Диана Илиева

no-self, щом си го преживяла, би ли споделила в какво се изразява просветлението? Може и в друга, по-подходяща тема. Какво и как се случи при теб? Ето тази информация може да помогне на други хора, според мен.

Божието Царство май се вземаше със сила. Поне в Библията така пише. Да, така е, няма противоречие обаче. Човек може да стане пълноправен член на Царството Божие, само ако е силен; иначе няма място в Царството Божие. Това иска да обясни този текст от Библията, който имаш предвид. Другото тълкуване на текста е, да си мислим, че можем да превземем Царството Божие, а това е ни повече, ни по-малко от това да сме станали по-силни от Бог.

Здравей, Уки! Съгласна съм с Донка. Аз щях да ти го кажа по-директно. Няма падения - има път. Прави предимно това, което ти идва отвътре; така ще е най-добре за всички - и за теб, и за другите. Казвам предимно, защото така или иначе живеем в общество и не можем да не се съобразяваме донякъде с наложените стереотипи и т.н. Но ... нека да е само донякъде Успех!

Здравейте! Я, каква интересна тема се е отворила! Моите разбирания се доближават до тези на Божидар и Ники: Умът и мислите имат много голям смисъл, когато се научим да не опетняваме взаимовръзките между тях (както казва Учителя ) А това става след съответните страдания. Слънчева, ти ги усещаш нещата....което показва колко важни са усещанията, но се съпротивляваш върху формата, защото някои форми са ни дълбоко залегнали като убеждения...може би опетнени. Ето, ти казваш, да допуснем Любовта в сърцето, за да има Знание. А умът е само помощник и в тази си роля е велик. Като допуснем Любовта в сърцето и се появява знанието Е, къде се появява знанието тогава?! Или по-точно през къде минава, за да се облече в думи в ума? През сърцето. А как се проявява нещо през сърцето? Чрез чувства, любов, висши импулси Затова казвам, че никое знание или по-точно осмисляне/осъзнаване не е истинско, ако не е минало през съответните чувства. И затова не може да приложиш воля върху знанието, защото не можеш да приложиш воля върху чувствата. Или можеш?! Може да прилагаш воля вурху използването на знанието, но не и върху получаването му, Нека пак се върна на значението на формата. От доста време повтарям, че всеки човек си има специфични задачи, които идва да изпълни на земята и му се дават умения и условия, за да изпълни точно тези задачи, а не тези, които си въобразява, че трябва да изпълни. В тези умения и условия, които получава, обаче влизат и знанията, които получава. Върху това нямаше особени протести, но всички скочиха като ужилени, когато изразих аспект на горното по друг начин: "Не може да използваш волята, за узнаеш или осъзнаеш нещо!". Не можеш, защото узнаваш само това, което е необходимо, за да изпълниш задачите си на земята и то в нужното време след нужните страдания, които страдания са необходими, за да се научиш да не злоупотребяваш с разкриващата ти се сила. Ето аз ,например, имам ограничени мисловни модели и не е предвидено да ги развивам. Те са ми достатъчни. Станимир например, може да стане титан в мисленето...но пък точно тази възможност може да причини и объркване Да, Учителя много е говорил за волята и необходимостта й и т.н. нооооо Има огромна разлика между воля и свободна воля или свободен творчески избор. Волята е енергията да постоянстваш в нещо. Има я задачата, поставена е и използваш енергията на волята, кояро ти помага да следваш структурирано постоянство. Ироничното е, че само един на трима човека има собствена енергия на волята. Затова много от упражненията на Учителя относно волята са свързани с това как да се получава енергия на волята от околната среда или с формули за самовнушение. А и той свързва волята като инструмент за хармонизиране. Ха ха, не стига, че няма свободен избор, ами двама от всеки трима човека нямат собствена волева енергия А сърцето, пък и ума зависят от Бога. Ако Бог даде. Ако зависеше от човека, всеки би разполагал със силата сам да си отвори сърцето и да изпита любовта, да си пробуди ума, та чрез него да съзре и отсее правите мисли, при това когато поиска, още сага, ако щеш. Само че нещата не зависят от човека. Зависят от желанието му, наречено "душа", от това в каква посока е насочена тя. Насочването на душата зависи от Бога. Бог може да обърне всяка една душа към себе си, да разпали вътрешен стремеж, онзи проатом, намиращ се в спящо състояние у всеко сърце. В първом Бог зове душата, която се отзовава в последствие, на мига. Съсъд, в който Твореца излива Благодатта си, Любовта, Светлината, който съсъд отвръща на Твореца със същото. Светлината Хохма, Светлината Хасадим. Старецът Тадей Витовнишки, Света Гора, Атон Всичко е от Бога - и вярата, и умението да мислим, и възможността да мислим, и правите мисли, и различаването на правите мисли, и усвояването на правите мисли, и появата на правите мисли, и съществуването на правите мисли..., и... На много места го срещам това и от Учителя също. Когато в един момент ми блесна като идея и на мен ми беше много чоглаво. Мислех си - И сега какво, нищо не зависи от мен: дали ще съм умна или не, дали ще обичам Бог или не, дали ... Ами в такъв случай за какво съм аз, за какво живея, след като нищо не зависи от мен, а само от Бог, какъв е смисъла? Доста по-късно ми се поизясни какъв е смисъла и какво се иска от мен, защо съм тук. Грубо и опростено казано - за 2 неща. Едното е, че сме ръце/инструмент на Бога, тук на Земята, другото е, че Бог същевременно ни тренира да ставаме все по-добри инструменти и то автономни, т.е осъзнати/съзнателни. Всички тези неща, като реинкарнации, закон за кармата и т.н. може би са валидни само тук при нас, за да обслужват процеса на тренировка (ако искате, изберете друга дума), осигурявайки необходимите за целта итерации. До голяма степен съм съгласна и с написаното от no-self, с единствена разлика - относно разбирането: Според мен разбирането е важно. "Проблемът" е, че и то ни се дава, не се взема.

