Диана Илиева

Да, при поликултурното земеделие се полагат минимални "грижи", да не кажа никакви. Просто се използват природните закони. Грижите се състоят основно в прибирането и складирането на продукцията. "Лошото" при поддържането на градинката е (подредени не по важност) първо - влагането на ресурс (време, сили, енергия) от наша страна, ресурс, който може да се употреби за нещо по-важно; второ - несъобразяването с природните закони, което води до ред вредни действия - особено унищожаване на живот (било то на растения, насекоми, а понякога дори и на животни), трето желанието да наложим (или както се употребява тук думата отстоим) нашия модел на природата, с което нанасяме щети на нея, щети, за които са нужни няколко години поне (в най-добрия случай) да се преодолеят - елементарен пример: в една зеленчукова градина има страхотен дисбаланс на хранителните елементи, засоляване, ерозия, в пъти повече популации на нематоди и други "вредни" организми... Във всички учения го има застъпено това - да живеем в хармония с природата. Когато нещо става закономерно и естествено, то не среща съпротива, отпор. Разбира се, с това не искам да кажа, че на някой от нас животът му преминава без сътресения, изпитания ... Но това е не, защото така трябва, а защото ние не сме достатъчно разумни и мъдри, не познаваме Божествените закони и не сме в състояние да живеем според тях.

Да, много добър пример - точно това е да поддържаме изкуствено нещо, нещо, което не е такова по своята същност, но да има вид/външно проявление такова, каквото ние сме решили. И как се поддържа градинката? Най-често като унищожаваме живот. Също така, като внасяме съзнателно отвън разни неща - торове (било изкуствени или естествени), препарати и др. в нея. И въпреки съзнателното/изкуствено внасяне на торове, хумус дори и т.н., има научни изследвания, че ако се вземе почвена проба от една оставена на природните сили градинка (поне за няколко години) и една поддържана такава, винаги резултатите са по-добри (най-често в пъти) при първата. За да не реагира някой, че апелирам да не правим градинки и да стоим гладни, искам да кажа, че именно на тези изследвания се базира методът на поликултурно земеделие, който вече няколко пъти споменавам. Ето, точно това говорех, че влагаме много ресурс да поддържаме едно неестествено състояние. Колко по-добре би било така да ни идва отвътре. И когато така ни идва отвътре, ние няма да сме зависими от външните условия, така че няма отстояване в този случай.

Не, Донче, не е така. Просто много дълго щеше да стане като обяснения. Дъщеря ми така и не успя да си наложи вегетарианския режим в очите на бабите и дядовците. Те продължаваха да смятат, че това е нещо измислено и невярно - от мен, от нея, от лекарите дори (т.нар. от тях белтъчна непоносимист), мислеха включително, че "ще го израсте" този "проблем" и неуморно се опитваха да я изкушат (или принудят) с различно по вид и различно приготвено месо. Дори не спряха с нея тогава, когато станах вегетарианка аз. Доводите - сега расте и са нужни белтъчини. Едва напоследък забелязвам, че не закачат и нея. Вече казах, че аз бях безкрайно изумена от реакцията на близките ми. Очаквах остри възражения. Не можех да си представя, че е възможно толкова гладко да протекат нещата (най-малкото, защото до съвсем скоро преди да обявя моето вегетарианство търпях критики, че не вземам нужните мерки, за да накарам малката да прояде месо). Така че напълно вярвам, че и вие сега не можете да си представите, че е възможна такава "гладка и безболезнена" промяна, без никакво отстояване, от ничия страна. В смисъл и на мен ми беше суперлесно. Чела съм тук и съм чувала мои приятели да споделят, че известно време след като съзнателно са станали вегетарианци, миризмата на сготвено месо им е била вкусна, или им се е прияждало след това понякога ... при мен не беше така. Просто си ми беше дошло времето и всичко и всички съдействаха за това. Звучи вълшебно и невероятно, дори на мен самата ми беше неудобно да го споделя примерно във форумите за вегетарианство, само съм споменавала кратко и семпло, че нямам проблеми с неприемането на тази идея от страна на околните. Включително приятели, включително на ресторант или почивка, в момента, в който кажа, че съм вегетарианка, аз дори имам резерви, как ще се реагира, а хората все тръгват да ми съдействат, без въпроси, много охотно. Вътрешната промяна - също не е това, което хората обикновено си мислят. Няма нищо общо с волята примерно. Но за това ще пиша в друга тема и друг път. Тук само кратко ще кажа, че става въпрос най-вече за развитието на сетивата. То май ние само това можем да правим реално към сегашния момент.

