Диана Илиева

Вижте, това уж звучи добре, но ако се замислите не е така. Ако това, което казвате, е така, то това означава всеки от нас да преоткрива напълно самостоятелно топлата вода или велосипеда Има ли смисъл, така ли е в действителност? За мен - не; има приемственост, има учители и добре, че е така. В крайна сметка всеки от нас ще е минал през етапа "велосипед" и то съвсем реално, практически, но няма да губи време и сили да го открива съвсем сам. Иначе да, животът ни учи, но съвсем не сам. Представете си, едно дете, има създадена азбука за езика, който говори, предоставени са му всички необходими буквари, учебници, пособия ... Дали всяко дете ще се сети кое какво е и как да го ползва, за да се научи, без някой да му покаже? А съвсем отделен е въпроса колко бързо и колко вярно ще бъдат усвоени знанията. Това, че някои от вас не са срещнали учител все още, не означава, че такива липсват и всеки сам се учи на всичко. Може тепърва да срещнете (обикновено май когато въобще не очаквате ), може да сте срещнали, но да не сте го приели за учител/и, а по-нататък да се яви друг такъв ...

Автобиографии или биографии? Това е важно. Лично аз съм чела само биографии на класически композитори, които са написани в голяма степен романтично оцветени. Затова пък съм чела книга на автор, живял през 18 век в Англия - ами че там корупцията е била повсеместна, просто в реда на нещата едва ли не, нравите - ужасни, едно прасе е било по-важно и ценно от един човек ... Та въобще нямах предвид войните. Нито технологичния напредък.

Ами хората и обществото ни естествено са далеч от идеалното, но ... върни се и сравни как е било в средновековието примерно или още по-рано. Как са живели хората тогава, колко се е ценял човешкия живот и т.н.? Та колкото и кусури да виждаме сега, то определено сме дръпнали напред.

Аз не съм виждала човек, който се е освободил от егото. Бихте ли ми показали такъв? erendil, ти срещал ли си човек, който да е станал духовен учител за теб?

Мда, хаотични мисли. Пробвай с Щайнер - при него са подредени Иначе всичко звучи странно и дори глупаво, ако човек не знае какво стои примено зад райската градина, изгонването оттам, Каин и Авел и т.н.

Точно така. На теория също не можем да я проследим до върха, просто защото такъв не съществува. Много от фракталите дават ясна идея за нещата. Мда, добре, а как са се появили тези същества, изграждащи космическата йерархия?

Ок, космическа йерархия. Самият факт, че казваме йерархия, говори, че управлението е централизирано. И ако се опитаме да погледнем към върха на тази йерархия - какво ще видим? Едно "същество" или няколко? Или тази йерархия върви до безкрайност и на практика не можем да я "проследим" до върха? Пиша "същество" в кавички, защото едва ли това е същество, каквото по нашите човешки разбирания, дори и твърде абстрактни, можем да си представим.

Замислих се за овладяни и неовладяни ... Какво стои зад тези понятия? Кога сме склонни да кажем, че дадена стихия е овладяна? Не е ли когато другите стихии са получили достатъчно проявление в нас, за да я балансират?

Да, Mel, познавах такъв човек. Това, което писах по-горе, не е прочетено от книжки, нито говоря ей така, наизуст. Иначе - не зная как самите те стигат до извода, че са готови да бъдат учители. Може би по същия начин, по който аз днес си мисля, че не съм готова за учител И, както казах по-горе, знанията не са основното. Нещо повече, много хора не се замислят, но натрупването само на знания, клони към черна магия. Според мен основното е да имаш виждане за нещата, в смисъл как те се отразяват действително на хората и света, какво ще предизвикат като последствия; едва тогава можеш да носиш пълна отговорност за себе си и за още някой, който все още няма такова виждане. Христо, едва ли на духовен учител ще му хрумне да каже "слаб духовен ученик". Който е израснал да бъде духовен учител, със сигурност е преминал през етапа да критикува, осъжда, да раздава квалификации разни Такъв човек за много по-ужасни неща успява да намери в себе си разбиране, приемане, добра дума. Но тъй като аз не съм стигнала дотам , ще ти дам едно мое разбиране за "слаб духовен ученик" - това е според мен човек, който е бил разпознат, избран за ученик, но не е имал желание да учи, да усвои всичко, каквото му е по силите и възможностите (тук пак имам предвид не само знания, но и качества).