1. Ами разказвали са ми случай, познати на мои познати, момиче, специално подбира момент, да ги няма родителите, изпива много хапчета, но единият родител се оказва, че нещо си забравил мисля и се върнал да го вземе и я намира съвсем скоро след като е била изпаднала в безсъзнание. Има примери и за разни известни личности, певци, музиканти, които сега за съжаление не мога да се сетя, за да цитирам, но съм чела. Странно е, особено ако се повтори два пъти това. 2. А аз приемам по-скоро следното - човек идва на Земята, за да изтренира и развие точно конкретни добродетели или ако искате обратно - да изчисти определени слабости; предлага му се един вариант, може след това втори, трети ... Някои от тези варианти са по-хард, други не толкова, но на практика целят едно и също. Изборът на човека се състои само в това, доколко ще развие тези добродетели. Ние, като родители, познавайки донякъде собствените си деца, бихме могли да ги насочим какво е хубаво да правят. 3. Ами виж, винаги е имало хора, които са като духовни водачи на другите; и това са не само такива очевадни, като Мойсей примерно, но и много по-семпли и скромни. Стан, да, този въпрос стои наистина - могат или не могат да се променят законите. Ти имаш ли някакви съображения за това или може би си разсъждавал, какво би било, ако е така или обратно?

Е, чак пък яростни ... Но Станимир отдавна го каза - темата е важна, основополагаща, затова е този интерес. Ама и виждам, че не всички се интересуват, де, само няколко, едни и същи Та, не е точно така, както описваш. Ще дам пример - по чия воля остават живи хора, които са взели категорично решение за самоубийство и предприемат действия - един път, втори път, но все нещо става, все някой "случайно" идва и ги спасява (тук нямам предвид тези самоубийци, които съзнателно или не съвсем, но така подреждат нещата, че да им попречи някой)? Също така - ами този Закон за причина и следствие или Законът за кармата в същност е част от т.нар. Божия воля. Аз се чудя, според вас какво именно е тази Божия воля? Нали не си мислите, че това са някакви странни приумици на някой белобрад старец възседнал облаче?! Ами Божията воля е изтъкана от т.нар. природни/вселенски закони. Има такива и действат на всички планове. Ние, хората към момента имаме някакво разбиране за законите, действащи на физическо ниво (в материален план). За по-фините планове ни осведомяват и то леко закодирано свещени книги от типа на Библията. И да, винаги е имало и ще има хора, които по-добре се ориентират относно Божията воля. Това не е проблем; проблем е, когато някой е набеден такъв. А за съжаление винаги има хитреци, които се възползват от невежеството на другите.

