Диана Илиева

Да, през април тази година има възможност Успех!

Ами най-лесно и просто е с червено салатно цвекло. Може да се яде на салата (сурово или сварено), да се пие изцеден сок от цвеклото, да се слага в супи, на кубчета, като се приготвят задушени зеленчуци и т.н. Това е много разпространено средство. Има професии - примерно пилоти, водолази и т.н., които редовно минават прегледи и за да имат "Да" на прегледа, няколко дни преди това се подхранват с този рядък за българската трапеза зеленчук. Резулатът е обикновено е много добър и бърз. П.П. По този начин се подобри и кучето ни, защото по думите на ветеринарите заради бързия растеж при по-едрите породи се случва лека анемия, която преминава с времето.

Да, така е, от малкото което знам и виждам, нещата са си много сериозни. И наистина се са навъдили много "оператори", като болшинството действат на сляпо или в най-добрия случай "опипом", при което, разбира се, не могат да преценят общото въздействие. Колкото повече виждам и научавам, толкова повече ставам против всевъзможните школи от типа "Направи си сам енергийно лечение" или "Стани и ти енергиен лечител", при които единственият критерий за обучение е желанието от страна на кандидатите.

Енергийното лечение е не по-малко опасно от една хирургична операция. Затова държавата се опитва да предпази хората, като изисква от лечителите дипломи, сертификати и т.н. Сертификати раздават най-различни организации, обаче на мен нито една не ми вдъхва доверие. Приятелят може да си издаде сертификат освен в горепосочените, примерно и от НИЦМБ. Обаче от всички хора отишли за изследване там, не съм видяла нито един, който да не е с мноооого висок биоенергиен потенциал В другите европейски страни алтернативните методи на лечение също стават все по-популярни и там държавите се опитват още по-сериозно да въведат ред. В много университети вече има специалности по билколечение, иглотерапия и т.н., в които се държат много изпити от традиционната медицина. За мен най-етично е да изкара курсове по някакъв вид лечебен масаж (и без друго сигурно ще е полезен, поне за някои от пациентите) и паралелно с него да прилага и това, което знае и може, разбира се с информираното съгласие на хората, на които ще го прилага. Лошото е, че много хора не могат да разберат, какво точно ще им бъде приложено като лечение, дори и да им бъде обяснено подробно. Това се отнася не само до алтернативната, но и за традиционната медицина. От една страна пациентите не се информират подробно и разбираемо, какво точно представлява и какво точно ще им приложат като действия, медикаменти и т.н., с какво точно въздействие върху тях и т.н. Но дори и да обяснят, човек ако не е много запознат с болестта, лекарствата и спецификата на процедурите, пак не може да прецени това добре ли ще е за него или не. При алтернативната е същото. И винаги съм се чудела, защо приемаме охотно традиционната медицина, а се плашим от алтернативната? Това е просто нагласата и (пред)убеждението на преобладаващата част хора в държавата, където сме родени. Като си помисля и колко лекари са преписвали на изпитите и/или са ги взели на n-тия път на явяване със среден (3) Ако съдим по бройката хора също е нелогично, защото като вземем Азия, Африка и Америките, може да се окаже, че и в момента повече милиарди хора се лекуват от алтернативната медицина. С една дума и при традиционната, и при алтернативната медицина работата отива на доверие към лекаря/лечителя.

Според мен не е точно така. Ако допуснем това, става странно, защо му е трябвало на духа да "слиза" въобще дотам и да се свърза с разни неща, дето не само, че не му са нужни, ами и го спъват и му пречат. В действителност е невъзможно духът да се осъзнае без да е минал през всичко това, което изрежда Христо. И това става поради невежество, да, но по-точно е да се каже поради неопитност, неукрепналост ... И си е точно еволюционна необходимост. Това, което е извън еволюционната необходимост е човешкото "застояване" при 7-те смъртни гряха. Но очевидно и то е малко или много предвидено, затова именно през определени интервали на Земята слизат мирови Учители, които да тласнат човечеството напред.

