Диана Илиева

Според мен прераждаме се всички. И не е толкова лесно да се определи според живота му кой какъв е. Просто не е еднозначно. На някого животът му може да върви гладко, а в същото време да е доста стара и напреднала душа, а сега да е един вид "живот-почивка", както и обратно - млада душа, избрала труден урок. Също така думите на Учителя аз приемам не буквално - вие как си представяте тази "торба със страдания"? За мен постановката е такава: животът ни поставя при трудни условия, загуби, болести, изпитания ... въобще всякакви нещастия, а от наша страна е важно как ние ще реагираме, как ще се справим, какво ще научим, колко ще се смирим, как ще преживеем нещастието - ще го преодолеем или ще се отчаем/депресираме, като до края на живота си станем тежест за нашите близки и приятели с нашето мрънкане, оплакване и изживяване като жертва; ще се озлобим ли или ще станем по-благи ... в тоя дух. Та не е работата да страдаме - иначе най-светлите хора щяха да са отявлени мазохисти -.а какво научаваме сблъсквайки се с трудности и нещастия в живота си и преодоляваме ли ги или оставаме в уж неприятната, но фактически по-лесна роля на жертва. Защото страданията май дават най-стойностните и запомнящи се уроци. Пък и лесно се създават (включително и ние самите допринасяме за това) в нашата несъвършена и нехармонична среда.

Какво мисля ли - мисля, че духовното развитие е първичното, а представата за Бог и т.н. следват от него. Духовно развитие е имало винаги, просто сега, както стана дума и в една друга тема, то стана някак особено на мода, да не кажа идея фикс и хората правят хиляди ненужни и неважни неща, уж за да го бутат наред, правят си план и си поставят конкретни цели за постигане ... Чудя се, защо истински важните неща са толкова незабележими за всички нас и дори когато узнаем, кои са те, не можем и не искаме да разберем, че са важни и полезни, непрекъснато някак ги неглижираме, забравяме ... Но затова пък енергично спорим за вегетарианството, безусловната любов и какво ли не. Преди половин година намерих (вече не е сещам къде в нет-а) една много интересна книжка, та в нея има някои неща, които като имам време ще постна, за да си кажете мнението за тях. И тук е мястото да си призная, че лятото ми беше напълно достатъчно да забравя за нея, какво съм чела, какво е важно и т.н. За щастие скоро "случайно и по погрешка" пак ми бе напомнено за нея

Да, съгласна съм, че така се получава, но все пак това е само едната страна на нещата, песимистичната. Аз бих искала да допълня и другата страна - минава време и се ражда някоя светла и извисена душа, която успява да възкреси смисъла, а понякога дори същността. Човекът, в който е тази душа, може и да не е начело на съответното учение, школа и т.н. и едва ли се стреми към това, но събужда в много други около себе си интерес към съответното учение, дава насоки, стимул ..., е, не на всички, само на които трябва А от друга страна не е ли интересно, изследвайки формата да достигнем до смисъла? После до същността ... То и къде ли е казано, че трябва да е лесно? Просто е общодостъпно, а оттам нататък си е индивидуално

Ммммм, аз съм на по-различно мнение, vorfax. И не съм съвсем съгласна с пирамидата на Маслоу. Познавам лично хора, които никак нямат афинитет към предпоследното ниво и направо действат по последното. Кога ни обзема чувство на щастие? Когато сме в "епицентъра" на хармония в света, като ние също сме в съзвучие с тази хармония, сред която сме. Та в тази връзка пред нас има две полета за действие - по-лесното (и доста естествено бих казала) е да влизаме в съзвучие с вече готова хармония, а другото е да създаваме (или поне допринасяме за) хармония в света.

Да, въпроса е странен, защото никой не си го задава В крайна сметка детето се обучава на много неща, но ... може би за още повече на брой хич и не се обучава, включително някои от тях ги проявява твърде рано, за да допуснем възможност за обучение. Тогава откъде ги знае? Или как ги научава? Да вземем дори нещо механично, че за чувства и някои по-абстрактни неща, ще се оплетем съвсем Знаете, че повечето деца още на 7-8 месечна възраст започват да пълзят - никой не ги учи на това, дори и несъзнателно, нито могат сами да се учат например подражателно; някои деца пълзят назад, а някои настрани ... Откъде идва това според вас?

Може да се разгледа и по друг начин всичко - информацията я има, ние я усещаме (е, все още рядко, но се случва), примерно малко преди да пуснат дадена песен по радиото, ние вече я "чуваме" в главата си и на нас ни изглежда, че току що сме си я спомнили, първо ние, а след това радиото едва ли не е прочело мисълта ни за песента в главата ни и пуска песента, а то е обратно

Ами че то това не е сарказъм , защото веднага обясняват позициите си - отхвърляне на страха, любов и т.н. Така им идва отвътре на тези момчета да се опитат да събудят другите около себе си и да споделят своето отношение към действителността. И тъй като хората сме различни, може би за някои това е по-подходящия вариант До момента, в който не се отнема свободата на никой и не му се пречи да прояви своя избор, всеки вариант е приемлив.

