Диана Илиева

Донче, тъкмо обсъждаме с едни приятели този въпрос. Обаче нещо се спънахме. Може ли малко примери, как се реализира това на практика. Ето започват децата да учат в 1 клас и още първия срок става видно, че Иванчо обича математиката, но му е по-трудно четенето, а Петърчо рисува по задължение някакви криволици, които никой, дори и той самия, не разбира какво изобразяват, обаче пее прекрасно. Та какво правим след това, как ще се обучават различно?

А как се чувстваш при виртуално общуване с жени?

Според мен питаш за емпатията. При хората степента на емпатия е различна. И, разбира се, толкова по-талантлив е един творец (било писател, било художник, било режисьор или актьор), колкото по-силно съумява да въздейства на хората и да им предаде чувствата и мислите, които го вълнуват. Общуването също е съпреживяване. И колкото по-добре умеем/се научим да вникваме в другите около нас, толкова по-добре би се получавало общуването. От време на време хвърлям по един поглед на VIp-Brоther, та там се наблюдава следното - хора, които са се коментирали само гледайки се отстрани, поставени в близко съжителство, успяват да се видят и като хора, а не само като образи в публичното пространство, и се изненадват от неочакваните положителни и отрицателни страни на характерите на съквартирантите. Емпатията е едно качество, което тепърва развиваме (бих казала отново, но вече съзнателно); но ако се замислим то е съвсем естествено, защото всички ние сме хора, със съвсем сходно устройство и същност и всички ние сме свързани в обществото, в което живеем.

Различното ... стресира; дори и когато е приятно, харесвано, но подсъзнателно то си е различно, т.е странно, непознато, несигурно. Човек се чувства много по-комфортно и спокойно, когато е сред хора с близки разбирания, характер, темперамент. Обаче различното пък стимулира към развитие.

Божията воля управлява хората, а те от своя страна образуват обществото. Т.е обществото е такова, каквито са неговите членове, ни повече, ни по-малко. От тази гледна точка за едно идеално общество са нужни ... идеални хора Та явно въпроса опира отново до повишаване нивото на всеки отделен човек. Иначе се правят изкуствени общества - т.е в които членовете се подбират по определени критерии; това са изолирани общности, от типа на тази на есеите, затова и дадох този пример.

Сетих се за друго - ами експериментаторите задължително са оп(и)тимисти , щото човек ще тръгне ли да прави нещо ново, ако предварително е убеден в провала му?!

Знаеш ли нещо за есеите? Какво мислиш за тяхното общество?

Именно, де, и аз това казвам.

ev9, нямам пряка информация, а от други последователи на Учителя. Той е водил учениците далеч не във всички планини - общо взето на Рила, Витоша и на няколко места в Стара планина. Аз и за Родопите не съм чела нищо от Учителя. За Пирин съм чувала, че излъчването там не било толкова хубаво като на Рила, подробности не мога да кажа. Пирин по принцип е една такава по-остра, по-дива планина; на мен много ми харесваше, като бяхме студенти, а и след това, често сме кръстосвали из нея. От 10 години обаче не съм ходила там.

Ххехе, харесва ти тази роля Сега сериозно. Е, допусни, че понякога и в това, което не ти харесва, може да има нещо вярно ... В крайна сметка щом Далай Лама смята, че всеки човек в света притежава поне 1 нещо, с което го превъзхожда, то какво остава за теб или за мен. Мисълта ми е, че в този форум хората най-често споделят стойностни неща - осмислени, изпитани, изстрадани ... Е, не твърдя, че всичко е истина от краен порядък, но в повече от половината постове има много ценни зрънца. Това ме и привлече тук. Обичам да отворя някоя стара тема, да чета и преосмислям за себе си разни неща.

Да, има различни теории. Твоята е, че е много важно да сме вкусили от плодовете на Дървото за познаване на доброто и злото и че не е възможно да живеем без това познание. То това и са направили нашите предци Адам и Ева. Обаче някак са живели и преди това. А в градината е имало и друго дърво - Дървото на живота. От него тепърва ще вкусваме. Мисълта ми е, че има и такова състояние, при което няма алтернатива, буквално усещаме нашия път и нямаме нужда от контраст, за да го познаем. Трудно ми е да дам адекватен пример, защото ние живеем в такъв дуалистичен свят, но да кажем едно семенце - то не се чуди добре ли е да покълне ли или не, не се чуди как е добре да покълне, не се чуди накъде е добре да расте ... Познанието или по-точно казано разграничаването на доброто и злото е с едничката цел ние да можем да развием собствено съзнание и свободна воля (не ме питай защо точно на нас ни е нужна, нито пък знам за какво ще ни е нужна, още не съм си обяснила много неща).

