Диана Илиева

@Вальо, това с каква цел? no_self, аз смятам, че не сме си изкопали сами "дупката". Иначе да, понякога сами се заравяме. Но определено има хора, които съзнават сегашното положение и искат да "излязат от дупката". И не само тук. А глобално погледнато еволюционния процес е тъкмо натам ориентиран. Какво имаш предвид с последното изречение, някак неясно звучи?

Какво имаш предвид?

Здравей! Не можах да разбера, какво точно имаш предвид. Може ли по-подробно да обясниш?

Има нещо такова, Казват, че архетипа на нацията е черно, смърт. Някъде дълбоко в нас стои и се развива при благоприятни условия. Прекрасни събеседници сме когато трябва да се поругае някой или нещо. Невероятно състрадателни в нещастието. Ако на съседа му изгори къщата, цялото село ще се притече на помощ, ще помагат кой с каквото може. Защото пострадалия е по- зле от всички останали. Т.е. усилил е черното на максимум. Ако същия този съсед, обаче, се издигне в кариерата, спечели от тото или просто нещата му потръгнат няма да намери нито съпричастност в щастието си, нито споделяне на радостта. Подсилил е бялото, застрашителен е. Какво се случва когато сложиш капка черно мастило в голямо езеро? Разтваря се, разлива се и се смесва с бистрата вода. Затова същия този черен български манталитет се влее в друга обстановка се разгражда, слаба му е силата. Мастилената капка е силна само в мастилницата пълна с черно мастило. Ако се вслушаме в разговорите по улиците, новините, взаимоотношенията на приятелите ни, ще видим как дори добрата новина се поднася с една специфична интонация, която предполага негативен подтекст. Да, има такова нещо. И аз съм забелязала. Дори мога да разкажа нещо куриозно. Една конкурентна на нас фирма, която беше собственост на един възрастен човек, прекрати дейността си. Тъй като сме буквално един до друг, техни клиенти и приятели на собственика, започнаха да идват при нас и да питат какво става, защо не работи. Ние не знаехме и това и казвахме на хората, но суперинтересни бяха техните въпроси - Ама кажете какво стана, аз съм му приятел, дали фалира вече? Той защо затвори, сигур фалира най-накрая? В най-добрия случай допускаха, че се е разболял тежко. Човекът ми беше конкурент и далеч не се е отнасял коректно към нас, но на мен по едно време ми кипна и насях и навях поредния му "приятел" - казвам: А, бе вие какво, все едно с нетърпение сте го чакали да фалира. Или поне да се разболее тежко. Не може ли да е обратно - спечелил е достатъчно и просто се е оттеглил, все пак е пенсионер вече.". А един мой служител на пореден въпрос - Кажи, кажи, какво става, аз съм му приятел?, придружен с едно такова кофти намигване, все едно: хайде, кажи, чакам пикантни подробности, го изгледа хладно и заяви абсолютно сериозно: Той замина на Бахамите. Пък за мастилото - много добро сравнение. Мисля си - аз съм като една капка олио в това мастило, не се смесвам с него, което обаче означава, че не съм приета, като "една от наш'те". Предполагам, че много хора ме имат за странна птица .

Радвам се, че разбираш това. Вече мислех, че никой не се усеща. Пък написах това не къде да е, а в Портал за съзнателен живот. Христо, и аз видях това противоречие при Стан и дори го попитах в тази или една друга тема, може би. Нека обгърнем с поглед всичко. Кои външни сили имат/нямат интерес концерна Нокиа да е в една малка скандинавска държава, а не примерно в България. Какви са политиците на тази държава?

Точно. Той Божидар не случайно отвреме навреме прави леко отрезвяващи включвания, като казва, че един голям ентусиазъм за духовно развитие си е така леко съмнителен по природа Особено пък едно такова самоцелно развитие. Обаче забелязвам, че това не се харесва.

Мария, кога е дошъл Ариман на Земята? Откога има "счетоводство" човечеството? А лихварство? Намирани са глинени плочки и др.п. на една много респектираща възраст, с доказателства за подобна дейност.