А според мен не са синоними. Учителят, като всички големи учители се е изразявал много прецизно и внимателно. И никак не се е страхувал от тавталогия, напротив, често повтаря определени думи и понятия, явно с цел - да ги подчертае, да концентрира вниманието ни ... Много полезно е да се проследи къде употребява Бог и къде Господ. Най-често говори за Бог, божиите закони ..., по-рядко за Господ. Доколкото разбирам, ти си съгласен със съществуването на йерархия от същества. Е, в йерархията Господ е някъде между човека и Бог.

Да, хубави цитати си подбрал, но ... те не подкрепят твоите убеждения. Тези мисли на Учителя, а и всичко друго, което съм прочела досега от него е най-близко до възгледите и убежденията на Щайнер. Коментарите ти към горните цитати от Учителя според мен не отразяват точно смисъла им. В тази връзка бих искала да разбера, според теб Учителят прави ли разлика между Бог и Господ или просто ги употребява като думи-синоними с цел да се избегне примерно тавталогията?

Знаеш ли, права си - наистина не всякога проумяваме смисъла на ставащото. Мулдашев ми е интересен и на мен. Но да се присъединя и аз към молбата - пусни цитат/и от Кабала, които сметнеш за добре по темата и на мен ще ми е полезно да прочета.

Ами прецени - лесно ли е или трудно да бъдат наблюдавани изключения, възможно ли е да бъдат именно наблюдавани? И да не забравяме, че тези два "основни принципа", въпреки името, което си им дал, на практика също са непотвърдени хипотези. Сигурна ли си, че е възможно създаването на друга математика? Дай пример. С удоволствие - Евклидова и Неевклидова геометрия. Нямам основание да допускам друго положение на нещата. Когато се появи такова основание, мога да преразгледам възгледите си. Не мога да разбера какво значи да "се появи основание". В крайна сметка от човека зависи какво ще пожелае да види, да приеме и т.н., така че твое право е да търсиш или не аргументи, основания... Несигурността не ме плаши. Има много неща за които съм наясно, че не ги знам, но аз не пиша за тях. Винаги се стремя да се аргументирам, когато изказвам едно или друго мнение, и ми е все едно кой как ще го приеме. Всъщност вече рядко пиша други мнения, освен отговори на зададени въпроси. Така този, който задава въпроси, сам си поема риска от това да бъде убеждаван. А когато след мой отговор на нечий въпрос, се появят мнения, че се стремя да го убедя в правотата си, то подобни предположения ми се струват безпочвени. Мисълта ми беше не да не се пише тук или другаде, не да не се отговаря, а да не се представят така категорично нещата, сякаш от последна инстанция. Защото, поне за себе си мога да кажа, че има много неща, в които съм била силно убедена, а след време се оказва, че не са съвсем така и съответно си преразглеждам, както казваш, възгледите. Ако имам съмнения за верността на нещо, което пиша, то винаги гледам да спомена за това съмнение. Когато предлагам нещо като непоклатимо, то е защото за мен то действително е такова. А аз не мога да приема нещо като основа, ако имам някакви съмнения свързани с него. Не мога да ангажирам никого с възгледите си, но не мога и да ги представя като съмнителни, след като твърдо вярвам в тях. Ако това, че изразявам моята увереност по даден въпрос, не се харесва на някого, нека се знае, че предпочитам да изразя истинското си отношение към нещата, вместо това да бъда харесван. Не става въпрос за харесван/нехаресван и разбирам, че пишеш искрено за това, в което си убеден.

Да, така е, прав си, тази тема се развива добре, благодарение на Цвета - тя много балансирано води диалога и обсъждането. Аз и нямах предвид тази тема точно, а по принцип. И защо ми се струва, че си хабим енергията напразно? Ами защото определено някои неща ни е невъзможно да ги разберем, поне засега. Преди време бях убедена, че за един светоглед не бива да има неясни въпроси - за всяко нещо трябва да си имаме обяснение и ако нямаме, значи този светоглед нещо не е читав А сега ми се струва, че е по-добре без обяснение, отколкото с прието на доверие такова. Това, което, както казва и Цвета, съм изпитала в живота на практика, мога да кажа - да, така е или не, не е така. За другите неща предпочитам търпеливо да ги разбера и тогава да говоря за тях. И за първите, и за вторите не е нужно да убеждавам пламенно околните, че непременно моите обяснения са верни. П.П. С това не казвам, че не бива да се стремим към разбиране, напротив. Но разбирането да не е самоцел; също толкова важно е да прилагаме това, което вече сме разбрали.

