Диана Илиева

Да, много често е точно така. Обаче ако знаеш поне приблизителния час на раждане, ректификацията е много лесна - сравнява се по значими събития кое къде попада и се разбира коя е минутката

Интересно, как го доказват това, че човекът е всеяден от поне 2 млн. години?

Ееее, чакай сега, ами ти си отишъл за първи път с тях, дето се вика не си могъл да станеш един от тях, защо ти се струва, че трябва да получиш много специално и внимателно отношение? То в момчешка компания при такава ситуация едва ли ще изчакат и много от другите й членове. Най-много един-двама ще се радват на такова супер-внимание. Направил си забележка - Ок. Със сигурност са те чули. Мълчат - нормално. Ти какво очакваш - да започнат да се оправдават? Просто продължи с тях все едно, че нищо не е било. То и в действително нищо съществено не се е случило. Реагираш свръхчувствително на дребни неща. Това е така, защото сам не се чувстваш важен и значим. И непрекъснато очакваш да намериш потвърждение за своята значимост от отношението на другите към теб. Демонстрирай самочувствие, включително като се показваш такъв по-непукист, самостоятелен, уверен ... такъв човек няма нужда другите да го чакат, той сам ще ги настигне или пък дори няма да ги настигне, ами ще се заприказва с друга компания. Ако след това се срещнеш пак с първата компания, можеш ентусиазирано да им кажеш, че си се срещнал с едни мноооого яки хора и затова си се забавил. Успех!

A, Диди, това си е така, знае се (според мен, де). Аз затова като си взехме куче бях категорична, че няма да му купувам кучешка храна. Защо да храня животното с нещо като велпапе, гарнирано с консерванти и овкусители?! Така включително не насърчавам промишлеността, заета с това производство.

Майче, в астрологията така или иначе има терминология и тя не може да се избегне. И дори и да може, не е добре да се избягва, защото когато някой от курсистите посегне към някоя астрологическа книга, в нея така или иначе ще се срещне със същите термини и ако вече е научил нещо с побългарени такива, то поне в началото ще бъде доста объркан. Друг е въпросът, че различните астролози и школи дават различни термини. В случая например: "планета на трон" = "планета управител". Кое понятие е по-добро/по-подходящо не е ясно. Общо взето всеки харесва това, което му допада или с което е започнал стъпките си в астрологията. Иначе и аз си мисля, че ако курсът е за начинаещи, би било добре да се започне с основните неща - характеристика на знаците, на планетите и светилата, на аспектите и т.н., защото така е трудно за хора, които никак не са се занимавали. А да се надяваме, че хора, които не са запознати с нещо, биха дали мнение за това какво, как и кога да им бъде представяно като лекционен материал е нереалистично. Но в крайна сметка просто приемете, че курсът не е за съвсем начинаещи Инициативата е чудесна. Йордан отделя от личното си време, за да се случи въобще този курс. Той така или иначе ще се постарае да ви запознае с нещата, които смята за добре, а освен това ви е "под ръка" - в смисъл лесно и спокойно могат да се задават въпроси и т.н., което в един дистанционен или дори очен курс е по-затруднено.

Да, и на мен това ми светна съвсем скоро. Аз и затова отворих темата за Семейния егрегор. Болестта се прехвърля от един на друг, както казваш ти - плува; понякога не може да се забележи съвсем ясно, защото се случва да се прояви по друг начин.

Знаете ли, интересно е, че когато капките се определят чисто интуитивно (дали от самия човек или от друг), то те така или иначе помагат именно да възстановим връзката с висшия аз. Когато се прави така едно по-рационално да го кажем интервю, се определят есенции, които да решат едни проблеми, които човекът е решил, че са на дневен ред. Но често те са по-скоро следствие от нещо друго.

Здравей! Да, не ти е било никак леко. Какво ми направи впечатление - ами че ти казваш, че си учил до 8 клас, а пишеш много правилно, изразяваш се книжовно, мисълта върви гладко, въпреки че си личи, че е емоционално натоварен - в това отношение са по-зле много хора не със средно, ами с висше образование дори. Това означава само едно - ти си много интелигентен. Щом е така, сигурна съм, че ще се справиш прекрасно оттук-нататък и всичко до сега ще остане само един лош спомен. Но аз не можах да разбера - ти всъщност работиш ли/работил ли си нещо до сега? Дори и за човек без образование и квалификация има много сезонна работа, примерно в туризма, особено на морето. Няколко месеца там (работодателите обикновено осигуряват храна и квартира) ще ти позволят да натрупаш опит, да се отърсиш малко от семейните отношения и да спестиш малко пари, за да бъдеш финансово независим поне известно време. Ако нямаш някакво сериозно физическо заболяване, тази слабост, която усещаш е единствено плод на психиката ти - това ще се разсее бързо, когато смениш обстановката, обкръжението, а и си заангажиран с работа, която може да е физически съвсем лека - примерно набират продавачи за сергии и павилиончета и др.п. Иначе ти как я виждаш помощта - например някой ти дари 1000лв, какви са ти плановете, какво ще предприемеш?