Не, не е свободен. Всички ние имаме за задача да изпълняваме Божията воля. "Вашият живот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? Този живот Бог ви го е дал. Вие отричате неговия живот, а следователно носите една много голяма отговорност по отношение на Бога. Никаква друга отговорност нямате. Ние носим в себе си Божествения живот, който Бог ни е дал. Някой живее непорядъчно. Нямаш право да живееш непорядъчен живот! Този живот не е твой. Ти си една кесия. Тия пари ще ги дадеш комуто трябва, а не на твои роднини. Ако не, ще дойде комисия и - хайде в затвора. Ти ще внесеш в банката всичките пари. Някой казва: "Аз съм свободен да живея, както искам." - Не си свободен да живееш, както искаш. "Аз съм свободен да любя." Кого да любиш? Хората все от любов умират, все от любов се избиват." Из "Обектът на съзнанието", ООК Също така предразположеността да бъдем притеснителни в общуването някак не мога да го нарека навик, второ, щом е предразположеност, значи именно то е част от истинската ни същност и трето - никой не казва, че не трябва да се опитаме да се променим спрямо това предразположение. Но да бъде промяна вътрешна, а не външна, само в проявлението. И тази вътрешна промяна става, не като действаме против, срещу, а като засилим други свои дадености, също като развием чистота, приемане и др. под. качества. Донче, моят личен опит говори друго. Моето преминаване към вегетариански режим преди няколко години мина БЕЗ никакво отстояване. За безкрайно мое учудване всички около мен го приеха много лесно, като нещо съвсем в реда на нещата. Нещо повече, от първите дни започна едно още по-невероятно за мен съобразяване с моите нови хранителни навици - в смисъл отиваме на гости при родителите ми, или свекърите ми, или ... и всички се съобразяват, има сготвена и постна храна. Излишно е да казвам, колко консервативни са особено по-възрастните ми роднини в това отношение, не се трогваха особено нито от молбите на малката, че не иска да яде от месните гозби, нито дори от обривите, които виждаха, когато успяваха да я принудят да хапне малко; казваха, че не са убедени, че са се получили от малкото късче месо, което е хапнала. А при мен всичко мина по мед и масло, едва ли не ми съдействаха , нямаше дори въпроси, защо съм решила така. Ти поне ме познаваш - правя впечатление на леко слабичка дори, мислех, че ще има супер загрижени тиради от страна на всички роднини. А, и да кажа още нещо - като малка също не исках месо, но не ми се получи, после по едно време, на 26-27 години също имах желание за вегетариански режим и тогава пак срещнах отпор от страна на близките, дори когато спазвахме разделното хранене, пак имаше чудене и реакции, макар че при него не се елиминира тотално никоя храна. Моят извод - не ми е било дошло времето, не съм била достигнала нужната вътрешна промяна. Уточнено ли е какво да искаме. Да, добър въпрос, Христо! Да, уточнено е, но не е очевидно. Отговор дава и цитата от Учителя, и това, което написах на Донка. В живота си трябва да искаме това, което е определила за нас Божията воля. Ако поискаш нещо, което не е за теб или не му е дошло времето - ще имаш ред трудности и спънки. Това е знака.

Честито възкресение Христово!

Е, Дани, с този пост ти се изявяваш като говорител на Съдбата едва ли не Кой познава добре Съдбата, че да знае кое й било интересно и кое безинтересно ...? Няма хора без Съдба. И какво носят астрологичните конфигурации според теб? Опс, излизаме твърде от темата, по-добре да публикувам размислите си в блог.