Станимире и все пак не те разбрах в дълбочина. Можеш ли да приложиш някой пример или да кажеш малко повече? ... Това засяга някои отдавнашни въпроси, които хората си задават. Един от тях е въпросът за т.нар. Сътворение. Хората винаги търсят някакво начало. Но тук е необходимо да се имат предвид два основни принципа: 1) Сътворение на каквото и да е „от нищото“ е невъзможно. Всяко сътворение всъщност е трансформирането и комбинирането на нещо вече съществуващо. Всяко сътворение просто е един нов етап, нова форма в която нещо вече съществуващо продължава своето съществуване. Няма първоначално сътворение, т.е. такова преди което да не е съществувало нищо. Ние сме неспособни да обхванем истината за времето и безкрайността; не искаме да приемем, че начало всъщност няма, че сме съществували винаги, но просто съзнанието ни е било дотолкова различно от настоящото, че нямаме спомени за това. Ние в миналото сме преминали през всички по-нисши царства в Природата – животинско, растително, минерално. Преди това сме преминали праз елементалните еволюции (за които почти нищо не знаем), а преди това и през други, за които дори и не можем да си имаме представа и разбиране при сегашното ни равнище на съзнание. Съзнанието ни през тези периоди е било толкова по-ниско от сегашното, че за нас то изглежда като липса на съзнание. Сигурен съм, че един ден ще гледаме по същия начин и на сегашното си човешко съзнание. Но май малко се отклоних. Основното е да се схване идеята за вечността на съществуването както в посока на миналото, така и в посока на бъдещето. 2) Всяко нещо, което има начало, задължително ще има и своя край. Вечни неща няма как да се създадат. Вечните неща просто си съществуват. Това, което може да бъде създадено, променяно, развивано и т.н. има в основата си нещо неизменно. Това е истинската същност на всяко същество, включително и човека. Както казах то е основата на всичко живо, това върху което се гради индивидуалната еволюция, която от своя страна представлява просто разгръщане на тази основа. Тук изборът на думи изключително много ме затруднява. Може би задоволителна аналогия може да се направи с посяването на едно семе. В най-добрия случай това мога да приема за създаване на човека. Семето няма как да бъде създадено, то си съществува като следствие от една безкрайна верига от причини и следствия. Веднъж попаднало при благоприятни условия, то разгръща само себе си. Никой не го заставя да расте отвън. Кой е казал, че тези "основни принципи" са верни? Това за мен са две аксиоми, които по нашата, човешка логика, звучат добре, смислено имам предвид. Същото е в математиката. Полагаме в основата няколко аксиоми, които звучат смислено и градим върху тях. В момента, когато някой човек реши да излезе извън тези аксиоми и ... създава друга математика Та и тук - я се опитайте да допуснете друго положение на нещата. Ще се убедите, че не е задължително да се ползваме от тези "принципи". Чудя се, какво ни кара да пишем тук и да убеждаваме другите в неща, за които само сме прочели от книжките и които съвсем не е задължително да са верни? Включително много горещо защитаваме собствените си убеждения, обявяваме чуждите за нелепи, смешни и т.н., обиждаме се, когато някой разкритикува нашите ... Дали просто не се опитваме да убеждаваме сами себе си в собствената си правота, защото някъде дълбоко чувстваме несигурност ...? Напоследък особено избягвам да се произнасям за такива сериозни неща. Намесвам се единствено, когато виждам как някой надделява в налагането на някаква идея, изкусно представяйки я за непоклатима. И все ми се струва, че е по-добре да обърнем внимание на нещата, които имаме да разрешаваме тук и сега. А ние сякаш всичко сме оправили, в ежедневието ни е пълна хармония и съвършенство, та тръгнахме да разрешаваме въпроса за сътворението.

Това са само твърдения, обслужващи определен светоглед. Некоректно е да бъдат изказвани толкова категорично.

Цвета, знаеш ли, тук пак ще се сблъскаме с това, кой какво разбира под Бог. Има съществена разлика, когато някой нарича Бог някаво същество или дори по-общо казано същност, която просто е малко по-напред в еволюционното си развитие от нас, хората, и ако Бог за друг е основополагащия Принцип на света, изначалния Творец. Така всеки от писалите е прав, спрямо своите си понятия. Стан, сравняваш се (което не значи, че имаш мания за величие ) - и в този, и в предишния пост. Сравняваш се с всеки, Бог или не-Бог, както си написал и в това няма нищо лошо. Аз бих казала, че за мен съществуването на принципно различие между мен и Бог е съвсем нормално, не намирам никаква несправедливост в това и да, неравенство във вселената има. Какво лошо в това някой да е съвършен без никакво усилие? А причината може и да я разберем в бъдеще Пък дали тази божественост има или няма стойност за теб, мисля няма никакво значение за нейната действителна стойност. То въобще е трудно да оценяваме нейната стойност с нашите човешки разбирания; можем само да я почувстваме засега и то сигурно съвсем бегло и опосредствано.

