Диана Илиева

Процедурата е да привлечем вниманието на човека към неща, които и без друго поне малко го вълнуват/са го вълнували, и без друго поне малко му харесват/са му харесвали, като по-ефикасно е така да организираме нещата, че човека да отделя все повече време и енергия за тези други неща. Ако човек много е залитнал в определена посока, направо не е "ако", ами твърдо няма по-привлекателно нещо. Но ... всичко тече, всичко се променя ... А всеки човек дълбоко в себе си е много добър! За някои хора аз имам странни приятели и познати - клошар, циганин-хамалин, по едно време бях на път да се сприятеля с едни малки момиченца циганчета-просячета край църквата Св. Николай, но там нещо се разминахме.

Ами няма да стане изведнъж, това е ясно. Разбира се, има и такива промени, които стават рязко, но най-често те са свързани с някакво по-сериозно изпитание (радостно или тъжно) за човека. Според мен много добре се получава, когато нещо в човека не се "отказва", ами да бъде (някак неусетно) изместено от друго нещо. Иначе е по-трудно, по-сложно, непривлекателно за самия човек ... Пък какво като е педофил? Да го отписваме като негоден мат'риал ли? Много хора като деца правят разни "медицински" експерименти с насекоми или дребни животни, но след време вече нямат желание за това.

vorfax, извини ме, явно наистина не ме разбираш, но аз не съм в състояние да обясня по-добре моите възгледи и разбирания. В случая - не бих го освидетелствала, бих се сприятелила с него и бих опитала да привлека вниманието му към други неща, които евентуално биха го довели до други интереси, други хоризонти ... Казваш, че някои като мен ги било страх да критикуват ... много пъти обясних, че не е страх, но явно не се получава. Щом си убеден, че това поведение е предизвикано от страх, то тогава приеми, че ме е страх, че като критикувам някого или нещо, не само няма да помогна да се подобрят нещата, ами се притеснявам, че дори ще се влошат. И затова предпочитам да реагирам по друг начин. Иначе е най-лесно да изкритикувам някого/нещо и по този начин да си измия ръцете пред собствената си съвест включително. Но ... това не помага на никой друг.

Миналия уикенд бях на Крушунските водопади и Деветашката пещера. Зарадва ме не само красивата природа, но и чистотата; дори фасове не се виждаха никъде. Явно все повече хора, туристи пазят и милеят. Деветашката пещера беше на практика затворена - имаше достъп само до предверието; бяха опънали само една лентичка в червено/бяло, защото (разбрах от интернет) точно сега бил периода на чифтосване на прилепите. И за мое изумление всички се съобразяваха с това. До преди няколко години само щях да видя хора, които се пъхат под нея или направо я късат и влизат да се разхождат с фенерчета и светкавици ...

Да ти кажа, за някои хора е обратно, много им е трудно да кажат - "няма да критикувам" Това, че някой може да бъде наранен от критиката, е едно на ръка. Има и друго и за него се опитваме да говорим в тази тема. По-малкото зло спрямо кое? Да, аз съм убедена, че има другомислещо болшинство от хора спрямо мислите, които сподели ти. Това не означава, че непременно е нужно ти да се промениш; просто казвах, че ще ви е трудно да се разберете, както и става тук в темата. Много абстрактни понятия не могат да се нарекат обективни.

Преслава, така е, и аз го забелязвам това. Преди беше - "Учи, мама, за да не работиш!", а сега призивът е друг - "Иди, мама, навън, за да живееш добре.". Дали ще живее добре детето навън, не е ясно, но ... Според мен това е много индивидуално. Ако наистина е някой, с много специфични таланти, който е добре да ги сподели с много хора, с целия свят, тогава - да, тогава е направо препоръчително. Обаче и съвсем обикновени хора се вписват добре другаде и не успяват в България - т.е и за тях изборът е добър. Но масовостта, тенденцията ... не я разбирам. Виждам деца, които нямат желание да ходят навън, но са неуморно подтиквани от амбициозни или знам ли какви родители; цели випуски вкупом се изнасят навън и който остане е ... леко сбъркан или доста смотан в очите на съучениците. Защо да е така?