Според мен, да, винаги е имало такива хора, има и сега. Това са хора, които са напред с материала, ако мога така да се изразя Но това напред не е толкова и в никакъв случай не само знания, но най-вече смирение, състрадание, любов ... Това са и качествата, които притежават духовните учители. Ученикът според мен, на първо време е достатъчно да е отворен към новото и различното, да има наченки поне на смирение, благоговение ... сигурно има и други неща, не мога да преценя. Отношенията ... учителят разпознава ученика, ученика решава дали ще стане ученик, учителят преценява какво ще учи, ученикът решава доколко и как ще учи, учителят (макар и негласно) е напълно отговорен за всичко, което дава на ученика, докато ученика не настигне учителя си, в определеното направление поне.

За мен успешен човек е този, който е в мир и хармония със себе си и със света. На мен ми прави впечатление не само клишето - да си успял в материалния свят, но и нещо друго. Много хора, дори и да не са имали кой знае каква кариера, да не са влагали прекалено много сили и време в работа, въпреки това само и единствено работата и евентуално отглеждането на деца им е осмисляло битието. Излизайки в пенсия, тези хора, евентуално и с вече пораснали деца, се чувстват абсолютно празни, безполезни, животът им няма смисъл. Не е нормално да е така. Вярно, че ежедневието ни увлича, имаме много ангажименти, свързани с обикновени, рутинни дейности и грижи по осигуряването на материалния ни живот. Но ако останем само дотам ... напразно сме живели. Вярно, че проблемите, които ни застигат, също ни карат да научим едно или друго, макар и неосъзнато, но мисля, че вече сме на етап, в който това е хубаво да става съвсем осъзнато.

Съгласна съм Цвета, всичко идва от Създателя. Не Го забравям, за мен по подразбиране е така. Точно това и казвам в много мнения, че често си въобразяваме, че ние правим това или онова, ние решаваме и т.н., а в действителност нищо не става против Неговата воля. Колкото до самопознанието - нито е лесно, нито е просто, няма стандартен алгоритъм за постигането му, имаме отделна тема за това, мисля.

Ами то това е същественото, което априори трябва да направим. И то е - да опознаем себе си. Непознавайки себе си, не можем нищо друго да свършим, колкото и да искаме, и да опитваме. Това е все едно да караме автомобил, без да знаем как се управлява. Представете си - попада ни някакъв извънземен автомобил, който има някаква бегла прилика с познатите ни. И ние си казваме - ха, чудесно, колко неща мога да направя с това чудо, ехей! Да, ама се оказва, че не знаем как да го подкараме, че искаме напред, пък той отива назад. А може и по-кофти постановка дори - огледалата вътре примерно да са такива, че на нас ни се струва, че вървим напред, когато отиваме назад, че вместо да закараме комшията до съседния град, без да искаме го прегазваме, спирайки уж до него, а огледалата ни показат, че той някак е влязъл в автомобила отзад, и все в тоя дух ...

Точно така е и според мен. Аз затова и споря със Станимир в тази и в другата тема, защото той се опитва да наложи идеята, че всичко е ясно -имаме си добри и лоши качества, поставяме си цели, подреждаме ги, също е достатъчно да сме последователни и упорити, за да ги постигнем, с което израстваме и се развиваме, всичко това съвсем закономерно и подредено от самия човек ... Никак не съм съгласна. Убедила съм се лично във валидността на поговорката - "Човек предполага, Господ разполага." или ако искате "Неведоми са пътищата Божии." В живота ми се е случвало това, което действително е важно и полезно да се случи само тогава, когато съм отпускала юздите на контрола. Много е примамливо всичко да върви "по график", но, за щастие, все още не ни е по-силите. Казвам "за щастие", защото много хора все още не знаем какво да искаме и какво да планираме. Знаещите са единици, които са успели да развият поне и казуалното ниво у себе си. Съзнавам, че някои извънредно силни натури успяват много дълго време да насилват себе си, че и други около себе си, живота си, да следват техния план и график. И съответно успяват да се отдалечат твърде много от пътя си, но така или иначе не са по-силни и животът/съдбата все в един момент се обръща срещу тях и започват да се стоварват случка след случка; не че и преди ги е нямало, напротив, светели са разни сигнални лампички, но умишлено се затварят очите, защото техния план не е в посока на тези лампички. Всеки един срив в живота ни следва много добре да се огледа и прецени - какво, защо? Също и ситуациите на дълга стагнация, вървене на място. Сигнални лампички са и чувството за удовлетвореност и пълнота, както у нас, така и у нашето обкръжение (в обкръжението - семейство, приятели, роднини - само доколкото зависи от нас).