Ами то осъзнаването, ако го е имало, остава за постоянно. Не е така - ту го има, ту го няма. Спокойствието - да, приятно е човек да е отпуснат, спокоен ... И аз мисля, че паметта ти идеализира малко нещата. Сигурна съм, че хората около теб те възприемат като човек, на който всичко му е наред. Ти също така възприемаш другите. Както един друг участник беше писал - като че ли всички знаят някаква тайна, която само аз не знам; тайна, как да живеят, че точно така трябва да правят и т.н. А в действителност не е така. Всички хора не са сигурни в това, което правят, всички си имат своите си страхове и колебания, които повече или по-малко успешно крият, а понякога, някои от тях, дори показват; пред другите хора най-често се представя една маска на усмихнат и дори доволен човек. Нека това не те заблуждава.

Забеляза ли колко пъти си споменала думата "сигурна", а също толкова много и "точно"? Сигурност няма. За нищо. Включително всеки от нас ей сега, след секунда само може да ... умре. И това независимо дали човека е обкръжен от лекари, апаратура и т.н. в модерна болница или е сам, някъде далеч в планината да кажем. А ти настояваш да си сигурна дали точно така трябва да постъпиш при един конкретен случай. Как ти се струва? Съпоставими ли са нещата? Едното смърт, хоп и те няма вече тук , за този живот, а другото едно милиметърче от този живот, една дреболийка в него. Е, щом нямаме и не можем да добием сигурност кога и как ще умрем, как бихме могли да сме сигурни за разни други по-дребни неща, какво, кога и как да направим примерно?! Преди 20 години същия перфекционизъм и стремеж за контрол, при едно екстремно нещастно събитие в моя живот ме доведоха до разни невротични прояви. Например бях убедена, че трябва да съм на една ръка разстояние до лекар/болница, примерно не повече 30 минути с кола. Защо 30, питай ме да ти кажа, след като на човек и 1 минута може да му е предостатъчна Разликата само беше, че аз охотно споделям със съпруга си, с приятели ... Нужно ми беше време и помощ, дори малко пиене на по-леки успокоителни, за да преодолея това. Но това преживяване пък ми помогна да стана по-спокойна за другите неща от живота. Ти, след като не се решаваш да споделяш за нещата, които мислиш и които те притесняват, се товариш още повече. И да, когато човек не може сам да се успокои, по-добре е да се ангажира плътно с работа, активна, натоварваща, също може спорт, но пак така интензивен ... идеята е да не му остава време и сили да мисли и да се терзае

Чудесно! Зачетох малко от блога ти, защото имаме общи черти с теб Добре вървиш! Един въпрос - наистина ли сега откри, че искаш да си идеална? Или отдавна ти се върти в главата, но едва сега си имала смелост да го признаеш и то пред хора? И малка корекция - идеални хора няма, вкл. олимпийските шампиони, вкл. най-успешните и всеотдайни лекари, пожарникари и т.н. Не гледам телевизия, но покрай семейството виждам и аз малко от олимпиадата. Наблюдавам хората - състезатели, треньори - те са ми по-интересни И виждам различни съдби, но най-вече притеснение, угриженост, мобилизация, стегнатост ... Няма го този олимпийски дух, за който сме чували и за който говорим. Състезателността, борбата за постижения/надмощие са го "изяли". Докато продължаваш да си мислиш, че такива силни, спокойни, напълно осъзнати хора има, ти неизбежно ще се стремиш и ти да станеш такава и ще се "ядеш" вътрешно, че не си такава и не успяваш да станеш, което ще те комплексира и прави неудовлетворена. Перфекционизмът не е довел никого до нещо друго, освен до фрустрации и комплекси.