Аааа, Веско, със сигурност Слънчева не се смее в стил присмех. И ако знаеш само колко точки събра, когато спокойно и семпло сподели, какъв е твоя резултат. Поне в моите очи Знаеш ли колко малко жени и още по-малко мъже биха направили като теб? Всеки иска да е много велик и много идеален - ето тук вече мога да се усмихна така . А че не е така, е повече от ясно, но егото ни мноооого се страхува да не се изложи. А ти си широко скроен и със стабилна психика - това мога да кажа аз, в резултат от тази тема и теста

Да, тестът е интересен На какво се основават заключенията? Латина, и аз си служа и с двете ръце, но установих, че ми е много неудобно да си сключа пръстите или да си кръстосам ръцете по другия начин. За окото не знаех, дори бях изненадана, защото на лявото око имам лек диоптър за късогледство, а се оказа то водещото. Дори и при ръкопляскането ръцете заемат "удобната" им позиция , макар че според мен там най-лесно може да се сменят нещата. Не съм сигурна, че което и да е от тези неща, би се променило за дни или пък от някакви моментни настроения и т.н. Ако приемем, че гледаме коя подлакътна част е отгоре, моят резултат е: ЛЛДД. Ако е другото - значи ЛЛЛД. То пък за тази комбинация най-кратичко описание има; разхвърляност на интересите имам определено, дори не известна, ами големичка Интересно, че досега на всички споделили резултатите са различни. ако имаше двама с еднакви, по-лесно щяхме да разберем, доколко е правдоподобен и по-скоро това от съществените черти на характера ли са? Криси, виждам, че никой не се престрашава публично да отговори на твоя тест. Аз пък съм затруднена, защото не мога да определе любимо животно и птица - всички ми харесват Хайде, за животното мога да дам определения за нашето куче: 1 - голямо, красиво, умно, любвеобилно и любознателно. Птицитеее ... нека да са лястовиците до балкона ни. 2 - красива, елегантна, виртуозна, устремена, весела. 3 - зелена, свежа, красива, дъхава, величествена. 4 - безбрежно, синьо, спокойно, дълбоко, необятно. 5 - празнота, пълнота, спокойствие, чистота, вечност. Ако искат и други да се пробват, мога да изчакам с отговорите

Вече споменах, че до срив може да доведе не самият самоконтрол, а нашето отношение към процеса на контролиране. Например силното желание да осъществим желания от нас контрол със сигурност ще навреди. Ние не бива да позволяваме да попадаме под психическа зависимост от желанията си (в случая това за контрол). Ние се опитваме да наложим желания от нас контрол бавно и постепенно, според възможностите си. Тук не бива да има припряност и бързане, но също така не бива да има половинчатост и компромиси. Не може днес да съм състрадателен, утре да не съм състрадателен и на следващия ден отново да съм състрадателен. Това говори, че състрадателността ми е фалшива. За да съм състрадателен, трябва да съм такъв винаги, при всякакви обстоятелства. Ако не е така, значи следва още да работя върху това си качество. И пак ще повторя, че в един момент това, което си налагаме като поведение ще се превърне в навик и до голяма степен ще бъде извършвано подсъзнателно. Така че няма да е необходимо постоянно да отдаваме огромната част от вниманието си за поддържане на желаната линия на поведение. Щом веднъж тя се утвърди като навик, нещата стават по-леки, дори естествени и незабележими. Но самата промяна е трудна и докато се осъществява са нужни упоритост, търпение и внимание. О, аз мисля по съвсем различен начин. Според мен е съвсем естествено днес, при едни обстоятелства да съм състрадателна, а утре при други да не съм, пък вдругиден пак да съм. И това ще е така, не докато не я утвърдя като навик, и не защото състрадателността ми е фалшива, ами докато тя не ми стане вътрешноприсъща, да избликва от мен, естествена реакция. Освен това смятам, че състрадателност по команда не може да има - съзнателно, волево може да се накарам да помогна на някого, но ... нищо повече. И как ще си изградя такъв навик "състрадателност"? То въобще навик ли е състрадателността? Да се задържи достигнатото положение понякога може да се окаже дори по-трудно, отколкото самото му достигане. Но да, всичко се движи по спирала и има периоди когато усилията следва да се отдават не толкова за нови достижения (т.е. за изкачване), а за запазване на достигнатото равнище. Това важи особено когато сме в низходящата дъга на даден цикъл. Също така не бива да забравяме, че един вид почивка за съзнанието е сънят. Тук може да се отвори цяла една нова линия за разсъждения по темата, защото сънят отразява в голяма степен реалното състояние нашите водещи мисли, навици и др. Ако аз съм се освободил външноот един навик, например яденето на месо, в будно състояние и дори мислено не изпитвам желание при вида на месно ядене, но ако в сънувам, че ям месо, това означава, че този навик още не е напълно изкоренен в мене. В съня волята отсъства и това дава възможност на някои неща, които в будно състояние волята ни няма да позволи да се появят на повърхността на нашето съзнание, да изплуват в състоянието на сън. Но засега ще оставя темата за съня настрана. ... Да, точно. Ако сме направили нещо по своя си приумица, замазвайки истинската си същност, бихме могли да разберем това по време на сън (но не е задължително). Между другото неяденето на месо може да е навик, но може и да е вътрешноприсъщо. Въобще това с навиците малко ме кара да си спомня за едни "учени" ... А дори и да приемем за вярна сентенцията "Навикът е втора природа.", то бих отговорила - "Добре, но все пак не е първата."

