Диана Илиева

Че то май не е лесно да се справим с тях Като гледам масово не се справяме - виж финансовата криза в момента.

Благодаря ти много!

no-self, а как постигна просветлението?

E, само ако ти е жал ли? То ако ми е жал и на някое момче бих помогнала, но тук май става дума за традиционното кавалерство. Забелязала съм, че ако момчето е попило от баща си примерно прояви на кавалерство, то при него и като порасне кавалерството е вътрешноприсъщо някак. А това кавалерство си е дошло през вековете именно като помощ към физически по-слабия пол - дали преди много векове жените са можели да отварят сами тежките каменни врати или да отместват други тежки предмети от бита?

Знаеш ли колко много хора са вегетарианци? И стават все повече. От участниците в този сайт, сигурно половината поне са вегетарианци

E, защо? Кое е нормално и кое не ... кой може да каже? Подкрепям vorfax, защото има ли психологична причина зад всяко действие? Има. Дори зад всичко, не само действие. Искаме ли да опознаем себе си и света? Ако да, то няма как да стане по друг начин, освен да се вглеждаме в себе си, в хората и нещата, да се опитваме да разберем какво стои зад тях, защо и как ... Иначе само ще се плъзгаме по повърхността, заети от МВР (много важна работа ), което ви е ясно какво е - предимно и най-вече дейности, свързани с осигуряване на чисто материалното ни съществуване: служебни ангажименти, домашни/домакински ангажименти, сън и т.н.

Търсим ги, защото има такива За всяко нещо има. И ако човек се вглежда, ще получи много информация, която иначе подминаваме с лека ръка. Правило ми е впечатление, че някои "врачки" нямат някакви екстрасензорни способности, но затова пък са твърде наблюдателни и (може би по ррождение) прекрасни психолози

Говори, че търси себе си

Да, такава е препоръката и на Щайнер. С уточнението, че е добре да се прави по обратен ред - т.е започваме примерно от това как сме си измили зъбите токущо преди да си легнем и стигаме до събуждането си тази сутрин. Проследяваме събитията и наблюдаваме какви чувства събуждат в нас.

а можеш ли да допуснеш, че и двата вида хора са съвсем искрени и казват истината от своята гледна точка? И си прав, че този богат и красив човек, ако беше беден и грозен, щеше да твърди, че богатството и красотата имат огромно значение. Просто, когато ги нямаш, наистина усещаш това. А само когато ги имаш, можеш да усетиш обратното. И не, че чуждото грозде винаги е по-сладко, ами човек когато е лишен от нещо, не може да прецени, какво е да имаш нещото и дали то толкова важно. Богатият и красив човек няма да пожелае да е беден и грозен, но и съвсем реално усеща, че богатството и красотата не решават нещата, не изчерпват нуждите, както твърди и Маслоу, и човек пак се чувства неудовлетворен. Просто единият човек е на едно стъпало от пирамидата, а другия на друго.

Хубаво е, че сте се намерили Какво като е срамежлив? Направи ти първата крачка! Може би те спира това, че отвсякъде сме обработени за идеята, как мъжете са непременно активната страна - като се почне от любовните романи и се стигне до рекламните клипове. Обаче, ако се замислим, това е нищо повече от едно клише, от един наложен стереотип, който очевидно не може да е общовалиден, защото хората са твърде различни и на всичкото отгоре се и променяме с времето. И защо да не се получи? Това, че не го бива с жените, не е минус, а плюс

Благодаря ти! Любовта я има във всеки от нас. Но понякога е много надълбоко и трудно стигаме до нея. Това е много важно - да се поразтърсим и да я намерим, да я извадим на повърхността и да я прилагаме. Звучи лесно и естествено, но не е така. Аз също все още я измъквам нагоре (образно казано) и може би затова се вижда вече поне малко как блести. А представяш ли си, ако всички грейнем в любов!

Хм, а не е ли по-добре, те двамата да си поговорят и да решат какво смятат, че е добро за тях? Ей така, честно и открито, без специални подготовки и сценарии. От написаното лично аз останах с впечатлението, че по-скоро Вие искате забременяване от донор, не става ясна позицията на дъщеря Ви. Имам приятелка в подобна (макар и не точно същата) ситуация. Разговаряли сме на тази тема, като аз също съм изказвала мнение да предприемат нещо, дори осиновяване на дете, пак по тази логика, докато са млади. Отначало тя сякаш не беше избистрила собствената си позиция, но след това твърдо заяви, че са разговаряли няколко пъти, дълго и подробно със съпруга и са решили да не предприемат нищо. Това за мен може да е неправилно, но те са преценили, че това е най-доброто за тях.