Какво ми е направило впечатление на мен - Таро май не обича (образно казано )тези въпроси, на които отговорът е Да или Не. За такъв тип въпроси може би е по-добре да се търси друг гадателски инструмент. Чрез Таро обаче можем да видим една по-обширна картина - обстоятелства, чувства, мисли, намерения ... Според мен това е по-важното и ценното, когато използваме Таро. В случая какво можем да кажем? Човекът Х тотално се е разочаровал от ситуацията, от колегите, с които му се налага да работи, има конфликти и раздразнение, не му понасят интригите в средата, в която е и т.н., все в този дух (Рицар мечове) . Същевременно е много загрижен за бъдещето си, особено за работата си, за доходите си (4 пентакли). Съветът на картите е, да прояви търпение, да изчака нещата да узреят, да им дойде времето, да се научи да различава кое е илюзия и кое реалност, да се стреми към стабилност и независимост (Крал пентакли)

Егоизъм е да искаш нещо, което не ти се полага. Да искаш нещо за себе си, което ще се окаже в ущърб на другите, т.е. един вид да вземеш от тях за да получиш ти. Когато искаш да постигнеш нещо, с явното намерение да го поставиш в служба на всички, това вече не е егоизъм. Вижте, според мен няма нужда да обагряме всичко с някакви етични правила и норми. Така само се объркваме и не виждаме законите, които са отвъд човешката ни етика и морал. Какво значи - "не ти се полага"? Кой и как е преценил това? Какво значи "явно намерение"? А "неявно"? Егоизмът е, когато човек иска нещо за себе си, той да има, на него да му е добре - това е важното; за егоизма е без значение дали това ще е непременно в ущърб на другите или не, както и дали ще го вземеш точно от другите или от природата примерно. Развивайки астралното си тяло, човек неизбежно развива егоизма. Как ще надскочим степента на егоизма. Ами посоката е не да подтискаме, култивираме, унищожаваме и т.н. егоизма, а колкото и странно (но ако се замислите е логично) да звучи - да го разширяваме Сега ще обясня какво имам предвид - това означава да разширим обекта на действие на егоизма постепенно до всички хора. Т.е както в началото сме искали нещо само за себе си, както сме защитавали само себе си и т.н., постепенно започваме да искаме същите неща и да защитаваме също толкова горещо и своите деца, своето семейство, своя народ, цялото човечество - всички хора; като включително пазим, ценим и браним всичко, което принадлежи и служи на човечеството - имам предвид другите царства, планетата въобще. Точно тази насока отразява и препоръката - Обичай ближния си, както себе си. А бързото духовно развитие е относително нещо. Може и да стане бързо, зависи дали човекът ще успее да се смири и действително да се почувства част от Цялото.

Добре, ако един човек няма нито глас, нито слух, и е решил, че това е едно слабо място, което иска да развива, дали ще успее да постигне нещо по въпроса? Защо ми се струва, че за такива неща като изкуствата, пък и някои други - за тях си трябва талант, дарба ... т.е нужния потенциал и който го няма или в който е съвсем малко този потенциал, казваме е, какво пък, не може и толкоз. А за такива неща като честност, търпение ... като че ли всички имаме едва ли не равен потенциал и който не е еди какъв си, то той просто е един мързеливец, който не се старае или няма стремеж да бъде такъв?!