O, разбира се, че мога да твърдя, че съм на това "вечно" място в момента. Просто защото времето е съвсем относително и субективно понятие, доказано дори вече от съвременната физика. Всичко и всички сме на това "вечно" място. Какво е "пустотата"? Освен това, това не е аргумент относно липсата на аз. Струва ми се, че или говорим за едно и също, просто ти малко повече се екзалтираш на "откритието" за илюзията/мая, или преекспонираш нещата и малко по-далеч, отколкото е правилно. Никой от нас не се заблуждава, че сегашното ни състояние, като човек с името Диана примерно, е някаква вечна и неизменна величина, нито пък нещо отделно от Цялото. Но това не е пречка да бъдем обособени (което, забележи!, е нещо твърде различно от това да бъдем отделни), т.е да имаме собствена индивидуалност. Отново с предишния ми пример - ето аз например съм палеца на това Цяло, а ти си показалеца. Нещо повече, еволюционният процес, развитието върви в посока на обособяване на индивидуалността и след това на осъзнаване на тази индивидуалност, което не е нищо друго освен развиване на способност за овладяването й като такава и след това извършване на полезна, обективна работа чрез тази индивидуалност. Не случайно всички световни учители говорят, че първо хората са работили за овладяване и усъвършенстване на физическото си тяло, после на астралното, след това на менталното, а сега човечеството работи над аз-а. Да, в момента нямаме все още истинска свободна воля, а само имитация на такава (при това тази имитация става все по-добра, не е било такова себеусещането и себесъзнанието на хората по времето на древните гърци примерно); както вече казах - ние се учим, тренираме, включени сме в един спектакъл с определен сценарий, от който не е възможно да излезем сами (евентуално бихме могли, с помощта например на тъмни сили от по-високо ниво обаче!), на този сценарий са възможни определени флуктуации, които още повече засилват в нас усещането/илюзията за свободен избор и свободна воля ... Това е.

Не мога да твърдя, че има обект. Но субект, при това определение за съзнание, което предполагам приемаме, няма как да няма. Ако имаш предвид нещо друго, то тогава да сменим термина и/или обясни по-подробно какво имаш предвид ти под "съзнание".

Процесът осъзнаване няма как да няма субект. Иначе няма да е осъзнаване, а нещо друго, не знам какво. Този субект може да е мистериозен, може да не го разбираме и т.н., но го има. Виж, това, че сме част от цялото, не означава, че не сме обособени като индивиди. Ще се опитам да онагледя твоите разсъждения с нещо познато - ти например казваш, няма палец, показалец и т. н. няма въобще ръка дори, има само тяло. Ми не е точно така. Вярно, че тялото е важно, че то съдържа, обединява и свързва в себе си всички тези дребни, отделни части, като пръстите примерно. Вярно, че ако няма тяло, няма и пръсти. Но това въобще не ми пречи да разглеждам пръстите като отделни образувания, всеки различен и специфичен, да ги изследвам и т.н.

Хм, no-self, казваш "... ако осъзнаеш, че те няма ..." ... Не си ли противоречиш? Кой/кое е това нещо, дето ще осъзнае в такъв случай? Значи има някой/нещо, дето осъзнава, че е нищо. Възможно ли е? Или казваш, че просто не сме отделни индивиди. А какво сме според твоите разбирания? Проявления на Бог? Или друго?