Да, и аз забелязвам това И докато за един материалистично настроен човек това някак си ми изглежда по-естествено, то продължавам да се чудя, когато го срещам при хора с духовна нагласа. На какво се дължи? Според мен е изкушение някакво, през което сигурно всички минаваме. Лично за мен много отрезвяващо и смиряващо ми подействаха едни доста неприятни, да не кажа страшни преживявания, при които много ясно ми се показа, чия воля се реализира и колко нищожно дребни и слаби същества сме ние, особено взети поотделно.

Да, съгласна съм. Точно тези принципи използват различни школи като рейки, прана и т.н. Иначе май масово правим нещата несъзнателно. Интересно е и това, че уж имаме енергия, а говорим за протичане. А много учения указват, как натрупването на енергия някъде е противопоказно, води до болестен процес в някое или дори във всички тела. В такъв случай какво имаме предвид, като казваме, че имаме или нямаме енергия? Става въпрос за нещо като възможен наш капацитет или ...?

А, спокойно, и те си имат достатъчно действени ритуали.

Да, аз не бих била сигурна дори и за самоубийците. Вярно, някой може и да реши да се самоубие (извън плана), но ако не му е такава съдбата, няма да успее просто.

Христо, ти тук засягаш по-дълбока тема, отколкото си мислиш. Защо реши, че брачните халки са "откроителни знаци"? Присъствал ли си на църковна венчавка? Халките имат по-дълбок смисъл и значение, което се е загубило през вековете.

Никъде не остава. Има си го. Просто ако не е речено да бъдеш замерен с камък, то този някой, дето иска да прояви избора си да хвърли камък по някого, пак ще го хвърли, но не по теб. Ти подценяваш възможностите на съдбата да съчетае нужните хора за всяко събитие и това, че минало-настояще-бъдеще са такива само за определен начин на възприятие.

Да, така е. Ако сме изживели нещо, не значи непременно,че сме го разбрали. Обаче бихме могли. Докато обратното не знам дори дали е възможно. Нали точно затова се въплътяваме на Земята. Разбирането ... това е не просто да си обясним нещата чисто ментално - защо и как, ами и да ги почувстваме, да вникнем дълбоко в тях, да бъдем проникнати от тях. И какво като разбираме? Ами на някой може да му се струва, че не е кой знае какво, но за мен това е много. Разбирането според мен, освен всичко друго, е необходимо условие и основа за проява на любовта. Истинската любов. Дълго ще е да се обоснова. Пък и нека всеки сам да разсъди. Само ще вметна нещо - разбирането може да не е на съзнателно ниво, в смисъл човекът може да не го проявява външно, да му е невъзможно да го изрази, но дълбоко в него да го има.

Хм, а на мен ми се струва, че и обратното е вярно - не можем да разберем нещата, ако не сме ги изживели.

Не съм голям специалист, но няма как да не предупредиш втория работодател - нали най-малкото се вижда по трудовата книжка. Човек може да работи по един основен и по един или няколко допълнителни трудови договора, както и по граждански такива. Мисля, че имаше някакво ограничение при допълнителните относно това на пълен или непълен работен ден, но в случая това е без значение. Доколкото разбирам тук казуса касае само месец примерно, нали се прекратява първия договор след изтичане на платения отпуск. Според мен най-добре е да се пусне новия договор след прекратеването на първия. Може първият работодател да ти плати дължимия отпуск. Той сигурно ще се съгласи, защото няма да внесе осигуровки за теб за времето, което е трябвало да си в платен отпуск, а за теб е сигурно все едно (освен ако заплатата на първото работно място не е много по-голяма), защото веднага започваш на друго място, пак с осигуровки. Срочността на договора в случая не е съществена.

Отдавна си мисля за енергията в човека, но днес прочетох в друга тема това: За мен е интересно, от какво зависи енергията, с която идваме на този свят? Тя е различна и по количество, и може би по нещо друго или поне като начин на изразяване (това могат да го потвърдят всички, които са си имали работа с поне два броя новородени човеци ). Праната, която получаваме от слънцето и въобще от цялата приридна система около нас, еднакво ли приемаме и обработваме/ползваме? Имам и още въпроси, темата е общирна, но ... нека да започнем