Диана Илиева

Ще изкажа и аз моето виждане - ти според мен ще окажеш много по-голямо и съществено влияние на този човек, отколкото той на теб; ще го накараш да се замисли, да погледне навътре в себе си и да се обнови, да се промени като човек. А той на теб ...? Ти имаш като че ли някакви тревоги свързани с него (може би ти се струва много войнствен, настъпателен, настойчив или припрян или пък студен, дистанциран), но те ще се окажат неоснователни. Той колега ли е? Ако да, може би на по-високо ниво от теб? Дори и да не е, при всички случаи ще ти повлияе благотворно, ще се получи положителен за теб краен резултат.

Хм, разбирам; идеята е, че сме като ин-ян, колкото "добри", толкова и "лоши". Под лошото проявление може да се открие доброто, по-навътре в човека, както и обратно - в добрия човек има по-надълбоко нещо лошо. В такъв случай ние към какво (да) се стремим? Хареса ми и това на Диан: Та, каква ще е ползата, като изучим тези пластове? Евентуално ще се убедим, че сме колкото лоши, толкова и добри? Това ли е идеалния/желания резултат от познанието? Или?

И аз мисля така.Обръщам внимание на думите давам и помагам.Различни са.Наскоро попаднах на филм за Майка Тереза.Доколкото разбирам е неточно да кажем,ето тя помага на болните.Защото тя дава живота ,енергията,труда си на Бога.А който има нужда получава съответната помощ. Да, точно така стоят нещата и според мен в действителност. Обаче на хората какво им се струва, писах аз (затова оцветих горе). Това е мотивацията ни; поне все още, на повечето от нас. На мен ми е по-абстрактно това - аз давам на Бог/света, а той пък (пре)разпределя, на който има нужда. Знам, че е така и въпреки това, когато правя нещо, не се замислям, че е така опосредствано. И това, знаеш ли, поне мен някак повече ме дисциплинира - така се чувствам някак по-отговорна, по-съвестно ми е, какво точно правя. Защото иначе човек може да си каже - а бе, правя това, пък Бог си знае работата; знае ли човек, може пък точно чрез мен да се изплаща кармата на ... еди кой си (примерно).

Добре, нека се замислим, ние по каква причина вършим разни неща в живота си? Например, защо администраторите са създали и поддържат този сайт, защо модераторите отделят от личното си време, за да се грижат за форума и други неща, защо група ентусиасти доброволно сътрудничат тук, за да попълват електронната библиотека ...? Такива неща и много други се вършат от много хора по света, защо? Не е ли, защото им се струва, че така ще свършат нещо полезно за хората или с други думи ще им помогнат? Не само това. Нека разгледаме всички професии - Защо лекарите лекуват хората, защо учителите учат хората, защо пожарникарите гасят пожари ...? Някой ще каже, ами плащат им, затова. Да, така е, но защо им плащат, нали защото дават нещо от себе си, своите знания, умения, талант, труд, за да помогнат на другите - да оздравеят, да се научат, да загасят пожара. Когато някой прави нещо, което не помага на другите, никой не желае да му плаща за това. Когато нещото е полезно и помага на другите, тогава - да. Не знам вие как сте, но мен темите на Божидар винаги ме карат да се замисля. Понякога са провокативни, понякога са формулирани малко неясно (може би дори съзнателно, не мога да преценя), но ако човек реагира на тях така първосигнално, то нищо не печели от това. Или - за да съм в духа на темата - не позволява на Божидар да му помогне да види някакъв друг аспект на понякога толкова познати и рутинни неща Вие например замисляли ли сте се какво движи живота. Защо (сме принудени да) работим?

Ммммм, много познато. Ти си се преместил от 8 месеца. След около 2 години или ще свикнеш, или ще се откажеш. Ще свикнеш, ако намериш достатъчно ценни за теб неща, които да те задържат. В противен случай ще се откажеш. Аз не споделям възгледите на терапевтите - какво означава човек да е гъвкав? Да се приспособи и да приеме неща, които не харесва и не отговарят на неговата ценностна система? А нужно ли е? Познавам доста хора, които са направили обратна миграция - от столицата или друг голям град към малко градче или направо село. Сещам се и за движението Slow food, както и Slow life. Изборът е твой Успех!

