Диана Илиева

За мен нещата стоят така - да се стремим към доброто, защото ... това ще ни доближи до неутралността Ако не подхранваме нито доброто, нито злото, означава да се изолираме от световните процеси, а това е доста трудно, да не кажа непосилно на средностатистически човек.

Хм, скептична съм към това "хороскоп на региона". Хороскоп на държава - да, макар че и там е доста съмнително и разтегливо, особено в някои случаи. Но хороскоп на регион - за пръв път чувам за такъв хороскоп и се чудя - как ли го изготвят? Въобще така като видя някой много силен в прогнозите, но кой знае защо "веднага след" някое събитие ... Според мен в България до края на тази година няма да има земетресение по-силно от 3-та по Рихтер.

Ivelina, аз си мисля, че е нужно време. Време да се осмисли и възприеме идеята, време да се преценят какви да са точните действия за реализирането й, време да се започнат нужните действия ... Дори и да допуснем, че предложените действия в проекта са съвършено точни и адекватни - примерно може Никола отдавна да върти тази идея в главата си, обмислял я е сериозно и е стигнал до извод какво е нужно, за да се реализира тя - то останалите (и аз включително) не са в тази позиция. И се чудят, и се колебаят, и се притесняват дори ... С една дума - да не бързаме толкова много Но да не се и отказваме, щото примерно хората не подкрепят - то е за момента така. Другото, което ми хрумва е, че проектите е хубаво да е бъдат представени меко и хармонично, да са отворени към хората, да се набляга на прекия ангажимент и роля на всички хора в тях.

Христо, много си проницателен Честно казано и аз съм си помисляла същото Обаче си има и обяснение - просто всеки е убеден, че той е прав (поне за това, за което се произнася) . От друга страна до истината всеки стига сам, така че от форумната "дезинформация" има(ш) полза. П.П. Стан, прав си, отклонихме се от темата още по-нагоре, ама пък ни стана интересно другото.

Тц, не си прав. Аз самата съм изкушена от математиката от малка - състезания, олимпиади - като ученичка бях измежду малкото, които се борехме за място в международния отбор на България ... Та ако някой трябва да се дразни от подобни "бръщолевения", то аз съм подходящ човек за целта В случая обаче е хубаво да се погледне не само от формалната логика на математиката, с която сме свикнали, но и от философска ли, как до го нарека, може би езотерична, гледна точка. И тогава ще стане ясно.

Ето малко материал за размисъл Тя и цялата беседа е много интересна. Любов към Бога, ООК, 1924

Ами не знам. Аз въобще не бих била толкова сигурна. От една страна наблюдавам хора в моето обкръжение, при които някак отвън, животът им "слага спирачката", когато твърде бързо желаят да "дръпнат напред". Това най-вероятно е, защото физическото ни тяло си има определена граница, лимит, както и физическия живот си изисква нужното внимание и енергия, тъй като само чрез него се проверява какво и как сме научили. От друга страна се замислих и за беседата, пусната от Лъчезарна: Първата буква, ООК, 6 март 1929 г. Само от тази гледна точка - колко от нас прилагат всичко, което знаят? Въобще езотеризъм и духовност като че ли често срещам на теория, но не и на практика. А щом не прилагаме, значи ... тръгваме назад.

Ivelina, съгласна съм с тези твои думи: За съжаление, виждаме, че хората не се обединяват. Нито около единия проект, нито около другия. Защо според теб?

Според мен не е точно така. Добро и зло са различими, особено тук, в нашия свят, в който сме в момента. Не са етикети, а названия/понятия също както северен и южен полюс на магнит например. Нужни са на човешкото ни съзнание, да, за да можем да можем да се ориентираме. Иначе баланс между доброто и злото има, да.

Не е така. По-коректно е да си представяш доброто и злото уравновесени като 0 = неутралност, а не като Добро (щом си задаваш такива въпроси). Има една много хубава беседа от Учителя за това, ще я намеря и ще пусна обяснения от него. Той дори не е искал да изнесе всичко като информация. За хората, на сегашното им ниво на развитие, все още е по-добре да си мислят (и стремят) за (към) Добро, а не за (към) неутралност.

