Диана Илиева

Аз мисля различно. За съжаление, на мандрите им са съвсем под ръка най-различни растителни масла, в хидрогениран или не вид. От какво правят разни "сирена" и "кашкавали" с растителни мазнини. Та нищо не им пречи да ги добавят, където си искат. Системи за проследяване и т.н. - при добро желание винаги могат да бъдат заобиколени. Стана ми интересно за маслото също - като съвсем малка съм виждала баба ми да си бие сама маслото. А ти пишеш, че маслото се заквасва?!

Грубото себеизразяване на пръв поглед изразява сила, воля и др.п., но в действителност служи за прикриване на несигурност, слабост, страх.

Разкажи по-подробно и аз съм мислила за това и ми е интересно, особено за самоорганизиращото се общество.

Да, може да се посочи с пръст. Въпросът е какъв ще е резултата от соченето. Да, човекът може и да спре за известно време с тази постъпка, но не защото е убеден, че така е най-добре. Също така, ако някой не е направил нещо, защото посредством критиката са го поставили в неприемлива ситуация, дълбоко в себе си той ще се чувства уязвен и егото му ще го подтикне да направи така, че да се "реабилитира", поне в своите си очи. Затова писах, че соченето с пръст или въобще критиката просто ни оправдава в собствените ни очи, успокоява съвестта ни, че все пак сме реагирали, че сме направили нещо (някои хора стигат до там да смятат, че критиката е техен дълг, дълг на съзнателен и съвестен гражданин). Обаче, соченето с пръст и критиката, ако излезем от контекста на темата с връщането, е всъщност най-лесното и същевременно най-безполезното нещо. То и затова твърде много, да не кажа всички, хора го практикуват. Далеч по-трудно и по-полезно е да реагираш така, че да промениш трайно и коренно нещата, не просто да посочиш, да изобличиш, но да помогнеш за едно поне малко хармонизиране. Всички хора имаме за задача (може на някой да харесва повече думичката дълг) точно това. Та така, прощаване е приемане с разбиране. Ако приемаме с разбиране и подхождаме подходящо, за да променим нещата или поне да подпомогнем промяната, това, мисля, е полезно

Да не говорим, че голям процент в купешките "краве масла" е съдържанието на... вода. Да, прави сте. И не само маргарин може би, някои масла са ми надъхвали на мас или знам ли какво още ... За съжаление, проби и грешки, не разчитайте на етикетите, а на вкуса си и вътрешното усещане.

Ето нещо за размисъл: Абсолютна справедливост

Вярно, вярно, ама представяш ли си какъв ферман щеше да стане, ако бях започнала по-отначало? А ти точно тази част искаше да коментирам цялата, та затова. Oбаче забелязвам, че нещо ни бъркаш с Донка. Я се замисли, коя е леля ти и коя не? Пък може и двете да сме, ама ние с нея сме две различни индивидуалности, дори близначки не сме , та отговаряй ни поотделно, че се обърквам. Да, нямаше да бъда такава сега със сигурност. Направо ме втриса, като си помисля каква бях; ако не ме беше поизгладил живота, сега щях да съм много по-непоносима. Аз затова и казах - ако чувстваш, че това е твоят път - не ни слушай, действай! Пък времето ще покаже. Раковата клетка - ако е една, нищо няма да може. Виж, ако станат много и обсебят цял орган ... А оказва се, че човек може да се освободи сам и от много ракови клетки, стига да поиска. Един изобретател казваш ... да, може, а може и не. Къде са изобретенията на Н.Тесла примерно?

Поне 2-3 български фирми правят хубаво, натурално масло; и в момента в хладилника си имам такова. Маргарин не съм яла никога, не ми харесва и на вкус, но и от много отдавна знам какво представлява всъщност. За съжаление в 99% от фабрично приготвените сладкарски изделия например има точно маргарин. В шоколада. Също и в закуските, в козунаците и т.н. В заведение за хранене, ако е нужно някъде масло, се слага също маргарин, за по-евтино. Та аз се чудя на тези, дето са отговорили, че никак не консумират продукти с маргарин, значи ли това, че никак не хапват някоя бисквитка например?

Така е, дори не просто групово, ами когато двойката се състои от мъж и жена е най-комфортно, поне за мен. Паневритмията има по-дълбока същност, отколкото човек би преценил на пръв поглед. Дори не мисля, че може да се разбере, ако не си опитал сам.

Аз предлагам да изкоментираме понятието "самоорганизиращо се". Има ли такова нещо и ако да - как работи, как се случва?