Здравей! Психотерапията ще ти помогне да разбереш и преодолееш хипохондрията, депресията, тревожността ... Има обаче нещо друго, което ми прави впечатление при теб и което най-вероятно е корена на всички тези проблеми. Защо ми се струва, че ти винаги през тези 28 години си била и продължаваш да бъдеш детето/надеждата на мама и тате, тяхната сбъдната реализация и мечта. Забележи - тяхната. Никъде не прочетох - аз исках да уча това и това или еди къде си, аз искам да работя в чужбина, аз искам да имам добра реализация/кариера ... Също така - защо спортуваш, защо се храниш здравословно, защо имаш приятел? Защото искаш и ти харесва или защото така трябва и така правят всички, за да са добре?! Единственото, което разбрах, че ти се е искало, е това да не си се раждала и да опиташ наркотици, пак с цел да забравиш, че си се родила и живееш ... За мен ти до сега все се стараеш да живееш нечий чужд живот - на мама, на тате (предполагам, че си единствено дете в семейството), на хората, на които да покажеш, че се справяш успешно, но не и твоя собствен. Затова и не е чудно това, че се чувстваш като попаднала в нечий чужд филм. Не виждаш смисъл, не те радват постиженията ... Напълно нормално е това и ти си напълно нормална - защо да се учиш да се наслаждаваш на неща, които за теб нямат смисъл и стойност, неща, които - така да се каже - не са "твоите" неща? Това, че твоите близки, както и други хора в твоето обкръжение, приписват голяма ценност на тези неща, теб какво те касае? Ти си различна, ти не си те! Помисли върху тези неща и пиши отново. Поздрави!

Ами нещо не ти харесва думичката "помагам" - добре, твое право. Дали имаш усещане или нямаш усещане, че даваш или помагаш, все едно, преподавайки, ти точно това правиш - даваш, помагаш ... Колко и как е друг въпрос. Това, че има обмен и обратна връзка - също. Семето ... Семето е създадено не от нас, има го във всяка душа, но ние трябва да го посеем. Помислете си колко деца има, при които така се е случило, че никой не е посял това семе; какви стават те, колко им е трудно в живота. Да не говорим пък за някои крайни случаи като деца, отгледани от животни. Няма как да се социализират сами - социализират се под въздействието на окръжаващите ги, които именно им помагат да се превърнат в хора, в истински, разумни, човешки същества. И да, колкото и да не ни харесва, това са основните стимули и желания в живота, които е описал Божидар. И в тях няма нищо нередно или лошо, просто едно нещо е пропуснато. А именно - да разберем, че ако на хората около мен не им е добре, няма как само на мен да ми е добре, ако на хората около мен им липсва нещо, живеят в дискомфорт, няма как аз да усещам пълнота и комфорт. Това е. То затова и искаме да помагаме. Доколко и как, дали понякога или дори често не вредим, това е вече друга тема. Или пък същата, нека я разширим

Мда, така е, нали дядо Влайчо е тук, от моя регион, до скоро имаше разпространен израз, когато някой каже нещо, а околните се съмняват в казаното - "Ха, че ти да не си дядо Влайчо, че да знаеш/че си толкова сигурен?!"

Ами не, не бих казала с хората, а със заблудите на хората. И то с тези заблуди, които са толкова разпространени, че са считани за съвсем нормални и резонни, дори научни убеждения на толкова много съвременни хора. Хм, не съм убедена в това. Ако беше така, нямаше да сме организирани в общество; ако беше така, децата ни щяха много по-бързо да израстват и стават самостоятелни, без да има нужда от възпитание, обучение, въобще образование. Донче, та ти всекидневно това правиш - помагаш на хората да се развиват и да "вървят към Духа". Както и можеш да видиш и оцениш какво може да се причини при неправилно помагане, както и при оставяне на децата сами на себе си в някои семейства и училища. Тъкмо чета Учителят за образованието на Б.Боев. А в една друга книжка, касаеща образованието се казваше - перефразирам - образованието не е толкава натрупване на знания и запознаване с определени факти и закони, а именно посяването в детската душа на стремеж към духа, на усещането, че е част от едно Цяло. Точно това и на мен ми се иска да променя в съвременното образование (а мисля и на теб). Пък и след това, вече пораснали, продължаваме да се учим и да си помагаме: учим се от близките ни души, с които се движим в една група/грозд в последователните прераждания; учим се от по-напреднали души, които периодично се появяват в живота ни, за да ни дадат малко светлина по пътя; учим се от духовното наследство, завещано ни от такива като Учителя. Може ли някой от нас да каже, че беседите на Учителя не му помагат, или че не му е помогнал разговор с приятел и т.н.