Ето, ти му се присмиваш на чичо Щайнер , но и той точно това обяснява - че при младите хора, докато физическото тяло расте и се развива (според неговите идеи, а и според официалната наука, това е средно до към 21 годишна възраст) имаме като цяло по-слаб интерес към духовното, отколкото по-късно, особено след 28 годишна възраст, когато физическото тяло започва да отслабва и деградира. Относно възвращаемостта. Аз съм "за" здравословния егоизъм, ако е това, което си мисля - т.е това е именно здравословната грижа за себе си, без която ние не сме полезни дори на себе си, какво остава за другите. Но аз не го връзвам това с някаква възвращаемост. Ти се замисли, някой човек има хоби, което му отнема много време, сили, средства ..., но дали той се сеща въобще за възвращаемост. Е, същото е и със семейството, или работата, или каквото и да е. Но, ако нещо се прави без желание, тогава този въпрос за възвращаемостта ще бъде чест гост.

Пътят към щастието ...? Не знам за щастието, но житейския път, да, за едни е оптимизма, за други - песимизма. И за любовта - за някои тя е най-важна, а за други - по-важен е контролът, сигурността ... Трудно е някак това, ей така да се оставим на "произвола на съдбата", както се казва. Много хора мислят и ги учат, че може и трябва всичко да се държи под техен контрол, иначе лошо - хаос, неприятности, злополуки, проблеми, няма сигурност, няма спокойствие ... Истината е точно противоположна; като се замислим - контролът е невъзможен, старанието да държим всичко под контрол не намалява проблемите, неприятностите и т.н., само докарва още, включително под формата на перманентен стрес да се упражнява този контрол. А именно следването на любовта, приемането на съдбата - това е да се съобразяваме с Божията воля или всемирната хармония, ако така повече ви допада. Упорстването и вървенето по нашите "така трябва" не води до сигурност, нито до спокойствие, нито до щастие ...

Не те разбирам. Какво имаш предвид на Земята? При хората се развива менталното тяло - то липсва (почти) при животните.

Хе-хе, Щайнер не е астролог, макар че е поназнайвал доста Ето ти можеш ли да ми кажеш, защо например дадено лечение не дава еднозначни резултати при всички хора? Ще кажеш - ами защото хората са различни, всеки е уникална индивидуалност. Да, така е, много правилно. И защо тогава решаваме, че е правилно да съберем и осредним резултатите, нали така губим индивидуалността? Какво те топли теб примерно, че при 70% от хората това лечение е успешно? Каква гаранция имаш, че ще бъде подходящо за теб, различния от другите? Тази статистика единствено показва, че има по-голям шанс ти да си измежду тази по-голяма група хора, за които това лечение се оказва подходящо (а да не говорим, че и тези, за които е отчетено, че лечението се е отразило добре, също има степени - при някои много добре, а при някои едва задоволително). Но аз бих искала да получа адекватно, индивидуално лечение, подходящо именно за мен, а не за някаква абстрактна група от 70% от всички хора, боледували и лекувани по някакъв стандартен начин.

Да му се не види, пак не се разбираме ... не казвам, че примерът е наивен, нито че твоето мислене е наивно, казвам, че човек, който като направи контролно и се надява оценката да е отлична не е пример за позитивно мислене, а за някакво наивно, нереалистично, детинско ... и де да знам какво мислене. Ако искаме да ползваме същия пример, нека го развием така - човека прави контролно, получава примерно 3 (по 6-бална система) и има различни варианти: 1. въобще не се трогва - това е пример за непукизъм 2. тръшка се и решава, че щом сега с аму писали 3, то каквото и да прави, няма да може д аизкара повече - пример за негативно мислене 3. казва си - да, знаех аз, че не всичко разбирам, сега оценката ясно го показа и сяда да учи - това е пример за положително мислене 4. ... 5. ... Това имах предвид, сега вече ясна ли съм?

Ха, логиката, да ... А статистиката - колко подвеждащи изводи си правим въз основа на статистическите данни. Щайнер е обяснил, защо е вредно да се търсят статистически данни и на тяхна база да се правят изводи. Но, за съжаление в момента това е водещ научен метод.

vorfax, ако ти това наричаш позитивно мислене, то аз се подписвам под всяка твоя дума. Обаче, аз, а като гледам Стан и някои други, не наричаме това позитивно мислене. Това, което ти си дал за пример е ... не знам направо ... наивно мислене, фиксирано мислене ... Относно твоя пример - човек с позитивно мислене е този, който ще си вземе поука от резултата на контролното, без да губи време и сили да се тръшка, ако оценката е лоша.