разковничето е в думата ,,несъзнавано'' (употребена по-горе), но това непредполага бездействие (напротив би следвало да действаме активно по неотложните задачи), просто ,,магическите'' събития в живота ни сякаш не се потдават на съзнателен контрол и се случват по един недостатъчно ясен за нас начин и все пак, след като се случат той става безкрайно логичен.. Съгласна. Само дето често и след като се случат, повечето хора не успяваме пак да видим/разберем логиката, все ни се струва, че нещата така някак несправедливо и кой знае откъде и как ни се струпват на главата Връзката и логиката, както казва Юля, далеч не ввсеки път и далеч не всеки може да прозре. Но това, Юле, не ознава, че ги няма. Имам такива опитности при срещите ми с истински ясновидци (много малко на брой, аз познавам само трима).

Да, съгласна съм с теб. А защо технологията е доста развита, а пък липсва директното възприемане на божественото от много хора? Тези хора, дето не са ориентирани към възприемане на божественото, увлечени ли са в голямата си част по новите технологии, според теб? Мисълта ми е, че стремежът към нови технологии ни разсейва (при това твърде успешно според мен) от стремежа към божествното. На практика ако бяхме развивали собствените си творчески сили и възможности, ние бихме могли все повече да осигуряваме ежедневните си физически нужди (които и не биха били толкова големи), чрез тях. И наистина бихме имали все по-малка нужда от физическа храна.

Добре, съгласна съм, технология => ниска цена. Тя и сега е ниска себестойността, ако не броим разходите за труд, осигуровки, данъци и транспорт. Обаче проблемът е, че тези 0,50$ или евро трябва да ги умножим по 7 милиарда. А колко още $ и евро за ежедневни порции храна? И колко от тези 7 000 000 000 ще искат да се трудят, за да могат те и всички други да получат панталон, тениска и чифт сандали, при условие, че масово около тях хората не работят, ами си стоят със същите панталони, тениска и сандали ... хайде примерно нещо съвсем невинно и приемливо ... да кажем в парка с приятели? Но освен това има и друго. Тези, които няма да пожелаят да се трудят, дали няма да вегетират само? Сещам се за един НФ разказ на Клифърд Саймък мисля - космонавти попаднаха на една планета, дето местното население беше съвсем закърняло и умствено, и физически, защото преди това са стигнали дотам, да създадат супертехнологии, които да контролират всичко - климата на планетата, болести, добиване и приготвяне на храна и дрехи и т.н.; имаха един суперкомпютър, който управляваше всичко и сега хората там се редяха на определени интервали пред едни хранилки да си получат храната, след това отиваха на нещо като въртележки, които бяха за забавление и толкова. Е, разказът е интересен (не мога да си спомня сега заглавието) - защото тъй като всичко беше сигурно и под контрола на суперкомпютъра, то сред населението нямаше болести, нещастни случаи, старост ... Та и на това му бяха намерили решението, защото, за да е стабилна системата, трябваше населението да е все постоянен брой; винаги щом се родеше нов човек, един друг умираше, като на случаен принцип на една от въртележките се освобождаваха предпазните колани. И т.н. да не разказвам, че някой може да го потърси да чете, нека му е интересно. А между другото точно технологията е главното средство на Ариман. Скоро говорих с приятели, те се подсетиха, че са чели от Учителя, как преди 100 години още е казал, че хората след време, за съжаление, вместо да развиват своите способности и да разговарят на разстояние чрез телепатия, ще предпочетат да разговарят помежду си с едни малки кутийки ...

Аз съм го превеждал от препис на апокрифно евангелие, чийто арамейски оригинал е донесен от Тибет преди 130 години, и сега се пази във Ватикана. Написано от св.ап. Иоан около 70г. в Рим, докато е бил затворник. След одобрението на текста от другите Апостоли, препис е занесен в Тибет в пълна тайна. Аз не разбрах - Ватикана е дала публичност на този препис или? Ако не - то има ли сигурност за автентичността му?