Възможно е, да. На някои им се отдава в по-голяма, на други – в по-малка степен. Всичко е въпрос на правилни усилия. Дали? Ами ако каквито и да са усилия не са в състояние да доведат до желания резултат? Върху възникването на навиците влияят множество фактори. Принципът, който ги поддържа е един: паметта на материята (пространството), т.е. влагайки енергия в дадена своя мисъл или действие, ние прокопаваме канал в пространството, през който в последствие енергията става все по-лесно и по-лесно да протича. Навикът не е нищо друго освен следване на вече утвърден модел на мислене (съотв. на поведение). Ако утвърденият модел на поведение възпира развитието на човека, то този навик може да се определи като вреден. Всеки, който е отгледал поне едно (а още по-добре две, защото тогава стават очевидни разликите, иначе може да се заблуждаваме, че всички бебета правят това и не правят онова) дете, се сблъсква със странни (про)явления. И ако е достатъчно наблюдателен и склонен да разсъждава, започва да се чуди - Защо бебето прави или не прави разни неща? И твоите обяснения за възникването на навиците нещо не ми се връзват на мен. Възможно е, но това не е причина да подхранваме лошите си навици. Тази предразположеност към въпросния друг лош навик, освен пушенето, най- вероятно си я има от преди. Тя просто изплува на повърхността, когато вниманието вече не е насочено към пушенето. Все пак изкореняването на един вреден навик не означава, че човек изведнъж ще стане съвършен в мислите и желанията си. Да, точно така, със сигурност си я имаме и другата предразположеност. Но какво означава подхранване? Ако се опитам да следвам твоята терминология - ето, представи си, имаме канал, а ние съзнателно не подаваме енергия по него. Какво става? Дали това автоматично ще затвори канала? Аз лично много се съмнявам. А ако каналът остане да съществува, дали ще "поиска" да стои празен? Природата не търпи празнини. Точно затова на хората им е трудно да се откажат от навиците си, прилагайки само силата на волята си, без да предприемат нищо друго. Съвсем друго е, ако човек започне да се променя вътрешно. Тогава вече, тази промяна, затваря този канал и отваря нов или - ако така повече ви харесва - пренастройва стария канал в съвсем друга посока, също като в компютърната игра "Водопроводчик". Затова и казах, че тогава навикът отпада от само себе си, при това трайно. Не казвам, че никак не е възможно да спрем да проявяваме даден навик (особено ако няма твърде дълбоки корени) само по силата на волята. Но това означава, че ще похарчим голям ресурс за това, особено в началото, но и след това, част от нашата сила и енергия ще отиват да поддържаме статуквото, такова, каквото сме решили да бъде, защото подчертавам още веднъж - навикът не е изкоренен, просто е изкуствено стопиран. Затова лично на мен не ми допада такова отказване от навици. Правиш допускане, че човек може да желае да се освободи от определен свой навик, без това да е негово истинско вътрешно желание. Допусни и другата възможност. И съвсем не съм убеден, че тогава навиците ще си отпаднат сами, безпроблемно и без волево усилие (за което останах с впечатлението, че по-горе използва думата „насилие“). Не, никакво такова допускане не правя. Напротив, точно това визирам и казвам - съзнателно желание да премахнем определен навик. А за такова спонтанно да го нарека отпадане на навици, всеки от нас сигурно би се сетил. Най-често човекът дори не забелязва в началото и чак след известно време се усеща или някой близък изведнъж възкликва "Ама ти не правиш еди какво си!" Спомням си, че и тук във форумите съм чела, как някои са споделяли за отпаднала необходимост да ядат месо, например. Един модел на поведение може да бъде заменен с друг само ако във въпросния друг модел се вложи повече енергия, отколкото е била вложена в първоначалния модел. Един вреден навик се изкоренява като се подхранва противоположна умствена нагласа към него. Когато твърдо сме установили отношението си към този навик, осъзнали сме вредата от него и сме решили, че той не отговаря на нашите сегашни възгледи, то справянето с навика става възможно. Важно е разбира се познаването на подсъзнанието ни, на това какви илюзии използва за да ни убеди, че ние желаем това, до което се отнася навикът. Въобще не мога да се съглася с този абзац, особено с това, което съм оцветила с червено. Тъй като много хора пушат или са пушили, а аз вече дадох това за пример, нека споделят, колко много енергия са вложили от себе си, за да си създадат този навик? Или доста спонтанно им се е получило?