Чудесна тема! Много хора си представят природосъобразния живот приблизително така - купуват си черен хляб, биозеленчуци и др.п. (често със съмнително качество - хляба боядисан, био-то не е био и т.н.), ходят на разходки в парка, от време на време в планината ... и горе-долу толкоз. Има и други хора, които като чуят природосъобразен живот, си представят сурова храна, дървени чинии, раждане у дома, живот в землянка ... Та, какво в крайна сметка е природосъобразния живот? Ни повече, ни по-малко, а да познаваме природните закони или законите на разумната природа, както често повтаря Учителя и да се съобразяваме с тях, да живеем според тях. Какво имам предвид - ами много неща, включително такива очевидни, като съобразяването със сезоните и към какво предразполагат те, като съобразяването със смяната ден/нощ, като съобразяването с фазите на Луната. Също и не толкова очевидни, за които Учителят пък е дал много информация в беседите: - да следваме определен ритъм, например: работа - почивка; - да се развиваме непрекъснато; - да правим нужните и характерни за възрастта неща, защото другото е да очакваме или дори да принудим току-що поникналото растение да плододава или пък вече престарялото дърво да цъфти. А как живеете вие? Кои закони на разумната природа познавате и прилагате в своя живот?

Богат или щастлив ? Да, чувстват се по-зле. А представяш ли си колко още повече зле се чувстват, ако по някаква причина загубят парите си или въобще това, на което са се уповавали и което им е давало някакъв смисъл? Ако човек се отъждествява или гради силата си на външни, преходни неща, това е много глупаво, несигурно ... Разговаряла съм за това с моите дъщери - казвам, представи си, че вземем на еди кой си съученик/чка марковите дрехи, скъпия айфон и всички под. неща, какво ще остане от него/нея? Другите ще го харесват ли, ще го търсят ли за приятел, ще го смятат ли за авторитет? В крайна сметка човек е това, което е отвътре, а не отвън. И при разни случки и събития, когато някое от уж "готините" деца в класа неизбежно покаже какво има отвътре, другите започват да го заобикалят. Така че не бъди толкова скептичен в това отношение, никак не са глупави децата ни. Също така на всеобщо одобрение се радваха най-строгите учители, тези, които успешно овладяват класа, изискват знания и т.н. Обратно, учителите, които застават на катедрата, измрънкват си урока, всички шумят, никой нищо не знае, но за всеобщо спокойствие в края на срока се натряскват 5 и 6 на всички, тях децата не ги обичат, не ги уважават.

Да, това е свежа идея. То по-скоро не е страх, а събуждане на заспалата или подтисната съвест. Наистина е много по-лесно и безобидно да смучеш блага от нещо по-абстрактно - като държава, народ... Но, виж, въпреки уж нихилизма, който демонстрираш и ти имаш дълбоко в себе си вяра в човека, в това, че очите на обеднелите и уморени хора ще събудят съвестта на този политик и/или управник. Не мога да преценя доколко ще е успешна тази тактика, но можем да опитаме (виждаш ли, май съм по-голям песимист/скептик от теб в това отношение, за съжаление виждам често край себе си такива хора, за които, ако нещо не може да стане с пари, значи просто парите не са били достатъчно; включително ми е било много трудно да обясня на такъв човек, че си има определени природни закони и периоди, които не можем да променим с всичките пари на този свят).

vorfax, да, точно в тези форуми видях това, май една препратка на Историк ме прати на твои постове с напълно идентично съдържание. В крайна сметка, това си е твое решение, но е малко неуважително към събеседниците, не мислиш ли? И тук не става въпрос за правата на учителите. Нещо повече, аз съм на мнение, че учител, който е такъв по призвание и в тези "диви" години успява да се справи с учениците си. Проблемът е по-скоро друг - че заради ниското заплащане и намаляването на децата, в училищата останаха много малко учители по призвание, а болшинството са хора, които просто не могат да се реализрат добре другаде. Тук е мястото да си призная, че и аз напуснах образователната система главно по финансови причини и на второ място заради интригите на колеги, предимно от втория тип. Тогава не разбирах защо, но сега вече ми е ясно, че съм била някакъв вид заплаха за тях и работното им място. А промяната на света - да, това и според мен е правилната хронология, но според мен е добре да има по-голяма активност за повлияване и на нещата извън нас. Особено от хора, които вече са "напред с материала".