Ами аз не съм казала, че си уверен, още повече пък в общуването Мисълта ми беше, че ти имаш достатъчно висока самооценка - като за умен, интелигентен, образован и т.н. човек. И с право е висока. Това обаче никак не пречи да си сам/самотен. Напротив, дори помага. Виждам такива хора около себе си - те от една страна искат да са "като другите", да общуват с лекота, което не се получава, ако човек не се чувства като "един от тях", "един от групата/обществото", но от друга страна се считат (и пак ще повторя - с право) за по-умни, по-интелигентни и т.н., с една дума по-различни от средностатистическите хора. Тази различност помага много, човек да страни, често несъзнателно от другите, защото му се виждат тъпи, скучни и т.н. разни леки и неангажиращи разговори, както казват англичаните "за времето". Той не е добър в това да говори с приятели, познати, съседи за: каква дрешка или нещо друго си е купил, кой общ познат какво казал/направил и др.п. Това е интересно на повечето хора в обкръжението му, но не и за него. И човек неусетно обръща нещата обратно - Аз не съм интересен на другите хора, което определено не е вярно. Дори и по-леката форма - Аз не мога да водя интересен за другите хора разговор, няма да ти помогне много, защото ти така неусетно поставяш една преграда между себе си и другите хора. От едната страна си ти, а от другата страна на барикадата другите хора, с които отчаяно искаш да станеш близък, но сам поставяш себе си на отвъдната страна. Прекаленото мислене и преценяване определено е причина за това ... да не си като другите, не да не си щастлив Нали се разбрахме вече - това, че имат вид и изглеждат щастливи, не означава, че 100% от тези хора са действително щастливи; напротив - процентът е твърде малък, под 1%. Трудно вземаш решения, защото нямаш посока/цел в живота си. Най-лесно е да си поставиш цел, без обаче да се питаш, ама защо, ама точно такава ли ...? Попитай се, така дълбоко, в сърцето си - как се виждаш, като какъв човек, правещ какво? С какво би могъл да бъдеш полезен за другите? Кои твои качества, а и недостатъци, те правят различен и съответно специфично подходящ за определена сфера, определена дейност? И не умувай прекалено дълго. Четейки твоите постове, достатъчни са ти 2-3 дни за целта. Първи ден - отделяш няколко часа, когато, желателно в добро разположение, както физическо, така и психическо/духовно, се усамотяваш за няколко часа и нахвърляш на лист - качества, недостатъци, желани/мечтани/привлекателни дейности и състояния/резултати, които искаш да постигнеш в живота си. На следващия ден (ако се наложи - след няколко дни) - прочиташ написаното и го преценяш/допълваш, като поставяш и приоритет на дейностите и състояния/резултати. И през един трети ден анализираш кои дейности са най-реалистични спрямо твоя профил (качества и недостатъци). От там нататък спираш да обмисляш дали и защо. Просто си набелязваш стратегия и план за постигане на това, което си си набелязал и действаш! Нека желаните и привлекателни дейности и състояния резултати не са такива абстрактни някакви - примерно да съм щастлив, да съм успял, да съм общителен и комуникативен, ами да са максимално конкретни - например: да съм здрав, да имам собствено жилище и едикакъв си (конкретна цифра!) доход, да имам ...(конкретна цифра!) приятели, с които да се чувам/общувам всяка седмица. И още нещо - ако целта: "да общувам с лекота с другите" се окаже твърде нереалистична към момента спрямо твоя сегашен профил (забележи, че и тя спада към тези, абстрактните!), то спокойно я остави на заден план и тръгни да реализираш някои други от списъка, също желани и важни/приоритетни. Ще се учудиш как съзнателните, активни, упорити и целенасочени действия, а след време и постигнат резултат още повече, ще ти помагат да реализираш и други цели, както и да се промениш, да се промени твоят психологичен профил като цяло. Иначе наистина стоиш и тъпчеш на място. Умозрителната позиция не е помогнала на никого да направи нещо реално. Успех!

От известно време се чудя чисто физически как става това с волята. За мен ние и да искаме, не можем да излезем от т.нар. Божия воля или Божествения/Световен план и ред. По простата причина, че ние сме потопени в Него, проникнати сме чисто физически от Него. Ето ние живеем на земята и имаме (вече) прибори, които измерват примерно какво е нивото на радиационното излъчване, какво е електромагнитното излъчване и др.п., за които преди и хабер сме си нямали (пък някои посветени и преди са имали усещане и знание за това, къде има вредно и къде полезно лъчение/влияние на природата), но това не им е пречело да си същестуват и да ни влияят. И точно по същия начин сме изложени на влиянието на Божествения/Световен план, "плуваме" си в неговия енерго-информационен бульон. Та този План си съществува и едва ли някой от нас, каквото и самочувствие да има за силата и значимостта на собствената си воля, може да Го промени. Друг е въпроса, че ние, като сме слезли тук на земята и сме добили едно усещане за самостоятелност и независимост, за възможност за вземане и реализиране на собствени решения. Но това е само усещане, а в действителност, както Божидар директно се е изразил - илюзия. Затова всички световни учения подсказват и ни насочват в една посока - тази на правите/правилните мисли, чувства, действия, на изпълнение на Божията воля, на съчетаване на собствената воля с Божествената и т.н., няма значение как точно е изразено. Ние в момента сме като на тренировъчен лагер - например правим нощни походи, за да свикнем да се ориентираме в тъмното; в случая - нямаме преки, 100% доказуеми усещания за това, каква именно е Божията воля; това според мен е нарочно - за да се научим и да израснем дотолкова, че да сме в състояние да работим с волята си за доброто на всички, на целия свят. Същевременно сме обезопасени - като акробатите в цирка - има въже, мрежа ... за да не правим големи глупости, а малките да се омекотят. Ето, това е много хубав въпрос. Какво наистина спира човека да изпълни поръченията/внушенията на тъмните? Ако човек имаше само свободен избор и нищо друго (имам предвид друго, което вкл. да контролира и ограничава избора му), то отдавна да бяхме подвластни на тъмните - много по-изкусителни и близо до нас. Но не е така. Спира ни и ще продължава да ни спира (в неразумния ни период) именно Божията воля, проникваща меко и плътно навсякъде, това е въжето, с което е вързан акробата, Божият план е мрежата, която ни спасява; ние пак падаме, но меко и с възможност пак да се придвижим нагоре. П.П. Имам по-добро разбиране за нещата, обаче незнайно защо не успявам да се изразя по-добре. Дори и много по-подробно да пиша, май пак няма да се получи; оставам с впечатление, че явно не бива все още да се пише толкова директно по този въпрос. Та нали много хора ще се разочароват, ще се демотивират, ако се убедят, че участват в нещо средно между спектакъл и тренировка?!