Мога само да ти честитя! И за дъщеричката, и за подходящия партньор, който си си избрала и за решимостта да вземеш живота си в свои ръце и да се откачиш от влиянието на рожденото ти семейство (между другото не пишеш нищо за баща си, а за сестра си само споменаваш). За мен наистина до сега си се стискала и не си си позволявала да се отпуснеш; след раждането първо има хормонално разбалансиране, второ има умора (от бременността, от раждането, от грижите за новия човек), трето има стрес (и на физически, и на психически план - нали знаеш, че е доказано, че стресът и при сватба, и при развод е еднакво голям), четвърто - насъбрало ти си е от преди години още и все пак човек си има някакъв лимит, издържа до едно положение и после иска да се разтовари. Така че нормално е да се чувстваш нервна и/или депресирана. Опитай се наистина с билки (запарка от маточина, валериана, хмел обед и вечер, а сутринта чай от жълт кантарион), йога и др. под. мерки да се успокояваш, вместо с лекарства. Не кърмиш ли? Не бива да пиеш ривотрил и да кърмиш едновременно. Всички сме привързани към родителите си, братя/сестри и т.н., независимо какви са и какво ни причиняват и на всички ни е мъчно, когато не получаваме от роднините си нужното отношение. Но ... не можем да си избираме семейството, в което се раждаме. Приеми ги такива, каквито са, но и не позволявай да ти се месят в живота. Ти вече си голям, самостоятелен човек, имаш си свое семейство; бъди пълноценна за себе си и за живота на твоето ново семейство - съпруг, дъщеря ... Успех ти желая и много щастливи моменти!

Така е, Донче, всеки от нас го е правил и го прави, горе-долу от пубертета до сега. Просто всеки иска да е наясно със себе си, дето се казва - да знае с какъв човек е обречен да живее Обаче резултатите ни са доста скромни. Най-често. Всъщност повечето хора си мислим, че се познаваме добре, докато ... дойде поредната ситуация, която да ни покаже/осветли някоя нова и неочаквана страна на нашата личност. А какво означава да се познаваме? Ни повече, ни по-малко, а да сме наясно с цялото наше смътно и необятно подсъзнание/несъзнавано. И как това да стане с ума, с анализ? По-скоро синтез ни е нужен, интуиция и кой знае колко още такива неща. Иначе аз ако знаех всичко кое и как, първо сама щях да съм постигнала вече себепознание, второ бих осветлила и другите около мен. Но засега - само проблясъци разни, нищо повече. Единственото, което мога да споделя е това, което вече съм опитала и съм преценила, че не е там ключа от палатката (или поне не е само този ключ, ами са нужни още няколко поне). Това и правя в тази тема. Между другото IQ-то ми е (или поне беше, правих го преди години, дори не помня точното число вече) много високо и какво? Нищо.

Ще се получи!

Напълно подкрепям този пост, само с едно уточнение: не "понякога", а "винаги", за да получиш помощ е нужно да се довериш. Това е много важно да се осъзнае. И не непременно на друго човешко същество, а може и на животно, и на растение, на съдбата ... Съгласна съм също, че за някои хора е трудно да се доверят; вярно е и че човек може да се опари (това става особено лесно, когато се поддаваме на изкушаващи ни желания, а не се вслушваме във вътрешния си глас). Обаче без вяра просто няма как, както съвсем точно е отбелязала sensual. sadlife, прочети внимателно този пост на sensual, вникни в него и се опитай да го приложиш. Успех ти желая и аз, а когато се решиш на конкретни стъпки, пиши, ще се отзова с каквото мога.

Да, аз бих казала, че умът единствено облича (само)познанието в думи; в смисъл използва или дори създава понятията, с които да нарече това или онова, построява конструкцията ... Самопознание може да има и при човек с ниско IQ, особено пък това, което сме определили като критерии за IQ към момента - в смисъл теста определя предимно нашата способност за абстрактно мислене, нищо повече.