[quote Ами в темата за истина хубаво си е описано. Не просто има несубективна истина, ами и няма друга. Как да разберем, че нещо е истина? Ами когато дава резултати. Ако пуснатата ябълка падне на земята, истината е, че има сила, която я привлича към земята - гравитацията. Тук място за субективни тълкования няма. Междувпрочем аз много разчитам на критиката по вестниците. И си създавам впечатления, кое е тенденциозно или чиста реклама и кое опит на ерудит да оцени по достойнствата и на някоя пиеса, филм, опера. На всеки филмов постер има извадени едни цитати: "Филмът на годината", "Най-смешното нещо, което съм гледал", "Затрогваща история", "Прелестна игра" и от тоя род, а насреща им са написани авторите им - New York Times, Клинт Истууд, Джон Малкович... И аз се влияя, без никакви угризения на съвестта, защото опита ми е показал, че сочените ябълки падат, че едни са сладки, а други стипцави. Това с незрящите не го разбрах. Не го разбра, или не искаш да го разбереш? И отново логически неиздържани съждения. За гравитацията няма място за субективно тълкуване, но за критиката има, защото критиката е едно абстрактно понятие, на което ние, хората сме задали смисъла. Него няма как да го провериш, няма резултат, както казваш ти. Въобще думите и понятията са измислени, за да можем да се разбираме. Когато аз говоря на някой, за мен е важно отсрещния да ме разбере. Аз ще използвам такива думи, които са подходящи. Това, че аз ще настоявам, че по дефиниция (която впрочем също някой човек съвсем субективно е съставил) тази или онази дума значи еди какво си, но болшинството хора влагат друг смисъл в нея, ще ми помогне ли?!

В този си вид написаното също не е вярно. Първо зависи от каква позиция отхвърляш: от тази на изживения опит и знание или от позицията на незнанието. Ако аз съм запознат с вредата от прекомерната употреба на сладки храни, мога спокойно да отхвърля правилността на подобно поведение по отношение на себе си или на някой друг. Какво ще привлека по този начин? Ако отхвърлянето ми е съпътствано от отрицателни емоции, то аз ще си създам неприятности за в бъдеще. От значение е емоционалния заряд на моите мисли. Емоционалната оцветеност на моето отношение към прекомерната употреба на сладки храни. Спомена се любовта, но тя всъщност е едно положитело чувство, т.е. едно положително отношение към разглеждания проблем. При наличието на любов проявата на отрицателни емоции е невъзможно. Но, дори и проявявайки любов ние можем да получим нещо съвсем различно като реакция. Проявявайки любов, ние ще получим любов от едни хора и съпротива от други. Ти все мислиш за това, дето каквото излъчиш, това и се връща при теб. А тук говорим за друго, че човека ще бъде поставен в ситуация, когато това нещо, което отхвърля, ще се появи по някакъв начин в живота му. И не специално за да бъде наказан, например, а просто за да има възможност да го разбере и приеме. Между другото същия ефект се получава и когато човек започне много да се изхвърля в заричането - Аз никога ... или Аз винаги ... еди какво си. Освен да се самоцитирам отново: Абсолютна справедливост

Ама главите на болшинство хора не е критерий за това какво е критиката. Нали говорех, че истината е несубективна, та това което е си е такова независимо за какво го мислиш. Тук си припомних примера със слона и слепите мъдреци. Един мъдрец го хванал за опашката и го описал като въже. другия мъдрец го хванал за ухото и го описал като чадър, та и така някой от вас, Диана, го е хванал за нещо друго и му е станало нелицеприятно. Свастиката също е натоварена с негативен смисъл, но просветения е наясно доколко това е истина. Така ли, много интересно и кое е критерий тогава? Има несубективна истина, но дали някой от нас я знае? Я си представи, че няма нито един зрящ, който да се смее на описанията на мъдреците. А в случая не става дума за това дали има обективна истина, а дали думите и понятията са обективни.

Вярно, не е задължително. Но пък повечето учени идват до идеята за нещо извън видимото битие, именно когато започнат да изследват нещата, в които забелязват "просто порядък". Оказва се, че е трудно да се обясни защо има порядък.

Браво, ето едно смислено предложение! А пък темата я прекръстваме на "Отхвърляш нещо в друг, получаваш го свое ..." Сега вече всичко от ясно по-ясно ли е, или?