Човекът все още не е творец, в този смисъл, в който пишеш. Въобще това, че всеки може да бъде, какъвто си поиска, си е съвсем хипотетично и направо илюзорно. И прекрасна база за развитие на букет от комплекси, перфекционизъм и др.п. А как и откъде идват навиците според теб? Случайно? От социалното обкръжение? Или има и нещо друго? Всеки човек ли е склонен да прихване/развие определен "лош" навик? Пушенето например лош навик ли е или необходимост, предизвикана от определена психологическа нагласа? Прави ми впечатление, че хора, които са били пушачи, но спрат цигарите, или след известно време пак пропушват, или се сдобиват с друг, също "лош", но може по друг начин "лош" навик, който заменя пушенето. Най-често самите хора въобще не забелязват това. Много по-редки са обратните случаи, когато човек променя себе си и тогава пушенето или който и да е друг "лош" навик, отпада от само себе си; при това трайно (пиша лош в кавички, защото лош-добър е доста относително). За съжаление, такава работа върху себе си ние все още предприемаме само при много екстремни случаи - пример за това са комуните на наркозависимите. Най-често се адмирира и възхвалява принудителното отказване от някой лош навик, представя се като сила на волята на човека и какво ли още не - глупости на търкалета според мен. Всяка насилствена промяна на външното проявление първо е нетрайно, второ е фалшиво - ясно защо: просто това, вътре в човека, което го кара да проявява примерно тютюнопушене, не е преодоляно и ако си забраним сами на себе си това конкретно външно проявление, в случая пушенето, то това вътре си остава и просто започва да се проявява по друг начин (разбирай друг "лош" навик) или - по-лошия вариант - не се проявява доста време и ситуацията започва много да прилича на компресор без предпазен винтил или бомба със закъснител. @Божо, камъкът си е камък, а на човек може да му е трудно да проявява това, което е заложено в него, защото са му наложени модели и стереотипи, които са в противоречие с неговите вътрешни заложби.

Благодаря, Лора! Изненада ме тълкуването ти, защото аз на практика зададох въпрос не за бизнеса, а за една друга дейност, обаче пък колко точно си изтълкувала нещата, що се отнася до работата ми Да, имаше намаляване на оборотите поради кризата и конкуренцията от страна на хипермаркетите, да, намислила съм нещо ново и дори съм го направила вече (съвсем наскоро), разширяваме се също, да. И тъй като в момента имам много работа на работа и все за нея мисля, дето се казва, дали Таро не е "хванало" това, вместо другото, което го питам? И тази 10 пентакли накрая как да я разбирам (тя и въобще си ми е трудна за разбиране на мен, както и 9 пентакли, че и Туза от същата боя)?

Ой какой рассеянный Христо, това се дължи не толкова на темпераментите според мен, но и на специфичното положение и аспекти на Меркурий. Включително "положителните" такива, като секстил или тригон, но ако са с планета като Нептун например, могат да дадат един доста "отнесен от вихъра" човек

Скоро не бях вземала колодата Таро, но днес реших да се позанимавам. Зададох въпрос - Да продължавам ли да се занимавам с определена дейност? Картите са: 9 мечове, Ас жезли, 10 пентакли. На първо четене изтълкувах нещата така - тази дейност ми тежи и по-скоро се задава/има нещо друго, ново (или не толкова ново, но неприлагано), по-подходящо за мен, нещо, което е нужно да правя. После се зачудих - а дали картите не отразяват мое моментно състояние/настроение? Как мислите вие?

Ами със сигурност бих започнала с алтернативните. Ако стане ясно, че не успявам с тях, бих прибегнала и до конвенционалната в момента медицина, но струва ми се само на етап операция, не и химиотерапия. Проблемът е там, че не всички успяваме да приложим добре и/или да изберем подходящия за нас алтернативен метод. Всеки човек е твърде различен, със своя си психика, убеждения, енергетика, възстановителни способности и т.н. - всички тези особености могат да направят един метод неприложим или неефикасен за съответния човек.