А, вкусотийки. И аз обичам, ама няма кой да ми готви. И още едно съвпадение, имам алергия и към ядки. С тези към меда и млякото от мен май няма да стане вегетарианец. Тялото ми като не иска, какво да го правя? ПП: А като по-малко пале имах към плодовата захар - всякакви плодове, към шоколада и към жълтъците. Тогава обаче плющях здравата домашно кисело мляко и попара със сирене. А сега Станимир ме нарича пристрастен към месото. Какъв избор имам? Олеле, ами ти какво всъщност ядеш? Можеш само хляб, зеленчуци и месо в такъв случай, така ли? Извини ме за любопитството и не настоявам да ми отговаряш или пък може на ЛС, но откога са ти алергиите и как са се появили?

Не, няма нужда да спекулираме, ясно е, че всички умираме един ден. Обаче това за растенията е важно - как си изграждат те телата? Да, от слънцето ползват само енергията, а градивен елемент извличат от почвата. И това са основно минерални соли. Точно поради тази причина е възможна т.нар хидропоника. Човекът прави нещо подобно - в кръвта преминават само минерални соли, не и белтъчините примерно от храната. Ние си изграждаме собствени белтъчини, но в учебниците е написано така, че много хора остават с впечатление, че едва ли не ползваме растителните или животинските белтъчини за градивен материал.

Стараем се, стараем се Имаме си едно доста големичко куче - българско овчарско куче или каракачанска овчарка, не съм наясно кое е по-точно като название - към 40 килца е вече и май още малко ще порасне. Като съвсем малка я хранехме с попарка с извара, кисело мляко, ориз, ябълки, супичка зеленчукова ... такива неща. А тя сама си хапваше от гроздето в двора Сега освен всичко това й давам и малко месо (пилешки шийки или риба), а спряхме почти млякото. Здрава, бодра, много тича, спокойна и уравновесена ... А, какво съвпадение, аз май съм го разказвала това, но пак ще разкажа - ами точно това правеше малката ми щерка. Беше някъде около 4 годишна, правим ние лек туризъм на Карандила, оглеждам се по едно време - а, детето нещо поизостанало и прави едни странни, неравномерни стъпки на пръсти, вторачена в земята; иначе тя от 2 годишна е по планините с нас и върви чудесно, не се изморява лесно. Изчаквам я аз, да разбера какво става; тя наближава и аз я чувам да си мърмори - "Брееей, че сте много, няма къде да стъпи човек." Поглеждам - около пътеката няколко големи мравуняка и щъкат много мравки наистина, а тя милата на пръсти и си избира местенце къде да стъпи. Какво му е неясното - ами просто това ще стане постепенно. Няма да е така - хоп и от утре, на улицата. Този въпрос въобще не стои. Ще се сменят няколко поколения минимум, докато отмре консумацията на месо и успоредно с това ще затихне и съотетното производство.

А възможно ли е ти, макар и несъзнателно също да отбягваш хората?

Има и друго, стъпили окончателно и стабилно на последното стъпало, прекрачваме в следващото ниво (и тъй като forvax ще ме пита, бързам да отговоря - следващото ниво на компютърната игра на вселенския компютър )

На ниво подсъзнание. На това в голяма степен се основава Сугестопедията и методът Силва.

Ех, forvax, пишеш много енергично, по 10 поста един след друг, с цел каква? А твоите аргументи били верни? Интересно - аз говоря за горили и орангутани, ти казваш, че не е вярно, ОБАЧЕ се оказва, че си променил примера ми и вече говориш за шимпанзе; пък то шимпанзето не е хищник по принцип, а е всеядно, бонобото пък май си беше веге. Другото - хищниците не обичат да се хранят с хищници (то и това е интересно - защо според теб?). Ако няма повече тревопасни, отколкото хищници, то горките хищници ще измрат от глад. Така че определено има много повече същества, които се хранят с растения. Зебрите били страхливи. Ок, може, не съм специалист по зебрите, ама и не само зебрите са трудни за опитомяване. Хищниците живеели по-дълго. По-дълго от кого? От костенурката? Природата на дъщеря ми е да не иска месо. Казваш да не вървим против природата си - ето, това правим. Вярно, покрай нея и аз станах вегетарианка, но аз също от дете съм на тази вълна; докато другата ми дъщеря и съпругът ми не са вегетарианци, аз уважавам това тяхно желание и не ги убеждавам за веге. Дъщеря ми като малка се чудеше как може на другите да им харесва месото, после обаче забеляза, че много деца си хапват с удоволствие месо и започна да се чуди защо тя е такава, дето не го яде; чак се е притеснявала явно по едно време(към 12-13 годишна възраст), без конкретно да сподели с мен. Сега вече обратно - разказа ми, че свободно споделя какво яде (тя обича най-много плодове) и какво не и се оказва, че около половината от нейните приятелки също не обичат месо, но са ги насилвали като малки да го ядат и горе-долу са свикнали вече с това. А в техния клас, от 2 години вече, може би покрай нея, но са на мода мандарините и бананите от отсрещния плод-зеленчук, а не саламка или принцеса. В училище е отличничка, тренира тенис, понякога по няколко часа на ден, включително в жегата през лятото, дори треньорът се налага да я възпира понякога - въобще дейна, активна ...