Точно изучавайки го, ние се усъвършенстваме. Следователно се доближаваме и до разбирането. Което пък води до доближаване на съвършеното. Нещата са взаимосвързани и взаимоподхранващи се. Това става бавно и постепенно, да не кажа, че процесът клони към безкрайност, но все пак е сходящ Ако се откажем да изучаваме, ще бъдем в ролята на човек, който току що хванал тенис-ракета примерно, установява, че почти нищо не може да прави с нея и ... се отказва да се учи, защото решава, че е много, непостижимо далеч от Надал. Аз тъкмо това не разбирам. Какъв е смисъла да подхващаме процес "клонящ към безкрайност", когато продължителността на човешкият живот е един миг? Това е като да дресираш куче да играе на шах. Вероятно за 40 години упорит труд ще успееш да го научиш как се движат пешките и това куче безспорно е ПО- в сравнение с другите, НО какво от това? Ами не знам доколко шахът е важен за развитието на кучето. А за хората разбирането и развитието са най-съществените неща. Дори не е нужно да вярваме в теорията за преражданията, за да виждаме смисъл.

Христо, че ти къде си виждал човек, който да каже - аз ей така, от злоба го направих. Всички хора смятат себе си за добри и разумни и имат обяснение/оправдание за всичките си постъпки, включително най-лошите, поне пред себе си. В най-краен случай казват - не знам защо го направих, но чувствах, че така трябва.

Да, съгласна съм, "по-чистата" формулировка е: "Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб." То и най-често така е давано от различни учения/учители. Именно да се избегнат спекулации с различни лични предпочитания и особености, макар че по принцип и в основата си всички сме еднакви = човешки същества

Наскоро четох, че в цялата история на Земята е имало общо 10 пъти повече животински видове, отколкото в настоящия момент. Това показва основно две неща: 1. В момента на планетата има най-голямото разнообразие съществувало някога. 2. Всеки вид който виждаш е изместил 9 други. Каракудата е краен пример илюстриращ закономерността, че равновесието се базира върху унищожението, което подлага на съмнение безобидността на това което наричаме равновесие. Частта с разточителството не я разбрах. Сладките плодове гарантират достатъчно животинки, които да разнесат с тях семената им и реципрочно увеличават шанса да попаднат на благоприятни условия за покълване и разпростиране. Друг пример са змиите. Най-отровните змии са в пустините, защото рядко срещат плячка и ако с ухапване не си гарантират смъртта на жертвата, просто ще умрат от глад. Така че много не значи разточителство, а често минимумът за оцеляване. С тези примери всъщност обяснявахме насилието ли е движеща сила на еволюцията. Мисля, че да. И дали червеят има шанс за оцеляване, ако се научи да гали орела. Мисля, че не. Приятно е да се разговаря с умни събеседници. Абсолютно точно си разбрал. Въпросът не е да е "малко", може да се наложи да е "много" (като в примерът ти за змията), но е точно "минимумът за оцеляване". А за плодовете - лесно е - за природата ефективно е да има не едри плодове, а много на брой плодове (при същото общо тегло, родени/изхранени от дървото примерно). Голямата бройка гарантира по-широко разпространение на вида. А размера има значение само за поразглезени същества като хората Също вкуса - достатъчно е да бъде харесван от голям брой местни (гладни и следователно не дотам придирчиви) видове животни, а не да бъде някакъв изтънчен елексир. Движеща сила е злото, да. Движеща сила обаче е и доброто. И то точно толкова. Двете сили (които Учителят е намеквал, че всъщност е една, поляризирана в нашия свят на две) са творчески, т.е създаващи, движещи. Затова е тъпо да се опитваме да премахнем злото. Все едно да кажем - гърба на монетата не ми харесва, хайде да се отървем от него. Разумното действие от страна на хората е да действат така, че да подпомагат/възстановяват равновесието. И тъй като силата, поляризирана на добро и зло, колкото повече слиза в по-гъстата материя, толкова повече се поляризира и частта "зло" се проявява "надолу", във физическия свят/твърдата материя, то именно в света, в който живеем, е много по-естествено и вероятно да се проявява повече зло, във всякакви форми. И затова всички религии, етики и т.н. учения прокламират доброто, да правим добро, да бъдем добри. Така е било по-ясно и разбираемо за хората, отколкото по-засуканото "ограничавай злото". Ох, аз много се разписах, дълго стана, ако на някой му е интересно, тогава ще продължа.