Да ,така е. Но когато хората са млади,не са достатъчно опитни.И почти всяко младо семейство мечтае за дете.Също така цялото семейство,баби,дядовци,лели,познати,всички само това чакат и това питат-кога ще дойде бебето. Поне тук,на Балканите е така. За едно семейство детето е най-ценното нещо. Да не говорим пък за размножаването при по невежите хора,при най-неграмотните слоеве.Не само у нас,но и в цял свят. Но...когато някои хора започнат да се замислят,когато започнат да се осъзнават,разбират,че не трябва да се правят толкова деца.Причината вие я посочихте. E, aз като се замисля и разбирам, че най-хубавото нещо, което съм направила до момента в живота си, са двете ми деца И не само да се родят, но и да се отгледат като достойни, хармонични личности ... Също така, защото съм твърде амбициозна, отсега ми е ясно, че най-много ще съжалявам за "изпуснатите" моменти с тях, поради "гонене" на кариера, или някакви други цели. Както и осъзнах, че ако поставя на кантар още по-стремителна кариера и някое от децата или дори и двете, както става при някои семейства, преди години не, но сега твърдо ще бъда в полза на децата. Не за друго, ами просто докато нямаш собствени деца е трудно да прецениш как е без и със. Това с изхранването не ми се струва актуално, по ред причини, но ще се отклоним твърде от темата. Иначе съм съгласна, че от всеки не става майка или баща, както и че би било добре младите хора да се подготвят по някакъв начин, не само да бъдат родители, но и въобще подготовка относно взаимоотношенията с хората. Лично на мен наличието на съпруг и деца не ми пречи да се чувствам свободна. Имам достатъчно лично мои си занимания, приятели (и от двата пола), както и време, което отделям за тях. Съпругът ми - също. И нещо в чисто практичен план, особено когато децата са още малки - двамата родители освен всичко друго относно възпитание, влияние (като архетипи, качества и др.) и т.н., просто могат да се отменят в грижите по тях, като освобождават на другия време и усилия. А при сам родител, това няма как да стане. Баби, дядовци, както и при по-високи доходи наемане на какъвто и да е помощен персонал, но роднините и този персонал все пак не са родител. И за да избегна спекулации, това пак го казвам от личен опит, защото (вече казах по-горе, че съм кариеристка ) и аз имах наета детегледачка, при това професионална детска учителка, прекрасна жена, с над 20 години стаж, взаимно се харесваха с децата и то много, но ... просто не е родител.

Ще се прехвърля в тази тема, за да не създавам нова, а ако модераторите преценят, да я отделят, защото ще коментирам телата в определена насока, а именно - как се осъществява взаимодействието между тях? Според мен, телата си взаимодействат както отгоре-надолу, така и отдолу-нагоре; между тях става непрекъснат информационен и енергиен взаимообмен и те си влияят едно на друго. Забелязах в други теми, че се разглежда идеята, "по-нисшите" тела да бъдат изцяло подчинени на "по-висшите". Възможно ли е това, как? Ако ви е интересно, да коментираме това

Ако един човек е решил да работи върху някаква своя слабост, въпреки липсата на благоприятни условия за нейното развитие, то означава, че е получил импулс за това. В следваща инкарнация, това което е спечелил при неблагоприятни условия няма да е загубено време и енергия. Забелязала съм, че когато съм изучавала нещо, което ми е било трудно разбираемо първоначално, то усилията които съм положила дават своя резултат. Наученото понякога се затвърдява много повече от лесно усвоените задачи и става стъпало за следващите. Мисля, че човек трябва да е гъвкав и да преценява кога какво да отработва в себе си. Понякога това може да е качество, което не се връзва нито с темперамента му, нито със зодията му, но нещо му подсказва, че трябва да работи в даденото направление. И започва да работи. Въпреки всичко. ... Да ти кажа, дано по-малко флегматици да получат импулс да развиват своята бързина, като се пробват в професии като лекар в Спешно отделение, или пожарникар, или спасител на плажа ... Затова пък от тях могат да станат чудесни треньори, учители, инженери ... И може би е различно за всеки - когато аз съм упорствала да постигна нещо, резултатите никога не са били добри; напротив - ако изчакам подходящ, по-късен момент, то всичко се получава чудесно, при това много лесно, някак естествено, от самосебе си. А това за темперамента и зодията ... знаеш ли, замислих се, кой именно тук, в тази тема подкрепя идеята да се работи целенасочено и упорито, както казваш и ти - "Въпреки всичко." - ами погледни, това сте все представители на земни зодии Странно, нали? Или по-скоро - съвсем логично, закономерно. Както и никой от вас не ми прилича на холерик

Мда, разбирам, защо да ми е лесно, като може да ми е трудно Шегувам се. Лично за себе си съм се убедила, че напъването в определена посока (не, че нямам такава склонност) ми е по-скоро вредно и затормозващо. Затова съм против такова самоцелно развиване на качества. Пък били те и много ценни сами по себе си. Дадох пример - как развиването на качество/а, за което/които човек има заложби, индиректно повлиява/т и други качества, за които има минимални заложби. Така общото развитие на човека става някак по-плавно, по-естествено ... Но в крайна сметка всеки сам преценя за себе си