Да, и аз така смятам - не това, което иска и търси, а онова, което му е нужно и може да понесе.

Е, тук корена е ясен. Ти сега ще откриеш, че доброжелателен е този който желае добро XD Мда Може да сте го забелязали, просто аз не бях и го споделих, защото ми стана интересно - как добре отразяват нещата думите, стига да вникнем в тях. И други думи ми бях направили впечатление ... Обаче ние езика, от един момент нататък, го усвояваме някак интелектуално и включително по общоприетия за тълкуване начин на думите. Обаче думите ни влияят на по-дълбоко ниво според мен.

vorfax, стиииига Кои животни са най-интелигентни - горили, орангутани, те хищници ли са? Делфини, китове също - част от тях са хищни, останалите не. Това, което на мен ми прави впечатление е, че повечето хищни животни са такива едни по-нервни, по на щрек, от тревопасните. Чудила със се защо? След като шансът да бъде изядено е много по-голям при едно тревопасно животно. Най-вероятно е заради това, че по-трудно се сдобиват с храната си. Също така - направи справка - по-голям брой от съществата на планетата не се храни с някой много-много по-голям брой. Това за боренето срещу природата е точно обратно. Аз се борех, вярно кратко време, срещу природата на дъщеря ми, точно без да гледам и слушам какво му идва отвътре на детето ми, също като теб убедена "какво трябва". И защо? Дъщеря ми се чувства прекрасно така. И не е само тя.

Здравейте! Днес бях на една интересна среща с Георги Изворски - много вдъхновяваща, и от нея и коментирани въпроси там, се замислих за следните думи: при-ятел - дали пък не идва от при-ято-то, т.е да си при своите, при тези, които са като теб, които са ти близки, с които искаш да си заедно (птиците доброволно се обединяват в ята, нали, никой не ги принуждава?) при-мир-ение - да те водят (вкл. малко на сила) при мира с-мир-ение - да вървиш (доброволно) с мира

vorfax, чакай, защо ни сравняваш с животните и то само с хищните? Нали не сме животни? Като хора можем повече да съчувстваме и състрадаваме. Елементите, протеините ... това кой го казва? Едната ми дъщеря е вегетарианка по рождение. И най-вероятно щях да упорствам и да я пречупя, да прояде месо (както си спомних преди години, че се беше случило и с мен като малка) именно заради тези измишльотини за есенциални, незаменими и не знам какви али-бали, с каквито и моята главица беше напълнена Обаче щерката се "изхитри" и брутално се изприщваше от най-малката хапка месо, дори от яйце. И аз се предадох. Години наред й приготвях отделно вегетарианска храна и внимателно я наблюдавах, притеснена, че ще боледува, че няма да расте нормално ... Нищо подобно. Тя е едно абсолютно здраво дете, веднъж в живота си е пила антибиотик, дори настинки и грипове я заобикалят, това може да потвърди и личната лекарка, расте нормално, тренира активно... Може да кажеш - изключение; но аз все по-често виждам такива деца. А и преди е имало също. Много хора и в този форум споделят, дори и тези които сега си се хранят с месо, как като малки не са искали, но са ги приучили, защото е полезно. И какво се получава - значи не ни е вкусно, не ни е нужно, а да го ядем - защо?

А защо да не е коректно? Ти пък явно искаш потребността от пари на всички хора да бъде еднаква. Защо да е еднаква? Ние всички сме различни и имаме различни потребности. Ами ако някои има сериозно заболяване и само лекарствата му струват 500лв/месец? Докато друг може да бъде и с 50лв/месец - тъкмо чета за Георги Изворски, живее човекът без ток, без вода, без мебели, почти без храна, дори не си получавал пенсията ... Защо да отчитам средното ниво, с каква цел?

aiia, Божидар е прав, в много беседи го има - болните могат да са само последователи.

Не, не е предразположение, защото и трите са обучавани в шахмата и трите имат забележителни успехи в него. Познаваш изглежда само Юдит, която беше на 9-то място в класацията на ФИДЕ в един мъжки спорт. София, Сузан (Жужа) и Юдит И тъкмо, че това важи и за трите е силен аргумент, че тук не става въпрос за съвпадение. А въпроса какво щяло да стане с други сестри е безпредметен и само измества темата. Мисля, че ми се оформя вече представата, че това е метод, който често ползваш ... Добре, така да е

Ами виж, бащата на сестрите Полгар, ако беше взел три други деца, дали щеше да постигне и с тях същото? От трите сестри, аз съм чувала май само за една - Юдит, т.е бащата е обучавал еднакво и трите, но те кой знае защо са постигнали различни резултати. Ето това е предразположеност

Деанна, може би не съм се изразила добре - не говорех за "търсене на респект", напротив, човекът, за когото говоря беше твърде смирен и т.н.; говоря за това възможно ли е другите да изпитват респект към някой, без той да е регистрирал нито една победа. И ако думичката респект те смущава някак или те води до негативни асоциации, то тогава нека не казваме респект, а примерно уважение. Колкото до учителя и ученика - може би наистина е добре в отделна тема.