Да, така е. Преди няколко дни се наложи да отида до болницата, за да взема една епикриза на свекър ми. Не съм ходила там, не познавам лекарите, не зная дори къде е кабинета на лекуващия (пък имам и неприятни спомени от болницата преди доста години). За моя изненада ме посрещнаха много усмихнато и любезно, веднага се заангажираха с моя "случай" и дори старшата сестра тръгна с мен да издирим лекуващата лекарка (млада жена), която пък веднага остави за малко пациента си и излезе да ми обясни подробно всичко (трябваше и да питам за едно от предписаните лекарства). Аз на свой ред също им се усмихвах и съвсем сърдечно им благодарих и отбелязах на глас колко са любезни и внимателни.

Не, не хапвам. И да, така е, но знаеш ли, че много хора са убедени от реклами, лекарски съвети и др.п. точно в обратното. В смисъл, че маргаринът бил по-полезен от кравето масло например точно спрямо мазнини, холестерол и т.н., защото видите ли маслото било с животински произход, а маргарина с растителен. А за съжаление повечето готови сладкарски продукти съдържат именно маргарин, т.е хидрогенезирани растителни масла.

Ето го целия абзац: Нямам склонност да пиша такива подробни анализи, но за теб ще го направя - нали си любимия ми племенник "Страх е пътя на най-малкото съпротивление." - според мен не е страх, а по-скоро мързел и липса на воля. Когато човек го е страх, често си избира по-трудни и/или заобиколни пътища, но пък сигурни, безопасни (поне според неговите критерии, знания и опит). "Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб." - за мен може да не е страх, а знание, разбиране за нещата; съвсем друг въпрос е, че при определени обстоятелства можем да решим да действаме, въпреки очакваните негативи. "Страхът е отказ от свобода." - абсолютно съм съгласна. "Само аз говоря за това какво аз мога да направя за света критикувайки го, а срещам псевдодоводи, за това какво света може да ми направи, ако постъпя както сметна за добре." - Мне, и ние говорехме, че на по-млади години сме искали да направим нещо за света, критикувайки го, точно като теб. И не знам защо определяш като псевдодоводи информацията как светът или по-точно законите, по които функционира светът, ще се задействат при такова поведение от твоя страна. Аз и някои други пишещи просто говорим и за другата страна на процеса; обратното е, примерно, да държим една монета в ръка и да настояваме да разглеждаме и коментираме само едната й страна. При това, забележи, говорим от опит, защото, както казах, ние всички сме опитвали да направим нещо за света, критикувайки го. И споделяме резултатът от нашите действия. Казват, че умен човек бил този, който се учи от чуждите, а не от своите грешки. Според тази сентенция не съм била умна. Но пък аз навремето също не вярвах на другите и си мислех, че аз действително ще успея да направя нещо, а другите не са могли, защото не са били толкова умни, смели и т.н., колкото мен. От друга страна за всичко по принцип все някога има първи път, все някой пръв прави пробив в системата. Според моите разбирания и опит, не е това начина (имам предвид с критикуването), обаче ти не ме слушай, действай; само не забравяй да споделиш резултатите след известно време. "Можело да греша. Можело да е за лошо. Същото се отнася за всеки един несъгласен с мен. Имаш право на позиция. Да. Нямаш обосновка. И каква позиция е това? Страхлива." - съгласна; не съм съгласна само с това, че ако човекът не е склонен да обоснове позицията си или поне не по начин, който е приемлив за теб, това непременно дава твърда характеристика "страхлива позиция". Та, реши сам, нужен ли е такъв подробен анализ. Аз не обичам да се разпростирам толкова на широко. Става тромаво и досадно за четящите. Затова коментирам само по-интересните или по-важните, и във връзка с темата, моменти (разбира се, погледнати от моята камбанария). И много се старая да не преиначавам или манипулирам чуждите думи. Което не ми е интересно, въобще не чета. Но твоите мнения чета с интерес и те разбирам прекрасно, вниквам в думите ти, бъди спокоен. Точно всичко. Не ми харесва и почина ти да определяш истината като моя или твоя. Истината не зависи от това кой я изрича. Тя е обективно свойство, наскоро писахме в една чудна тема за нея. Не мисля така за клетката. Но ще ми е интересно да чуя, защо ти мислиш така. Колкото до истината - колкото хора, толкова истини; а тази, обективната истина, всички кръжим около нея, някой се доближава повече, друг по-малко, но едва ли има някой, който да я изрича на 100%. Може би само такива като Учителя Петър Дънов ....