Здравейте! Аз имам въпрос - коя ръка се брои отгоре при скръстването на ръцете: тази, чийто гръб на ръката е отгоре или тази, чиято подлакътна част е отгоре?

Да, добре ли са хората, но и как живеят, промениха ли се някак? За мен това, че повечето хора се нуждаят от малко е добър признак

Здравей, стана ми интересно. Какво значи "добавям енергия от друго ниво"? Имаш ли дългосрочно наблюдение на приелите тази енергия? А иначе ми се струва, че е нормално дето приемаме в тесен диапазон; както и размера на капацитета е относително да се определи като малък или голям.

В интерес на истината най-ефикасно и лесно за употреба и най-популярно и използвано от хората е средството бентонит, което е минерал. Просто с това се занимавам (макар и не основно) и виждам какво търсят и ползват хората. Знам, че се предлага и желатин, разфасован в удобни малки опаковки именно за непрофесионални производители на вино, но аз (умишлено) не го предлагам и насочвам също към бентонит. А вторачването в наличието на животински продукти в храна или някъде другаде и превръщането му в идея-фикс не е здравословно според мен. На мен ми е жал и за дърветата, но предпочитам дървени мебели. Производството примерно на пластмасови такива уж спасява дърветата, но в действителност уврежда много повече дървета, и животни, и насекоми, и хора, и никак не е полезно за планетата като цяло. Ние сме на Земята, по принцип сме свързани и с останалите царства на планетата и няма как да не си взаимодействаме с тях. Нека това да става по най-разумния начин, възможен за хората към сегашното им ниво на развитие и съществуване, а не според някакви емоционални причини, пристрастия, предубеждения ...

Viva Caselli, чудесно си описал космополитизма. А дали има почва - ами ранко му е още, но по-натам ще стане. Засега съвсем малко хора са способни да го изпитват/изповядват. Те нещата си вървят постепенно - първо семейството и рода, после племето, после народ/нация, а накрая - човечество. В момента сме някъде между патриотизма и космополитизма. Иначе съм съгласна с теб, че хората са различни и никак не са равни, дори и пред Бог. Но не е и нужно това - достатъчно е приемането и толерантността, чувстовото за общност, за цялостност.

Може да гледаш някой мач заради играта, без да си фен на даден отбор. Правил съм го, други хора също го правят. ... Ok, не си фен на никой отбор. Но защо гледаш мача? На какво се възхищаваш? На това, как единият от съзтезателите/отборите е по-ловък, по-издръжлив, по-силен и т.н. и поставя другия в затруднителна ситуация и в крайна сметка го побеждава. Всяка такава дейност от състезателен тип всъщност подхранва (може да изглежда съвсем косвено, но не е) - разделението (ние и противниковия/вите състезател/и, отбор/и), конкуренцията (въпросът е респ. целта е кой ще победи), надделяването, подчиняването, а състезанието само по себе си е борба/война, а не мир, подпомагане, обединяване и т.н. А относно българския манталитет - да, имаме склонноста да се хвалим и то за нереални неща, но това пак е поради ниското самочувствие и самоподценяването ни. Сещам се за филма "Кит", сещам се за фразата - Да не се изложим пред чужденците. Не знам има ли я при другите народи.

Това че не ти пука кой ще победи, не означава, че няма да те интересува играта. Не е така. Замисли се. Или по-скоро запитай се - за какво гледаш което и да е спортно състезание?

Не, не, не става въпрос за дискриминация. И ситуацията, която описваш във Виена с нищо не променя нещата. Ако човекът е на патриотична вълна, ако например се събере с тези мултинационални колеги да гледа някакво спортно състезание, ще вика и ще подкрепя състезателя/отбора от собствената си родина. И в това няма нищо лошо. Ако пък е с истинска, здрава космополитна нагласа ... познайте ... няма да му се гледат спортни състезания, защото ще му е все тая кой ще победи.