Мммм, не всички деца. Особено е важен колектива, средата. Деца, които от 1 клас са попаднали в добра среда, след това нямат никакви проблеми, имат си стабилна ценностна система и т.н. Когато голямата ми дъщеря трябваше да бъде записана в предучилищна група, нямах никаква представа за положението в момента, училища, учители ..., поговорих с познати, препоръчаха ми като елитно едно начално училище, поговорих с госпожата, хареса ми и ето ни там. Обаче! Само след няколко месеца, се оказа, че госпожата не успява да прибира в чекмеджето на бюрото си всичките лакове, сенки, червила и т.н. от момиченцата, както и електронни игри и др.под. от момченцата, но въпреки нейните усилия дъщеря ми един ден, като се прибирахме ми каза - "Мамо, другите момичета ми се смеят, че ходя по няколко дни с една и съща блуза; те имат много и ги сменят всеки ден." И това при условие, че се стремях да купувам хубави, модерни дрешки, каквито харесват и на мен, и на моето дете. На мен не ми беше трудно да обясня, че 3 блузи са напълно достатъчни, защото е важно да са чисти, а тъй като децата на тази възраст много бързо растат, само след един сезон ръкавите вече ще са къси и ще се наложи да купуваме нови, а старите, все още почти нови, няма да има какво да ги правим. Но на детето му беше трудно да защити моето убеждение и внушение пред мнозинството в групата. Резултат - купихме още 2 блузки, за да ходи поне всеки ден от седмицата с различна блуза, а като завърши учебната година, записах дъщеря си в 1 клас в друго училище, където имаше по-малко такива "елитни" родители. Относно критиката - да, струва ми се, че хора като теб следва да са по-активни на практика. Кой, ако не ти и други като теб биха могли да осъществят смислени и конструктивни промени?! Проблемът ни е, че умните хора у нас се дистанциарат, седят и гледат сеира на другите. Защо? Не знам, народопсихология може би.

Да, мислила съм по тези въпроси и съм систематизирала/разработила отговорите Дълго ще стане тук да го описвам, макар че имам нахвърляни концепции/материали и в електронен вид и мога да ги копна тук. Най-общо - посоката е в индивидуализиране на обучението, развитие в децата на наблюдение, мислене, разбиране, а не само изливане на определен обем факти и закони. Кой трябва да го осъществи - ами всички ние и то с активното ни участие. Срок не мога да се ангажирам да дам, това зависи от всички нас и от готовността ни да действаме. Идеята е да няма много по-различно от сегашното финансиране. И в момента държавата осигурява около 1300лв на ученик, което по мои груби изчисления е достатъчно. Е, ако искаме повече екстри - например собствен парк, зеленчукова и овощна градина и др. подобни, то ще е нужно поне определена първоначална инвестиция/разходи. Какви са пречките - главно в инерцията и мисленето на дребно. Спомнете си колко години и кандардисване бяха необходими, за да се въведе националната матура примерно; как родителите (! забележете) протестираха и недоволстваха и всеки мислеше - да мине и випуска на нашето гардже без матура, а пък после да въвеждат каквото искат. Ако се направи едно училище с по-различно обучение и програма - да, това е един светъл пример, една алтернатива, но за много ограничен брой деца. Тези деца, разбира се, ще бъдат свежа струя в обществото. Но ако се успее на национално ниво, то това би се отразило благотворно много по-бързо на цялото ни общество.