Да, много хубави постове - и на Божо, и на Алекс, и на Ники (като обобщение направо е неговото). Само и аз да добавя нещо, което се подразбира и от техните мнения, но не е споменато в прав текст - недоволството. Преди, при далеч по-неблагоприятни и неудобни условия на живот, във всяко едно отношение (като се започне от битовите и се стигне до духовните), хората са били много по-доволни от живота си. Парадоксално, но факт. Сега, бих казала, недоволството ни разяжда отвътре. Като казвам недоволство, имам предвид не само прякото такова, но и психични модели от типа - "Не е честно!" и "Не би трябвало да е така!" и др.п. И не да си затваряме очите пред нещата, които не ни харесват, а просто да ги приемаме спокойно такива, каквито са и да се опитваме конструктивно да променим, каквото можем, но всичко това с добро чувство и положителна нагласа. Точно поради тази причина работят алтернативните методи за лечение на рак, предложени от Луиз Хей примерно, смехотерапията и др.п.

Здравей, Дани! Много интересен материал. Това за знаците в синастриите - ще прегледам и аз по-подробно базата си данни, но още на прима виста мога да кажа - да, имам и аз такива наблюдения. Включително и добри, дълги приятелства.

Ани, не можеш да си перфектна, никой не е перфектен. Също и не можеш, пък и няма смисъл да се харесваш на всички. Нали си чела приказката "Хорското мнение" - каквото и да правиш, все ще има хора, които да не го харесат. Единственото, което ти е нужно, е да приемеш тези две неща - че е невъзможно човек да е перфектен и невъзможно да се харесва на всички. Сигурна съм, че много хора те харесват, но ти сама неволно спъваш общуването, поради тези предубеждения, които имаш за себе си. Какво да направиш - харесай се ти сама! Такава, каквато си. Човек, който се харесва, който се чувства добре в кожата си, излъчва една самоувереност, едно спокойствие, една уютност, които действат привличащо на околните и те го търсят охотно за компания. Замисли се, колко хора познаваш, които са по-грозни, по-глупави и изобщо всякакви такива "по-" спрямо теб, но това не им пречи да общуват добре и да бъдат добре приети от другите. Причината е именно че се харесват и имат добро самочувствие. Ако човек сам не цени себе си, не може да очаква другите да го оценят високо, защото самия човек с цялото си държание, дори стойка на тялото, мимики и т.н. неволно излъчва към останалите тази своя ниска самооценка. Така дори хората отсреща са доста объркани - примерно виждат пред себе си красиво момиче, но същевременно невербалните сигнали, излъчвани от момчето са: "Аз съм грозна, смотана, не съм за харесване, никой не ме харесва, то и за какво ли да ме харесат ...". Това е. Успех!

Аз само да допълня Звездичката, че не само водата, но и всичко около нас е живо и интелигентно. И ако боравейки с уж неодушевените предмети около нас (било природни или дори създадени от човека неща: сгради, мебели, дрехи и т.н.), действаме по начина, описан от нея, то ще можем да се ползваме от всичко много по-пълноценно, по-дълго и по-благоприятно, защото така хем ние ще допринасяме за световната хармония, хем ще живеем по-леко и добре в хармонията около нас.

A, сега разбрах Да, забелязала съм същото. Някак "възмездието" идва много бързо - и в положителните, и в отрицателните случаи. Никак не се налага да чакаме някой следващ живот или години в този. Доста бързо се разрешават нещата, особено последните няколко години. Не мога да преценя с всички хора ли е така, или само при някои се проявява. Направеното благо за другите, ако е спонтанно, искрено и безкористно, веднага се възнаграждава, както и обратно. Това, че го забелязваме също е добре според мен. Не само, че ни дисциплинира, ами и ставаме по-съзнателни и по-уверени в действията си.

А какво прекъсна вашата дългогодишната, вълшебната и красива, споделена любов с Е.?