Ами Стан, ти опита ли се да разбереш замисъла на Божидар? Или предпочиташ да не се разбираме един друг, ами да се хващаме формално за буквата, в случая думата? Аз също казах, че на който е твърде мила и скъпа думичката "критика", то аз нямам против да я избягваме. Какво ти, или vorfax, или който и да е има в главата си като дефиниция за понятието критика, въобще не променя нещата, че в главите на болшинството хора това понятие е заредено именно с негативна енергия.

Нещата са такива, каквито са и не се интересуват, ние как точно ги наричаме. Време е за по-удачна система за общуване, не толкова опосредствана чрез думите.

За хомогенезирането съм съгласна и аз предположих, че в това е причината. Но ти непрекъснато ме изненадваш - искаш да кажеш, че млякото се обезмаслява на 0 направо, пастьоризира се и после пак му се добавят мазнини, колкото са решили и то не неговите? А чии? Много интересно! Не знаех. Макар че съм се чудела, как успяват да го направят точно еди колко си процента масленост. А какво й става на мазнината при пастьоризирането? Между другото пресните млека, които купувам, правят каймак и още как. Имаше преди време разни, безкаймачни предимно от сухи млека явно направени, но сега поне тези 2-3 марки, които харесвам, си образуват каймак при охлаждане.

Ами да, прав си. Проблемът е, че приехме твърде широко определение за критиката. Де що е съвет, оценка, мнение и т.н., все е критика. Ако е неприемане, отхвърляне, четене на конско, и др. под. в негативен план - не е критика. В такъв случай аз предлагам да кръстим действието, когато хората изразяват нехаресване и/или дистанциране спрямо нещо, а много често, но не и задължително, го презират, се подиграват и т.н., с някаква друга думичка, за да не дразним привържениците на думичката критика. И да си продължим спокойно по темата, как когато човек тръгне да ...хм, внимателно, да не се объркам ... та когато тръгне да се дистанцира и отхвърля нещо си и то хоп, вземе, че се появи в живота му по някакъв начин.

O, Елф, много ти благодаря за това определение на Бога! То е особено подходящо за т.нар. атеисти, материалисти ...

Твърдо нйе! Откъде накъде ще нарушаваш правото на война? Тук нали има борци за независим човешки избор, свобода на волята, ненамеса в убежденията. Ако не можеш да критикуваш някой, че е глупав, не може и за това, че е враждебен. Даже първото е по-опасно според мен, ама като порасТна ще науча, че съм грешал за всичко XD А, може и да не научиш, това с научаването е само хипотетично Аз обаче бях съвсем сериозна - правенето на добро с критика (защото полемиката върви най-вече в този план, а не според зададената тема) е също като запазването на мира с борба. Пък и виждам как и Станимир, и всички останали гледат в мислите на Учителя да вземат едно малко парченце, а не искат да погледнат цялостно. Стан, забелязваш ли условността в изречението, което си подчертал? Значи Учителят не е пропуснал да обвърже полезността на критиката с едно НО. А в същия този цитат предишното на подчертаното изречение всички вие прочетохте ли? Ето го: " Ако е въпрос за критики, хората и до днес страдат от тях."

Е, сега, защо "някакъв шанс"? Ами те хора приемали години наред наркотици и също успяват да преодолеят зависимостта си, та вие ли?! За мен 1 месец срок за намаляване и отказване е доста смело и нереалистично лекарско предписание. Според мен логичното е, колкото повече време сте го пили, да приемете, че ще бъде бавно и трудно спирането. Защо не си направите една по-постепенна схема, примерно 1 месец по 2,5 мг, 1 месец по 2 мг, 1 месец по 1,5 и т.н., като не знам как сте ги пили, но сигурно сутрин, обед, вечер, тогава намалявайте винаги обедния прием - т.е 1 сутрин, половин обед, 1 вечер, това ще доведе до по-равномерна денонощна доза. Наблюдавайте се същевременно, добре е да имате минимален дискомфорт при отнемането на дозата, ако дискомфортът е голям, следва да се върнете на старата доза за още известно време. А за да се случи нормално това спиране на дозата, особено важно е да промените мисленето, начина на живот, което всеки път се казва от психотерапевтите тук. Вижте какво е предприел Mnemic. Правете и вие такива неща или други, каквито ви харесват - примерно йога, спорт, разходки, туризъм, релаксиращи масажи, а най-добре самомасажи, и др.п. Успех!