Простете за черногледството ми, но се чудя, колко ли хора сега, към настоящия момент, ще искат да работят, ако всичко най-необходимо им е безплатно осигурено - храна, дрехи, дом? Защото такива като Теодора и Юля не са много според мен. А познавам много хора, които само за това живеят - да могат да хапнат, да пийнат, да си купуват дрехи/обувки, да се видят с приятели и ... дотам. А ако много малко работят, дали ще успяват да осигурят тези минимално необходими блага за всички?

Стремим се ... да разберем - света около нас, себе си. И така неизбежно стигаме и до духовното

Ей, момичета (оп, и момчета, щях да изпусна Христо, Sorsi) - пишете за сънищата, интересно е, четем ви. Оставете другите неща, няма нужда от спорове и проблеми. Сиджей наистина се притесни, затова след това на всеки участник пишеше така. И не толкова от реакцията на Теодора, колкото от предупреждението на Sorsi. В интерес на истината и той има право - когато казваме нещо на някой, ние неизбежно му влияем и е много важно какво точно казваме. Но мисля, че сиджей е внимателна и коректна. Продължавайте моля

Трудно ми е да се ориентирам така. Пусни по-добре данните, може и на л.с.

А аз мисля, че е много хубаво да имаме чувство за собствена значимост. Ако мислим, че от нас нищо не зависи, ако мислим, че сме незначителни като фактор, то ставаме доста безотговорни. Но може би повечето хора в тази тема коментират не точно собствената значимост, ами нещо друго - примерно собствената горделивост или самомнение ... @Стан, а какво е влиянието ни през периода между смъртта и едно ново раждане? Тогава нямаме съзнание такова, каквото сме свикнали да назоваваме тук, на Земята. @Роза, виж какво казва Учителя в "Излишък и недоимък в живота": "И съвременните писатели и проповедници проповядват недоволството. Те казват: "Човек трябва да бъде недоволен, за да прогресира." Те поддържат, че доволните не прогресирали, а недоволните прогресирали. Не - и едните, и другите не прогресират. Тази идея, че в доволството или в недоволството човек прогресира, е само измама. Единственото нещо, чрез което човек може да прогресира, е неговото съзнание."

Може да означава различни неща - примерно изясняване на отношения в определена група, колектив, към които принадлежиш. Можеш да забележиш активизиране на твоята гражданска позиция. Получаване на наследство. Различни неща ... Хубаво е да се види и какви аспекти сключва при транзитирането си.

Да, идеята на хартата е проста, но животът по принцип е сложен. Та ... никак не съм убедена, че промяната щяла да стане автоматичното, ако много хора прочетат и приемат хартата. И бедата въобще не е в парите, а в съзнанието на хората. По принцип хората не са равни, това е факт. Да се опитваме изкуствено да ги подравняваме е някакъв закъснял постсоциализъм. Още по-наивно е да си мислим, че такова изравняване ще се случи, ако изчезнат парите. И в много ранни периоди от историята на човечеството без пари, пак някои хора са имали повече власт, повече материални блага и т.н. Ариман ни изкушава с технологиите предимно, а не с парите. За мен развитието на съзнанието на хората е разковничето. И това въобще не значи развитие на ума. Скоро прочетох нещо, което много ме впечатли: "Аз ще определя какво нещо е съзнанието. Съзнанието не е един атрибут на човешкия ум, нито пък има нещо общо с ума. Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи Светлина в себе си. Съзнанието се отнася само до човешкото сърце. И когато кажем, че човек носи един съзнателен живот, ни най-малко не подразбираме един интелигентен, учен живот. Всичко, което съзнаието носи е преживяно." ОКК, Излишък и недоимък в живота. П.П. И още нещо да добавя - не ви ли идва на ум, че ей такива подобни популистки призиви напоследък много се навъдиха? Дали пък точно тези призиви не целят да отклонят човека от действително важните неща? Те са така скроени, че да погъделичкат определени струнки. И хората се прехласват, и вдъхновяват, и подписват разни харти, решения, а бе, въобще струва им се, че правят нещо, нещо хубаво за света, за хората, а то е едно нищо. Просто по този начин ги отвличат от реална работа над себе си и света.