Ами виж, то вече е реализирано в този сайт - направи си блог и публикувай там всички свои размисли. И по тези въпроси, и по други. Там също ще те четат всички, които ги вълнуват подобни въпроси и могат и да коментират, но няма да е съвсем разговор, като във форума.

Хм, от това, което чета до момента, ти нямаш ниска самооценка, напротив. Виж, останалите неща - да. Но искам и да изкоментирам това: Защото е валидно за много хора. Да не кажа - почти всички хора. Детето гледа родителите си, как живеят, как ходят на работа, грижат се за домакинството, лятото ходят на почивка, срещат се с/ходят на гости на приятели и т.н. и си мисли - ех, как всички знаят какво да правят, как да го правят, защо да го правят! Точно както добре си го изразил и ти - като че ли всички знаят някаква тайна. После детето поотраства и започва да се чуди - а защо живеят точно така? Тръгва да търси смисъл и причини и ... не ги намира! Дори и да попита някого, не получава смислен отговор. Няма и да го получи. Истината е, че всички правят така, защото всички правят така. Да, точно така. Просто този въпрос за смисъла продължава да тормози само една много малка част от хората. Другите или се успокояват, че "Щом всички правят така, значи така и трябва/така е добре да се прави.", или веднъж плъзнали се по посока работа, семейство, деца, ежедневието ги поглъща и не остава ред да се тормозят над такива въпроси. А това, което исках да ти кажа всъщност е, че тези хора, които ти виждаш като уверени, щастливи и знаещи какво да правят и как да го правят, в действителност не са такива. Това са само маски. 99.999% от хората също не се познават. Просто правят това, което и другите правят и което другите очакват от тях. Някои хора много добре са се вписали в нормите и нормалността на съвременното общество, поради което другите ги виждат, а и те самите се възприемат като успели. Това обаче не означава, че кой знае какво са направили за собственото си развитие и обикновено с напредване на възрастта и те започват да се чувстват странно - в смисъл: уж са успели, уж много са постигнали и уж всичко им е наред в живота, обаче въпреки всичко им е някак кухо, неудовлетворено. Някои от тях гледат да потушават това с още повече работа, други с още повече забавления и др.п., но това също не дава резултат. Пиша това, защото знам, че ще ме разбереш. И защото си мисля, че това ще ти помогне да не възприемаш различността си като минус, а като плюс На теб как ти се струва - по-добре ли е да правиш разни неща, като навит с пружинка, чудесно вписан между хората, защото правиш точно това, което е прието и одобрено от съвременното общество, но вътрешно пак да си неудовлетворен? Кой е по-стойностен - човек с маската на доволен и щастлив, но вътрешно кух и неудовлетворен или ...? С това не казвам, че непременно трябва да страниш от обществото. В крайна сметка човек трябва най-малко поне да работи, за да може да си осигурява елементарните неща като храна, подслон, облекло ..., но прави нещата с ясната мисъл, защо ги правиш. Тогава ще се чувстваш много по-добре. Примерно - правя нещо полезно за другите, за да мога да се сдобия с нещо полезно и за себе си.

А аз няма да мога, за съжаление. То затова и не исках да потвърждавам по-рано, че не зависят само от мен нещата. Приятно изкарване и да споделите впечатления и снимки после!