Ей, много хубаво, усеща се вече толерантност и желание за смисленост. Важно ли е какви са предците ни? Според мен - да. Както за хубавите, така и за лошите им черти. Това се е знаело и мноооого отдавна, не случайно са проучвали кой от какъв (на)род/племе е, не са искали да се сродяват с кой да е, до скоро и в България имаше една сентенция - Котка да е, от сой да е А какво остава за мома или ерген. Патриотизмът е чувство на принадлежност, което предхожда здравия космополизъм. Както развитото родово чувство, предхожда патриотизма, а то пък се предхожда от семейното чувство. Какво се случва обаче - хора, неразвили добре по-предните стъпала, решават, че ще прегърнат някоя по-обща кауза. И съответно не се справят добре. Получават се изкривявания (да не кажа извращения), фанатизъм, че и явна мизантропия (не визирам никой от тук пишещите, моля, не подскачайте на диванчетата ). Та от тази гледна точка намирам патриотозмът за необходим (разбирай - полезен). Докато човек не е изградил здрав патриотизъм, който би го карал да помага безрезервно и безусловно на държавата си, не може да изгради и здрав космополитизъм.

Eeeee, не така Какво толкова сте го погнали Христо? Още повече, че и вие преиначавате и залитате в другата посока Аз не виждам сегашните гърци да им е останало нещо съществено от преди, нито пък скандинавските народи са предишните викинги, нито сегашните италианци и т.н. И е норамлно това. И патриотизмът е нормална проява, просто поредното стъпало. А Христо е съвършено прав в твърдението си, че всеки норад си има характерни черти, особености, както на външен план, така и във вътрешен. Беше ми изключително интересно да прочета от изследванията на Учителя, кои типични външни белези дават и вътрешни такива, които при разичните народи са различни. И не виждам смисъл да се самопринизяваме, само защото държата ни е останала колкото една човешка длан Ако погледнем какво е останало сега от Римската империя, като проценти сигурно е по-малко дори. Ние сме се били омешали с други народи, ами италианците или който и да е друг народ, дали не са?

И би бил прав. Спането на мъжа и жена заедно уеднаквява енергиите им, загубва се полярността и привличането - край на желанието за секс. Ако двойката иска да запази страстта, мъжката енергия на мъжа и женската на жената, индивидуалността, трябва да спят разделени. Съгласна съм в голяма степен. То и се е практикувало това, съвсем с цел. Сега нямам време, следобед ще пиша подробно. Но можем и да си зададем въпрос - а искаме ли да запазим индивидуалността, страстта и защо?

Благодаря за информацията!

Да, съгласна съм, че сигурно не съм те разбрала добре, а може и нищо да не съм разбрала, както казваш. Както и нуждата да напиша каквото и да било в този форум определено си е лично моя. Разбрах само, че не е желателно и няма да го правя - нито в тази, нито в други теми ще се обръщам или ще отговарям на теб. Съжалявам, че съм те раздразнила по някакъв начин - определено не е била такава целта ми. Никъде не съм си позволила да кажа нещо по отношение на твоята личност. Просто изказвам моето виждане за нещата, което в някои моменти е в противовес на твоето. Както в случая бих казала, че според мен в работата на психотерапевтите често има чудеса. Също и в работата на хирурзите, а и на всички други професии За мен информацията е много ценна и мисля, че вярната и полезна информация винаги се плаща. Лично не съм особено доволна и не прибягвам до консултация в хипермаркети, макар че и там информацията неизбежно е калкулирана в цената - служителят в магазина получава заплата и трябва да си върши работата, като има много средства за стимулиране и контрол, доколко я върши. Обаче тези ни мнения май никак не са вече по темата - предчувствам как ще ни преместят някъде другаде но така и трябва.