Цвети, защо ти е предишното аз? Предишното ти аз е било зависимо от майка ти, въобще от близките, несамостоятелно, неуверено и нерешително ... За какво ти е? Ти вече си израснала над това твое предишно аз, станала си самостоятелна, по-решителна ииии ... все още не съвсем уверена, но и това ще стане! Търси силата и опората вътре в себе си, защото си вече голям човек и няма нужда да продължаваш да си стисната за полата на мама. Ето имаш си свое детенце, грижиш се успешно за него ... Също - не допускай отново тази грешка - ти си поела курс на промяна и отиваш при майка си, като таиш някакви необосновани надежди, майка ти да те подкрепи. Няма как да се случи това. Поне в скоро време. Ти си предприела промяна, а не майка ти; тя си е все същата и за нея е добре и ти да си все същата, зависима и лесно управляема дъщеря. Виж, ако тя ти беше препоръчала да си боядисаш косата и ти, въпреки евентуалното си нежелание, беше я послушала, то тогава както и да изглеждаше с новия цвят, щеше обезателно да получиш нейното одобрение. Защо въобще очакваш да получиш нейното одобрение на твои инициативи? Кога се е случвало и защо сега очакваш да е по-различно от преди? Промяната в теб (а дори и в теб още няма осъществена сериозна промяна) не води до автоматична промяна в нея. Това може да се случи след време, при наистина сериозна промяна в теб и твоята сила и увереност. И тук, за да не прозвуча някак лошо спрямо майка ти и майките въобще в твоите и в очите на другите четящи, бих искала да те попитам - майка ти и баща ти знаеха ли за шамарите от твоя предишен и одобряван от тях твой приятел? Знаеха ли за спуканото тъпанче? И въпреки това ли продължаваха да те подтикват към съвместен живот с него? Ти имаш ли отговор за себе си, защо са одобрявали предишния, но не и сегашния? Този отговор удовлетворява ли те (защото според мен отговорът е свързан най-вече с материални причини, корегирай ме, ако се лъжа)? Ти би ли постъпила така към твоята собствена дъщеря като порасне? Знам, че всички ние имаме нужда от подкрепата на най-близките си хора, поне понякога, в моменти, в които се чувстваме по-слаби, уязвими, разколебани ... Аз също нямах подкрепата на моите родители по отношение на много неща и до една твърде голяма възраст (почти до към 40) се влияех и разстройвах от тяхното мнение; хем разбирах, че не са прави, хем ми беше кофти. Тогава имах безценната подкрепа на моя съпруг. Но доколкото разбирам и ти можеш да разчиташ на същото. Така, че горе главата, живей твоя си живот според собствените си разбирания. Тъжно е това с липсата на подкрепа от страна на родителите, но не се оставяй да бъдеш манипулирана и зависима. Моят съвет е да намалиш амбициите си за подобряване на отношенията с рожденото ти семейство, поне засега, в близките години. Погрижи се първо за себе си, за новото си семейство. Помисли, че детенцето ти е в такъв период от живота си, че буквално не може да оцелее без теб и твоите грижи; то има нужда от една спокойна и любяща майка. Успех!

Мда, не съм хвърляла поглед за нужните документи, но разбирам. Някой кмет ... Да, добре е да имаш негова благословия. Обаче се сещам, че има много затворени училища по селата. Пък и не само в селата, в Ямбол (а сигурно и в други градове от подобен калибър) има поне едно затворено училище също. Кметът се чудеше какво да го прави, някакви социални дейности май се опитват да правят в него. Държавата все още ли не дава предивдената издръжка за детето, ако то учи в частно училище? Пък и едната ми идея е да се разработи проект за промяна на официалното държавно обучение.

Благодаря за информацията. Да, училището в с. Сладка вода е твърде интересно, но ... доколото разбрах е затворило врати. Не се ориентирах добре какви са причините, но май основно от липса на деца. Жалко. Все пак и това е полезна информация и опит, това означава: 1. че е нужен плавен преход към нещо по-различно от традиционното, защото самите родители са по-консервативно настроени 2. че е нужна разяснителна работа сред родителите, които хем не са доволни от съществуващите школа, хем са недоверчиви към новите методи и модели.

vorfax, чета те известно време и знаеш ли какво ми прави впечатление - ти определяш всяко оплакване от страна на учители, ученици, родители като противно мрънкане, а не съзнаваш, че твоето мнение не е нещо много по-различно. Какво правиш ти - назоваваш проблемите и ... спираш до там. Обаче по-същественото и по-трудното е оттам-нататък. Ок, проблемите всички ги виждаме и какво правим, за да ги решим? Предложения, моля, конкретни, реални, приложими! Също - действия! Дори и да са само в сферата на петиции, предложения до управляващи, президенство и т.н. Иначе това учено надприказване по форумите (защото постовете ти са едно към едно прекопирани в няколко форума) ми напомня много едно минало време, когато българина правеше същото сред приятели, но когато се събере на маса (какво да се прави, просто нямаше интернет тогава) и пак беше много силен и компетентен, докато ... свърши яденето и пиенето и се разделят; а на другия ден всички тихи като мишки отиват на работа. И още нещо ми прави впечатление - хората, които са по-материалистично настроени, реагират по идентичен на твоя начин: много са силни да регистрират проблемите и дотам. Хората с по-духовна нагласа (разбира се, не всички), според първите са едни такива странни, вярват в утопични неща, но са по-склонни да предприемат реални неща, в материален/практичен план.