Знаете ли, сетих се нещо и ми се иска да го кажа тук, защото и без друго се отнесохме извън контекста на темата. Тук диалога и развитието на нещата ми напомниха за следното - добре ли е да се борим за мир?

А дали може да е навик, резултат от среда, възпитание, без да изразява страх и несигурност ? Понеже някой може да не е грубиян, пък пак да е страхлив и несигурен. Мне, това, което излъчваме навън, го има вътре в нас. Разбира се, че има хора, които са страхливи и несигурни, но по друг начин изразяват тези си вътрешни качества - например и външно са плахи. Аз казах за другото, защото не е толкова пряко и очевидно.

Лек, лек, ама такъв лек, какъвто създава в момента съвременната фармацевтична промишленост - да не лекува болния, а само лееееко да подобрява положението, като въздейства главно на симптомите, тушира ги в известна степен и да има непрекъснато нужда от този лек Аз на такива лекове не съм фен. Същото е да въздействаме на симптома "кражба" като болестен процес в човешкото общество. Да не се опитваме да разберем проблема/болестта и да приложим радикално решение, ами да го критикуваме, изобличаваме и ограничаваме като процес/явление чрез съвременната правосъдна система. И какво - нищо. Иначе да, съзнавам как звуча. Разбираш ли, аз не казвам, че съм станала по-умна, нито имам претенции да съм по-умна от теб (макар че ако искаш ще си броим шестиците, олимпиадите и въобще постиженията ), просто с годините човек има възможност да добие повече житейски опит и наблюдения. И какво да направим, като по принцип много малко хора успява да ги очука живота на прекалено невръстна възраст. А пък докато не ги очука живота, морето все е до колене. В смисъл такъв - съвременната наука умишлено или не (аз по принцип не съм почитател на световните конспирации, ама знае ли човек), но създава в младите хора като мен и теб едно разбиране, че всичко в света е съвсем така, едва ли не механично строено в редички и колонки и е достатъчно един аналитичен, логически издържан подход, за да се обясни всичко от-до и да можем да предвиждаме всичко от-до и т.н. И чак когато човек получи възможност години на ред да прилага този научен подход на практика и се увери, че действителността някак не иска да се обясни с тези теории и все някакви досадни изключения, феномени и не знам какво се пръкват ... Та чак тогава започва да се съмнява и да търси по-различни теории. Но може и да продължи да стиска очите и да се уповава на "изключенията само потвърждават правилото". Който е по-храд (както бях аз) за да е по-сигурно, че ще забележи тези несъответствия, специално му се начуква канчето по-сериозно и така.

И от кои микроорганизми и как се заквасва, след като баба ми веднага като го обере, го слагаше в чинийка и хоп - в хладилника? Хм, мислиш ли, че щяха да ти покажат, какво нередно правят? В крайна сметка човек може да си направи опит - да си купи 5-6 различни масла и да прецени. А напоследък виждам масла, в които на опаковката, макар с дребни букви, но поне си пишат, че примерно съдържа 40% краве масло и 60% раст. мазнини, което все пак е по-добрия вариант.

Да, така е. Има много пошли реклами. И не само реклами. Според теб защо ги правят? И като ги критикуват, спират ли или стават все повече рекламите от този тип? Ето аз имам две тийнейджърки, които превключват каналите и попадат на всякакви предавания. Как мислиш, ако аз примерно забраня да гледат определени неща, дали ще има положителен ефект? Като знам себе си през пубертетските години, напротив, бих засилила интереса им точно към това. Моите деца знаят моето мнение за тези реклами - че това са клипчета, умишлено направени да гъделичкат най-първичните желания в хората и който има претенции за разумен и интелигентен човек, това няма да стигне до него; освен това виждат, че аз не гледам и не се възхищавам на подобни неща, виждат какво аз харесвам да гледам, да чета и т.н., от малки сме им създали чрез възпитание, но и главно чрез личен пример друга визия за живота, други интереси ... Моите тийнейджърки обичат да четат книги, да ходят в планината, вместо по моловете, да ходят на екскурзии, вместо на шопинг ... Разбира се, когато бяха по-малки, методите бяха различни, моите деца почти не гледаха телевизия, много малко, само подбрани предавания или детски филмчета и си лягаха вечер доста рано, но да не се разпростирам. Мисълта ми е следната - надявам се,че това, което съм направила, ще допринесе моите деца да не желаят да гледат подобни реклами, да не участват в създаването на такъв род клипчета, а само това може да допринесе до отпадането на такива неща в живота, не забраната и не изобличаването, а само ако все повече хора не ги желаят.