"Начина" е разумния. Това с лаещото кервана куче беше клише от твоя страна. Ако това те кара да изпитваш неудобство, няма лошо. Или не. Твърде често участваш с дребнави мисли като тази. Препращам те пак към темата ми с логически грешки. Да прекрачиш огъня има смисъл, когато спасяваш някого от него, а не когато си решил да убиваш. Критиката е градивен процес и не може да се съпоставя с деструктивен, какъвто е самоубийството. Като ще си говорим с поезия, ето и от мен: ...: когато живота си позволи да прояви отхвърляне и неприемане към нещо, човекът се опитва да го накара да прояви разбиране и приемане към същото нещо, а най-лесно се получава това разбиране, когато ти го сервират на теб живота от човека. ... Не се и съмнявам, че начинът е именно "разумния", дори съм почти сигурна, че е и единствения такъв С едно обаче важно уточнение - за теб! Иначе не разбрах за какво ми е станало неудобно според теб. Става ми неудобно, само когато съм проявила слабост да прекрача по някакъв повод принципите си, а това слава Богу е твърде рядко. Иначе давам такива очевадни примери като с пропастта и гравитацията, защото искам да ти покажа именно логическата грешка, която допускаш, при това неправомерно обобщаване, като "Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб.". Напълно възможно е да не правиш нещо не от страх, а от разбиране, че действията водят до негативни резултати. Несъобразяването със законите, които действат в света и на физически план, и не само на физически, е, пак повтарям, признак на незнание, неразбиране, неопитност ... При последната т.нар. "поезия" отново правиш некоректно размяната - аз я направих в един твой пост, но размених човек за друг човек (или няколко май бяха), т.е два равностойни субекта. А ти правиш размяна от типа - една клетка от тялото на човек със самия човек. Прецени какво може да сервира една единствена клетка на човека като цяло.

Понятието "административни структури" просто е нагативно натоварено в нашето съзнание; ние по презумпция веднага го отхвърляме, сещаме се веднага както Антон примерно за "белите якички", а в по-предишни времена - черните ръкавели , веднага заподозираме една бумащина, формалности, преливане от пусто в празно ... А може и да не е така. На практика целият свят е една административна йерархична структура, но Създателят й се е погрижил да е ефикасна Ако се опитаме да Го изимитираме/наподобим, да Го следваме, като разберем и възприемем Неговите принципи, ще се получи добре.

Защо ми се струва, че пишеш разни неща с цел да подкокоросаш другите да спорят с теб и то точно по начина, по който на теб ти харесва ? "Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб." - ако действително си убеден в това, което пишеш, би трябвало безстрашно да прекрачваш през края на пропастта, или? Ако един човек не се съобразява със законите, действащи в света, това за мен е по-скоро признак на незнание, неопитност, заблуда ... Ама Христо, ако критикуваш нещо, което ти харесва, ти няма така чистосърдечно да го отхвърляш и да се отграничаваш от него, защото в действителност то ти харесва. Идеята аз обясних вече няколко пъти. Ей сега ще погледна назад и ще се самоцитирам.

Аз мисля различно. Зависимостта и несамостоятелността няма как да се избегнат, поради факта, че сме общество, дали гражданско или друго, няма значение. Та това не е беда, не е дефект, напротив. При демокрацията законите и др.п. се приемат тъкмо от хора, на които си делегирал права да те представляват и да прокарват твоето мислене, което е и тяхно мислене (предполага се, че за такива хора си гласувал). Гражданското общество се изгражда от самите хора. Няма какво да набеждаваме някакви други, уж обективни фактори или условия. Например в България в момента има много по-малко клубове по интереси, отколкото да кажем в една Полша (имам приятелка омъжена от доста години там) - там хората се събират по своя инициатива да правят най-различни неща, танцуват включително български народни танци Това е много характерен признак, че в България някак няма и желание да се прави нещо заедно.

А ти какво предпочиташ - да бъде изобличено съществуващото положение или да бъде подобрено съществуващото положение?

Ммм, не, отказвам се да те убеждавам. И не само теб, де Та, ще те оставя да "градиш темата". Съжалявам, че си се почувствал неприятно! Един въпрос - законите, по които функционира света имат ли изключения? Примерно гравитацията? А последното (последните 3 изречения) е много сладко - спокойно можеш да обърнеш казаното, като на мястото на аз да напишеш "тези, другите", а на другите "аз". В известен смисъл ти се върна същото, което излъчи в тази тема и то доста бързо, което пък е и същността на темата.