Не зная дали е точно проекция, но аз нали "тренирам" напоследък с картите също, все повече се улавям, че картите отразяват точно въпроса, а това, че въпросът е един такъв никакъв си е единствено камък в градината на питащия. Същото е и примерно с радиестезичното махало. То си отговаря точно, аз обаче разбирам чак след това, че отговорът е бил верен, а просто аз не съм уточнила въпроса си. Та, опитвам се да внимавам, въпросите да са много ясни, конкретизиращи всички параметри, да няма разни неща "по подразбиране"; щото те за мен се подразбират, но по принцип - не. А проекция ли е също или нещо друго, не знам, но и когато човек задава въпрос, тегли карти, те нещо или не му харесват, или не ги е разбрал, но пак задава същия въпрос и пак, и пак и ... започват да излизат едни карти, не ти е работа

Да, разбирам, а там представи си, цял голям блок, с мноооого и всякакви съседи ... Който желае, мога да го заведа. Като на атракцион

Да, вярно, водата ... Чудя се, едно време царя/императора, като направи например един акведукт, пак с парите от данъците, разбира се, после дали е искал да му плащат за водоснабдяването?

Ами пак виждам, че се разсъждава твърде абстрактно - ами това общество сме самите ние; каквото си го направим, такова ще е. Освен това има два начина на поведение. Единият е - мрън, мрън, мрън, хората са много лоши, безотговорни, и т.н. Другият е - почвам и правя нещо хубаво, независимо какво мислят и правят другите. Съвсем скоро една клиентка ми изуми и вдъхнови - всички знаете онези грамадни панелни блокове, многоетажни и многовходни, в които съседите тук-там се познават, съвсем бегло, една част от хората си изхвърлят отпадъците през терасите, други цапат и рушат стълбище и общи части и т.н., а пред блока - боклуци, незаконно поставени гаражи, от всякакъв вид и размер, коли, паркирани както им падне, вкл. такива дето стоят от години и по принцип са за скраб, а бе знаете, да не изброявам. Та тази жена е направила от един такъв блок и околоблоковото пространство една приказка - със собствен труд и собствени средства (слава Богу имала е средства, че без тях не може) - чисто, красиво, озеленено, няма ги грозните гаражи, направени са зад блока, едни такива полуподземни, широк, чист, разчертан паркинг отпред, колите спрени като по конец, дори напоследък си е позволила скъпи, луксозни растения в зелените площи, красиви поставки от ковано желязо и сандъчета с каскадни мушката на стълбищните прозорци ... Няма една хартийка или др. отпадък никъде, всичко в контейнерите, самите контейнери затворени ... Нови люлки и пързалки в детския кът до блока ... А бе все едно не съм в България, не съм в Ямбол, не съм в краен квартал, с огромните блокове. Попитах я - ами съседите, помагат ли? Не, никой нищо не пипва. А изчезват ли някои от тези красоти, крадат ли се? Същият отговор - не, никой нищо не пипва. И продължи - и аз се притеснявах как ще приемат другите това, което правя, но учудващо не посягат на нищо, а постепенно, но всички взеха да внимават, да си изхвърлят боклука, да не цапат, да не пречат с колите. Не помагат и не се включват пряко в подобряването на средата, но поне пазят и се съобразяват с направеното. Ето така стават подобренията в обществото. Аз тази жена нито веднъж не съм я чула да мрънка и недоволства, че хората са лоши и т.н.

Благодаря, че сподели този филм с всички нас! Той и в момента дава "данък време", така че направата на копия и съхраняването му са важни дейности. Надявам се, че всички, които са свързани по някакъв начин с братството и Учителя, ще се включат; особено хората в ръководството на ОББ, които, заставайки на определен пост/позиция, поемат и съответната отговорност за братството и развитието му, за съхраняването на подобен вид артефакти за поколенията и т.н..

О, щом има такива филми, много е важно те да се съхранят. Какво мисли ръководството на ОББ? Това са ценни артефакти, които са и ще бъдат с голяма стойност за много хора.

Знаеш ли, и аз съм го забелязала това. Когато не съм на прав път за нещо или съм така по-хард настроена и започват да ми се случват разни такива неприятни неща - попадам на хора, дето тръгват да ми се карат за нещо, или поне си изливат на мен възмущението от нещо друго/някой друг и т.н. Както и обратно. Успех!