Идеята за справедливост е супер. Какво е справедливостта по своята същност? Ами това е (възстановяването на) баланс, (създаване и/или запазване на) хармония ... Проблемът е там, че ние, хората, поне засега, не умеем да създаваме справедливост, просто защото не виждаме/познаваме/разбираме нещата в дълбочина. Можем ли да видим добре в миналото и в бъдещето? А лично за мен има и друго - чисто практически аз не виждам смисъл някой да лежи в затвора, ако същевременно той може да помага на хората извън затвора. Има толкова много хора, на които е важно да се подаде ръка. А ако такъв човек се е променил дотолкова, че действително да помага на хората, бъди сигурен, че той самия вътрешно/душевно се измъчва и наказва много повече за миналите си постъпки, отколкото ако чисто физически е наказан с престояване в затвор. П.П. Сещам се, че имаше тук в някоя тема казуса - Човек убива Хитлер. Какъв е този човек - добър или лош, убиец или спасител, да бъде ли наказан за това убийство или не?

А как можем да обърнем един човек към доброто? Чрез заклеймяване, порицание, изолиране от обществото дали се получава? Поставяме някого в затвора и после ...какво? Най-често това изчерпва задълженията ни и отговорностите ни към обществото. Обаче за мен това не решение. Мислела съм си преди ... защо никой в нашето съвремие не се сеща да предложи на затворниците психотерапия? Те най-много имат нужда. Преди към затворите е имало свещенници, които са били изповедници, наставници, утешители ... Сега евентуално се предлага обучение, книги/библиотеки и толкова. А душата?

Знаеш ли, малко хора прибягват до самоубийство и те наистина са предразположени към това. Как реагират околните направо не съм сигурна, дали има голямо значение - тук визирам, не само теб, ами и родители, братя/сестри, приятели ... С това искам да пресека и намеците, че семейството му не е било достатъчно добро, нямал е опора в родителите и т.н. Ако беше САМО това, то децата на някои семейства щяха да се самоубиват всички наред. А знаем за деца, претърпяли ужасяващи психически и физически издевателства от страна на родител/и и пак намерили сили да живеят. Знам, че е много натоварващо да се чувстваш причина за някакво нещастие, дори и не толкова фатално, както в твоя случай, дори и когато ние имаме някакво съвсем косвено участие. Обаче много често ние не можем да предвидим събитията, просто правим най-доброто, на което сме способни. И понякога за съжаление следват ужасни неща. Нито аз, нито някой друг от нас тук може да влезе в ролята на съдник и да прецени можело ли е нещата да се развият по друг начин, кой, кога и каква грешка е направил и има ли въобще такава. Но ... страданието и измъчването с чувство за вина няма да помогнат никому. Самонаказването също. Знам, че това е стимулирано от общественото мнение, но за съжаление е една много неградивна проява. Ако искаш с нещо да бъдеш полезна на себе си и на хората, ако искаш да има по-малко такива самоубийства, намери подходящия за теб човек и изградете една здрава, хармонична връзка, създайте и отгледайте с много любов деца, които да бъдат здрави пълноценни хора ... Това е. За целта, щом си в малко населено място, също бих посъветвала да се преместиш другаде. Иначе, ще ти бъде по-трудно, не само че всичко ще ти напомня станалото, но и няма да се учудя, ако има обществен натиск да се чувстваш виновна, лоша, някакво смътно желание в част от съгражданите ако не да си наказана по някакъв начин, то поне да не си щастлива, като един вид възмездие, като един вид изкупление... което, както вече казах, от никаква гледна точка не може да се сичта за градивно или положително, но голяма част от хората разсъждават много първосигнално. Приеми тази ситуация като болезнен и разтърсващ сигнал, че трябва да започнеш живота си другаде и по друг начин, а не както до сега. Успех!

Това, което описваш, е морал, да. Още в Библията е казано: "Око за око, зъб за зъб.". Но я си представи да проявяваме любов, не само "там, където трябва", ами навсякъде? Така както Христос призовава в Новия завет. Тогава какво ли би станало? Според мен тогава светът ще стане едно много по-добро място. И такива убийци, педофили и т.н. ще получат реална възможност да се издигнат също в морала. Защото иначе какво да правим с тях - като онзи лозунг "На сапун!" ли? Да не забравяме, че всички сме много шарени, и светли, и тъмни едновременно. Та както в един сравнително светъл човек все пак има разни лоши прояви (че без тях той щеше да е не човек, ами направо ангелче с крилца ), така и в по-лош човек не всички прояви са лоши.