О, благодаря ти Аля, много интересна информация, не бях чувала за това! В първия момент само прочетох и да си призная първата ми мисъл беше критикарска - ама как ще успее да ги съчетае, ще стане някакъв кич, манджа с грозде, но после като го видях - ама то е като в рекламите "неочаквано добра комбинация" Удивителна композиция и съчетание на характерните храмови конструкции. А като символ - нямам думи, не би ми хрумнало, много смела идея. Радвам се, че има все повече такива хора!

Леле, Диана, какви ги надроби Пълна каша, чак се чудя да те почвам ли. Очевидно подминаваш всичко написано, което ме навежда на мисълта, че сега като напиша нещо, отново ще го последва същата съдба. 1. Соченето с пръст и критиката нямат нищо общо. Ама нищо. 2. Прощаването, разбирането и приемането не са антоними на критикуването, а напротив - най-силните му черти. Как можеш да критикуваш нещо, което не разбираш? 3. Когато критиката възпира лъжеца, убиеца, изнасилвача, крадеца, подмазвача, предателя да вършат злините си, хич, ама хич не ми дреме, че егото им можело да бъде наранено. Ама хич. Нека критиката и упрека в очите ни ги спират, а има кой, кога и как да им променя ценностната система. С един поглед и една приказка това не става. Макар критиката като (поентвам) морален конструктивен, разумен и лишен от упрек акт на взаимодействие между хора в крайна сметка тъкмо да убеди в правотата на нещо си служи. И стига разпъване на локуми, как моето лошо, не е твое лошо и как моето добро не е твоето добро. Критиката не учи никого какво да прави и какво да мисли. Критиката е коректив, чийто единствен задължаващ елемент е убедителността. Никой престъпил критика не е обесен за това. 4. Критиката не е най-лесното нещо. Погледни Учителя какво ти казва кой единствено е способен на нея. Ако да си мъдър е лесно, значи да критикуваш е лесно. 5. Критиката, че е най-безполезното нещо... без коментар. Аз се мъча да се аргументирам, а ти просто отричаш всичко с лека ръка. 6. Хармонизирането и телешкият възторг към случващото се е начина. Начин за какво? Хайде кажи, щом това не е начина, това не е пътя, какъв е начина, който предлагаш ти? Нали прочете Учителя какво е написал? "Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни." Ох, vorfax, изморяваш ме с тези дълги коментари. А аз в крайна сметка не държа да те убедя в нещо различно от това, което си мислиш в момента. Разбирам, че това е истината за теб сега и ти я защитаваш по начини, които считаш за разумни. Имате моите адмирации и ти, и Viva Caseli, защото сте много коректни и разумни събеседници. Дали обаче така ще мислите след време - не е ясно. Единствено споделях за себе си, че бях на такава позиция като твоята преди години, да не кажа, че много по-разгорещено и енергично бих спорила и разгромявала противниците на критиката в случая Обаче сега намирам друго за правилно. И това стана постепенно, за един период от около 20 години, така че, как ще е при вас, ще поживеем - ще видим. Не говорим за възторг или одобрение на постъпки като убийство, кражба и т.н. Напротив. Говорим да действаме така, че да помогнем тези постъпки трайно да отпаднат, а не временно да бъдат задържани от нечия критика. И струва ми се, неточно си разбрал Учителя - той казва, че само мъдрия човек има право да критикува, а не че само мъдрия е способен да критикува. Също така казва, да се - забележи каква дума употребява! - застъпим за Истината, за Мъдростта, за Любовта; не да се борим, не да критикуваме или изобличаваме, а да се застъпим и то - също много важно - по всички правила, т.е не как да е, с всички средства, а по правилата на окултната школа. Чудя се, можете ли да ми кажете според вас, ако един човек например краде, хващат го, лежи в затвора, излиза, пак краде, пак го съдят, пак лежи ... защо се получава така? Значи този човек е получил коректив от обществото - неодобрение, критика, затвор дори. Обаче продължава.