Ами знам ли - току виж сме се преродили с друг темперамент, който да способства за развитието на тези качества, на които сегашния ни пречи. Ако аз примерно взема, че се преродя с по-флегматичен темперамент, определено ще ми е по-лесно да развивам търпението си, че сега ми е трудно Освен това аз смятам, че качествата не са така отделно, всяко за себе си. Вярно, някои имат по-близка връзка помежду си, други по-далечна, но ние така или иначе действаме многопосочно - т.е хем се ползваме от много качества едновременно, хем развивайки и практикувайки едно, подхранваме и друго, и трето... Просто подчертах, че най-слабото ни място не бива да е приоритет - постепенно ще му дойде времето и на него. Ако го подхвана сега, когато нито има подходящи условия, нито аз съм подготвена, то какво да очаквам? В най-добрия случай ще имам едно на сносно ниво развито качество в комплект с пропилян от тази самоцел живот. За самонаказването спирам да говоря, явно тук сте хора изпечени, това не ви плаши Значи на мен доста отдавна ми е светнало, че търпението хич не ми е силна страна. В началото се опитвах да убедя себе си и другите, че това не е дефект, а ефект , което, разбира се, не е вярно. После реших, че твърдо ще се обявя против природата си и започнах систематично и упорито да действам. Какъв е резултатът, сигурно се вижда и тук Е, добре де, известен резултат има, обаче, знаете ли, той започна да се появява, когато започнах да развивам други качества - примерно емпатия и разбиране на хората и света около мен (което ми се удава значително по-добре - по принцип съм наблюдателна, обичам да се вглеждам в детайлите и т.н.); тогава неусетно аз "попивах" и техния ритъм и моя забързан такъв постепенно започна да се облагородява.

И аз мисля, че няма да се продаде имота. Смятам и че въпреки желанието да се продаде, погледнато от перспективата на времето, това, че не се е продал, ще се окаже плюс. А жезлите според мен указват, не, че ще има раздвижване около продажбата, а желание за раздвижване/активност за някаква друга дейност, ако и когато се продаде имота.

Т.е. искаш да кажеш, че глупаците ще си останат цяла вечност глупаци, Какво разбираш под глупак? И каква вечност - нали си говорим какво да предприемем сега, в този си живот. Ако глупав е човек, който не може да усвоява бързо и лесно информация, не може да прави верни логически заключения и т.н., то мисля има много примери, които показват, че да, в този живот такива хора едва ли ще станат свръхумни. Всички сме виждали деца и младежи на състоятелни семейства, които имат прекрасни условия да учат, частни учители, книги, материали, стимул да бъдат умни (израстват в среда от интелигентни хора, които слагат дори на твърде високо място умността, също за да наследят фамилния бизнес/богатство и т.н.), но съответното дете си остава на твърде ниско ниво в това отношение. Което не му пречи да има много други хубави качества - например честност, състрадание и т.н.

E, не гледай от гледна точка на + и -. Колкото по-слабо развито, толкова по-малко ще резонира и по-малко ще се получи. Все трябва да се започне от някъде, дори и от малкото. А и има един друг момент свързан със закона за подобието: стремежът ще привлече съответстващите му резултати. Така че, ако стремежът е силен... А дали някой се досеща какво всъщност е стремежът? Този друг момент малко нагласен ми се струва. Кой привлича резултата - стремежът, който е, така да се каже, изкуствено създаден от нас или реалната, бих казала, обективна наша същност? В същност нека разгледаме практиката на един добър учител, треньор ... Какво правят те - използват в подходяща посока най-добрите качества на детето, за да подпомогнат и компенсират слабите му такива. По този начин не се получава дисбаланс, а напротив. Примерно, ако едно дете е много любопитно, но вниманието му бързо отскача насам-натам, то най-лошото, което можем да направим е да изискваме от това дете да стои дълго време съсредоточено върху едно нещо. На такова дете ще поднасяме информацията на порции, или непрекъснато ще сменяме формата на поднасяне ... въобще ще използваме тази негова черта за добро. Когато това дете порасне, повлияно от някого или нещо, може да реши, че трябва да работи върху тази своя слабост и да се опитва всячески да развие концентрацията и съсредоточаването. Не казвам, че няма нищо да постигне, но резултатът едва ли ще е много впечатляващ и което е по-лошото, този човек ще е изгубил много време и енергия, вместо да използва за своето и на другите добро, своите силни страни. Това е свързано с темпераментите също.