Ами на първо място - много силна и енергична, дори мога да кажа борбена Също и амбициозна - почти съм сигурна, че в момента не живееш вече в Лом. Най-веротяно детството е било психологически тежко, някакви ограничения и/илиотговорности още в съвсем крехка възраст. На вид си много хармоничен и стабилен човек, на другите им е лесно да се разберат с теб, трудно се засягаш. Обаче според мен си така някак по-сериозна, трудно ти е да се радваш ей така, без причина, защото слънцето грее примерно. Успешна професионална реализация и кариера, макар че съдбата има навика може би да те следи така по-изкъсо - т.е според мен не рискувай да "минеш между капките" за нещо, няма да ти се позволи (относно кариерата имам предвид). При това положение на планетите се чудя, дали си намерила подходящ партньор вече? Най-вероятно имаш високи изисквания към партньорите и сигурно най-често ги превъзхождаш. Така или иначе може да се очаква успешен и продължителен брак, ако ти самата пожелаеш това да се случи и поработиш над себе си. А би ли споделила дали работата ти е свързана с пътуване? (правя тук едни мои си проучвания )

Здравей! Интересна карта. А коя сфера на живота те интересува? Направи ми впечатление точния час. Сигурен ли е? Защото само 10 минути по-ранен и сериозно се променят нещата. часът е абсолютно точен, когато съм се родила акушерката го е казала на майка ми. Опитвала съм се сама много пъти да "разгадая" наталната ми карта, но явно въобще на ми се отдава и се реших тук да попитам. Интересуват ме по-общи неща, туй като животът ми е изключително оплетен и не знам как да продължа напред. Благодаря за доверието Ето няколко неща от мен. А щом се опитваш да се ориентираш в астрологията, ще се опитам да се обосновавам, защо казвам това или онова, макар че ще стане по-тромаво като изложение. Първо прави впечатление групирането на всички планети и светила в западната полусфера - това означава, че в твоя живот е изключително важна средата и обкръжението; т.е като се започне от нещата, които не можеш да промениш: семейството, в което си се родила, града, квартала, но на по-голяма възраст е много-много важен изборът на приятели, колеги, съседи, град, квартал, жилище, облекло дори, буквално всичко. Защото ти си вътрешно зависима от всичко това и животът ти ще зависи изключително именно от тези избори. За теб ще бъде непростимо лековерие да кажеш - а бе колегите са ми некомпетентни, или интриганти, или ...там някакви, или фирмата се занимава с далавери, некоректна е, но примерно професията ми харесва или пък заплащането ми харесва, ще остана тук, на това работно място. Друг пример - ако ти имаш приятелка с афинитет към наркотици, вероятността ти да й повлияеш да се откаже от тях или тя да ти повлияе е 1:9 в нейна полза. Ако трябва да избираш квартира или покупка на жилище - изборът на хубав, подреден, чист квартал, добри съседи и т.н., трябва да превъзхожда всички останали съображения и аргументи - от типа на цена, размер и моментно състояние на жилището и др.п.; в смисъл по-добре по-малко жилище, подлежащо на ремонт и т.н., за цената, която можеш да си позволиш, но да не се пренебрегват онези по-сериозни за теб фактори. Второ - повечето планети са буквално две по две събрани в съвпади, което в комплект с огнен знак и асц. в Овен дават една импулсивност, която е хубаво да се овладее. На всичко отгоре два от съвпадите един друг се нараняват, което ги прави по-проблемни, но и по-интересни. Трето - и Слънцето, и Луната попадат точно в своите си знаци, което по принцип е много добре, но от друга страна към тях буквално няма мажорни аспекти, ако не броим Лилит, което дава едно опосредстване в изразяването на техните принципи, или по-скоро техните принципи ще действат независимо от вътрешните и външни условия. По принцип си много емоционален човек, дори прекалено, пламенна натура, успяващ същностно да вникнеш/разбереш нещата, което дори ти тежи и те наранява, затова се опитваш да се защитиш и се обвиваш с една защитна обвивка, включително ограничаваш сферите си на внимание; в очите на другите си като еталон за типична жена и евентуално майка, въпреки огненото себеизразяване. Чудя се дали болезнената чувствителност не се изразява понякога и чрез избухливост? Рожденото семейство е било обгрижващо и защитаващо, но може би и някак ограничаващо. По принцип ти трябва да се радваш на живота и да радваш и другите около теб; за теб живота е нещо като огромна сцена или художествена работилница. По разположението на планетите мога да предположа, че си добре приета от хората, макар и без много близки приятели. Ако има някакви "оплитания", както казваш, то те могат да се очакват в интимен план. А реализирането в професионален план ще бъде бавно и продължително и няма да бъде обществено видимо.