Да, и аз мисля като Алекс. Просто говори за това, което теб те интересува, без значение какво - твое хоби, твои преживявания, твоята работа, твои интереси, независимо дали ти изглеждат странни и безинтерсни за останалите. В крайна сметка нали търсиш сродна душа - ако момичето отсреща не се вълнува от темите за разговор, то ще проличи, а ти с такъв човек и след това, ако се съберете, пак няма да имаш общ език и общи интереси. Говори за твоите неща, а която жена е настроена на такава вълна, тя ще откликне.

Да, чудесно е това. Вярно, по-ангажиращо е за училището и учителите, но колко по-ефикасно ... Заслужава си! Ако се замислим и сега добрите учители правят същото. Работят на едно средно ниво с целия клас, а докато болшинството ученици се справят с поредната задача, те тихичко се отправят при децата, които се справят много бързо и им поръчват през това време да направят и още нещо или същото, но по-разширено/усложнено. А след това пък застават до няколкото по-бавно усвояващи материала и ги насочват, помагат, заедно изпълняват поставената задача. И сега като се замисля (спомням си моя собствен преподавателски стаж), дори няма да е толкова ангажиращо за учителите, напротив, а само за училището, да направи тази по-раздвижена и гъвкава организация. Защото за един учител е много по-лесно и приятно да работи с еднородна група деца, еднакво бързо усвояващи материала. Че иначе, когато се поднася нов материал особено, учителят говори, забелязва пламъчето на разбирането в първите няколко ученика, но другите гледат озадачено, продължава да обяснява, в един момент болшинството вече го гледат с разбиране, но в първите очи вече започва да се съзира отегчение/разсейване, а няколко чифта очи продължават да гледат объркано. Благодаря на Донка. Личи си, че е обмисляла сериозно въпроса. Имахме на времето май една тема, в която се бяхме посъбрали ентусиасти, които имахме желание да създадем училище, може би е време да се преброим отново

Благодаря ти, в голяма степен се изясниха нещата. Т.е по всеки предмет се предлага обучение в по-лека и по-интензивна форма. А удачно ли е да се разделят децата дори на повече от 2 групи - примерно с минимална, средна и максимална интензивност на обучение? По какви учебници учат или за различното обучение се ползват различни учебници? Имам и още въпроси, а сигурно за разни подробности не се и сещам сега. Например твърде е възможно някое дете първите 1-2 години да е било в програмата за интензивно обучение по математика примерно, просто е било подготвяно от по-рано или е с по-пъргав ум, но след това, като дойдат по-сложните и абстрактни неща, вече му става трудно. Кой и как ще отчете това, как ще се отрази в психологическо отношение на детето?

Аз имам особено мнение за апандисита, но сега няма да те скандализирам с него По принцип нека приемем, че когато нещо не се използва, то закърнява, деградира. Работата е там, че понякога условията се променят и нещо вече не е толкова ценно; а след време (дълго време) пак излиза на дневен ред. А понякога се случват и непредвидени неща - в смисъл нещо ценно се загубва (тук имам предвид вече само знание), без да искаме - например внезапен инцидент или катаклизъм и ... знаещите изчезват.

Интересно мнение. Ще коментирам това, което съм удебелила. Ами не, не че трябва, но ... така се получава, без да искаме. Виж птиците, веднъж научили се да летят, ходенето им става все по-трудно, тромаво такова, някои дори хич не могат, ами подскачат, подхвъркват ... Още по-фрапираща е промяната при животните, които са излезли от водна среда и са развили способността да дишат въздух. Та и при хората неизбежно има такива неща. Ти например как си обясняваш някои неща, познати от древността, например за календари, планети и спътници, а са нямали телескопи, познанията на съвременната математика и физика и т.н.?