E, хайде сега, какво значи неправилен? Всички допускаме грешки, правим неправилни избори и т.н. Тогава какво - да не предприемаме нищо в живота си, щото може да се окаже неправилно?!? И чак пък предател - пред кого те е предал? Не казвам, че е хубаво да се ровиш в чужда кореспонденция, независимо в какъв вид, но си мисля, че проблемът ви съвсем не е този, от който сега си толкова афектирана. Ако аз имам прекрасна връзка с някой и се чувствам спокойна, сигурна с него, ами аз сама бих споделила някои притесняващи ме неща за други мои близки, а не да чакам той да разбере някак. Просто самото усещане, че споделям живота си с този човек, би ме накарало да му се доверя. Очевидно при вас нещата не са били такива. Има и друго. Ти самата считаш някои неща от живота си за смущаващи, срамни дори (било такива, които касаят теб, или други, отнасящи се за твои роднини). За мен това е по-важното - приеми тези неща такива каквито са, просто никой не е идеален, колкото и да ни се иска. Особено минали вече случки - задължително, тях и без друго няма как да промениш. Неща, които касаят настоящето и бъдещето, опитай да промениш в частта, касаеща теб. Прави нещата доколкото можеш така, че след време да не се притесняваш и срамуваш от тях. Дори и постъпки, направени необмислено, в резултат на силни емоции, могат да се поправят след известно време, когато си обмислила по-трезво нещата. Това е. Когато си в мир себе си, няма от какво да се притесняваш. А прошката (на себе си и другите) в такава или друга неприятна ситуация ще дойде от само себе си.

Колко "луда" трябва да е младостта? Едва ли може да се даде рецепта колко трябва и колко не трябва. Аз считам, че за всеки е различно. В смисъл ако нещо за някой е лудо, за друг може да е дори скучно. Веднага давам пример - за мен влизането в градски фонтан като абитуриенти си беше лудо, но за друг лудо е тридневен купон с наркотици и групов секс. Та затова и тази позната съжалява за младите години, които от нейна гледна точка все пак са били по-свободни и луди, спрямо сегашното й ежедневие. За себе си спокойно мога да кажа, че съм имала среднолуди млади години, защото имах познати съученици, състуденти, дето бяха мноооого напред с "лудостта" Но имах и съученици, и състуденти, които бяха някак осакатени (така ми се струваше) от възпитанието струва ми се - те наистина не ходеха на купони, не правеха нищо весело или щуро, държаха се някак прекалено благоразумно, и сериозно, и суховато чак ... Та другото, за което може би съжаляват такива хора е, че никога вече няма да са на 15, или 18, или 22 години, когато е било много по-естествено да проявят тази младежка "лудост". Обаче аз бих ги успокоила, защото ако човек иска да бъде малко "луд", въобще не е задължително да е в ранна младост. И в ранна старост пак може да сме по младежки "луди", стига да поискаме. Не е нужно да се предаваме на сивото ежедневие, да ни погълнат ежедневните грижи ... И ако някои възрастни (че и млади) ни гледат укорително, какво от това

А аз доста време се чудя, защо тази тема се радва на такава активност. За да покаже всеки какво е чел от разни книжки? А ако това в книжките не е вярно или ние сме го разбрали леко погрешно?

Станимире, този цитат казва точно същото, както и цитата на Божидар. Виждам, че тук е така написано, че може да се изтълкува по противоположен начин, но чисто експериментално опитай да го осмислиш в значението на цитата, даден от Божидар; ще се убедиш, че чисто граматически е вярно и по другия начин. Т.е който обича повече, той взема повече.

Mel, не е нужно човекът, който ще стане твой духовен учител, да бъде някакъв световно известен гуру или какъвто и да е там. Според мен не всички от тези, макар популярни лица, са истински духовни учители. За мен истинските духовни учители са доста скромни в света; имат големи възможности, помагат и учат хората, но не считат за нужно да си правят и PR-кампания.

Да, прилича на шизофрения Ще говорим така, докато освен съзнанието, имаме подсъзнание, свръхсъзнание, или каквото и да е там, до което съзнанието ни няма пряк достъп. Иначе не знам дали всичко, но съм съгласна, че в човека има заложени много неща, но дали всички заложени неща са с еднакъв размер, дали са еднакво узрели да се проявят? Някои са все още като малки песъчинки, а други са вече големи бисери ...

Къде си го чел това Христо? Аз тази препоръка я знам от Щайнер (но нали не вярваш, че така няма да се трупа карма, това е във връзка с познаването на себе си и развиването на някои качества). Има си и конкретна техника за изпълнение. Ще ми бъде полезно да прочета какво точно е казал за това и Учителя.

Видя ли колко предположения си направил Всъщност, нито едно. Не съм взимал подобно решение. Учението е средство. Ако съм се стремял към нещо, то е знание и духовно себеусъвършенстване и ако познавам учението на П. Дънов, то е в резултат именно на този ми стремеж, който съм си поставил съвсем самостоятелно. Всъщност ти си направил двойно повече предположения, отколкото е отбелязал Божидар Освен, разбира се, ако не си пиеш кафето сутрин и вечер (образно казано) с висшите духовни същества, та да ги познаваш толкова добре. Не мога да се съглася и че ти съвсем самостоятелно си си поставил който и да е стремеж. Душата ти е имала такъв стремеж вътре в себе си, нашият човешки принос е само да го изявим. Ако даден човек няма определен стремеж, заложен в него, няма да му дойде на ум за такова нещо.