позволяваха ни да опитаме нещо в лабораториите, специално по химия и физика, и после да се почесваме, защо експериментът не е станал, както би трябвало да е на теория, пак опитваме, в един момент учениците тръгваме да спорим и да си обясняваме един на друг и на преподавателите (те като видят, че са запалили любознателната искричка в нас, дори се дърпат малко в сянка, само следят да не стане някоя голяма глупост в лабораторията), а учителите ни се подсмихват, понякога нарочно ни заблуждават, понякога, като видят, че много сме се оплели, малко ни дръпват в правилната посока ... Е, накрая виждаме, че искрено ни се радват, как сме "открили" сами нещо, и как сме уверени в теорията, и сме се научили да я прилагаме!

Ами това което в момента ми идва на ум - светлите биха използвали манипулация с цел изпитание - да проверят (а и човекът сам да си го осъзнае в последствие) доколко силни са устоите ти, доколко си податлив на външни влияния.

За теб може да има противоречие, но за мен няма. Не разумът, а съзнанието и не над всички чувства, а само над астралните. Всички тела могат да са в хармония, когато астралът е утихнал и всички движения в него не произтичат от самия астрал, а са отзвук от по-високите тела. Хармония означава всяко нещо да си е на мястото, т.е. по-високите тела да определят какво се случва в по-ниските, а не някаква равнопоставеност между телата. В крайна сметка истинската същност на човека е единствено духа му, а телата са само обвивки и те не могат да бъдат равнопоставени с духа. Те са просто инструменти чрез които той се проявява. За теб няма - просто не искаш да го видиш. Какво те захранва (буквално, с енергия) да дадеш максимума от себе си за постигането на дадена цел? Всички ние виждаме резултатите, когато вършим някаква дейност, която за момента или по принцип ни е крайно нежелана - примерно нямам желание тъкмо сега да готвя, но въпреки това съзнателно тръгвам да го правя, защото имам цел - да сервирам нещо на семейството и ... се получава нещо, дето кучето не го иска дори А в действителност съм сравнително добра в кулинарията и определено не искам да отровя съпруга и децата си. Интересно ми стана за чувствата - кои чувства са астрални и кои не са ? Не разум, а съзнание казваш - каква разлика влагаш в понятията? И подсъзнанието къде е в твоята терминология, че нещо започваме да се оплитаме? Сега за телата - ти измисли равнопоставеността, аз казах хармония. Обаче не съм наясно, може ли да се получи хармония, чрез упражнено насилие? Аз смятам, че не. Телата са в йерархия, но това не означава, че по-нисшите такива слушат и изпълняват само. Има и обратна връзка и то много силна. И горкият астрал, защо само него нарочихме, че пречи - ами етерното и физическото тяло, те са по-нисши, а притихнали ли са?

Ами не, няма смисъл, вече 2 пъти опитвам, достатъчно е, а и вече прочетох това: Не, напротив. Непривързаността не е безразличие. Просто липсва влиянието на астрала – това, което ни кара да изпитваме тъга, гняв или разочарование, ако целите ни не успяват да се осъществят така, както очакваме. Но няма безразличие. Когато е безразличен човек не може да положи максимума от себе си за да постигне нещо. ... Хем си противоречиш - значи даваме максимума от себе си и въпрки това си въобразяваме и твърдим, че сме независими от целта, хем апелираш към несбъдни неща - бих искала да видя човек, в който липсва влиянието на астрала. В същност ти и в много други теми защитаваш позицията - разумът да упражнява перманентен и тотален контрол над чувствата. А не беше ли идеята да бъдат в хармония всички тела, а не всячески да подтискаме астрала?!

Стан, вярваш ли си? Ако си непривързан към целта, то това просто не е твоя цел. Ами аз защо въобще ще се явя на това интервю, ако нямам цел/стремеж да го спечеля? За отбиване на номера ли? И пред кого - пред себе си? Ако се явя на интервюто, за да угодя примерно на волята на родителите си, тогава вече няма да съм никак привързана, но това просто няма да е моята, а тяхната цел. Това, че мога лесно да се откажа от целта или да я сменя с друга (примерно, ако не ме приемат, ще махна с ръка и ще кажа - Е, нищо, ще се явя на интервю другаде.), не ме прави по-малко привързана. Самозалъгваме се така. Манията или фикс-идеята е просто крайна форма на преследване на целта. Казваш целта служи, за да фиксира посоката на движение - именно, съгласна съм и точно това казвам, че целите, които си поставяме съзнателно, с разума, фиксират грешна посока на движение; и най-интересното е, че всяка цел ни закопава, всеки стремеж да се проявяваме активно в света, в който живеем, ни отдалечава от същността.

Да - отговор с три думи - едни и същи средства. Ама то това, дето казваш и ти е очевидно. Учителят също многократно го е казвал, последно четох в беседа от ООК. По-важно според мен е това, което съм удебелила.

Затъваме в материалния свят, когато сме привързани, зависими от целите си, а не защото имаме цели. Изумяваш ме! Има ли случай, да не сме привързани към целта, която сме си поставили?!?! Че защо тогава въобще сме си поставили цел? Ей така, да си я имаме, но хич да не се стремим да я постигнем, щото не сме привързани и зависими от нея? Просто това, което написах по-горе противоречи силно на твоя светоглед. Но замисли се, има за какво!

Благодаря, за потвърждението. Иначе - не, няма познати, но да, сигурно е рано за Ас пентакли.