Мммм, не бих се съгласила с теб. Ако беше така, във всичките реки и езера вече нямаше да има никакви други риби, освен каракуда (не разбирам от риби, ползвам твоя пример). Примерът може да е верен, но за язовир. Язовирът е какво - изкуствено съоръжение; сигурно там е ключа от палатката . Също не съм забелязала в природата да се унищожава разнообразието, напротив. Човекът има заслуга в подпомагане на разнообразието в посока, каквато него го устройва - примерно растения с по-едри и по-вкусни плодове. Като правило тези растения са по-слаби и уязвими, нестабилни във времето като генетика. Питал ли си се, защо е така? Природата е много икономична и целесъобразна; това за нея е излишно разточителство на ресурси. И съответно не остава потенциал за сила, устойчивост и приспособимост.

А може ли да правя на другите това, което искам на мен да ми правят? А ако не им хареса? Ако не им хареса, ще се съобразим с това. Виждаш ли, този морал не е върха на сладоледа, но и не бих казала, че е морал на страхливец. По-скоро единствения сносен морал на невеж (незнаещ, неразбиращ) човек. А за съжаление в голямото си болшинство хората сме такива към момента.

Много харесах тази мисъл. Имам въпрос. А защо не с лошо? Кой от вас успешно е премахвал бурени в градината си обичайки ги? А може и да не премахваме бурените Може да използваме естествената симбиоза на растенията, както е в природата. И само да подпомагаме развитието на това, което желаем.

А може ли да правя на другите това, което искам на мен да ми правят?

А ако не се учим да го разберем какво ще стане според теб? Ами след като нашето несъвършенство не ни позволява да разберем нещо съвършено, какво ще постигнем изучавайки го? Точно изучавайки го, ние се усъвършенстваме. Следователно се доближаваме и до разбирането. Което пък води до доближаване на съвършеното. Нещата са взаимосвързани и взаимоподхранващи се. Това става бавно и постепенно, да не кажа, че процесът клони към безкрайност, но все пак е сходящ Ако се откажем да изучаваме, ще бъдем в ролята на човек, който току що хванал тенис-ракета примерно, установява, че почти нищо не може да прави с нея и ... се отказва да се учи, защото решава, че е много, непостижимо далеч от Надал.

Мда, има неща, които са прилични и които са неприлични според общественото мнение. Ама те май не спадат точно към морала; не съм сигурна. Обаче морал, базиран на "Не прави на другите това, което не искаш да ти направят на теб, както и обратно." ми се струва съвсем приемлив.

Да, тъкмо това щях да пиша и аз Много нещо се изписа - вече 12 страници, време е да се действа: кой както може и както го разбира и му идва отвътре. Ако някой иска да направи нещо, ще намери начин, ако не - ще намери оправдание (Донче, май теб изплагиатствах тук, но е много на място)

За мен има някакво "изгубване в превода", ако мога така да се изразя. Да обичаш злото не означава да му съдействаш, да се жертваш в негова полза и т.н., каквито мнения виждам, а да му отговаряш с любов, т.е. подобно на максимата "Обичай враговете си!", в разширен вариант. Затова и аз казах - да излъчваме любов. Между другото, злото е необходимо за нас и за света, в който живеем. Не бива да го унищожаваме, да го изтикваме някъде и т.н., а само да го ограничаваме: Положителни и отрицателни сили в природата, ООК, год.2 Добрите и лошите, ООК, год. 3.

И защо "ни се дава" тогава? Излиза, че неспособността ни да го асимилираме само ни носи беди. Ами за да я научим най-накрая Истината и да бъдем свободни. Никой не е казал, че трябва да стане бързо, лесно и т.н. А кой е определил, че трябва да бъде бавно и трудно? И свободни от какво? Капитализма е феодално общество, парите разменям за здравето си, робувам за да се изхранвам и слугувам на телесните си и духовни нужди. Мога да се отърся от тях, само ако нямам тяло и нужда от енергия. Учителя ми по литература каза, че всъщност тялото не е пречка, а средство за постигане на някаква цел, но така и не изясни каква е тя. query, един живот не стига да се научи правилника за движение по пътищата. Защо ни е да учим нещо, което не можем да разберем, но ще стигнем до ниво на което ще го разберем малко? Не разбирам. Хем не можем, хем се мъчим. А ако не се учим да го разберем какво ще стане според теб?

И защо "ни се дава" тогава? Излиза, че неспособността ни да го асимилираме само ни носи беди. Ами за да я научим най-накрая Истината и да бъдем свободни. Никой не е казал, че трябва да стане бързо, лесно и т.н.

В подчинение на кого?