Ивайла, спокойно, не се пали толкова. Разбирам, че темата е болезнена, когато става дума за здравето е ясно, че нещата ни засягат сериозно. Не мисли, че някой е "лишен" от здравословни проблеми, имаме си всички, кой по-малко, кой повече. Аз мога да кажа лично за себе си, че както по-дребните, така и сериозните здравословни проблеми винаги като съм се замисляла след това, са си имали предпоставка, връхлитали са ме тогава, когато съм имала сериозна нужда от разтърсване и смяна на курса на поведение, светоусещане и т.н. Много е поучително, много отрезвяващо, смиряващо и какво ли още не (поне за мен). И определено съм си го заслужавала - и болестите, и страданията, и т. нар. лекарски грешки. Защото аз смятам, че лекарските грешки не се случват на случаен принцип, нито има случайно участие в катастрофа, въжето на асансьора не се скъсва при кой да е човек, керемида от покрива пада върху главата точно на определен човек (а понякога на косъм от главата му, само като предупреждение) ... Вече дали човекът сега, в този живот, си е "заработил" такова стечение на обстоятелствата или е от някога преди - различно е и не е лесно да се каже с точност. Колкото до холистичното лекуване - да, преводът е точен, цялостно лекуване. Обаче ние не сме просто една кофа кокали, мускули, сухожилия, кръвоносни съдове, нерви и т.н., сглобени по определен начин; дори и разгледно съвсем в контекста на разбиранията на съвременната наука, ние имаме и психика, емоции, здравето ни силно се влияе и от преумора било физическа, било умствена или психическа, и от стрес и т.н. - ред нематериални неща. Холистичното лекуване действа глобално и е нормално да предположим, че една част от него би била видима и разбираема за всички: нов хранителен режим, разходки, билки, точков масаж и т.н., вкл. и лекарства, но друга част няма да е толкова видима и разбираема за пациента - тук попада енергийното лечение, но също и психотерапията например. Пациентът не може да разбере добре, защо психотерапевтът му му говори точно такива неща, защо го кара да си представя това, защо го кара да прави онова ... чак когато положителният резултат в състоянието му е налице, може да каже - да, човекът си разбираше от работата, помогна ми ефикасно. И като погледнеш - по твоята логика - какво толкова е направил този психотерапевт? Седи си уютно в кабинета, говори им там нещо на пациентите си и само за едни голи приказки взема сериозна такса, често по-висока от лекарите-медици. А за мен не е така - човекът прави нещо много фино и важно, помага ни да си хармонизираме психиката и ни избавя от сериозни проблеми, които дори и да не са на физическо ниво, ни тормозят не по-малко - всевъзможните фобии, панически разстройства и т.н. Да не говорим за това, че психическите травми на които не сме обърнали внимание, след време се соматизират и се проявяват като физически болести (това го знаят още от преди много векове, затова са вземали мерки, когато човекът е преживял силен страх, стрес ..., защото са знаели, че след това може да се разболее и дори да умре от преживяното). По същия начин енергийният лечител ни помага да хармонизираме енергията си, която, за да сме болни или въобще за да усещаме дискомфорт, очевидно е разбалансирана. Повечето от нас нищо не виждат и не разбират от това лечение, понякога смътно усещаме само едно облекчение, още докато сме при самия лечител, но това не значи, че лечителят нищо не прави, че не се натоварва с извършването на лечението и затова не заслужава никаква такса. И докато ви четях предходните постове, не знам защо се сетих за една реална история, която мисля, че има връзка, затова ще я разкажа накратко Става дума за инженер, специалност автоматика, който ремонтираше доста години перални. Отива на адрес за повреда, поглежда пералнята и буквално за секунди разбира какво се е случило - нищо не било изгоряло, нямало нужда от смяна на някоя част, нещо в настройките като че ли, не съм запомнила добре и той просто пипнал тук-таме за има няма 2-3 минути и казал на собственика на пералнята - пералнята е готова. Собственикът много се зарадвал, дори не можал да повярва - ама как готова, аз преди вас се обаждах на 4 фирми, те идваха, гледаха, разглобяваха и все не можеха я оправят. Моя човек се усмихнал, казал - е, ами не са знаели какво да гледат и какво да правят, можем да я пуснем, за да се убедите, че пере нормално, дължите ми 30 лв, всичко е наред. Тогава собственикът на пералнята се ядосал страхотно, развикал се - ама как 30лв бе, ти луд ли си, ония момчета идваха, пъшкаха, разглобяваха, сглобяваха и ми вземаха само по 10лв, а ти дойде тук, нищо не направи, само ръчна нещо за 2 минути и искаш 30лв?! Инженерът в първия момент чак се смаял - значи на този човек не му е жал, че е дал до сега общо 40лв на хора, които никак не са му помогнали, а се възмущава от таксата 30лв, която му решава проблема. И тъй като има чувство за хумор казал - ами добре, щом нищо не съм направил, то ей сега за 2 минути пак нищо няма да направя, просто ще върна вашата пералня във вида, в който беше преди да дойда и ще си отида Та в тази тема струва ми се, че залитаме в такава посока, тъй като не виждаме какво точно прави за нас лечителят, нито знаем какво му е струвало, за да стане лечител и да продължава да е такъв (защото това е призвание, не можем да излезем с номера - ми като му е толкоз тежко, да не се е захващал/да се откаже). Ясно ви е, че и този мой инженер се е блъскал години наред с много перални, чел е много, умен е и си прави изводи и си изважда поуки от всеки следващ случай, та затова може така за 2 минути да постави точната "диагноза" и да приложи точното "лечение". В интерес на истината беше много огорчен от реакцията на хората. Оказа се, че за много хора е важно да видят как пъшка и заляга под пералнята, за да оценят какво прави, а не това, че е умен, знаещ, компетентен и бързо решава сложни повреди, които други майстори дори не могат да разберат.