На практика всички ние манипулираме другите (че и себе си), по простата причина, че не можем да сме безпристрастни. Единствено ако поднесем на някого пълната и точна/вярна информация по даден въпрос, напълно неутрално, би могло да се говори за липса на манипулация. А то няма как да стане. И не става. Винаги, когато разговаряме с някого, ние макар неволно "оцветяваме" информацията съобразно нашите убеждения, вярвания и т.н. Също така никой от нас не е достигнал този етап на пълно знаене на информацията. Да не говорим пък, как често съзнателно наблягаме на нещо и/или премълчаваме друго нещо, с цел да убедим събеседника, а дори и себе си. Замислете се, колко пъти уж знаем нещо, но някак го неглижираме, пренебрегваме, поставяме го под съмнение или му лепим етикет 'маловажно', само защото вътрешно не ни се иска да е така и/или защото не се връзва с другите наши убеждения.

@Станимире, изчетох дълъг пост, в който се говори за сетива и ум, пак сетива, пак ум, усъвършенстване на сетива и ум ... дори накрая тази омраза и любов, за които стана дума, пак ми се сториха някак такива съвсем сухи и интелектуални, продукти на ума. А къде е в цялата тази схема сърцето?

Тази сутрин беше първата ми паневритмия за тази година. Въпреки студения вятър изживяването беше изключително за мен. След това бях много бодра и свежа, окрилена ... Имам някакъв странен късмет - когато и да отида на паневритмия, дори и да започнем по-малко хора, постепенно се включват още, и в крайна сметка винаги ставаме поне 10 човека за пентаграма. Благодаря!

А според мен идеята на тази тема и на повечето писали не е точно в издребняването (а какво наистина е издребняване - твъърде относително според мен, пък и често дребните уж неща са много по-важни от другите), а по-скоро в приемането. Според мен всичките тези хора, които визирате, имат проблем с приемането. Защото кога казваме, че някой издребнява - когато някой търси кусури, недостатъци, когато негодува, критикува (за неважни според нас, но важни според него неща). И тъй като са твърде малко хората, които са добре с приемането, то май повечето си имаме проблем с издребняването , защото ако нещо е важно за нас, то за друг може да е незначително. Включително и уж най-очевадните неща - помислете какво е например човешкият живот за канибала, убиеца или робовладелеца?!

Нормално е това. Да, не е комфортно, човек буквално губи почвата под краката си, няма на какво да се опре ... Но тъкмо тогава започва (включително от няма и накъде) да търси, да изследва, да проверява - както и ти в случая В резултат може да се изгради доста по-различен мироглед или обратно - да се затвърди първоначалният. За себе си мога да кажа, че поне 2 пъти съм си сменяла тотално мирогледа. И това е за добро. Не се плаши, не се влияй от чуждите мнения, проверявай лично нещата, съпоставяй, изпитвай ... Дори и ако се окаже, че нещо, в което си вярвала, се е оказало погрешно, това не е толкова лошо (лесно ми е да говоря отстрани, нали ) - погледни от добрата страна - това означава, че новият ти мироглед ще се доближава повече до истината от стария

Здравей, no-self! Да, съгласна съм с това, което си написала преди мен. Мога да ти отговоря, за какво ни е вярата. Просто преди да научим/разберем, преди да започнем да знаем, за част от нещата поне, няма как да бъде, освен с вяра (както казах по-горе, може и без вяра, с "празни полета", там където още не знаем, обаче наистина е трудно и некомфортно, пък и в интерес на истината дебелоглаво ). Съвсем друг е въпросът, че поради това се случва да вярваме в грешни неща. Но това е нормално. Част от пътя. И понякога ни се случват ситуации, които ни позволяват да проверим на практика и на свой гръб вярата си. И тогава блесва кое е било грешно и кое не. Това са моменти на научаване. Ако например мен ме питат сега - Вярваш ли в Бог? Бих отговорила - Не, не вярвам. Аз знам, че има Бог. Преди 10 години не беше така. Тогава вярвах. А преди 20 години бях пълен атеист. Включително да си призная, съм от типа на Тома неверни - т.е вярвах, ама не съвсем, не безрезервно, не на 100%. Та ми спретнаха такова вразумително мероприятие, свят да ти се завие. Но след него вече знам.

Хе, че каква духовност е това, след като не съдържа качеството "човечност"?