Да, ама вие не разбрахте ли, че sadlife си представя нещата да се случват с вълшебна пръчка. Ето идва един човек (добрата фея), взема го с колата си (каляската), щото обществения транспорт е противопоказен за социофобията, настанява го в чиста, светла и подредена квартира, дава му определена сума пари, ей така да си разполага за месеца, записва го на психотерапия, осигурява му приятно обкръжение - мъже и жени, мили, отзивчиви, приятни, възпитани, като излиза навън му осигурява бодиград, за да не го нагрубят разни примитивни субекти от улицата ... И забележете - къде при това е ролята на самия sadlife? Ами никъде я няма; просто това е ролята на фикус, който отглеждат в саксия и той си вегетира блажено. Или както той самия казва "след време, полека-лека, ще се устройвам ..." - прости ми, sadlife, но не ти вярвам - как ще се устройваш, след колко време, докато свършат парите ли? Ти и идея си нямаш какъв живот искаш да водиш, накъде и как ще се устройваш, даваш ли си сметка, а колко време ще ти е нужно? Също се чудя дали новата квартира ще остане чиста и подредена или съвсем скоро ще се занемари и тя (защото съм виждала малки, стари, оскъдно обзаведени жилища, но точно противоположни на занемарени - много чисти, светли, спретнати, с едни чудесни саморъчно изработени декорации - красота!). И ти sadlife какво ще дадеш, за да получиш тези екстри от потенциалния благодетел? Наистина не си в позиция да се цупиш и нехаресваш. Защото до момента ти изразяваш само резерви и претенции спрямо различните предлагани методи и модели за промяна на живота ти. Ти идея си нямаш явно, че на всички нас, които изглеждаме успели, самоуверени, усмихнати, никой нищо не ни е дал наготово, всички сме си имали проблеми в семейството (някои от нас много по-тежки от твоите), проблеми със съученици и училище, всички имаме здравословни проблеми (и физически, и психически, на много от нас също много по-тежки от твоите), на работа ни се късат нервите - от клиенти, началници, интриги на колеги, ниско заплащане и т.н. Но, едно голямо НО - просто всички ние се борим, не се отказваме, не се отчайваме (е, отчайваме се понякога, дори в депресия изпадаме, но не за дълго), стремим се да живеем и да се развиваме в желана от нас посока. Имах служител с вроден порок на сърцето - той не желаеше и да се спомене за това, работи нормално, натоварва се наравно с останалите ... Аз не мога да разбера, ако ти имаше някакъв вроден дефект, примерно си в инвалидна количка, тогава как щеше да се чувстваш? Ами по твоите критерии такива хора, не знам, трябва направо да умират, ако другите около тях не са навити да ги носят на ръце (и буквално, и преносно). А познавам такава жена, която има собствена агенция за преводи, осигурява работа на няколко човека ... тя дали е чакала някой и нещо да я спаси от сериозния недъг, с който е принудена да живее?! Ти поне имаш пълния потенциал да се справиш с всички проблеми и затруднения. Единствено е нужно да го поискаш, но истински да го поискаш, а не само като някакъв блян - смътен, далечен ... Имаше една песен на Милена: "Искам, искам и все така заспивам ...". Да искаш нещо, означава да си решен на всичко, за да го направиш. Това не означава непременно да се втурнеш презглава, напротив, изготви си план. Ти се познаваш най-добре, от всички неща, които сме ти написали тук, избери няколко, които ти е възможно да вършиш на първо време и започни да ги правиш - упорито и систематично, всеки ден - например: 1. дневния режим - ставане, хранения, време за сън - 8-9 часа, като си лягаш не по-късно от полунощ. 2. спорт - не ти е нужна фитнес зала, нито треньор/инструктор; сваляш от нета асаните на йога, или комплекс оздравителна гимнастика, поне по 1 час 2 пъти на ден; може да започнеш с по-кратки и по-леки занимания в началото. 3. разходки навън, непременно; ако се плашиш от разходките, имате двор, като начало поне стой на открито, за да не се срещаш с хора, което те притеснява; но, защо пък само да стоиш - можеш да свършиш нещо в градината - плевене, подкастряне, прекопаване... 4. пред компютъра - определяш си първоначално не повече от 6 часа на ден сумарно, като плавно ги намаляваш всеки месец и след 3 месеца да стигнеш до максимум 2 часа на ден. 5. помощ в къщи - поеми една част от домакинската работа - дали ще вървиш след прахосмукачката, ще почистваш обувките на всички, ще миеш банята или ще хвърляш боклука е все тая, нека в началото е тази, която ти е най-приятна; след това обаче ще разшириш репертоара от домакински дейности - и без това го дължиш на семейството ти, то те храни, подслонява, осигурява интернет и т.н., като непременно включиш и някоя от най-омразните такива, ей така, да си каляваш волята и да тренираш, когато заживееш отделно и без това пак ти сам ще си я вършиш, нали. Можеш да включиш и други неща, ти сам ще си прецениш. Като правиш това няколко месеца, пиши пак. Иначе няма смисъл.

И аз бих избрала промяната. Първата комбинация ми говори, че ако оставиш така нещата, то някак ще се закотвиш, някакъв застой ще бъде за теб. Докато втората е това, което "трябва" да стане, освен това дава развитие ... Интересна подредба, прави ми впечатление, какви карти се съпоставят съответно на 1, 2 и 3 позиция - много красноречиво описват единия и противоположния вариант.