Според мен един истински лечител никога не се наема да лекува всеки, който е потърсил помощта му, нито има определена такса. Ако пациентът прецени, може да даде пари, изразявайки благодарността си към човека, който му е помогнал. Да, така е, истинският лечител не се наема да лекува всеки. Обаче, Ивайла, не само защото не е в състояние да лекува всичко, това е едната страна на въпроса, ами и просто защото не иска/не може да се занимава с някои хора. Да, не бива да има определена такса; истинският размер на отплатата е различен за различните хора, дори и при привидно една и съща оказана помощ. Обаче е неразумно това "ако пациента прецени" - там е работата, че пациентът не може да прецени, ако можеше точно да прецени, той щеше да може и сам да се излекува. Понякога няма нужда от отплата - това е било задължение за лечителя (това са нищожен процент случаи, но препочитам да го спомена) и той го усеща, понякога отплатата е символична, понякога много голяма ... А да не се отплатим е голяма грешка. Натоварва и пацианта, и лечителя, защото тотално нарушаваме равновесието в природата. Ивайла, ти къде си видяла да се получава нещо за нищо?!? При това нещо голямо и ценно, каквото е здравето! Сега ви чета - как така да не говорим за истински лечители - ами точно за такива си говорим, шарлатаните някой интересува ли се от тях?! И не съм съгласна, че истински лечители били в сферата на книгите и фантазиите - аз познавам такива и таксата им е неопределена и различна

Във всяко едно лечение решаваща роля има пациента. Само пълното доверие към терапевта или терапевтите и желанието за излекуване могат да доведат до успешно лечение. Дори най-малкото съмнение е пречка за лечебния процес. А каква е ролята на лечителя?! Каква е неговата отговорност.....все пак взима пари а те не се намират на улицата, ако не всички лечители то 99%. Не трябва ли да уведоми клиента си че лечение е възмовно само ако той е силно вярващ, и след това ако клиента приеме това условие да си даде парите. Съгласна съм с това, което казвате и двете. Но се чудя, ако се каже такова нещо на пациента, дали той ще повярва, че това е важно условие? Дали няма да го изтълкува, като измъкване и оправдание, ако не се получи добре лечението. А и болшинството хора предпочитат да не вземат участие в лечението, а да бъдат лекувани - от хапчето, от лечителя и т.н., но те да не правят нищо. Има и друг момент, пациентът заявява, че да, силно е мотивиран да оздравее, но действително да не е така. Хората подсъзнателно искаме да сме болни, привличаме просто с мислите си, нагласите си, предубежденията, чувствата и т.н. точно тази болест, която имаме. Другото е по-интересно - каква е ролята на лечителя и каква е неговата отговорност? Тук може би ще скандализирам много хора с моите разбирания Ами ако аз съм болна от нещо и не мога да си помогна сама, то дали съм в позиция да търся отговорност от лечителя (тук смятам, че си говорим за истински лечители, а не за разни шарлатани)? Длъжен ли е въобще той да ме лекува? Ролята на лечителя е да ми даде насока, метод, при по-сериозни състояния да ме подпомогне за излизане от състоянието, но оттам насетне отговорността и лечението са си изцяло мои. А помощта на лечителя е безценна. Пак напомням - истински лечител, а не шарлатанин. Колкото и пари да му дадем, явно ги е заслужил, щом сами не можем да се излекуваме, а мъртви вече няма да имаме никакво отношение към парите.

E, нещата не са толкова прости Там е работата, че хем има индивидуалност, хем сме свързани и едно цяло.