Здравей, Ивомира! Коя област от живота да коментираме или да нахвърлям общо това, което ми направи впечатление в твоята карта?

Мда, трудно ще бъде наистина. Голям квадрат, та и още една различна от него тау-квадратура. Обаче хич не се оплаквай, при тези напрегнати аспекти, си се изхитрил да имаш 3 напълно хармонични планети и нито една от другите не е наранена (ако не броим Лилит). Включително Плутон е хармоничен, което ми говори, че каквото и да ти се случва, винаги имаш една закрила от съдбата и в крайна сметка нещата не се оказават толкова лоши, колкото са изглеждали.

Хубаво е това, че всеки иска да е значим! Виж, обратното щеше да е тревожно явление. Проблемът е, че именно търсим външната значимост, признаване на собствената ни значимост от страна на другите. А иронията е, че наистина всеки е значим, но не го съзнаваме. И точно поради това много хора си позволяват да правят компромиси с доводите, че "И да го направя, и да не го направя, няма никакво значение. Кой съм аз, какво зависи от мен? - нищо. Да внимават какво правят управляващите, властимащите, политиците, директорите ...". А реално не е така. Всичко зависи от всички. И това, че реалността не ни харесва, е плод именно на многото компромиси, направени от много хора, от които УЖ нищо не зависи.

Съгласна съм, че всички ги изпитват. Обаче не си ли забелязала, че не всички ги изпитват в еднаква степен. Има хора, които много рядко се ядосват, злобеят, завиждат или каквото и да е там. Аз имах рядкото щастие да срещна човек, когото почти нищо не можеше да го възмути, да не говорим за по-сериозни отрицателни чувства. Около такъв човек всички се въртят като пиленца около квачка, уютно е край него, излъчва се мир и спокойствие, хармония, дори неочаквано за себе си другите около него също смекчават позициите си Обратно - дали на някой му е приятно в компанията на човек, при когото отрицателните чувства преобладават? Дори и нищо съществено да не предприема на външен план, самото му излъчване е такова отблъскващо (поне за мен). На мен например не ми понася вече да участвам в разговор, в който всички оплюват сегашното положение на нещата, обявяват го за катастрофално, възмущават се от всеки и всичко (те, разбира се, а и събеседника им по подразбиране, са добрите и онеправданите ). Не съм забравила обаче, че преди 20 години аз също съм била инициатор на такива разговори, а преди 10 години ми беше възможно да кимам съчувствено, когато ме въвличаха в такъв разговор. Преди 5-6 години се опитвах да оборя възгледите на такива хора, а сега спокойно обявявам, че не съм съгласна, че негативистичните нагласи на българите никога и за нищо не са им помагали, че с този наш разговор само ще загубим време и енергия, а нищо няма да постигнем реално, че вместо да си чешем езиците, да напишем това същото, дето си го приказваме един на друг, в медиите или като писмо до властимащите, или да го изкажем на протести, да организираме демонстрация или стачка и т.н. Обикновено не се налага да говоря дълго, само като ме чуят в началото и млъкват, разговорът на тема мрънкане, оплакване, жалване се прекратява.

Сетих се за стария български обичай - прощъпулник. Нали знаете - като проходи малкото човече, нареждат се различни предмети и се оставя то да отиде и да избере един от тях. Каквото избере, с това ще е свързана професията му. По подобен начин избират и следващия Далай Лама. Това означава, че човек евентуално запазва някакви спомени; дали от предишен живот или от съществуването межу смъртта и следващото раждане ...