Знаеш ли, като те чета и оставам с впечатлението, че според теб е нужно човек само малко да потренира, ей така, механично, също като във фитнеса и хоп, ще се сдобие с разширено съзнание. Пък ако може да изкопчи от някъде някоя хитринка, с която да може бързо и лесно да направи същото, не с малки, ами с никакви тренировки - още по-добре. А дали е така? Знаем, че безплатен обяд няма. Все по един или друг начин човек си заслужава/плаща това разширено съзнание в случая. Замисли се - дори физическото си тяло не може бързо и лесно да оформиш чрез спорт или фитнес, а какво остава по-сложни неща. А защо да не започнеш именно със спорт или фитнес - калява се и тялото, и психиката, и волята, и духа дори ... Все важни качества и за други неща, като това, което те вълнува. Пък и момичетата ще те харесват повече с такава атлетична, спортна фигура

Първото изречение не разбрах за какво е. Странното вече го написах - "да придаваш човешки черти на сбор от системи формирани от жива и нежива материя". vorfax, върни се назад, още преди catch22 да спомене нещо за "общуване с природата", а само да погледнеш цветята, да вдъхнеш аромата им и т.н., ти написа, че не ти е възможно такова нещо и после директно го обяви за фантастика. Направи го на тема, за да те оборя. Не изпитвам нужда да правя това. Отново "придаваш човешки черти на сбор от системи формирани от жива и нежива материя". Отново е фантастика, или ако предпочиташ - приказка. Ха, животът е мъртъв и нечовешки, така ли? Диана, ще се повторя. За мен страха не бива да е водеща причина за начина по който живея. За моите деца вина дали са разглезени ще имам пряко вина аз. Не съдбата, митологизираното "живота" и други тотеми с усмивки като подписа ми. Освен това примера ти НЕ Е критика. Критиката е конструктивна и друга не може да бъде. Ти още малко и псувните ще ги пуснеш за пример за критика. vorfax, това не е страх, нито съм го написала да плаша някого, това е реалността. Дали ще се плашиш от нея, дали ще я приемеш, все едно, тя съществува, тя е такава. Такива са законите, така се случва действителността. Също като гравитацията. Ако кажа на някой, че като прекрачи в пропастта ще падне, пак го плаша, или? Мисълта ми беше, че ние съществуваме при определени закони. Дали ще се страхуваме от тях и затова ще се съобразяваме или ще ги разбираме и съобразяваме, всеки си избира сам. Не съм убедена, че за разглезването на децата ще имаш заслуга само ти. И за да избегнем разни "фантастики", мога да ти дам такъв пример - развеждаш се и ги възпитава предимно майка им, или се налага да оставиш поне за известно време децата на баби/дядовци, или др.п., но все едно - твоите деца ще са разглезени. или пък внуци. Аз в предния си пост написах какво имат предвид Божидар, Донка и т.н. под "критикуваш нещо, получаваш го свое". Ако искаш да вникнеш в замисъла на автора - Ок, ако искаш да се наддумваме що е то критика и има ли почва у нас - тогава по-добре в друга тема и ... май без мен Всяко преимущество е недостатък. О, ето, това е огромно попадение! Поздравления! И сега само остава да се запитаме - нужни ли са ни в такъв случай преимущества? Диди, ами какво правим, правим каквото можем, дори и да е най-малкото - например поне да осъзнаем това. А ако го приемем - вече е една стъпка напред. Опитите за промяна, дори съвсем малка - още една стъпка.

Да, по различни поводи ми се е случвало да се замислям над подобен въпрос. Нещо подобно срещаме в творбите (или по-скоро философията) на Х. Хесе, Достоевски ... Та, административната структура, базирана на духовни принципи е тази, в която е спазен истинския/действителния йерархичен ред на хората, които я изграждат. Правилата са същите като правилата на йерархията, а дейностите се разпределят, като се отчита спецификата на нивата. Такава структура в действие ще работи много ефикасно. Също така всеки неин член ще бъде от една страна полезен, а от друга - удовлетворен, защото всеки е на най-подходящото си място.

Стига де, ти класифицира като фантастика предишния й пост, не ни хвърляй прах в очите Пък и какво му е странното на това "общуване с природата". Много е хубаво да умеем да възприемаме и разбираме природата. Ако знаеше какво искаш, нямаше да го искаш Може би не всички са разбрали това, за което говори Божидар, Донка, Слънчева, аз ... - та пак да го кажа, имаме предвид следното: когато човек си позволи да прояви отхвърляне и неприемане към нещо, животът се опитва да го накара да прояви разбиране и приемане към същото нещо, а най-лесно се получава това разбиране, когато ти го сервират на теб самия в живота. Например наблюдаваш нечии деца: "Олеле, какви разглезени деца! Ужас! Не бих понесъл такива деца! Тези родители какво си мислят, че правят?! Моите деца няма да са такива!" Е, след време ще се сдобиеш точно с такова дете; а ако имаш заслуги - може да не е дете, а такова внуче Празно няма обаче Това, че си много самокритичен не те ли прави перфекционист?

Хм, че къде catch22 придава "човешки черти на сбор от системи формирани от жива и нежива материя" ?

Благодаря, jul, интересно е това, което пишеш. Наистина забравихме за Исландия, а виж какви интересни неща ставали там.